Ще запалиш светилото миЗащото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми. /ПСАЛМ 18:28/
Понякога хората не обръщат внимание на вътрешното свидетелство, което имат.
Така веднъж се молех на езици за неделното богослужение на църквата, в която проповядвах. Тогава в мен се породи товар за църквата, в която
пастирувах преди това.
(Спомни си, че когато се молим на езици, нашият дух се моли - а духът на човека е светилник на Господа.) Това се повтори. След около 30 дни,
казах: “Господи, искаш ли да се върна пак там? Ако е така, кажи това и на жена ми.”
Една сутрин казах на Орета:
- Скъпа, ако Господ ти каже нещо, моля те да ме уведомиш.
След това чаках докато минат още 30 дни и пак я попитах:
- Каза ли ти Господ нещо?
- Не зная, дори и така да е.
Подходих по-специфично по въпроса:
- Каза ли ти Господ нещо относно връщане в ....?
- О, - каза тя - аз си мислех, че това е от мене.
Нека да анализираме това изказване. Когато тя каза “от мене”, няма да е вярно, ако кажем, че е имала предвид плътта. Но ако е имала предвид самата себе си - вътрешния човек, който е светилник на Господа - то тогава не е била просто тя. Господ беше запалил светилника!
Изповед: Господ моят Бог запалва светилото ми. Той ми дава просветление.
