User Stories

[Stefan Kanev]

Здрасти.

От скоро използвам User Stories (български термин, някой?) по адекватен начин. Във фирмата ми тепърва се опитваме да ги приложим конструктивно. Отделно, писах истории за два отделни странични проекти с приятели и опитвам да организирам няколко несофтуерни неща по този начин. Все още ми е рано да споделя дали работи това за мен, но засега съм много доволен. Базирам се на User Stories Applied* и каквото съм чел в миналото за Extreme Programming и Scrum.

Вие имате ли опит/размисли за споделяне?

* http://www.amazon.com/User-Stories-Applied-Software-Development/dp/0321205685

[Petyo Ivanov]

Хубава ли е книгата? В нашия екип срещам трудности (може би заради
онлайн комуникацията, но и на живо беше трудно), с хората. Някакси...
не могат да се отприщят да описват нещата по този начин. През цялото
време мислят във функционалност и юзър интерфейс.

Имаше един много хубав блог пост на 37, където сценариите можеха да
имат разклонения, стига да не стават много сложни.

> *http://www.amazon.com/User-Stories-Applied-Software-Development/dp/03...

[Hristo Deshev]

И аз съм пробвал с променлив успех. Историите искат добър product owner(customer), а това често го няма. Но пък и това не е извинение за нас останалите да продължаваме да се опитваме. Освен и аз да опитам да прочета книжка за истории.

Трудностите, които аз съм изпитвал са в същия дух. "Клиентът" отказва да ги пише, програмистите не искат да ги естимират. Комуникацията между двете страни за това кое е голямо/малко/трудно за естимация куца или изобщо я няма. В този ред на мисли искам да кажа, че това с историите и управлението на приоритетите им (backlog, etc) си е направо full-time занимание. Малко хора го очакват това, а и имат доста други задачи. Откъдето идва и разбираемото усилие да се откачиш от цялото нещо. Пред занаятчията виждам две възможни предизвикателства: или да направи целият процес максимално лек, така че да не изисква цялото време на бизнес човека, или да се бори да промени процеса така че бизнес човекът да е на разположение.

Петьо, не виждам нищо лошо хората да мислят за функционалност и юзър интерфейс (че за какво друго - то това е програмата). Ти за какво искаш да мислят?

Христо

2009/12/5 Petyo Ivanov <unde...@gmail.com>

[Petyo Ivanov]

> Петьо, не виждам нищо лошо хората да мислят за функционалност и юзър
> интерфейс (че за какво друго - то това е програмата). Ти за какво искаш да
> мислят?

Ще говоря малко лаишки, и повече базирано на собствения опит, защото
не съм подплатен с литература. Стефан може да ме поправя за фриволното
боравене с термини.

UIто и функционалността са средства за реализация на целта на
програмата. Ако нямаш истории, тази обосновка (дори и да е известна)
остава само витаеща във въздуха.

Когато хората сипват въжделенията си във UI и във функционални
изисквания (а обикновено в някаква мешавица от двете), те казват какво
искат да напра'иш, не защо искат да го направиш. Т.е. осигуряват
техните решения на неизвестен за теб проблем. На който ти
(евентуално), можеш да предложиш по-добро решение.

Другото което ми харесва в потребителските истории е, че можеш да
разсъждваваш върху приоритет и честота на изпълнение, което да даде по-
адекватен отговор на нуждата. Да речем - имаш грид със записи, и тия
записи трябва да могат да са трити. Всеки пругръмис лепи един дилийт
(ако е в настроение слага confirm) и спи града. Обаче ако изтриването
на тия записи се разгледа като история, лъсва, че на това копче хич не
му е мястото там, понеже е част от много рядък, и сравнително опасен
сценарий.

Освен това историите навързват екраните, дават валидация за работата
на уй дизайнерите. Ако изнасяш презентация пред консуматора, ти реално
replay-ваш една такава.

Гошо Вар, стига спа, кажи до къде я докарахте в тази насока?

[Georgi Varzonovtsev]

Ами направихме една таблица. Попълваме я с изискванията на клиента (в какъвто и да вид да са - фийчър рикуести или намеци за интерфейс) като всяко изискване е на отделно редче. След това добавяме колонка наречена "Бизнес нужда" и връщаме таблицата на клиента да попълни тая колонка за всяко редче с изисквания. Т.е. идеята е да видим зад всяко изискване каква бизнес нужда стои. 

Както се сещате в повечето случаи следват дълга поредица от неразбиращи погледи, но с малко повече обяснения и разпити успяваме да си попълним таблицата. 

Иначе за историите - не правим. Нито клиентите, нито колегите ги разбират. Пък да седиш да правиш нещо за себе си няма смисъл. Единствено от време на време ме карат да правя нещо като спецификации, които да стават част от договорите за изработка, които сключваме. Тогава пиша истории, но честно казано са толкова общи, че ако след това тръгнем да се съдим по тия описания няма да му се види края. Примера с изтриването е добър. Щото можеш да го направиш по много и доста различни начини и в крайна сметка интерфейсът да е толкова неудобен, че клиента да не го ползва и следователно да не му ползва бизнес ползите. Което идва да покаже, че извън интерфейса всеки друг напън за специфициране е малко безсмислен (от моята камбанария). 

Пък и честно казано в моя случай е лесно, щото всички участници в екипа са ми на 5 метра (или в най-лошия случай клиента да е някъде в София). В смисъл, че не е трудно да се вдигнеш и ако има нещо неясно да питаш / обсъждаш.

2009/12/8 Petyo Ivanov <unde...@gmail.com>

[Krasimir Angelov]

On Tue, 2009-12-08 at 13:47 +0200, Georgi Varzonovtsev wrote:
> Пък да седиш да правиш нещо за себе си няма смисъл.

Не винаги, колега, не винаги.
Понякога единствения смисъл да направиш нешо е заради теб самия, когато
така и така всичко друго и изтекло в нищото.

Това всъщност ми напомня за няколко въпроса дет ми изникнаха миналата
седмица докато четях едно интервю на ДХХ в UXMagazine
(http://uxmagazine.com/strategy/less-is-better), ама ще пусна друга тема
unless ме домързи.

Безсмъртие ви желая,
Красьо

[Georgi Varzonovtsev]

Ми той Хайнермайер Хайнехенсън мисля, че същото обясняваше - как нямали спецификации написани, ами само интерфейси. И между другото не ми харесва щото са твърде частен случай 37signals, за да са им общовалидни практиките.

Което ми напомня да напиша извода от предишното си писание. А именно, че историите са хубаво нещо, но сами по себе си са безполезни. Чак когато са придружени я от код, я от интерфейс, който да допълват, тогава са ок.

2009/12/8 Krasimir Angelov <kra...@codingspree.net>

[Hristo Deshev]

2009/12/8 Georgi Varzonovtsev <geor...@gmail.com>

Ми той Хайнермайер Хайнехенсън мисля, че същото обясняваше - как нямали спецификации написани, ами само интерфейси. И между другото не ми харесва щото са твърде частен случай 37signals, за да са им общовалидни практиките.

Винаги съм вярвал, че Дейвид Х. Хенсън е четвъртия от братята Хенсън! Ммммбопп!
 

Което ми напомня да напиша извода от предишното си писание. А именно, че историите са хубаво нещо, но сами по себе си са безполезни. Чак когато са придружени я от код, я от интерфейс, който да допълват, тогава са ок.

Аз засега си мисля, че историите не са спецификация, не са и валидация, а просто подканяне за разговор (за доизбистряне на материята). Естествено, като няма с кого да си говориш, работата губи смисъл.

Краси, чакаме темата :-)

Христо

[Stefan Kanev]

@Георги: Виждам две неща, които ме карат да мисля, че не разбираш съвсем как се прилагат истории. Отговорите са по-долу:

2009/12/8 Georgi Varzonovtsev <geor...@gmail.com>

Тогава пиша истории, но честно казано са толкова общи, че ако след това тръгнем да се съдим по тия описания няма да му се види края. Примера с изтриването е добър. Щото можеш да го направиш по много и доста различни начини и в крайна сметка интерфейсът да е толкова неудобен, че клиента да не го ползва и следователно да не му ползва бизнес ползите. Което идва да покаже, че извън интерфейса всеки друг напън за специфициране е малко безсмислен (от моята камбанария). 

Пък и честно казано в моя случай е лесно, щото всички участници в екипа са ми на 5 метра (или в най-лошия случай клиента да е някъде в София). В смисъл, че не е трудно да се вдигнеш и ако има нещо неясно да питаш / обсъждаш.

Историите идват от точно такава среда -- където клиента ти е на 5 метра и винаги можеш да го питаш. Тяхната идея не е да имаш "описание, по което да съдиш". Акцента е върху дискусията. Това че имам шест истории на дъската в другия край на стаята значи, че тази итерация имам шест теми по които мога да водя разговор с клиента. Когато нещо не ми е ясно отивам и го питам. Ако сметнем за нужно, отбелязваме бележка на гърба на картата.

Но тяхната идея е да се фокусираш имаш фокус за разговор, не да хващаш изисквания предварително. Което ме връща към това, че може бе част от картинката ти убягва.

Отделно: Съгласен съм с всичко, което Петьо написа. Ние поне създаване интерфейса по историите. И имаме човек за това.