The long road

3 views
Skip to first unread message

Petyo Ivanov

unread,
Dec 24, 2009, 5:43:11 AM12/24/09
to Software craftsmanship Bulgaria
Коледа е. Християни и недотам християни се надпреварват да спазват
традиции. Беловлас старец наднича от всеки ъгъл. Досадни реклами и още
по-досадни кавъри на коледни песни се въртят по радиото. Свински
геноцид в селата. Или иначе казано - идеално време да свършиш малко
работа необезпокояван, или да почетеш.

Христо ми донесе Apprenticeship patterns http://oreilly.com/catalog/9780596518387
, бяхме я закупили още на опън феста. Отлагах я няколко дни, после я
изчетох за има няма 3 часа, 120 страници. Странно е как някои неща
добиват смисъл едва, когато си ги преживял. Не знам доколко такава
книга би била разбрана от начинаещ. Все пак - ако имате млади таланти
подръка, мисля, че е идеален коледен подарък.

Та вътре стана въпрос за the long road на това да правиш софтуер.
Често съм чувал как едва ли не на'щ'а работа била като на манекенките,
и че веднага, когато може, човек трябва да се измуши към мениджърска
или друг тип долнопробна позиция, която да му осигури препитание до
старини. Звучи малко страшно - едва ли не кат станеш на еди колко си
(25, 30, 35), и вече край. Още по-страшното е, когато си се сблъсквал
с живи примери (е, може би не дотам живи), чийто познания и опит са в
застой от миналия век. Тъй де, мисля, че разбрахте какво имам предвид.
А книгата казва другояче. Та се замислих.

След година и нещо ще стане десетилетка, откакто прописах код за пари.
През това време не всичко е било развитие, имало е застой, имало е и
чиста проба деградация - но да речем, че половината от времето е що-
годе добре оползотворено. Като метна един поглед на гитхъба виждам
хора дето направо нямат стигане като mindset (а и като умения).
Га'ш'ги стигнем?

Или иначе казано - за мен пътя не е дълъг, той си е направо безкраен.
Поне в момента живея в мир с това, и не съм примрял да менажерствам
куп хора, които "не могат да си намерят гъза без карта и компас".

А вие? Накъде гледате? "Къде се виждате след 5 години?"

Hristo Deshev

unread,
Dec 24, 2009, 6:02:33 AM12/24/09
to software-crafts...@googlegroups.com
Здравейте,


2009/12/24 Petyo Ivanov <unde...@gmail.com>

Коледа е. Християни и недотам християни се надпреварват да спазват
традиции. Беловлас старец наднича от всеки ъгъл. Досадни реклами и още
по-досадни кавъри на коледни песни се въртят по радиото. Свински
геноцид в селата. Или иначе казано - идеално време да свършиш малко
работа необезпокояван, или да почетеш.


С това интро внесе смут в нежната ми душа. Особено със свинския геноцид! Иначе и аз планирам в почивните дни да мигрирам към Windows 7 и да почета нещо по-странично.
 

Звучи малко страшно - едва ли не кат станеш на еди колко си
(25, 30, 35), и вече край.


Мисля си, че за тази работа няма възраст. Още помня около 2003-та, когато някой пита на extremeprogramming листа, на колко години е Ron Jeffries. Човекът е странно енергичен и, понеже бях нов и не го знаех кой е и какъв е, допусках, че е някъде към 20-те. Рон отговори, че е на 40... шестнадесетично(!!!). Сега ако не е минал, то поне наближава 70-те. Продължава да е също толкова активен -- вижте го в туитър: <http://twitter.com/RonJeffries>. Чичо Боб и той така -- виждал съм го да казва, че иска, като умре, да го намерят с глава на клавиатурата :-)
 

Или иначе казано - за мен пътя не е дълъг, той си е направо безкраен.
Поне в момента живея в мир с това, и не съм примрял да менажерствам
куп хора, които "не могат да си намерят гъза без карта и компас".


Сакън! Само искам да вметна, че бих "менторствал" хора, които виждам, че имат желание. Менажерстването да го оставим на други.

 

А вие? Накъде гледате? "Къде се виждате след 5 години?"

Аз имам някакви мътни идеи, но ще ги запазя за себе си. Във всеки случай, ще продължа да създавам софтуер :-)

Христо

Stefan Kanev

unread,
Jan 18, 2010, 3:09:54 PM1/18/10
to software-crafts...@googlegroups.com
Звучи малко страшно - едва ли не кат станеш на еди колко си
(25, 30, 35), и вече край.


Мисля си, че за тази работа няма възраст. Още помня около 2003-та, когато някой пита на extremeprogramming листа, на колко години е Ron Jeffries. Човекът е странно енергичен и, понеже бях нов и не го знаех кой е и какъв е, допусках, че е някъде към 20-те. Рон отговори, че е на 40... шестнадесетично(!!!). Сега ако не е минал, то поне наближава 70-те. Продължава да е също толкова активен -- вижте го в туитър: <http://twitter.com/RonJeffries>. Чичо Боб и той така -- виждал съм го да казва, че иска, като умре, да го намерят с глава на клавиатурата :-)

Аз споделям възгледа на Ицо. Виждал съм задръстени типове на 24 и готини програмисти на далеч повече. Надявам се да се окажем от вторите.
 

Или иначе казано - за мен пътя не е дълъг, той си е направо безкраен.
Поне в момента живея в мир с това, и не съм примрял да менажерствам
куп хора, които "не могат да си намерят гъза без карта и компас".


Сакън! Само искам да вметна, че бих "менторствал" хора, които виждам, че имат желание. Менажерстването да го оставим на други.

Аз се опитвам да менторствам хора (най-вече в СУ), но не съм твърде доволен от последните си изяви. Надявам се да си взема почивка от един-два семестъра, да осмисля нещата и да продължа с пълна пара. Определено имам какво да кажа на студентите (пък и на редица други хора) и ще се радвам, ако успея да го направя добре. 
 
А вие? Накъде гледате? "Къде се виждате след 5 години?"

Аз имам някакви мътни идеи, но ще ги запазя за себе си. Във всеки случай, ще продължа да създавам софтуер :-)

Аз също имам няколко идеи, които искам да запазя за себе си. В главата ми се върти един малък проект от около две години насам, но все не мога да събера кураж да го започна сериозно. Живот и здраве, ще направя нещо интересно и дори полезно.

По-другите линии се надявам да съм си удвоил познанията и уменията от последните пет години. Искам да произвеждам по-качествен код по-ефективно, да имам добри приноси в проекти с отворен код и дори малък онлайн бизнес. И моя път да там е бая дълъг. Най-вече, имам да се преборя със стагнацията, която си причиних последните три години. Най-много искам да се фокусирам върху уменията си с хората. Добър съм, но само на моменти. Когато не съм в настроение съм ужасен човек, с който да работиш. Не съм сигурен къде се корени това, но искам да го изкореня.

Също, планирам да имам относително тлъст github по това време. Ще поживеем, пък ще видим.
Reply all
Reply to author
Forward
0 new messages