Христо ми донесе Apprenticeship patterns http://oreilly.com/catalog/9780596518387
, бяхме я закупили още на опън феста. Отлагах я няколко дни, после я
изчетох за има няма 3 часа, 120 страници. Странно е как някои неща
добиват смисъл едва, когато си ги преживял. Не знам доколко такава
книга би била разбрана от начинаещ. Все пак - ако имате млади таланти
подръка, мисля, че е идеален коледен подарък.
Та вътре стана въпрос за the long road на това да правиш софтуер.
Често съм чувал как едва ли не на'щ'а работа била като на манекенките,
и че веднага, когато може, човек трябва да се измуши към мениджърска
или друг тип долнопробна позиция, която да му осигури препитание до
старини. Звучи малко страшно - едва ли не кат станеш на еди колко си
(25, 30, 35), и вече край. Още по-страшното е, когато си се сблъсквал
с живи примери (е, може би не дотам живи), чийто познания и опит са в
застой от миналия век. Тъй де, мисля, че разбрахте какво имам предвид.
А книгата казва другояче. Та се замислих.
След година и нещо ще стане десетилетка, откакто прописах код за пари.
През това време не всичко е било развитие, имало е застой, имало е и
чиста проба деградация - но да речем, че половината от времето е що-
годе добре оползотворено. Като метна един поглед на гитхъба виждам
хора дето направо нямат стигане като mindset (а и като умения).
Га'ш'ги стигнем?
Или иначе казано - за мен пътя не е дълъг, той си е направо безкраен.
Поне в момента живея в мир с това, и не съм примрял да менажерствам
куп хора, които "не могат да си намерят гъза без карта и компас".
А вие? Накъде гледате? "Къде се виждате след 5 години?"
Коледа е. Християни и недотам християни се надпреварват да спазват
традиции. Беловлас старец наднича от всеки ъгъл. Досадни реклами и още
по-досадни кавъри на коледни песни се въртят по радиото. Свински
геноцид в селата. Или иначе казано - идеално време да свършиш малко
работа необезпокояван, или да почетеш.
Звучи малко страшно - едва ли не кат станеш на еди колко си
(25, 30, 35), и вече край.
Или иначе казано - за мен пътя не е дълъг, той си е направо безкраен.
Поне в момента живея в мир с това, и не съм примрял да менажерствам
куп хора, които "не могат да си намерят гъза без карта и компас".
А вие? Накъде гледате? "Къде се виждате след 5 години?"
Звучи малко страшно - едва ли не кат станеш на еди колко си
(25, 30, 35), и вече край.
Мисля си, че за тази работа няма възраст. Още помня около 2003-та, когато някой пита на extremeprogramming листа, на колко години е Ron Jeffries. Човекът е странно енергичен и, понеже бях нов и не го знаех кой е и какъв е, допусках, че е някъде към 20-те. Рон отговори, че е на 40... шестнадесетично(!!!). Сега ако не е минал, то поне наближава 70-те. Продължава да е също толкова активен -- вижте го в туитър: <http://twitter.com/RonJeffries>. Чичо Боб и той така -- виждал съм го да казва, че иска, като умре, да го намерят с глава на клавиатурата :-)
Или иначе казано - за мен пътя не е дълъг, той си е направо безкраен.
Поне в момента живея в мир с това, и не съм примрял да менажерствам
куп хора, които "не могат да си намерят гъза без карта и компас".
Сакън! Само искам да вметна, че бих "менторствал" хора, които виждам, че имат желание. Менажерстването да го оставим на други.
А вие? Накъде гледате? "Къде се виждате след 5 години?"
Аз имам някакви мътни идеи, но ще ги запазя за себе си. Във всеки случай, ще продължа да създавам софтуер :-)