Slavjani li sa bylgarite?
Nikolay Vitanov
Славяни ли са българите
Стопанският и духовният ни напредък днес очевидно не зависи от това дали
сме славяни или не. Опознаването на нашите истински корени придава обаче
по-здрава опора на националната ни самоличност
Доц. Пламен С. Цветков
д-р на историческите науки
Днешните дунавски българи не могат да бъдат нито славяни, нито тюрки
поради простата причина, че са по-стар народ и от славяните, и от
тюрките.
С течение на вековете народите неизбежно се променят. Поради чужди
нахлувания. Или поради общуването и връзките си с други народностни
общности.
За потеклото на всеки народ може да се съди по определен набор от
антропологични, езикови и психологични черти. Ако тези основни белези се
променят, значи народът, който ги е носил, е изчезнал. В такъв смисъл
днешните китайци или гърци са същите онези китайци или гърци, които са
ни познати от античността. Без оглед на обратите, преживени от тях за
повече от четири хилядолетия. През цялото средновековие гърците
употребяват за себе си едно народностно име от латинско потекло -
"грики". Чак през ХIХ в. те се сещат, че са потомци на старите елини и
започват отново да се наричат "елини".
Докато от времето на първите известия за тях, та до ден днешен,
българите непрекъснато се наричат българи. С други думи ловосъчетания от
рода на "прабългари", "първобългари", "тюркобългари" или "хунобългари"
са просто плод на криворазбрана научна обективност
Тъй като разликата между българите от времето на Авитохол, Курт (Кубрат)
и Аспарух и съвременните дунавски българи е дори по-малка и
несъществена, отколкото различието между елините от времето на Омир и
днешните гърци. С известни уговорки е допустимо да се употребява
единствено прилагателното "прабългарски". И то най-вече за езика, който
българите са говорели докъм ХII в.
Историческите и езиковите податки недвусмислено посочват, че българите
са един от най-старите народи, които са съумели да оцелеят до днес. За
тях целият период от VI до ХIII в. е продължителен процес на
колонизиране на трите провинции Мизия, Тракия и Македония
Българите несъмнено се смесват до известна степен със завареното коренно
население. Но противно на общоприетото гледище, те запазват както езика
си, така и основните си народностни черти. Нещо повече. По всичко личи,
че българите имат забележимо по-малко славянска кръв, отколкото гърците,
албанците, румънците или унгарците.
От друга страна обаче, самите славяни, изглежда, имат в себе си един
твърде важен уралоалтайски елемент. Би могло дори да се каже, че
възприетата от повечето учени схема за образуването на българската
народност, като резултат от смесването на една съществена уралоалтайска
част със славяните, се отнася преди всичко за самите славяни - хунорите.
Включително и българите са изиграли навярно решаваща роля за
възникването на славяните като отделен народ от балтите. Славянското
влияние върху българите е най-вече езиково и се дължи на първо място на
кирилометодиевската традиция. Продължителната употреба на
кирилометодиевския за административни и религиозни цели прави езика на
българите твърде близък с този на славяните. Но кирилометодиевският не
подменя прабългарската основа на днешните български говори. Дунавските
българи запазват не само езика си, но и историческата си памет. До
османското нахлуване те не прекъсват нито за момент връзките си с
кубанските и волжките българи.
От II до VII в. българите правят невероятното, за да се приближат към
Европа географски. И съумяват да се настанят и да оцелеят в нейния
югоизточен дял. Забележими са и плодовете на усилията им от VII до ХV в.
да усвоят духовните ценности на европейската цивилизация. Приемайки
християнството в източноправославната му разновидност, България получава
възможност да се превърне в едно от най-големите средища за
покръстването на едва ли не всички източноевропейски народи. Подобно на
евреите и гърците, макар и в доста по-скромни размери, българите се
оказват малоброен народ с голяма духовна мощ и влияние.
Днес стопанският и духовният ни напредък очевидно не зависи от това дали
сме славяни или не. Опознаването на нашите истински корени придава обаче
по-здрава опора на националната ни самоличност. А това от своя страна ще
направи и по-пълноценно приобщаването ни към свободните и благоденстващи
народи и държави.
petq...@my-deja.com
drqn - drqn , Plamen Cvetkov si gi pishe segashnite uj moderni
shvashtaniya. Predi vreme gi pishehe Petyr Dobrev, po-rano drugi i vse
sqshtata istoriya - karat - varat , vse ni izkarvat che ot ruskite
stepi sme doshli.
chergubilya mostich (sp?), khanayuvigi i t.n.
zapochva da prozira edna ne mnogo licepriyatna istina, a imenno, che
naukata bqlgarska istoriya kato se pochne ot zlatarski i se mine prez
mutavchiev i drugite (uj) sqvremenni svetila e na sqvsem amatyorsko
nivo. osobeno shto se otnasya do etnicheskiya proizhod na dneshnite
bqlgari. naskoro podobni "ucheni" se opitvaha sqvsem avtoritetno da me
ubedyat, che "trakite" po nashite zemi nyamali naslednici, zashtoto
bili "etnicheski prochisteni", t.e. izklani do krak.
sedyah i se puleh, kak adjeba da povyarvam, che na edna zemya, deto i
imena, i fakti i istoriya, i arheologichesko nasledstvo pokazva, che
vqprosnite lyude sa jivyali postoytano hilyadi godini sqvremennoto
naselenie nyama i molekula deenka ot tyah.
posle hodi ta obyasnyavay che istoriyata ne bila ideologicheska
disciplina ...
petqrcho
p.s. lipsata na red e sqshto red, zatova takiva idioti kato ziezi
mogat da si pishat kakvoto si iskat - tehnite teorii ne sa po-
naludnichavi ot gornata ...
>
Sent via Deja.com http://www.deja.com/
Before you buy.
Ilya V. Talev
> drqn - drqn , Plamen Cvetkov si gi pishe segashnite uj
> moderni shvashtaniya. Predi vreme gi pishehe Petyr Dobrev,
> po-rano drugi i vse sqshtata istoriya - karat - varat , vse ni
> izkarvat che ot ruskite stepi sme doshli.
> chergubilya mostich (sp?), khanayuvigi i t.n.
> zapochva da prozira edna ne mnogo licepriyatna istina,
> a imenno, che naukata bqlgarska istoriya kato se pochne ot
> zlatarski i se mine prez mutavchiev i drugite (uj) sqvremenni
> svetila e na sqvsem amatyorsko nivo.
Сега па ти слагаш у кюпа барабар с Пламен Цветков
Златарски и Мутафчиев!
За аматьорствово на г-н Цветков можете сами да
съдите (в смисъл каква част от научната му дейност
е била отделена на темата, по която така компетентно
се изказва):
1. "Някои проблеми на помощните исторически дисциплини
върху страниците на сп. The American Archivist през периода
1970-1976", в "Известия на държавните архиви", 37, 1979,
258-279.
2. "Българо-съветските връзки в светлината на съветската
политика за колективна сигурност (1933-1935", "Векове",
1981, 2, 74-85.
3. "България и проблемът за разоръжаването (1932-1935)",
в "Първи международен конгрес по българистика. Доклади.
Българската държава през вековете", т. 2, 1982, 283-302.
4. "България, Балканите и проблемът за колективната
сигурност в Европа (1932-1935)", в "България и Балканите
(681-1981)", 1983, 386-406.
5. "СССР, Балканите и проблемът за колективната сигурност
в Европа през 1933-1935 г. в историческата литература",
в "Международните отношения на Балканите (1918-1939)"
- "Балкани", 6, 1984р 146-162.
6. "Балканската дипломация и външнополитическите изяви
на Третия райх (1933-1935)", в "Българо-германски отношения
и връзки", т. 4, 1989, 226-254.
7. "Оригиналност" и имитация в българските тоталитарни
доктрини и организации (1918-1939)", във "Втори международен
конгрес по българистика. Доклади", т. 23, 1989, 582-601.
8. "Политическа зрялост и дипломация - някои паралели между
балканските и скандинавските страни (1933-1939)", в "Etudes
Balkaniques", 1990, 3, 99-107.
9. "The First World War and the Historical State of the Small
European Nations (1914-1939)", в "Etudes Historiques", 14, 1990,
88-97.
10. "Европейските сили, Балканите и колективната сигурност
(1933-1935)", 1990, 208 стр.
11. "Болшевизмът, националсоциализмът, фашизмът (1917-
1939). Общоевропейски и балкански аспекти на проблема",
1992, 186 стр.
IT
Ilya V. Talev
> drqn - drqn , Plamen Cvetkov si gi pishe segashnite uj
> moderni shvashtaniya. Predi vreme gi pishehe Petyr Dobrev,
> po-rano drugi i vse sqshtata istoriya - karat - varat , vse ni
> izkarvat che ot ruskite stepi sme doshli.
> chergubilya mostich (sp?), khanayuvigi i t.n.
> zapochva da prozira edna ne mnogo licepriyatna istina,
> a imenno, che naukata bqlgarska istoriya kato se pochne ot
> zlatarski i se mine prez mutavchiev i drugite (uj) sqvremenni
> svetila e na sqvsem amatyorsko nivo.
Сега па ти слагаш у кюпа барабар с Пламен Цветков
Златарски и Мутафчиев!
IT
> In article <38A0457C...@helsinki.fi>,
Stef
> drqn - drqn , Plamen Cvetkov si gi pishe segashnite uj moderni
> shvashtaniya. Predi vreme gi pishehe Petyr Dobrev, po-rano drugi i vse
> sqshtata istoriya - karat - varat , vse ni izkarvat che ot ruskite
> stepi sme doshli.
> chergubilya mostich (sp?), khanayuvigi i t.n.
>
"Sme"? Ti mozhe i da si. Az sym roden v Sofija i v Ruskite stepi otidoh edva
kato stanah na 28 godini.
> zapochva da prozira edna ne mnogo licepriyatna istina, a imenno, che
> naukata bqlgarska istoriya kato se pochne ot zlatarski i se mine prez
> mutavchiev i drugite (uj) sqvremenni svetila e na sqvsem amatyorsko
> nivo. osobeno shto se otnasya do etnicheskiya proizhod na dneshnite
> bqlgari.
Njama nishto syvremenno nito v Zlatarski, nito v Mutafchiev, osven ako ne si
ot pokolenieto rodeno v nachaloto na veka.
Za vremeto si i dvamata, a i oshte dosta istorici sa syrshili dosta rabota.
Istorijata na Zlatarski i dosega e e nenadminata kato cjalosten trud v
Bylgarskata istoriografija.
Strahuvam se, che ne si dorasyl da ja sydish, ako i da pishesh ot poziciite
na chovek, kojto e imal vyzmozhnost da znae vsichkite onezi arheologicheski
i izvorobi danni, koito sa stanali dostojanie prez perioda 1928 - 1999 g.
naskoro podobni "ucheni" se opitvaha sqvsem avtoritetno da me
> ubedyat, che "trakite" po nashite zemi nyamali naslednici, zashtoto
> bili "etnicheski prochisteni", t.e. izklani do krak.
> sedyah i se puleh, kak adjeba da povyarvam, che na edna zemya, deto i
> imena, i fakti i istoriya, i arheologichesko nasledstvo pokazva, che
> vqprosnite lyude sa jivyali postoytano hilyadi godini sqvremennoto
> naselenie nyama i molekula deenka ot tyah.
>
Nikoj ne ti govori za DNK. DNK ne e rabota na istoricite, a na
antropolozite.
V momenta, v kojto ima danni, che v segashnoto Bylgarsko naselenie ima DNK
ot Trakite, i se opredeljat stojnostite, togava mozhem da si govorim za
tova. No se strahuvam, che mozhe togava da se okazhe, che njakoja tvoja
pra-baba e "pusnala" na mestnija aga, ta toj syshto si e ostavil DNK-to v
tebe.
No, ima neshto drugo. Prouchvaneto na trakijskoto nasledstvo v Bylgarskata i
Balkanskata nauka ne e ot vchera, nito e ot 1977 g., kogato e syzdaden
instituta po Trakologia kym BAN.
Njamash pravo da ignorirash hora kato Katsarov, Dechev, B. Filov , che dori
i Vl. Georgiev, ako shtesh.
Ima dosta natrupani danni, kakto ezikovedski, taka i arheologicheski i
etnografski, koito v povehe ili v po-malka stepen sa izpolzvani.
Sega, njakoi se podigravat na tezi, koito govorjat za Traki prez VII i VIII
vek, no nie imame danni, che Besi (pod tova ime sa poznati Trakite ot tazi
epoha) e imalo na Balkanite po tova vreme. Az pone ne moga da si objasnja
podobnostite na Balkanskite ezici samo sys Latinski, Grycki i Turski.
Mnogo e vyzmozhno tezi hora da sa uchastvali ne samo v Bylgarskija
etnogenesis , no i v Albanskija, kato se ima predvid , che Dardanite sa
Trako-Iliri.
istina e, che ima mnogo "demografski ruletki" na Balkanite: Kelti, Rimljani,
"Sirijci", Skiti, Sarmati, Goti, Huni (uniati spored Ziezi), Avari, Anti i
drugi Slavjanizirashti se iranski plemena, Tjurki i prochee.
Imenno sred tezi trjabva da dirim Bylgarite: ne kato njakakakva :etnicheska
masa, a kato edin mobilen, etno-kulturno otvoren elit, kojto uspjava da se
nalozhi nad opredelena masa naselenie: smesica, kakvato predstavljava toj
samijat.
Imeto "bylgari" mozhe da ima kakvi li ne analogii , proizvodni i prochee iz
cjala centralna Azija, che i Mesopotamija i direnija na takiva kato P.
Dobrev sa polezni i nuzhni. No da se govori, che Bylgarite sa doshli ot
njakoe Pamirsko plato i hop osnovali Bylgarija e neseriozno. Tochno tolkova
neseriozno, kolkoto da se tvyrdi, che "sme Bolgari", "Traki", "Skiti" ili
"Slavjani" ili "Tjurki" ili Huni ili "Iranci": nie sme prosto vsichko tova i
susgtevremenno nishto ot tova samo po sebe si.
A neshtata, deto gi pishe Pl. Cvetkov, sa si za negova smetka.
SN
Ziezi
Nikolay Vitanov <nikolay...@helsinki.fi> wrote:
> Procheteno v Standart...
>
> Славяни ли са българите
>
...
Vyprosyt e nepravilno postaven. Prilicha na vypros ot roda "Teleta li sa
bikovete".
Ziezi
petq...@my-deja.com
"Stef" <gog&ma...@whoever.com> wrote:
> <petq...@my-deja.com> wrote in message news:87puvd$2h0
$1...@nnrp1.deja.com...
>
> > shvashtaniya. Predi vreme gi pishehe Petyr Dobrev, po-rano drugi i
vse
> > sqshtata istoriya - karat - varat , vse ni izkarvat che ot ruskite
> > stepi sme doshli.
> > chergubilya mostich (sp?), khanayuvigi i t.n.
> >
>
otidoh edva
> kato stanah na 28 godini.
specialno za tem sledvashtiya pqt nyama da izpuskam dumichki v
izrechenieto i shte go obrazuvam vqv vid podlog, skazuemo i samo ako se
nalaga i pryako dopqlnenie, za da mojesh da razberesh. sega pred "sme"
turi "nie bqlgarite", kakto ni ucheha v otdeleniyata i shte vidish
kakvo sqm imal predvid.
>
> > zapochva da prozira edna ne mnogo licepriyatna istina, a imenno, che
> > naukata bqlgarska istoriya kato se pochne ot zlatarski i se mine
prez
> > mutavchiev i drugite (uj) sqvremenni svetila e na sqvsem amatyorsko
> > nivo. osobeno shto se otnasya do etnicheskiya proizhod na dneshnite
> > bqlgari.
>
> Njama nishto syvremenno nito v Zlatarski, nito v Mutafchiev, osven
ako ne si
> ot pokolenieto rodeno v nachaloto na veka.
> Za vremeto si i dvamata, a i oshte dosta istorici sa syrshili dosta
rabota.
> Istorijata na Zlatarski i dosega e e nenadminata kato cjalosten trud v
> Bylgarskata istoriografija.
> Strahuvam se, che ne si dorasyl da ja sydish, ako i da pishesh ot
poziciite
> na chovek, kojto e imal vyzmozhnost da znae vsichkite onezi
arheologicheski
> i izvorobi danni, koito sa stanali dostojanie prez perioda 1928 -
1999 g.
>
> naskoro podobni "ucheni" se opitvaha sqvsem avtoritetno da me
> > ubedyat, che "trakite" po nashite zemi nyamali naslednici, zashtoto
> > bili "etnicheski prochisteni", t.e. izklani do krak.
> > sedyah i se puleh, kak adjeba da povyarvam, che na edna zemya, deto
i
> > imena, i fakti i istoriya, i arheologichesko nasledstvo pokazva, che
> > vqprosnite lyude sa jivyali postoytano hilyadi godini sqvremennoto
> > naselenie nyama i molekula deenka ot tyah.
> >
>
> Nikoj ne ti govori za DNK. DNK ne e rabota na istoricite, a na
> antropolozite.
dobre gospodin umna glava, koya nauka tryabva da otgovori na
vqprosa "slavyani li sa bqlgarite" - istoriyata ili antropologiyata.
samo ne mi izlizay s otgovora "i dvete", zashtoto nego go znam.
petqrcho
Stef
> >
> > "Sme"? Ti mozhe i da si. Az sym roden v Sofija i v Ruskite stepi
> otidoh edva
> > kato stanah na 28 godini.
>
> specialno za tem sledvashtiya pqt nyama da izpuskam dumichki v
> izrechenieto i shte go obrazuvam vqv vid podlog, skazuemo i samo ako se
> nalaga i pryako dopqlnenie, za da mojesh da razberesh. sega pred "sme"
> turi "nie bqlgarite", kakto ni ucheha v otdeleniyata i shte vidish
> kakvo sqm imal predvid.
>
Imenno tova, koeto ni ucheha v otdelenijata e idiotskoto.
Ti maj ne shvana kakvo ti kazvam s tova "sme?": da se pravi pylno
otyzhdestvjavane na NAS, syvremennite Bylgari s Bylgarite na Kubrat e
idiotizym, pardon zhurnalistika.
> > Nikoj ne ti govori za DNK. DNK ne e rabota na istoricite, a na
> > antropolozite.
>
> dobre gospodin umna glava, koya nauka tryabva da otgovori na
> vqprosa "slavyani li sa bqlgarite" - istoriyata ili antropologiyata.
>
> samo ne mi izlizay s otgovora "i dvete", zashtoto nego go znam.
>
> petqrcho
Vsjaka ot tezi nauki trjabva da dade otgovor na tozi vypros poradi prostija
fakt, che za istorici, arheolozi, lingvisti i anthropolozi "slavjanin" e
razlichno neshto.
DNK-to ne pravi edin chovek "slavjanin" ot ethno-kuturna, istoricheska, che
i ot lingvistichna gledna tochka: che ti osmanskite sultani za slavjani li
gi imash?
SN
Vassil Karloukovski
...
>> Nikoj ne ti govori za DNK. DNK ne e rabota na istoricite, a na
>> antropolozite.
>
>dobre gospodin umna glava, koya nauka tryabva da otgovori na
>vqprosa "slavyani li sa bqlgarite" - istoriyata ili antropologiyata.
izvinjavajte, che se namesvam v razgovora, no ne e istorijata djal
ot antropologijata? Syshto kakto i fizicheskata antropologija.
Ili za Bylgarija tova vse oshte ne vazhi?...
VK
THATS_ME
Ami bylgarite okolo mineralnite izvori
v BG latinci li sa?
Stef
>
> izvinjavajte, che se namesvam v razgovora, no ne e istorijata djal
> ot antropologijata? Syshto kakto i fizicheskata antropologija.
>
> Ili za Bylgarija tova vse oshte ne vazhi?...
>
>
> VK
V Bylgarija, dokolkoto znam istoricite gledat na fizicheskata antropologija
kato pomoshtna disciplina.
A inache tam anthopologijata se naricha etnografia, ili s promenite
"ethnologija".
A, che istorijata e antropologicheska disciplina njama symnenie.
kakto ne bi trjabvalo da ima symnenie za kakva antropologija stava duma ,
shtom se govori za DNK.
SN
Stef
"THATS_ME" <THAT`S_...@mail.telepac.pt> wrote in message
news:01bf6ffb$d2531d40$dfa7...@host.telepac...
>
> Ami bylgarite okolo mineralnite izvori
> v BG latinci li sa?
Huh?
Zashto tochno okolo izvorite?
SN