Osmansko Nasledstvo

gban...@my-deja.com

unread,

Jan 23, 2001, 12:05:53 PM1/23/01

to

По спора за робство или присъствие: Хубаво, било е османско присъствие, в
което турците са били също толкова подтиснати колкото и останалите
(мюсюлмани). Но защо днешна Турция така упорито защитава някогашната Империя,
докато другите, които са били равни с тях в нея, по-малко ги е еня? Г.Б.

News.bg:

Турция оповести санкции срещу Франция Турция-Франция Турция оповести
санкции срещу Франция заради решението на френския парламент да определи като
геноцид масовите убийства на арменци в последните години на Отоманската
империя. Това предаде BBC. Турският военен министър Сабахатин Чакмакоглу
съобщи, че Турция е анулирала сателитна сделка с френската компания Алкател .
Властите обсъждат и дали да изключат друга френска компания от търг за голяма
доставка на танкове. 23.01.2001 17:30

=====================

Po spora za robstvo ili prisystvie: Hubavo, bilo e osmansko prisystvie, v
koeto turcite sa bili syshto tolkova podtisnati kolkoto i ostanalite
(mjusjulmani). No zashto dneshna Turciq taka uporito zashtitava nqkogashnata
Imperiq, dokato drugite, koito sa bili ravni s tqh v neq, po-malko gi e enq?
G.B.

Sent via Deja.com
http://www.deja.com/

Nikolay D. Tarkalanov

unread,

Jan 23, 2001, 2:10:31 PM1/23/01

to

gban...@my-deja.com wrote:

: Po spora za robstvo ili prisystvie: Hubavo, bilo e osmansko prisystvie, v

: koeto turcite sa bili syshto tolkova podtisnati kolkoto i ostanalite
: (mjusjulmani). No zashto dneshna Turciq taka uporito zashtitava nqkogashnata
: Imperiq, dokato drugite, koito sa bili ravni s tqh v neq, po-malko gi e enq?
: G.B.

Grigore,

Ima si chalum. Fact e, che bednite turci sa bili v mnogo losho
ikonomichesko polozhenie. No poradi religiata si, i poradi
prinadlezhnostta si kum stara slavna voenna imperia, sa se chuvstvali
privilegirovani. Ot druga strana, vuzstanieto izbuhva ne v naj-bednite
raioni, kudeto imalo proletariat i pr., a tukmo v nai-bogatite, (pri tova
ne vsichki chorbadzhii, a tochno opredeleni esnafi!) kudeto turchin ne e
smeel da zamrukne, nito da mine, jazdeiki kon. Shto ne idesh i ne
prochetesh Ivan Hadzhiiski?

Nie gordeem li se s Krum koito pogubi 2 gruzki imperatora, stana prichina
za treti da sleze ot prestola. Sushtiat Krum, koito e prinasjal v zhertva
hora pod stenite na Konstantinopol.

gospo...@my-deja.com

unread,

Jan 23, 2001, 5:44:14 PM1/23/01

to

Naskoro chetox dopiskite na MacGahan za "Aprilskoto
potushavane".Sqvetvam vsichki privqrzenici na termina otomansko
prisqstvie da gi prochetat.Ako niakoi znae da gi ima niakqde v Internet
shte sqm blagodaren da mi prati site-a.
Pozdravi Dinko

In article <94kkv7$kue$1...@news.fsu.edu>,

Kamen Penev

unread,

Jan 23, 2001, 5:56:12 PM1/23/01

to

<gospo...@my-deja.com> wrote in message
news:94l1fs$ng7$1...@nnrp1.deja.com...

> Naskoro chetox dopiskite na MacGahan za "Aprilskoto
> potushavane".Sqvetvam vsichki privqrzenici na termina otomansko
> prisqstvie da gi prochetat.

Koi sa te? Az ne sym vidjal edin tuka.

--
Kamen

Ilya Talev

unread,

Jan 23, 2001, 6:37:47 PM1/23/01

to

Kamen Penev wrote:

Interesno, che Januarius MacGahan propuska da pishe,
che glavnite "geroi" v izbivaneto na mirno bylgarsko naselenie,
koeto toj naricha "Turkish atrocities", sa taka-nerechenite dnes
"bylgari-mohamedani".

Negovite biografi propuskat da syobshtjat, che syprugata
mu ot 4 godini predi vystanieto e ruskata pomeshchica
Varvara Elagina; te syshto ptopuskat da syobshtjat, che
negovijat pokrovitel v Carigrad (pokraj Graf b Ignatiev)
e amerikanskijat konsul Eugene Schuyler, po-kysno
uvolnen ot Dyrzhavnija departament kato ruski agent.

IT

C'est moi

unread,

Jan 24, 2001, 2:34:17 AM1/24/01

to

Nikolay D. Tarkalanov wrote:
>
> gban...@my-deja.com wrote:
>
> : Po spora za robstvo ili prisystvie: Hubavo, bilo e osmansko prisystvie, v
> : koeto turcite sa bili syshto tolkova podtisnati kolkoto i ostanalite
> : (mjusjulmani). No zashto dneshna Turciq taka uporito zashtitava nqkogashnata
> : Imperiq, dokato drugite, koito sa bili ravni s tqh v neq, po-malko gi e enq?
> : G.B.
>
> Grigore,
>
> Ima si chalum. Fact e, che bednite turci sa bili v mnogo losho
> ikonomichesko polozhenie. No poradi religiata si, i poradi
> prinadlezhnostta si kum stara slavna voenna imperia, sa se chuvstvali
> privilegirovani. Ot druga strana, vuzstanieto izbuhva ne v naj-bednite
> raioni, kudeto imalo proletariat i pr., a tukmo v nai-bogatite, (pri tova
> ne vsichki chorbadzhii, a tochno opredeleni esnafi!) kudeto turchin ne e
> smeel da zamrukne, nito da mine, jazdeiki kon. Shto ne idesh i ne
> prochetesh Ivan Hadzhiiski?

Toya Hadjiiski da ne bi da e bil suvremennik? Ot 15 vek primerno?

SM

C'est moi

unread,

Jan 24, 2001, 2:35:53 AM1/24/01

to

A stiga be! Te tova me ubi!
Bai Iliya, priznavam te za nai-kompetentniyat slujitel na ruskiya otdel
na ... a be ti znaesh na koe.

SM

Dimitar Bojantchev

unread,

Jan 24, 2001, 2:55:18 AM1/24/01

to

In article <3A6E85...@hotmail.com>, C'est moi <stef...@hotmail.com> wrote:
>Ilya Talev wrote:
>>
>> Kamen Penev wrote:
>>
>> > <gospo...@my-deja.com> wrote in message
>> > news:94l1fs$ng7$1...@nnrp1.deja.com...
>> > > Naskoro chetox dopiskite na MacGahan za "Aprilskoto
>> > > potushavane".Sqvetvam vsichki privqrzenici na termina otomansko
>> > > prisqstvie da gi prochetat.
>> >
>> > Koi sa te? Az ne sym vidjal edin tuka.
>>
>> Interesno, che Januarius MacGahan propuska da pishe,
>> che glavnite "geroi" v izbivaneto na mirno bylgarsko naselenie,
>> koeto toj naricha "Turkish atrocities", sa taka-nerechenite dnes
>> "bylgari-mohamedani".
>>
>> Negovite biografi propuskat da syobshtjat, che syprugata
>> mu ot 4 godini predi vystanieto e ruskata pomeshchica
>> Varvara Elagina; te syshto ptopuskat da syobshtjat, che
>> negovijat pokrovitel v Carigrad (pokraj Graf b Ignatiev)
>> e amerikanskijat konsul Eugene Schuyler, po-kysno
>> uvolnen ot Dyrzhavnija departament kato ruski agent.
>>
>> IT
>
>A stiga be! Te tova me ubi!

Dali te ubiva ili ne, tova ne e vajno. Tova sa fakti. Politicheskite
manipulacii v perioda predi Rusko-Turskata voina ne sa izmishlyotina.
Nie prosto tryabva da gi znaem, nezavisimo ot nashiya patriotizum.

>Bai Iliya, priznavam te za nai-kompetentniyat slujitel na ruskiya otdel
>na ... a be ti znaesh na koe.
>
>SM

Mislya, che ironiyata ti e napulno neumestna v tozi sluchai. Aprilskoto
vuzstanie izigrava ogromna rolya po otnoshenie na oformyaneto na
obshtestvenoto mnenie prez tozi period. Edin trezv analiz za razlichnite
interesi manipulirali go moje da e samo ot polza.

D.

Krasimir Yalamov

unread,

Jan 24, 2001, 3:11:26 AM1/24/01

to

> Po spora za robstvo ili prisystvie

"Prisustvie" e slaba rakiya, "robstvo" e benzin.

"Okupacia" podvejda - periodut e kum 500 godini.

"Igo" podvejda, otkazvaiki da dopusne
vuzmosjnostta za otnositelen "rahat" prez otdelni periodi,
v razlichni oblasti ili za razni grupi ot pokoreni.

"Pod vlastta na" Osmanlii/Turci (vladichestvo ili upravlenie)
e kato che li nai-tochno, poneje ukazva che vlastta
e prinadlejala glavno na zavoevatelite.

Vsichko tova razbira se e ot
predpolagaema istoricheska perspektiva.

Ilya Talev

unread,

Jan 24, 2001, 3:45:36 AM1/24/01

to

C'est moi wrote:

Az ne polzvam nedomluvki, Stefane, daj da vidim "ruski otdel na kakvo".
I koe tochno te ubi? Che Aprilskoto vystanie e ruska provokacija
sreshtu bylgarskija narod, za da ima povod Rusija da stigne do
Carigrad i da si syzdade zadunajskaja gubernija? Ili mozhe bi,
che Rusija tramposva Makedonija za Gruzija, a Severna Dobrudzha
za Moldova? Znam, che tova syshto ne se uchi v bylgarskite
gimnazii (vkljuchitelno frenskata).

IT

C'est moi

unread,

Jan 24, 2001, 5:18:58 AM1/24/01

to

Ilya Talev wrote:
>
> C'est moi wrote:
>
> > Ilya Talev wrote:
> > >
> > > Kamen Penev wrote:
> > >
> > > > <gospo...@my-deja.com> wrote in message
> > > > news:94l1fs$ng7$1...@nnrp1.deja.com...
> > > > > Naskoro chetox dopiskite na MacGahan za "Aprilskoto
> > > > > potushavane".Sqvetvam vsichki privqrzenici na termina otomansko
> > > > > prisqstvie da gi prochetat.
> > > >
> > > > Koi sa te? Az ne sym vidjal edin tuka.
> > >
> > > Interesno, che Januarius MacGahan propuska da pishe,
> > > che glavnite "geroi" v izbivaneto na mirno bylgarsko naselenie,
> > > koeto toj naricha "Turkish atrocities", sa taka-nerechenite dnes
> > > "bylgari-mohamedani".
> > >
> > > Negovite biografi propuskat da syobshtjat, che syprugata
> > > mu ot 4 godini predi vystanieto e ruskata pomeshchica
> > > Varvara Elagina; te syshto ptopuskat da syobshtjat, che
> > > negovijat pokrovitel v Carigrad (pokraj Graf b Ignatiev)
> > > e amerikanskijat konsul Eugene Schuyler, po-kysno
> > > uvolnen ot Dyrzhavnija departament kato ruski agent.
> > >
> > > IT
> >
> > A stiga be! Te tova me ubi!
> > Bai Iliya, priznavam te za nai-kompetentniyat slujitel na ruskiya otdel
> > na ... a be ti znaesh na koe.
>

razmestvam izrecheniyata:

> I koe tochno te ubi?

Ubi me neveroyatnoto ti poznavane na semeinite i drugi lichni detaili ot
jivota na MacGahan, koito kakto sam pishesh ne sa spomenati (izvestni?)
dori ot biografite mu. Vpechetli me i usurdieto, s koeto si se rovil v
jivota i karierata na amerikanskiya konsul. Tova vsichko silno mi
napomnya podhodut, koito se izpolzva v tainite slujbi, pone takuv
kakuvto sum chel, che e.
I v tazi vruzka otgovor na purviya ti vupros:

> Az ne polzvam nedomluvki, Stefane, daj da vidim "ruski otdel na > kakvo".

Az sushto ne polzvam nedomluvki. Tova ne beshe nedomluvka, zashtoto mi
se struvashe dostatuchno yasno. Vse pak, za da nyama greshka. Imah
predvid ruskiya otdel na amerikanskite taini slujbi.

SM

Ziezi

unread,

Jan 24, 2001, 5:31:31 AM1/24/01

to

In article <3A6E9635...@verizon.net>,
Ilya Talev <ta...@verizon.net> wrote:

> Az ne polzvam nedomluvki, Stefane, daj da vidim "ruski otdel na kakvo".
> I koe tochno te ubi? Che Aprilskoto vystanie e ruska provokacija
> sreshtu bylgarskija narod, za da ima povod Rusija da stigne do
> Carigrad i da si syzdade zadunajskaja gubernija?

Kato gledam dnes kolko USA provokacii ima po sveta, sym sklonen da vyzpriema
tazi gledna tochka.

Ili mozhe bi,
> che Rusija tramposva Makedonija za Gruzija, a Severna Dobrudzha
> za Moldova? Znam, che tova syshto ne se uchi v bylgarskite
> gimnazii (vkljuchitelno frenskata).
>
> IT

Osnovniat vrag na Bylgarite vinagi sa bili imperiite. Imperiite, koito
obichat da si prehvyrliat Sveshtenata Bylgarska zemia po nasledstvo, sled
kato niakoia ot tiah zagine. Rim --> Vizantia --> Osmanska imperia --> Rusia
--> USSR --> USA

Tolkova e prosto.

I poneje bylgarskia narod trudno shte se spravi sam s koiato i da e imperia,
to spasitelniat diplomaticheski model za bylgarite e "Izpolzvai novata silna
imperia za Bylgarskata kauza, no vnimavai da ne popadnesh pod nova imperska
zavisimist". V taia vryzka jelaniata na Rusia da pritejava Balkanite beshe
Bylgarskiat koz. Nie go izpolzvahme, i posle napravihme vsichko vyzmojno za
da ne popadnem pod nova imperska zavisimost. Triabva da priznaete g-n Talev,
che tozi hod uspia. Za syjaelnie otkysvaneto ot ruskia imperializym beshe za
mnogo kratko vreme. Posle doide syvetskia imperializym.

Dnes Bylgaria e zastrashena ot nai-opasnata imperialisticheska doktrina v
cialata istoria na chovechestvoto. Filosofiata na tazi doktrina se izcherpva
s edna kratka fraza - "Nie pazim demokraciata bez da ia praktikuvame"USA.
Tova e visha forma na politicheska demagogia.

Az sym optimist , i viarvam, che bylgarite shte uspeiat da se spraviat i s
nai-novia si moshten vrag - ogromen , otvratitelen, kryvojaden i ligav
mastodont. I shte se spravim, tyi kato dobre se znae, che ogromnata muskulna
masa e nishto, kogato cherepnata ti kutiika e mynichka v sravnenie s tialoto.
Zatova sa zaginali dinozavrite, zatova sa zaginali vsichki imperii dotuk,
zatova shte zagine i USA.

Jivi Zdravi

Ziezi

p.s. Shto se otnasia do Osmanskata imperia, tova e edna imperia skalypena na
osnovata na edna ot nai-antihumannite religiozni doktrini - isliam.
Filosofiata na tazi doktrina se izcherpva s niakolko prosti antihumanni
"napytstvia" - "Ubii nevernika bez da se zamisliash", "Ako ubiseh nevernika -
v raia otivash", "Ako zaginesh v bitka s nevernici - v raia otivash" i t.n. V
taia imperia niama miasto za nacionalnosti (koeto vaji za absoliutno vsichki
imperii). Poniatia kato "turchin" , "bylgarin" , "kiurd" , "armenec" , ne
syshtestvuvat. Syshtestvuvat edinstveno dve kategorii podanici - "pravoverni"
i "raia" (giauri). Zatova ne se znae edna mnogo tynka podrobnost, harakterna
za Osmanskata imperia. Taia podrobnost e slednata - v imperiata "turcite" sa
okolo 5% ot podanicite. Bylgarite sa previshavali 20% (stava duma za
bylgarite ne samo na Balkanite, no i v Mala azia). Armencite sa okolo 15%,
karamancite(tyrkizirani bylgari hristiani) syshto okolo 15%, kiurdite 10% i
gyrcite syshto okolo 10%. Drugi nacionalnosti - 25%.

Kakto se vijda , v Osmanskata imperia osnovnata nacionalna komponenta e
bylgarskata - 20+15=35% ot naselenieto na Osmanskata imperia. Turskata
komponenta e edva 5%. I neshto oshte po-interesno v taia vryzka, ne se znae
kakvo se e imalo predvid pod "turci" v srednovekovieto. Za dylgi peridi ot
vreme tova naricatelno se e izpolzvalo za unizitelno nazvanie - kakto sega se
polzva dumata ciganin za nashite bratia romite, bez da sydyrja niakakva
nacionalna harakteristika.

Izmislicata, narechena Turcia, se poiavi v kraia na XIX i nachaloto na XX vek
s edin osoben tip revoliucionno dvijenie - "Mladoturcite". Dobre se znae, che
samiat Atatiurk ima vyv venite si bylgarska kryv. Vypreki tova v taka
narechenata Turcia zapochva RELIGIOZNA chistka. Niama znachenie armenec li si
ili bylgarin - ako pripozneash isliama, ostavash jiv. V Armenskite teritorii
sa izbiti nad 1500000 armenci, ot bylgarskite teritorii v Iztochan Trakia i
Mala Azia sa izklani ogromen broi bylgari, druga chast ot bylgarite sa
izseleni. Ne malka chast ot bylgarite priemat isliama.

Taka se syzdava edna izmislena "turska" nacia na osnovata na antihumannata
religiozna doktrina "isliam". (Ako niakoi ima santimenti otnosno tazi
antihumanna doktrina, neka otvori Korana i tam shte prochete na vsiaka
peta-deseta stranica prizivi ot roda "Ubivai nevernika kydeto i kogato go
vidish".)

Dnes turskite vlasti ne priznavat absoliutno nikakvo nacionalno malcinstvo na
teritoriata na Turcia. Ne priznavat kiurdskoto malcinstvo , ne priznavat
bylgarsko malcinstvo (vypreki che to nabroiava okolo 1000 000 dushi) kato
nalagat iarostna asimilacionna politika nad malcinstvata. V syshtoto vreme
turskite vlasti mnogo nastypatelno se opitvat da turcizirat mohamedanskoto
naselenie na sysedni dyrjavi. Tova se otnasia nai-veche za Bylgaria, kydeto
turskata kauza ima svoi privyrjenici - podkupni renegati, chrez koito se
lobira v Parlament, Ministerstva, Medii, Nauka , Izkustvo i t.n.

Ilya Talev

unread,

Jan 24, 2001, 5:53:28 AM1/24/01

to

C'est moi wrote:

> Ubi me neveroyatnoto ti poznavane na semeinite i drugi lichni detaili ot
> jivota na MacGahan, koito kakto sam pishesh ne sa spomenati (izvestni?)
> dori ot biografite mu. Vpechetli me i usurdieto, s koeto si se rovil v
> jivota i karierata na amerikanskiya konsul. Tova vsichko silno mi
> napomnya podhodut, koito se izpolzva v tainite slujbi, pone takuv
> kakuvto sum chel, che e.

Ne iskam da se ubivash naprazno! Interesyt mi kym J. MacGahan
i Eugene Schyler e bil profesionalen. Amerikanskite im biografi
nito premylchavat, nito prikrivat "ruskata vryzka" i na dvamata.
Schyler e izvesten s tova, che vypreki izrichnite pismeni direktivi
na Dyrzhavnija departament, "predstavljava" Syedinenite shtati
na Carigradskata konferencija za avtonomija na Bylgarija i, taka
da se kazhe, "podpisva" Amerika pod ruskija proekt na Graf Ignatiev
i Knjaz Ceretelev za syzdavane na dve Bylgarii - Iztochna i Zapadna;
s ultimativnite ruski iskanija v Zapadna Bylgarija da se vkljuchi ne
samo Makedonia, no i chasti ot Severna Gyrcija, Kosovo i Albanija,
Rusija de facto torpilira konferencijata.

IT

Ilya Talev

unread,

Jan 24, 2001, 6:02:20 AM1/24/01

to

Ziezi wrote:

> ... I poneje bylgarskia narod trudno shte se spravi sam s koiato i da e

> imperia,
> to spasitelniat diplomaticheski model za bylgarite e "Izpolzvai novata silna
> imperia za Bylgarskata kauza, no vnimavai da ne popadnesh pod nova imperska
> zavisimist". V taia vryzka jelaniata na Rusia da pritejava Balkanite beshe
> Bylgarskiat koz. Nie go izpolzvahme, i posle napravihme vsichko vyzmojno za
> da ne popadnem pod nova imperska zavisimost. Triabva da priznaete g-n Talev,
> che tozi hod uspia. Za syjaelnie otkysvaneto ot ruskia imperializym beshe za
> mnogo kratko vreme.

Emile, az ne vjarvam da ima chovek, kojto da ne
ocenjava polozhitelnite posledstvija za bylgarskija
narod ot Osvobozhdenieto na Bylgarija. I ponezhe
ne mozhe da ima "alternativni istorii", shte e gubene
na vreme da se razsyzhdava kakvo shteshe da stane s
bylgarite, ako njamashe Rusko-turska vojna.

No ponezhe "djavolyt e v podrobnostite", horata
imat pravo da znajat i podrobnosti, koito ne nalivat
voda vyv vodenicata na bylgarskite rusofili (da ne
kazha ruski agenti).

IT

Stephan Nikolov

unread,

Jan 24, 2001, 9:16:50 AM1/24/01

to

"Nikolay D. Tarkalanov" <ntar...@garnet.acns.fsu.edu> wrote in message

> Nie gordeem li se s Krum koito pogubi 2 gruzki imperatora, stana prichina
> za treti da sleze ot prestola. Sushtiat Krum, koito e prinasjal v zhertva

0> hora pod stenite na Konstantinopol.

E, chak pa hora.
Kucheta sys sigurnost.

nikolay milkov

unread,

Jan 24, 2001, 10:09:06 AM1/24/01

to

Ilya Talev wrote:

Az ne polzvam nedomluvki, Stefane, daj da vidim "ruski otdel na kakvo".
I koe tochno te ubi? Che Aprilskoto vystanie e ruska provokacija
sreshtu bylgarskija narod, za da ima povod Rusija da stigne do
Carigrad i da si syzdade zadunajskaja gubernija? Ili mozhe bi,
che Rusija tramposva Makedonija za Gruzija, a Severna Dobrudzha
za Moldova? Znam, che tova syshto ne se uchi v bylgarskite
gimnazii (vkljuchitelno frenskata).

Za zqzhalenie, ne samo Russia e mqtila glavite na nashite sqnarodnici ot predi 130 godini (s cel da poluchi izlaz na toplo more).

"Zapadna Evropa", ako tova vkljuchva i Germanija-Avstrija, sqshto doprinasja za ideologicheskata dizorientacija, glavno s dve idei:

(i) nacionalisqm. Izvodqt na nashite hora e bil--vsjaka nacionalnost s odelna, po vqzmozhnost ednorodna, dqrzhava. Reductio ad absurdum na tozi izvod e Zhivkovijat "vqzroditelen proces".

(ii) Evropocentrisqm. Toj inspirira razsqzhdenija ot sorta: Evropa ima Newton i Mozart, Osmancite imat enichari.

Njamam vreme za podrobnosti, no humanitarnata nauka ot 1950-2000 postavi pod sqmnenie i dvete idei.
Izvod: Istorijata na BG trjabva da se prochete otnovo v svetlinata na tezi revizii.

NM

C'est moi

unread,

Jan 24, 2001, 10:30:06 AM1/24/01

to

Po purvoto nyamam vuzarjeniya. Bi li utochnil obache kakvo imash predvid
pod "evropocentrizum"? Ima li obshto tova ponyatie s evropeiskite
demokratichni cennosti i resp. tyah li sa gi oborili v perioda
1950-2000?

SM

Krasimir Yalamov

unread,

Jan 24, 2001, 1:23:13 PM1/24/01

to

Ziezi wrote:

> In article <3A6E9635...@verizon.net>,
> Ilya Talev <ta...@verizon.net> wrote:
>
> > Az ne polzvam nedomluvki, Stefane, daj da vidim "ruski otdel na kakvo".
> > I koe tochno te ubi? Che Aprilskoto vystanie e ruska provokacija
> > sreshtu bylgarskija narod, za da ima povod Rusija da stigne do
> > Carigrad i da si syzdade zadunajskaja gubernija?
>
> Kato gledam dnes kolko USA provokacii ima po sveta, sym sklonen da vyzpriema
> tazi gledna tochka.
>
> Ili mozhe bi,
> > che Rusija tramposva Makedonija za Gruzija, a Severna Dobrudzha
> > za Moldova? Znam, che tova syshto ne se uchi v bylgarskite
> > gimnazii (vkljuchitelno frenskata).
> >
> > IT
>
> Osnovniat vrag na Bylgarite vinagi sa bili imperiite.

Kogato ne e bila imperia...

> Imperiite, koito
> obichat da si prehvyrliat Sveshtenata Bylgarska zemia

Po-skoro Trakiiska i Makedonska, Zizi.

Kato se vkopchish selektivno v tova-onova
i go razduesh do nevuzmojnost si fanatik
podoben na turski, grucki i vsyakakvi oshte fanatici.

> po nasledstvo, sled

> kato niakoia ot tiah zagine. Rim --> Vizantia --> Osmanska imperia --> Rusia
> --> USSR --> USA

V nachaloto propuskash Macedonia, posle izpuskash Bulgaria.
Kucat ti poznaniyata po istoria, rodolyubieto i neshto drugo.

> Tolkova e prosto.
>
> I poneje bylgarskia narod trudno shte se spravi sam s koiato i da e imperia,
> to spasitelniat diplomaticheski model za bylgarite e "Izpolzvai novata silna
> imperia za Bylgarskata kauza, no vnimavai da ne popadnesh pod nova imperska
> zavisimist". V taia vryzka jelaniata na Rusia da pritejava Balkanite beshe
> Bylgarskiat koz. Nie go izpolzvahme, i posle napravihme vsichko vyzmojno za
> da ne popadnem pod nova imperska zavisimost. Triabva da priznaete g-n Talev,
> che tozi hod uspia. Za syjaelnie otkysvaneto ot ruskia imperializym beshe za
> mnogo kratko vreme. Posle doide syvetskia imperializym.
>
> Dnes Bylgaria e zastrashena ot nai-opasnata imperialisticheska doktrina v
> cialata istoria na chovechestvoto. Filosofiata na tazi doktrina se izcherpva
> s edna kratka fraza - "Nie pazim demokraciata bez da ia praktikuvame"USA.
> Tova e visha forma na politicheska demagogia.
>
> Az sym optimist ,

Zasega predimno zloben lujec.

Samo deto Atatyurk predpochel ustnovenoto v dulgite periodi "unizitelno"
nazvanie Turchin i vmesto Bulgaria napravil ot
razcentrovanata Osmanska imperia Republika Turcia.

> Vypreki tova v taka
> narechenata Turcia zapochva RELIGIOZNA chistka.

Sreshtu "klasoviya vrag" ne vyarvasht v turjestvoto na
turskia NACIONALIZAM.

> Niama znachenie armenec li si
> ili bylgarin - ako pripozneash isliama, ostavash jiv. V Armenskite teritorii
> sa izbiti nad 1500000 armenci, ot bylgarskite teritorii v Iztochan Trakia i
> Mala Azia sa izklani ogromen broi bylgari, druga chast ot bylgarite sa
> izseleni. Ne malka chast ot bylgarite priemat isliama.
>
> Taka se syzdava edna izmislena "turska" nacia

Sled Macedonskata Imperia i Rimskata provincia Macedonia
Bulgaria e izmislena po podoben nachin.

Po-kusno Boris bezmilostno pokrustva bulgari i koito oshte moje
zaradi vlast i imperski ambicii - s pomoshtta na religiozen ekstremizum.

Samo krustonoskite klaneta i durjavata Vatikan sa ok
E, ne chak kolkoto Bulgaria...

C'est moi

unread,

Jan 24, 2001, 2:26:18 PM1/24/01

to

Krasimir Yalamov wrote:
>
> Ziezi wrote:
>
> > In article <3A6E9635...@verizon.net>,
> > Ilya Talev <ta...@verizon.net> wrote:
> >
> > > Az ne polzvam nedomluvki, Stefane, daj da vidim "ruski otdel na kakvo".
> > > I koe tochno te ubi? Che Aprilskoto vystanie e ruska provokacija
> > > sreshtu bylgarskija narod, za da ima povod Rusija da stigne do
> > > Carigrad i da si syzdade zadunajskaja gubernija?
> >
> > Kato gledam dnes kolko USA provokacii ima po sveta, sym sklonen da vyzpriema
> > tazi gledna tochka.
> >
> > Ili mozhe bi,
> > > che Rusija tramposva Makedonija za Gruzija, a Severna Dobrudzha
> > > za Moldova? Znam, che tova syshto ne se uchi v bylgarskite
> > > gimnazii (vkljuchitelno frenskata).
> > >
> > > IT
> >
> > Osnovniat vrag na Bylgarite vinagi sa bili imperiite.
>
> Kogato ne e bila imperia...
>
> > Imperiite, koito
> > obichat da si prehvyrliat Sveshtenata Bylgarska zemia
>
> Po-skoro Trakiiska i Makedonska, Zizi.

Zabelyazvam, che chesto (vinagi ot izvestno vreme?) narichash Emil -
Zizi. Ne znam kakvo imash predvid, no na frenski tova oznachava ...
"churka", kakto kazvat umalitelno na pishka v severoiztochna (ne samo?)
Bg.

SM

Chast ot plenenite voinici sa bili izbivani otkrito v nyakoi vremena,
a praktikata izvestna predvaritelno - sreshtu yavno ili neyavno
dezertyorstvo.

Turcite naprimer sa go napravili s razbitite "ungarski" voiski
pri Nikopol i edva li sa bili purvi v tova otnoshenie.

Ilya Talev

unread,

Jan 24, 2001, 5:45:53 PM1/24/01

to

Daniel Nikovski wrote:

> V Istoriya na Bylgariya na Panayot Panayotov se citira vizantijska
> hronika ot neizvesten avtor (Scriptor incertus), spored koyato:
> "I Krum spored obichaya si prinesyl v zhertva vyn ot Zlatnite
> Vrati mnogo hora i dobityk." Tozi dokument priema li se za
> dostoveren?

Samo onezi pasazhi, koito dneshnite istorichari
schitat udobni za tezite im, sa dostoverni.

IT

Nikolay D. Tarkalanov

unread,

Jan 24, 2001, 5:54:30 PM1/24/01

to

Daniel Nikovski (dan...@gs25.sp.cs.cmu.edu) wrote:

: V Istoriya na Bylgariya na Panayot Panayotov se citira vizantijska

: hronika ot neizvesten avtor (Scriptor incertus), spored koyato:
: "I Krum spored obichaya si prinesyl v zhertva vyn ot Zlatnite
: Vrati mnogo hora i dobityk." Tozi dokument priema li se za
: dostoveren?

Koja godina e tazi istoria (nevezhestvoto e moe)?

Nikolay D. Tarkalanov

unread,

Jan 24, 2001, 6:09:10 PM1/24/01

to

Ilya Talev (ta...@verizon.net) wrote:

: Az ne polzvam nedomluvki, Stefane, daj da vidim "ruski otdel na kakvo".

: I koe tochno te ubi? Che Aprilskoto vystanie e ruska provokacija
: sreshtu bylgarskija narod, za da ima povod Rusija da stigne do

Talev,

Bi li dal spravka.

Zahari Stojanov ne potvurzhdava tazi teza, naprotiv.
Kogato Botev se chudi ot kude da subere/nameri/otkradne njakolko grosha za
da skalupi 1 cheta, v kilerite i mazetata na BG bogatashi v Odesa prashti
ot oruzhie, no toi ne poluchava dori 1 gilza!

Plamen Stanoev, "0303" sushto ne spomenava nishto za tova, che Aprilskoto
vuzstanie e ruska provokacija. A Plamen Stanoev e vsuchko drugo, no ne i
rusofil.

Ivan Hadjiiski pravi dosta podroben analiz na 19 vek. Spored nego, Kapitan
djado Nikola, s ruski rubli i podkrepa se e opitval da vdigne na vustanie
selianiteo t Gabrovo, no samite gabrovci sa go pognali. Ne shtat horata da
pravjat revoljucia i da se osvobozhdavat ot Igo/Robstvo i tui to.
(Koeto potvurzhdava tezata, che Rusia samo e chakala povod da objavi za
poreden put voina na Turcija. No tova ne e tema za spor, * ! ? vsichki
sa suglasni.) No Ivan Hadzhiiski, koito razglezhda podrobno Aprilskoto
vuzstanie, ne kazva nishto za tova che e bilo ruskata vruzka.

Levski e bil mnogo najasno do kakvo mozhe da dovede edno osvobozhdavane na
BG s pomoshtta na Rusia.

: Carigrad i da si syzdade zadunajskaja gubernija? Ili mozhe bi,

: che Rusija tramposva Makedonija za Gruzija, a Severna Dobrudzha
: za Moldova? Znam, che tova syshto ne se uchi v bylgarskite
: gimnazii (vkljuchitelno frenskata).

unread,

Jan 25, 2001, 3:40:32 PM1/25/01

to

"Nicolas Kostoff" <nkos...@techno-link.com> wrote in message
news:3A709AE6...@techno-link.com...

>
>
> Ilya Talev wrote:
>
> > Kamen Penev wrote:
> >
> > > <gospo...@my-deja.com> wrote in message
> > > news:94l1fs$ng7$1...@nnrp1.deja.com...
> > > > Naskoro chetox dopiskite na MacGahan za "Aprilskoto
> > > > potushavane".Sqvetvam vsichki privqrzenici na termina otomansko
> > > > prisqstvie da gi prochetat.
> > >
> > > Koi sa te? Az ne sym vidjal edin tuka.
> >
>
> Ако още не си разбрал кои са привържениците на "османското присъствие",
> прочети по-нататък.

Aaa, da! Vsichko mi se izjasni! Varvara, vylchicata i s vylchica shte da e!

> > Interesno, che Januarius MacGahan propuska da pishe,
> > che glavnite "geroi" v izbivaneto na mirno bylgarsko naselenie,
> > koeto toj naricha "Turkish atrocities", sa taka-nerechenite dnes
> > "bylgari-mohamedani".
> >
> > Negovite biografi propuskat da syobshtjat, che syprugata
> > mu ot 4 godini predi vystanieto e ruskata pomeshchica
> > Varvara Elagina; te syshto ptopuskat da syobshtjat, che
> > negovijat pokrovitel v Carigrad (pokraj Graf b Ignatiev)
> > e amerikanskijat konsul Eugene Schuyler, po-kysno
> > uvolnen ot Dyrzhavnija departament kato ruski agent.

--
Kamen

Ilya Talev

unread,

Jan 25, 2001, 4:19:40 PM1/25/01

to

Nicolas Kostoff wrote:

> Ако още не си разбрал кои са привържениците на "османското присъствие",
> прочети по-нататък.
>
> Н Костов

"Против етническата дискриминация и новините на турски

Толерантни ли сме към различните от нас? Да, когато те са извън
непосредственото ни обкръжение, когато нямаме пряк досег с тях. Да, когато
става въпрос за декларирано отношение, когато говорим по принцип. Какво се
случва обаче, ако другостта застане лице в лице с нас в конкретната
житейска ситуация? Не е толкова ясно, защото невинаги сме така категорични,
както в декларациите си. Понякога дори се случват и неща, за които след
години не желаем да си спомняме.

Девет от всеки десет пълнолетни жители на столицата определят
отношенията между етносите у нас като толерантни в една или друга степен.
Сред хората с висше образование този дял достига пълното мнозинство (98%),
а сред определящите се като интелигенция и упражняващите свободни професии
делът е точно 100%.

Нещо повече - същите групи в най-висока степен са на мнение, че
етническата толерантност в България не просто съществува, а е много голяма
- 38% при средно за всички столичани 23%. Този факт е важен - към него ще
се върнем в края.

Така категорично е и отношението към възродителния процес и смяната на
имената на турското малцинство. Над две трети от интервюираните изказват
негативно мнение към него - според 41% той е бил ненужен, според други 32%
представлява грубо потъпкване правата на човека. Едва 6% го определят като
необходим и правилно проведен, една пета имат забележки относно
използваните методи. Но тук някъде преминава и първата разлика в мненията
на различните социални групи. Въпросът изглежда принципен и опира до
междучовешки взаимоотношения, но интервюираните постепенно се разделят на
червени и сини. Първите опитват леко да смекчат акцента по посока “нелошо
замислено, но грубо проведено”.

Дотук разликите в мненията са нищожни. На въпроса за вината обаче
разделението е чувствително. За сините привърженици греховете падат в
най-голяма степен върху ръководството на БКП (61%), цялата партия (38%) или
ДС (35%). Обикновеният човек според тях има нищожна роля в онази ситуация
(7%). Обратно - според привържениците на БСП най-малка е вината на редовите
членове на БКП (6%), акцентът се измества постепенно към ръководството на
партията (26%), силовите структури (26%) и в най-голяма степен - към
съвременниците (37%).

Но разделението по политически пристрастия е нищо на фона на
следващите противоречия. На първо място, две трети от интервюираните са на
мнение, че да се търси отговорност за престъпленията, извършени тогава,
вече няма смисъл (59%). При това такова мнение се поддържа и от сини, и от
червени...

На второ място, въпреки оценката за наличие на висока толерантност
между етносите две трети от интервюираните са против новинарските емисии на
турски език (64%). Но не това е най-ужасното. По-страшно е, че подобно
мнение се поддържа в най-висока степен точно от хората с висше образование
- неодобрението при тях е 73%, а одобрението - 26%, за разлика от групата
на хората с основно образование, където съотношението е 1 към 1. Подобно
нарастване на нетолерантността откриваме и с намаляването на възрастта -
при най-старите търпимостта е най-голяма (50%), при хората от 18- до
24-годишна възраст тя се свива до 24%...

Въпросът, който изниква, е кратък и ясен - имаме ли право да си
измиваме ръцете (и съвестта) с ръководството на БКП и ченгетата, ако
огънчето на нетърпимостта още тлее в душите ни?"

(Станислав Стоянов, в. “Капитал”, бр. 3, януари 2001)

Daniel Nikovski

unread,

Jan 25, 2001, 10:01:44 PM1/25/01

to

1998, izdatelstvo Abagar, Veliko Turnovo. Citatyt e na stranica
104.

--daniel

Stef

unread,

Jan 26, 2001, 11:00:38 AM1/26/01

to

"Nicolas Kostoff" <nkos...@techno-link.com> wrote in message

> Ако още не си разбрал кои са привържениците на "османското присъствие",
> прочети по-нататък.
>
> Н Костов

Kostov,
Tova, koeto Talev pishe e kristalnata istina.
Rusja ne samo e podbuditel na vystanieto, no i cjalata istorija sys "San
Stefanska
Bylgarija" e imenno podgotovka na po-dobri pozicii za pazarlyk na Rusija s
Portata i s ostanalite veliki sili, kakto i Graf-Ignatievoto "nakazanie" za
Syrbite za tehnite nezavisimi akcii ot 1876 g, kakto i pro-avstrijskata
politika na Obrenovichite.
SN

Ilya Talev

unread,

Jan 26, 2001, 11:17:33 AM1/26/01

to

"Nikolay D. Tarkalanov" wrote:

> PSIHOLOGIYA NA APRILSKOTO VQSTANIE
>
> ot Ivan Hadzhijski

... (Del) ....

Toj Hadzhijski dobre objasnjava njakoi bneshta,
kato se bazira na lichni intervjuta i nabljudenija
(1936-1938 godina).

Ama shteshe da e po-dobre, ako znaeshe za kakvo
tochno govori. Taka naprimer toj pishe, che turskata
vlast "stana obache netqrpima za gomyama chast ot
naroda ni s poyava na parichnoto stopanstvo". Tuj
trjabva napravo da go e zel ot djada Marks - v
Otomanskata imperija stopanstvoto e parichno ot
samoto i nachalo; s izkljuchenie na angarijata
i beglika (danyk vyrhu ovcete) vsichki danyci i
nalozi sa bili plashtani s pari, a ne v natura, zaradi
koeto sa syshtestvuvali vytreshni i vynshni pazari.
Ama koj da gi chete takiva raboti!

Cherkezski, pomashki i albanski bandi sa terorizirali
naselenieto poradi nesposobnostta na centralnata
vlast da garantira na podanicite red i zakonnost.
Cherkezi sa napadali ne samo bylgari, a i turci.
No dali sa bili 200,000? Spored turski statistiki
v Dunavskija (Tuna) vilaet, kojto obshto vzeto
po-kysno stava Knjazhestvo Bylgarija, sa 50,000.
Manipulacii s cifri ne pomagat za izbistrjane na
polozhenieto.

Hadzhijski syshto zabravja kato faktor za revoljucionna
vyzbudenost na bylgarskoto naselenie obshtata atmosfera
v Evropa i na Balkanite - sjakash oformjaneto na
bylgarskata nacija stava v njakakyv vakuum. No edin
osoben faktor za Aprilskoto vystanie, kojto prisystva
v tvorbata mu, no izobshto ne se otbeljazva kato
faktor e "ruskata vryzka". Chetiri citata:

1. "I vse pak apostolite tryaba da sa imali pred vid edna
po-blizka i neposredna cel. Tazi cel ne mozheshe da bqde
druga osven iznasyaneto na edin vqorqzhen protest, kojto
da progqrmi napred za neponosimoto robstvo na bqlgarskiya
narod, za izcherpanoto mu tqrpenie i gotovnostta mu za borba.
Nehsto poveche - pri potushavaneto na vqstanieto Bqlgariya
shte se pokrie s pepelishta i trupove. Uzhasqt ot tova, raznesen
ot pechata na cyalka Evropa, shte napravi bqlgarskata svoboda
mezhdunaroden vqpros ili kakto e prieto da se kazva, "shte
trogne mezhdunarodnata sqvst". I posledvalite sqbitiya naistina
opravdaha bezumno smelata strategiya na apostolite, koyato
misleshtite esnafi u nas, nyamashti uyset za istoricheksa
perspektiva, narichat avantyurizqm."

2. "Naj-vazhnoto uslovie beshe obache da se sqzdade vyara v
uspeha. Samo tazi vyara shteshe da izkara horata pred bajracite.
Tazi vyara, ponezhe ne mozheseh da dojde ot sobstvenata sila
na revolyucionnata organizaciya, be potqrsena otnovo v edna
spasitelna lqzha: che apostolite sa pratenici na ruskiya imperator
i che vqstanieto shte bqde siglan za nahluvane v Bqlgariya na
srqbskite i ruski polkove. Vyarata v uspeha skedivatelno,
tryabvashe da promeni posokata na nagazhdane na nereshitelnite."

3. "…vsichko ugneteno i porobeno na Balkanskiya poluostrvo e
dignalo veche pushka za svoe lichno sqshtestvovanie i nezavisim
zhivot. Hrabrite ni bratya hercegovci, godina shte stane, otkak
se klanyat na nozh i kurshum. Bosna gori na ogqn. Cherna gora
se e dignala s zheni i deca, giritliite spored poslednite pestnici
tocheli svoite nozhove. Sqrbiya i noshtta pravi na den da se
prigotovlyava, pravoslavna Rusiya provozhda mnogo zdrave na
svoite deca, s edna rech - Iztok gori na ogqn."

4. "Panagyurci se gotveha za vqstanie s vyarata, che shte se
zakrepyat dostatqchno dqlgo v Sredna gora, za da mogat da
posreshtnat ruskite i srqbskite polkove. S tazi vyara tehnite
delegati glasuvaha na Oborishte vqstanieto."

unread,

Jan 27, 2001, 1:02:35 AM1/27/01

to

Stef (ste...@balkania.com) wrote:
: Tova e tyj narechenijat "Scriptor Incertus", koeto e dosta propagadno

: pisanie.
: Za sravnenie shte dam informacijata na mnogouvazhavanoto spisanie
: "Economist" ot 1985 g, koeto govori za "stotici ubiti" i hiljadi arestuvani,
: pokraj bombenite atentati i Vyzroditelnija process 1985 g.
: Tova e edinstvenoto svedenie za choveshki zhertvoprinushenija i ne e
: potvyrdeno.

: SN

Ne mi otgovori na vuprosa: Chel li si naskoro Runciman? Ima li prichina da
se chudish, che ezichnik mozhe da prinasja v zhertva hora?

Predi vreme njakoi (ako ne se luzha, Talev) pisaa, che Krum e pekul popove
na shish malko sled kovarnia opit za ubiistvo ot vizantiicite.

I pak Runciman pishe za 30 godisniat dogovor, koito Omurtag skljuchva s
imperator Mihail: Pri podpisvaneto, vsjaka strana trjabvalo da se zakulne
spored obichaite na drugata strana. Vizantiiskite hristiani bili uzhaseni,
kogato videli tehnia imperator da sipva voda na zemjata, da se kulne vurhu
mech, i da prinasja kuche v zhertva. No uzhasut bil oshte po-goljam, kato
videli ezichnicite da se kulnat vurhu svetoto pisanie.

Vuzmozhno li e, Runciman da greshi (narochno?), ili da polzuva falshivi
iztochnici ili neverni iztochnici. Runciman e dosta predpazliv i izglezhda
se opitva da e bezpristrasten i da precenjava koi ot iztochnicite mu mozhe
da e v zabluda ili v pristrastie. No koi znae.

Stephan Nikolov

unread,

Jan 27, 2001, 7:10:07 AM1/27/01

to

"Nikolay D. Tarkalanov" <ntar...@garnet.acns.fsu.edu> wrote in message

news:94to9r$5bb$2...@news.fsu.edu...

> Stef (ste...@balkania.com) wrote:
> : Tova e tyj narechenijat "Scriptor Incertus", koeto e dosta propagadno
> : pisanie.
> : Za sravnenie shte dam informacijata na mnogouvazhavanoto spisanie
> : "Economist" ot 1985 g, koeto govori za "stotici ubiti" i hiljadi
arestuvani,
> : pokraj bombenite atentati i Vyzroditelnija process 1985 g.
> : Tova e edinstvenoto svedenie za choveshki zhertvoprinushenija i ne e
> : potvyrdeno.
>
> : SN
>
> Ne mi otgovori na vuprosa: Chel li si naskoro Runciman?

Da. Sir Steven si e positivist - kakvoto vidi napisano v izvorite, go priema
bukvalno.

Ima li prichina da
> se chudish, che ezichnik mozhe da prinasja v zhertva hora?

Ne

>
> Predi vreme njakoi (ako ne se luzha, Talev) pisaa, che Krum e pekul popove
> na shish malko sled kovarnia opit za ubiistvo ot vizantiicite.
>

Abe, toj i Todor Svetoslav e hvyrlil Patriarh Joakim v jantra, pa nikoj ne
misli , che e bilo zhertvoprinushenie.
Problemyt e vsyshtnost drug - tova e, che mnogo "po-prilichno" da
okachestvish ubijstvoto kato zhertvoprinushenie, otkolkoto kato chista
projava na zhestokost (tova za modernata istoriografija, kajato i bez tova
tvyrde chesto pripisva ritualno znachenie na predmeti i dejstvija, za koito
njama drugo objasnenie), kakto i syvremennicite tvyrde lesno mogat da
pripishat choveshko zhertvoprinushenie, osobeno v konteksta na edna vojna,
kojato ima "sveshten harakter".
faktyt si ostava fakt - tova e edinstvenoto spomenavane na choveshko
prinushenie.

> I pak Runciman pishe za 30 godisniat dogovor, koito Omurtag skljuchva s
> imperator Mihail: Pri podpisvaneto, vsjaka strana trjabvalo da se zakulne
> spored obichaite na drugata strana. Vizantiiskite hristiani bili uzhaseni,
> kogato videli tehnia imperator da sipva voda na zemjata, da se kulne vurhu
> mech, i da prinasja kuche v zhertva. No uzhasut bil oshte po-goljam, kato
> videli ezichnicite da se kulnat vurhu svetoto pisanie.

Da be, da.... I tova, zashtoto imperatoryt Lyv bil ikonoborec, ta kakvoto
napravi toj - vse losho.
Vizh, kogato imperator Konstantin VII Bagrenorodni predpisva negovite
pratenici pri Pechenegite da pravjat syshtoto -
togava nikoj ne protestira. Tova blagochestie - mnogo selektivno,bre. Ama
kyde ti takiva podrobnosti u Sir Steven - da go prosti Gospod.

SN

Ilya V. Talev

unread,

Jan 27, 2001, 10:32:42 AM1/27/01

to

Stephan Nikolov wrote:

> Abe, toj i Todor Svetoslav e hvyrlil Patriarh Joakim v jantra, pa nikoj ne
> misli , che e bilo zhertvoprinushenie.
> Problemyt e vsyshtnost drug - tova e, che mnogo "po-prilichno" da
> okachestvish ubijstvoto kato zhertvoprinushenie, otkolkoto kato chista
> projava na zhestokost (tova za modernata istoriografija, kajato i bez tova
> tvyrde chesto pripisva ritualno znachenie na predmeti i dejstvija, za koito
> njama drugo objasnenie), kakto i syvremennicite tvyrde lesno mogat da
> pripishat choveshko zhertvoprinushenie, osobeno v konteksta na edna vojna,
> kojato ima "sveshten harakter".
> faktyt si ostava fakt - tova e edinstvenoto spomenavane na choveshko
> prinushenie.

Tazi linija na mislene izglezhda e nakarala avtorite na
"Istorija na Bylgarija", t. I (ot 1962) da opishat sluchkata
kato "pechene na monasi i igumeni na shish" pred Carigradskite
steni. za da kazhat kyde sa ukrili manastirskoto zlato, a
ne kato zhertvoprinoshenie. Za syzhalenie, njamoj mi
zadigna knigata i ne moga da citiram tocho.

Az lichno sym v nedoumenie zashto tochnijat tekst na
hronikata da ne se citira v novoto izdanie na "Istorija
na Bylgarija", t. II (ot 1981 g.) s rezonno objasnenie,
che tova e edinstbveno opisanie na choveshko zhertvo-
prinoshenie i t.n., a incidentyt izobshto se premylchava,
dokato pone polovinata ot povestvovanieto za Krum se
gradi na danni u Scriptor incertus; s drugi dumi, osven
choveshkoto zhertvoprinoshenie, vsichko ostanalo u nego
se vzima za chista moneta.

IT

Nicolas Kostoff

unread,

Jan 27, 2001, 5:10:24 PM1/27/01

to

Stef wrote:

> "Nicolas Kostoff" <nkos...@techno-link.com> wrote in message
>
> > Ако още не си разбрал кои са привържениците на "османското присъствие",
> > прочети по-нататък.
> >
> > Н Костов
>
> Kostov,
> Tova, koeto Talev pishe e kristalnata istina.
> Rusja ne samo e podbuditel na vystanieto, no i cjalata istorija sys "San
> Stefanska
> Bylgarija" e imenno podgotovka na po-dobri pozicii za pazarlyk na Rusija s
> Portata i s ostanalite veliki sili, kakto i Graf-Ignatievoto "nakazanie" za
> Syrbite za tehnite nezavisimi akcii ot 1876 g, kakto i pro-avstrijskata
> politika na Obrenovichite.

Аз не съм казвал, че не е истина. Казах друго - че е израз на отношение,
употребих думата "привърженик" (виж по-горе).

Както някой наскоро писа тук (май бе сам Иля Т), "всяко поколение пренаписва
историята". Много вярна мисъл, която напълно споделям. И не ми се иска да я
забравяме, когато пак Иля Т. пише нещо по въпроса за "османското присъствие".
Защото 90-те години на 20 век са просто време на поредното пренаписване на
историята на България. Да се претендира днес, 125 години след събитията, че
можем с категоричност да твърдим това или онова за "намерения" - не за факти !
- е доста самонадеяно. Камо ли да твърдим, че е "кристална истина". Сигурно ще
намерим достатъчно мнения, тълкувания и факти, подкрепящи други схващания за
намеренията на Русия по онова време.

Това по въпроса за "кристалната истина".

Другото, което ми прави впечатление, е изместването на въпроса. Въпросът, който
се обсъждаше наскоро, е "дали отделянето на България от турската империя е с
положителен или отрицателен ефект за България". Какви са били същинските
намерения на Русия не е важно. В крайна сметка, никой сериозно мислещ човек не
вярва, че САЩ проведоха операция "Пустинна буря" единствено за да запазят
справеливостта в Иракско-Кувейтските отношения, нито,че НАТО-вската касапница с
Югславия от 1999 е единствено с цел да се помогне на бедните косовари (и,
разбира се, да се наторят Балканите с обеднен уран :-)). Само че, Иля Т. тогава
горещо защитаваше официалната демагогия на Вашингтон, а пък в темата за
Руско-Турската война акцентира на същинските мотиви. Дори стига до там, че да
ми напомня за кого бил женен МакГахан.

С две думи, Иля проявява най-обикновено пристрастие - мери с двоен аршин
нещата.

Което и бе същността на моето твърдение - че Иля Талев симпатизира на онзи
прочит на българската история, който предпочита да нарича периода от 1393 до
1878 г "османско присъствие".

А коя е била на МакГахан баба му въобще не ме интересува.

Н Костов

Nikolay D. Tarkalanov

unread,

Jan 27, 2001, 11:58:46 PM1/27/01

to

Stephan Nikolov (stephan...@history.oxford.ac.uk) wrote:

: togava nikoj ne protestira. Tova blagochestie - mnogo selektivno,bre. Ama

: kyde ti takiva podrobnosti u Sir Steven - da go prosti Gospod.

: SN

Blagodarja. Shte cheta s poveche vnimanie. Makar knigata da e napisana s
opredeleni simpatii kum BG.

Kakvo shte kazhesh za Zlatarski? Runciman dosta chesto se pozovava na
nego.

Kakvo mislish za Ivan Hadzhiiski? Predi njakolko dni Talev se izkaza za
nego, iska mi se da chuja i tebe.

Daniel Nikovski

unread,

Jan 29, 2001, 1:10:39 AM1/29/01

to

"Stef" <ste...@balkania.com> writes:

> Tova e tyj narechenijat "Scriptor Incertus", koeto e dosta propagadno
> pisanie.
> Za sravnenie shte dam informacijata na mnogouvazhavanoto spisanie
> "Economist" ot 1985 g, koeto govori za "stotici ubiti" i hiljadi arestuvani,
> pokraj bombenite atentati i Vyzroditelnija process 1985 g.
> Tova e edinstvenoto svedenie za choveshki zhertvoprinushenija i ne e
> potvyrdeno.

Ok, znachi ne se priema. A mi se iskashe da se priema ... :-)

--daniel

Stef

unread,

Jan 29, 2001, 9:45:36 AM1/29/01

to

"Nicolas Kostoff" <nkos...@techno-link.com> wrote in message

news:3A734750...@techno-link.com...

Hmmmm.... kolkoto i da se plyzgame po naklonenata ploskost na relativizma,
vse pak ne mozhe da osnem slepi
za razlikata mezhdu "fakt" i interpretacija. Dokato interpretaciite mozhe da
se menjat - faktite ili se propuskat, ili se izmisljat ili
dobrosyvestno se posochvat. Pod prenapisvane na istorijata (koeto e stara
krilata fraza) se ima predvid imenno "nadstroechnata", t.e.
interpretacionnata strana na istoricheskoto poznanie. Faktologicheskata
strana na vyprosa ne mozhe da stoi kato cel za prenapisvateno, osven ako
njama seriozni osnovanija za prerazglezhdane na istinnostta na faktite.
Faktite sa poveche ili po-malko jasni:
Aprilskoto vystanie e provokirano ot Rusija, kojato ima blizo polovin
vekovna investicija v Bylgarija.
Rusija torpilira opitite za mirno reshavane na vyprosa na Tsarigradskata
konferencija (kakto i Portata, vsyshtnost).
Rusija znae oshte predi vojnata, che e nevyzmozhno da postigne avtonomijata
na Bylgarija v nejnite realni ethnicheski granici s ednostranna voenna
akcija. Anglija ja e predupredila, kakto i tja se e razbrala s Avstrija pres
1877 g., che Avstrija shte vzeme Sandjak i Bosna. V Duylgosrochen plan
sdelkata mezhdu dvete imperii e slednata - za Rusija Konstantinopol, za
Avstrija - Salonika - nito poveche, nito po-malko.
Tova sa faktite.

Interpretacijata sledva:
San-Stefanska Bylgarija ima za cel dve neshta. Pyrvoto e kristalno jasno,
vtoroto e vypros na logicheska dedukcija.
1. Dava se na Rusija maksimalna reritorija za tyrguvane sled vojnata. Tja
iztyrguva Makedonija, Dobrudja i Belomosrka Trakija po naj-izgodnija za neja
nachin, kato zalaga s novata Rumyno-Bylgarska granica bydeshtite
protivorechija mezhdu dvete strani.
2. Dava se osnovata za bydeshta irredentiska orientacija na Bydeshtoto
knjazhestvo. I naistina San-Stefanska Bylgarija, kojato NADMINAVA
bylgarskite etnicheski granici, STAVA OSNOVATA na bydeshtata politika na
knjazhestvoto i zalaga mnozhestvo kapani za sydbata na knjazhestvoto.
Trjabva da se posochi, che Rusija NE SE INTERESUVA IZOBSHTO ot etnicheskata
kartina. Ilya da me popravi, ako gresha, no Ruskite ethnografski
izsledvanija na Balkanite izchezvat za perioda 1870 - 1900 g, , za da se
vyzrodjat otnovo
vyv vryzka s planiranija pevrat v Syrbija , kojato stava Ruskoto protezhe na
Balkanite. I naistina osnovatelni sa podozrenijata na togavashnata Bylgarska
presa, che za pisanijata na K. Misirkov stoi Rusko vlijanie.

> Това по въпроса за "кристалната истина".
>
> Другото, което ми прави впечатление, е изместването на въпроса. Въпросът,
който
> се обсъждаше наскоро, е "дали отделянето на България от турската империя е
с
> положителен или отрицателен ефект за България". Какви са били същинските
> намерения на Русия не е важно. В крайна сметка, никой сериозно мислещ
човек не
> вярва, че САЩ проведоха операция "Пустинна буря" единствено за да запазят
> справеливостта в Иракско-Кувейтските отношения, нито,че НАТО-вската
касапница с
> Югславия от 1999 е единствено с цел да се помогне на бедните косовари (и,
> разбира се, да се наторят Балканите с обеднен уран :-)). Само че, Иля Т.
тогава
> горещо защитаваше официалната демагогия на Вашингтон, а пък в темата за
> Руско-Турската война акцентира на същинските мотиви. Дори стига до там, че
да
> ми напомня за кого бил женен МакГахан.
>
> С две думи, Иля проявява най-обикновено пристрастие - мери с двоен аршин
> нещата.
>
> Което и бе същността на моето твърдение - че Иля Талев симпатизира на онзи
> прочит на българската история, който предпочита да нарича периода от 1393
до
> 1878 г "османско присъствие".

Az imam problemi s termina "prisystvie". Toj e tvyrde evfemichen (voenno
prisystvie, kultturno prisystvie, i prochee). V kraja na karaishtata
Osmancite za zavladeli Balkanite s ogyn i mech i sa nalozhili SYS SILA ,
edna chuzhda za regiona religiozna, politicheska i kulturna cistema. Stava
duma za ZAVLADJAVANE, i Ilya, kojto e filolog bi mogyl da potyrsi dumichka
ot syshtija koren: vlast/vladeja. "Bylgarskite zemi pod Osmanska vlast" e
naj-tochnija i politicheski neutralen termin.

> А коя е била на МакГахан баба му въобще не ме интересува.
>

Tebe ne te interesuva i koj e Mehmed Sokolovic. A i toj, kakto i MacGahan sa
dve figuri s kljuchovo znechenie za Bylgstrakata istorija.

SN

Ilya Talev

unread,

Jan 29, 2001, 10:55:49 AM1/29/01

to

Nicolas Kostoff wrote:

> Както някой наскоро писа тук (май бе сам Иля Т), "всяко поколение пренаписва
> историята". Много вярна мисъл, която напълно споделям. И не ми се иска да я
> забравяме, когато пак Иля Т. пише нещо по въпроса за "османското присъствие".
> Защото 90-те години на 20 век са просто време на поредното пренаписване на
> историята на България. Да се претендира днес, 125 години след събитията, че
> можем с категоричност да твърдим това или онова за "намерения" - не за факти !
> - е доста самонадеяно.

Да изясним терминологията - ще изпратя на г. Костов като
подарък ново BMW (ако душа му сака да кара такава кола),
при положение, че докаже, че някога съм предлагал или
приемал термина "османското присъствие".

А сега - по същество. Нека видим дали ролята на Русия в
българската история се пренаписва със 125 години закъснение
или е била преоценена от самото поколение, което така
щедро е било облагодетелствано с освобождението му от
турско робство. Малко бибилиография за NK:

* * * *

1. Евгений Г. Антипов издава на български в Ловеч през 1886 г. нашумялата на Запад
книга “Завещанието на Петра Велики”. Отделен е въпросът дали това “завещание” е
или не е фалшификат. Книгата има невероятен успех и потвърждава промените в
общественото мнение в обединена България и разклатените вече представи за
освободителната мисия и роля на Русия: Петър Велики завещава на своите наследници
да насочват руската експанзия на юг “по Черно море… и колкото се може повече към
Цариград…”

2. Само десет години след Руско-турската война П. Т. Гудев поставя открито един
обсъждан тихичко въпрос още със заглавието на книгата си, “Време е да видим Русия
освободи ли ни” (Русе, 1887 г.). Гудев пише, че “Русия освободи България само като
средство, за да постигне завоюването на Цариград... Русия се принуди да създаде
силна българска държава, понеже се надяваше, че българското княжество, заслепено от
признателност, само ще и отвори вратите си, стига да се представи сгодна минута”.
Той по-нататък развива тезата, че руснаците се съгласили България да има
демократична конституция, само защото цяла Европа била “гракнала отгоре им и те
трябвало да отстъпят по всичко”. Затова, “щом намериха сгоден момент, суспендираха
конституцията, изгониха Батемберг, понеже туряше интересите на княжеството по-горе
от тези на Русия”.

3. “Русия и България. Тайните причини на българския въпрос”. Превел от френски С.
И. Т., София, 1888. Книгата има невероятен успех. Авторът, който навярно е бил или
френските кореспондент, или дипломат в България, си е поставял за цел да посочи
“причините, които доведоха до изтръгване на България от руското влияние”. Тези
причини, според него се коренели “в действията на руското правителство и в неговата
дипломация”; той проследява развоя на събитията и на българо-руските отношения от
идването на Батенберг в България до скъсване на дипломатическите й отношения с
Русия. Особено внимание се отделя на действията на онези руски дипломати, които
защищават имперските интереси на Русия на Балканите и в България. Написана с
вещина и солидна аргументация, изнесените факти в тази книга по-късно стават извор
на голям брой статии, брошури и отделни книги с конкретния материал и
аргументираните обвинения срещу дейността на руската дипломация в България.

4. Р. Радославов, в книгата си “Руските стремежи от Екатерина II (1777 г.) до 1891
г.”, Свищов, 1891, направо пише, че “всички войни, които Русия е водила от времето
на Екатерина II до Санстефанския мир, са имали за главна политическа цел
заместването на турската империя на Балканския полуостров с руски владения”. Нещо
повече, “руските войни с Турция не са подобрявали, а са влошавали положението на
българите”. Авторът документира постъпките на Русия, от които се вижда, че “Русия
беше против борбата ни за църковна независимост”. Вината за Берлинския договор,
според Р. Радославов, носи Русия, понеже “искаше да стане господарка на Балканите и
да заповяда на Архипелага”. За всички недоразумения между Княжество България и
Русия след Освобождението “е виновно руското правителство, което искаше да превърне
България в заддунайска губерния”.

5. През 1892 г. софийският вестник „ Свобода" отпечата, а по-късно издава в
специален сборник „Документи из секретните архиви на руското правителство". Някои
историци неправилно говорят за две различни издания на документите: “Оккупационный
фонд, основанный для устройства русско-дунайской области”. София, 1892, и
“Документи из секретните архиви на руското правителство. Политиката на Русия към
България от Освобождението досега.” Издава редакцията на в. „Свобода", София,
1893. Конфузията се дължи на това, че първото заглавие е на вътрешната корица на
сборника, а второто – на външната. Интересен е предговорът от Д. Петков (датиран
януари 1893 г.), от който научаваме, че документите били получени от бившия
драгоман при руското консулство в Русе, евреинът Якобсон, който след напускането на
България през 1886 г. работил руското посолство в Букурещ, а после избягал в
Лондон, като отнесъл със себе си публикуваните документи. Тази публикация
“подкрепя всички анти-руски нападки, с които по това време се пълнеха вестниците и
книгите (sic!), посветени на българо-руските отношения”, както пише българският
историк-марксист проф. Веселин Хаджиниколов. Авторът на предговора Д. Петков
изброява документите, от които се вижда, че руско-турската война от 1877-1878 г. се
е водила „не за освобождението на „бедных славян", а за разширението на руската
империя и за завладяването на Балканите и България от Русия. Той стига до
заключението, че след войната руснаците “повели тъй работите и устройството на
държавата, щото в едно скоро време създадената, по неговите думи, “уж България” -
да стане руска заддунайска област”.

6. Най-голям удар на русофилите в България, поради несъмнения си авторитет и
безпристрастност, нанася в началото на века Симеон Радев с двутомника си
“Строителите на съвременна България, т. I - Царуването на кн. Александра,
1879-1886”, София. 1910; “Строителите на съвременна България, т. II –
Регентството”, София, 1911.
И силата на двете книги е именно в това, че “руската тема” не е основна, но ролята
и апетитите на Русия прозират кажи-речи на всяка страница в богато документираните
творби за политическия живот в България в първото десетилетие на новата й история.
Тъй като книгите днес могат да се купят свободно и за притежаването и четенето им
вече не пращат в Белене или Ловеч, коментари тук са излишни.

7. Д-р Т. Стоянов в изследването си “Окупационният дълг на България”, публикувано в
“Списание на БАН”, год. XV, 1911 г., кн. 9, с. 775—781) дава интесесни данни за
дискусиите и публикациите по повод “паричната цена на Освобождението на България”.
Неотдавна ми попадна интересна документация за бюджета на България за 1888 година
(“Държавен вестник” брой 8 от 21 януари 1888 г.) Сред разходите от общо 61,707,944
лева, най-голеви средства се отделят за:

1) Военното министерство 23,225,424
2) Министерство на вътрешните дела 7,940,443
3) Изплащане на дългове към Русия и Турция 6,397,618
4) Строеж на обществени сгради 5,114,484
5) Министерство на просвещението 3,759,510

8. Особено популярен автор в началото на века на книги за ролята на Русия в
историята на българския народ е д-р К. Кермекчиев. В цяла поредица от брошури той
разглежда миналото на българо-руските отношения и доказва, че “Русия е била винаги
против една силна, самостоятелна и велика България”: Д-р А. К. Кермекчиев, “Кой
трябва да победи от гледището на българските интереси (исторически документи и
данни за политическото ориентиране на България в настоящий момент)”. София, 1914;
“Руската политика спрямо България и българския народ от 1878 до 1914 г. Исторически
факти, хроникирани от един български държавник”, София, 1915; “Как заблуждават
народа или престъпните безумия на Иван Евстрати Гешов и сие, доказани с исторически
документи и данни”, София, 1915.

9. Д-р Г. Ценов, “Русия и завоевателните стремежи на сърбите. Историко-политическо
издирване”, София, 1915. В тази обемиста студия се доказва с факти и документи, че
“Русия е била винаги против България, против една силна българска държава на
Балканския полуостров, тъй като такава държава би застрашила стремежите и да владее
Проливите”. Заради това тя не само покровителствува Сърбия, но се и стреми заедно с
нея да подели територията на България и да я превърне в „руска провинция по образа
на Финландия”.

10. М. Г., “Русия към Цариград и Балкана. Сборник от руски гледища върху вековната
руска политика на Балканите”, София, 1915. Авторът, който се подписва само с
инициалите “М. Г.” счита, че Русия открай време се стремяла да превърне Балканите в
своя провинция и да завладее Босфора и Дарданелите. В доказателство се привеждат
цитати от трудове на руски историци и документи от края на миналия век. Книгата
завършва със заключението, че целта на руската политика още от времето на Екатерина
II е била „насочена изключително против интересите на българската нация".

11. През 1915 г. В България нашумява книгата на руския дипломат Г. Н. Трубецкой
“Русия като велика сила” (Превел с предговора и с прибавление-предговора към
немското издание от Иосиф Мелник д-р 3. Петров), София, 1915. Като дългогодишен
началник на отдела за Близкия Изток при руското министерство на външните работи, а
по време на войната като пълномощен министър в Белград, авторът си поставя за цел
да проследи главните линии на руската външна политика, като критикува нейната
непоследователност, обявява се против влиянието на панславизма и славянофилството
върху руската дипломация, като мимоходом разкриваше “грешките” на тази руска
политика към България. Особено интересни са забележките в предговора от д-р 3.
Петров. Докато посочва, че Г. Н. Трубецкой остро критикува „всички недостатъци,
всички грешки на руската външна политика", д-р Попов констатира, че авторът “не
отива докрай”, че от книгата му не става пределно ясно, че руската империя е била
винаги “най-върла неприятелка на България, на българския народ” и че между нея и
нашата страна “няма никакви жизнени органически връзки”.

12. И като куриозитет, ще преведа накрая отношението към ролята на Русия в
историята на българския народ на дядото на руските и български комунисти Димитър
Благоев. В небезисветната си книга “Принос към историята на социализма в България”
(1906 г.) дядо Благоев направо пише, че всички войни на Русия на Балканския
полуостров са имали “само завоевателни цели” и са водели “към забавяне на
общонационалното движение на балканските народи” - в изданието от 1956 г. на стр.
25. А на стр. 59-60 можем да прочетем: “със завоевателен план на Балканския
полуостров” бе обявена и Руско-турската война от 1877-1878г., а Санстефанският
мирен договор е бил “една доста хитра дипломатическа игра от страна на Русия”,
която целяла главно “да привърже към нейната политика българите и да увеличи (sic!)
суеверието в масите на българския народ за “освободителната мисия” на Русия в
света”.

IT

Dimiter Todorov

unread,

Jan 29, 2001, 10:50:34 AM1/29/01

to

> Kakvo shte kazhesh za Zlatarski? Runciman dosta chesto se pozovava na
> nego.
>
> Kakvo mislish za Ivan Hadzhiiski? Predi njakolko dni Talev se izkaza
za
> nego, iska mi se da chuja i tebe.

I az da se vklyucha s bibliotekarski vqprosi: Kakvo shte kajete za
John Fine, Jr. i negovata dvutomna Early/Late Medieval Balkans -
spored men nai-obektivnata i nepredubedena istoriya na regiona izdadena
v US. Stephane, kakva e reputatsiyata na Fine sred istoritsite v
Evropa (v US e dosta pochitan)?

Dimiter

Sent via Deja.com
http://www.deja.com/

Ilya Talev

unread,

Jan 29, 2001, 11:07:05 AM1/29/01

to

Stef wrote:

> "Nicolas Kostoff" <nkos...@techno-link.com> wrote in message

>> ... Което и бе същността на моето твърдение - че Иля Талев

>> симпатизира на онзи прочит на българската история, който
>> предпочита да нарича периода от 1393 до 1878 г "османско
>> присъствие".

> ... Stava duma za ZAVLADJAVANE, i Ilya, kojto e filolog bi mogyl

> da potyrsi dumichka ot syshtija koren: vlast/vladeja. "Bylgarskite
> zemi pod Osmanska vlast" e naj-tochnija i politicheski neutralen
> termin.

Gospodin NK po star navik podmenja ponjatija i gi pripisva na
hora na ljavo i na djasno. Ako Stefan otvori moja post ot treti
januari 2001, shte nameri tam takava fraza:

"Az lichno namiram termini ot roda na "tursko
(ili otomansko) prisystvie" za absoljutno
smehotvorni."

IT

Stef

unread,

Jan 29, 2001, 2:50:45 PM1/29/01

to

"Dimiter Todorov" <dtod...@my-deja.com> wrote in message
news:9543g7$toa$1...@nnrp1.deja.com...

Na Fine knigata mu e dosta dobre izvestna - dosta dobrosyvestna, makat i ne
osobeno detajlna.
Ima dobra reputacija, makar, che knigata mu ne figurira mnogo chesto v
zadylzhitelnata programa - tam obiknoveno
mjastoto mu e zaeto ot Obolenski, The Byzantine Commonwealth. .

Az lichno njamam zabelezhki kym nego , s izkljuchenie na chesto
sxematichnoto predstavjane na njakoj neshta (Bylgari - Tjurki, Slavjanskata
teorija i prochee). No, predpolagam taka e sys vsjako "survey". No , knigata
e naistina nepreubedena. Na Fine naj-cenna e knigata za Bosnenskata cyrkva,
obache.

Shto se otnasja do Zlatarski - toj vse oshte si ostava edna ot
naj-vnushitelnite figuri na Bylgarskata istoriografija.
Edinsveno Dujchev uspjava da se sravni s nego, i razbira se, mutafchiev,
makar i v edin po-drug plan.
No Vse pak Istorijata na Zlatarski e pisana predi 80 godini.

SN

Stef

unread,

Jan 29, 2001, 6:54:14 PM1/29/01

to

"Ilya Talev" <ta...@verizon.net> wrote in message
news:3A75952D...@verizon.net...

Podnasjam izvinenija. Naistina se podvedoh po NK.

SN

Nikolay D. Tarkalanov

unread,

Jan 29, 2001, 9:21:50 PM1/29/01

to

Ilya Talev (ta...@verizon.net) wrote:

: 2. Само десет години след Руско-турската война П. Т. Гудев поставя открито един

: обсъждан тихичко въпрос още със заглавието на книгата си, “Време е да видим Русия
: освободи ли ни” (Русе, 1887 г.). Гудев пише, че “Русия освободи България само като
: средство, за да постигне завоюването на Цариград... Русия се принуди да създаде
: силна българска държава, понеже се надяваше, че българското княжество, заслепено от
: признателност, само ще и отвори вратите си, стига да се представи сгодна минута”.
: Той по-нататък развива тезата, че руснаците се съгласили България да има
: демократична конституция, само защото цяла Европа била “гракнала отгоре им и те
: трябвало да отстъпят по всичко”. Затова, “щом намериха сгоден момент, суспендираха
: конституцията, изгониха Батемберг, понеже туряше интересите на княжеството по-горе
: от тези на Русия”.

Predi vreme az zadadoh tup ? : "Rusia osvobozhdavala li e BG, ili ne?" ega
vizhdam che ? ne e tup.

Ilya Talev

unread,

Jan 29, 2001, 11:36:44 PM1/29/01

to

"Nikolay D. Tarkalanov" wrote:

> Predi vreme az zadadoh tup ? : "Rusia osvobozhdavala li e BG, ili ne?" Sega

> vizhdam che ? ne e tup.

Niki, vyprosyt ti syvsem ne e typ. No otgovoryt e polozhitelen.
Da, Rusija - vypreki celite i pri chetvyrtata goljama vojna
prez XIX vek sreshtu Osmanskata imperija - e osvobodila
Bylgarija ot chuzhdo gospodstvo.

Ima obache mnogo drugi vyprosi, svyrzani s tova osvobozhdenie.
Pyrvijat, spored men, e mozhe li da se "podari" svoboda na
edin narod i, ako mozhe, kakvi sa posledicite v razvitieto na
taka osvobodenata nacija. Ima seriozni vyprosi i po dosta drugi
posledicite (ili resultati) ot namesata na chuzhda sila v
istoricheskija razvoj na edin narod.

Edno e sigurno - Vlashko, Gyrcija, Syrbia i Albanija ne bjaha
osvobodeni ot Rusija... i v nito edna ot tezi nacii ne syshtestvuva
kompleksa "Djado Ivan". No tova e druga tema - temata za
evoljucijata na bylgarskata nacionalna ideja ot Paisij prez
Sofronij Vrachanski (i negovite uchenici).

IT

unread,

Jan 31, 2001, 4:26:32 PM1/31/01

to

Ilya Talev wrote:

> Gospodin NK po star navik podmenja ponjatija i gi pripisva na
> hora na ljavo i na djasno. Ako Stefan otvori moja post ot treti
> januari 2001, shte nameri tam takava fraza:
>
> "Az lichno namiram termini ot roda na "tursko
> (ili otomansko) prisystvie" za absoljutno
> smehotvorni."
>

Иля,

Пак не четеш внимателно (между другото, на колко си години ? Аз вече
прехвърлих 50-те, та се притеснявам, че скоро ще започна като теб да
слушам само себе си).

Аз, Иля, не съм те цитирал. Аз охарактеризирах твоите писания,
публикувани напоследък тук, в SCB, по темата за българо-турските
отношения прз 15-19 век.

Н К

Nicolas Kostoff

unread,

Jan 31, 2001, 4:36:52 PM1/31/01

to

Stef wrote:

Много дълго и не особено читаемо ( вече избягвам големи тетстове на латиница).
Ще отбележа някои неща.

>
> Hmmmm.... kolkoto i da se plyzgame po naklonenata ploskost na relativizma,
> vse pak ne mozhe da osnem slepi
> za razlikata mezhdu "fakt" i interpretacija. Dokato interpretaciite mozhe da
> se menjat - faktite ili se propuskat, ili se izmisljat ili
> dobrosyvestno se posochvat. Pod prenapisvane na istorijata (koeto e stara
> krilata fraza) se ima predvid imenno "nadstroechnata", t.e.
> interpretacionnata strana na istoricheskoto poznanie. Faktologicheskata
> strana na vyprosa ne mozhe da stoi kato cel za prenapisvateno, osven ako
> njama seriozni osnovanija za prerazglezhdane na istinnostta na faktite.
> Faktite sa poveche ili po-malko jasni:
> Aprilskoto vystanie e provokirano ot Rusija, kojato ima blizo polovin
> vekovna investicija v Bylgarija.

Това не е "факт". "Провокация" е нещо, което може да бъде изключително трудно
доказано. Това е чиста интерпретация на факти. Подкрепата на едно
народноосвободително двужение не означава провокиране.

>
> Rusija torpilira opitite za mirno reshavane na vyprosa na Tsarigradskata
> konferencija (kakto i Portata, vsyshtnost).

Т.е. ДВЕТЕ страни не искат да решат проблема с мирни средства.

> Rusija znae oshte predi vojnata, che e nevyzmozhno da postigne avtonomijata
> na Bylgarija v nejnite realni ethnicheski granici s ednostranna voenna
> akcija. Anglija ja e predupredila, kakto i tja se e razbrala s Avstrija pres
> 1877 g., che Avstrija shte vzeme Sandjak i Bosna. V Duylgosrochen plan
> sdelkata mezhdu dvete imperii e slednata - za Rusija Konstantinopol, za
> Avstrija - Salonika - nito poveche, nito po-malko.

Е, и какво ? Вече писах (трябваше да прочетеш по-внимателно, или на теб ти е
трудно с кирилица?), че в случая не са съществени намеренията, а резултатите. И
посочих Косово. Защо ме караш да се повтарям ?
ето, прочети го пак:

Хм, този евфемизъм е, май, малко по-приемлив. Но си остава евфемизъм.

> > А коя е била на МакГахан баба му въобще не ме интересува.
>
> Tebe ne te interesuva i koj e Mehmed Sokolovic. A i toj, kakto i MacGahan sa
> dve figuri s kljuchovo znechenie za Bylgstrakata istorija.

Видиш ли, ако започнем да изброяваме аргументи кой от нас двамата се интересува
по-малко от България, никакъв Мехмед не може да натежи колкото постоянното ти
местожителство, така че, нека оставим този въпрос настрана. Естествено, че не
мога да се състезавам с историци в полето на историята, но пък, от друга страна,
историците имат склонността да хипертрофират нещата, за да подчертаят
собствената си значимост. (нищо лично!)

Н К

Nicolas Kostoff

unread,

Jan 31, 2001, 4:40:40 PM1/31/01

to

Ilya Talev wrote:

> Niki, vyprosyt ti syvsem ne e typ. No otgovoryt e polozhitelen.
> Da, Rusija - vypreki celite i pri chetvyrtata goljama vojna
> prez XIX vek sreshtu Osmanskata imperija - e osvobodila
> Bylgarija ot chuzhdo gospodstvo.
>

Брей, Иля, ти призна ! Аз през всичкото време очаквах, че накрая ще излезе нешо от рода на
"руско робство, което ни е лишило от културата и икономическия просперитет на Турция" :-))

Благодаря, това беше всичко, което исках да чуя (прочета) от теб. За другото няма да споря.

Н К

Nicolas Kostoff

unread,

Jan 31, 2001, 4:57:48 PM1/31/01

to

Ilya Talev wrote:

>
> Да изясним терминологията - ще изпратя на г. Костов като
> подарък ново BMW (ако душа му сака да кара такава кола),
> при положение, че докаже, че някога съм предлагал или
> приемал термина "османското присъствие".

Иля, не се занасяй. Имаш късмет, че не съм Кос Захариев, че бих те побъркал от цитати и
тълкувания. В термина "османско присъствие" се влага един доста ясен политически смисъл
и ти го разбираш много добре. Затова предпочиташ да се хванеш за конкретните думи.

Н К

ПП Всички цитирани от теб публикации сигурно са интересни и сигурно съдържат много
"документи" и "факти". Без да искам да споря с теб, ще ти кажа, че напоследък, след
1989-а, книжният пазар у нас е буквално залят от подобни издания, "разкриващи" с
"документи" и "факти" всякакви най-невероятни истории от близкото и далечното минало.
Това ме прави силно скептичен към такива източници - не,че някои от тях не са истина,
но кои ? и доколко ?

Баба ми разправяше следния случай, на който е била свидетел покрай брат си, покоен
отдавна, народен представител през 30-те:
Някакъв опозиционен депутат изнася от трибуната гневно слово против министъра на
земеделието и заявява "ето тук, в тази папка аз имам документи, с които ще изпратя г-н
министъра и цялото правителство в затвора....". След като свършва, излизат да "изпият
по един тютюн". Тя присъствувала на галерията и слязла долу, като помолила брат си да я
срещне с въпросния депутат. Пита го: "а какви са тези страшни документи, г-не?" . Той
отваря папката, където се оказва един вестник и казва "а, нищо, г-жо, ама нали трябва
да кажа нещо по-така".

Представям си, как един обективен журналист по онова време може да отрази тази история
за поколенията.

Stef

unread,

Feb 1, 2001, 8:14:54 PM2/1/01

to

"Nikolay D. Tarkalanov" <ntar...@garnet.acns.fsu.edu> wrote in message
news:957kf9$r8v$2...@news.fsu.edu...

Da be. A vudjal li kyde e napisal knigata si, i kak opisva poklonenieto na
Vasilii II Bylgaroubiec v cyrkvata na sv. Bogorodica
v Atina (Partenona) sled razgoma na Bylgarija.

Apropos, dnes v TLS (Times Lit. Suppl) ima obituary na Sir Stephen ot Giles
Constable - edin ot golemite medievisti na Amerika.

SN

Nikolay D. Tarkalanov

unread,

Feb 2, 2001, 12:41:11 AM2/2/01

to

Stef (ste...@balkania.com) wrote:

: Da be. A vudjal li kyde e napisal knigata si, i kak opisva poklonenieto na

: Vasilii II Bylgaroubiec v cyrkvata na sv. Bogorodica
: v Atina (Partenona) sled razgoma na Bylgarija.

: Apropos, dnes v TLS (Times Lit. Suppl) ima obituary na Sir Stephen ot Giles
: Constable - edin ot golemite medievisti na Amerika.

Oshte ne sun stignal do tam. Kude ja e pisal?

Borislav Simov

unread,

Feb 2, 2001, 2:42:30 AM2/2/01

to

Ilya Talev <ta...@verizon.net> writes:

>Kamen Penev wrote:

>> <gospo...@my-deja.com> wrote in message
>> news:94l1fs$ng7$1...@nnrp1.deja.com...
>> > Naskoro chetox dopiskite na MacGahan za "Aprilskoto
>> > potushavane".Sqvetvam vsichki privqrzenici na termina otomansko
>> > prisqstvie da gi prochetat.
>>
>> Koi sa te? Az ne sym vidjal edin tuka.

>Interesno, che Januarius MacGahan propuska da pishe,
>che glavnite "geroi" v izbivaneto na mirno bylgarsko naselenie,
>koeto toj naricha "Turkish atrocities", sa taka-nerechenite dnes
>"bylgari-mohamedani".

Abe, prof. Talev, pak ne ste uspiali da napishete istinata.

Tezi "taka narecheni" bylgari-mohamedani ot nosa li si gi
izvadihte? Mozhete li da posochite iztochnik (po vyzmozhnost
dostypen i za hora koito ne sa raboteli v Agenciata) koito
potvyrzhdava tezata, che te sa bili "glavni geroi".

Kolko sa bili bylgarite-mohamedani prez 1876 g.? Kakva chast
ot bylgarskoto naselenie? Koi gi e vyorazhil i organiziral?

>Negovite biografi propuskat da syobshtjat, che syprugata
>mu ot 4 godini predi vystanieto e ruskata pomeshchica
>Varvara Elagina; te syshto ptopuskat da syobshtjat, che
>negovijat pokrovitel v Carigrad (pokraj Graf b Ignatiev)
>e amerikanskijat konsul Eugene Schuyler, po-kysno
>uvolnen ot Dyrzhavnija departament kato ruski agent.

>IT

--
Borislav Simov, Graduate Student in Computer Science
Iowa State University, Ames, Iowa, USA
http://www.cs.iastate.edu/~simov/homepage.html

Ilya Talev

unread,

Feb 2, 2001, 7:42:21 AM2/2/01

to

Borislav Simov wrote:

> Abe, prof. Talev, pak ne ste uspiali da napishete istinata.
>
> Tezi "taka narecheni" bylgari-mohamedani ot nosa li si gi
> izvadihte? Mozhete li da posochite iztochnik (po vyzmozhnost
> dostypen i za hora koito ne sa raboteli v Agenciata) koito
> potvyrzhdava tezata, che te sa bili "glavni geroi".
>
> Kolko sa bili bylgarite-mohamedani prez 1876 g.? Kakva chast
> ot bylgarskoto naselenie? Koi gi e vyorazhil i organiziral?

Bobi, ti pyrvo si napravi domashnoto, predi
da zadavash sledvashtija vypros: beshe "kolko
tochno struva v pari osvobozhdenieto na Bylgarija"

IT

gospo...@my-deja.com

unread,

Feb 2, 2001, 12:37:15 PM2/2/01

to

In article <3A7AAB32...@verizon.net>,

Prof.Talev ,kogato pisax za dopiskite na Manhagan tezi fakti mi biaxa
izvestni(zena mu e ruskinia,toi e zivial v Rusia i opisva
zavladiavaneto na Sredna Azia ot rusnacite,blizqk priatel s niakoi
ruski generali i t.n.) Moze da se predpolozi che e bil i ruski agent
daze bez neobxodimite dokazatelstva,ako chovek ima po-goliama fantazia.
Shto se otnasia obache za temata koiato obsqzdame - Da li turcite sa
potushili aprilskia bunt po-edin zestok i brutalen nachin i vqobshte za
zivota na bqlgarite v onezi vremena,za mene edinstveno znachenie ima da
li tova ,koeto opisva e viarno ili izmislica.
Shto se otnasia za roliata na pomacite v tezi sqbitia tova e sqshto
izvestno.Viarno ne se spomenavashe v uchebnicite po istoria,no to
sqshto niama otnoshenie kqm temata.I ne moga da razbera zashto Manhagan
e dlqzen da otbelezi tozi fakt.Edva li e imalo togavashen bqlgarin
,koito da e pravil razlika mezdu tiax i turcite,a kamo li Manhagan da
moze za 1-2 meseca ot pristiganeto si v BG da zabelezi tazi podrobnost.
No daze i da e bil najasno kakvi i shto sa pomacite,oshte po-dobre
govori za nego.Mozal e da otdeli zqrnoto ot pliavata.Neshto koeto vie
sled 120god. ne mozete da napravite.
Shto se otnasia za roliata na Rusia.Az moga da priznaja vsichki
fakti,koito vie otbeliazvate i da pribavia oshte edin - 200.000te ruski
voinici zaginali v tazi zavoevatelna voina(1877-78).

Ilya Talev

unread,

Feb 2, 2001, 1:56:41 PM2/2/01

to

gospo...@my-deja.com wrote:

> Prof.Talev ,kogato pisax za dopiskite na Manhagan tezi fakti mi biaxa
> izvestni(zena mu e ruskinia,toi e zivial v Rusia i opisva
> zavladiavaneto na Sredna Azia ot rusnacite,blizqk priatel s niakoi
> ruski generali i t.n.) Moze da se predpolozi che e bil i ruski agent
> daze bez neobxodimite dokazatelstva,ako chovek ima po-goliama fantazia.
> Shto se otnasia obache za temata koiato obsqzdame - Da li turcite sa
> potushili aprilskia bunt po-edin zestok i brutalen nachin i vqobshte za
> zivota na bqlgarite v onezi vremena,za mene edinstveno znachenie ima da
> li tova ,koeto opisva e viarno ili izmislica.

Az njamam problem s istinnostta na mnogo ot neshtata,
opisani ot Januarius MacGahan: s klanetata, opozharjavaneto
na kyshti na istinski ili podozirani buntovnici, na smyrtnite
prisydi, izdavani ot voenni sydilishta po “byrzata procedura”.
MacGahan, poradi ruskata si vryzka, se okazva “in the right
place at the right time”.

Ta da se vyrnem na FAKTITE.

Na 20 april 25-godishnijat Todor Kableshkov svikva v doma si
syzakljatnicite za vystanieto i dava narezhdane da bijat cyrkovnite
kambani. V deset sutrinta, vyoryzheni s pushki i vikashti
“Da zhivee Bylgarija”, mladezhite prevzemat konaka…
I arestuvat prisystvashtite? Sakyn, NE! – Izbivat gi edin po edin,
nachelo s gradonachalnika (mjudjurya). Pyrvata pushka grymva
21-godishnijat Georgi Tihanek (Georgi Neshov Tihanov).
A s kryvta na gradonachalnika Kableshkov i 24-godishnijat
N. Karadzhov “podpisvat kyrvavoto pismo”, koeto po-kysno
e raznasjano ot grad na grad i ot selo na selo ot Benkovski
(vsyshtnost te risuvat kryst c kryvta na ubitite).

Sega, mozhe li da mi objasnite, polzvajki cjaloto si vyobrazhenie,
kakvi sybitija shtjaha da se razvijat v Bylgarija po vreme na
akcijata na Todor Zhivkov, ako turci-buntovnici bjaha izbili
predsedatel na gradskija syvet i vsichki milicioneri, i bjaha
razpratili na motociklet “Vjatka” pismo s polumesec, narisuvan
s bylgarska kryv, po sela i gradove na Deliormana?

Molja, napynete si vyobrazhenieto…

Mezhdu drugoto, ubuecyt na osmanski dyrzhaven chinovnik
Georgi Tihanek e osyden ot turski syd na … zatochenie na
ostrov Kipyr (I kid you NOT), no sled osnovavaneto na
bylgarskata dyrzhava, podobno i na drugite sydeni po
Aprilskoto vystane, e amnistiran i vyrnat v Bylgarija.

Kakvo da komentiram poveche napisanoto? Za opozharenata
ot turcite Koprivshtica? – sigurno ste hodili na ekskurzija tam
da razglezhdate “Vyzrozhdenski kyshti”.

Nikolay D. Tarkalanov

unread,

Feb 2, 2001, 1:57:46 PM2/2/01

to

Nicolas Kostoff (nkos...@techno-link.com) wrote:

: Ilya Talev wrote:

G-n Kostoff,

Dumite gospodstvo, vladichestvo i vlast sa mnogo po-tochni termini ot
dumite robstvo i prisustvie.

Dumata robstvo e bila izpolzuvana kato politicheski lozung, no ne
otgovarja na definiciata, taka kakto dumata "fashizum" ne mozhe da se
prilozhi za caruvaneto na Boris III, naprimer.

Az predi vreme povdignah ? , kak se e narichalo Osmanskoto gospodstvo v
uchebnicite po vremeto na Batemberg, Stambolov ili Ferdinand. No nikoi ne
oburna vnimanie.

Borislav Simov

unread,

Feb 2, 2001, 1:56:53 PM2/2/01

to

Ilya Talev <ta...@verizon.net> writes:

>Borislav Simov wrote:

Prof. Talev, ako znaete neshto za bylgarski dylgove kym
Rusia i Tyrcia, napishete go.

A ako shte se pravite na daskal-starshina ("Napravi si
domashnotoooooo!") hodete si obratno v Agenciata.

C'est moi

unread,

Feb 2, 2001, 2:08:03 PM2/2/01

to

Ilya Talev wrote:
>

Bai Iliya, shto zadavash ritorichni vuprosi za Koprivshtica, a ne
napishesh napravo, che druvnika v cherkvata v Batak e vsushnost
boyadisan s chervena boya lichno ot MacGahan. kolko po-efektno e!

SM

Nikolay D. Tarkalanov

unread,

Feb 2, 2001, 2:05:53 PM2/2/01

to

Nicolas Kostoff (nkos...@techno-link.com) wrote:

: ПП Всички цитирани от теб публикации сигурно са интересни и сигурно

съдържат много : "документи" и "факти". Без да искам да споря с теб, ще ти
кажа, че напоследък, след : 1989-а, книжният пазар у нас е буквално залят
от подобни издания, "разкриващи" с : "документи" и "факти" всякакви
най-невероятни истории от близкото и далечното минало. : Това ме прави
силно скептичен към такива източници - не,че някои от тях не са истина, :
но кои ? и доколко ?

Mnogo hubav ? .

Kakvo shte kazhete za Nikola Stanev, Simeon Radev, Zahari Stojanov?
Dostatuchno e da prochetete > ot 1 kniga i shte usetite koi kakvo kak
zashto pishe. Vie ste edin ot naj-inteligentnite spisvachi v scb (spored
sobstvenite vi dumi), i ne bi trjabvalo da vi davam elementarni suveti.

Nicolas Kostoff

unread,

Feb 2, 2001, 3:28:43 PM2/2/01

to

"Nikolay D. Tarkalanov" wrote:

> Nicolas Kostoff (nkos...@techno-link.com) wrote:
>
> : Ilya Talev wrote:
>
> : > Niki, vyprosyt ti syvsem ne e typ. No otgovoryt e polozhitelen.
> : > Da, Rusija - vypreki celite i pri chetvyrtata goljama vojna
> : > prez XIX vek sreshtu Osmanskata imperija - e osvobodila
> : > Bylgarija ot chuzhdo gospodstvo.
> : >
>
> : Брей, Иля, ти призна ! Аз през всичкото време очаквах, че накрая ще излезе нешо от рода на
> : "руско робство, което ни е лишило от културата и икономическия просперитет на Турция" :-))
> : Благодаря, това беше всичко, което исках да чуя (прочета) от теб. За другото няма да споря.
>
> G-n Kostoff,
>
> Dumite gospodstvo, vladichestvo i vlast sa mnogo po-tochni termini ot
> dumite robstvo i prisustvie.
>
> Dumata robstvo e bila izpolzuvana kato politicheski lozung, no ne
> otgovarja na definiciata, taka kakto dumata "fashizum" ne mozhe da se
>

именно, именно ! Точно затова очаквах Иля да докара нещата до "руско робство" (виж по-горе). Той
е склонен към крайно политизиране.

Н К

Ilya Talev

unread,

Feb 2, 2001, 2:28:15 PM2/2/01

to

C'est moi wrote:

Abe za bojata ne znam, ama znam imeto na bashibozushkija
kokor-bashija - Ahmed aga Barutanlijata. Syshto, che e osyden
na smyrt ot turski syd, no smyrtnata mu prisyde e zamenena s
dozhivoten zatvor poradi amnistijata ot 30 juni 1876 godina
(tja se e otnasjala v ednakva stepen za bylgari, turci i pomaci),
che e vyrnat v Bylgarija po-kysno, i bylgarski syd ne go e sydil
(po javni juridicheski prichini) i si e umrjal tiho-mirno v legloto.
Ta ima mnogo neshta, deto Januarius MacGahan ne iska da ni
razkazhe.

IT

Nicolas Kostoff

unread,

Feb 2, 2001, 3:34:15 PM2/2/01

to

Ilya Talev wrote:

> Mezhdu drugoto, ubuecyt na osmanski dyrzhaven chinovnik
> Georgi Tihanek e osyden ot turski syd na … zatochenie na
> ostrov Kipyr (I kid you NOT), no sled osnovavaneto na
> bylgarskata dyrzhava, podobno i na drugite sydeni po
> Aprilskoto vystane, e amnistiran i vyrnat v Bylgarija.

Леле, какъв престъпник ! Убиец, дегенерат, изрод ! как така ще убива турски
"ДЪРЖАВЕН ЧИНОВНИК" ??? Ами за това трябва най-малко да хвърлят 10-ина тона
обеднен уран над родното му село.

Нали така, Иля ?

Н К

Ilya Talev

unread,

Feb 2, 2001, 2:35:34 PM2/2/01

to

Nicolas Kostoff wrote:

Dva arshina za merene?

Nali aprilci imaha lozung "kryv shte se lee!"
E, i prolja se kryv (glavno bylgarska), za da
mogat bratushkite da imat opravdanie pred
zapadnata obshtestvenost da vodjat CHETVYRTA
voja za Carigrad na bylgarska teritorija za 70 godini
- no toja pyt "Osvoboditelna"

Nicolas Kostoff

unread,

Feb 2, 2001, 4:56:31 PM2/2/01

to

Ilya Talev wrote:

> Nicolas Kostoff wrote:
>
> > Ilya Talev wrote:
> >
> > > Mezhdu drugoto, ubuecyt na osmanski dyrzhaven chinovnik
> > > Georgi Tihanek e osyden ot turski syd na … zatochenie na
> > > ostrov Kipyr (I kid you NOT), no sled osnovavaneto na
> > > bylgarskata dyrzhava, podobno i na drugite sydeni po
> > > Aprilskoto vystane, e amnistiran i vyrnat v Bylgarija.
> >
> > Леле, какъв престъпник ! Убиец, дегенерат, изрод ! как така ще убива турски
> > "ДЪРЖАВЕН ЧИНОВНИК" ??? Ами за това трябва най-малко да хвърлят 10-ина тона
> > обеднен уран над родното му село.
>
> Dva arshina za merene?
>
> Nali aprilci imaha lozung "kryv shte se lee!"

Априлци, Иля, имаха друг лозунг - "свобода или смърт". И щом залагаха (и дадоха)
живота си, няма как да не се е стигало до кръв.

Н К

Ilya Talev

unread,

Feb 2, 2001, 4:11:18 PM2/2/01

to

Nicolas Kostoff wrote:

Ti neshto mnogo selekcionno otgovarjash, a az
taka iskah da ni razkazhesh kakvo ti govori tvoeto
vyobraznebie po vyprosa, citiram ot predishnija
mi post, deto taka milo go prenebregvash:

"Sega, mozhe li da mi objasnite, polzvajki cjaloto si vyobrazhenie,
kakvi sybitija shtjaha da se razvijat v Bylgarija po vreme na
akcijata na Todor Zhivkov, ako turci-buntovnici bjaha izbili
predsedatel na gradskija syvet i vsichki milicioneri, i bjaha
razpratili na motociklet “Vjatka” pismo s polumesec, narisuvan
s bylgarska kryv, po sela i gradove na Deliormana?

Molja, napynete si vyobrazhenieto…"

IT

Krasimir Yalamov

unread,

Feb 2, 2001, 5:07:41 PM2/2/01

to

gospo...@my-deja.com wrote:

> In article <3A7AAB32...@verizon.net>,
> Ilya Talev <ta...@verizon.net> wrote:
> > Borislav Simov wrote:
> >
> > > Abe, prof. Talev, pak ne ste uspiali da napishete istinata.
> > >
> > > Tezi "taka narecheni" bylgari-mohamedani ot nosa li si gi
> > > izvadihte? Mozhete li da posochite iztochnik (po vyzmozhnost
> > > dostypen i za hora koito ne sa raboteli v Agenciata) koito
> > > potvyrzhdava tezata, che te sa bili "glavni geroi".
> > >
> > > Kolko sa bili bylgarite-mohamedani prez 1876 g.? Kakva chast
> > > ot bylgarskoto naselenie? Koi gi e vyorazhil i organiziral?
> >
> > Bobi, ti pyrvo si napravi domashnoto, predi
> > da zadavash sledvashtija vypros: beshe "kolko
> > tochno struva v pari osvobozhdenieto na Bylgarija"
> >
> > IT
> Prof.Talev ,kogato pisax za dopiskite na Manhagan tezi fakti mi biaxa
> izvestni(zena mu e ruskinia,toi e zivial v Rusia i opisva
> zavladiavaneto na Sredna Azia ot rusnacite,blizqk priatel s niakoi
> ruski generali i t.n.) Moze da se predpolozi che e bil i ruski agent
> daze bez neobxodimite dokazatelstva,ako chovek ima po-goliama fantazia.

> Shto se otnasia obache za temata koiato obsqzdame - Da li turcite sa
> potushili aprilskia bunt po-edin zestok i brutalen nachin i vqobshte za
> zivota na bqlgarite v onezi vremena,za mene edinstveno znachenie ima da
> li tova ,koeto opisva e viarno ili izmislica.

Ivan Hadjiiski dava dosta vyarna predstava
za tova che vustanieto e zapochnalo s planirani ot bulgarskite organizatori

luji i ubiistva s cel da se postignat jestokosti
chiito razmer da osiguri publichnost v Evropeiskiya pechat.

Tova izmislica li e spored vas?

Vprochem, kak se kazvate?

> Shto se otnasia za roliata na pomacite v tezi sqbitia tova e sqshto
> izvestno.Viarno ne se spomenavashe v uchebnicite po istoria,no to
> sqshto niama otnoshenie kqm temata.I ne moga da razbera zashto Manhagan
> e dlqzen da otbelezi tozi fakt.Edva li e imalo togavashen bqlgarin
> ,koito da e pravil razlika mezdu tiax i turcite,a kamo li Manhagan da
> moze za 1-2 meseca ot pristiganeto si v BG da zabelezi tazi podrobnost.

> No daze i da e bil najasno kakvi i shto sa pomacite,oshte po-dobre
> govori za nego.Mozal e da otdeli zqrnoto ot pliavata.

Tochno tuk e plyavata na tyasnata definicia za bulgarin kato za samo
hristiyanin,
samo tova i samo onova, NEtochno uvelichavashta kontrasta
mejdu "bulgari" i vsichko drugo, po-specialno -- vsichko "tursko".

"Patrioti" ot sorta na Emil Jivkov/Ziezi puk probutvat druga plyava --
che gore-dolu vseki e bulgarin.

Pomacite (bulgaro-mohamedani) sa bulgari, ponyakoga v konflikt
s drugite bulgari. Nyakoi ot tyah sa pomohamedancheni nasila,
kakto po-rano mnogo bulgari sa bili pokrusteni nasila.
Za gospodstvashtoto bulgarsko nacionalno samosuznanie
pomacite sa polu-bulgari, polu-turci ili (suvsem NEtochno) napravo turci.

Poslednoto e taka ili inache netochnost koyato proponentite na
tezata za t.n. osmansko _robstvo_ se opitvat da izpolzvat "v svoya polza",
dokato obektivno netochnostta raboti v dvete posoki.
Sushto i pri ocenka na subitiyata okolo Aprilskoto vustanie.

Ilya Talev

unread,

Feb 2, 2001, 7:20:55 PM2/2/01

to

gospo...@my-deja.com wrote:

> Shto se otnasia za roliata na Rusia.Az moga da priznaja vsichki
> fakti,koito vie otbeliazvate i da pribavia oshte edin - 200.000te ruski
> voinici zaginali v tazi zavoevatelna voina(1877-78).

Mnogo sym ljubopiten dali znaete kolko ruski vojnici
sa zaginali v zemite, neseljavani ot bylgari, v drugite
tri vojni na stoletieto (po edna vojna na pokolenie):

1806-1812

1828-1829

1854

Syshto kolko stotin hiljadi bylgari sa bili
otkarani v Rusija, uzh da bydat "ozemleni",
kolko ot tjah sa izbjagali on Besarabija vyv
Vlashko, kolko cherkezi sa dokarani v
bylgarskite zemi po opustelite bylgarski sela...
Izobshto mnogo aritmetiki.

IT

Stephan Nikolov

unread,

Feb 3, 2001, 7:37:01 AM2/3/01

to

"Nikolay D. Tarkalanov" <ntar...@garnet.acns.fsu.edu> wrote in message

news:95dh9n$5l3$2...@news.fsu.edu...

Abe ne znam kakvo pishe na tvoja ekzempljar na istorijata, no v moja: A
history of the first Bulgarian empire / by Steven Runciman. (London : G.
Bell & sons,
1930) pishe - Athens 1930.....

SN.

C'est moi

unread,

Feb 3, 2001, 1:28:35 PM2/3/01

to

Bez da vlizam v sushtinata na argumentite, bih samo oburnal vnimanie,
che sravnyavaneto na razlichni istoricheski epohi edva li e nai-udachno.

unread,

Feb 3, 2001, 4:37:01 PM2/3/01

to

Ilya Talev wrote:

Пак размиваш проблема, Иля. Нямаш какво да кажеш, затова пак вадиш любимата
си русофобия. Много ми приличаш на днешното правителство на СДС - и те,
понеже нямат какво да отговорят по актуалните въпроси, се връщат към досиета,
възродителен процес и т.н.

Н К

Ilya Talev

unread,

Feb 3, 2001, 5:46:10 PM2/3/01

to

Nicolas Kostoff wrote:

> Жалка работа си, Иля. Ти, между другото, истински "професор" ли си или си само
> "преподавател" ?

Ne, pensioner sym.

Znam che tyrsish da se zajazhdash, no shtom si
tolkova "ljubopiten", moga da ti objasnja, che sym
bil "Associate Professor" v goljam amerikanski
universitet. Samo che v Amerika "Professor" ne e
dozhivotna titla, a prepodavatelska dlyzhnost.
Neshto poveche, v rasistki vremena s "Professor"
i "Doctor" njakoi beli rasisti se obryshtaha kym cherni
myzhe, zashtoto za tjah obrashtenieto "Mr." beshe
rezervirano samo za beli.

IT

Ilya Talev

unread,

Feb 3, 2001, 6:34:24 PM2/3/01

to

Stef wrote:

> Hmmmm.... kolkoto i da se plyzgame po naklonenata
> ploskost na relativizma, vse pak ne mozhe da osnem
> slepi za razlikata mezhdu "fakt" i interpretacija. Dokato
> interpretaciite mozhe da se menjat - faktite ili se propuskat,
> ili se izmisljat ili dobrosyvestno se posochvat.

> Pod prenapisvane na istorijata (koeto e stara krilata fraza)
> se ima predvid imenno "nadstroechnata", t.e. interpretacionnata
> strana na istoricheskoto poznanie. Faktologicheskata strana
> na vyprosa ne mozhe da stoi kato cel za prenapisvaneto, osven
> ako njama seriozni osnovanija za prerazglezhdane na
> istinnostta na faktite.

Eto edin primer za "prenapisvane na istorijata", i to ne ot
istorik, a ot bylgarski obshtestvenik, knigoizdatel, v nachaloto
na tozi vek (ne kakto tvyrdjat tuk njakoi, 130 godini sled
sybitijata).

"Ruskata politika sprjamo Bulgarija i bylgarskija narod",
politiicheski manifest v razgara na sporovete kym kogo
da se prisyedini Bylgarija (ili po-tochno - da ne se
prisyedinjava) v navecherieto na Pyrvata svetovna vojna
otrazjava chuvstvata i vyzgledite na goljama chast ot
bylgarskata inteligencija v 1914 godina, kogato vse oshte
sa zhivi svideteli i uchastnici. Shte predam malka chast
ot tazi broshura, kojato e goljama bibliografska rjadkost:

" .... Руската дипломация стресната, без да губи време се залавя на работа и
първото нещо което тя реши да направи, 6еше да покани населението от Северна
България и от Тракия да се изсели и да се засели [в] дивите руски степи, като му
обещаваше златни гори. Каква нужда е имала руската обширна империя с огромното
си население от заселванието на руска земя с българи? За ония които гледат
повърхностно на работите, Русия не е гонела никаква полза от това изселване и се
е движила само от обичта си към измъчвания български народ, но за
по-далновидните и по-разсъдителни хора, за ония които са милеяли за отечеството
си и са се стремили да го изтръгнат изпод непоносимия гнет на турците, като го
направят свободен и независим народ, тая постъпка на руската дипломация беше не
само крайно осъдителна, но още и вероломна, и те ясно виждаха каква цел се гони
с него, те виждаха постепенното намаляване и отслабване на българския елемент,
което фатално би довлекло след себе си и угасването на уголемяващата се искра на
самосъзнание у българския народ. От своя страна турците, вместо да попречат на
това изселване, напротив насърдчаваха го с тайната мисъл, че един прекрасен ден
биха могли да заселят с черкези, с татари и с анадолски турци хубавата българска
земя и да се избавят един път за винаги от кошмара на бунтуването на единствения
силен народ, който им задаваше страх. Ако агитациите на руските агенти се 6яха
увенчали с успех - и косите на човек настръхват, като си помисля за грамадното
множество българи, които увлечени от обещанията, на тия агенти напуснаха
огнищата си и се изселиха от хубавата си бащина земя! Но именно в това
критическо за България време се появи и застана всред отчаяния народ великият
патриот Савва Раковски - като гранитна скала о която се разбиваха всичките
интриги и вероломни хитрувания на руската дипломация. Този великан на
българската мисъл, когото новото поколение започва вече да забравя, като древен
библейски пророк възстана с възмущение против изселването на българите - против
обезлюдването на България и с краснор'ечивите си и пламенни проповеди успя да
осуети гибелните за отечеството ни планове на руската дипломация.

Раковски - тая крупна звезда всред небосклона на българското възраждане, е
първият български русофоб. Неговити проповеди имаха за резултат спирането на
изселването, което имаше да преобърне на пустиня нашето хубаво отечество.

В това имено време (1857-1867 година), руската дипломация в Цариградъ,
започна по друг начин да се опитва да отслаби, и да забави възраждането [!] се
съзнание у българския народ. Думата ни е за борбата ни противъ патриаршията -
борба имаща за цел обезпечаването на българската църковна независимост, в която
борба не само руската дипломация, но и самото висше руско духовенство открито
взе страната на Фенер, против непоносимия гнет на който бе въстанал целокупният
български народ от двете страни на Балкана и в Македония. Тогава именно
благодарение на настояванията на руския посланик в Цариград, тримата наши
владици приснопамятните наши черковни светила Иларион Макариополски, Авксенти и
Антим бидоха заточени, въпреки грандиозната протестационна манифестация на
многобройната тогавашна българска колония в Цариградъ, която цели четири
денонощия пази своите иерарси, недопускайки тяхното отдалечаване от Цариград.
Тогава турците, благодарение на изобилно пръсканото руско злато и благодарение
на енергичните постъпки на руското посолство, удовлетвориха руските желания като
онеправдаха цял шест милионен народ. Длъжни сме обаче да забележим че и тогава
се намериха в Цариград доблестни и високопоставени личности, като Али чаша и
Фуад паша, които насърдчаваха българите в справедливата им против коварния Фенер
борба.

Тия двама знаменити и далновидни турски държавни мъже по късно преди
избухването на последнята руско-турска война, убеждаваха султана да признае
България, Тракия и Македония за автономна държава, като направи с нея лична уния
на дуалистически начала, по образеца на дуализма между Австрия и Унгария.
Великанска бе наистина борбата между коварния фенер, подпомаган от руската
дипломация и българския народ на чело с своите архипастири и с своите
простодушни но доблестни и енергични водители. Когато сега руската дипломация
ликуваше, вярвайки че е успяла да задуши това силно народно движение у
българите, внезапно като гръм от ясно небе долетя до нея новината, че в Кукуш
наблизо до Солун унията е провъзгласена и че Драган Цанков и други български
деятели са възприели това крайне решение на доблестните кукушани, съзирайки в
него, при тогавашните обстоятелства единственото средство за опазване целостта и
единството на българския народ. Това стресна до известна степен руската
дипломация и я накара поне за известно време да преустанови преследванията си
против българския народ.

Най сетне, след неимоверна дълга и упорита борба, след грамадни жертви и
нечути усилия, в бележитата 1872 г. Фенер биде победен и правата кауза на
многострадалния български народ напълно възтържествува, и въпреки волята на
зловещата руска дипломация, българската Екзархия биде създадена и българската
църква биде призната от страна на Високата Порта за автокефална.
Българите в България, Македония, Тракия, Добруджа, в Нишкия и Враненския окръзи
тържествуваха победата си, вярвайки че са нанесли пълно поражение на фанариотити
и на тогавашната руска дипломация. Тогавашният даровит руски посланик в Цариград
граф Игнатиев се видя принуден да измени тактиката. Той започна често да кани в
посолството нашите духовни пастири и народни водители, гдето имаше случай да ги
увещава, че не трябва да се делят от Русия, която е православна държава и най
крупната представителка на славянските народи. Руското злато отново се пусна
изобилно в ход, то сега не се вече пръскаше в вид на подкупи, понеже тогавашните
водители на българския народ 6яха хора честни и неподкупими, но като помощь за
църкви и други нужди, изпращани от разни славянски дружества, а в същност от
фондовете на Азиатския департамент. И започнаха да се изпращат в България
черковни книги, минеи, часослови, камбани и свещеннически одежди. Всичко това
накара простодушния български народ да забрави нанесените му от руската
дипломация злини и отново да повярва, че няма по голяма доброжелателка от Русия.
За това много бе спомогнало и обстоятелството, че важни събития започваха да се
готвят в Балканиге. Па освен това и българският народ след бляскавата си победа
над Фенер и след извоюването на църковната си независимост бе започнал да мисли,
че е настъпил вече отдавна очакваният момент да се сдобие и с полатическа
независимост. В-ь 1875 година пламна въстанието в Босна и Херцеговина. След една
година избухна и сърбско-турската война, в която имаха пръст и русите. Българите
като видяха Турция ангажирана в война възстанаха. Възстанието биде скоро
потушено, турпите се спуснаха да секат на дясно и на ляво безправната рая и
създадоха ужасното баташко поголовно клане. Всичко това създаде за Русия повод
да се опита да възстанови накърненото си обаяние и да се отново сдобие с
привилегиите си, в Черно море, които 6еше изгубила след кримската война. Русия
вече вярваше, че е настъпил за нея моментьт да стане господар на проливите, па
ако е възможно и на самия Цариград, особенно като Германия беше вече изтощена от
войната си с Франция, та не можеше много да попречи на осъществяването на
плановете и, па освен това тя дължеше и известна признателност на Русия, защото
без нейната неутралност, немислимо би било победоносного влизане на пруските
войски в Париж.

Русия сега беше принудена да дири нещо ново, някакво модерно мото, което в
случай на обявяване война на Турция би било в състояние да въвлече и раздвижи
българския народ. Русия твърде добре знаете, че обявяване на война “за вяра
православна” за “гроба господень” беше вече МОТО банално и истъркано и не в
състояние да увлече българския народ в нова борба с петвековния си мъчител, тя
също знаете че без участието на българския народ в проектираната и война с
Турция едва ли би могла да разчита на победа. Па освен това трябваше да се
измисли някакъв предлог който би накарал останалите европейски сили да се не
намесват в борбата и с турците и да пазят строг неутралитет, понеже Европа още
подозираше завоевателните намерения на Русия по отношение на Проливите.

Руската дипломация, скоро намери дирения благовиден предлог под формулата
“освобождаването на българитс”, зад която няма съмнение, че се криеха алчните и
коварни цели на тая дипломация, които едва през фаталната за българския народ
1913 год. излязоха на яве.
В 1877 година през месец март, в столицата на Англия между тая последна сила и
Русия биде подписан един протокол, с който Европа даваше карт бланш на Русия да
обяви война на Турция. Този протокол биде подписан от Англия, в качеството и на
пълномощница и действующа в името на другите велики сили. В този протокол
изрично се предвиждаше клаузата, че на Русия се позволява да окупира с войските
само ония местности от Европейска Турция, които са били посочени в протокола на
Цариградската конференция в края на 1876 година. Тия места бяха България,
Тракия, без Одрин, и цяла Македония.

С тия ограничения, европейските сили косвено даваха на Русия да раз-бере,
че всякакви нейни стремежи към Цариград и към проливите не се одобряват. За
длъжност своя считаме да отбележим този факт, защото той е имал съдбоносни
последствия за нас 6ългарите, както ще видим по нататък.

Най сетне, войната между Русия и Турция избухна. След нанесените поражения
над турските войски когато Турция вече беше победена, рускиге войски внезапно
промениха плана на военните си действия: вместо през София и Пловдив да потеглят
за Македония, както 6еше предвидено в подписания в Лондон протокол, тия войски
щом минаха Балкана се опътиха направо към Цариград, като с това сгазиха и
нарушиха и договор и традиции и като напълно забравиха главната цел на войната:
“освобождаването на българите”.

Съ това си действие, Русия по най очебиющ начин доказа, че същинската цель
на обявяването война на Турция е превземането на Цариград и на Проливите, а не
освобождението на угнетеното от турците българско население. Това обаче
вероломство наостри и въоръжи против Русия цяла Европа. Английската флота
веднага получи заповед да отплува към Дарданелите и руските войски изплашени от
този енергичен жест на английското правителство и от протестите на другите
велики сили, бидоха принудени да напуснат победоносното си шествие към Цариград
и да се спрат в Санъ-Стефано, гдето Русия биде заставена да сключи мирен договор
с Високата Порта, наречен “Сан-Стефански договоръ” и да отложи за “по дори
времена” турянето в действие завета на Петра велики.

Сан-Стефанският договор наистина обезпечаваше обединението на всичките
българи, като създаваше една голяма България в ущърб на Сърбия и Гърция и като
пресичаше пътя на Австрия към Солун. Но за това именно той и б осъден на твърде
кратък живот - нещо което 6еше известно на руската дипломация още при
сключването му, но тя с този договор, който удовлетворяваше идеалите на
българския народ, искаше да запази симпатиите и привързаността на българите, ако
и да беше напълно уверена, че създаденото от него положение е осъдено да рухне,
като картонна постройка при духването на по силен вятър. Русите твърде добре
знаеха, че предвидените в този ефимерен договор граници по никакъв начин не
можаха да се наложат, особенно като Македония не беше окупирана от руските
войски; а известно е, че у турците е неизменима традиция щото да не отстъпвать
без кръв, тъй щото Сан-Стефанският договор служеше само за примамка на
българите.

Българският народ обаче като наивен, без да вникне в същността на работата
просто 6еше в възхищение от създаваното му от Сан-Стефанския договор положение,
особенно като с сравнително малките жертви, които той 6еше дал, запазваше
целокупността си. Ето защо в това време българит с твърде малки изключения бяха
станали по руси и от самите руси.

Но разочарованието скоро имаше да настъпи. Европейските сили, известни за
безграничната преданост на българския народ към Русия и опасявайки се, че при
евентуалното обявяване на нова война от страна на Русия за завоеванието на
Цариград и на Проливите българите биха били авангард на руската войска, решиха
не само да намалят границите на новоиздадената българска държава, но още и да
разкъсат на няколко части българското отечество!

Събра се конгрес в Берлин и тамо Бисмарк и Дизраели (по-после лорд
Биконсфилд) с неумолима жестокост осуетиха българските мечти. Там, в германската
столица Сан-Стефанският договор биде заменен с берлинския трактат по силата на
който, България биде разпокъсана на няколко части. Голяма част от Добруджа биде
дадена на Ромъния, от Тракия биде създадена отделна автономна област, а самата
България - новата българска държава бе останала с твърде скромни граници. Що се
касае за Македония, тая клета и хубава страна остана пак под владичеството
натурците. Нишкият окръг и вранския бидоха дадени на Сърбия.

Тежко беше разочарованието на българите, пред тях бе зинала страшна
пропаст. Вместо печалба, руско-турската война загуба бе донесла на българския
народ, който от компактна маса, каквато представляваше от себе си под турското
владичество, от народ съединен в една църковна организация се бе преобърнал на
тяло разпокъсано на жалки късове. Мнозина тогава с въздишка си припомваха
предлаганите от Али паша и Фуад паша през 1875 година лична уния и дуализъм, при
който българският народ щеше да запази целокупността си. Мнозина тогава
започнаха да се разкайват за крайното си русофилство. Но нямаше що да се прави.
Българският народ трябваше да се помири с създаденото от берлинския конгрес
положение, колкото и окаянно да 6еше то и да се залови за работа за да може да
подготви почва за бъдащето си национално обединение. Голяма част от българския
народ още не бе престанала да се надява на помощта на велика Русия, още не бе
престанала да вярва, че руската дипломация ще подкрепи домогванията ни за
обединение на разкъсаните части на народното ни тяло, че ще помогне за
постигането на народния ни идеал, който се удовлетворяваше с начъртаните в
Сан-Стефано граници. Но колкото по голяма 6еше надеждата на разпокъсания
български народ в помощта на руската дипломация, толкова беше по-жестоко
настъпалото му разочарование, когато се увери че е напълно напуснат и от Русия.
Изглеждаше че руската дипломация бе останала доволна от осуетяването мечтите на
българите да видят България велика, мощна и съединена, защото с това се косвенно
отмъщаваше на българит, който без нейно позволение се бяха осмелили да си
извоюват независима от Фенер автокефална църква. Няма съмнение, че руската
дипломация не беше останала доволна и от онова що се бе извършило в Берлин, но
не защото този жесток и несправедлив европейски ареопаг беше разкъсал България,
но защото руските войски трябваше да напуснат България и Тракия и да се простят
може би за винаги с Босфора и с прочутите Дарданелски проливи. Българите
измамени от вероломната руска дипломация, бяха принудени да преглътнат и този
лишен горчив хап, да се заловят за работа и да турят в ред малката си държава.

Но тогава именно стана нещо чудовищно, нещо печуто! Ония които гърмяха на
ляво и на дясно, че уж обявили война за освобождението на българите, внезапно и
не вече прикрито, но открито се обявиха против българския народ и против
неговите заветни идеали. Мнозинството - наивната народна маса не се сещаше какви
са били тайните руски кроежи и малцина 6яха ония просветени и доблестни
родолюбци, които предугаждаха играта на руската дипломация.
Отпочна се нова народна борба, но тя се водеше, без да почива върху някаква
програма, върху някой изработен план. Всеки работеше по своему - както го бе Бог
научил, но отрадното беше това, че всичките тия борби за народното благо се
въодушевляваха от един благороден и велик девиз: България за българите!
Постигане на народния идеал за създаване Велика България! и свобода на
поробените братя!

Борбата - благородната борба на българския народ се отпочна едновременно в
три разни части от разпокъсаното ни отечество. Северните (мизийски наречени)
българи бяха заставени да обявят ожесточена и безпощадна борба на руските
генерали и емисари, които на всяка цена искаха да компрометират българското
племе и да го представят пред цивилизования свят като незаслужаваще да се
управлява само. Па освен това разни тъмни личности, разни руски евреи и алчни
спекуланти като хищни птици наводниха хубавата ни страна, като искаха концесии
за разни предприятия.

Не се мина много и русите се обявиха против новоизбрания български княз
когото народът обичаше поради голямата му честност. Целта която гонеше с това
руската дипломация 6еше да не може в страната да се установи трайно управление,
и последнята да се намира в постоянно брожение...

(Иван К. Божинов, “Стремежите на руската дипломация, борбата й против
обединението на българския народ 1773-1913. Отворено писмо до г-да д-р Ст. Данев
и Ив. Евстатиев Гешев”, София, 1914, стр. 6 - 9)

Nikolay D. Tarkalanov

unread,

Feb 4, 2001, 3:15:32 AM2/4/01

to

Nicolas Kostoff (nkos...@techno-link.com) wrote:

: именно, именно ! Точно затова очаквах Иля да докара нещата до "руско робство" (виж по-горе). Той

: е склонен към крайно политизиране.

G-n Kostoff,

Samo za svedenie. Onja den minah prez bibliotekata, che shterka mi pravi
proekt po istoria. Na rafta za istoricheski knigi imashe njakolko, koito
spomenuvaha dumata "robstvo". Te vsichki bjaha ot ruski avtori, njakoi na
ruski ezik. (Oburnah vnimanie, shtoto tuka teche kupon.) Edna ot tjah
beshe ozaglavena tukmo neshto kato "osvobozhdenieto na BG ot tursko
robstvo" 196? godina, ruski avtor. Pak ot ruski avtor beshe knigata
"Chehoslovakia pod germansko robstvo" (ili ? podobno). Mislja, che za tozi
period horata izpolzuvat termina okupacia. Iskate li tochna spravka?

Ako predlozhite terimna Rosbstvo da se zameni s okupacia, az sum +.
Za dumichkata "prisustvie", IT veche se izkaza.

Nicolas Kostoff

unread,

Feb 4, 2001, 4:39:59 PM2/4/01

to

"Nikolay D. Tarkalanov" wrote:

"политически правилните" формулировки не решават проблема. Негърът си остава негър, дори, когато го
наречеш "афро".

Що се отнася до Иля, той е склонен да използува "руско робство", но "османско присъствие". Защото е
продукт на една пропагандна машина, която не може да не бъде политизирана.

Н К

Nicolas Kostoff

unread,

Feb 4, 2001, 4:45:30 PM2/4/01

to

Ilya Talev wrote:

> Nicolas Kostoff wrote:
>
> > Жалка работа си, Иля. Ти, между другото, истински "професор" ли си или си само
> > "преподавател" ?
>
> Ne, pensioner sym.
>
> Znam che tyrsish da se zajazhdash, no shtom si
> tolkova "ljubopiten", moga da ti objasnja, che sym
> bil "Associate Professor" v goljam amerikanski
> universitet.

И аз - в НБУ. Associate professor, т.е. - хоноруван преподавател. (не щатен)

> Samo che v Amerika "Professor" ne e
> dozhivotna titla, a prepodavatelska dlyzhnost.
> Neshto poveche, v rasistki vremena s "Professor"
> i "Doctor" njakoi beli rasisti se obryshtaha kym cherni
> myzhe, zashtoto za tjah obrashtenieto "Mr." beshe
> rezervirano samo za beli.

И с право. Прибързаното замазване на пропастта между бели и черни доведе обществото
в САЩ, а оттам и цялото доминирано от тях световно обещество, до много дълбоки
проблеми, които тепърва ще избуяват.

Н К

Ilya Talev

unread,

Feb 4, 2001, 3:59:54 PM2/4/01

to

Nicolas Kostoff wrote:

> И аз - в НБУ. Associate professor, т.е. - хоноруван преподавател. (не щатен)

Ti pa kogi stana takyv ekspert i po amerikanskata
obrazovatelna sistema, ta da znaesh kakvo tochno
e "Associate Professor"?

IT

Ilya Talev

unread,

Feb 4, 2001, 4:35:27 PM2/4/01

to

Nicolas Kostoff wrote:

> "политически правилните" формулировки не решават проблема. Негърът си остава негър, дори, когато го
> наречеш "афро".

Ne dragi moj, "negyryt" si ostava CHOVEK, nezavisimo
kat ti ili njakoj drug go naricha.

>
> Що се отнася до Иля, той е склонен да използува "руско робство", но "османско присъствие". Защото е
> продукт на една пропагандна машина, която не може да не бъде политизирана.

Pak si gi sychinjavash!

"Rusko robstvo" v Bylgarija nikoga ne e imalo.
Imalo e Ruska OKUPACIJA sled 1878 godina
i Syvetska (pak obshto-vzeto "ruska") okupacija
sled 1944 godina. I ti si tipichen produkt na
dvete okupacii.

A ruskoto ROBSTVO e bilo nad ruskija narod.
Do predi 135 godini ruskijat muzhik e mozhel
da byde kupuvan i prodavan kato dobityk, koeto
na vsichki ezici po sveta znachi, che e bil ROB.

Bylgarskijat seljanin v Osmanskata imperija
ne e bil nichij rob, a sobstvenik na kyshta,
parche zemja i dobityk, za koeto dazhe si e
imal i TAPIJA (chuval si toja laf, nali?).

IT

Vesso

unread,

Feb 4, 2001, 5:10:32 PM2/4/01

to

In article <9540an$fppr9$1...@ID-20053.news.dfncis.de>,
"Stef" <ste...@balkania.com> wrote:
[...]
> Faktite sa poveche ili po-malko jasni:
[...]
> Rusija torpilira opitite za mirno reshavane na vyprosa na Tsarigradskata
> konferencija (kakto i Portata, vsyshtnost).

Stefane, ot takiva pisanija kato tova poslednoto izrechenie na istoritsite im
izliza slavata kato na obiknoveni zhurnalisti, prosto s akademichni
pretentsii!

Kato go cheta i analiziram tvqrdenieto ti mi idva da vqzklikna: "Nima!!! Ama
naistina li i Portata e bila strana v spora???? Da ne iskash da kazhesh che
Sultanqt i Velikijat mu Vezir sa imali neshto obshto s tsjalata tazi gnusna
stranitsa ot istorijata??? Az bjah ostanal s vpechatlenieto, che vsichko e
zaviselo edinstveno i samo ot rusija. Blagodarja Vi, na tebe i na Talev, che
me prosvetlihte!..."

Vesso P.S. I posle mi se pravite na nerazbrali, po vqprosa za tova koj bil
izmisljal "prisqstvieto"! Hajde holan!!!

Sent via Deja.com
http://www.deja.com/

Vesso

unread,

Feb 4, 2001, 6:21:41 PM2/4/01

to

In article <3A6F449C...@maelstrom.seos.uvic.ca>,
Konstantin Zahariev <kzah...@maelstrom.seos.uvic.ca> wrote:
> C'est moi wrote:
> >
> > Nikolay D. Tarkalanov wrote:
> > >
> > > gban...@my-deja.com wrote:
> > >
> > > : Po spora za robstvo ili prisystvie: Hubavo, bilo e osmansko prisystvie, v
> > > : koeto turcite sa bili syshto tolkova podtisnati kolkoto i ostanalite
> > > : (mjusjulmani). No zashto dneshna Turciq taka uporito zashtitava nqkogashnata
> > > : Imperiq, dokato drugite, koito sa bili ravni s tqh v neq, po-malko gi e enq?
> > > : G.B.
> > >
> > > Grigore,
> > >
> > > Ima si chalum. Fact e, che bednite turci sa bili v mnogo losho
> > > ikonomichesko polozhenie. No poradi religiata si, i poradi
> > > prinadlezhnostta si kum stara slavna voenna imperia, sa se chuvstvali
> > > privilegirovani. Ot druga strana, vuzstanieto izbuhva ne v naj-bednite
> > > raioni, kudeto imalo proletariat i pr., a tukmo v nai-bogatite, (pri tova
> > > ne vsichki chorbadzhii, a tochno opredeleni esnafi!) kudeto turchin ne e
> > > smeel da zamrukne, nito da mine, jazdeiki kon. Shto ne idesh i ne
> > > prochetesh Ivan Hadzhiiski?
> >
> > Toya Hadjiiski da ne bi da e bil suvremennik? Ot 15 vek primerno?
> >
> > SM
>
> Zashto pqk "Toya Hadjiyski"? Naistina li ne znaesh koy e Ivan Hadjiyski, s kakvo
> se e zanimaval i zashto go spomenavat tuk kato avtoritet?
>
> Pozdravi,
> Konstantin.

Az ne bih se zajal nepremenno s "Toya Hadzhijski" (kakto dobre se vizhda, v
tozi stil shampionqt e Pepi ;-) ) No si struva mnogo dobre da se razgleda
gafqt na SM s podhvqrlajneto "ot 15 vek primerno"!!!

Edva li njakoj uvazhavasht sebe si oponent bi osporil fakta, che v 15 v.
Turskata dqrzhavnost e bila na nivo nad togavashnija evropejski model.
Zatova gi i izjazhda edna sled druga dqrzhavite i dqrzhavichkite po pqtja si
iz Evropa i na spiraneto i' maj pone 50% ot zaslugite trjabva da otdadem na
"providenieto" pred vsichko ostanalo. Ami che dori i ungartsite, ot t.n.
"Avstro-Ungarska Imperija", poslednijat naslednik na "Sveshtenata Rimska
Imperija", sa sluzheli s gotovnost na sultana po onija vremena. Bez dori da
se pomohamedanchvat dori. Mislja, che edno ot vqstanijata sreshtu Imperijata
v zapadnite ni kraishta i iztochna Sqrbija njakqde kqm 16 vek (ako ne se
lqzha) e bilo potusheno osnovno ot ungarski voenni chasti, tqj kato osnovnite
sili na Turtsija po tova vreme, razbiraemo, sa vojuvali po granitsite i'.

No vqprosqt v tazi diskusija, kojato taka chesto (i udobno, bih kazal) se
plqzga po kakvi li ne nakloneni ploskosti, ot etqrvata na MacGahan do kolite
s predno predavane, nikoga ne e bil postavjan v tozi interval ot vreme! Dori
i Paisij ne bi posmjal da go napravi. ;-)

Shegata s Paisij si ja pozvoljavam edinstveno za da postavja chrez neja
nachalnata granitsa na perioda v kojto trjabva da se opitame da napravim
subektivna otsenka na tova: "Kakvo e bila Turtsija za Bulgarija?"

Tqj de, vse pak zashto tochno v kraja na 18 vek zapochvame da se
"probuzhdame"? Struva si dori da se zamisli chovek: A zashto tochno ot kraja
na 18 vek zapochva i serioznoto dqlbaene na Rusija po granitsite i' s
Turtsija?

Hajde da si pozvolja edin profanski otgovor predi da se izhodjat kulturno
spetsialistite po vqprosa ;-)

Ami zashtoto dori i pred slaba, kulturno i ikonomicheski izostanala Rusija ot
kraja na 18 vek do kqm sredata na 19-ja, Turtsija e edin _anahronizqm_! Edna
sqboretina po pqtja na progresa na evropejskata tsivilizatsija, kojato shte
bqde razrushavana ot _vseki_(!!!) vkl. i zashtitnitsite si (!!!!!) prez
sledvashtite 100-120 godini!

BTW, ne sqm chel Marks v detajli, no ako vjarvam na dumite na edin poznat,
maj samo toj e negoduval sreshtu podrivnata rolja na tqmnite balkanski
subekti sreshtu "progresivnija turski seljanin". Kazvam "tqmen balkanski
subekt", za da napomnja na kurnika pqlen s draskachi po anti-ruskija vqpros,
che Marks e germanski evrein s megalomanski idei za preustrojstvo na
svetovnija red, a ne "ruski/sqvetski agent", kakto bi bilo udobno za njakoi
ot auditorijata...

Pozdravi,
Vesso

vvel...@imap3.asu.edu

unread,

Feb 5, 2001, 4:05:37 AM2/5/01

to

Nikolay D. Tarkalanov (ntar...@garnet.acns.fsu.edu) wrote:

: Tukmo tuka e kljucha ot mazeto. SRunciman na vsjaka krachka se opitva da
: razbere, koi ot iztochnicite mu ima pristrastija kum 1 ili drug vladetel
: ili kauza, i na kogo da vjarva. Pone taka izglezhda, vduhva doverie. Vuv

Tova se razminava iz osnovi s kritikata na Stefan kqm nego: che priemal na doverie iztochnitsite si za chista
moneta...
Koja ot dvete otsenki e vjarna?!

Tija razgovori stanaha takava kasha!...
Pone dvama veche hvanah tuka da si protivorechat v razlichni postingi, no veche im izgubih dirite na
postingite. Sigurno i az veche sqm uspjal da pusna neshto ot tozi rod. :-)

Javno temata e interesna na mnogo hora.

Pozdravi,
Vesso

Stef

unread,

Feb 5, 2001, 4:23:29 AM2/5/01

to

"Vesso" <vvel...@my-deja.com> wrote in message

> Kato go cheta i analiziram tvqrdenieto ti mi idva da vqzklikna: "Nima!!!
Ama
> naistina li i Portata e bila strana v spora???? Da ne iskash da kazhesh
che
> Sultanqt i Velikijat mu Vezir sa imali neshto obshto s tsjalata tazi
gnusna
> stranitsa ot istorijata??? Az bjah ostanal s vpechatlenieto, che vsichko e
> zaviselo edinstveno i samo ot rusija. Blagodarja Vi, na tebe i na Talev,
che
> me prosvetlihte!..."

Ami kak da ti kazha: 1870-1878 belezhe period na kulminacija na Ruskoto
vlijanie v Carigrad.
SN

C'est moi

unread,

Feb 5, 2001, 4:57:18 AM2/5/01

to

Chak sega vidyah tozi ti posing prez Vessoviya.

Yavno vuprosut mi, ochevidno ritorichen, ne e uspyal da predade utaikata
na misulta mi. Poyasnyavam:
Postavyam seriozno pod sumnenie "istoricheski" materiali, koito ne sa v
kategoriyata "izvori" (postavyam pod sumnenie i izvorite, no tova e drug
vupros, sega ne go razglejdam). A izsledvaneto na Hadjiiski e tochno
takova. V istoriyata, koyato spored mene (kakto veche kazah) edva li
moje da se razglejda kato nauka osven kato chast ot kategoriyata
"politicheski nauki", izsledovatelyat ne moje da se razglejda kato
neutralen instrument. Toi ima svoe vijdane, jivee v opredelen kontekst,
ako shtesh v opredelena bitova sreda (vij naprimer terminut "pridvoren
letopisec"). Ottuk i tvurde subektivniya harakter na naukata mu. Mislya,
che s tova ne ti otkrivam nishto novo.
V tozi smisul, hudojestvenata literatura, pisana ot suvremennik, za mene
e po-cenna ot edno istorichesko izsledvane, pisano po spomeni,
tulkuvaniya i dr.pod.
Nyakoi beshe kazal (po pamet): "ot tvorchestvoto na Zola nauchih mnogo
poveche za frenskoto obshtestvo ot 19 vek, otkolkoto ot vsichki istorici
i sociolozi vzeti zaedno"
Tova purvo.

I vtoro. 500 godini (ili 400 spored bai-ilievoto broene) ne sa edin
statichen period. Prez tova vreme kakto vlastta (imperiyata), taka i
narodut (bulgarskiya) evolyuirat, neshtata se promenyat. Yasno e, che
podoben period ne moje da se oharakterizira samo s konteksta ot vtorata
polovina na 19 vek (mislya govorihme za celiya period na osmansko
vladichestvo, vij subjecta na thread-a, a ne samo aprilskoto vustanie).
V tozi smisul, prepratkata kum "Psihologiya na aprilskoto vustanie" na
Hadjiiski dalech ne izcherpva vuprosa.

I po-obshto: ako zabelyazvash, az pochti ne uchastvam v tozi spor.
Namiram go do golyama stepen za yalov. Kazah v nachaloto mnenieto si i
poziciyata, v otgovor na zadadeniite vuprosi ot NK, dadoh predlojenie za
termin osmansko/tursko (mislya nyakoi spomena, che pravilnoto e
osmansko) vladichestvo i podchertah, che tazi neutralna duma tryabva da
se izpulni sus sudurjanie v suotvetniya tekst (primerno v teksta na
uroka v uchebnika po Rodinoznanie ot 4 klas).

SM

vvel...@imap3.asu.edu

unread,

Feb 5, 2001, 5:52:17 AM2/5/01

to

Dragi mi gospodin68,
chakaj da te svetna v lichen posting i az po edin fakt, kojto mozhe i da ne ti e izvesten i za kojto Talev mi e
razduval na njakolko pqti na vremeto, kogato se opitvashe da me "verbuva" za makedonskata kauza :-)
Ne sqm go vizhdal da go spomenava tozi fakt v diskusijata, a toj e mnogo vazhen tochno za toja tip diskusii i bi
trjabvalo da se postavi na preden plan, za da mozhe da ti se izjasni ne tolkova kakvo tochno e kazal Talev, a
zashto go e kazal:

Ta razduvashe mi znachi toj na vremeto, che predi godini za stazha si v ruskata redaktsija na ...?! dali beshe
Voice of Amerika, dali "Svoboda" - ne pomnja, poluchil _prisqda_(!).
Po nachina po kojto go kaza zvucheshe edva li ne kato orden.

Napomnja mi donjakqde za edin vietnamets - obsht rabotnik v mebelna fabrika, kogoto sreshtnah po
vreme na poslednite dni na sluzhbata si v kazarmata - prez '89, kogato mi beshe pisnalo i ot voenni i
ot orqzhie i ot vsichkata choveshka primitivna zloba. Chovekqt se pqcheshe i bieshe v gqrdite i povtarjashe prez
den (kato che li veche ne znaehme), che bil ubil 7 amerikantsi. V bednoto mu sqznanie tova trjabvashe da go
napravi geroj v ochite ni. A prez ostanaloto vreme samo razpravjashe kolko mu se ebe i s koja ot rabotnichkite
vqv fabrikata iska da go napravi v tozi moment.

Ta i Talev taka - zajavi mi toj, che imal prisqda ot ruski sqd i ot mene se ochakvashe da go proizveda v
ekvivalenta na Geroj na Sqvetskija Sqjuz (oops! zabravih da kazha "bivsh" ;-) )
A za kakvo tochno e poluchil vqprosnata prisqda i do dnes ne znam.
Koeto ne e dobre! Zashtoto kolkoto poveche mu cheta pisanijata tolkova po-chesto se hvashtam da mislja, che
vqprosnata prisqda mozhe i da e bila zasluzhena!? Koeto pqk se bazira edinstveno na emotsiite porodeni ot
pretsenkata na segashnite mu izlozhenija, no ne i na konkretnite fakti ot minaloto, koito sa porodili
prisqdata...
I prodqlzhavam da se terzaja - E li tselokupnijat prost ruski muzhishki narod v pravoto si da osqdi
Talev za zlobna anti-ruska propaganda, kojato e napqlno vqzmozhno da e nadminavala dori etichnite normi na
"Amerikanskija First Ammendment" vqv vsichkite mu interpretatsii, osobeno tezi, koito kasajat "hate"?
Ili vqprosnata prisqda e bila rutinna, proforma, lishena ot prichina, lishena ot stojnost i po
nishto ne razlichavashta se ot zaplahata na Hrushchov da pogrebe kapitalizqma s edno potupvane na obuvkata si?!

Takiva mi ti raboti. Ne znam dali ti e interesno da gi znaesh?!

Pqk ti ako iskash go pitaj, nasame ili otkrito, zashto ukriva ot istorijata fakta, che ima ruska prisqda za
platena rabota kato anti-ruski agent (i sledovatelno vqzmozhnostta, che za vsichkata mu zloba prichinata e ne v
njakakva si "istoricheskata istina" za Rusija, a chisto i prosto v tova, che i' ima zqb - na Rusija i na vsichko
Rusko).

Znam - podlo e taka, no narodqt ni otdavna se e izkazal - "Na zlo kuche zql prqt!"
Kato shte govorim za ukrivane i izopachavane na faktite - hajde i Talev v kjupa!

Pqk neka horata posle sami otsqdjat: koj ot "ukritite fakti" e po-vazhen za prestenkata na istorijata - tqshtata
na MacGahan ili prisqdata na Talev!

Pqk i zashto mu e naistina da ja krie? Zashto ne si kazhe kato horata oshte v samoto nachalo.
Az imah edin prijatel kojto kazvashe - "Dadoha mi prisqda, znachi me uvazhavat i dqrzhat na mene! Pqk i ako se
zavqrna vse shte ima kqde da se pribera! :-)"

Pozdravi,

Vesso

P.S. Njakolko komentara po tova, koeto pishesh po-dolu:
1. Ne moga da razbera zashto se ostavjate Talev da vi vqrti na prqsta si? Hvanal se za tqshtata na MacGahan i
vsichki pochvat da se vajkat i da tqrsjat opravdanija, izvinenija, da se chudjat kak e bila oblechena vqprosnata
tqshta, dali e bil pamuchen ili vqlnen shalqt i' i kolko li seljani e otchela pred gostuvashtija revizor...

A nikoj ne se seshta da otgovori: "A samo Macgahan li e svidetelstvuval za zverstvata?"

A frenskata presa?
I kak nikoj ne se seti da spomene Hugo?
A frenskija konsul?
A italianskija konsul?

2. Posle Talev objavi, che amerikanskijat konsul v Tsarigrad, uzh pokrovitel na Macgahan, bil ruski agent. Tova
bi imalo njakakvo otnoshenie samo ako Macgahan e bil freelance reportjor i sledovatelno e bil obvqrzan ne s Daily
News, a s tezi, koito go finansirat, dokato toj uspee da sqbere fakti i napishe komentari, koito _eventualno_ ja
prodade, ja ne na Daily News. Ako, ot druga strana, se okazhe, che otnoshenijata mu s
Daily News sa bili na po-postojanna osnova, dali e imal pokroviteli ili ne ne bi trjabvalo da ima absoljutno
nikakvo znachenie, zashtoto opredeljashtijat moment bi bil _dogovorqt_ mu s Daily News, a ne pokrovitelkite i
pokrovitelite mu. Talev absoljutno nishto ne kazva po vqprosa, vsichki si podvivat opashkite i "zverstvata se
otmenjat poradi nedostig na statisti" (samo cherepi sa ostanali) i sqotvetna promjana v sjuzheta na teatroto.

3. I nakraja pishesh za tova, che izbjagvaneto na spomenavaneto na roljata na pomatsite ot uchebnitsite po
istorija njamalo otnoshenie kqm temata. Tuk mislja, che napqlno greshish! Tochno edin takqv fakt e sred
opredeljashtite za preobladavashtoto otnoshenie kqm "5-te veka" u nas. Spored mene tochno toj postavja
jasna razdelitelna granitsa na zdravoslovnoto moderno natsionalistichesko otnoshenie kqm minaloto (negativno i
nikakvo drugo!) ot shovinizma. Nalaga idejata za tolerantnost i pomirenie _v nastojashteto_, nalaga da se
izbjagva hvqrljaneto na istoricheska vina kqm naslednitsite sled dve-tri pokolenija!
Bqlgarija vinagi e tqrsela njakakqv kompromis po vqprosa za integriraneto
na turtsite, mohamedanite i vsichkite raznovidnosti na "razlichni ot nas" sqnarodnitsi, zashtoto na vseki mu e
jasno, che bez tova ne mozhe. Kampanijata po nasilstvenoto preimenuvane maj beshe edinstvenoto grozno
otklonenie ot tazi politika.
Na vseki negativen primer ot kojto i da e drug period na modernata ni istorija, mislja, che mozhe da se nameri
kontra-primer ot sqshtoto vreme, kojto da validira ako li ne idejata za tolerantnost, to pone tqrseneto na
kompromis. Vqprosnijat fakt ot uchebnitsite po istorija e edin takqv kontra-primer!

Edinstveno v perioda s preimenuvaneto tolerantnostta beshe absoljutno zabravena, a kompromis njamashe
- vsichkite opiti da bqde predstaven takqv izglezhdaha kato zlovesht fars.

gospo...@my-deja.com wrote:

: Prof.Talev ,kogato pisax za dopiskite na Manhagan tezi fakti mi biaxa

: izvestni(zena mu e ruskinia,toi e zivial v Rusia i opisva
: zavladiavaneto na Sredna Azia ot rusnacite,blizqk priatel s niakoi
: ruski generali i t.n.) Moze da se predpolozi che e bil i ruski agent
: daze bez neobxodimite dokazatelstva,ako chovek ima po-goliama fantazia.
: Shto se otnasia obache za temata koiato obsqzdame - Da li turcite sa
: potushili aprilskia bunt po-edin zestok i brutalen nachin i vqobshte za
: zivota na bqlgarite v onezi vremena,za mene edinstveno znachenie ima da
: li tova ,koeto opisva e viarno ili izmislica.

: Shto se otnasia za roliata na pomacite v tezi sqbitia tova e sqshto

: izvestno.Viarno ne se spomenavashe v uchebnicite po istoria,no to
: sqshto niama otnoshenie kqm temata.I ne moga da razbera zashto Manhagan
: e dlqzen da otbelezi tozi fakt.Edva li e imalo togavashen bqlgarin
: ,koito da e pravil razlika mezdu tiax i turcite,a kamo li Manhagan da
: moze za 1-2 meseca ot pristiganeto si v BG da zabelezi tazi podrobnost.
: No daze i da e bil najasno kakvi i shto sa pomacite,oshte po-dobre

: govori za nego.Mozal e da otdeli zqrnoto ot pliavata.Neshto koeto vie

: sled 120god. ne mozete da napravite.

: Shto se otnasia za roliata na Rusia.Az moga da priznaja vsichki

: fakti,koito vie otbeliazvate i da pribavia oshte edin - 200.000te ruski
: voinici zaginali v tazi zavoevatelna voina(1877-78).

: Sent via Deja.com
: http://www.deja.com/

Nikolay D. Tarkalanov

unread,

Feb 5, 2001, 6:43:14 AM2/5/01

to

vvel...@imap3.asu.edu wrote:

: Nikolay D. Tarkalanov (ntar...@garnet.acns.fsu.edu) wrote:

: : Tukmo tuka e kljucha ot mazeto. SRunciman na vsjaka krachka se opitva da
: : razbere, koi ot iztochnicite mu ima pristrastija kum 1 ili drug vladetel
: : ili kauza, i na kogo da vjarva. Pone taka izglezhda, vduhva doverie. Vuv

: Tova se razminava iz osnovi s kritikata na Stefan kqm nego: che priemal na doverie iztochnitsite si za chista
: moneta...
: Koja ot dvete otsenki e vjarna?!

A de? Stefan e profesionalist istorik. Vuprosut e, dokolko toi sushto ima
ukloni i pristrastija. Sushtoto se otnasja i do vsichki istorici i
"istorici", da ne izbrojavam imena.

Njakoi znae li neshto za Alan Palmer? "Upaduk i zalez na Otomanskata
Imperia"?