Ravnosmetkata na 9.IX.!944, 1

[Ilya Talev]

Комунистическият терор срещу българския народ започва още два-три дни
преди 9 септември 1944 година, но избухва във вакханалия на насилията с
влизането на Червената армия през дунавската граница. В първите дни на
безвластие в страната комунистите избиват без съд и присъда незнайно
количество народ, чийто брой по-късно ще влиза в графата на така наречените
“безследно изчезнали лица”.

Следите се губят на “безследно изчезналите лица”. Някои комунистически
историци поставят броя им между 625 (Д. Желев) и под 1,800 (Н. Недев), като
се позовават на едно “изследване” на МВР от 1982 г. според което ченгетата
от “Московска” 5 уж направили поименен списък на „безследно изчезналите" по
градове и села. В този научен труд на Народната милиция общата цифра била
1904 души (за София 965 души). Обаче само сред бившите белогвардейски
офицери в София броят на “безследно изчезналите” (включително отвлечените от
НКВД в съветските лагери на смъртта) надвишава 2,500 души; а те също са
български граждани и трябва да се включват в бройката.

По-близо до действителността може би са цифри, появили са напоследък.
Според историка Георги Г. Марков те са 18,000. (“Камбаните бият сами.
Насилие и политика в България, 1919-1947”, София, 1993); според Диньо
Шарланов, в първоначалната му публикация от 1993 година те били 10,000, но
четири години по-късно същият бивш доцент по история на БКП във Висшия
химико-технологически институт в София стига до заключението, че „едва ли
цифрата 30 хиляди ще се окаже преувеличена" („Жертви и палачи, незаличими
свидетелства", София, 1997).

Издевателствата са толкова жестоки, че някои хора предпочитат сами да
сложат край на живота си, като директорът на полицията полк. С. Куцаров,
командирът на Пета армия ген. К. Стоянов, началникът на Школата за запасни
офицери ген. Цанков. Други са застреляни в момента на взимането на властта:
командирът на Трета армия ген. Христов, командирът на Четвърта армия ген.
Стефанов, коман­дирът на Дванадесета дивизия ген. Кацаров. Сред първите
жертви е даже началникът на Софийската пожарна команда, бившият белогвардеец
Захарчук, чието “престъпление” е, че облял веднъж с маркучи непозволена
БОНС-овска демонстрация.

Под натиска на Съюзническата контролна комисия (СКК), съветският
гаулайтер на България ген. Бирюзов нарежда на българските комунисти да
престанат да отвличат и избиват хора, а да придадат на мерките си
по-благопривиден характер.

В тясна координация с окупационното НКВД, между 9 септември и началото
на ноември 1944 година в България са арестувани – според доклад на Антон
Югов от 11 ноември – 28,630 души. Сред тях са осем съветници на цар Борис
III, тримата регенти – принц Кирил, д-р Б. Филов и Н. Михов, четирима висши
духовници, 31 министри от правителствата в периода от 1 януари 1941 до 9
септември 1944 г., 110 депутати в Народното събрание и 20 души от висшия
военен съвет. Успяват да се спасят с бягство през границата шепа бивши
политици като Александър Цанков, Асен Кантарджиев, Христо Статев, Иван
Рогозаров, Любомир Владикин.

Царското семейство (царица Иоанна, цар Симеон и княгиня Мария Луиза) е
поставено под домашен арест в двореца „Врана", а княгиня Евдокия - в къщата
и в квартал „Изгрев". На 6 октомври 1944 г. са арестувани царските съветници
Павел Груев, Дим. Генчев, д-р Георги Ханджиев, д-р Петър Костов, Светослав
Помянов, Станислав Балан, Петър Морфов и ген. Рафаил Жечев. Арес­тувани са
също архитект Йордан Севов и дъновистът Любомир Лулчев.

В специално донесение до Георги Димитров в Москва от 7 XI 1944 г. се
докладва, че до този момент са били арестувани 17 генерали, 45 полковници,
45 подполковници, 123 капитани, 204 поручици, 234 подпоручици, 40 офицерски
кандидати - общо 746 души, а се търсели за задържане още 687 офицери. Част
от тези командири на Българската войска са осъдени от така наречения
“Народен съд” (много на смърт), а голяма част измират по-късно по лагерите.

Още на 12 септември част от арестуваните - проф. Богдан Филов, ген.
Никола Михов, принц Кирил, Добри Божилов, Петър Габровски, Димитър Шишманов,
Първан Драганов, Димитър Василев, ген. Константин Лукаш и ген. Александър
Хаджипетров - са предадени на съветското НКВД и откарани в Москва. След
тримесечни изтезания в съветската столица те са върнати в София, за да бъдат
съдени от “Народния съд”, който всъщност вече е започнал заседанията си по
тяхното дело в тяхно отсъствие. Но за “Народния съд” – отделно.

Кампанията на масови арести и избивания на бивши или потенциални
политически противници не само политическо обезглавяване на българския
народ, но и сплашването му. Сред българските комунисти, докарани в
запечатани специални влакове от Съветския съюз, много са били участници в
установяването на съветска власт в балтийските републики, Западна Украйна и
Белорусия преди Хитлер да нападне ортака си Сталин. Те усърдно прилагат
натрупания съветски опит и успяват в много кратък срок да сплашат българския
народ до вцепеняване.