Za oneziq koito njamat nishto tjurkso
Ilya Talev
етнически промени,
въстания
НАПАДЕНИЯ НА ПЕЧЕНЕГИТЕ. След неуспешного въстание на Петър Делян през 1040
г. българският народ в продължение на повече от век и половина трябвало да
живее при тежка и напрегната обстановка. Особено неспокоен бил периодът
между 1040 и 1108 г., когато Балканският полуостров пострадал от честите
нашествия на печенеги, узи, кумани и нормани и от грабителските действия на
кръстоносците…
Първите удари, които поробеният български народ изпитал след
неуспешното въстание на Петър Делян, дошли от страна на печенегите. Към
средата на XI в. тюркските печенежки племена продължавали да обитават земите
северно от Дунава, във Влашката низина. Намиращи се в стадия на т.нар.
военна демокрация, тяхно главно занимание били войните и грабежите и
погледите им се отправяли непрестанно към богатите и плодородии земи на юг
от голямата река.
Към средата на XI в. сред печенегите възникнал племенен съюз начело с
хан Тирах. Скоро започнали обаче вътрешни размирици, при което две племена
начело с вожда Кеген се обявили против господството на Тирах. Кеген и
неговите привърженици /около 20 000 на брой/ с разрешение на императора
преминали на византийска територия. Те получили земя за обработване и им
били отстъпени три крепости край Дунава. Печенегите се заселили като
византийски съюзници със задача да охраняват границата, покръстени били във
водите на Дунава, а предводителят им Кеген получил титлата патриций. Това
било първото масово заселване на печенеги в Северна България.
Наскоро Кеген започнал да предприема дръзки нападения отвъд реката,
срещу племената, подвластни на Тирах. При тези нападения той избивал много
хора, а пленените предавал на византийците като роби. От своя страна Тирах
изпратил пратеници при Константин IX Мономах и го предупредил да не нарушава
договора и да принуди Кеген да прекрати своите нападения. Печенежките
пратеници били върнати, без да постигнат някакъв резултат.
Византийският император взел предпазни мерки, засилил охраната на
Дунава и изпратил сто кораба, за да попречат на евентуално вражеско
нахлуване. Възползуван обаче от суровата зима, в края на 1048 г. Тирах
заедно с всички свои поданици преминал замръзналата река. Печенегите се
впуснали да грабят и убиват. Византийският военачалник Михаил Аколут поискал
незабавно помощ. Особено активно се включило в борбата срещу печенегите
българското население, тъй като то било изложено на непосредствена опасност.
В помощ на управителя на дунавските градове били изпратени двама пълководци
със значителна военна сила. Единият от тях бил управителят на тема България
Василий Монах, или Синкел, а другият — управителят на тема Македония и
Тракия Константин Арианит. С обединени сили и с помощта на Кеген
византийците успели да разбият печенегите. Тяхната задача до известна стелен
била улеснена от обстоятелството, че сред печенегите се появила стомашна
епидемия, от която те масово измирали. Много от тях били пленени. Предал се
в плен и Тирах, който по-сетне се покръстил заедно със своите приближени.
Пленените печенеги били заселени около Средец, Ниш и Овче поле, където
имало много пустеещи земи.
Както е известно, по стара традиция византийского правителство
размествало част от населението, за да осъществява по-лесно своите
политически и военни предначертания. С подобии действия то целяло да
разрежда българския елемент и да държи в покорство българското население.
Към такива мерки прибягвала Византия поради липсата на достатъчно войници.
Заселените печенеги били използувани като стратиоти.
Византийското правителство решило да си послужи със заселените печенеги
за борба с нахлуващите от изток селджукски турци. По нареждане на императора
от печенегите били набрани 15 000 най-добри войници, командувани от четирима
вождове — Сулца, Селте, Караман и Каталим. Печенегите били прехвърлени в
Мала Азия със задача да се отправят към Иверия. Но още докато се намирали
във Витини /в Северозападна Мала Азия/, сред тях настъпило колебание.
Войниците се върнали назад, преплували Босфора на конете си и продължили
пътя си към Средец, за да се присъединят към своите съплеменници.
Печенегите, които вече се занимавали със земеделие, се разбунтували и
въоръжени с брадви, коси и други земеделски сечива, се насочили към Тракия.
Като стигнали Пловдив, те свърнали на север, преминали Стара планина и се
настанили в местността, известна с името Сто могил /някъде в Добруджа/.
Оттам те започнали да нападат съседните области. Междувременно към тях се
присъединили и печенегите на Кеген. Византийският император изпратил срещу
тях войски, които претърпели голямо поражение /1050/.
Ново поражение нанесли на византийските войски при Одрин нахлулите в
Тракия печенеги. Техните отреди кръстосвали и опустошавали цялата облает.
Постепенно обаче византийските войски взели инициативата в свои ръце и
разбили отделни откъснали се печенежки отреди. Печенегите отново се
оттеглили на север от Стара планина.
През 1053 г. византийците решили да пренесат военните действия отвъд
Стара планина. Събраната византийска армия обаче, обградена при Преслав,
претърпяла поражение. При своето отстъпление тя била почти напълно
унищожена. При това положение византийското правителство се видяло
принудено да сключи 30-годишен мирен договор. Според този договор на
печенегите били предоставени земи за заселване в Паристрион, а те от своя
страна се задължавали да не преминават Стара планина и да не предприемат
нападения срещу византийските територии.
Така завършила продължителната война с печенегите. През изминалия
петгодишен период немалко българи загинали в редовете на ромейските войски,
а българските земи пострадали сериозно от военните действия и от грабежите
на печенегите.
Ново раздвижване на печенегите настъпило по време на унгарското
нападение през 1059 г. С унгарците империята отдавна не била влизала в
стълкновения. Неочаквано обаче унгарски войски нахлули в северозападните
български предели. По внушение на унгарците се разбунтували и печенегите в
тема Паристрион. Техните отреди отново нахлули в Тракия. Исак I Комнин
разбил печенежките отреди и те се оттеглили на север от Стара планина. От
своя страна византийският император се насочил с войските си към Средец,
където смятал да се подготви за предстоящите военни действия. Тук обаче
пристигнали пратеници на унгарския крал Андрей I /1046—1061/ с предложение
за мир. Мирният договор бил сключен при старите условия, без промяна на
границите.
Сега Исак I Комнин потеглил срещу печенегите в тема Паристрион. Той
преминал Стара планина по всяка вероятност през Етрополския проход. Поради
липса на единство сред печенежките племена и родове те не оказали сериозна
съпротива и бързо били подчинени. По-голям отпор византийците срещнали от
страна на печенежкия вожд Селте, но и той претърпял поражение, а лагерът му
бил разграбен. Исак I Комнин възстановил разклатената византийска власт в
тема Паристрион, но печенегите запазили своите земи и продължавали да се
управляват от собствени племенни вождове.
НАПАДЕНИЯ НА УЗИ И КУМАНИ. НОВИ ПЕЧЕНЕЖКИ НАХЛУВАНИЯ. Не по-малко опасно
било нашествието на едно друго тюркско номадско племе — узите /гузи, огузи/.
Узите постоянно воювали с печенегите, след чието придвижване на запад заели
техните земи между Дон и Днепър. Нападани постоянно от по-силните и
войнствени кумани, узите се насочили към границите на империята. През 1064
г. трите орди на узите, чийто брой е значително преувеличен от
византийските автори (sic!), преминали Дунава и се пръснали из България.
Някои техни отреди стигнали далеч на юг, до Солун и Гърция. При минаването
на узите през Дунава пограничните войски, състоящи се от българи и ромеи, се
опитали да им попречат, но били разбити, а византийските военачалници
попаднали в плен.
Михаил Аталиат, който е един от най-важните извори за това време, съобщава,
че узите разбили българите и другите стратиоти, въпреки че те храбро се
сражавали.
Константин Х Дука не бил в състояние да се справи с новата опасност. Узите
при своето нахлуване заграбили огромна плячка и така наплашили жителите на
Тракия, че някои пожелали да се изселят.
Сред узите обаче избухнала епидемия, от която мнозина измрели. Византийските
отреди, подпомагани от българи и печенеги, които също страдали от
нашествието на узите, успели да унищожат част от тях. Много узи попаднали в
плен. Само малка част от това многобройно племе се оттеглила отвъд Дунава в
старите си селища. Пленените узи според византийската практика били
покръстени и заселени на държавни земи в Македония. Някои постъпили на
ромейска служба и достигнали високо положение.
Очевидно византийската държава не била в състояние да защити своите дунавски
граници. Българското население било оставено в много случаи на своите
собствени сили — при това положение недоволството от византийского
владичество постоянно нараствало.
Заселените печенеги и други номади в днешна Северна България и в Добруджа
били асимилирани от местното българско население. В крайдунавските земи /по
долното течение на Дунава и в Добруджа/ се образувало едно смесено
население, което, въпреки че изпълнявало военна служба към империята, в
известни моменти се обявявало против византийците. В Дръстър се разпореждал
Татуш /Хали/, а във Вичина и други селища на Добруджа властта била в ръцете
на Саслав и Сапа.
В българските земи многократно се заселвали печенеги. Византийската
писателка Ана Комнина съобщава за „скитски народ", който се заселил в
днешна Добруджа през 1084 г. Започнали да нахлуват и куманите. Едно
съвместно нападение на печенеги, унгарци и кумани в Източна Тракия е
отбелязано през управлението на Алексий I Комнин /1087/. Начело на
печенежките войски стоял Челгу, който станувал с племето си отвъд Дунава.
Печенегите преминали реката и нахлули в Мизия. Към тях се присъединил
лишеният от престола унгарски крал Соломон със свои отреди от унгарци и
кумани. Обединените войски проникнали в Източна Тракия и ограбвали земите по
своя път. Византийците разбили техните отреди и печенегите се оттеглили на
север от Стара планина. През 1088 г. Алексий I Комнин преминал Стара планина
и се насочил към Дръстър. Печенегите обаче влезли във връзка със
стануващите на левия бряг на Дунава кумани. Тъй като не успял да превземе
Дръстър, Алексий I Комнин бързо се оттеглил. По своя обратен път
византийските войски претърпели големи загуби от печенегите, които били
подпомагани и от местного българско население.
След това поражение заплахата от печенегите се засилила. Византийският
император успял да осигури мир с тях срещу големи парични суми.
Особено тежко било положението на балканските земи на империята през
1090 и първите месеци на 1091 г. По това време печенегите влезли в съюз със
селджукските турци за общи действия срещу византийската столица. В помощ на
печенегите от север нахлули и кумански войски под предводителството на
Тугортак и Боняк /Мъняк/. Благодарение обаче на умелите действия на Алексий
I Комнин, който с помощта на щедри подаръци привлякъл на своя страна
куманите, печенегите били разгромени в кървавата битка при Левунион /29
април 1091 г./. Мнозина загинали, а останалите попаднали в плен. Поради
това, че броят на пленените бил много по-голям от броя на византийските
войници, те избили през нощта част от пленниците. Останалите печенеги заедно
с жените и децата били заселени в Мъгленско. Алексий I Комнин образувал от
тях специален отред. Тези печенеги останали да живеят там и започнали да се
наричат мъгленски печенеги. В битката при Левунион на византийска страна
взели участие и българи. Поражението направило толкова силно впечатление на
съвременниците, че във византийската столица се пеела песен за печенегите,
които „заради един ден не видяха май". По-съществен резултат от поражението
било възстановяването на византийската власт в тема Паристрион.
През същата 1091 г. обаче в тази облает и на юг в Тракия нахлули
куманите, който се явили в подкрепа на един претендент за византийския
престол. Алексий I Комнин с хитрост успял да премахне претендента, с големи
усилия разбил и изтласкал обратно куманите и възстановил византийската власт
в Паристрион.
Куманите и по-късно нападали империята, но особено опасни станали те
през последните десетилетия на XII и в началото на XIII в.
През есента на 1122 г. печенегите отново нахлули, като „опустошавали
по-лошо от скакалци всичко, каквото срещали". Иоан II Комнин, току-що
завърнал се от Мала Азия, се отправил срещу тях, но останал в Боруй, за да
се подготви по-добре за предстоящите боеве. Чрез подаръци и други подкупи
той привлякъл на своя страна част от печенежките племенни вождове. През
пролетта на 1123 г. императорът разбил печенегите при Боруй. Взетите
пленници били заселени в българските земи като войнишко население. След това
поражение печенегите престанали да бъдат опасни за империята. В чест на
тази победа във Византия бил въведен празникът Печенежки петък, чествуван
тържествено до края на XII в. Оттогава печенегите изчезнали от историческата
сцена. Постепенно те се слели с местното население и се претопили сред него.
На мястото на печенегите по северната граница на Византия се появили
не по-малко войнствените племена на куманите /също от тюркски произход/. Още
по времето на Алексий I Комнин кумани и печенеги, както вече бе изтъкнато,
понякога действували заедно в общата борба срещу империята, а понякога
влизали в стълкновение помежду си. Към средата на XII в. куманите заемали
вече плътно обширна територия на север от Дунава, която обхващала Влашката
низина, Молдова и част от Седмиградско /Трансилвания/. Тези области
получили тогава името Кумания. Намиращи се в стадий на военна демокрация,
ръководени от смели и войнствени племенни вождове, куманите били готови при
всеки удобен случай да предприемат в различии посоки походи за грабеж и
плячка. (“История на България”, т. 3, София, 1982, стр. 63-68)
Chavdar
Tiurkski plemena v Balgaria! Naprotiv, znae se mnogo dobre,Kumanite -
nashi nai-dobri saiuznitsi prez Vtoroto Balgarsko starstvo. Stava
vapros za proizhoda na Pra-Balgarite. Mnogo hora izvednaj zabraviat,
che Indo-Evropeitsite se preselvat ot Evrazia. Seshtal li si se
nikaoga da tarsish prilika v razni viarvania il folklor mejdu da kajem
Balgari i Germantsi ili Kelti???
Emil Petkov
> ... Indo-Evropeitsite se preselvat ot Evrazia.
Къде се преселват ... от Евразия? :))))
> Seshtal li si se
> nikaoga da tarsish prilika v razni viarvania il folklor mejdu da kajem
> Balgari i Germantsi ili Kelti???
Ама въобще не се е сещал бай ти Илия. Ние тук ги ядем доматите с коловете ;)
Е.П.
Chavdar
> Ама въобще не се е сещал бай ти Илия. Ние тук ги ядем доматите с коловете ;)
>
> Е.П.
Kak kade sa se preselvali? Koi kade svari...:)
Inache nii sashto iadem dosta domati tuka, ta ne mi sa opravdavai.
Emil Petkov
Ами ти писа, че индоевропейците са се преселвали от Евразия
("Indo-Evropeitsite se preselvat ot Evrazia"). И аз питам къде са се
преселвали от Евразия. В Америка? В Африка? Или в Евразия ;)
Е.П.
USmivka
>
> > ... Indo-Evropeitsite se preselvat ot Evrazia.
>
> Къде се преселват ... от Евразия? :))))
V Indo-Evropa :)
> Е.П.
G.B.
Chavdar
> Ами ти писа, че индоевропейците са се преселвали от Евразия
> ("Indo-Evropeitsite se preselvat ot Evrazia"). И аз питам къде са се
> преселвали от Евразия. В Америка? В Африка? Или в Евразия ;)
>
> Е.П.
Sh, eei Emile,
ma mnogo sa zaiajdate tuka mai, sha sa karame...:)
Mi ako vzemesh Evrazia za mejdinna zona mejdu Evropa i Azia, to mnogo
iasno,che togava vsichko se izselva na Zapad ottam, kam Evropata. Vij,
ima obache i takiva koito se zaselvat kam dneshni Afganistan, Iran,
Iraq, Siria, Turtsia i pr. Nadiavam se s tva da sam ti udovletvoril
lubopitsvoto.
Ilya Talev
news:709095a8.04010...@posting.google.com...
> >
> Mi ako vzemesh Evrazia za mejdinna zona mejdu Evropa i Azia...
Znaeh, che ima "nova matematika", sega
vizhdam, che ima i "nova geografija".
Koj vi napravi tolkova nevezhi. be momche?
"Postkomunizmyt" ili "komunizmyt"?
Chavdar
> Znaeh, che ima "nova matematika", sega
> vizhdam, che ima i "nova geografija".
>
> Koj vi napravi tolkova nevezhi. be momche?
> "Postkomunizmyt" ili "komunizmyt"?
....................................................
Na kiar si, kvo? galtash novi pznania bezplatno! Abe det vikat or'ta,
chovek se uchu dorde e jiv. Samo deto niakoi hora si misliat
drugoiache... Ti kam koi spadash?
Emil Petkov
>>Ами ти писа, че индоевропейците са се преселвали от Евразия
>>("Indo-Evropeitsite se preselvat ot Evrazia"). И аз питам къде са се
>>преселвали от Евразия. В Америка? В Африка? Или в Евразия ;)
>>
>>Е.П.
>
> .....................................................
>
> Sh, eei Emile,
> ma mnogo sa zaiajdate tuka mai, sha sa karame...:)
>
> Mi ako vzemesh Evrazia za mejdinna zona mejdu Evropa i Azia
Ааа, за такова ли си бил вземал ти Евразия? Ами казвай кое за какво
вземаш тогава, защото поглеж излезе, че ние останалите тук не сме
разбрали, че използваш не коя да е карта, а тази на Средната Земя ;)
А иначе, ако погледнеш в речника, ще се научиш какво означава Евразия.
Е.П.
Ilya Talev
Mnogo vjarno!
Eto, sega nauchih ot tebe, che imeto
"Chavdar" e drevnobylgarsko, zaemka
ot Urdu, kydeto znachelo 'vid plat'. Samo
ne mi stana jasno zashto ima za nachalen
zvuk "ch" vmesto "sh": kogato starite
bylgari zaeli ot persijski dialekt dumata
"chador", te ja prepravili - spored svojata
fonetika, na "shatr".
Hrel Vylk
Ilya> "Chavdar" <funkyg...@excite.com> wrote in message
Ilya> news:709095a8.04010...@posting.google.com...
>> > Abe det vikat or'ta, chovek se uchu dorde e jiv.
Ilya> Mnogo vjarno! Eto, sega nauchih ot tebe, che imeto "Chavdar"
Ilya> e drevnobylgarsko, zaemka ot Urdu, kydeto znachelo 'vid
Ilya> plat'. Samo ne mi stana jasno zashto ima za nachalen zvuk "ch"
Ilya> vmesto "sh": kogato starite bylgari zaeli ot persijski dialekt
Ilya> dumata "chador", te ja prepravili - spored svojata fonetika,
Ilya> na "shatr".
He, Ilya, it seems that Fyromians get near-orgasmic experiences when
reading your messages: look, they have re-posted them to all possible
forums:
http://members.boardhost.com/Bulgaria/msg/13746.html
http://members.boardhost.com/Bulgaria/msg/13725.html
:)
--
Peace
Ilya Talev
"Hrel Vylk" <nob...@somewhere.com> wrote in message
news:uy8sp2...@somewhere.com...
>
>
> He, Ilya, it seems that Fyromians get near-orgasmic experiences when
> reading your messages: look, they have re-posted them to all possible
> forums:
>
> http://members.boardhost.com/Bulgaria/msg/13746.html
>
> http://members.boardhost.com/Bulgaria/msg/13725.html
>
>
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Cat=7&Board=maked&Number=1940833497&page=1&view=collapsed&sb=5&part=
Nishto losho v tova.
Taman shte ponauchat malko koi sa
istinskite im praroditeli (pa i da se popitat
otkyde idva toja djavolski grad KUMANOVO
v tjahnata Banovaina).
Ilya Talev
news:uy8sp2...@somewhere.com...
> He, Ilya, it seems that Fyromians get
> near-orgasmic experiences when
> reading your messages: look, they have
> re-posted them to all possible
> forums:
Македонистите са единствените жители на Земята, които имат лукса да
избират кои да са техните прародители.
Набезите на нови варварски племена из Балканския полуостров през
втората половина на XI век се отразяват еднакво тежко и в днешна Македония,
където цариградските власти насилствено заселват – след като покръстват -
печенеги, узи, па и кумани, и си смесват със завареното местно население.
Историкът Петър Мутафчиев обобщава: “През течение на полувековното им
пребиваване [на печенези и узи] тук животът в тая богата и гъсто населена
земя е бил повърнат със столетия назад. Оцелялото население било принудено
да се приравни културно към новите си съжители и да заживее като тях.”
Тези му изводи са най-красноречиво потвърдени в частната кореспонденция
на Шестия архиепископ на Охрид, Теофилакт. Родом от остров Еврип, Теофилакт
бил ритор и дякон на цариградската църква до назначаването му в Охрид.
Ученик на полигистора и енциклопедиста Михаил Псел, той бил един от
най-образованите гърци за своето време. Архиепископ Димитър Хоматиан говори
за него с благоговение. Той го нарича най-мъдър архиепископ на България,
най-мъдър писател. Не може да се определи точно датата на възкачването на
Теофилакта на охридския престол. В каталога на Дюканжа той се споменува
тутакси след Иоана Аина, обаче не се знае, кога Аин е напуснал престола. По
всичко изглежда, че Теофилакт е заемал охридския престол между 1084 и 1108
година.
Човек изтънчен и меланхоличен, Теофилакт не е приел ръководството на
Охридската църква с апостолска ревност да просвещава младенческия народ. От
чуждата и слабокултурна среда на първо време той се гнусял. Той не се
чувсгвувал на своето място и силно е тъгувал за византийския живот, за
елинските поети и философи. В писмото си до великия доместик той сравнява
своята съдба с тежките изпитни на Иракла, когато последният бил на служба
при мидийската царица Офала, жена разкошна, богата със злато, желаеща да се
счита прекрасна, оскърбяваща се, ако я сравнявали с роза, презираща и
лактите на Ира, и косите на Лета, и петите на Ива, и нозете на Тетида,
желаеща да бъде във всичко отобраз на Афродита.
„Понасял тези страдания Зевсовият син - тъжи Теофилакт - и претърпял
тези оскърбления, докато в предопределеното време той не се освободил от
робството . . . Аз ти описах положението, в което се намирам. Разликата е
само в това, че аз се намирам в робство не при богата царица, чиста,
прекрасна и всецяло златна Афродита, но при НЕЧИСТИ РОБИ-ВАРВАРИ, от които
се носи миризма на овчи кожи, роби твърде бедни по удобствата на живота и
БОГАТИ САМО СЪС ЗЛОНРАВИЕ или по-скоро царуващи над всички с бедност и
злонравие заедно. Освободете ме от това срамно робство,- ако е възможно;
иначе предварително ще се разсърдя на Вас от името на Христа, задето синът
не върши нищо достойно за бащата. Ако за мене това е безславно, то за
подържащите, може би, то е позорно".
Охридското паство му се представлявало тъй далечно по духовна култура,
че той се чувствувал като в ада.
„Но човек —продължава той в същото писмо — не изменява вече своя начин
на мислене. Още не встъпил в Охрид и аз, нещастният, почнах да се
притеснявам за Вашия град. Тъй още от далече ме нападна някаква смъртна
тъга, каквато вее само от адските бездни. У Емпедокла победата произвежда
глави без трупове; тукашното пък безначалие - мириади над мириади трупове
без глави; Защото КОЙ ОХРИДЧАНИН НЕ Е ТРУП БЕЗ ГЛАВА, не знае да почита нито
Бога, нито човека ? С ТАКИВА ЧУДОВИЩА аз съм осъден да съжителствувам. И,
което е по-ужасно от всичко, това е, че няма никаква надежда с някакви
подобряващи сили някога да се прикачат главите към тези шии, както у
агригентския мъдрец любовта довежда несъвършените глави в съвършенство".
В днешна Македония Теофилакт не намирал нищо хубаво. За него тя била
същинско блато, нейните жители - жаби, а той сам - орел, птица на Зевса,
паднала по нещастие в блатния свят. Под първото впечатление от новото си
паство, той е молил великия доместик да ходатайствува пред императора да го
освободи от длъжност:
„Но за мене крилете на най-хубавите надежди съвсем отлитат, и орелът,
който е на скиптъра на Зевса, сега ходи по земята и, уви!, се държи на тора
и понася ЖИВОТ ЗАЕДНО С ЖАБИТЕ, които, замислювайки нещо опасно и недостойно
за своето жребие, се забавляват с птицата на Зевса и кални и вонещи скачат
на неговия гръб и, разположени на него, завеждат своего неприятно и
нехармонично квакане. И що достойно може да се чака от БЛАТНА ТВАР? Те
мислят да пеят някакъв победен пеян, но не е настъпило още времето за това:
още не са притъпили клюва, нито острите ногти, има още с какво да щипят и да
разкъсват месо. Считайки по-долу отъ своето достоинство да се защищава и да
им мъсти за обидата, тя (птицата на Зевса) внимателно и ясно гледа само в
лъчите на слънцето и именно с целите си очи, както я надарила с това
природата. И изглежда, че, както някога оня, и тя желае да повика слънцето
за свидетел на своите страдания и за да им покаже то своето неразположение и
да се яви техен мъстител за ония поругания, на които я подхвърлят. Заклевам
те, о мъдрейши и любезнейши от хората, с чистите лъчи на това слънце, които
те осветляват всеки ден и с които ти осветляваш произвежданите от тебе
орленца. Този орел, които пренася такива оскърбления, напраздно желае да
живее с вас щастливите, гдето е разсеян чист ефир, свободен от кал и блато.
Мясля, не ще възразиш, а ще осъдиш тукашното БЛАТО НА ЗЛИНИТЕ И
ПРОИЗЛЕЗЛИТЕ ОТ НЕГО ЖАБИ, тъй като нямам да ти представя нещо по-болезнено
от обикновената подагра. Мисля, че на тебе не е свойствено да се забавляваш,
но да ме изпълваш с благодатни думи и даже, спомняйка за мене, ти ме
ободряваш и не е възможно да не отбелязвам това в писмата си до тебе, защото
(това) ме освобождава от всичката тази печал и чрез други милости (ми) дава
смелост свободно да се обръщам към твоите милости. Но благодатният Бог ще
даде и на мене някога окончателна избава от злините или утеха и на тебе
пълно освобождение от неумолимия звяр и покой; защото или ние сами се
отбихме от Неговия път, или пък само на нас е дадена несмесената чаща на
падението".
Тъгата на Теофилакта за своята родна страна била силна и болезнена, Той
намирал голяма угеха в срещите си с императорските комисари - цариградчани.
„Ако в такива варварски страни - пише той на Махитара – НЯМА НИЩО ДОБРО, за
да ме научи, то и някакъв кратък ручей на мъдростта, който би дошъл до нас,
ни се представя извор на нектар. Затова не ни оставяй занапред да се
измъчваме в тази пустинна земя, непроходна и безводна. Защото такъва е
земята, в която ни е съдено да живеем, макар мнозина да ни считат блажен и
славен. Блажен се считам аз иа площада, а когато отворя вратите, аз съм
най-нещастният.”
За Теофилакта днешна Македония е била вместилище на дивота и селащина.
На Анема той пише:
„Ти тълкуваш моя сън, мой любезен отъ мъжетe, като говоря, че аз се
оварварих, живeейки срeд охридските българи. А помисли колко аз пих от
чашата на дивотата, като проживях толкова години далече от страната на
мъдростта и сякаш се опияних от безвкусието. Но кой ще ни даде
противоположного опиянение на чашата на мъдростта, което виждаме у Соломона,
като покаже бившиге глупави за разумни? Колко пъти аз виках към нея (т.е.
мъдростта) с песента: покажи ми твоя поглед и направи да чуя твоя глас! Но
тя отбягва и се скрива, и още повече дразни моята любов".
Теофилакт е бил доблестен архиепископ. Трагизъмът в дейността му като
Охридски духовен глава се заключавал именно в раздвоя между чувствата и
съвестта му. Заради трудовете си за св. Климента и другарите му, той трябва
да заеме високо място в българската история, защото, като въздигнал култа на
седемте български духовни светила, той е създал един непрекъснат извор,
който и досега освежава и подкръпва народностното съзнание на българския
народ. Чрез него Българската църква се издигнала на “почтена висота” между
източните църкви. (цитирано по Иван Снегаров, "История на Охридската
архиепископия", т. І, София, 1924)
P.S. Разбира се, македонистите няма да публикуват това на свои сайтове....
Chavdar
> >
> > Sh, eei Emile,
> > ma mnogo sa zaiajdate tuka mai, sha sa karame...:)
> >
> > Mi ako vzemesh Evrazia za mejdinna zona mejdu Evropa i Azia
>
> Ааа, за такова ли си бил вземал ти Евразия? Ами казвай кое за какво
> вземаш тогава, защото поглеж излезе, че ние останалите тук не сме
> разбрали, че използваш не коя да е карта, а тази на Средната Земя ;)
>
> А иначе, ако погледнеш в речника, ще се научиш какво означава Евразия.
>
> Е.П.
Ti obarna li vnimanie na "ako vzemesh E. kato.." ?
Imah nesgto savsem drugo predvid, no ne mi sa obiasniavashe. V Evropa,
na Iztok i na Zapad vse oshte tsariat mnogo rasistki stereotipi a la
natsistka Germania.
Ta mnogo hora se stremiat da razdeliat belite Indo-Evropeitsi,
Kavkaztsi ili kakto tam si gi narichat ot ostanalite, sashto taka
chrez geografia. Zabravia se obache, che niama tochno niakkva si
Kitaiska stena v Ural, kadeto se razdelia Evropa i Asia. Ta vsichko
tva e bilo edna ogromna plosht, kadeto ima migratsii, sled migratsii
varhu migratsii. Sia, ako postroim edna zona kadeto Evropa i Asia se
zastapvat = "ako vzemesh Evrazia za..." to izliza, che vsichki tia
narodnosti det sa misliat za asal Ariitsi - Germantsi, Kelti i ne znam
si kvi oshte proizlizat ne po-malko ot Azia kolkoto i mnogo drugi
Aziattsi.
Emil Petkov
>...
> Ti obarna li vnimanie na "ako vzemesh E. kato.." ?
Обърнах. Не можеш да я вземеш, защото вече си има друго значение това
географско наименование. Измисли си друга дума за това, което 'вземаш',
и чакай да те разберат. Опитваш се да мислиш и често успяваш, ама ако не
можеш да си изразиш разбираемо мислите, кел-файда ти от мисленето.
Е.П.
Chavdar
Blagodaria vse pak za razbiraneto, mnogo si blagoroden...:)
Chavdar
akdemichnata ierarhia...:)
I. PROTO-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN GREEK LETTERS
1. General Outline
The founders of the Bulgarian state frequently used the Greek language
at their court. Most of the inscriptions from the VIII and IX
centuries found on Bulgarian territory were written in Greek. Numerous
inscriptions of this type were discovered in the last century during
archaeological investigations and excavations and were systematized,
translated and published by the Bulgarian palaeographer and
Byzantologist Prof. V. Beschevliev.
The inscriptions in the Greek language will be intentionally omitted
and we will focus on the collection and translation of inscriptions
written in the Proto-Bulgarian language. During the systematization of
the material we selected a homogeneous set of purely Proto-Bulgarian
inscriptions from the multiplicity of linguistic monuments of the
VII-IX cc. written in Greek. Such a specialized selection devoted to
the Bulgars of Asparuh has been published so far neither in Bulgaria
nor abroad. This is the first attempt to collect and translate into
the modern Bulgarian language these particularly valuable
inscriptions.
Altogether fifteen inscriptions and fragments of inscriptions in the
Proto-Bulgarian language with Greek letters have been discovered (see
Supplement 1). Fourteen come from the territory of Bulgaria and one -
from Hungary, written on a gold cup of the treasure from Nagy Saint
Miklos.
So far the following Proto-Bulgarian inscriptions with Greek letters
are known to the science:
1. The inscription of Preslav - the largest inscription of this type.
2. The inscription of Nagy Saint Miklos - the second largest and the
second most important inscription.
3. Four short inscriptions from Silistra.
4. A short inscription from Pliska, consisting of two sections.
5. Seven partly preserved inscriptions, which were discovered in the
villages of Chatalar and Popina, and in Pliska, only four of them
being suitable for interpretation.
All Proto-Bulgarian inscriptions with Greek letters come from a
clearly outlined area - North Eastern Bulgaria (and whole of
Dobrudja). Outside this area no such inscriptions have been
discovered, with the exception of the inscription from Nagy Saint
Miklos. This type of inscription is therefore peculiar to the
Proto-Bulgarians, the settlers of the central part (the capital) of
the first Bulgarian Empire. The language of these inscriptions is the
language once spoken at the Proto-Bulgarian court. It is the language
of Krum and Omurtag, preserved until the days of Simeon. The largest
inscription of this type comes from Preslav, the capital at the time
of Simeon. It is written in the Proto-Bulgarian language and describes
the armaments of the garrison of the capital.
Of course, the surviving inscriptions and fragments of inscriptions
are only a small part of what was once written on stone in this area,
but they are sufficient to give us an idea of the language spoken by
the founders of the Bulgarian state.
Palaeolinguistics has at its disposal a number of reliable methods
which permit the determination of the nature of a certain language on
the basis of relatively few texts and fragments. The nature of the
language can be decoded without direct translations of the individual
words but by the analysis of repeating morphologic items alone. Later
with the help of the morphologic model of the studied language
similarities with another language or a group of languages can be
established.
In order to facilitate our work is it appropriate to list the
inscriptions in a table and then look for frequently repeating and
typical morphologic items.
Figure 1.
Figure 1 shows all known inscriptions of this type. The first section
contains complete inscriptions, the most valuable type for the study
of the Proto-Bulgarian language, while the second section contains
only fragments. Repetition of some words or endings is seen - for
example, in the second and the third inscription the word ASO, in the
fourth inscription and in the third fragment - the word OLH, in the
second and seventh inscription - ITZI (or ITZIGI), in the seventh and
eighth - the title ZHOPAN (ZHUPAN) written as soapan, sopan. These
repeating words bind all finds collected here and prove that they are
an accumulation sufficiently homogeneous in linguistic regard.
It must be added that almost all inscriptions of this collection begin
with a word with the ending -I - the first and fourth inscription
(OHSI), the second (ANSI), the third (ZENTI), the sixth (EPI) and the
eighth (ZITKOI). The same ending is found also in two of the
fragments: the second one begins with the word KALI, and the fifth -
with TUKLI. This termination in I of the first words is a special
feature, it shows that all of these inscriptions, found at various
places in North Eastern Bulgaria, belong to the same people - the
Proto-Bulgarians of Asparuh.
Over many years palaeolinguistics, relying on Greek and Slavic texts
and calendars, attempted to determine what kind of people the
Proto-Bulgarians were. Now, finally, there is a much solid linguistic
material at hand. This material no longer consists only of individual
words and terms, which frequently misled the scientific analysis, but
includes complete inscriptions from which one can draw conclusions
about the most important special feature the language of the
Proto-Bulgarians, its grammar.
As discussed above, linguistic features of Proto-Bulgarian
inscriptions are the word ending -I and the starting of most
inscriptions with a word ending in -I. This is not the only repeating
feature. Besides the ending I (as in the first word ZITKOI), the
endings SI and SHI also appear in the inscription of Preslav. In the
inscription from Hungary besides the ending -I (in the word TEZI) we
meet also the ending -GI, in words such as TAGROGI and ITZIGI. The
fact that here the ending is -GI, is shown by the word ITZI from
inscription No 2, which obviously served as basis for the formation of
ITZIGI. A further characteristic seen in two of the inscriptions (Nos.
3 and 4) is an isolated final word E, as a part of the expression ASO
E. This is found twice.
After collectin, for the first time, all inscriptions in the
Proto-Bulgarian language with Greek letters, one of my first ideas was
to check whether these two peculiarities - the -I ending of initial
words, and the final expressions ASO, ASO E and OSO E - are found
among the Turkic peoples. At the time when I started my work, the
conception that the Proto-Bulgarians belonged to the group of Turkic
peoples dominated the science. Despite numerous studies, these
linguistic peculiarities did not appear in any Turkic language (and I
had examined not only the Turkish and Tatarian language, but also a
multiplicity of smaller Turkic languages from Central Asia).
None of the old Turkic inscriptions from Orchon and Enissei,
corresponds to the Proto-Bulgarian ones, explaining why all attempts
to translate these inscriptions from Turkic were far from successful.
In none of the old Turkic inscriptions does one meet the two most
important morphologic features of the Proto-Bulgarian inscriptions.
The studies of J. Denis and of A. Sterbak, on the inscriptions from
Preslav of Nagy Saint Miklos respectively, determined quite correctly
that these inscriptions "do not sound Turkic at all" and are probably
are in "an unknown language, decorated here and there with Turkic
terms ".
The efforts to decipher these inscriptions led gradually away from the
Turkic peoples. The constantly repeated grammatical item -I (in the
initial word) proved quite unexpectedly a characteristic feature of
Celtic inscriptions. For example:
SAGRAMNI MAKI KUNOTAMI
The Sagrami - son of the Kunotami.
MAKI DECEDAS AVI TORANIAS
The descendant of Deces from the clan Toran.
(see An Etymological Dictionary of Gaelic Language, Glasgow, 1982, p.
5)
The same feature is also characteristic for a series of other Indo
European peoples - for example, for some Iranian languages, in which
the ending -I fulfils various grammatical functions.
Something similar resulted also from an investigation of the final
word E, as well as of the expression ASO E of the Proto-Bulgarian
inscriptions. The parallels discovered are also exclusive to the Indo
European languages - from Celtic and from Iranian, while Turkic cannot
help. With the assistance of the Celtic language the independent word
E (in inscriptions such as ZENTI ASO E) can be translated as THAT or
THAT IS. One also finds a similar word in some eastern Iranian
languages, in which the word ASO exists, meaning "ash, mortal
remains". As we will see further, there is a whole series of other
features showing that the language of the Asparuh Proto-Bulgarians was
not a Turkic language but a language of a quite different type.
..............................................................
Vsashtnot samite stari bukvi ne mojaha da se kopirat, ei tva e linka:
http://members.tripod.com/~Groznijat/pb_lang/pbl_1_1.html
Nazdrave!
Ilya Talev
> Ilya, tva e spetsialno za teb, poneje dochuvam si se izdignal v
> akdemichnata ierarhia...:)
>
ASO, OLH, ITZI (or ITZIGI), (OHSI), (ANSI) - "finally, there is
a much SOLID linguistic material at hand" - Wow!
Che to po tova veche mozhe da se napishe cjala gramatika
s podhodjashtite rechnici na ugro-perso-Bulg-Arian language!
Chavdar
> ASO, OLH, ITZI (or ITZIGI), (OHSI), (ANSI) - "finally, there is
> a much SOLID linguistic material at hand" - Wow!
> Che to po tova veche mozhe da se napishe cjala gramatika
> s podhodjashtite rechnici na ugro-perso-Bulg-Arian language!
>
Tva e edno ot neshtata, koito sam chel za ne-tiurkskia ezik i
proizhod na Balgarite. Za sajalenie, do skoro ne si zapisvah koe kade
sam chel, no ima dosta hora na tva mnenie, pozovavaiki sa na razlichni
trudove. Ti nikoga li ne si chuval za takiva?
Spored men tva e nova valna, koiato sled vreme shte izmesti
tiurko-teoriata iztsialo.
Ilya Talev
> Tva e edno ot neshtata, koito sam chel za ne-tiurkskia ezik i
> proizhod na Balgarite. Za sajalenie, do skoro ne si zapisvah koe kade
> sam chel, no ima dosta hora na tva mnenie, pozovavaiki sa na razlichni
> trudove. Ti nikoga li ne si chuval za takiva?
>
> Spored men tva e nova valna, koiato sled vreme shte izmesti
> tiurko-teoriata iztsialo.
Ne se nadjavaj na tova. V dopylnenie na prysteni
s njakakva zagadychna duma izdraskana na tjah,
ima mnogo po-solidni danni za drevnite bylgari.
Skeletite, koito sa namereni v Bylgarija i Gyrcija
nedvusmisleno govorjat za tjahnata vryzka s
mongolcite. Naj-ubeditelnijat primer e Mostich
Chrygubilja, chijto grob be izkopan predi po-malko
ot 50 godini - vissh sanovnik kym kraja na Pyrvata
bylgarska dyrzhava. Skeletyt se pazi v BAN.
Problemyt e, che s kniga za "tiurkskija proizhod"
na prabylgarite pari ne se pechelja: no ako mozhesh
da "pokazhesh", che ako ne sa marsianci, pone sa kelti,
goti, ugrofini ili persijci - mozhe.
Chavdar
> Ne se nadjavaj na tova. V dopylnenie na prysteni
> s njakakva zagadychna duma izdraskana na tjah,
> ima mnogo po-solidni danni za drevnite bylgari.
> Skeletite, koito sa namereni v Bylgarija i Gyrcija
> nedvusmisleno govorjat za tjahnata vryzka s
> mongolcite. Naj-ubeditelnijat primer e Mostich
> Chrygubilja, chijto grob be izkopan predi po-malko
> ot 50 godini - vissh sanovnik kym kraja na Pyrvata
> bylgarska dyrzhava. Skeletyt se pazi v BAN.
>
> Problemyt e, che s kniga za "tiurkskija proizhod"
> na prabylgarite pari ne se pechelja: no ako mozhesh
> da "pokazhesh", che ako ne sa marsianci, pone sa kelti,
> goti, ugrofini ili persijci - mozhe.
Moje li da predloja neshto?
Ako naistina Hunskata imperia e bila Huno-Balgarska, imaiki predvid,
che edna imperia tsaruva nad razlichni plemena i narodi, nikak ne bi
bilo glupavo da se predpoloji, che pod tazi imperia e imalo Aziatsko
uchastie. Takiva Mongoli spokoino sa mogli da se iznesat nakadeto
ottsepilite se posle grupi se zaselvat.
Ta nishto chudno sred preselilite se Pra-Balgari da e imalo i
Mongolsko uchastie, koeto pak v nikakav sluchai ne e ekvivalentno na
tvardenieto, che Pra-Balgarite sa bili Tiurko-Mongoli. Na vsichkoto
otgore, nikoi ne e govoril za Tiurki po vremeto na Hunskata imperia,
tva ime dokolkoto znam e vekove po-mlado ot tva na Balgarite.
Hrel Vylk
Ilya> "Chavdar" <funkyg...@excite.com> wrote in message
Ilya> news:709095a8.0401...@posting.google.com...
>> Tva e edno ot neshtata, koito sam chel za ne-tiurkskia ezik i
>> proizhod na Balgarite. Za sajalenie, do skoro ne si zapisvah koe
>> kade sam chel, no ima dosta hora na tva mnenie, pozovavaiki sa na
>> razlichni trudove. Ti nikoga li ne si chuval za takiva?
>>
>> Spored men tva e nova valna, koiato sled vreme shte izmesti
>> tiurko-teoriata iztsialo.
Ilya> Ne se nadjavaj na tova. V dopylnenie na prysteni s njakakva
Ilya> zagadychna duma izdraskana na tjah, ima mnogo po-solidni danni
Ilya> za drevnite bylgari. Skeletite, koito sa namereni v Bylgarija
Ilya> i Gyrcija nedvusmisleno govorjat za tjahnata vryzka s
Ilya> mongolcite. Naj-ubeditelnijat primer e Mostich Chrygubilja,
"Vsichki skeleti"?? Ti syvsem otprashi v carstvoto na fantaziite.
Vizhdam che si propusnal poslednite razvitija na istoricheskata nauka v
Bylgarija: dobre e da znaesh che mezhdu syvremennite Bylgarski istorici
turkskata teorija se smjata za po malko verojatna ot iranskata.
A i ne samo ot syvremennite. Eto procheti neshto ot Beshevliev. V
statijata sa privedeni i mnenijata na mnogo drugi izvesti istorici:
http://members.tripod.com/~Groznijat/fadlan/besh.html
--
Peace
Ilya Talev
>
> Vizhdam che si propusnal poslednite razvitija na istoricheskata nauka v
> Bylgarija: dobre e da znaesh che mezhdu syvremennite Bylgarski istorici
> turkskata teorija se smjata za po malko verojatna ot iranskata.
>
> A i ne samo ot syvremennite. Eto procheti neshto ot Beshevliev. V
> statijata sa privedeni i mnenijata na mnogo drugi izvesti istorici:
>
> http://members.tripod.com/~Groznijat/fadlan/besh.html
Samo che ti, mojto momche, ne umeesh
da chetesh, a vizhdash tova, koeto iskash
da vidish:
"Наличието на ирански имена у първобългарите не представя следователно нищо
невероятно, невъзможно или изключение, а напротив нещо, което би трябвало по
начало да се очаква. Иранските имена всред първобългарския ВЛАДЕТЕЛСКИ РОД
могат да се дължат или само на иранско влияние, или на сродяване с иранци
или на това, че целият род е бил от ирански произход. Ако се вземе пред вид,
че ирански имена се срещат изобщо у първобългарите, то най-вероятно е да се
приеме, че всред първобългарите са съществували ирански етнически ЕЛЕМЕНТИ."
"ВЛИЯНИЕТО на иранската култура у първобългарите се забелязва и в други
случаи."
"СЛЕДИ от иранско влияние биха могли да се открият или да се допустнат и в
други случаи..."
(Бешевлиев)
Chavdar
.........................................................................
I oshte neshto: zapoznat li si s trudove na Gancho Tsenov ili da
kajem tva tuka Pr Fritzler:
ALMANACH FUER KOENIGREICH BULGARIEN 1878-1928 /
АЛМАНАХЪ
ЗА ЦАРСТВО
БЪЛГАРИЯ 1878-1928
50 JUBILAEUMSAUSGABE / 50
ЮБИЛЕЙНО
ИЗДАНИЕ
MAX-BECK VERLAF / ИЗДАТЕЛСТВО
МАКС-БЕК
"Gemeinsame Abstammung der Bayern und Bulgaren" /
"Общият
произход
на баварците
и българите"
Von Professor Fritzler, Frankfurt / от
професор
Фритцлер,
Франкфурт
Ilya Talev
> I oshte neshto: zapoznat li si s trudove na Gancho Tsenov ili da
> kajem tva tuka Pr Fritzler:
Pyrvo se nauchi da postvash pravilno, ne s
cifri.
Vtoro, ne sichko, shto fyrchi, se jade.
I treto, zashto tolkova iskate da ste
"persijci"? Razvitieto na persijskata
kultura do den dneshen - s kryvoprolitnoto
samobichuvane na religioznite fanatici do
vseobshtoto potisnichestvo ot strana na
ayatolasite, s mylchalivoto syglasie na
naselenieto na Iran, dava malko osnovanija
za takova usyrdno zhelanie da ste neshto drugo
ot tova, koeto ste.
Chavdar
Chavdar
> cifri.
>
> Vtoro, ne sichko, shto fyrchi, se jade.
>
> I treto, zashto tolkova iskate da ste
> "persijci"? Razvitieto na persijskata
> kultura do den dneshen - s kryvoprolitnoto
> samobichuvane na religioznite fanatici do
> vseobshtoto potisnichestvo ot strana na
> ayatolasite, s mylchalivoto syglasie na
> naselenieto na Iran, dava malko osnovanija
> za takova usyrdno zhelanie da ste neshto drugo
> ot tova, koeto ste.
Az imam sobstvena teoria za zashto na mnogo hora "im se iska" da sa
irantsi, no ne mi se obsajda tuka. No ti pak s golemite disagi,
govorsih i gledash otgore, kato vseznaiko ot visoka instantsia. (S
toia ton ne znam kak ta tarpiat dosega, no ne bih sa uchudil da
otnesesh po niakoia psuvnia) Vaprosa ti mi se vijda za dosta kuh, da
ne govorim za primerite ot Iranska kultura, koito davash... Tva s
"reigioznite fanatitsi" i "ayatolasi" naistina ma razsmiva. Stava duma
za Zaratrustra i zarajdaneto na drevni tsivilizatsii, koeto otrkito
protivorechi na divashkia tirko-mongolski proizhod, koito
nai-nezaslujeno ni e lepnat. Ako tva ti se vijda malko zdarve mu kaji!
I shtom namirash da mi pravish zabalejki za tisfrite, iavno naitsina
si zasegnat. Ne moja li da namerish za kvo drugo da sa zahvanish,
Doktore? Ako si mislish, che sam postnal tsifri za kef, shta priznaia
skoro... ti si izberi za kvo!
Obshto vzeto mi sa vijdash konservativen i ne-mnogo nadejden sluchai.
Az ti kazah za kiliata, stoi si natoplo i sa uteshavai, che nikoi ne
ta razbira. Az kat gledam, kolkoto i primera da ti se dadat, ti pak si
znaesh tvoeto i go povtariahs kat papagal. Uspeh vse pak v naukata!
Chavdar
> Samo che ti, mojto momche, ne umeesh
> da chetesh, a vizhdash tova, koeto iskash
> da vidish:
Vari pak da mi obiasniavash, che ti ne vijdash tva, koeto iskash da
vidish. Dosega v nito edno ot izkazvaniata ti ne sam vidial mnenieto
na seriozen uchen: takav deto dopuska, che moje i da ne e prav.
Naprotiv, samo arogantni izhvarliania.
Emil Petkov
razlika. Ti si rasist, a toj ne e.
E.P.
Ilya Talev
news:709095a8.04010...@posting.google.com...
> ... Stava duma
> za Zaratrustra i zarajdaneto na drevni tsivilizatsii, koeto otrkito
> protivorechi na divashkia tirko-mongolski proizhod, koito
> nai-nezaslujeno ni e lepnat.
Tochno taka, mojto momche, tochno taka!
Te ot Zaraturstra, tehnija praroditel, sa
nauchili, kak da obkovavat sys srebro
cherepita na ubitite si vragove, i da si
pijat ot tjah kajveto ... pardon, medovinata.
Syshto taka OBICHAJAT im da izvyrshvat
zhertvoprinoshenija na hora predi bitka
trebe da idva ot vrodenata im drevno-
iranska civilizacija, oblagorodena ot usilijata
na Aleksandr (ja vizh, kak se srodihme i
s makedonistite naj-nakraja!) i ot uchenieto
na Zaratustra, interpretirano po Nitshte.
Cjalata istorija na prabylgarite na Balkanite
do pokrystvaneto im e neprekysnata veriga
na grabezhi, razrushenija i ubijstva vyv vizantijskite
hristijanski teritorii - absoljutno divashki po
svoja harakter, njamashti nishto obshto s
nikakva civilizacija. Polovin vek sled pokrystvaneto
prabylgarskata dyrzhava prestava da syshtestvuva.
Pital li si se zashto?
Chavdar
> Tochno taka, mojto momche, tochno taka!
> Te ot Zaraturstra, tehnija praroditel, sa
> nauchili, kak da obkovavat sys srebro
> cherepita na ubitite si vragove, i da si
> pijat ot tjah kajveto ... pardon, medovinata.
> Syshto taka OBICHAJAT im da izvyrshvat
> zhertvoprinoshenija na hora predi bitka
> trebe da idva ot vrodenata im drevno-
> iranska civilizacija, oblagorodena ot usilijata
> na Aleksandr (ja vizh, kak se srodihme i
> s makedonistite naj-nakraja!) i ot uchenieto
> na Zaratustra, interpretirano po Nitshte.
>
> Cjalata istorija na prabylgarite na Balkanite
> do pokrystvaneto im e neprekysnata veriga
> na grabezhi, razrushenija i ubijstva vyv vizantijskite
> hristijanski teritorii - absoljutno divashki po
> svoja harakter, njamashti nishto obshto s
> nikakva civilizacija. Polovin vek sled pokrystvaneto
> prabylgarskata dyrzhava prestava da syshtestvuva.
> Pital li si se zashto?
Te i Aztekite sa praveli choveshki jertvoprinoshenia i koi li ne
obshto vzeto,
daje i Trakite ako ne se laja... Ti predi ne mi otgovori, no az pak
shta popitam: "tsivilizovanite Rimliani" i v sledstvie Vizantiitsi, ne
sa li izbivali suma ti narod, obezludiavali selishta i oblasti,
otvejdali hora v robstvo, grabeli, paleli, razrushavali, iznasilvali i
pr. i pr. ? Legionerite daje po drevna i blagorodna Gratska moda sa sa
prashtiali v gazovete. Ta na kvo otgore mi davash ti, naglo-naglo
primeri s mirnoto Vizantiisko Hritsiansko naselenie? Takiva sa bili
vremenata! Oshte poveche, neshto na koeto pak ne mi otgovori beshe:
Krum predi ili sled Nikiforovoto opojaraviane na Pliska pochva da
vilnei iz Vizantia? Osobeno onia ti primer s kopieto i vsichko okolo
Konstantinopol.
Kato printsip, niama za kvo da mi davash Hristianskite darjavi za
primer po humannost ili tsivilizatsia, bi triabvalo da si malko
po-umen ot tva!
Sia za tvoia kumir Zlatarski: niakade kam 1930, picha ima spor s
Gancho Tsenov na istoricheska osnova i se stiga do sad, kadeto
Zlatarski e bil na praga da bade hvarlen v zatvora, za istoricheska
izmama ili neshto ot roda. Edvam sa ottarva, shtoto Tsenov otteglia
jalbata si. Kak negovata versia i na takiva sledvaiki negovata linia
se nalaga v Balgarskata istoria e zagadka za men, no mi mirishe na
bratska Ruska pomosht i/ili tam raznite mu politicheski mashinatsii.
Postaviam ti zadacha: rovish kat nevidial za materiali na Saselov,
N.Stanishev, G.Tsenov, Tacho Tanev, koito izvajdat Huno-Bulgarskata
teoria, chetesh kat razpran, spisvash neumorno, analizirash i ni
kazvash na nas, protoludieto tuka iz foruma, zashto tochno ne ti
udisva tiahnoto DOKAZVANE ne vsichko sreshtu koeto ti se borish.
Navitar li si?
Otnsno sadbonosnoto pokrastvane: Naiasno li si, che i Kubrat i
Asparuh sa bili hristiani? Sashtoto se tvardi i za Tervel i za
Omurtag, daje ima nadpisi namereni. (Sashto kato toia v Pliska,
svidetelstvuvasht, che samo konnitsata na hana naboriava 200 000
dushi...)
Balgaria sashtestvuva, mngo predi Dunavska Balgaria da bade
sazdadena. Balgarite osnvavat mnogo gradove, selishta i darjavi,
poslednite 3 ot koito sa sashtestvuvali savmestno dosta vreme (nikaoi
i do dnes): Ungaria, Dunavska Balgaria i Voljka Balgaria. Znam, che
tva e nepoznat material za tebe i si predstaviam kiselata ti usmivka,
no tva ne e moi problem. Kazal sam ti mnogo pati: v kiliata n ishto
novo ne nauchavash i nishto staro ne zabraviash.
Chavdar
> Sporyt ti s bai Ilya vyobshte ne me interesuva. No ima edna syshtestvena
> razlika. Ti si rasist, a toj ne e.
>
> E.P.
....................................................
Che kvo ot tui? Ne jiveem li v svbodni darjavi i demokratichen sviat?
Tva e tsenata na Pluralizma! Ako iskam sha sam i fashist i natsist.
Men ku pitash ima i drugi sashtestveni razliki...:) No nali ti kazah,
PLuralizma e maika na...
Chavdar
> prabylgarskata dyrzhava prestava da syshtestvuva.
> Pital li si se zashto?
A ti pital li si se zashto Balgaria prodaljava da sashtetsvuva i do
dnes? Makar i da izchezva za blizo 700g!!! Na sashtoto miasto sas
sashtoto ime!!! Kade e Vizantia, Rimskata imperia, Velikomoravia,
Avarskia haganat, Hazarskia haganat i t.n. i t.n.?
Sledia obache s goliam intreres tona s koito govorish za Balgaria, ti
da ne si ot represiranite Balgari izbiagali v chujbina?
Emil Petkov
Abe neshto ne si naqsno s pluralizma maj. Ama nejse. To de da besh esamo
pluralizma...
E.P.
Ilya Talev
> > prabylgarskata dyrzhava prestava da syshtestvuva.
> > Pital li si se zashto?
> ................................................
>
> A ti pital li si se zashto Balgaria prodaljava da sashtetsvuva i do
> dnes? Makar i da izchezva za blizo 700g!!! Na sashtoto miasto sas
> sashtoto ime!!! Kade e Vizantia, Rimskata imperia, Velikomoravia,
> Avarskia haganat, Hazarskia haganat i t.n. i t.n.?
Sysdhtestvuva, i shte prodylzhava da syshtestvuva!
Sled 50-ina godini murgavite ti sygrazhdani,
kogato stanat mnozinstvo sred bylgarite, shte
prodylzhatat spora dali TEHNIJAT praroditel Omurtag
ne e pyk bil hristijanin,i dali sluhovete, puskani ot
onja omrazen rom Zlatarski, che izbival hristijanite,
ne sa vrazhdebna za bylgarite propaganda.
Syshto kato vas dnes. Koleloto se vyrti, imeto
Bylgarija ne izchezva....
Ilya Talev
> Asparuh sa bili hristiani? Sashtoto se tvardi i za Tervel i za
> Omurtag, daje ima nadpisi namereni. (Sashto kato toia v Pliska,
> svidetelstvuvasht, che samo konnitsata na hana naboriava 200 000
> dushi...)
Da be, da, tochno taka!
Omurtag se e slavel ne samo kato hristijanin,
a i kato zashtitnik na vsichki hristijani. Ami kak,
njama da se izlagame kato huno-aziatski divaci, de.
Pak kato povezhdal 200-hiljadnata si konnica
ot ugro-iranci, da vidish kak razprostranjaval
sred divite vizantijci uchenieto na Zaraturstra
i drugi persijski proroci i magi v necivilizovanite
Balkani, a Vizantija poradi hrabrite mu dejanija
izcheznala ot liceto na zemjata. Ostanali samo dve
imperii na Balkanite - na makedonistite Aleksandrovi
v Skopje i na ugro-kelto-irano-Bulg-Arianite
vyv Fakilteto.
Chavdar
> Da be, da, tochno taka!
>
> Omurtag se e slavel ne samo kato hristijanin,
> a i kato zashtitnik na vsichki hristijani. Ami kak,
> njama da se izlagame kato huno-aziatski divaci, de.
> Pak kato povezhdal 200-hiljadnata si konnica
> ot ugro-iranci, da vidish kak razprostranjaval
> sred divite vizantijci uchenieto na Zaraturstra
> i drugi persijski proroci i magi v necivilizovanite
> Balkani, a Vizantija poradi hrabrite mu dejanija
> izcheznala ot liceto na zemjata. Ostanali samo dve
> imperii na Balkanite - na makedonistite Aleksandrovi
> v Skopje i na ugro-kelto-irano-Bulg-Arianite
> vyv Fakilteto.
Ilya, ne mi otgovariash na vaprosite, a prodaljavasah da sa
zaiajdash. Tva na men mi govori, che niamash kakvo poveche da kajesh,
ti niamash argument! Tia gluposti za asiatskite divatsi si gi govori
na sebe si ili na tvoite detsa (ako ima takiva) koito predpolagam ti
umishleno shte jelaesh da "obrazovash" i s podobna otrova. I izobstho
ako niamash neshto smisleno da mi kazvash: Patuvai!
Chavdar
> >
> > Che kvo ot tui? Ne jiveem li v svbodni darjavi i demokratichen sviat?
> > Tva e tsenata na Pluralizma! Ako iskam sha sam i fashist i natsist.
> >
> > Men ku pitash ima i drugi sashtestveni razliki...:) No nali ti kazah,
> > PLuralizma e maika na...
>
> Abe neshto ne si naqsno s pluralizma maj. Ama nejse. To de da besh esamo
> pluralizma...
>
> E.P.
Karai e pich, vajnoto e ti da si naiasno. Daje se radvam,che ako
neshto ne razbiram ,shte imam kogo da popitam...:) Inache naroda
prost, prooooost ne moish vsichki gi izuchi!
Emil Petkov
Ami taka si e - s tozi divashki proizhod. Ne mozhe vsichki da sme arijci ;)
E.P.
Nick Angelow
btw това няма нищо общо с персийците (imho).
the lunatics are in my head
-------8<---------------------
nick аngelow
Grigor Gatchev
Aha. A Avitohol pyk e bil privyrjenik na humanizma i goresht poklonnik
na Ghandi i Albert Shweitzer. (Pardon - te sa negovi goreshti
poklonnici!)
Bez komentar. Lekar sym, sluchaiat mi e iasen.
Vassil Karloukovski
> "Chavdar" <funkyg...@excite.com> wrote in message news:709095a8.0401...@posting.google.com...
> > Tva e edno ot neshtata, koito sam chel za ne-tiurkskia ezik i
> > proizhod na Balgarite. Za sajalenie, do skoro ne si zapisvah koe kade
> > sam chel, no ima dosta hora na tva mnenie, pozovavaiki sa na razlichni
> > trudove. Ti nikoga li ne si chuval za takiva?
> >
> > Spored men tva e nova valna, koiato sled vreme shte izmesti
> > tiurko-teoriata iztsialo.
>
> Ne se nadjavaj na tova. V dopylnenie na prysteni
> s njakakva zagadychna duma izdraskana na tjah,
> ima mnogo po-solidni danni za drevnite bylgari.
> Skeletite, koito sa namereni v Bylgarija i Gyrcija
> nedvusmisleno govorjat za tjahnata vryzka s
> mongolcite. Naj-ubeditelnijat primer e Mostich
> Chrygubilja, chijto grob be izkopan predi po-malko
> ot 50 godini - vissh sanovnik kym kraja na Pyrvata
> bylgarska dyrzhava. Skeletyt se pazi v BAN.
s vyzstanovkata na "mongoloida" Mostich ima njakolko problema,
no hajde neka izostavim rasovite (psevdo)argumenti, kogato sporyt
e za _ezikovata_ prinadlezhnost na vyprosnija gospodin/prabylgarite
kato narod. Specialno za Mostich njama drugi danni osven imeto
mu (i nadpisa, he-he), i Beshevliev v negovite "Pyrvobylgarski
nadpisi" kazvashe, che imalo njakakyv problem sys edna slavjanska
etimologija i predlagashe iranska takava.
Sega, za rasata na Mostich - samijat J. Jordanov, rekostruktoryt na
liceto mu, pishe, che dolna cheljust lipsvala i bila postavena druga,
"podobna" takava. Nosovata kost syshto ne bila zapazena. T.e. vsyshtnost
njama danni kak e izglezhdal nosyt mu i cheneto mu. Karali sa na
tvorchesko vdyhnovenie, javno.. Osven tova, mislja che Ziezi pisheshe
po-rano, che na takiva stari hora (80+ godini) ne mozhe da se pravi
rasova kategorizacija - kakyv li shte go izkarat F. Miteran ako go
izkopajat sega, naprimer? - Ja mongolec, ja chukcha. Druga kritika
sreshtu Jordanov - che na cherepi s izkustvena deformacija syshto ne
bilo korektno da im opredelja rasata, kakto toj pravel. (Sega ne moga
da si spomnja dali tova kasae Mostich de, toj maj ne beshe s deformacija.)
Pozdravi,
Vasil
Ilya Talev
message news:3FFEB661...@lancs.ac.uk...
>
> s vyzstanovkata na "mongoloida" Mostich ima njakolko problema,
> no hajde neka izostavim rasovite (psevdo)argumenti, kogato sporyt
> e za _ezikovata_ prinadlezhnost na vyprosnija gospodin/prabylgarite
> kato narod. ... Druga kritika
> sreshtu Jordanov - che na cherepi s izkustvena deformacija syshto ne
> bilo korektno da im opredelja rasata, kakto toj pravel. (Sega ne moga
> da si spomnja dali tova kasae Mostich de, toj maj ne beshe s deformacija.)
Abe znam, che mnogo iskate prabylgarite da sa
bili "goti-kelti-persijci"... ili pone da sa govoreli
na persijski. Njama znachenie, che vsichki
prabylgarski cherepi do pokrystvaneto na
Bylgarija sa s hunska "izkustvena deformacija"
i hunska "simvolicha trapanacija". Te trebe da sa
bili edinstvenite perso-huni. Ama zashto pa ne!
Vassil Karloukovski
Dobre, mozhe da otvorim otdelna tema - kak sa izglezhdali prabylgarite,
ot kakva rasa sa bili i t.n. Neka tam obsyzhdame tezi vyprosi. No tova
njama nishto obshto s vyprosa dali te sa bili tjurki/irano-/slavjano-, ...
X-govorjashti. Ne razbrah za kakyv go smjatate Mostich, deto maj go dadohte
kato primer za tjurkizma/hunizma (spored Vas) na prabylgarite. I vyz
osnova na kakvo? Kakvo e tjurkskoto na imeto mu?
Pozdravi,
Vasil
Ilya Talev
A kakvo e "bylgarskoto" na mojto ili tvojto ime, Vasko?
Podobno na ostanalite "hunski" narodi, prabylgarite
sa povlekli po pytja si kym Iztochna i Sredna Evropa
mnogo zhiteli na rajonite, prez koito sa preminali.
Nikoga v naukata ne e imalo symnenija za iranskite
etnicheski primesi kakto sred prabylgarite, taka i sred
slavjanite ot onaja epoha.
A za rasovata im prinadlezhnost shte dam dumata
na edin ot golemit bylgarski eksperti po vyprosa,
Dr. Petyr N. Boev:
"... Тъй като славяните са дошли на полуострова в периода V-VII в., то
по нашите земи няма погребения на най-старите славяни. Още с идването си по
нашите земи антропологически славяните вече са смесени племена... След VII
в. ги намираме твърде смесени не само с грацилни медитерански, но и с
различии европоидни брахикранни расови типове. Част от медитеранските расови
типове са получени от сарматската общност, която се изпречва на пътя на
славяните от север към юг. Другата част те получават на територията на
днешна Румъния, а третата - от завареното местно тракийско население. Такива
са също арменоидният вариант на динарската раса (предноазиатският расов
тип), който вариант се среща само на полуострова.
Славяните по нашите земи имат като основни различии груби кроманьоидни
расови типове и северни расови типове. Срещат се, повече или по-малко,
грацилни медитерански расови типове, които не са типични за тях, а са плод
на хибридизацията (смесване). За тях са типични мезокранията и средно
изразени по отношение на големината черепи. Хронологически мезокранията се
увеличава, за да се достигне до брахикрания в днешно време. Част от
кроманьоидните белези представляват перезистенция още от халколита-неолита.
За това съдим по черепите от Мадара. Грубите белези тук славяните са
получили у нас от траките. Макар и малобройни, алпийските типове също имат
местен произход. Още в VII в. една част от славяните имат монголоидни
примеси, получени главно от прабългарите както у нас, така и на територията
на Румъния и СССР.
Етногенезисът на прабългарите бе установен по антропологичен път от
нашите дългогодишни изследвания. Вече няма съмнение, че прабългарите
представляват метисен народ, хибрид между големите европоидна и монголоидна
раса. Основните расови типове за прабългарите са най-често срещаната раса
на средноазиатското междуречие (Памиро-Фергански расов тип) и туранската
(южносибирската) раса. Последната е характерна за тюркските народи и има за
прародина Южен Сибир и Туркестан. Докато расата на средноазиатското
междуречие е европоидна, то туранската раса представлява метисна
(контактна) раса между големите европоидна и монголоидна раса, като
монголоидните примеси са представени в различен процент. Расата на
средноазиатското междуречие по нашите земи се среща почти във всички случаи
смесена с монголоидни расови белези. Тя има за основа средиземно-морските
(медитерански) расови типове от Иранското плато. Затова и част от
медитерански белези у нас са донесени от прабългарите. Макар и рядко, у
прабългарите се намират белези на уралска раса, която също е контактна раса
между даете големи европоидна и монголоидна раси и е типична за угорските
народи.
Така че прародината на прабългарите трябва да се търси в Централна
Азия, където са се образували монголоидните расови типове, вероятно Монголия
и китайски Туркестан. При своето придвижване към Европа, в Туркестан
монголското ядро на прабългарите се примесва с местното население. По този
начин към монголоидните расови типове се примесват медитерански и
северноирански расови типове. За последните съдим по сведенията на древните
автори, които описват хуните-ефталити (белите хуни) като рижи. Към
медитеранските и северно-иранските расови типове се прибавят зад хребета на
Урал в Европа и нови ирански етнически групи. Това са европоидните
алано-сарматски племена, които имат предимно северноирански и медитерански
расови типове. С това иранският етнически и антропологически състав на
прабългарите се засилва. В европейската територия на СССР към прабългарите
се примесват и заварените там угорски елементи. За това съдим по новите
антропологически елементи у прабългарите - появата на уралската раса,
характерна за угрите. С това вече се оформява антропологическата
характеристика на прабългарите, такава, каквато носят при идването им на
Балканския полуостров.
Изглежда, че сред прабългарите се срещат и племена, които носят чисто
европоидни белези. Такава находка представлява погребението на конница при
Кюлевча, определено от началото на идването на прабългарите по пашите земи.
Вероятно тя се отнася до аланска етническа група, тъй като всички скелети
носят северноирански расови типове без монголоидни примеси. Изглежда, че до
VIII в. оформените антропологически европоидно-монголоидни прабългари са
живели съвместно с алани, като влизането на последните в общия етногенезис
на прабългарите става по-късно. С това се увеличава европоидният компонент
в антропологическия състав на прабългарите. Със смесването на прабългарите
със славяните, а чрез тях и с траките, славянизирани или побългарени малко
по-рано, монголоидните белези у средновековния български народ стават още
по-малко.
Трябва да се подчертае, че антропологически прабългарите не са били
толкова малко, както предполагат историците. В Североизточна България те са
били преобладаващата част от населението или поне наравно със славяните. В
послед-но време се откриха скелети на прабългарите на Кубер в Пиринския
край, които имат същите антропологически типове, както и другите
прабългари. Намерени са и изкуствени деформации на главата.
Трябва да се обърне внимание върху два етнографски белега у
прабългарите, които имат голямо етногенетично значение. Отнася се до
изкуствената деформация на главата и символичните трепанации. Изкуствената
деформация на главата е известна от най-дълбока древност сред населението на
Мала Азия около Трапезунд и в територията на СССР. Този обичай не е известен
у траките и славяните. На Балканския полуостров е донесен от пламената на
хунската военно-административна конфедерация, главно от прабьлгарите. Те са
практикували деформация от преднамерения вид от типа макрокефал, в повечето
случаи като издигната форма (форм елеве), по-рядко като лежаща форма (форм
декуше), както и тилнотеменна форма, от т. нар. „кипърски тип", и най-после
само тилна форма. Последната форма представлява непреднамерена деформация
на. главата, получена от лежането на детето в твърда (дървена) люлка, Всички
тези видове деформация по нашите земи говорят за прабългарска етническа
принадлежносг на некрополите, в които са намерени, и с това са важен
етногенетичен белег наред с расовата диагностика.
Макар и по-рядко, по черепите се срещат белезите на т. нар. символична
трепанация на главата, намерена за първи път у нас у прабългарите. Става
дума не за истинска трепанация на главата, само за символ на трепанация,
извършвана от прабългарските лечители. Тази медицинска манипулация
представлява изгаряния или изрязвания на външната пластинка на костта на
черепа симетрично на горната му повърхност за лекуване на различии
заболявания. Освен у нас черепи със символична трепанация на главата се
срещат във Волжка България и Украина в салтово-маяцката култура, която явно
е прабългарска култура, най-после и в Молдавска ССР около Кишинев
(Ханска) — все по местата, където са живели прабългарите. Това свое
твърдение подкрепяме от последните находки на угорски елементи като
съставна част на прабългарския етнос. Поради своята рядкост символичните
трепанации дават сигурна прабългарска принадлежност на намерените с тях
черепи.
През римского владичество над нашите земи (I—IV в.), през византийского
владичество (IV— VII в.), както и през византийского робство през XI—XII в.
настъпват големи етнически промени поради придвижвания на римски войски и
заселване на ветерани в новозавладените територии. По нашите земи се
преселват жители на Средиземноморието, които имат обикновено същите
антропологически типове, както балканските, така че в същност не настъпват
съществени антропологически промени. Отнася се в повечето случаи до
заселвания на по-тъмно пигментирани медитеранци от Северна Африка и Предна
Азия. Такива са например силно пигментираните медитеранци сред днешните
българи по долината на Марица (Пловдив-Свиленград), получени вероятно от
преселените през XI в. сирийци. Част от тъмно пигментираните расови типове
във Великотърновско и Северна България могат да се отдадат също на
прабългарите, донесли расата на средноазиатското междуречие. Последната пък
има за основен компонент тъмно пигментираните медитерански расови типове от
Иранского плато.
Монголоидните расови типове, донесени от прабългарите през VII в., се
увеличават през XI в. с нахлуването на нови монголоидни народи - кумани,
печенеги и узи. Макар че основната част от монголоидните белези са донесени
от прабългарите, притокът на кумани и печенеги увеличава техния процент в
областите, населени с шопи, а на узите - в Североизточна България - сигурно
у капанци и хърцои и турско-езичното население, вероятно и у гагаузите.
Днес населението на България носи всички антропологични белези,
включени постепенно през вековете в неговия етногенезис от основните му три
компонента (траки, славяни и прабългари), както и от останалите по-малки
племена и народи, минали по нашите земи. Това дава богато разнообразие на
раси, расови типове и расови варианти, което не може да се изложи накратко.
Все пак, както при всички народи, може да се създаде един среден
антропологичен тип, който да дава представа за населението...
(П. Боев, "Антропологична характеристика на населението на България" в
"Етнография на България", т. І, София, БАН, 1980, стр. 264-266)
Hrel Vylk
Ilya> носят чисто европоидни белези. Такава находка представлява
Ilya> погребението на конница при Кюлевча, определено от началото на
Ilya> идването на прабългарите по пашите земи. Вероятно тя се
Ilya> отнася до аланска етническа група, тъй като всички скелети
Ilya> носят северноирански расови типове без монголоидни
Ilya> примеси.
Ilya, ti tvyrdeshe che "VSICHKI SKELETI" na prabylgari imali mongoloidni
cherti. Kakto vizhdash ot gornija citat, tova tvoe tvyrdenie e chista
fantazija.
--
Peace
Ilya Talev
Pak ne umeesh da chetesh!
"Изглежда, че СРЕД прабългарите се СРЕЩАТ И ПЛЕМЕНА, които
носят чисто европоидни белези. Такава находка представлява
погребението на конница при Кюлевча, определено от началото на
идването на прабългарите по пашите земи. Вероятно тя се отнася
до АЛАНСКА ЕТНИЧЕСКА ГРУПА (demek - NE-pravylgari), тъй като
всички скелети носят северноирански расови типове без монголоидни
примеси. Изглежда, че до VIII в. оформените антропологически европоидно-
монголоидни прабългари са ЖИВЕЕЛИ СЪВМЕСТНО С АЛАНИ,
КАТО ВЛИЗАНЕТО НА ПОСЛЕДНИТЕ В ОБЩИЯ ЕТНОГЕНЕЗИС
НА ПРАБЪЛГАРИТЕС ТАВА ПО-КЪСНО."
Kakto vizhdasj, choveko (sled 40-godishna dejnost v tazi oblast
i desetki nauchni publikacii) si go kazva mnogo prosto i jasno:
SRED prabylgarite e imalo i chuzhdi, nebylgarski PLEMENA;
te sa zhiveeli SYVMESTNO; PO-KYSNO - SLED pogrebenijata,
koito avtoryt opisva, alanite vlizat v etnogonezisa na prabylgarite -
ergo, prestavat da bydat BEZ MONGOLOIDNI PRIMESI. Mozhem
da dopusnem syvsem rezonno, che syshto kakto gubjat rasovite
si cherti, tehnite potomci gubjat i ezika si, ako e bil razlichen
ot tozi na prabylgarite.
Chavdar
>
> Abe znam, che mnogo iskate prabylgarite da sa
> bili "goti-kelti-persijci"... ili pone da sa govoreli
> na persijski. Njama znachenie, che vsichki
> prabylgarski cherepi do pokrystvaneto na
> Bylgarija sa s hunska "izkustvena deformacija"
> i hunska "simvolicha trapanacija". Te trebe da sa
> bili edinstvenite perso-huni. Ama zashto pa ne!
Abre Gorski,
Koi niakoga e tvardial, che hunite sa bili edin etnos i edna rasa???
Vassil Karloukovski
> "Vassil Karloukovski" <v.karloukovs...@lancs.ac.uk> wrote in message news:3FFEC3D5...@lancs.ac.uk...
> > Dobre, mozhe da otvorim otdelna tema - kak sa izglezhdali prabylgarite,
> > ot kakva rasa sa bili i t.n. Neka tam obsyzhdame tezi vyprosi. No tova
> > njama nishto obshto s vyprosa dali te sa bili tjurki/irano-/slavjano-, ...
> > X-govorjashti. Ne razbrah za kakyv go smjatate Mostich, deto maj go
> > dadohte kato primer za tjurkizma/hunizma (spored Vas) na prabylgarite.
> > I vyz osnova na kakvo? Kakvo e tjurkskoto na imeto mu?
> A kakvo e "bylgarskoto" na mojto ili tvojto ime, Vasko?
Da de, no dokyde shte stignem taka ako trygnem da relativizirame
i bez tova oskydnite danni za ezika/ezicite, govoreni togava?
Rasovite istorii na Boev gore-dolu syvpadat s tova, koeto znaeh
dosega. Blagodarja za izvadkata. Otdelen vypros e, dokolko
vyzstanovkite mu za raznite migracii v Azija se otnasjat za
prabylgarite, za koito se znae neosporimo v iztochnicite edva
ot Juzhna Rusija. Shte otgovorja po-prostranno posle, no neka se
vyrnem na imenata. Eto citatyt ot Beshevliev za Mostich (Pyrvo-
bylgarski nadpisi, S., 1992):
"Imeto Mostichy, koeto se javjava tuk za pryv pyt, izglezhda
slavjansko kakto po osnova, taka i po okonchanie. Obache paraleli
za tova ime lipsvat v slavjanskite ezici, vzh. Stanchev 10 i sl.,
Ivanova 61 i sl. Po okonchanie to mozhe da se sravni s pyrvo-
bylgarskite lichni imena: Zvinitzis, sina na Omurtag (vzh.
Moravcsik. Byz. II 129), Zigritzis, pylkovodec pri Simeon
(vzh. p.t. 126), Teletzis, bylgarski vladetel (vzh. p.t. 304)
i 'Eshatzis (vzh. p.t. 126), avarskoto 'Ermitzis (p.t. 125),
hazarskoto Balgitzis (p.t. 86) i kumanskoto Kitzis (p.t. 160).
No ne e izkljuchena vyzmozhnostta imeto da byde iransko, srv.
Mastas, Mastous (L. Zgusta, Die personennamen griechiescher
Staedte der noerdlichen Schwarzmeerkueste, Praha, 1955, 115-117;
Mastios 312), sys slavjanskija prehod na neudarenoto a v o, vzh.
Beshevliev. Slavjanizmi 101 i Slavistik 4 i sl. ..."
Ogranichavajki se pak do imenata i vyv vryzka s ljubimoto za njakoi
priravnjavane prabylgari = huni, eto zakljuchenieto na O. Maenchen-Helfen
v glavata mu za hunskija ezik ("The world of the Huns, Studies in their
history and culture, 1973):
" The distribution of the Iranian and German or Germanized names
is very instructive. No Germanic names occur among the non-Attilanic
Huns. If any Germans in the East, outside the Crimea, survived the Hun
storm, they either were too few or in a social position too low to
allow their names to appear among those of the ruling groups or even
in the ranks of those free warriors who took service in the Byzantine
army. In contrast, no less than six of the Attilanic names are Germanic
or pseudo-Germanic. The forms in Priscus and Iordanes are as Germanic
as Alaric and Theoderic, not only because the real Hunnish names were
transformed in Gothic pronunciation; they corroborate what Iordanes
says about Attila's friendship with the Germanic leaders. The stress is
on leaders. Thompson rightly emphasized the one-sidedness of the
so-called Hunno-Gothic symbiosis. The generous and magnanimous Attila
of German epic poetry shared with the Gothic and Gepidic chieftains
the loot he brought back from his campaigns. If those wretched Goths
who in the 460's were forced to march with the Hunns had composed songs,
they would have been very different from the poetry at the sites of the
Germanic "kings."
Taken by themselves, Charalon and Ernac could he either Turkish or
Iranian. In view of the absence of definitely Iranian and the preponderance
of definitely Turkish names among the Attilanic Huns, they must be
transferred from the column "of unknown origin" to the Turkish names.
In a previous chapter I conjectured that the greater part of the Alans
broke their alliance with the Huns about 40 A.D. and migrated west.
This is now borne out by the analysis of the Attilanic names. In the
fifth century the Alans played no political role in the life of the Huns.
None of their nobles was accepted as equal, none rose to any prominence.
The absence of Iranian names before the sixth century speaks against
strong relations between pre-Attilanic Huns and Parthians, Sasanian
Persians, and Middle Asiatic Iranians. The Iranian names of the
Caucasian Huns were no doubt borrowed either from Persians or from
Armenians and Georgians under strong Persian influence. Of greater
interest are the Iranian names in the Byzantine army, but they concern
first of all the students of the proto-Bulgarians. Asparuch-Isperikh,
Bezmer in the Princes' List, and Rasata in the list from Cividale are
also of Iranian origin. To analyze the Iranian Hunnish names must be
left to Iranian scholars. Some of these names, as, for instance,
B(V)alas, are almost certainly Persian; others may be Sarmatian.
Whereas there is very little archaeological evidence of Persian
influence on the nomads between the Volga and the Crimea, the
presence of Sarmatian elements in the culture of the proto-Bulgarians
is well attested. The artificially deformed skulls in proto-Bulgarian
graves cannot be separated from those in the graves of the Sarmatized
Turks or Turkicized Sarmatians of the post-Attilanic graves in the
South Russian steppes."
Vassil Karloukovski
> "Hrel Vylk" <nob...@somewhere.com> wrote in message news:u1xq8a...@somewhere.com...
> > Ilya, ti tvyrdeshe che "VSICHKI SKELETI" na prabylgari imali mongoloidni
> > cherti. Kakto vizhdash ot gornija citat, tova tvoe tvyrdenie e chista
> > fantazija.
>
> Pak ne umeesh da chetesh!
>
> "Изглежда, че СРЕД прабългарите се СРЕЩАТ И ПЛЕМЕНА, които
> носят чисто европоидни белези. Такава находка представлява
> погребението на конница при Кюлевча, определено от началото на
> идването на прабългарите по пашите земи. Вероятно тя се отнася
> до АЛАНСКА ЕТНИЧЕСКА ГРУПА (demek - NE-pravylgari), тъй като
> всички скелети носят северноирански расови типове без монголоидни
> примеси. Изглежда, че до VIII в. оформените антропологически европоидно-
> монголоидни прабългари са ЖИВЕЕЛИ СЪВМЕСТНО С АЛАНИ,
> КАТО ВЛИЗАНЕТО НА ПОСЛЕДНИТЕ В ОБЩИЯ ЕТНОГЕНЕЗИС
> НА ПРАБЪЛГАРИТЕС ТАВА ПО-КЪСНО."
>
> Kakto vizhdasj, choveko (sled 40-godishna dejnost v tazi oblast
> i desetki nauchni publikacii) si go kazva mnogo prosto i jasno:
> SRED prabylgarite e imalo i chuzhdi, nebylgarski PLEMENA;
> te sa zhiveeli SYVMESTNO; PO-KYSNO - SLED pogrebenijata,
> koito avtoryt opisva, alanite vlizat v etnogonezisa na prabylgarite -
> ergo, prestavat da bydat BEZ MONGOLOIDNI PRIMESI.
V prabylgarskite pogrebenija ot Bylgarija okolo 30% imat mongoloidni
belezi, za po-rannija period - ot Ukraina i Rusija - poveche. Stefan
Nikolov maj beshe pisal po tozi vypros predi s s.c.b. ili njakoja druga
grupa. T.e. naistina imali njakakvo dopylnitelno "evropeizirane" pri
preminavaneto na Dnepyr, Dunav, no to ne e taka syshtestveno kakto Vie
go predstavjate. Shte potyrsja za tochen citat ot R. Rashev, arheologa,
no toj tochno na tazi harakteristika nabljagashe - kak prabylgarskija
antropologichen tip bil edin i sysht - preobladavashto evropeiden,
brahicefalen, i kak toj se prosledjaval i do juzhna Rusija.
Mezhdu drugoto, te mozhe bi sa kontaktuvali v prodylzhenie na vekove
i sys slavjani na teritorijata na Ukraina. Poglednete St. Stanilov,
Slavjanite v pyrvoto carstvo, 2002, naprimer. T.e. Asparuhovite prabylgari,
ili kakto te sa se/gi narichali - bylgari, sa sydyrzhali i iztochno-
slavjanski plemena otpredi dvizhenieto si kym Balkanite. Kakvo stana sys
sreshtata-izmishljotina na "rasovo chisti" slavjani i prabylgari v Bylgarija?
Mozhem
> da dopusnem syvsem rezonno, che syshto kakto gubjat rasovite
> si cherti, tehnite potomci gubjat i ezika si, ako e bil razlichen
> ot tozi na prabylgarite.
Kakvo da kazhem za takiva dobalkanski ili ranni balkanski prabylgarski
imena kato Gostun, Gord, ili Ongyl, Pliska? Ne sa li slavjanski (njakoi
ot tjah)?