Има ли разлика между игра на табла с виртуални и с реални пари?
Божидар Христов
протичане на двата вида игра е абсолятно еднаква, но дали тръпката и
усещането от наличието на залог е различно. Дали когато знаеш, че си
заложил реални пари, играеш по предпазливо, използваш или не удвояващ
куб? Дали когато парите са реални към удоволствието от играта се
добавя и допълнителен импулс от заложените пари. Дали има отрицателни
емоции породени от евентуална загуба и доколко те биха навредили на
психиката на играещия? Очаквам от вас мнения и коментари по тези
въпроси!
Todor Balabanov
хората залагат пари. Едно от обясненята е, че залозите дават илюзията
за контрол над собствента си съдба. Разбира се, когато говорим за
залагане трябва да имаме предвид двата основни вида игри: 1. Игри на
шанса; 2. Игри на уменията. При игрите на шанса тръпката от залога е
значително по-малка, тъй като играча реално не може да повлияе на
изхода от играта. Съвсем друго е състоянието на играчи, които участват
в игри на уменията. Освен елементите на случайност в игрите на умения
(skill based games) от изключително значение е умението на играча да
избира оптимална стратегия. Едни от най-популярните игри на умения са
покер, махджонг и разбира се табла. При игрите на шанс с времето
играещия се превръща в пристрастен комарджия, докато при игрите на
умения играещия, ако стане добър, се превръща в професионалист,
способен да изкарва изключително добри доходи, участвайки в реномирани
турнири и мерейки сили с най-добрите в спорта. В заключение можем да
кажем, че при игрите на шанс със сигурност печелят организаторите на
играта, докато при игрите на умения печелят най-добрите.
Peter Nikolov
Здравейте, аз пак съм тук...
Идеята за основаването на тази група, посветена на таблата, е чудесна! Но ми се струва, че някои от обсъжданите тук теми би било добре да се поместват едновременно и на форума на Sgames, за да се изкажат (евентуално) повече мнения. Иначе ще се превърнем в някакво вид тайно и затворено общество, което не желае да има взимане-даване с останалия свят.
Темата, представена от Божидар, е интересна- заслужава си дискусията. Лично аз мисля, че между игрите за реални пари и виртуалните такива не би трябвало да има някаква разлика. Спомням си как като деца си “печатахме” сами пари, а после “пазарувахме” “на ужким” от момичетата., които ни продаваха какво ли не. Удоволствието беше пълно... А, почти щях да забравя, че разполагахме с МНОГО пари- можехме лесно да си купим всичко, освен любовта им. Нещо подобно е и със стратегиите за игрите, виртуални или реални. Не би трябвало да съществува разлика. Не би трябвало, но в действителност не е точно така. Всичко зависи от характера на играещия, според мен. Някои са склонни по принцип на риск, в живота и в играта. Други са по-предпазливи. Очевидно тази настройка оказва ефект и върху стратегията- агресивна или пасивна. Важна е и сумата, с която се разполага, както и доколко си “Богат или беден”. Представете си за момент, че самият Бил Гейтс (иначе голям почитател на “бридж”- игра на шанс и на умение, за което ще стане дума по-долу), се пристрасти и към таблата. Та за него нашите реални залози ще са виртуални. С такива смехотворно нищожни суми той няма да прави разлика дали играе за пари или не, и ще използва една и съща стратегия. Пак ще повторя, че стриктно погледнато м/у играта за пари или за точки не би трябвало да има разлика! Без да сме, трябва да разсъждаваме като Бил Гейтс! Трябва да играем за самата игра, а не за последиците. Затова, когато играете за точки, си мислете че играете за пари. Лесно е. По-трудното (за някои) е противното, нищо че също е правилно: да си мислим за точки, когато играем за пари. Нервите неволно се изопват до крайност... Основната идея е следната: 1. Ако играем твърде предпазливо, страхувайки се да загубим залога си, то започваме да играем по-слабо и неправилно. 2. Ако пък сме настроени да рискуваме, и в този случай играем лошо- сякаш надценяваме реалността на позицията в своя полза и се опитваме да извлечем от нея повече, отколкото ни предлага. Разумното правило на хазартните игри е всеки да си определи предварително, според силите и възможностите, максимума и минимума при всяка игрална сесия. Колко най-много сме склонни да загубим? Ако го загубим, спираме! Това важи обаче и за печалбата, колкото и да ни се ще да не го правим: След като спечелим фисксирания максимум, също трябва да спрем! Защото ако продължим... възможно е да загубим придобитото и минем на червено. По-добре нещо пред нищо.
Колкото до отговора, изказан от Балабанов, имам известни възражения. 1. “При игрите на шанса тръпката от залога е значително по-малка, тъй като играча реално не може да повлияе на изхода от играта.” Напротив, тъкмо обратното! Тръпката е по-силна, именно защото нещата не зависят единствено от способностите на играча. 2. Нито покерът, нито таблата могат да се причислят към една от двете споменати категории: игри на шанс/игри на умения. Примери за игра на шанс са рулетката, игралните автомати за пари, лотариите. Пример за игра на умения е шахматът, разбира се- там случайността се свежда единствено до това, дали си с първи на ход с белите, или пък втори с черните фигури; но в мачовете, а не на блиц-турнирите цветовете се редуват; останалото е според ума ти. Следователно и покерът, и таблата се класифицират като игри в междинната категория: игри на шанса и уменията. Кое на таблата е по-съществено, шансът или умението? Изключително труден въпрос, но имам идеи по въпроса- разполагам със собствено-открита точна формула, която изчислява нивото на късмета за играча във всяка игра. В скоро време ще я представя на всеобщо обсъждане. В момента разсъждавам относно стойността на шанса за победа при таблата. Това е още по-труден и общ проблем, обаче смятам че може поне теоретично да бъде разрешен; практически изчисленията ще надвишават възможностите дори и на най-мощните Супер-компютри. Но никога не забравям мисълта, че успешната практика винаги се основава на правилната теория! Психолозите са установили, че принципа на обучение, наречен “метод на пробите и грешките”, е твърде нерезултатен и същевременно отнема невероятно много време. Доказан факт е, че дори обществото на маймуните се самообучава по-ефективно. От общото към частното, не обратното. По-често чрез дедукция, а не чрез индукция.
Лек ден, |
sladka.bolka
тоалет, солиден господин, тераса на морския бряг осветена от мека
светлина.Красиво подредена маса, свещи и свежи цветя, игралната
дъска.Тракането на зарчетата се преплита с шума на вълните, сепвира се
старо вино и добро френско сирене.По време на забавата господина може
да запали пура, госпожицата... Е тя е дама, но пурета с вкус на
шоколад ще си позволи.Каква е тръпката и какъв е залога, печалбата от
играта, падането на ефирната дреха или сърцето на господина? Какъв ли
анализ биха направили в тази лятна нощ напоена с аромати и емоция?
On 21 Юли, 13:44, Божидар Христов <fasbg...@gmail.com> wrote:
Todor Balabanov
http://en.wikipedia.org/wiki/Game_of_chance
http://en.wikipedia.org/wiki/Game_of_skill
http://www.huffingtonpost.com/2009/04/07/poker-is-skill-based-coul_n_184179.html
"ABC News:
Is poker a game of skill or luck?
For regular players that's a no-brainer, but showing that skill wins
out has proven surprisingly difficult for mathematicians. Now two
studies that tapped the vast amounts of data available from online
casinos have provided some of the best evidence yet that poker is
skill-based. Many hope that the results will help to roll back laws
and court decisions that consider poker gambling, and therefore
illegal in certain contexts. "