Скандинавия

[mgli...@gmail.com]

Скандинавски страни за целите на нашия курс ще наричаме: Дания, Швеция
и Норвегия, както и остров Исландия.
Това са обособени страни с население от германската група народи,
които представляват част от големия старогермански културно-
исторически ареал.

В тези страни е създадена саговата прозаична литература и са развити
жанровете на скалдическата поезия.

Кралствата в Норвегия, Швеция и Дания започват да се образуват около
могъщи родови групи към ІХ в. Най-силни са централизацията и
монархическият институт в Дания. Датски крале неведнъж оглавяват
големи северни морски империи, включващи Норвегия, Англия и части от
Швеция. Най-бавен е процесът на централизиране в Норвегия. Най-
традиционно и запазващо много от старите си обществени форми е
шведското кралство (пример за реликт от най-стари времена са т.нар.
Упсалски владения, принадлежали първоначално на големия храм на Один в
Упсала, а след покръстването в началото на ХІ в. - на шведската
корона).

Откриването и заселването на Исландия от норвежки мореплаватели става
в края на ІХ в. Островът е населен относително бързо от няколко
десетки хиляди норвежки изгнаници и бунтовници, които не искат да се
покорят на засилващото се влияние на кралете от династията на Харалд
Прекраснокосия (Haraldur Horfagre). Част от населението на Исландия
са ирландските роби, доведени от викинги.

Увеличаването на населението в неплодородните скандинавски страни
превръща опитните мореплаватели и търговци в пирати, колонисти и
завоеватели. Този процес донякъде прилича на гръцката стенохория,
довела до Великата колонизация на Средиземноморието от VІІ в. пр. Хр.
След VІІІ в. сл. Хр. шведските викинги (vikingar, хора от заливите,
морски хора, пирати) превръщат Балтийско море в свое владение.
Пиратството в прибалтийските страни в скандинавските страни се
обозначава като "да тръгнеш по Източния път" (Austrwegr). На много
балтийски острови и места по финския, естонския и полския бряг шведи
притежават тържища, пристанища и укрепления, където носят и
преразпределят плячката от походите си навътре в континента. Шведският
род Rosjar, воден от предводителя си Рюрик основава такова тържище,
наречено Холмгард. Рюрик става крал на владение, около което ще се
образува първата староруска държава - Новгородското княжество.
Връзките между новгород и Скандинавия са изключително интензивни
включително и в ХІ в., а много скандинавци се спускат по руските реки
до Черно море и Константинопол, където се включват в корпуса на
варангийската, тоест варяжската стража.
Една от най-колоритните фигури на ХІ в., е норвежкият принц Харалд ІІІ
Сигурдсон Хардрада, който с няколко екипажа шведски наемници служи
последователно на новгородския княз Ярослав (или крал Ярицлейф от
сагите) и на византийския василевс. Харалд участва в походи до
Йерусалим, Сицилия и Египет и на връщане се сражава срещу войските на
българския претендент Петър Делян на страната на византийците (1041).
Някои скалдове са прикачили към името на Харалд прозвището
"Опустошителя на България". Харалд загива през пролетта на 1066 г.,
когато, след като успешно си е върнал норвежкия трон, се опитва да
завладее и Англия - броени месеци преди нормандското нашествие. Харалд
ІІІ може да бъде наречен "последният викинг" и със сигурност е сред
най-забележителните представители на викингската епоха.
Норвежките и датските викинги обикновено избират за своите походи
"Западния път", тоест Северно море. Нападенията им се стоварват върху
бреговете на западна Германия, Фризия, Франция, Британия и Ирландия.
Някои отделни екипажи достигат Гибралтар и влизат в Средиземно море
откъм запад. Датски и нарвежки заселници установяват свои колонии в
Ирландия и Англия, а най-трайното им владение е Нормандското дукство
във Франция, основано в 911 г. от датския предводител Хролф. Негови не
по-малко предприемчиви потомци пък продължават експанзията на
скандинавците като създават норманските владения в южна Италия и
Сицилия в средата на ХІ в.

На фона на агресивното пиратство, колебливото проникване на
християнството на север и постоянната експанзия между ІХ и ХІ в.,
литературата на скандинавските страни запазва относително еднотипен
характер. най-разпространена форма са първоначално устните, а сетне и
писмено разпространявани саги - пространни прозаични разкази за
подвизите на отделни прочути личности или на цели аристократични
семейства. За сагите е характерно простото хронологично изреждане на
събития и педантичното изброяване на лица и места, които имат и най-
малка връзка с действието. Почти отсъства психологизъм - мислите на
героите се разкриват единствено чрез пряка реч и чрез самите им
действия. Понякога определена част от дадена сага може да се схване
като отделен разказ, доколкото има известна смислова завършеност. В
подобни разкази понякога присъства своеобразно и грубовато чувство за
хумор. Най-известният корпус саги, посветен на норвежките крале, е
"Земният кръг" (Heimskringla) на исландеца Снори Стурлусон. Книгата е
преведена и издадена на български език в два тома: Снуре Стюрлюсон,
Саги за кралете на Севера. София, Военно издателство, 2003. Превод от
норвежки: Румяна Сиромахова. Корпусът е относително късно създаден -
втората половина на ХІІІ в.

Поезията на скандинавските скалдове (които в голямата си част са
исландци) засяга отново събития преди всичко от политически и военен
характер и в по-малка степен - от митологически. Почти отсъства
любовна лирика, а в разглеждания от нас период не е създавана и
християнска религиозна поезия. Съществуват приповдигнати по тон флоки
и вийси - стихотворения и дълги поеми, посветени на определено събитие
(обикновено битка или поход) или на владетел по повод победа,
поражение, смърт или пътуване. Отделно има кратки хумористични
кведета, както и злостно подигравателни драпи, които могат да бъдат
относително дълги.
Запазените митологични произведения от Старата Еда, както и Новата Еда
(отново на Снори Стурлусон) са относително късно записани.
Скандинавската скалдическа поезия е високо условна - в нея се
използват сложни и взаимно преплетени иносказателни описания, играещи
ролята на мегафори - така наречените кенинги. Разпространени и
устойчиви кенинги за "крал" например са: "потомък на Один" запазено и
у християнски автори като поетична форма), "враг на златото" (поради
щедростта на краля), "хранител на вълци" (когато кралят често вди
сражения и оставя след себе си бойни полета, осеяни трупове - храна
за вълци).
Така например:

"Добре нахрани гарваните Потомъкът на Бога на обесените, а след това
се качи на дървен кон, за да мине по Пътя на лебедите"

би означавало, че кралят е участвал в сражение, а след това се е качил
на кораб и е отплавал. Тук би могла да се получи двусмислица,
доколкото кенингът "дървен кон" се среща не само като "кораб", но и
като "бесилка". Но слеващият кенинг премахва тази възможност - "Пътят
на лебедите" означава "море". От своя страна Один често е наричан "Бог
на обесените", така че имаме типичен случай на взаимнопреплетени
кенинги.
В скандинавската скалдическа поезия не се среща рима, а само
алитерация - съвпадане на съгласните в началото на всеки стих в строфа
или пък започване на няколко стиха поред с какъвто и да е гласен звук.
Стиховете са кратки и често по алитеративен признак могат да се
разделят на полустихове.
Скалдическата поезия започва да отмира през ХІІ в. и напълно изчезва
през ХІV, заменена от римувани балади.