Готи, лангобарди, западни франки, бургунди

[mgli...@gmail.com]

Изброените в заглавието на темата германски народи попадат извън
непосредствения интерес на нашия курс.

Готите изчезват още през VІІ в. като политическа и културна общност.
От Италия ги изтласкват последователните удари на Юстинианова Византия
и на лангобардите. В Галия и Испания техният западен клон е унищожен
от методичното франкско настъпление и последвалата го буря на
ислямското завоевание. От тяхното митологично наследство са оцелели
малобройни следи в други германски литератури.

Лангобардите на свой ред са покорени от франките в края на VІІІ в. и
впоследствие се претопяват сред романското население на Италия. За
тяхното неголямо историческо и митологично наследство ще стане дума в
първите часове, посветени на англосаксонската и на скандинавската
култура.

Франките и по-точно западните франки се романизират постепенно между
ІХ и ХІ в. Езикът им, който по думите на римския монах Августин в края
на VІ в. не може изобщо да бъде различен от този на англосаксите отвъд
Ламанша, през ХІ в. вече е напълно романски и на него е съставена
"Песен за Ролан". "Езическите песни", записани по заповед на Карл
Велики, са загубени или унищожени след неговата смърт. На запад от
Маас франките бавно се превръщат във французи. На изток Лотарингия и
Франкония губят "франкската" си идентичност в териториалните спорове
между ландграфовете, херцозите и кралете на Германия.

През V в. бургундите пеят римувани героични балади на римските си
гости на някакъв германски диалект. Между VІІ и Х в. неведнъж франкски
принц оглавява възстановено бургундско кралство. За бургундски
генеалогичен и митологичен корпус обаче не може изобщо да се говори.
Едва през ХV в. на мястото на старото бургундско кралство ще се появи
блестящото дукство Бургундия, което за кратко ще включи и териториите
на Лотарингия, Фландрия и Фризия и ще стане сцена на изтънчен дворцов
живот и родина на прекрасни миниатюри, умели интриги и дребни
сплетни... но на френски език.