Германия

[mgli...@gmail.com]

Забравете Тацит (стига преди това да сте го чели ;) ). Ако не ви е
познато съчинението му "Германия", прочетете го и след това го
забравете.
В интересуващия ни период Германия се състои от териториите на
фризийци, източни франки, саксонци, тюринги и баварци. Това са земите
между реките Маас и Елба и между Алпите и Северно и балтийско море.
След Х в. към тях можем да добавим и Прусия.

Кралство, обособяващо земите на Германия, се образува за първи път
през 841 г., когато Лудвиг Германски, син на Лудвиг Благочестиви и
внук на Карл Велики става крал на източните франки. То включва
херцогствата на баварците и саксонците, Тюрингия и Източната гранична
марка. Към състава на Германското кралство (което заедно с
Италианското образува Свещената Римска империя на германската нация от
Х в. до 1806 г.) през вековете се включват и отпадат нови територии -
графствата и провинциите Хенехаувен, Брабант, източна Бургундия,
Прованс, Лотарингия, Бранденбург, Шлезвиг-Холщайн, Моравия и други.
През цялото Средновековие и в епохата от ХV до началото на ХІХ в.
Германското кралство, също както и Свещената Римска империя, и
Италианското кралство, съществува по-скоро като абстракция отколкото
като политическа реалност. Градовете и династиите на Германия дължат
почит на своя най-често изборен крал и техни представители на
нередовни интервали се събират на Райхстаг, но особено след ХІІ в.
Райхстагът и кралската власт имат твърде малка тежест в ежедневието.

Преди Карл Велики да покори саксонците и да раздроби Бавария на малки
графства, Германия не съществува дори само като чувство. Това е
позабравено и неопределено географско название от речника на
класическите римски автори. Понятието "Германия" придобива значение
отново през Х в. с династията на саксонските императори.

Литературата на Германското кралство е свързана със старогерманските
си корени най-вече заради "Песен за Нибелунгите". Това е колкото
епическа, толкова и куртоазна поема, съставена в началото на ХІІІ в. В
нея героите принадлежат на героичната епоха на Великото преселение на
народите, но нравите, ценностите и поведението са тези на рицарските
романи, писани във Франция от Томас, Берул и Кретиен дьо Троа.
Nibelungenlied свързва два иначе бекрайно различни свята - този на
древните германски сказания за богове и герои и този на турнирите,
любовните съдилища, конните двубои с копие и странстващото рицарство.
Сигурд Убиеца на дракони се превръща в галантния рицар Зигфрид, а баща
му, кръвосмесителят Сигмунд, син на Вьолс - в не по-малко изтънчения
крал Зигмунд. Когато говорим за литературата на самата Германия, много
по-често ще става дума за минезингери, проповедници, селски разказвачи
и куртоазия отколкото за стени от щитове и за гарваните на Один.