Англия

[mgli...@gmail.com]

Англия се нарича най-големият дял на остров Британия, разграничен от
Шотландия и Уелс.

Между V и ХІІ в. век сл. Хр. страната е част от старогерманското
културно пространство.

В края на ІІІ в. започват първите набези на германски пирати през
северно море на територията на римските провинции Горна (Южна) и Долна
(Северна) Британия. Римските военни власти се реорганизират, за да се
противопоставят по-успешно на нападенията. В началото на V в. двете
провинции са изоставени от империята. Местното келтско население бързо
губи романизирания си облик и се самоорганизира в племенни владения
начело с наследствени крале. Пиратските набези на фризи, франки,
англи, сакси и юти се превръщат в нашествие. Германските завоеватели
разпределят завладяната територия помежду си и също се разделят на
малки, агресивни племенни кралства. Племенните различия между
англосаксонските общности относително бързо се размиват.

В края на VІ в. англосаксонските кралства постепенно започват да
приемат християнството. Мнозина англосаксонски свещеници заминават за
Германия отвъд Северно море, за да покръстват своите родственици -
езчниците саксонци. В двора на Карл Велики в началото на ІХ в. някои
от изтъкнатите учени са дошли именно от Англия.

От края на VІІІ в. започва епохата на викингските нашествия от Дания и
Норвегия, която - с моменти на "затишия" - ще измени етническия облик
на Англия и косвено ще спомогне за обединяването на англосаксите в
единна държава и народ.

През целия англосаксонски период - особено след разпространението на
християнството и най-вече при царуването на уесекския крал Алфред
Велики (втората половина на ІХ в.) англосаксонската литература се
развива със самобитна и богата поезия, собствена историография,
преводи на класически и библейски текстове на "саксонски" език.
Съществува преплитане между християнските, античните и
ранногерманските пластове, което прави англосаксонските текстове
изключително интересни и като обект на изследване, и като литературна
стойност.
През този период няколко манастира и дворът на усекските крале са
центрове на културния живот и литературната дейност - и светска, и
църковна.

През есента на 1066 г. нормандският дук Гийом Бастарда (известен като
Уилям І Завоевателя), начело на нормано-френска армия, в която
участват предимно конни рицари, дебаркира в Англия, заема трона и с
това поставя началото на съвършено различен период в живота на
страната.

От средата на ХІІ в. нататък езикът на англичаните претърпява
необратими промени - голяма част от лексикалния фонд е подменена с
романски и по-точно среднофренски думи. Изчезват падежите. Езиковата
промяна подгогвя появата на нова английска литература, чийто пръв
значим представител е Джефри Чосър (ХІV в.).