ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ - Дон Мигел Руис 3-ta chast

[neleta]

3. НЕ ПРАВИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ

Намери смелост да изразяваш желанията си и да задаваш въпроси.
Никой освен теб не знае твоите мисли, твоите желания, твоите
потребности, твоите намерения, затова - изразявай ги максимално точно,
за да избегнеш недоразуменията.
Ти не знаеш мислите и желанията на другите, затова не прави
предположения, а задавай въпроси, за да избегнеш недоразуменията.
Винаги имаш избор: да живееш с илюзията на предположението, или с
яснотата на истината.
Не прави предположения. Само с това споразумение ти ще си върнеш
силата, от която си се отказал, правейки предположения, и ще
преобразиш живота си.
Но ние сме склонни да правим предположения за всичко. Проблемът с
предположенията е, че вярваме в истинността им. Може да се закълнем в
тяхната реалност.
Правим предположение за действията и мислите на другите, после ги
приемаме лично, после обвиняваме другите и изпращаме емоционална
отрова чрез словото. Затова винаги, когато правим предположения, ние
си търсим белята.
Тъгата и нещастията, които си преживял, са резултат от правене на
предположения, резултат от това, че приемаш нещата лично. Целият свят
на контрол между хората е свързан с правенето на предположения и
приемането на нещата лично.
Целият ни живот по инерция почива върху тях: клюкарстването е начинът,
по който общуваме помежду си в живота по инерция, начинът, по който
предаваме емоционалната отрова помежду си.
Тъй като ни е страх да поискаме изясняване на нещата, правим
предположения и вярваме, че сме прави в заключенията си. После
защищаваме предположенията си и се опитваме да изкараме другите
виновни.
Винаги е по-добре да задаваш въпроси, вместо да правиш предположения,
защото предположенията те обричат на страдание.
Когато правим предположения за връзките си, ние наистина си търсим
белята. Често предполагаме, че нашият партньор знае какво мислим и
дори - че не е необходимо да изразяваме желанията си на глас.
Убедени сме, че тя или той ще постъпи според желанията ни, защото ни
познава много добре. И ако не го сторят, чувстваме се наранени и си
мислим:" Как можа да го направи? Трябваше да се досети!"
После отново правим предположение: например, че вече не ме обича...
Възниква истинска драма, защото започваме да търсим доказателства за
новото си предположение... И така до безкрай.
Човешкият ум работи по много интересен начин: Имаме нужда да
оправдаваме всичко, да обясняваме и проумяваме всичко, за да се
чувстваме сигурни.
Пред нас стоят милиони въпроси, които се нуждаят от отговори, защото
има толкова много неща, които един разсъждаващ ум може да обясни.
Не е важно дали отговорът е верен. Сам по себе си постигнатият отговор
ни кара да се чувстваме сигурни. Именно затова ние правим
предположения - за да се чувстваме сигурни.
През повечето време правим предположенията много бързо и несъзнателно,
защото сме сключили със себе си споразумението да общуваме с другите
именно по този начин - чрез предположения.
Предварително сме се съгласили, че е по-безопасно да не задаваме
въпроси. Съгласили сме се, че ако хората ни обичат, те са длъжни да
знаят какво искаме и как се чувстваме и изобщо не е необходимо да
говорим за това.
Когато вярваме, че сме прави в някое от своите предположения, ние сме
готови дори да унищожим връзката си, за да защитим своята позиция,
нищо че тя почива единствено на някакво си предположение.
Най-често предполагаме, че всички възприемат живота като нас.
Предполагаме, че другите мислят, чувстват, преценяват и обиждат по
същия начин, както ние.
Това е най-важното предположение, което хората правят и което
причинява страха да бъдем самите себе си в отношенията си с околните.
Смятаме, че всички останали ще ни осъдят, ще ни превърнат в жертви, ще
злоупотребят с нас и ще ни обвиняват за това, което сме.
Така че преди още околните да имат възможността да ни отхвърлят, ние
вече сме се самоотхвърлили. Ето, така работи човешкият ум.
Ние правим предположения и за себе си и това поражда много вътрешни
конфликти. "Мисля, че не съм способен да го направя." Или: "Не съм
способен." Правя това предположение и откривам, че наистина не съм в
състояние да го направя, или обратното. Надценявам се или се
подценявам, защото не съм отделил време да си задам въпросите и да им
отговоря. Може би трябва да събера повече факти за дадената ситуация.
Или пък да престана да се самозалъгвам за истинските си желания.
Начинът да се предпазите от предположенията, е като задавате въпроси.
Уверете се, че общувате ясно. Когато не разбирате, питайте. Имайте
смелостта да задавате въпроси, докато всичко стане пределно ясно и
дори тогава не предполагайте, че знаете всичко за дадената ситуация.
След като чуете отговора, няма да ви се налага да правите
предположения, защото ще знаете истината.
Освен това, имайте смелостта да помолите за онова, което искате. Всеки
има право да се съгласи или да ви откаже, но вие винаги имате правото
да помолите. По същия начин, всеки има право да ви помоли, а вие - да
се съгласите или да откажете.
Ако не разбирате нещо, далеч по-добре е да попитате и да изясните
нещата, отколкото да правите предположения.
В деня, когато престанете да правите предположения, ще общувате ясно и
безпроблемно, без емоционална отрова.
Без предположения словото ще стане безпогрешно.
При ясно общуване всичките ви връзки ще се променят - не само с
партньора ви, но и с всички останали.
Няма да ви се налага да правите предположения, защото всичко става
пределно ясно: това искам аз - това искаш ти.
Ако общуваме по този начин, словото ни става безгрешно.
Ако всички хора можеха да общуват по този начин - с безгрешно слово,
нямаше да има войни, насилие, неразбирателства.
Ако общувахме добре и ясно, всички човешки проблеми щяха да се решат.
Ето, това е третото споразумение: НЕ ПРАВИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ.
Лесно е да се каже, но е трудно да се изпълни. Трудно е, защото твърде
често правим точно обратното. Имаме навици и поведенчески модели, за
които дори не си даваме сметка.
Първата стъпка е да осъзнаем тези навици и да разберем колко важно е
това споразумение.
Но не е достатъчно да проумеем значението му.
Само действието може да промени нещата.
Предприемането на действие, отново и отново, укрепва волята, създава
солидна основа за формирането на нов навик.
След много повторения тези нови споразумения ще се превърнат в твоя
втора природа и ти ще можеш да преобразиш целия си живот.
Когато преобразиш целия си живот, вълшебствата просто ще се случват.
Необходимото идва при теб с лекота, защото Духът се движи свободно
през теб.
Това означава да бъдеш Майстор на намерението, Майстор на любовта,
Майстор на Благодарността и на Живота.
Това е целта на толтеките.
Това е пътят на личната свобода.

4. ВИНАГИ ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО,
НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН

Най-доброто, на което си способен, е променлива величина.
При всички обстоятелства давай най-доброто от себе си и няма да се
самоосъждаш, самобичуваш и самосъжаляваш, а ще живееш с чиста съвест.
Това споразумение позволява на първите три да се превърнат в дълбоко
вкоренени навици.
Четвъртото споразумение: "Винаги прави най-доброто, на което си
способен", е свързано с прилагането на първите три.
Затова:
При всички обстоятелствата прави най-доброто по силите си - нито
повече, нито по-малко.
Но помни, че най-доброто е променлива величина.
То ще е различно, когато си здрав и когато си болен, когато си трезв
или когато си пиян...
Най-доброто ще зависи от това, дали си разтревожен, ядосан или
изпълнен с ревност.
Най-доброто зависи от това, дали си щастлив.
В зависимост от настроението най-доброто ще се променя всеки миг,
всеки час, всеки ден.
Твоето "най-добро" ще се променя непрекъснато.
Независимо от качеството, продължавай да правиш най-доброто, което е
по силите ти - не повече, не по-малко, а винаги и само най-доброто.
Ако се насилваш да даваш повече, ще изхабиш повече енергия и най-
доброто вече няма да е достатъчно. Когато се престараваш, изтощаваш
тялото си, вървиш срещу себе си и постигането на целта отнема повече
време.
Ако правиш по-малко, ти се обричаш на неудовлетвореност, на
самоосъждане, на чувство за вина и съжаление.
Просто прави най-доброто, при всички обстоятелства в живота си.
Няма значение дали си уморен или болен.
Ако винаги правиш най-доброто, няма да се обвиняваш.
Ако не се обвиняваш, няма да страдаш от чувство за вина.
Няма и да се самонаказваш.
Когато правиш най-доброто, на което с способен, ти живееш пълноценно.
Ще бъдеш продуктивен, добър към себе си, семейството си, обществото,
към всичко. И именно действието ще те накара да се почувстваш
безкрайно щастлив.
Да правиш най-доброто, на което си способен, означава да предприемеш
нещо, защото го обичаш, а не защото очакваш отплата.
Повечето хора правят точно обратното: правят нещо само когато очакват
отплата и не се наслаждават на това, което правят.
Когато работиш само за възнаграждението, ти изпитваш неприязън към
работата си. Опитваш се да избегнеш действието и чакаш края на
седмицата. Получаваш парите, но не си щастлив.
Опитваш се за избягаш - напиваш се или правиш нещо друго, защото не
харесваш себе си. Защото не харесваш живота си. Има много начини, по
които се нараняваме, когато не се харесваме.
Когато даваш най-доброто, наградата ще дойде, но не си обсебен от нея.
Може дори да получиш повече, отколкото си очаквал.
Ако правиш най-доброто от себе си, ти се радваш на живота, забавляваш
се, не се отегчаваш, не изпитваш угризения, неудовлетворение или вина,
не се самоукоряваш.
Не е лесно винаги да правиш най-доброто, но именно това те прави
свободен.
Когато правиш най-доброто, на което си способен, ти се научаваш да
приемаш себе си.
Но трябва да си даваш сметка за грешките и да се учиш от тях. Да се
учиш от грешките си, означава да се упражняваш, да гледаш често
резултатите и да продължаваш да се упражняваш. Това засилва
самосъзнанието.
Ако правиш най-доброто, на което си способен, наистина имаш усещането,
че работиш, защото се наслаждаваш на заниманието си.
Знаеш, че правиш най-доброто, когато се наслаждаваш на заниманието си
или когато го правиш по начин, който няма да има вредни последици за
теб.
Правиш най-доброто, защото искаш да го правиш, а не защото трябва или
защото се опитваш да угодиш на другите.
Ако правиш нещо, защото се налага, тогава няма начин да дадеш най-
доброто от себе си. В такъв случай е по-добре да не го правиш.
Да действаш, значи да живееш пълноценно. Бездействието е начин за
отричане на живота. Бездействието е да седиш пред телевизора, защото
се боиш да бъдеш жив и да поемеш риска да разкриеш същността си. Да
разкриеш същността си значи да действаш.
В главата ти може да има много велики идеи, но промяната идва само с
действието. Ако идеята не бъде приложена на практика, няма да даде
резултати, няма да те възнагради.
Да правиш най-доброто, на което си способен, е велик навик.
Първите три споразумения ще се задействат само ако правиш най-доброто
от себе си.
Не очаквай винаги да бъдеш безгрешен в словото си.
Навиците са твърде силно нещо и са здраво вкоренени в ума.
Но можеш да правиш всичко, което е по силите ти.
Понякога ще приемаш нещата лично. Нищо, прави най-доброто от себе си.
Понякога ще правиш предположения. Нищо, прави най-доброто от себе си.
Когато правиш най-доброто, на което си способен, с времето навикът да
злоупотребяваш със словото, да приемаш нещата лично и да правиш
предположения ще отслабне и ще се проявява все по-рядко.
Не е необходимо да се осъждаш, да се чувстваш виновен или да се
наказваш, ако не спазваш тези споразумения.
Щом правиш най-доброто, на което си способен в момента, ще се чувстваш
добре, ще се чувстваш добър.
Всичките ти знания са плод на повторението. Всичко идва с действието.
Ако правиш най-доброто, на което си способен, ще откриеш, че е само
въпрос на време да намериш това, което търсиш.
Трябва само да се изправиш и да бъдеш човек. Трябва да почиташ човека,
който си.
Уважавай тялото си, наслаждавай му се, обичай го, храни го, почиствай
го, лекувай го. Упражнявай се отново и отново да правиш онова, от
което тялото ти се чувства добре.
Ако почиташ тялото си, всичко ще се промени. Когато показваш любовта
си към всяка част от своето тяло, ти посяваш семената на любовта и
след като те пораснат, ти ще обичаш, почиташ и уважаваш тялото си
извънредно много...
Ако спазваш всичките четири споразумения, ако си безгрешен в словото
си, ако не приемаш нищо лично, ако не правиш предположения и ако
винаги правиш най-доброто, на което си способен, животът ти ще бъде
прекрасен. Ще притежаваш 100-процентов контрол над битието си.
Мъдростта е тук и само чака да я използваш. Четирите споразумения са
тук - просто трябва да ги възприемеш и да уважаваш смисъла и силата
им.
Но никак не е лесно. Където и да отидем, пътят ни е осеян с
препятствия. Всички се опитват да пречат на нашата отдаденост на
новите споразумения и ни изкушават да ги нарушим.
Проблемът е във всички останали споразумения. Те са живи и много
силни.
Трябва да защитиш тези Четири споразумения.
Наградата е превъзмогването на човешкото страдание.
Ако нарушиш някое споразумение, започни отначало.
Всеки ден ще става все по-лесно, докато се научиш да управляваш живота
си.
Любовта и самоуважението ти непрекъснато ще нарастват.
Не се притеснявай за бъдещето.
Съсредоточи вниманието си върху настоящето и живей.
Изживявай всеки един отделен ден.
Винаги прави най-доброто, на което си способен, за да спазваш тази
Четири споразумения.

ІХ. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СТАРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ

Истинската свобода е свързана с човешкия дух.
Това е свободата да бъдем такива, каквито сме.
Да не се страхуваме или срамуваме да бъдем себе си.
Не трябва да виним другите или себе си, че сме злоупотребявали със
самите себе си.
Достатъчно е да сложим край на тази злоупотреба.
Време е да се освободим от тиранията на навиците, на живота си по
инерция, като променим старите споразумения.
Време е да се освободим от ролята си на Жертва.
Първата стъпка към личната свобода е осъзнаването.
Ако не осъзнаваш, че не си свободен, ти няма как да се стремиш към
свободата си.
Трябва да осъзнаваш кой си, да познаваш всичките си потенциални
умения.
Трябва да се самоопознаеш.
Ако наречем ПАРАЗИТ сбора от Съдник, Жертва и Кодекса (системата от
вярвания), тогава всеки опитомен човек е болен човек.
Болен е, защото Паразитът контролира ума му.
Храната на Паразита са негативните емоции, произтичащи от страха.
Паразитът е живо същество, което живее за сметка на други същества.
То изсмуква енергията им, без да даде нещо полезно в замяна и като
рака постепенно убива гостоприемника си.
Съдникът, Жертвата и Кодексът са съставени от психическа или
емоционална енергия и тази енергия е жива. Нашият мозък е фабрика за
емоции.
Когато осъзнаем, че животът ни се контролира от Паразита, ние имаме
две възможности:

· Да продължим да живеем по инерция, да се примирим.
· Да се разбунтуваме и да отнемем властта на Паразита над собствения
ни живот. Това е война за собствената ни независимост.

Паразитът е стоглаво и хилядоглаво чудовище и за да го убиеш, трябва
да се пребориш с всеки от собствените си страхове - един по един.
Процесът е бавен, но резултатен.
След всеки победен страх ставаш все по-свободен.
Трудната работа да се освободиш от всичките си страхове се свежда до
това, да направиш своето голямо почистване на ум.
За да се справиш, прегледай едно по едно всичките си стари
споразумения.
Разгледай ги от гледната точка на новите си Четири споразумения.
Разликата между досегашния, наложен ти живот, и новият, който ти
избираш сега, е в убедеността, че си НЕВИНЕН.
Вече вярваш, че личният избор е единствено твой.
Че единствено ти избираш в какво да вярваш.
Така ти добиваш властта да моделираш собствения си живот.
Ти избираш отговорността.
Дай си сметка за системата от наложените ти убеждения, в които си
вярвал, според които си живял и които никога не си избирал ти самият.
Избери от всичките споразумения онези, които искаш да промениш.
Съсредоточи вниманието си върху тях.
Препрограмирай ума си от споразуменията на страха към споразуменията
на любовта.
Използвай силата на новите Четири споразумения.
Практикуването им осигурява база за размисъл, за отхвърляне на старите
споразумения, докато стигнеш до сърцевината на всички споразумения.
Процесът е бавен и труден - десетилетия сме изграждали споразуменията,
които сега трябва да препрограмираме.
Във всяко от старите споразумения сме влагали силата на словото, която
всъщност е силата на личната ни воля.
Сега всеки трябва да вземе тази своя сила обратно.
Все едно че се борим със собствената си наркомания, защото всеки от
нас е пристрастен към стария си начин на живот.
Пристрастени сме както към привичките си, така и към гнева,
страданието, самосъжалението.
Пристрастени сме към собствените си убеждения.
Единственият начин да се разбие старият стереотип е, като се използва
повторението - начинът, по който е създаден стереотипът.
Затова:
Практикувай новите споразумения и те ще изместят старите.

ПРИЛОЖЕНИЯ:

ТИ СИ ЖИВОТ!

Щастието е твое рождено право. Както любовта, насладата и споделянето
й.
Жив си, така че вземи живота си и му се радвай.
Не се съпротивлявай на разливащия се в теб живот, защото това е
живеещият в теб Бог.
Самото ти съществуване доказва съществуването на Бога. Съществуването
ти доказва съществуването на живота и на енергията.
Не е необходимо да знаем или да доказваме каквото и да е.
Единственото, което има значение, е да бъдем, да поемем риска да
живеем и да се радваме на живота.
Кажи "Не". Кажи "Да".
Всеки има правото да бъде самият себе си.
Не ти трябва познание.
Не ти е необходимо другите да те приемат.
Ти даваш израз на своята божественост чрез живота и любовта към себе
си и към другите.
Да кажеш "Обичам те" е проява на божествеността, на божественото.
В Индия има един ритуал, наречен пуджа. Вземат най-различни
изображения на Бога и ги къпят, хранят и им показват любовта си. Дори
изричат мантри пред тях. Самият идол не е важен. Важен е начинът, по
който се изпълнява ритуалът, и по който се казва: "Обичам те, Боже!"
Бог е Живот.
Бог е Живот в действие.
Най-добрият начин да кажеш "Обичам те, Боже", е да живееш, давайки най-
доброто от себе си.
Най-добрият начин да кажеш "Благодаря ти, Боже", е да се освободиш от
миналото и да живееш в настоящето, тук и сега.
Каквото и да ти отнема животът, остави го да си отиде.
Когато се отпуснеш и забравиш миналото, ти си позволяваш да живееш
пълноценно в настоящия живот. Освобождаването от миналото означава, че
можеш да се насладиш на момента.
Живей, без да се страхуваш от присъди. Промени поведението си, не се
води от това, как ще те приемат другите. Ти не си отговорен за
мнението на другите. Откажи се да контролираш другите и те ще загубят
контрола си над теб.
Учи се от мъдрите. Те са такива, каквито са. Те действат с това, което
имат, и правят това, което могат.
Учи се от нещата. Те са такива, каквито са. Не прави неща, за които не
си създаден. Мъдрият знае границите на възможностите си; глупакът -
не.

ТВОЕТО ПРАВО НА ИЗБОР

· Забрави всичко, което си научил досега. Постави ново начало. Животът
ти е твое творение. Ти избираш дали да страдаш или да си щастлив. Ако
замениш избора "Искам да страдам" с "Искам да съм щастлив", ти
всъщност избираш да обичаш.
· Любовта се излъчва отвсякъде, стига да й позволиш. Любовта е във
всичко наоколо. Тя е състояние на блаженство. Ти имаш рождено право на
щастие. И на страдание. Кое избираш?
· Не се страхувай да изразиш мечтите си. Знай кой си и какво искаш.
Свободен си да променяш живота си - той е твоят живот, не животът на
другите.
· Може да казваш ДА и НЕ винаги, когато ти решиш.
· Живей, без да се страхуваш от присъди. Промени поведението си, не се
води от това, как ще те приемат другите. Ти не си отговорен за
мнението на другите. Не изпитвай необходимост да контролираш другите и
те ще загубят контрола си над теб.
· Не съди. Прощавай. Освободи се от предишната си критичност. Откажи
се от необходимостта си винаги да бъдеш прав, пръв, на върха. Никой не
е виновен. Уважавай себе си. Уважавай другите.
· Не се страхувай да обичаш и да бъдеш обичан.
· Не се страхувай, че ще загубиш нещо. И без това нищо не ти
принадлежи.
· Не се страхувай от смъртта, не се страхувай от живота.
· Обичай се такъв, какъвто си. Обичай тялото, емоциите, ума си такива,
каквито са.
· Само любовта може да те доведе до състояние на блаженство. Да
изпитваш блаженство е като да си влюбен. Летиш в облаците. Където и да
се огледаш, виждаш само любов. От теб зависи колко дълго ще останеш в
блаженството.
· Светът е красиво място. Животът може да бъде много лесен, ако се
ръководи от любовта. Нищо не ти пречи да обичаш непрекъснато. Изборът
е твой. Ако нямаш причина - обичай заради самата любов, защото това те
прави щастлив и блажен. Любовта винаги носи само щастие. Тя променя
представите ни за всичко.
· Погледни през очите на любовта и ще я видиш навсякъде. Когато
обичаш, бърборенето на ума излиза във ваканция.
· Обичаш страданието си, защото ти е познато и ти дава усещане за
сигурност. Опознай любовта, направи нов избор.
· Може би не си в състояние да избягаш от съдбата си, но единствено в
твоите ръце е да страдаш или да си щастлив със своята съдба.

МОЛИТВА ЗА СВОБОДА

Затвори очи, отвори сърцето си, усети извиращата от сърцето ти любов.
Съсредоточи вниманието си върху белите си дробове, сякаш само те
съществуват. Изживей насладата, че дишаш. Ти удовлетворяваш най-
насъщната си нужда: да дишаш. Поеми дълбоко въздух и почувствай как
той изпълва дробовете ти с любов. Защото въздухът е любов. Въздухът е
живот, значи е любов. Вдишвай, докато тялото ти поиска да издиша.
Издишай с наслада, защото си се освободил от вътрешните отрови.
Удоволствие е да удовлетворяваш всяка потребност на тялото си.
Дишането е голяма наслада. Само то е достатъчно, за да си винаги
щастлив, да се наслаждаваш на живота. Да си жив, е напълно достатъчно.
Изживей насладата да си жив, да изпитваш любов... И се помоли:

Създателю на Вселената,
Днес те молим да дойдеш и да споделиш с нас силния съюз на любовта.
Знам, че истинското ти име е любов, че за да общувам с теб, трябва да
споделя твоите вибрации, твоята честота, защото ти си единственото,
което съществува във Вселената.
Помогни ми днес да бъда като теб, да обичам живота, да бъда живот, да
бъда любов. Помогни ми да обичам като теб - безусловно, без очаквания,
без задължения, без да съдя. Помогни ми да обичам и да приема себе си,
без да съдя, защото когато съдя, намирам се за виновен и изпитвам
нужда да бъда наказан.
Помогни ми да обичам безусловно всяко твое творение, особено другите
хора, всичките си роднини и познати. Защото когато ги отхвърлям, аз
отхвърлям себе си, а когато отхвърлям себе си, аз отхвърлям Теб.
Помогни ми да обичам другите такива, каквито са, безусловно.
Помогни ми да ги приема такива, каквито са, без да ги съдя, защото
когато ги съдя, аз ги намирам за виновни, обвинявам ги и изпитвам
потребността да ги наказвам.
Днес изчисти сърцето ми от цялата емоционална отрова.
Освободи ума ми от критичността, за да живея в пълен покой и в
съвършена любов.
Днес е специален ден. Днес отново отварям сърцето си за любовта, за да
мога да кажа на всеки "Обичам те" без никакъв страх, от цялата си
душа. Днес аз ти се принасям в дар. Ела при мен, използвай гласа,
очите, ръцете и сърцето ми, за да осъществим съюза на любовта с всеки.
Създателю, помогни ми днес да бъда като Теб. Благодаря Ти за всичко,
което получавам днес, особено за свободата да бъда самия себе си.
Амин.

МОЛИТВА ЗА ЛЮБОВ

Аз съм огънят на любовта и се моля:
Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари.
Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било наистина необходимо.
Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този
прекрасен ум.
Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и
безкраен дух, с топлината и лъчистата светлина.
Благодаря ти, че използваш думите, очите и сърцето ми, за да споделяш
любовта си, където и да отида.
Обичам те такъв, какъвто си, и тъй като съм твое творение, обичам и
себе си такъв, какъвто съм.
Помогни ми да запазя любовта и покоя на сърцето си и да превърна тази
любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си.
Амин.

Толтекска книга на мъдростта