хипнозата?....от древността
neleta
Хипнозата е толкова древна, колкото и самото човечество. Клинописните
плочки, намерени в междуречието на Тигър и Ефрат, свидетелстват за
това, че най-древният известен нам народ - шумерите - са познавали
хипнозата още в ІV хилядолетие преди Христа и са я използвали точно
така, както се използва и днес.
ШУМЕРИ
В жреческата школа на град Ерех от незапомнени времена се съхранявал
ръкописен документ, който постоянно се преписвал отново и отново.
Фрагменти от този документ са съхранени и до днес и съдържат
неопровержимо доказателство за това, че в далечни времена, най-
образованите лекари измежду жреците лекували болните посредством
внушение по време на сън. На шумерските жреци също така били известни
три степени на състояние на хипноза - лека, средна и дълбока. В наши
дни това деление продължава да е валидно.
ИНДИЯ
В един от най-старите санскритски текстове (кодекс на законите на
Ману) също се споменава посочената по-горе класификация на хипнотични
състояния. Тук те са описани като "сън в будно състояние", "сън в
сънищата" и "сън на блаженството". И в наши дни самохипнозата
представлява съставна част от ред висши степени при йога практиките.
ЕГИПЕТ
В Древен Египет хипнозата се прилагала като терапевтично средство. В
папируса на Еберс, чиято възраст е три хиляди години, са описани
методите, използвани от целителите от онова време. Тези методи имат
много общи черти с използваните в наши дни. Египетските жреци били
също така и народни лечители. В началото на хипнотичния сеанс те
държали пред очите на пациента блестящ метален диск, за да предизвикат
умора, която преминавала в хипнотичен сън. Тук лесно може да се
разпознае източникът на метода на фиксацията, използван днес. На
древните египтяни също така било известено полагането на ръце,
съпровождано със съответното внушение. В един древноегипетски документ
е написано: " ... постави длани върху него, за да успокоиш болката в
ръцете, и кажи, че болката ще отмине." В тези времена са съществували
храмове, в които се разрешавало на болните, търсещи изцеление от
боговете, да преспиват. Най-известните между тях били храмът на
Серапсис в Канопус и храмът на Изида.
ГЪРЦИЯ
Древните гърци също познавали хипнозата и храмовия сън. Болните,
пристигащи в храма, били длъжни за определен период от време да се
придържат към определена диета. Последващ етап от подготовката към
собственото лечение били благовонните бани и ритуалните измивания.
След това жреца разказвал на болните за случаите на успешно изцеление,
за да можел да ги "настрои" към предстоящото събитие и да повиши
напрежението от очакването. Чак след това болните били допускани към
лечебния сън. По време на съня жреците нашепвали определени хипнотични
думи, които в комбинация с храмовата атмосфера пробуждали силите за
самоизцеление. След събуждане жреците тълкували породените у
пациентите сънища и строго им заповядвали да следват съветите на
боговете. И тогава, както и днес, имало болни, които не се поддавали
на хипноза и не успявали да заспят. В такива случаи се намесвали
храмовите жреци, притежаващи медиумни способности, които изпадайки в
транс, установявали контакт с боговете. В знаменития храм на Аполон в
Делфи, до процеп в скалата, от който се издигала пара, на златен
триножник седяла жрица. Вдишвайки изпаренията, тя изпадала в транс и
отговаряйки на зададените въпроси, предавала съветите на боговете. В
други храмове жреците изпадали в транс, вдишвайки изпаренията от
ритуално запалени треви и растения.
РИМ
Римляните също имали медиуми, лекуващи болните или търсещи съвети,
контактувайки с боговете. Даже философите използвали хипнозата и
внушението. Римският поет Порфирий, живял в ІІІ в. пр. н.е., съобщава
за научен спор, който водели помежду си философите Плотин и Олимпий.
Техните ученици също спорели за това кой от двамата учители има повече
познания. Най-накрая Плотин предизвикал Олимпий да се състезават в
"магическото изкуство". Това състезание трябвало да се проведе в
присъствието на учениците. Плотин пристъпил близо до Олимпий и няколко
минути го гледал втренчено в очите, а после силно извикал, така че да
го чуят всички: "Погледнете, сега ще затегна тялото на Олимпий като
кесия за пари!" И наистина ... Олимпий мигновено усетил силна болка и
бил принуден да признае, че неговият опонент притежава голяма сила на
духа.
ХИПНОЗАТА И ХРИСТИЯНСТВОТО
Хипнозата във вид на храмов сън се е съхранила почти до средата на VІ
век. Впоследствие наследството на жреците започнало да преминава в
ръцете на християнските монаси, които извършвали чудотворни изцеления
с помощта на молитви, светена вода, мощи на свети великомъченици и
полагане на ръце. Последното било прерогатив на папите и кралете. В
Новия завет се казва: "Върху болните ще поставят ръцете си и ще им
стане по-леко..." Към ХІ век се отнася първото споменаване за
самохипнозата на монасите от ордена на гезихастите в Атон. Те изпадали
в състояние на самохипноза, взирайки се в собствения си пъп. За това
били наречени омфалопсихици или съзерцатели на пъпа.
ПАРАЦЕЛС
Теофраст фон Гогенхайм (1493-1542), по-известен под името Парацелс,
учел, че решаваща движеща сила при всяко изцеление се явява
"вътрешният лекар". Той писал за това, че монасите в Каринтия лекували
болните, заставяйки ги да се взират в блестяща кристална топка. Това
обикновено предизвиквало изпадане в дълбок сън. По време на този сън
монасите провокирали съответните внушения за оздравяване, което
настъпвало в повечето случаи.
ИНКВИЗИЦИЯ
Чак по време на светата инквизиция този вид терапия потънал в забрава,
тъй като всеки способен да я приложи можел да бъде обявен за поклонник
на дявола.