ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ - Дон Мигел Руис -2-ra chast
neleta
Той е само един: да сменим Кодекса. Да ревизираме наложения ни от
другите мироглед и ако е необходимо - да го заменим с наистина
собствени убеждения, които вече ние избираме съобразно реалните си
потребности; да създадем Кодекс, който няма да ни кара да се чувстваме
като отрепки и който е наистина здравословен. Имаме вече достатъчно
информация, имаме избор. Имаме право на личен избор и че само от нас
зависи да изработим собствения си Кодекс, с който оттук нататък да се
съобразява нашата Съвест.
Има хиляди споразумения, които сме сключили с другите, с Бог, с
обществото, със семейството. Но най-важни са споразуменията, които сме
сключили със себе си. В тези споразумения всеки от нас определя кой е
всъщност, какво чувстваме, в какво вярваме, как трябва да се държим.
Резултатът е онова, което наричаме своя индивидуалност. В тези
споразумения ние си казваме: "Ето, това представлявам. Ето, в това
вярвам. Аз мога да правя определени неща, но други неща - не мога да
правя. Това е реалност. Онова - фантазия. Това е възможно. Онова -
невъзможно".
Едно споразумение не е голям проблем, едва ли само заради един грешен
мисловен модел ще се чувстваме нещастни. Но много споразумения,
изграждащи цялостния ни мироглед, ни карат да страдаме, да проваляме
живота си. Ако искаме животът ни да е изпълнен с радост и
удовлетворение, трябва да намерим смелост да сложим край на тези
споразумения, които ни носят страдание. Те почиват единствено на
страха и отнемат нашата сила.
Почиващите върху страх споразумения изискват изразходване на много
енергия, докато споразуменията, почиващи на любовта, ни помагат да
съхраним енергията си и дори - да я увеличим.
Всеки един от нас е роден с определено количество сила, но за
съжаление, цялата ни лична енергия отива най-напред за създаването на
споразумения, а след това - за тяхното спазване. Съвкупността от
всички сключени споразумения изсмукват нашата сила и в резултат на
това се чувстваме изчерпани. Имаме сила колкото да изкараме някак си
деня, защото по-голямата част от енергията ни отива, за да спазваме
споразуменията, които ни държат кротки и послушни.
Животът ни се управлява от споразуменията, които сме сключили със себе
си. Ако не харесваме живота си, значи трябва да променим
споразуменията. След прекратяването на всяко споразумение ние си
възвръщаме цялата енергия, използвана за неговото създаване.
Има четири могъщи споразумения, основани на любовта, които могат да ни
помогнат да сложим край на почиващите върху страха и пресушаващите
енергията ни мисловни навици. Необходима е много силна воля, за да го
направим. Но ако възприемем Четирите споразумения, те ще засилят
личната ни сила дотолкова, че да можем да променим цялата система на
старите си навици.
1. БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ
Говори честно. Казвай само това, което мислиш; не лъжи, не подвеждай
себе си и другите с думите, които изричаш. Даден ти е дара на словото;
отнасяй се с него като с дар, не го хвърляй безмисловно.
Не използвай словото, за да се самоосъждаш или за да осъждаш другите.
Дай на словото си любов, защото каквото изпратиш, това ще получиш.
Бъди милостив към себе си.
Ако се вслушаш в думите, които използваш, ти ще опознаеш себе си; ако
се вслушаш в думите, които другите използват, ти ще опознаеш другите.
Словото притежава сила. Твоето слово подготвя твоето бъдеще.
Отдели време, за да проумееш смисъла на всяка дума, която използваш.
Словото е обвивката, чрез която твоята мисъл стига до другите.
Мисълта е енергия; енергията е носител на информация. Чрез словото ти
изпращаш енергията на мисълта; словото е натоварено с енергията на
мисълта.
Със словото си ти можеш да убиваш и да възраждаш. Бъди безгрешен в
словото си. Само с това споразумение ти можеш да преобразиш живота
си.
Твоето слово е силата, която трябва да създадеш. Твоето слово е дар от
самия Бог. В Евангелието на Йоана се казва следното за сътворението на
света: "В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог беше Словото."
Чрез словото ти изразяваш съзидателната си сила. Чрез словото даваш
израз на всичко. Независимо на какъв език говориш, намеренията ти се
осъществяват посредством словото. Онова, което сънуваш, чувстваш или
представляваш, ще се прояви чрез словото.
Словото не е само звук или писмен символ. Словото е сила. Това е
мощта, която трябва да изразиш и предадеш, да осмислиш и така да
сътвориш събитията в живота си. Ти можеш да говориш. Кое друго
същество на планетата може да говори? Словото е най-могъщият
инструмент, който притежаваш като човешко същество.
Можеш да злоупотребиш със словото и да създадеш жив ад. Словото на
Хитлер, почиващо върху породените от страха убеждения и споразумения,
ще се помни векове.
Но можеш да бъдеш и безгрешен в словото.
Безгрешност означава "без грях". Грях е всяка постъпка срещу самия
себе си. Когато си безгрешен, ти поемаш отговорност за действията си,
без да съдиш и да се самообвиняваш.
От тази гледна точка цялата концепция за греха се променя от нещо,
свързано с морала и религията, в нещо, свързано със здравия разум.
Грехът започва от самоотхвърлянето. Съгласно религиозната
терминология, себеотхвърлянето е смъртен грях, който води до смърт.
Себеотхвърлянето е равнозначно на самоубийство. Безупречността, от
друга страна, утвърждава живота.
За съжаление, силата на словото се използва злонамерено. Използваме
словото, за да ругаем, да обвиняваме, да намираме виновни, да
унищожаваме. Разбира се, използваме го и правилно, но не много често.
Преди всичко използваме словото, за да разпръскваме личната си
емоционална отрова, изразявайки гняв, ревност, завист, омраза. Словото
е най-могъщият ни дар като човешки същества, а ние го използваме срещу
самите себе си. Създаваме хаос чрез словото. Използваме го, за да
подклаждаме омраза между расите, между хората, между семействата,
между нациите.
В периода на опитомяване нашите близки са изразявали мненията си за
нас, без дори да се замислят. Ние сме приели тези мнения и в резултат
сме живели в страх, като този, че не ме бива в спорта или в писането.
Някой изразява мнение, ние приемаме това мнение и то се превръща в
присъда.
Винаги, когато чуем нечие мнение и повярваме на това мнение, ние
сключваме споразумение и то става част от мирогледа ни. Хората, които
ни обичат, ни осъждат да живеем в емоционален ад, но не съзнават
стореното. Затова трябва да им простим - те не съзнават какво правят.
Самите ние правим същото по отношение на собствените си деца.
Изразяваме подобни мнения и децата ни носят тази присъда с години, а
ние дори не съзнаваме какво сме направили. Затова трябва да простим и
на себе си, помнейки, че подобни присъди трудно се отменят.
Единственият начин е да се сключи ново споразумение, почиващо върху
истината. Истината е най-важната част от безгрешността на словото.
Само истината ще те направи наистина свободен.
Вгледай се в човешките взаимоотношения и виж колко пъти си вредим един
на друг чрез словото. С течение на времето словото се превръща в най-
лошата форма на нашите взаимоотношения: клюката.
Научили сме се да клюкарстваме чрез споразумение. Като деца сме
слушали как възрастните непрекъснато сплетничат, изразявайки открито
мнението си за други хора. Изказвали са мнение дори за хора, които не
познават. Заедно с мненията се е предавала и емоционалната отрова и
ние сме приели този тип на общуване като нормален.
Години наред сме приемали клюки и негативни послания чрез думите на
другите, както и чрез начина, по който използваме словото спрямо себе
си. Ние постоянно разговаряме със себе си и през повечето време си
казваме неща като: "Ама че съм дебел! Ама че съм грозен! Остарявам,
оплешивявам... Глупав съм. Никога нищо не разбирам. Никога няма да бъда
достатъчно добър и никога няма да бъда съвършен..." Трябва да си дадем
сметка какво и как можем да правим със словото.
Безупречността на словото ще те имунизира и срещу всеки, който
използва словото срещу теб. Защото ще приемеш отрицателната идея само
ако умът ти е благодатна почва за нея. Когато си безгрешни в словото
си, умът ти вече не е благодатна почва за негативни послания. Вместо
това той е благодатна почва за думи, които са плод на любовта.
Мерилото за безпогрешността на твоето слово е степента на любовта ти
към самия себе си.
БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ!
2. НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО
Хората не правят нищо заради теб, а само и единствено за себе си, все
едно по какъв начин го представят.
Ти никога не правиш нещо за другите, а само и единствено за себе си,
все едно по какъв начин го представяш.
Хората не са център на твоята вселена.
Ти не си център на тяхната вселена.
Ако те смятам за грозен, то е само защото имам нужда от грозота и я
търся навсякъде; ако ти кажа, че си добър, то е, защото изпитвам
потребност от доброта и я откривам навсякъде. Ако аз не изпитвам
потребност от нещо, няма да го забележа, дори да е под носа ми. Ако
изпитвам потребност - ще виждам около себе си само това нещо.
Ако те ударя, то е, защото искам да ударя себе си, но не го осъзнавам
и затова изваждам навън своята потребност и я насочвам към другия.
Ако крещя срещу теб, то е, защото мразя себе си и това се проектира
върху отношенията ми с другите. Ако искам да те убия, това означава,
че всъщност искам да убия себе си.
Когато не приемаш нищо лично, ти имаш имунитет към думите и действията
на другите и те не могат да те наранят.
Когато не приемаш нищо лично, ти разполагаш с безкрайно познание: по
думите и действията се чете лесно. Научиш ли се да четеш по думите и
действията, ти ще опознаеш другите и ще разбираш техните мотиви.
Не приемай нищо лично. Дадената ти е огромна сила; не се отказвай от
нея, като приемаш лично думите и действията на другите.
Но ние имаме навика да приемаме нещата винаги лично, като че са
насочени единствено към нас. Защото имаме навика да се съгласяваме с
всичко, което чуваме. Но веднага щом се съглася с това, което чувам,
аз приемам в себе си отровата, която другият излъчва. Отровата премина
от този, който говори, към мен, който слушам. Причината за това е
т.нар. чувство за собствена значимост.
Личната значимост е върховната проява на егоизма, тъй като човек
смята, че всичко е насочено единствено към неговата личност, към
неговото собствено АЗ, което е център на Вселената. По време на
опитомяването ние се научаваме да приемаме всичко лично. Смятаме, че
всичко е насочено единствено към нас и че за всичко ние сме единствено
отговорни, че можем да контролираме винаги и всичко. Аз, Аз и Аз -
винаги и само АЗ!
Но другите никога не правят нещо заради нас. Другите правят всичко
единствено заради себе си. Всеки живее в собствения си свят, в
собствения си ум. Неговият свят е съвсем различен от този, в който
живея аз. Когато приемам нещата лично, аз смятам, че другите знаят
всичко за моя свят, че живеят единствено в моя свят, единствено за
мен, и дори - че нямат собствен живот, за да живеят единствено моя
живот. Дори когато нещата изглеждат лични, дори когато другите открито
ме оскърбяват или нападат, това пак няма нищо общо с мен.
Техните думи, постъпки и мнения се ръководят единствено от
споразуменията, които те са сключили със самите себе си, от мисловните
модели в техните собствени умове. Позицията на другите е плод на
начина, по който са били програмирани по време на собственото си
опитомяване, поради което тази позиция няма нищо общо с мен.
Ако някой изрази собственото си мнение и ми каже: "Я, колко си
дебел!", аз не го приемам лично. Защото всъщност този човек се опитва
да се справи с нещо вътре в него, със собствените си чувства,
убеждения или мнения. Той насочва към мен своята емоционална отрова и
тази отрова наистина може да стане моя, но само ако аз позволя това да
се случи.
Ако аз приема небрежно подхвърленото мнение лично, ако му повярвам, аз
приемам емоционалния боклук на другия и той става мой личен
емоционален боклук. Ако обаче не приема лично тези мнения, аз ставам
неуязвим. Имунитетът към емоционалната отровата на другите е дар от
споразумението: НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО!
Когато приемам нещата лично, аз се чувствам засегнат. Моята единствена
реакция е да защитя себе си, собствените си убеждения, да създам
конфликт. Правя от мухата слон, защото изпитвам потребността да бъда
прав, а всички други - да грешат. Опитвам се да докажа своята правота
и започвам да изразявам собствените си мнения.
Чувствата и постъпките ми обаче са само проекция на моя собствен свят,
отражение на моите лични споразумения. Моите изказвания, дела и мнения
са в съгласие единствено със сключените от мен споразумения и тези
споразумения нямат нищо общо с другите. Ние говорим на различни езици
и всеки крещи към другия своята правда, без да има големи шансове за
хармонични отношения.
Но ако аз не се интересувам от твоята лична преценка за мен; ако тя не
ме засяга; ако не приемам казаното от теб лично, това ще означава само
едно: аз знам, че ако ти си щастлив, ти ще ми декларираш своята любов,
не своята омраза и нещастие. За да ми казваш неща, които ме нараняват,
това значи само, че ти самият си дълбоко наранен.
Когато знам това, изказванията на другите престават да ме засягат, да
ме нараняват. Защото единствено аз знам какво представлявам всъщност,
колко струвам. И наистина изобщо не ми е необходимо да ме одобряват
другите, за да се одобря сам, да се обичам и харесвам.
Някой може да ми каже: "Твоите думи ме нараняват!" Не е така, не моите
думи нараняват някого. Истината е, че този някой има емоционални рани,
които моите думи докосват. Той сам се наранява, и аз няма да приема
това, че той се самонаранява, като нещо лично и да си създам чувство
за вина. Не защото не му вярвам, като ми казва, че го боли. Вярвам му.
Но той самият не проумява, че не аз, а той самият се наранява. Ние
двамата виждаме света по различни начини.
НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО, защото ако приемаш нещата лично, се обричаш на
безсмислено страдание. Хората са пристрастени към страданието в
различна степен и ние се подкрепяме един друг в поддържането на тази
пагубна привързаност. Хората са съгласни да си помагат да страдат. Ако
имаш нужда от малтретиране, много лесно се намира кой да те
малтретира.
По същия начин, ако си човек, който има нужда да страда, нещо в теб те
кара непрекъснато да се измъчваш. Сякаш на гърба ти е написано "Ритни
ме!" и винаги се намира кой да те ритне. Това е така, защото ти търсиш
оправдание за страданието си, и го търсиш най-вече във външните
фактори. Пристрастеността към страданието всъщност е също
споразумение, но ти го подновяваш всеки ден, вместо да го промениш със
споразумение, което да прекрати зависимостта ти.
Създадеш ли си навика да не приемаш нещата лично, ще избегнеш много
неприятности в живота си. Гневът, ревността и завистта ще изчезнат и
дори тъгата ще се стопи, когато не приемаш нещата лично.
Ако успееш да превърнеш това второ споразумение в навик, ще почувстваш
голяма свобода. Дори целият свят да злослови срещу теб, ако не го
приемаш лично, ще бъдеш имунизиран. Може някой умишлено да ти изпрати
емоционална отрова, но ако не приемаш нещата лично, ти няма да я
погълнеш. Когато не приемеш емоционалната отрова, тя ще се върне към
този, който ти я е изпратил, и ще се върне още по-опасна, по-силна.
Ето защо е толкова важно второто споразумение. Когато не приемаш
нещата лично, ще превъзмогнеш навици и модели, които те държат в плен
на миналото и които предизвикват ненужно страдание. Дори само чрез
практикуването на това споразумение ще започнат да се отменят десетки
дребни, малки споразумения, които те карат да страдаш. Ако спазваш
първите две споразумения, ще прекратиш 75 % от дребните споразумения,
които те държат в плен на страданието.
Когато ти стане навик да не приемаш нещата лично, вече няма да е
необходимо да се доверяваш на това, което казват или правят другите.
Ще вземаш сериозните решение благодарение на вярата в себе си.
Не забравяй: ти никога не си отговорен за постъпките на другите
Отговорен си единствено за собствените си постъпки. Когато наистина го
разбереш и се откажеш да приемаш нещата лично, небрежните забележки
или постъпките на другите няма да те нараняват, няма да те достигат.
Ако спазваш това споразумение, можеш да пътуваш из целия свят с
напълно отворено сърце и никой няма да те нарани. Ще можеш да казваш
"Обичам те!" без страх, че ще ти се присмеят или че ще те отхвърлят.
Няма да се боиш да си поискаш онова, което ти е необходимо. Ще можеш
да казваш ДА или НЕ, без да осъждаш и без да изпитваш чувство за вина.
Ще можеш винаги да следваш сърцето си.