Aliev

[neleta]

Ключ към себе си
(Етюди за саморегулирането)
Хасай Алиев
ЗА КОГО Е НАПИСАНА ТАЗИ КНИГА?
Мисля, че най-хубавите книги са тези, които помагат на човек
да се самоусъвършенствува
Това е книга за метода на управляемото саморегулиране. Ще попитате
защо така се нарича, не е ли названието му - управляемо саморегулиране
- тавтология?
Въпросът е в това, че съществува понятие ,,саморегулиране", което в
повечето случаи се отнася до ес­тественото автоматично саморегулиране
на организма. Това е т. нар. хомеостаза. Хомеостатичните биоавтомати
се формират в хода на еволюционното развитие на човека и му служат за
запазване на вътрешната ста­билност на организма, т. е. за нормалното
му функцио­ниране в изменящите се. условия. Например при поя­вата на
вятър се изменя тонусът на кръвоносните съдо­ве на главния мозък,
автоматично се регулира кръвно­то налягане Хомеостазата, или автоматът
за поддържа­не на жизнените функции на организма, се формира в
продължение на милиони години. Тя действа независимо от съзнанието на
човека - и по време на сън, и когато той бодърствува. Нейните защитно-
приспособителни ре­акции в здравия организъм са незабележими за съз­
нанието и не го отвличат от решаването на по-висши задачи (това е и
една от причините например за не­желанието да се занимаваме
профилактично с физкул­тура, въпреки че сме убедени в нейната
полезност).
Управляемото- саморегулиране е метод за съзнател­но-волево управление
на вътрешните процеси на нашата психика и на организма ни изобщо.
Често ме питат: дали като се научим на саморегулиране няма да обеднеем
емоционално? Та нали всеки човешки опит е индивидуален, интимен. За да
придо­бие култура на чувствата, човек трябва да изпита не само щастие,
но и душевни драми, сътресения, мъчи­телни съмнения. Цялата драма на
чувствата, която човек изживява, формира духовната му култура. А его­
истът (да си спомним какво е писал Чернишевски за ,,разумния егоизъм"),
научавайки се да потиска чувст­вата, които причиняват страдания, ще се
опита неза­бавно да се избави от тях. По този начин ще изпадне в
противоречие със собствената си природа. Някои да­же привеждат пример
от литературата. В знаменития роман на Булгаков Маргарита моли Бога да
я избави от паметта за Майстора, от любовта й към него и понася за
това ужасно наказание - превръща се във вещица.
Няма ли да заприличаме на създаденото от удиви­телното въображение на
Гьоте странно същество Хомункулус - полудете-полустарец, който изморен
от опита и мъдростта си преди още да е почнал да живее, който знае
всичко, известни са му всички тайни на све­та, но е отделен от него с
тънкото стъкло на лабора­торната Вагнерова реторта? И когато
реалността се втурва в душата му под формата на любов, когато във
Валпургиевата нощ той вижда богинята на здравето и красотата --
прекрасна, току-що излязла от морето, хвърля се в краката й, а
стъкленицата се разбива и първата минута от неговия живот се превръща
и в ми­нута на неговата смърт...
Не е ли предвидил Гьотевият гений онова душевно, духовно обедняване,
към което ни тласка т. нар. разу­мен егоизъм?
На всички справедливи опасения мога да отговоря само с убеждението си,
че саморегулирането се базира изключително върху развитието на
индивидуалните ка­чества на личността, на нейните възможности, зало­
жени от природата.
Тази книга има познавателно значение. Днес, кога­то човек губи
естествената си екологична ниша, в коя­то е съществувал векове наред,
той е длъжен да знае за дебнещите го опасности, длъжен е да има и пред-
става за своите психофизиологически възможности. Още на границата
между XIX и XX век В. И. Вернадски, като изучава антропогенното
влияние на околната среда, формулира идеите за единството на всички
ево­люционни процеси, протичащи на Земята - геохимич­ни и физични, на
развитието на живото вещество и на човешкото общество. Той създава
учението за ноосферата - сферата на дейността на разума. Всичко това
предполага формиране на ново мислене в новите условия с несвойствени
форми на живот, а ако човек желае да оцелее в тях, бих казал, че дори
е длъжен да си из­работи нов кодекс на поведение.
Човек не е закостенял психофизически организъм, той се развива. Ако се
проследи еволюционното му раз­витие, което продължава, може да се
забележи една характерна закономерност - все повече функции на ор­
ганизма се подчиняват на съзнателно-волево управле­ние, все повече се
разширяват възможностите на чо­вешкото съзнание не само като творчески
организатор на външната дейност на организма, но и като регула­тор на
вътрешните му процеси.
В дълбока древност, в зората на своето развитие чо­век не е могъл
свободно, по собствено желание дори да свие пръстите си в юмрук. За
тази цел е била нужна появата на тигъра, който го напада. И пръстите
му ав­томатично се свивали, подчинявайки се на защитно-рефлекторната
реакция.
След време ,,биоавтоматът", подчиняващ се на ин­стинктите и рефлексите,
получава развитие при съзна­телния човек - хомо сапиенс, способен
отначало да свие пръстите си в юмрук без появата на самия тигър, а
само при представата за него (както например дори днес не може да бъде
разширена или свита зеницата на окото само с усилие на волята, без да
си представим ярка светлина-или-тъмнина), и едва по-късно в хода на по-
нататъшното развитие на човека всичко това става възможно и без образа
на дразнителя, само с усилието на волята му.
Целият процес на преминаване от стадия на биоавтомата към разумния
човек, който се извършва не без участието на трудовата дейност,
довежда най-после до скъсяването на връзката между целта и включването
на изпълнителните органи.
Защо все пак човек не е останал на стадия на биоавтомата, а е
продължил да се развива в съзнателна насока?
На този проблем са посветени много теории. Но ние се интересуваме в
случая от идеята, че принципът на автоматичното функциониране на
човека не може на­пълно да му осигури оцеляването в непредсказуемо из­
менящите се условия. Древният механизъм за адапта­ция може да бъде
задействан на основата на вече съ­ществуващия опит, а човек често се
сблъсква със си­туации, в които се изисква интензивно разширяване на
този опит, прогнозиране на действията, отчитате на въз­можните
резултати. Необходимостта от прогнозиране на действията в зависимост
от поставената цел и от си­туацията стимулира развитието на
съответните органи и системи на човешкия организъм и по такъв начин съ­
действа за развитието на съзнанието.
Именно на този етап от развитието на човека у него възниква
потребността да използва вътрешните проце­си за постигането на своите
цели. Така например трени­ровките на паметта ни помагат по-бързо да
усвояваме чужди езици, а подчинявайки терморегулацията на ор­ганизма
си на съзнателен контрол, ще си спестим необходимостта да гълтаме
аспирин при простудни заболя­вания или ще се научим да работим през
горещините почти без да усещаме умора.
За съжаление дори и днес много от функциите на нашия организъм
продължават да бъдат определено автоматични. Без специални тренировки
човек не може по свое желание да регулира кръвното си налягане, да
управлява тонуса на кръвоносните си съдове, да обезболява желани
участъци от тялото си. Към всичко това трябва да прибавим и целия
сложен, все още недостъ­пен за съзнателно-волево управление комплекс
от вът­решни механизми, наричани обикновено резервни въз­можности на
човека.
Базирайки се на това, че еволюционното развитие на човека е насочено
от биоавтоматното адаптиране към съзнателно-волевото самоуправление,
може да се каже, че обучението по саморегулиране в определена степен
съдейства за оптимизацията на еволюционното самоусъвършенстваяе на
човека.
Това е свято дело и то не търпи отлагане. А ето и причината.
Когато говорим за нашето време, обикновено изпол­зваме изрази като ,,в
нашия бурен век", ,,в нашия стремителен век". Но в тези словесни
стереотипи има и истина. Ето и мнението на известния учен академик
Никита Мойсеев: ,,В ,,добрите стари времена" бащите и децата са живеели
като правило в много сходни усло­вия, които почти не се променяли за
цяло поколение. Се­га всичко се измени. Даже две последователни
поколения в развитите страни живеят при съвсем различни усло­вни.
Оттук и различното възприемане на заобикаляща­та ги действителност.
Основната причина за това са стремителният процес на развитие на
науката и" техни­ката и неимоверният напредък на цивилизацията. В
темповете на научно-техническия прогрес не се забеляз­ва тенденция към
спадане. Животът не се стреми да се върне в руслото на спокойното,
умерено развитие.. . Ето защо обществото постоянно трябва да се
приспосо­бява към новите условия ..."
В тази ситуация е наложително усъвършенстването на функционалните
възможности на човека, повишава­нето на неговите защитно-адаптивни
качества. Днес, когато, от една страна, човек е съзнателно същество,
а, от друга, неговият природен биоавтомат остава все още недостатъчно
гъвкав в приспособяването си към нови­те условия на живот, започва
интензивен процес на самоосъзнаване на човека, който се опитва
съзнателно да управлява собствените си, все още автоматични реакции. И
нека саморегулирането, което в бъдеще трябва да се превърне в
неотменна част от общата кул­тура на човека, му помага в този процес.
Колкото повече параметри са подложени на съзнателен контрол, толкова
по-голяма е и степента на свободата.
Какъв ще бъде той, бъдещият човек - хомо футурум? Когато се занимаваме
със саморегулиране, често трябва да се замисляме над този въпрос - от
това зависи нашето бъдеще. Защото в нашия действително стремителен век
биоавтоматът започна да прави засечки. Появиха се признаци за
отслабване на адаптивните способности, което намери израз в
увеличаването на неврозите, на стресогенните и поихосоматичните забо­
лявания, на инфарктите.. Под натиска на нараства­лите темпове на
живота, на новите необичайни видове дейност, на трагичното нарушаване
на екологичната "рода за човека става жизнено необходимо да се научи
да привежда естествения си защитен биоавтомат понякога в режим на
,,ръчно" управление, да му помага със съзнателно-волево саморегулиране.
Ето защо за разли­ка от понятието ,,саморегулиране" се появи названието
на метода - управляемо саморегулиране.
С това название новият метод бе утвърден от Мини­стерството на
здравеопазването и бе препоръчан за практическо приложение при
премахването на стреса и умората, повишаването на работоспособност­та
и оптимизацията на процесите на тренировка и обу­чение, а също и за
психопрофилактика и лечение на психосоматични заболявания.
За по-голямо удобство в бъдеще ще го наричаме ме­тод на
саморегулиране, без да използваме думата ,,уп­равляемо".
Този метод има още едно работно название - ключ. Така го наричат в
различните публикации от открива­нето му през 1981 г. досега. Терминът
,,ключ" се споменава в редица научни статии в описания като ,,Елек­
тронная промишленность" (статията ,,Някои въпроси на промишлената
психофизиология"), ,,Психологический журнал", ,,Физиология
человека" (статиите ,,Мето­дика за оптимизация на работоспособността на
човека" и ,,Резултати от топлинното въздействие").
Непосредствено след откриването на метода терми­нът ,,ключ" беше даже
удобен за използване. В знаменитата очна клиника по микрохирургия на
Св. Фьодоров например питаха подготвените за операционния кон­вейер
пациенти: ,,Притежавате ли ключа?" Ако отгово­рът беше положителен,
предоперационната медикамен­тозна подготовка се отменяше. Болните сами
предиз­викваха обезболяване на оперативния участък, премах­ваха страха
си преди операцията.
По-късно, когато новият метод се използваше за премахване на
умората от монотонния труд при работници от предприятия на
електронната промишленост или пък за обучаване на граничари да
подобряват самочувствието си след безсънните нощни дежурства, думата
,,ключ" се употребяваше все по-рядко и постепен­но бе заместена с по-
естествения и общоприет израз ,,уча се да се саморегулирам" или
,,владея саморегулирането".
През 1983 г. списанието ,,Електронная промишленпость" заедно със
статията за саморегулирането помесги и доста дръзка за времето си
снимка - работничка с отпусната назад глава спи на работното си място
пред микроскопа. Доста необичайна гледка - след 1-2 минути по
собствена програма тя автоматично ще­ше да се събуди и добре
отпочинала, освежена отново щеше да пристъпи към работа. Както Щирлиц
в добре известния ни филм. Само че в това предприятие такава уникална
способност притежаваха няколко стотици души.
Статиите за психофизиологията, а те започнаха все по-често да излизат
на страниците на подобни списа­ния, са вече характерна" особеност на
нашето време. Проблемите на психологията и физиологията на човека
започват да се изучават в различни области на човеш­ката дейност,
които преди нямаха отношение към по­добни въпроси. Така например в
такова техническо спи­сание каквото е ,,Електронная промишленность" за
мои­те статии бе открита специална рубрика под заглавие: ,,Системи за
психофизиологическо регулиране".
В едно от големите производствени обединения на Армения, където със
съдействието на директора му Е. А. Петросян бе създадена стая за
психологическо разтоварване, работниците трябваше редовно да идват за
възстановяване на своите сили. В нея звучеше и му­зика, и се
прожектираха диапозитиви с пейзажи под звуците на ромоляща вода. За
човек, чиято работа ня­ма отношение към производството, всичко това
може да изглежда като детска игра, ала операторът, монти­ращ
микроелементи, който цял ден работи с микроскоп, знае цената на
приятната почивка за очите. Но стотици хора, заети в интензивното
съвременно производство, не са в състояние едновременно и редовно да
посещават тази стая. Ето защо беше създаден център за обучение по
саморегулиране, в който групите от работници идва­ха не само за
почивка. В него те получаваха навици за саморазтоварване, което можеха
да осъществяват в удобно за тях време на работните си места.
Саморегулирането е значително по-полезно като психотерапевтично
средство, отколкото обичайната пасивна почивка. Като резултат от
използването му у работниците нама­ли умората, изчезна главоболието, а
вечер в къщи те можеха спокойно да гледат телевизия или да четат, и то
без характерното напрежение и усещане за ,,пясък в очите",
Използването на саморегулирането е аналогично на провеждането на
психотерапевтичен сеанс от лекар. Са­мо че за целта не е нужно да се
ходи в поликлиника, а всеки се превръща сам за себе си в
психотерапевт, на­учавайки се да възстановява силите си по собствено
желание.
Саморегулирането е универсално по своята същност а може да бъде
използвано като оръжие във всяка об­ласт от живота и дейността на
човека. Но то е особе­но незаменимо, когато към човешкия организъм се
предявяват повишени изисквания. Неслучайно от този метод живо се
интересуват не само болни, желаещи бързо да се възстановят, но и
здрави хора, които се за­нимават с напрегнат умствен или физически
труд.
Така например заниманията по саморегулиране ста­наха нещо обичайно по
време на заседанията на прес­тижния клуб на директорите на
промишлените пред­приятия, ръководен от акад. А. Аганбегян, а председа­
телят на известната рижка агрофирма ,,Адажи" А. Каулс специално
пристигна при мен в Махачкала, за да усвои някои полезни навици за
саморегулиране. Освен това той ми предложи да бъде използван мето­дът
в управленската дейност.
И така за кого е написана тази книга? Това съвсем не е празен въпрос.
Преди всичко защото е прието ме­дицинските методи да се описват в
специализирани из­дания. Освен това и най-главното: на саморегулиране
може да ви научи единствено лекар психотерапевт, кой­то е преминал
през специална подготовка. Излиза, че самоучител по саморегулиране
няма и не може да има.
И все пак книгата е факт, читателю. Нейният сми­съл, убеден съм,
надхвърля рамките на приложното предназначение. Ще поясня - мнозина от
нас изпит­ват в различни ситуации психологически дискомфорт. Това може
да е свързано с недостатъчно възпитание, т. е. с липса на умение да се
общува с недостатъчна вътрешна свобода или пък с особеностите на
психика­та. Всеки може да си припомни не една унизителна ситуация от
живота си, когато не е знаел какво да каже, как да постъпи, не се е
въздържал, избухнал е и е на­правил глупости ... За емоционалните и
впечатлител­ните хора някои незначителни събития прерастват понякога в
истинска драма, та дори и в трагедия. Причинага за това е липсата на
психологическа култура, което днес е наш общ недостатък и от която
всички се нуждаем. Не е тайна, че някои хора се подлагат на частни
сеанси и при това плащат немалко, за да станат по-уверени в себе си,
да се научат да не изразход­ват прекалено много душевна енергия за
незначителни преживявания. Свидетели сме как най-различни
,,самиздатовски" трактати по йога и китайска гимнастика, нелегални
ръководства и други подобни с голям успех вървят от ръка на ръка,
обещавайки на най-запалени­те да изпитат нирваната или пък да
постигнат завид­но дълголетие, дори безсмъртие. ,,Новопосветените" ор­
ганизират сдружения, където колективно овладяват похватите на
медитацията, релаксацията и др., с усър­дието на средновековни
магьосници търсят смисъла на живота, достигайки понякога до абсурд,
защото често всичко това лишава ,,търсещите" и от самия живот.
От друга страна, има и много легална, широкодостьпна литература по
автогенна тренировка, с която се занимават хиляди хора. От нея могат
да се вземат све­дения и за другите видове и методи на
саморегулирането, с чиято помощ да се овладеят полезни и оздрави­телни
упражнения.
С какво нашият метод за саморегулиране се отлича­ва от другите и защо
към него се предявяват такива ви­соки изисквания при популяризирането
му?
Въпросът е в това, че новият метод се базира на ча­стично използване
на елементите на хипнотехниката. Именно използването на хипноза при
усвояването на са­морегулирането изисква медицински контрол, но в съ­
щото време осигурява необичайно висока в сравнение с другите методи
скорост на обучение, която надвишава например овладяването на
автотренинга 10 пъти.
В процеса на многобройните дискусии с лекари, фи­лософи, педагози,
социолози и психолози, запознати на само с практиката, но и с научно-
теоретичната и мето­дологичната страна на саморегулирането, стигнахме
до единодушното мнение, че е необходимо този въпрос да бъде разяснен.
Липсата на съответна информация, на знания за резервните възможности
на човека често формира лъжливи представи за саморегулирането изобщо,
което пречи при ефективното изработване на нужните навици в процеса на
усвояването му. Така например сред сравнително образовани хора се
срещат привърже­ници на окултно-мистични учения, такива, които
настояват пред лекаря специалист незабавно да открие фено­меналните им
способности - да ги научи на телепатия, на левитация (летене), или
просто да им разкрие как с помощта на саморегулирането ще могат да
стъпват бо­си върху натрошени стъкла, без да се порежат, което
обикновено се показва във филмите за йогите. (Всъщ­ност може би вече
на повечето от вас е известно, че да лежи върху купчина натрошени
стъкла може всеки и колкото по-голяма е купчината, толкова по-малка е
ве­роятността да се порежете, А да се спи на ,,гвоздеите'", на т. нар.
апликатор на Кузнецов, за някои хора дори е удоволствие. Образът на
Рахметов от романа на Чернишевски бледнее с обогатяването на знанията
за тези физиологически закони.)
Ето защо научнопопулярната информация за подго­товката на човека към
усвояване на саморегулирането е важно и нужно нещо. От нея зависи не
само ефектив­ността на практическото обучение, но и защитеността на
човека от влиянието на всевъзможни лъжеспециалисти и шарлатани,
обещаващи на желаещите моментално да им разкрият всички тайни на
саморегулирането.
В книгата ще намерите и няколко начина за прак­тическо използване на
метода, които могат да бъдат усвоени самостоятелно - как да премахнете
нервната си преумора, как бързо да възстановите силите си. Ана­логични
начини са описали в литературата. Например всеки желаещ може да се
запознае с упражненията на йогите или с автотренинга. Вярвам, и вие
сами ще се убедите в това, че с помощта на саморегулирането мно­го по-
просто и по-ефективно можете да се освободите от нервното напрежение
или да възстановите силите си. И така тази книга е за тези, които
искат да се запо­знаят с метода на саморегулирането и при желание да
се въоръжат с него за успешното осъществяване на своите жизнени и
творчески цели, за запазването на своето здраве и дълголетие.
Тази книга е и за онези, от които до голяма степен зависи
разрешаването на въпроса за създаване на ши­рока мрежа за изучаване ща
саморегулирането.
И накрая тя е за специалистите, занимаващи се с проблемите на
саморегулирането. Между тях не са малко и онези, които мислят, че вече
знаят всичко за него. Да се знае всичко за саморегулирането е
невъзможно поради простата причина, че то е насочено към раз­криване
възможностите на човека, към реализиране на неговия физически и
творчески потенциал. А той, мисля, е неограничен.
И към теоретичното, и към, практическото усвояване на саморегулирането
трябва да се пристъпи с оптими­зъм. Трябва да се помни също така, че
саморегулира­нето, колкото и да е по-лесно за усвояване в сравнение с
другите методи и системи, все пак не е вълшебна пръ­чица, а медицински
метод, изискващ постоянен труд и доверие.
Аз, авторът на този метод, успях да разгърна само една страница от
изключително важната и интересна за всички ни област, но тази
страница, както се изрази един от моите ученици, лекарят Я. Лесков, се
оказа толкова обемиста, че ще е необходимо да я прелистим всички
заедно.
КАКВО МОЖЕ ДА ДАДЕ САМОРЕГУЛИРАНЕТО ЛИЧНО НА ВАС
Ако сте се уморили след напрегнат умствен или фи­зически труд, а за
почивка или сън няма подходящи ус­ловия и време, с помощта на
саморегулирането вие мо­жете бързо да възстановите силите си. Дори,
ако е не­обходимо, без да напускате работното си място.
Саморегулирането може да ви послужи не само за интензивно
възстановяване на силите, но и за ефективно настройване към предстояща
дейност. С помощта на саморегулирането психиката и организмът без уси­
лие се превключват от един вид дейност към друг, не­утрализирайки
бързо остатъчните реакции от минали събития. То е полезно и за
освобождаването от различ­ни отрицателни емоции и преживявания, които
ви пре­чат да се настроите за определена дейност.
С помощта на саморегулирането могат да бъдат реализирани всички
известни форми на самовнушение, практикувани например при
автотренинга, като релаксираща (,,отпускам се, почивам си, чувствам в
тяло­то си топлина и тежест, приятна сънливост ..."); комфортизираща
(,,чувствам се добре, имам много си­ли..."); тонизираща (,,изпълнен съм
с бодрост и енер­гия, целият съм като пружина, готов съм за рабо­
та..."); настройваща, прилагана за подготовка към всяка дейност, и
други.
Ако ви предстои усвояването на професионални или каквито и да било
други навици, саморегулирането ще го ускори. Освен това, използвайки
саморегулирането, можете да неутрализирате старите стереотипи, които
пречат на новата ви работа, да се пренастроите в нуж­ната посока, а
при необходимост - да ги възстановите. С помощта на саморегулирането
може успешно и бързо да се усвои всеки нов вид дейност - от балета до
тре­нировката на организма за предстоящ космически полет.
Саморегулирането ще ви помогне по-малко да боле­дувате, да поддържате
добра работоспособност, а в случай на необходимост - да мобилизирате
всичките си сили за рекорден скок или за преодоляване на стре­сови
състояния и депресии. Владеейки навиците на саморегулирането, вие ще
можете да помогнете на своя лекар при лечението на всеки свой недъг,
като но негов съвет изпълнявате съответните психофизиологически
упражнения и психотерапевтични самовнушения. С по­мощта на
саморегулирането се увеличават защитните сили на организма, което от
своя страна засилва ефек­та от другите видове лечение, осигурявайки
комплексен характер на лечебния процес.
Саморегулирането ще подпомогне силата на волята ви, ако желаете да се
откажете от пушенето или от други вредни навици.
Това е инструмент, с помощта на който вие можете да развивате своите
волеви, творчески и адаптивни (защитно-приспособителни) възможности в
желаната от вас насока.
От ранна възраст вие желаете да овладеете себе си, да започнете живота
поновому, да станете господар на своите думи н постъпки, да бъдете
конструктор на своя характер. Ако сте способни да имате и да създавате
идеали, саморегулирането е този ключ, който ще ви помогне да настроите
целия си организъм за тяхното по­стигане, това е метод за
самоорганизиране в съответ­ствие с желаните цели.
ИМА ТАКОВА ОСОБЕНО НЕУТРАЛНО СЪСТОЯНИЕ
Вселената се разкрива в хармонията на разума с душата - това не е
просто фраза
За да управлявате своя вътрешен биоавтомат, т. е. за да го приведете в
режим на ,,ръчно" управление, е необходимо да намерите това неутрално
състояние на мозъчните механизми, чрез което е възможно да пре­
включвате дейността на вътрешните системи на орга­низма по свое
съзнателно усмотрение.
Има такова особено състояние, при което леко и свободно се диша. Като
че ли всичко в тебе се осво­бождава. Трудно е да се изрази с думи.
Всеки може да го чувства различно. То е удивително приятно, в него се
осъществява хармонизация на организма, уста­новява се равновесие между
душата и тялото.
Главата в такова състояние като че ли е ,,празна", в нея има бездна,
незапълнена от нищо; няма мисли, не ти се иска да обръщаш внимание на
нищо. Цялото тяло почива, събира сили. Признаците на това състоя­ние
възникват понякога от само себе си. Например ко­гато човек е много
уморен и седи като вцепенен, без­смислено отправил поглед в една
точка. Тогава мозъ­кът включва защитно-възстановителната си реакция,
превключва се от изразходване на сили към тяхното натрупване.
Или например когато у бегача състезател се появява ,,второ дишане":
дишането става по-леко, тялото се усеща необичайно леко, бягането
става приятно и ти се струва, че можеш да бягаш безкрайно. Тогава под
въздействието на критичното натоварване рефлекторно-автоматично се
включва особено възстановително състояние, привежда се в действие
щадящ организма механизъм - режим на икономично използване
на енергията.
Понякога това състояние на хармонизиране се включ­ва по време на сън,
особено при. децата, и тогава те ,,летят". Казват, че когато децата
летят на сън, те растат.
Това е състояние на вътрешен комфорт, когато се отваря естествено
свободно дишане. Същността му се състои в това, че хармоничното дишане
при човека се осъществява в много икономична структура, по-близо до
повърхността. Човек, овладял това дишане, става по-здрав. Но за
съжаление не на всеки се удава да диша така.
Когато авторът на тази книга демонстрира упраж­ненията, предизвикващи
състоянието на саморегулиране, пред К. П. Бутейко, той, след като ги
изпита вър­ху себе си, възкликна: ,,Дишането ми стана такова, каквото
трябва да бъде! Този метод може да се при­лага при тези, които трудно
се поддават на обучение за волево блокиране на дълбокото дишане."
Не е важно по какви причини и с помощта на как­ви методи възниква това
особено психофизиологично състояние, но веднъж възникнало, то
възстановява из­тощените или нарушени нервно-психически или
физиологически функции, лекува и подмладява организма.
Това удивително животворно състояние има много определения; медитация,
Великото Нищо, нирвана, дзен, мистично състояние, самохипноза,
автогенно вглъбяване..-. Независимо от различните методи за постигане
на това състояние (което ние наричаме съ­стояние на саморегулиране)
същността му е една и съща. Различни са само методите за неговото
пости­гане и насочеността на практическото му използване.
При нашия метод на саморегулиране достигането на даденото състояние се
извършва необичайно бързо в сравнение с другите известни методи, а
неговото прилагане е универсално, тъй като не е ограничено от рамките
на съществуващите системи.
Ето един пример. Ако при автогенната тренировка саморегулирането се
осъществява в условията на нервно-мускулно отпускане - в неподвижна,
удобна поза, то саморегулирането по новия метод може да се из­върши
даже стоейки на един крак и при това да включва движения. Намирайки се
в особено състояние, човек може да разучава нов танц, да се учи да
пише на мнима машина, да си създава навици за управление на автомобил
или самолет, да скача с въображаем парашут, да моделира състояние на
безтегловност пред полет в Космоса и да изпълнява сложни физически
упражнения. При това в него се включват всички необходими движения,
съответно се променя работата на мозъка, сърцето, на всички вътрешни
органи и систе­ми и се осъществява ускорено усвояване на нужните
навици.
Понякога в състояние на саморегулиране възникват удивителни усещания.
Появява се не само естествено дишане, но и необичайно усещане за
блаженство, ду­шевна еуфория, иска ти се да пееш, да летиш. Като че ли
камък ти е паднал от плещите. Празник на ду­шата. И след това -
главата е бистра, ясна, от пре­дишната умора или преживявания няма и
помен. Имаш желание за работа, иска ти се да пишеш стихове, ки­пиш от
енергия.
В това състояние на мозъка (който, както устано­виха биохимиците, е
също жлеза) се изработват жизнено важни за нормалната дейност на
организма хор­мони и т. нар. ендоморфини - вътрешни наркотици. Те
създават основа за положителни емоции, влияят те­рапевтично върху
нарушената работа на органите, участ­ват във вътрешните механизми за
адаптация и обезболяване.
По своята природа човек се нуждае от време на време от душевно
разкрепостяване, от самообновяване на океана на своя вътрешен живот,
от свободна самоизява. Ако той е психологически потиснат, не е сво­
боден, той е склонен към изкуствени начини за раз­крепостяване: душата
иска цигари, вино, наркотици. Освен това потиснатостта води не само до
неврози, но и значително повишава чувствителността на човека към
външни психични влияния: към чуждия авторитет, сте­реотипа, командата,
т. е. връща го към стадия на био-автомата.
Изкуственият наркотик потиска изработването на аналогични органични
вещества в организма. Поради това се образува патологичен порочен
кръг: абстинентният синдром (махмурлук), ужасяващите болки при
наркоманите са причинени от потискането на произ­водството на вътрешни
аналгетици.
Един наркоман, усвоил саморегулирането, започна да прилага това
състояние, за да предизвика у себе си душевна еуфория, без да прибягва
до наркотици. Ско­ро той успя да се избави от наркоманията. Същият
опит бе проведен след това с алкохолици, които по съ­вет на лекаря,
вместо да приемат алкохол, възпроиз­веждаха по памет у себе си с
помощта на саморегу­лирането състояние на опиянение или по-точно пре­
дизвикваха у себе си усещане за душевен комфорт, уве­реност в
собствените си сили, вътрешна свобода, добро настроение, които са
изпитвали в състояние на опияне­ние. По този начин у тях се
стимулираше изработва­нето на ендоморфини, което им позволяваше да се
из­бавят от пагубната страст. Тази практика послужи ка­то основа за
създаване на оригинална методика за ле­чение на алкохолизма чрез
саморегулиране.
Това чувство за вътрешно разкрепостяване добре изрази известната
руска артистка Людмила Касаткина. На срещата ми с театралните дейци,
организи­рана през февруари 1988 г., излизайки на сцената и
предизвиквайки състоянието на саморегулиране, тя възкликна:
- Години наред от филм на филм се стремях към това освобождаване. И
ето го накрая!
- А що за свобода е това? - я попита тогава Ми­хаил Улянов.
- Знаеш ли какво, Мишенка? Ето, вие всички ме гледате сега, а аз стоя
с разперени ръце, като птица в такава свободна поза и ми е все едно?
В края на вечерта на сцената излезе вече обуча­валата се по-рано при
мен млада актриса Алена Ахлупина. Бе решила да убеди зрителите в
полезността на метода, да демонстрира своите възможности.
- Поръчвайте си желания - обърна се тя към зрителите, - а аз
ще се опитам да ги изпълня!
- Предизвикайте у себе си чувство на вдъхновен порив! - се чу
глас от залата.
Алена мигновенно изпадна в състояние на саморе­гулиране. Главата й се
отпусна леко, ръцете й заплаваха. Лицето й засия от удоволствие. И
започна танц. Изумителен по своята лекота и красота. Всички
за­мряха.
По едно време Алена спря и, явно смутена от своя порив, внезапно
излезе от това състояние. Въздъхна и каза, че отдавна не е изпитвала
,,такъв полет на чувствата". ,,Прииска ми се да танцувам" - свеждай­ки
поглед каза тя.
- Интересно, а може ли да се правят такива опи­ти след 60-те? -
пошегува се М. Улянов.
По-късно, пътувайки с него в асансьора, предложих на уважавания актьор
своите услуги.
- Не, не, ще си помисля - каза той. - Всичко то­ва е твърде
неочаквано за мен!
А би било добре и актьорите, и режисьорите да се научат на
саморегулиране.
За актьора най-важното е да влезе в образа. Ця­лата система на
Станиславски учи на това. С помощта на новия метод тази система
вероятно ще заработи по-ефективно. А творческото дълголетие?!
Да се опише с думи самото състояние на саморегулиране е много трудно.
То трябва да се почувства. Така както е трудно да накараш йога да
опише състоя­нието нирвана. Той може да ви даде препоръки как да
влезете в това състояние: съсредоточете се доколкото можете върху
пустотата, която ви заобикаля; оста­вете се да ви погълне, влезте в
нея със съзнанието си; тази пустота да погълне, да обхване целия ви
мозък... (това е от практиката на шахти - вглъбяване Нищото). А
ето как йога описва състоянието самадхи: това е състояние на
екстаз, при което връзката с външния свят се нарушава; това е поредица
от състояния на ума, които все повече се опростяват до
състояние на несъзнателност.
Но нима това може да ви даде представа за бла­женството на
освобождаването, ако никога не сте изпитвали подобно чувство? Изобщо
да се опише на професионален език всяко усещане е необичайно сложно.
То е достъпно само за изтъкнати художници на словото. А в нашия
случай е възможно само доколкото много хора са изпитвали непроизволно
или с помощта на специални тренировки аналогични усещания. Който
не ги е изпитал, не можеш да му обясниш. Но хората трябва да се
просвещават, тъй като липсата на информация в тази област е опасна.
Нима не загина от ръцете на своите лъжеучители известния
киноактьор Игматулин (кумир на каратистите), защото не познаваше
възможностите за постигане на състоянието на душевно
просветление чрез по-достъпни и прости за себе си средства. И както
е известно от нашумелия тогава съдебен процес, е бил убит от свои
,,учители" за непослушание. Били са го до смърт, той,
каратистът, дори не се е съпротивлявал. Защото стремейки се да
постигне душевна хармония, е вярвал сляпо на своите ,,учители", които
са го заставяли да проси милостиня, да пости, да премине
всевъзможни изпитания на духа, тялото и съвестта си - всичко това по
тяхно убеждение е трябвало да сломи негови, егоизъм и гордост,
пречещи му да постигне самосъвършенство и вътрешно
спокойствие. А той, вече започнал да изпитва признаците на това
състояние, разбира се, автоматично го е отъждествявал с ,,процедурите"
на неговото създаване. Приятелите му не го разбирали, съветвали го да
скъса с тези мракобесници. Но той бил изпитал вече това
състояние, а те - не.
Това е все едно атеист, който никога не е изпитвал чувства на
молитвена благодат, да убеждава вярващия, че няма бог, без да разбере,
че при общуването с бога за вярващия настъпва божествено състояние на
хармония.
А в наше време човек изпитва остра нужда да възвърне
увереността в себе си, в собствените си сили, която, може да се каже,
е загубил. Причините за това са много: и дългогодишната унификация на
начина на на живот, и порочната идеология ,,човекът винтче", и
неизживеният страх пред репресиите, и укори на командната система, и
почти смъртоносният ураган от информация. Всекидневно чуваме
за заплаха от атомна война, свидетели сме на безнадеждни екологични
прогнози, на неумолимото шествие на СПИН по планетата ...
Всичко това незабелязано се натрупва в нашето подсъзнание,
в клетките на паметта и извършва своята разрушителна
дейност. Губейки увереност в утрешния ден, човек става
объркан, суетен, нервен, лишава се от природната си способност в
нужния момент да мобилизира силите си, да реализира уменията
си.
Ето например един характерен пример. Една жена, която
съвсем неотдавна показаха по телевизията в група
завършващи курса по саморегулиране, след автомобилна
катастрофа попада в травматологичното отделение на
болницата. Лекарите били предупредени, че болната е способна да
се справи без обезболяващи медикаменти (тя имала тежко счуп­ване на
дясната ключица и на две ребра). Цялата в гипс и бинтове, със
страдалческо изражение на лицето, тя отказвала да се справи с болката:
,,Няма да мога, няма да се справя. Направете ми инжекция! На­края се
съгласила, но при условие, че лекарят, който я е научил на
саморегулиране, ще стои до нея. И аз стоях! Тя мигновено изпадна в
нужното състояние, не след дълго болката изчезна, тя цялата се
преобрази, отвори очи, веднага посегна към огледалото си и за­почна да
се разкрасява. Жена! Хората са свикнали ре­дом с тях винаги да има
началник, ръководител., Отучили са се да вярват в себе си. А тази вяра
тряб­ва да се укрепва. Необходимо е да се учим да уп­равляваме себе
си. Затова е нужно и саморегулирането - като инструмент за
самосъзидание.
И ако религията възпитава в човека вяра в бога, в това, че без божията
воля нито един косъм няма да падне от главата му, науката за
саморегулирането е призвана да разкрие пред човека вярата в собст­
вените му възможности (което, разбира се, в никакъв случай не
съперничи с религиозния светоглед).
В какво се състои същността на особеното състоя­ние? В съюза на душата
и тялото. Това е връзка на духовното с материалното. На езика санскрит
съюзът на психиката и физиологията така и се нарича - ,,йо­га", т. е.
съюз.
Вътрешният съюз - това е опорната точка. Овла­дявайки я, можем, без да
дочакваме възникването на критични натоварвания и преумора, да включим
у себе си процесите на възстановяване. В това състояние организмът е
подвластен на волята. Достатъчно е да пожелаеш ръцете ти да олекнат -
и те стават леки като крила на птица; да дишат с пълни гърди - и за­
почваш леко и свободно да дишаш; да намериш прохлада в горещината - и
горещината отстъпва; реша­ваш да се успокоиш - и се успокояваш.
Когато барон Мюнхаузен казал, че се е измъкнал от блатото, дърпайки
собствената си коса, той навярно е имал предвид саморегулирането. А
както е известно, баронът винаги е казвал само истината.
ФАЗОВО СЪСТОЯНИЕ
И така в особеното състояние всички системи, свързани с мозъка, като
че ли се деблокират (както в скоростна кутия - да ме извинят колегите
за подобно сравнение) и са готови за нови превключвания в зависимост
от командата - волевата установка. В това особено неутрално състояние
човек изпитва приятна вътрешна празнота, изолираност от света и от
себе си, душевно и физическо равновесие.
В неутралното състояние всичко наоколо се въз­приема равнозначно -
няма съществено и несъществено. Не ти се иска да реагираш на нищо.
Иска ти се да останеш в това състояние и да почиваш. Да по­чиваш
толкова, колкото е необходимо на организма ти.
Да си спомним ,,безстрастността" на йогите. Време­то като че ли спира.
Сякаш изобщо няма време. На­стъпва равновесие. Дишането е естествено,
отворено, свободно, леко и равномерно.
Това приятно равновесие е състоянието, при което си почиват душата и
тялото. Но в същото време организмът се намира в състояние на повишена
готов­ност да изпълни всяко желание, силно чувствителен е към всяко
волево усилие: пожелаваш например да из­питаш всичко, което е свързано
с разходка с велоси­пед или с плуване в река - ръцете и краката ти
изведнаж започват да действат, съответно се изменят ри­тъмът на дишане
и работата на сърцето, възниква усе­щане за вятър, брулещ лицето ти,
или за вода, плиска­ща се около него, даже могат да се чуят гласовете
на птици, които пеят върху появилите се сякаш от никъде дървета.
Какво е това особено неутрално състояние, при кое­то подобно на
скоростен лост можеш само с усилието на волята да превключваш
вътрешните процеси на организма? И възможно ли е това изобщо?
Възможно е! Това особено състояние на съзнание­то (по-точно на
психиката, а още по-точно - психо­физиологичното състояние) отдавна е
известно като хипноза.
Но в нашата книга става дума за саморегулиране, т. е. за това, как
човек може да овладее това състояние за реализиране на собствените си
желания и це­ли, а не на командите на хипнотизатора.
Известният автор на автогенната тренировка И. Шулц също мечтаел да
създаде система, с помощта на която човек би могъл да управлява своето
вътреш­но състояние без помощта на хипнотизатор. Шулц раз­питвал
хората, изпитали влиянието на хипнозата, и отделил три главни според
него усещания: усещане за общо отпускане, усещане за топлина и усещане
за те­жест в тялото. Но прекрасната идея за универсално саморегулиране
се изродила и се превърнала по съ­щество в метод за управление на
мускулния тонус, тъй като Шулц, обучавайки хората да предизвикват съ­
стояние на саморегулиране, им препоръчвал именно тези три характерни
усещания. А те служат за нервно-мускулна релаксация, изискваща удобна
поза и от­пускане на мускулите.
Освен това пътят към постигане на саморегулирането с помощта на
автогенната тренировка е твърде дълъг, при това изморителен и
труднодостъпен за лица, които не са упорити. Автогенната тренировка,
ог­раничена от релаксацията, не дава възможност да се прави това,
което например лесно се изпълнява в съ­стояние на хипноза - да пееш,
да танцуваш, да се учиш да скачаш с парашут или да шофираш ...
Защо става така? Най-вече защото пътят към самохипндаата за повечето
хора е необичайно сложен, а опитът той да бъде опростен изисква отказ
от стерео­типните представи за хипнозата, вкоренили се в умо­вете на
изследователите, а също и отказ от традицион­ното противопоставяне на
хипнозата и автогенното съсъстояние, на хипнозата и йогата.
В литературата, посветена на йога, могат да се срещ­нат мнения, че
хипнозата е вредна за човека, тъй ка­то в такова състояние той губи
вътрешната си цялостност и самостоятелност. Подобна конфронтираща пози­
ция заемат и много автори по автогенна тренировка, привеждайки като
доказателство различни експеримен­тални данни (включително и снимки на
вътрешните процеси на организма), уж доказващи, че автогенното
състояние има по-различна природа от хипнозата.
В действителност, както е известно, експериментал­ните интерпретации
на фактите при такъв сложен въ­прос, какъвто е този за цялостността на
човека, зави­сят от гледната точка в концепцията на автора на из­
следването. Убедени сме, че природата на механизма както на хипнозата,
така и на саморегулирането е единна и тази гледна точка бе потвърдена
експеримен­тално и практически, доказателство за което са хиля­дите
хора, конто бяха обучени по новия метод за саморегулиране с помощта на
хипнотични внушения. Раз­ликата е в това, че след подобно обучение
вече не е нужен хипнотизатор, а човек сам контролира и управ­лява
своите хипнотични процеси. Разкриването на един­ната природа на тези
уж противоположни механизми на мозъка ни даде възможност да се откажем
от релаксиращата насоченост на саморегулирането и да из­ползваме
неговите възможности в цялата им универ­сална пълнота, присъща и на
обикновената хипноза. И съществуващият в областта на хипнологията опит
непосредствено разкрива перспективите и възможно­стите на
саморегулирането. Да, с помощта на саморе­гулирането човек може да
прави със себе си всичко онова, което може да се извърши само с
помощта на хипнотизатор, но го върши сам.
Нека се върнем обаче към нашето неутрално съ­стояние. Неговите
признаци са ни известни не само във връзка с хипнозата, но понякога
възникват и във все­кидневието ни. Да си спомним още веднъж как седим
в моменти на умора, вцепенени и устремили поглед в една невидима
точка. В глъбините на нашия мозък протича интимен процес на
уравновесяване на психич­ните процеси, ,,прехвърляне" на енергия от по-
напрег­нати към по-малко напрегнати участъци. Като че ли сме
омагьосани - мозъкът си почива и възстановява силите си. В момент на
умора тази реакция на мо­зъка се включва без нашето волево усилие -
защитно-рефлекторно, автоматично.
С помощта на саморегулирането можем да се на­учим съзнателно да
включваме тази защитно-възстановптелна реакция и тогава ще сме в
състояние навре­ме да избегнем умората, да предпазим нервната си си­
стема от изтощение, умело да поддържаме здравето и работоспособността
си.
Признаците на особеното неутрално състояние въз­никват у нас винаги
когато дейността на мозъка се превключва от един режим на работа към
друг. На­пример непосредствено преди заспиване или сутрин в момент на
събуждане възниква т. нар. промеждутъчно състояние, когато вече не
спите и в същото време още не бодърствувате. Това преходно състояние
между съ­ня и бодърстването е най-благоприятно за самовнуше­ния. Ако
се обърнем към хилядолетния опит на рели­гиозното съзнание
(религиозната медитация), ще забележим, че то се използва при
молитвения ритуал. Ето как описва Л. Н. Толстой в един от своите разка­
зи отношението на вярващия към утринната молитва: ,,Не успях да се
помоля в хана; но тъй като вече не­веднъж съм забелязал, че в деня, в
който поради някакви обстоятелства съм забравил да изпълня този обред,
с мен се случва някакво нещастие, се старая да поправя грешката си:
свалям фуражката си, обръщам се към ъгъла на бричката, прочитам си
молитвата и се кръстя под куртката си така, че никой да не забе­лежи
това. Но хиляди различни предмети отвличат вниманието ми и аз няколко
пъти в разсеяността си повтарям едни и същи думи."
От наша тясноспециализирана гледна точка приве­дената ситуация може да
бъде анализирана по след­ния начин (без да претендираме за пълен
анализ на яв­лението): прочитайки утринната си молитва, чрез са­
мовнушение човек получава чувство на увереност, че е защитен от
божието провидение, т. е. чувство на уве­реност в себе си. В него се
включват съответните пси­хични процеси. В този откъс има още една
характерна подробност - излизайки от утринното си състоя­ние,
Николенка, героят на повестта, вече не може да се съсредоточи за
молитва.
Това ,,полусънно" състояние притежава целебна стойност -
психотерапевтите, практикуващи автогенна тренировка или други методи
на самовнушение, препоръчват на своите пациенти да се научат да улавят
промеждутъчното ,,полусънно" състояние и да го из­ползват за
самовнушения. С помощта на саморегулирането може лесно да се научим на
това.
,,Полусънното" състояние е известно и в хипнологията, нарича се
сомнолентност и характеризира пър­вия начален стадий на хипнозата,
когато пациентът изпитва лека сънливост, вцепенение, нежелание да реа­
гира на заобикалящата го действителност, готовност да се подчинява на
гласа и въздействието на хипно­тизатора. В този случай хипноза още
няма, но има готовност към хипнотично състояние, в което психика­та и
организмът на пациента ще започнат изцяло да се управляват от външни
команди.
От само себе си се разбира, че ако овладеем неутралното състояние, ще
овладеем вътрешната опорна точка, чрез която ще можем самостоятелно да
прев­ключваме вътрешните си системи.
От научна гледна точка това неутрално състояние изглежда така. Нека си
представим, че обикновено в мозъка се извършва процес на непрекъснато
съпоста­вяне на конкуриращи се един друг сигнали: аз виж­дам предмета,
докосвам се до него, потвърждава се зрителният образ, чувам звук при
почукване по него и т. н. Тези сигнали, постъпващи от различни анали­
затори (зрението, слуха) или потвърждават възприе­мания предмет, или
го отричат. Системният анализ на взаимодействие с предмета
удостоверява неговото на­личие, конфигурация и свойства.
Ако някой от анализаторите не потвърждава сиг­налите на друг
анализатор, а му противоречи (да допуснем, че вашият палец преминава
през чашата като през празно пространство), се включват други допъл­
нителни анализаторни системи, проверяващи отново данните. Мозъкът си
прави експеримент. Това е мо­делът на обичайното състояние за работа
на нашия мо­зък.
При неутралното състояние такъв анализ няма. Всичко наоколо е
равнозначно. Психиката на човека е подчинена на готовността да
възприема действител­ността от определена, предварително зададена глед­
на точка, от позицията на психологическата постанов­ка. Например в
състояние на хипноза човек получава от хипнотизатора команда, че
всичко около него е боядисано в розово. И в неговият организъм не
възник­ва противопоставяне на сигналите. Принципът на тях­ното
конкурентно взаимодействие в случая е заменен от принципа на тяхното
установъчно съподчиняване. Всички анализатори са включени в една
насока - фа­за, настроени са на една вълна: от множеството сиг­нали
мозъкът ще избира само тези, които потвърж­дават и реализират приетата
установка - целият свят е розов. Другите, нямащи отношение към това
сигна­ли, се блокират.
Представете си, че в момент на генерализация на външен свят на човека,
от многообразен, безкраен вътрешно се синтезира информация по
предварително зададенаа тема - и се блокира всичко, което пречи!
Известно е, че психиката и организмът на чове­ка са
обогатени от паметта на поколенията и от него­вия личен опит, но за
съжаление ние не умеем пра­вилно да ги използваме. От време на време
у човека се проявяват скрити сили и възможности (понякога в
състояние на стрес), когато несъзнателно възникнала програма за
дейност активизира целия функционален опит на организма, имащ
отношение към установката. Академик В. Н. Черниговски пише: ,,Паметта -
то­ва е свойство на целия организъм." Под думата цял следва да
разбираме всички съставни елементи на ор­ганизма, започвайки от
клетката. Оказва се, че тя притежава удивителните свойства
да запомня всичко, което се е случило с нея през живота. Уболи сте
си палеца - и тя го помни, опарили сте се - също пом­ни, ударили сте
се - и това помни. Но изглежда най-забележителното е, че тя помни
състоянието на здраве, в което някога се е намирала (ако в дадения
момент нейните функции са нарушени, но самата тя е жива). Нещо
повече, тя е готова и се стреми да реализира това състояние на
здраве.
Условието за това е едно: човек да създаде съзна­телно фаза, в която
да реализира стремежа на клет­ката към здраве.
Тук следва да уточним какво е фаза или фазово състояние. Това е
целенасочено състояние, в което вме­сто множество конкуриращи се
огнища на възбуда -доминанти - в структурата на кората на главния мо­
зък се формира еднопосочен механизъм на организа­ция на психичната
дейност.
Така например каквото и да прави, за каквото и да се опитва да мисли
влюбеният младеж, всичките му мисли са насочени към предмета на
неговото обожа­ние. Или пък ако в състояние на саморегулиране си
дадете команда за топлина, то всички мозъчни меха­низми се
преустройват в тази насока, докато при оби­чаен режим на мозъка
съществуват конкуриращи се сигнали.
По този начин се създава необходима ситуация за организма, при която
се реализира неутралното състояние. Фаина Г., която владееше
саморегулирането, реши да предизвика у себе си особено състояние, в
което да си представи как лети в небето като птица. Само за една
минута! Тя седеше на стола. Щом влезе в състоя­нието, веднага ,,излетя"
- ръцете й се вдигнаха встра­ни и нагоре леко, величествено. Лицето й
стана изу­мително красиво (по принцип в състоянието на само­регулиране
нервното напрежение спада и лицата на жените придобиват удивителна
красота!). Дишането стана хармонично. Това личеше от равномерния ритъм
на движение на гърдите, на тялото, на ръцете. Извед­нъж тялото й рязко
се изопна, тя размаха ръце, една­та - нагоре, другата - надолу, след
това съвсем ги отпусна. Фаина задиша спокойно, отвори очи. Няколко
секунди стоя вцепенена, след това дойде на себе си, усмихна се и каза:
,,Това е прекрасно! Такова нещо още никога не ми се е случвало!
Отначало трябваше да си представям, че имам крила, пера, а сега, кога­
то предизвиках състоянието - като че ли всичко се появи изведнъж: и
хълмовете под мен, и купите сено, съвсем мънички. Нищо не се наложи да
измислям, картината сама се появи." Тя говореше, а ръцете си държеше
някак странно и неподвижно на коленете - китките й бяха обърнати
настрани под лек ъгъл като на гриф. ,,Какво е това?" - попитах я,
сочейки ръце­те й. ,,Боже! Какво е това?" Тя трепна, побледня, раз­
търси ръце, разтърка китките си. ,,Ама че работа, то­ва не бях си
поставяла за цел, те сами са станали та­кива."
Ето колко мощно и целенасочено е съгласуването на съзнателния с
подсъзнателния опит! Всичко, което Фаина някога е чула, чела, видяла,
даже сънувала, се активира за решаване на поставената задача.
,,А защо така изведнъж прекъснахте полета си?" - я попитах. Фаина се
замисли. ,,Навярно времето ми за полет изтичаше, внезапно направих
вираж, като че ли ще се приземявам, и кацнах" - каза тя. Седи тя, а
все бузите си пипа. ,,Боже мой - възкликна, - бу­зите ми се издуват,
клюн ми расте! Имам чувството, че ми израства клюн!"
Този пример показва и това, че зададеното в уста­новката време
определя както сюжета на полета, та­ка и неговата продължителност и по
този начин то се намесва в организацията на мозъчната дейност.
И ако обсъждахме въпроса, кое е първично - ду­хът или материята, то в
режима на саморегулиране те са единна, диалектически неразривна
същност. Съюз на душата и тялото. Хармония. Йога.
Един мой познат философ ми каза, че в бъдеще, при едно по-съвършено
общество ще бъде преодолян дуализмът (противопоставянето) на идеалното
и мате­риалното. И в този смисъл нашият метод е насочен към бъдещето.
Показателен е случаят, когато след занятия по саморегулиране при нас в
паника дойде една от обуча­ващите се жени, лекарка. ,,Страхувам се -
каза тя, - че без да искам, мога да дам команда на сърцето си да спре
и то ще ме послуша. Снощи след урока се опи­тах да експериментирам
вкъщи. Представих си, че съм Шаляпин. Изведнъж раменете ми се
изправиха, разшириха се, тялото ми се опъна и гласът ми стана бас!
Цяла нощ треперих, току-виж си дам опасната команда сърцето ми да спре
и то ще спре." Успокоих­ме я и й обяснихме, че режимът на
саморегулиране не възниква сам по себе си, тъй като, първо, е свързан
с волеви компонент. И второ, всички отрицателни, про­тиворечащи на
инстинкта за самосъхранение на чове­ка идеи при саморегулирането
несъзнателно се неутра­лизират.
Ако при хипнозата е възможно отвън, с чужда воля да се натрапят
неприятни или болестни усещания (из­гаряния при пожар или други опасни
за човека състоялия), то с помощта на саморегулирането това се удава
значително по-трудно. Например йогите, които притежават огромен опит в
овладяването на своята пси­хика, считат, че е невъзможно да се
постигнат някак­ви сериозни резултати в областта на свръхнормалните
психически изследвания, без предварително да се по­стигне положителна
насоченост на ума.
А сега да се върнем още веднъж към неутрално­то състояние.
Да погледнем на него от гледна точка на психофизиологията.
Нека си представим кората на главния мозък. Обик­новено в нея се
извършва конкуренция между много огнища на възбуда - доминанти. Тези
огнища взаим­но неутрализират влиянието на всяка от тях върху
развитието на вътрешните физиологически процеси в организма. Ето защо
в нормално състояние се осигуря­ва възможност за творческо вземане на
решение, тъй като мисловният процес не е скован от физиологическите
процеси на организма. В тези условия нито един психически сигнал не е
безусловно определящ при из­бора на решение, подложен е на системен
анализ и критика и в същото време не може да въздейства на организма.
Психическите процеси като че ли са авто­номни спрямо физиологическите,
осъществяват се сво­бодно и независимо от тях.
По този начин конкуренцията на доминантите е ус­ловие за свободно
вземане на решение и защитава ор­ганизма от психически влияния.
Нормалното съзнателно състояние се осигурява от паралелната активност
на конкуриращи се доминанти в работата на мозъка.
Неутралното състояние е съвсем различно. При не­го кората на главния
мозък е релаксирана. Според И. П. Павлов - потисната. И затова не
съществуват никакви пречки за огнището на възбуда, което в тези
условия е способно неограничено да разпростира влия­нието си върху
всички структури на мозъка. А пусков момент в тази ситуация е
психологическата установ­ка, която се формира при хипнозата от
командата на хипнотизатора, а в процеса на саморегулиране - от
желанието на самия човек. При релаксирана кора на главния мозък всяко
минимално волево усилие е спо­собно да индуцира участък от мозъка, т.
е. да предизвика генериране, да възбуди активността му за действие,
което свободно се разпространява върху всич­ки други съответни зони.
Влиянието на тези зони за­веси от съдържанието на психологическата
установка: ако ви внушат, че искате да пеете като Шаляпин, се включват
структурите на мозъка, свързани с пеене, ако ви внушат нещо друго, се
активизират другите съответ­ни участъци. Това е режим на
последователна актив­ност на доминантите или режим на управляемо
фазово състояние.
Ако в нормално състояние поради активния тонус на кората на главния
мозък влиянието на психич­ното напрежение върху цялата психика и
дейността на организма е ограничено поради контролиращия мозъ­чен
механизъм, то в неутрално състояние - е свобод­но. Волевото желание е
способно да индуцира възбуж­дане активността на мозъчната кора, което
се раз­простира върху други участъци, предвидени в психо­логическата
установка. В този случай се повишава вътрешната производителност на
организма - при по-малки волеви усилия могат да се получат интензивни
цялостни прегрупирания. И. П. Павлов нарича тази реакция парадоксална
фаза, при която слабите услов­ни сигнали (думи) предизвикват обективни
физиологически изменения в организма.
Това явление на ,,свръхпроводимост" на мозъка е известно в хипнологията
и даже при автогенната тре­нировка. Така например ако при хипноза
човек зае­ме определена поза и по съответен начин си сложи ръцете, да
допуснем, в поза на отчаяние, то след ня­колко секунди той изпитва
душевна мъка - от външкото към вътрешното, от формата към
съдържанието. Най-простият пример, демонстриращ състоянието на
свръхпроводимост като хипнотично явление на връзка между психиката и
организма се наблюдава в идеомоториката - подайте на човек с
протегната ръка топче, завързано на конец, и го накарайте да си пред­
стави кръг или линия. Топчето ще започне да повта­ря контурите на
неговите мисли.
При автотренинга това явление на генерализация се проявява при
успешното усвояване на похватите за релаксация и за предизвикване на
усещане за топли­на. При предизвикване на такова усещане в едната
ръка, то започва самостоятелно, без усилие да се разпространява и в
другата ръка, а после, ако не му пречим - и по цялото тяло. Този
признак на генерализация на предизвиканото усещане у пациента
авторът на автотренинга И. Шулц разглежда като критерий за усвояване
на упражнението, след което може да се премине към
следващото. Тоест генерализацията на предизвиканото усещане
доказва, че е постигнато осо­бено състояние.
Ако Шулц се беше сетил да препоръча на обуча­вания да си представи, че
ръцете му не само се отпус­кат (както това става традиционно при
автотренинга), но и започват например да пишат на въображаема пи­шеща
машина или че краката му започват да танцу­ват - би станало точно
така. И нашият метод на саморегулираие би възникнал още по-рано. Но
история­та на живота и историята на науката са неразделни и затова
пациентът на Шулц така си и остава да ле­жи неподвижно или да седи в
традиционната поза на кочияш, потънал в релаксация.
КАК ВЪЗНИКНА МЕТОДЪТ НА САМОРЕГУЛИРАНЕТО
Усвояването на новия метод на управляемото само-регулиране, както
отбелязахме в началото на книгата, предполага пълно доверие от страна
на обучавания. Ето защо е уместно, дори необходимо да разкажем на
любопитния читател историята на неговото откриване, защото човек вярва
само на това, което разбира.
Това се случи в началото на 70-те години, когато след завършването на
Дагестанския медицински ин­ститут работех като лекар рефлексотерапевт
в градска­та поликлиника в Махачкала. По това време се опит­вах да
синтезирам процесите на иглотерапията и хип­нозата. Тогава бе открит и
новият, неизвестен още на науката феномен - реакция на акупресурните
точки може да бъде предизвикана без непосредствено физи­ческо
дразнение. Обикновено това се прави с помощта на игли, електрически
ток, масаж с лазер или други инструменти. Сега стана възможно да се
въздейства върху тези точки изключително чрез целенасочено хип­нотично
внушение. (За това явление и основаната на него методика моята първа
ученичка лекарката С. М. Мпхайловская публикува навремето статия в
научно­то медицинско списание ,,Вестник ЛОР-болезней".)
За тази реакция на точките заслужава да разка­жем по-подробно.
Обикновено при прилагане на иглотерапия крите­рий за попадането на
иглата в точката е специфичен комплекс от характерни усещания, като
тъпа болка в костите и ставите, напрегнатост, изтръпване, тежест,
топлина, електрически ток. При това главното е тези усещания да нямат
точково-местен характер (да не се чувстват под острието на иглата, тъй
като това може да бъде просто болка), а да бъдат ирадииращи, да
напомнят действието на ток.
Неопитният лекар обикновено не разпитва пациента за предизвиканите
усещания, като се ориентира само по нервната реакция, при която
болният се от­дръпва рязко или извиква. А именно тогава би тряб­вало
пациентът да бъде запитан какво е почувствал и накъде е тръгнал токът.
И докъде е стигнал, раз­бира се. Или може би това е само болка?
Веднъж бях свидетел как такъв лекар точно по­падна в точката (болният
като че ли бе ударен от ток), сам подскочи от неочакваната реакция на
паци­ента и започна да го успокоява - виждате ли, това се случва!
Усещането за ток при иглотерапевтичните процеду­ри трябва да бъде ясно
изразено. Всички други изброе­ни усещания (тъпа болка, напрегнатост и
т. н.) - то­ва все още не е цялостна реакция, а само прибли­жаване към
нея, тъй като иглата вече е близо до точ­ката, но не се е докоснала до
нервната структура.
Така например при лечение на радикулити в об­ластта на кръста често се
използва точката в месестата част на седалището Хуан-тяо. При точно
попа­дение в нея токът бие по цялото протежение на седа­лищния нерв -
от мястото на убождането до петата и даже до пръстите на крака. Именно
тогава се по­лучава чудесен ефект от иглотерапията.
В такива случаи ти се иска да възкликнеш, рекламирайки марката на
фирмата: ,,Токът - това е живо­тът! Нашият ток е най-силният в света!"
За да се получи безболезнено усещане, пациентът; преди убождането
следва да бъде предупреден, че не би трябвало да изпита болка, и че
при най-малка бол­ка не е необходимо да търпи, а да каже на лекаря. То­
гава може лесно, като по коридор да се проникне до нужната дълбочина,
като се избегнат болезнените уча­стъци.
Ако болният не е настроен психологически, той не почива по време на
лечението, тъй като е напрегнат.
В такъв случаи е трудно да се оцени качеството на реакцията, а оттук и
ниската ефективност на ле­чението.
Веднъж попаднах даже в конфузна ситуация. Ка­бинетът, в който работех,
беше тесен. За да приема наведнъж повече болни, те се разделяха на две
гру­пи - мъжка и женска. Женската група в повечето случаи се състоеше
от възрастни жени. Цял кабинет с баби. Излекуваш ги от радикулит, на
другия ден идват да си лекуват зъбобол. И така всеки ден. Общуват една
с друга. Коя лежи на кушетката, коя седи на стол, а друга поради липса
на място - неизвестно на какво.
За мен, когато се задълбоча в работата си, поня­тието възраст изчезва.
На някоя трябва да се поставят игли, на друга - да се направи кратка
хипноза. Ня­кой стои до прибора, лекува шията си от миазит. Меж­ду
впрочем много добър пример е ,,Електроника ЧЗНС-2" -
електроневростимулатор, действащ върху кожата. Сега се продава в
магазините за медицинска техника, а тогава първият образец ми подари
неговият изобретател Владимир Шахов. За половин минута премахва и най-
острата болка.
,,Миличка - казвам на бабата, ~ ще те ремонтира­ме и ще те направим
съвсем като нова. Ще те под­младим!" И бабите седят, доволни като
ученички. Сприятелиха се помежду си. Коя по работите на дру­га в
общината ходи, коя пенсионните проблеми на новата си позната решава.
,,Аз - казва една от тях - снощи си отивам вкъщи, а съседките, мои
връстнички, си седят на пейката. А на мен ми е така леко! Направо ми
се иска да прелетя край тях."
Когато нашето весело лечебно събрание набра пъ­лен ход, в кабинета
влезе нова пациентка. Млада, с повишено чувство за собствено
достойнство. Хвърли пренебрежителен поглед на всички, седна и кръстоса
крака. Очакваше внимание. Не по-малко от секретарката на някой
началник. А бабите притихнаха. Седя­ха си тихо, присвили устни, и едва
доловимо поклаща­ха глави.
- Не е необходимо - каза тя - да ми обяснява­те. Вече съм преминала
иглотерапия в санаториум.
Обикновено, както вече казах, предупреждавам па­циентите за
евентуалните усещания. Но щом не тряб­ва, значи не трябва. Поставям
иглата в точката Цюй-чи. Има такава общоукрепваща точка в гънката на
лакътя. Използва се и при лечение на остеохондроза в шийната област.
Токът от нея трябва да се усеща дори в палците.
И когато той я ,,удари", от учудване всезнаещата пациентка прибягна до
най-обикновен уличен ,,фол­клор''!
А моите баби, както си седяха мълчаливо, така си и останаха, само
продължиха да поклащат глави ...
Именно в този период, когато възникна остра про­изводствена
необходимост от групово лечение на мно­го болни, при липсата на
медицински персонал и на помещения, започна да се развива идеята за
активно съвместяване на психотерапията с рефлексотерапията като една
от приемливите форми за работа в тези ус­ловия.
Хипнозата позволяваше да се обхване цялата гру­па наведнъж, а
въздействието върху точките беше ви­сокоефективно средство за лечение
на редица заболя­вания.
Веднъж в книга, посветена на йогите, срещнах пре­поръката да се
внушава усещане за топлина в област­та под коленете за снемане на
главоболие. Виж ти, та нали в тази зона се намира известната чудесна
точ­ка Изу-сан-ли! Както може да се прочете във всички справочници по
рефлексотерапия, тя се използва за лекуване на почти 100 заболявания.
Общоукрепващото й действие е широко известно. Според преданията
китайците веднъж на половин година при пълнолуние я обгарят с пелинова
цигара с профилактична цел. И препоръчват най-вече за лекуване на
главоболие.
Значи предизвикването на нейната реакция чрез самовнушение може да се
използва за снемане на главоболие. Ако е така, то би било
целесъобразно чрез хипноза да бъде внушено на болния възникването на
токови усещания именно в тази точка.
И не само в тази точка! Във всяка друга, препо­ръчвана при лечение на
едно или друго заболяване!
Така започна да се създава методът на хипнотич­ното въздействие върху
предполагаеми рефлексогенни точки с цел да бъдат използвани като
активно про­междутъчно звено между кората на главния мозък и
вътрешните органи на човешкия организъм.
Остава загадка дали наистина в препоръките по йога се е съдържала
именно тази идея, или това е бил само съвет за внушаване на усещане за
топлина в крайниците като начин за отвличане от болката, из­вестен и в
нашата народна медицина - топлите ва­ни за крака например.
Обстоятелството, че работих "едновременно в две области - в
рефлексотерапията и в хипнозата, е на­вярно главната причина да стигна
до техния качествен синтез, изпреварвайки онези лекари, които широко
син­тезираха двете насоки само количествено, като съчета­ваха
механично хипнозата с иглотерапията.
Публицистът В. А. Агроновски, който по това време се запозна с новия
метод - сигнална рефлексотерапия, описва по следния начин моите
занятия и експе­рименти в статията си ,,Посещение при екстрасенса" (в
нея излага и моя критичен анализ на психотерапевтичния механизъм на
действие на ,,биополето"):
,,... Алиев ми разказа историята на откритието си така. Веднъж,
провеждайки в клиниката си редовен сеанс на лечебна хипноза, той се
решил накрая да про­вери идеята, която отдавна се била ,,загнездила" в
главата му. С тази цел изчакал, докато болните потъ­нат в сън, дал на
всеки от тях по един флумастер и обща задача, формулирана по следния
начин: ,,Вие чувствате как от пръстите на краката ви тръгва енер­гия,
напомняща слаб ток. Тази енергия лекува ваша­та болест. Рисувайте с
флумастера пътя, по който тя се движи! Рисувайте!" - и замрял в
очакване. Наисти­на било интересно какво ще направят болните. А те,
представете си, започнали да рисуват с флумастерите линии направо по
тялото си и когато Алиев внимател­но ги разгледал, не повярвал на
очите си - те преми­навали точно по акупресурните точки! При това у
всеки болен били ,,засегнати" именно онези точки, кои­то ,,съответстват"
на болестта му! Този, който, да предположим, е имал язва, рисувал по
точките, под­лежащи на иглотерапия именно при язва, а този, кой­то
страдал от радикулит, отбелязал точките, които обикновено лекуват с
игли при радикулит. И всичко това, забележете, става по време на сън,
при това се извършва от хора, нямащи понятие за съществуване­то на
акупресурен атлас. И отгоре на всичко, които преди не са били лекувани
с иглотерапия...
С други думи Алиев би могъл да застане пред 10 или 100, или 1000 души,
да накара да заспят онези, които се поддават на хипноза, след това да
,,пусне" през тях ,,ток" и с това да счита своята мисия за за­вършена
поне до момента, в който хората трябва да бъдат събудени: те сами си
поставят диагнозата (при това безпогрешно, тъй като ,,водач" се явява
самият болен орган, който не може да сбърка) и сами се ле­куват (при
това с усърдие, за което лекарите не са и сънували).
,,Слушай моята команда!" - би възкликнал Хасай Алиев, стоейки пред
микрофона на някой 100-хиляден стадион. ,,Към сеанса... пристъпи! Токът
е пуснат!" Представям си как са се веселили официалните лица в
официалните си кабинети, когато Алиев отивал при тях с този
,,номер" ...
Механизмът на действие в този случай включва саморегулирането.
Естествено тук все още става дума само за включване чрез хипнотична
реакция на орга­низма на автоматично-рефлекторно саморегулиране на
вътрешните му системи.
Управляемото саморегулиране възникна по-късно, когато летецът-
космонавт А. Г. Николаев ми предло­жи да помисля какво може да се
направи, та за включ­ването на точките да не е необходимо да се
хипноти­зират космонавтите на разстояние чрез системата за връзка. С
други думи, космонавтите да се научат самостоятелно да включват
лечебно-укрепващите точки.
След завръщането си от звездния град, където бях поканен за
експерименти с група доброволци изпита­тели, в която влизаха такива
ентусиасти като Г. М. Колесников, А. Н. Свирски, С. А. Кисельов и др.
(за тях винаги си спомням с уважение и признателност), по време на
поредния сеанс на токова психотерапия в клиниката предложих на един от
пациентите си да въз­произведе самостоятелно, по памет току-що
изпитани­те от него токови усещания.
Когато този пациент се опита да се съсредоточи върху възпроизвеждането
им, той неочаквано за себе си (и за мен) отново изпадна в хипноза, в
която се реализираха тези усещания.
И тогава у мен възникна догадката, че ако бе на­учен на самохипноза,
той би могъл да се настрои и да получи не само токови усещания, но и
всяка дру­га желана от него реакция на организма.
Догадката ми се оказа вярна: трябваше да се раз­делят двата стадия -
стадият на приемането на установъчната задача и стадият на нейната
автоматична рефлекторна реализация от организма.
По този начин благодарение на това разделяне се отстранява
противоречието, пречещо на съзнателно-волевото саморегулиране. Именно
чрез използване на са­мохипноза човек става не просто ,,заспал робот",
а остава творчески свободен да приема своите установъчни решения. Тези
свои установки той използва вместо командите на хипнотизатора.
Оставаше само да бъде научен на управляема са­мохипноза.
Отначало започна така. Пациентът бе хипнотизи­ран с помощта ма
обичайните класически методи и в състояние на хипноза му бе внушено,
че той може сам в нужния момент лесно да възпроизведе у себе си из­
питваното сега хипнотично състояние, че използвайки го, той е способен
да реализира собствените си цели. За това е необходимо да си представи
тези цели под формата на образна картина на желаните изменения в
организма непосредствено преди включване режима на саморегулиране.
За облекчаване включването на самостоятелно пре­дизвикваното
хипнотично състояние на пациента допълнително му бе внушавано, че
самохипнозата на­стъпва автоматично, ако преброи на ум до пет, гледай
в една точка, и ще се прекрати точно в определен момент.
Възможно е да се формулира и друг условнорефлекторен ключ за
самохипноза. Например като се вну­ши, че състоянието на саморегулиране
ще настъпи ав­томатично при вдигане на дясната ръка и наклон на
главата назад. Варианти за това има много.
Съгласете се, че такъв метод на обучение на съзнателно-волева
самохипноза за пациента е значително по-достъпен, отколкото например
системата за трени­ровка на йогите, основана върху отработването на
определени неподвижни пози и специални начини на ди­шане с волево
концентриране на вниманието. Такава подготовка не е по силите на
всеки.
От друга страна, научил се веднъж на самохипноза, пациентът би могъл
да усвоява по-успешно по свое желание и всяка от полезните за него
йогийски пози или дихателни упражнения. Да не говорим за това, че
навикът за самохипноза го освобождава от необходи­мостта от дългото,
поетапно усвояване на това състоя­ние чрез автогенна тренировка.
Приблизително за 30 на сто от общия брой желае­щи 2-3 повторни
процедури на такова интензивно обу­чение се оказваха напълно
достатъчни за устойчиво усвояване на основния навик за саморегулиране.
С останалите се налагаше да се работи по-дълго. По-нататък те можеха
години наред самостоятелно да из­ползват и да развиват този навик.
Разбира се, тук не всичко е толкова просто, изло­жен е само основният
принцип на обучение с помощ­та на хипнозата. Редица технологични
тънкости и важни елементи на този процес остават в областта
на .професионалната компетентност на лекаря специа­лист.
Обучението с помощта на хипнозата не е ново яв­ление. Така например тя
се прилага, и при това от­давна, за интензивно изработване на навици
при про­фесионалното обучение. В пресата се появи съобщение, че в
Париж е създадена лаборатория или институт, където за пет или шест
едночасови сеанса милионери могат да се научат бързо да пишат на
машина, да карат кола, а напоследък дори се организирал курс за
пилотиране на лек спортен самолет. Нима това не е чудо - спиш 5 часа в
приятно лечебно състояние и лети колкото искаш!
Благодарение на хипнозата рязко се повишава ско­ростта на обучението
поради това, че цялото внима­ние на обучавания е приковано към
инструктиращото въздействие, което лесно се разпространява върху мо­
зъчните механизми.
В известната методика на Лозанов за интензивно изучаване на чужди
езици също се използва елемент на сугестия (внушение). В нейната
основа лежи след­ната структура: игра, роля, липса на страх от
допускане на грешка, смяна на името (намалява отговор­ността,
следователно отсъствуват и съответни рефлек­си), работа е големи обеми
от информация (което съз­дава увереност във възможностите за
възприемането) и т. н.
Широко известни са опитите на руския психотерапевт В. Райков,
използващ хипнозата за стимули­ране на психологическите условия за
творчество, на­пример при рисуването. На пациентите се внушава об­раз
на гениален художник (Репин, Левитан) и се оказ­ва, че внушеният образ
мобилизира целия опит и впе­чатления на човека в дадена област,
позволява му да се разкрепости, да рисува по-добре.
Л. П. Гримак и Л. С. Хачатурян, написали немал­ко разработки за
потенциалните възможности на човешката психика и работили дълги години
в област­та на моделирането на човешките състояния при хип­ноза, са
провели успешни изследвания и по модели­ране състоянието на
безтегловност на космонавтите. Експериментите са показали, че ако
човек вече е из­питал това състояние, при внушение то се възпроиз­
вежда, дозира и развива. След такова обучение на земята космонавтът по-
бързо се адаптира по време на полет, което има важно практическо
значение. Та нали моделирането на безтегловност в условията на силно
въздействие на гравитационните сили е твърде затруд­нено, а
хидробезтегловността и кратковременната без­тегловност в реактивните
самолети е скъпа и рискова­на процедура.
Но да се прилагат методи за психическо въздействие върху човек,
намиращ се на стотици километри от Земята, е много рисковано, тъй като
хипнозата е по­ставена в зависимост от управлението отвън, свърза­на е
с намаляване на волята и критичната оценка на човека. По мое убеждение
именно затова тези експе­рименти с хипноза никога няма да излязат
извън рам­ките на лабораториите. Еволюцията на човека води неизбежно
до неговото освобождаване. Той инстинктивно не се нуждае от диригент,
който да ръководи не­говото състояние и поведение отвън при
осъществява­нето на най-интимните мозъчни механизми на творче­ския
процес. Самата природа на човека изисква той да прави това сам.
Ето защо ние прилагахме хипнозата за овладяване на саморегулирането, с
помощта на което човек сам, въз основа на съзнателна преценка,
предизвиква у себе си волева самоорганизация за постигане на
определена цел - да стане шампион планерист, професионална ма­
шинописка или живописец като Левитан. Няма да из­ползва джобен
хипнотизатор, я!
Класическата хипноза за овладяване на саморегули­рането се използва в
самото начало. Този подход отра­зява същността на нещата и природата
на механизми­те за обучение и като лабораторен вариант е идеален.
Същевременно той е недостъпен за широко усвояване.
Тук привържениците на автогенната тренировка обикновено възкликват:
,,Ето, хванахме ли ви най-после, новатори! Ключът е за избраници, за
хипнолабилни, а автотренингът е за всички!"
Нищо подобно! Изследванията на лица, успешно усвояващи автотренинга,
показват, че ефективно въз­приемат този метод именно хипнолабилните.
Останалите само страдат от това, че около тях щастливците ,,спят",
изпаднали в целебно състояние, а те въпреки желанието и старанието си
не могат да го изпитат. Нито записаното на магнетофон пеене на птичка,
нито шумът на ромоляща .вода, нито лекарят в бял халат Разхождащ се
монотонно из стаята и разказващ-за го­лямата полза от автотренинговрто
състояние - ръцете се отпускат, краката се отпускат, чувствате приятна
топлина и тежест в тялото, почивате ... - не помагат!
Освен това при автогенната тренировка изобщо не се контролира и отчита
изходната възприемчивост към внушение на пациента, а още по-малко се
регулира целенасочено, както при нашия метод. Оказва се, че
привържениците на автотренинга, доказвайки силата на своя метод, са
забравили азбуката на медицинска­та наука - голямото значение, което
имат индивидуал­ността на пациента, неговите психологически и
физиологически възможности и накрая типът нервна дейност.
Затова автогенната тренировка се изражда, оставай­ки санаториално-
приложна, тесномедицинска мярка, тъй като прилагането й е ограничено и
отчуждено от естествения активен живот на човека. Представете си, че
се намирате в обичаен делови ритъм, а в това вре­ме ви предлагат да
легнете, да се отпуснете и да по­чувствате топлина в левия си крак.
Докато в универ­салните възможности на саморегулирането са заложени
удивителни възможности за развитието на човека.
Като всеки създател на нов метод авторът на та­зи книга се стреми да
покаже съществените разли­чия между старото и новото, предимствата и
перспек­тивите за развитие, като отчита изворите и насоката на.
човешките усилия в развитието на науката за саморегулиране. За да не
обиди привържениците на ав­тотренинга обаче, той е съгласен да оцени
своите стъп­ки в тази област само като етапи в усъвършенствува­
нето ,на вече натрупания опит.
Ако трябва да бъдем точни, на един от етапите в развитието на метода
на саморегулирането, когато ста­тиите за него не можеха да проникнат в
печата, ко­рифеите на родната психотерапевтична наука съветва­ха
автора да изхвърли от своите разработки думата ,,хипноза" и тогава те
щели без усилие да бъдат прие­ти за печат.
Но как да я изхвърля, когато нея я има в действи­телност? Пред очите
ми понякога. изплува една отдав­на минала случка. Възрастният
професор, чиито кни­ги ме увличаха от детинство, тежко се надигна от
сто­ла и взе някакво списание от библиотеката. ,,Суфрология" - ми
преведе той името на списанието. ,,А как­во е суфрология?" - попитах в
невежеството си аз. ,,Същата хиноза. Постоянно търсят с какво да
заменят тази дума."
А беше словоохотлив този професор и ми разказа как на една
международна конференция негов колега от чужбина, също професор,
изнесъл доклад, в който твърдял, че хипнозата като явление изобщо не
същест­вува, и привежда убедителни научни данни. ,,Ето как стоят
нещата, млади човече!" - победоносно завърши той разказа си.
- А вие как смятате - има ли, или няма хипно­за? - не издържах аз,
обръщайки се към завеждащия катедрата по психотерапия в Централния
институт за усъвършенстване на лекари, какъвто всъщност бе Про­
фесорът.
- Разбира се, че има. Един цял раздел от психо­терапията се нарича
хипнотерапия. На тази основа е разработена емоционално-стресовата
тренировка, автотренингът. Ние използваме и понятието релаксация. Тя
е много необходима за човека. А къде е човекът? Той е навсякъде - и в
морето, и в космоса, и на спорт­ната площадка...
И ми изнесе лекция като студент първокурсник за значението и
полезността на психотерапията, за кое­то изобщо не го бях молил. Бях
го помолил да ми да­де отзив за работата ми.
След демонстрирането на метода на една клинична конференция същият
професор заключи: ,,Нашият млад колега е високо ерудиран. Неговият опит
заслужава да бъде изучен. Разбира се, този метод може да се из­ползва
наравно с другите. По-точно не метод, а мето­дика, похват. Но какво е
това предизвикателно щра­кане с пръсти? (Бях си позволил по време на
хипноза­та на пациента леко да щракна с пръсти, за да прив­лека
вниманието му върху реакцията.) Що за безцеремонност? Бих предложил на
лекаря вместо това да направи нещо приятно за пациента. Например да
взе­ме едно дайре или нещо друго от този род..."
Обидно беше не само поради това, че професорът говореше напълно
сериозно. Страшното беше, че не­говите асистенти го слушаха съвсем
сериозно, а два­ма от тях (прости ми, боже, ако само ми се е стори­ло)
дори ме гледаха осъдително.
Когато стигнахме до феномена на реакцията от акупресур«ите точки,
професорът каза: ,,И какво вижда­ме? Виждаме универсалността на
хипнозата. Когато той (т. е. аз) казва: ,,Токът тръгва нагоре", токът,
ко­леги, тръгна нагоре. А когато той казва: ,,Токът тръгва надолу",
токът, колеги, тръгна надолу! А къде дру­гаде можеше да отиде?"
Извинете за добавения израз. Последната фраза той не изрече. Аз сам я
добавих, за да досадя на професо­ра, който говореше за феномена като
за нещо подраз­биращо се от само себе си.
До утвърждаването му от Министерството на здра­веопазването методът на
управляемото саморегулиране бе официално одобрен от института за обща
и съдебна психиатрия ,,Сербски".
Това не беше лесна работа.
Без да навлизам в подробности, искам да кажа, че присъстваха такива
забележителни хора като Л. М. Асанова със своите колеги от детското
отделение, в което заедно с лекуващите лекари се опитахме да из­
лекуваме децата от ануреза (мощно напикаване).. Как­то стар ловец
спокойно заспива преди лов, знаейки че в 4 часа сутринта ще се събуди
без будилник, така и детето, влизайки в особеното състояние, се
настрой­ва за спокоен сън и знае, че в уреченото време очите сами ще
се отворят и то ще се събуди. Това помогна да се намали дозата на
лекарствата, а децата спяха дълбок и здрав сън.
Не мина и без такива доктори на науките, които настойчиво ме
съветваха, че ще е ,,от полза за делото" методът да се определи като
част от някакъв друг, вече широко известен метод, например
автотренинга. Едновременно с това предлагаха рязко да се ограни­чи
сферата на неговото практическо приложение. За всеки случай. Така,
виждате ли, ще бъдем по-скромни и методът ще бъде внедрен по-бързо!
Като че ли в нашата страна могат да се внедряват само стари методи!
Или само тези, които имат анало­зи зад граница.
Нима не ни стига това, че йогата, китайската гим­настика,
автотренингът и даже културизмът дойдоха при нас от чужбина?
Нека да развиваме собствените си постижения!
Неотдавна американската асоциация за развитие на съветско-
американските делови връзки ,,Сребърен шип", представители на която ние
обучавахме на са­морегулиране чрез преводач, нарече метода
супертехнология и изрази желание да изпрати свои лекари за усвояването
му. Една от представителките на тази асо­циация усвои правилото за
влизане в особеното съ­стояние буквално за 10 минути и се занимаваше
със саморегулиране, докато ние водехме преговори. Извед­нъж нещо
падна. Оказа се, че мадам е създала у себе си образа на велосипедистка
и, както се изрази през смях, краката й ,,тръгнали". Тя щяла да
продължи, ако не се бе блъснала в масата. Това не би се случило, ако
нашата първа ученичка от друг континент бе пре­минала пълния курс на
обучение.

ПОДХОДИ КЪМ ТЕХНОЛОГИЯТА
Нека отново да вземем в ръка конец с висящо на него топче, да затворим
очи и да си представим, че топчето чертае кръг или се движи нагоре-
надолу като махало по една линия. Това е проста идеомоторна ре­акция,
при която пръстите неволно повтарят образа на движението. Както е
известно, тази и други идеомоторни реакции се използват широко за
определяне сте­пента на внушаемост при хипноза. Ако реакцията е ясно
изразена, пациентът е хипнабилен.
Преди обаче не бе известно, че ако се разреши на пациента известно
време да остане в идеомоторно съ­стояние, той ще изпадне в хипноза.
Или ако му се внуши да задържи вниманието си върху някакъв образ и той
успее да направи това - отново може да изпад­не в хипноза. Този открит
от мен феномен залегна в ос­новата на разработването на системата за
саморегулирането. Всичко се свежда до това, как да се намери за всеки
конкретен пациент този оптимален, съответст­ващ на психическото му
състояние в даден момент клю­чов образ, който той лесно фиксира и
който следова­телно се явява за него хипногенен.
Това е цяла наука, в която на творческото търсе­не на лекаря и на
неговите качества като професиона­лен и находчив психолог се отрежда
съществена ро­ля. Дори краткото излагане на основите на тази наука ще
заеме твърде много място, поради което няма да се спираме на нея. Само
ще отбележим, че тя трябва да се предава от специалист на
специалист не само посредством научната теория на метода, но и
задължително в комплекс с know how (тайната на техноло­гията), т. е.
в съвместната работа. С това именно се занимават и сътрудниците
на Центъра по саморегулиране.
И така, да допуснем, че сме открили образа, който лесно се фиксира от
дадено лице в даден момент - кълбо със син цвят. Нека пациентът да
седи или стои, както му е удобно, и да го държи във въображението
си. Междувременно да си спомним - известният в
психиатрията и психологията цветен тест на Люшер, при който с
помощта на избрани цветни фишове се определя състоянието на
пациента, убедително доказва със своята ефективност, че за
различните психични състояния са характерни различни
цветовъзприятия. В нашия случай цветогенерацията е образогенерация.
Ако със своите действия или думи помагаме на па­циента да
фиксира дадения образ, ние му помагаме да навлезе в състояние на
хипноза. Нашите действия и думи, служещи за психологическа подкрепа,
се въз­приемат от него като внушение.
Най-простият образ в нашата система за обучение, достъпен за голям
брой хора и в същото време с лесно контролирана както от самия
пациент, така и от лекаря идеомоторна реализация, е образът на
раздалечаващите се или приближаващите се една към други ръце,
предварително протегнати напред.
Да си представим, че обучаваният е протегнал ръ­це и след като ги е
освободил от напрежението, си представи, че те се движат настрани.
Очите му могат да останат и отворени. Нека с учудване да види, че ръ­
цете му се движат. Учудването предизвиква допълнителна
емоционална подкрепа - лек психологически ефект, чиято
енергия е необходима за включване на цялостната мозъчна реакция
за преминаване в хипнотично състояние. Когато той навлезе в това
състояние, му се внушава, че ако го повтори, може да предизвика у себе
си особеното състояние сам, без външна намеса, с помощта на усвоената
идеомоторна реакция.
А сега да погледнем на това от друга страна. Нека да си спомним вече
познатата ни ,,обратна биологична връзка". По този начин, като се
използват технически средства, понякога се провежда обучение при
автогенната тренировка - към главата или ръцете на обучавания се
включват датчиците на енцефалографа, кардиографа или на друг прибор и
го приканват да изпадне в приятно състояние на душевно равновесие, при
което стрелките на прибора или линията на ек­рана се успокояват и
изравняват. Пациентът сам на­блюдава прибора и този визуален контрол
за потвърж­даване на правилността на вътрешното търсене му по­мага по
бързо да усвои нужното състояние.
В нашия случай ролята на такава стрелка или ек­ран изпълняват ръцете
на пациента. Или друга ре­акция или функция на организма - дишането,
извеж­дането на главата, тялото и други. Това е значител­но по-просто,
не изисква сложни прибори и освен то­ва емоционално е по-действено -
когато ръцете или кра­ката се движат по желаната програма почти автома­
тично, без обичайното усилие, у човека се реализират не само
необходимите подкрепящи емоционални реак­ции, но и, което е особено
важно, разширяват се пред­ставите му в областта на самопознанието.
За да овладеете саморегулирането, е желателно предварително да се
подготвите психически. Например да видите какво могат да правят
другите, вече обу­чени пациенти и да се въодушевите от успехите им в
усвояването на метода. За това помагат групите от обучаващи се,
книгите, филмите... Трябва да се знае, че от особеното състояние на
саморегулиране никой не може да излезе неочаквано и не е нужно да се
очак­ва това. В противен случай вместо благотворна по­чивка се
осъществява напрегната мобилизация на мо­зъка, след която обучаваният
изпитва умора или гла­воболие.
Очакването за излизане от състоянието може да бъде и несъзнателно, ако
процесът на обучение се асо­циира с впечатлението за хипноза.
Естрадните хипнотизатори са оставили тежко на­следство, от което
трябва да се избавим. Те винаги са прилагали хипноза, потискайки
личността, управля­вайки нейното състояние и поведение за ефектни
естрад­ни трикове.
При използване на хипнозата за обучение паметта целенасочено се
активизира по отношение на всичко, което се извършва, в противен
случай обучението няма никакъв смисъл.
За предизвикване на първичното особено състояние на саморегулиране се
използват най-различни методи, прилагани и при хипнозата. Например
отначало се оценява изходната възприемчивост към внушение с
известни вече похвати: лекарят моли пациента да стане прав, поставя
едната си ръка на челото, другата - на тила му и го предупреждава, че
когато отстрани ръцете си, тялото му ще се наклони назад. Ако
обучаваният е напрегнат, го успокоява, че в това състояние никой не
може да падне, и набляга върху полезността на упражнението за
усвояването на саморегулирането. случай че със затворени очи
обучаваният е неспокоен, го моли да ги отвори. Опитва се да предизвика
нужното състояние при отворени и при затворени очи, т. е търси
състояние на най-добра реализация.
Главното е да се предизвика очакваната реакция.! Ако това се получи,
лекарят веднага засилва предизвиканото от нея състояние с допълнителни
внушения.
Би могло преди наклоняването на тялото назад, да се приложи
разработената от нас система от упраж­нения. Тези упражнения взаимно
се допълват, създа­вайки непрекъснато, последователно действие на
кон­центриране вниманието на обучавания.
Преди упражненията лекарят му предлага да се отпусне и да остане
вътрешно спокоен. Упражненията могат да започнат с елементи, напомнящи
неврологично или психологично изследване. Обучаващият не тряб­ва да
изпитва повишена отговорност за възможните несполуки, а да остане с
чувството, че това е увлекателна детска игра, в която не се страхуваш
да не допуснеш грешка и всички впечатления са искрени.
А ето и системата от упражнения, която обикновено използват лекарите
от Центъра за саморегулиране в процеса на обучение или при
демонстрирането на метода.
Упражнение 1.
При изпълнението на това и другите упражнения, както и по време на
целия цикъл на обучение, към обучавания може да се приложи принципът
на косвено внушение. Той действа по-убедително, отколкото преките
инструкции и установки. За тази цел лека­рят адресира това, което иска
да каже на обучава­ния, към всички присъстващи, като че ли коментира
процесите. Ако обучаваният е сам, той говори, като че ли чрез него
показва закономерни за всички процеси.
Лекарят моли обучавания да протегне ръце и да ги държи пред себе си
без никакво напрежение. При това те не бива да се докосват. Очите по
желание мо­гат да останат отворени. Лекарят предупреждава, че у всички
хора в това положение ръцете се стремят към движение настрани поради
устройството на мускулите на гърба и на раменете. Задържа ги
единствено на­прегнатото състояние.
Обучаваният не бива да се напряга и да пречи на ръцете. Нека се движат
настрани. Колкото повече се разтварят, толкова по-бързо се движат.
Леки като перца.
Лекарят подсказва, че обучаваният ле трябва съз­нателно да движи
ръцете си. И не бива нищо да си внушава. Трябва само да не им пречи.
Те сами се движат. Това е автомат.
Същевременно е полезно пациентът да гледа ръце­те си и да анализира
процеса. Това го освобождава от напрежението и го убеждава в
неизбежността на автоматичното действие.
Ако лекарят успее да обясни на пациента похвата по такъв начин, че той
да възприеме необходимостта от движение на ръцете като закономерна
реакция, ще му помогне да намери онова неутрално състояние, при което
няма да пречи на ръцете си.
Както вече отбелязахме, при усвояване състояние­то на релаксация в
автогенната тренировка се използ­ва екранът на електроенцефалографа,
чиито сигнали обучаваният се опитва да регулира чрез успокояване на
нервната си система, т. е. за него визуализацията на психическите
процеси на екрана е ориентир за по­стигане на нужното автогенно
вглъбяване. А в нашия случай, повтарям, ролята на такъв екран
изпълняват ръцете на обучавания. Освен това при автотренинга пациентът
се учи само на релаксация, а тук - на са­морегулиране като универсално
състояние, с помощта на което може да реализира най-различни програми.
И така ръцете започват да се раздалечават! В такъв случай естествено
настроението на лекаря се по­вишава и гласът му придобива уверени
интонации. Той също има емоции. Възниква ефектът на подкрепящата
обратна връзка.
Пациентът чувства увереност - ръцете му започват да се раздалечават по-
бързо. Лекарят започва да го ободрява, хвали неговата способност да се
съсредо­точава върху нужната реакция и го уверява, че скоро ще овладее
саморегулирането. Подкрепяйки го, засил­ва реакцията с внушения:
,,Чудесно се движат" ръце­те! Великолепно! Отлично!"
И естествено, както вече споменахме, ако има дру­ги присъстващи, то
думите трябва да са насочени към тях. Това действа като силно
косвено внушение. Може например да се каже: ,,Вижте как все по-бързо
по-бързо се движат ръцете му, те станаха по-леки. По­добрява се
самочувствието му. Всяко ново упражнение задълбочава реакцията му..."
и т. н.
Ако по време на първото упражнение ръцете ви още не се движат, то за
преход към второто лекарят предлага те да се раздалечат съзнателно. В
този слу­чай също се използва принципът на косвено внушение! чрез
обръщане към аудиторията или просто коментар на формиращото се
състояние. Това, както вече казах­ме, действа по-силно, отколкото
ако се обърнем пря­ко към пациента. Тъй като прякото обръщение у
някои обучавани предизвиква защитни рефлекси.
Следващото упражнение е непосредствено свързано с предходното.
Упражнение 2.
Ако ръцете се движат - добре!
При това идеомоторно действие у някои обучавани се развива
дълбоко неутрално състояние. Дори очи­те им започват да се затварят, а
ако останат отворе­ни - са неподвижни. Не бива да се заставят да
затварят очите си, без да е необходимо. Това може да повиши чувството
им за тревога.
Ако пациентът се опита да излезе от нарастващото вцепенение, трябва да
бъде разубеден. Казва му се: ,,Нека състоянието се задълбочава. Колкото
то е по-дълбоко, толкова то е по-полезно за здравето и за| обучението.
И по-приятно."
По-нататъшното вглъбяване в нужното състояние се осъществява чрез
втората установка. Словесно се фор­мира образ, че ръцете започват да
се прибират, да се притеглят една към друга. За засилване на образа в
центъра на притеглянето на ръцете лекарят поставя дланта си
(вертикално), която като че ли привлича сближаващите се ръце.
Процесът се съпровожда от подкрепящи внушения: ,,Ръцете се прибират
бързо." Тези внушения се пра­вят, като че ли се констатира този
процес, без той да се натрапва.
При това се препоръчва обучаваният да гледа как се сближават ръцете
му. Погледът върху автоматичес­ки движещите се ръце повишава
вниманието на паци­ента, създава у него необходимия за развитието на
особеното състояние емоционален ефект.
Упражнение 3.
При изпълнението на първите две упражнения вни­манието на Обучавания
все повече се фиксира върху сближаващите се ръце, т. е. създава се
фокус за вни­манието. Той се използва за вглъбяване в даденото със­
тояние.
И така дланта на лекаря се намира в предполагае­мия център на
сближаване на ръцете. После той казва: ,,Ръцете и тялото ви се
привличат от моята длан." От­стъпва 'назад, като че ли "привличайки с
ръката си вни­манието на обучавания, и се старае да не го отклонява.
Ако лекарят се намира на разстояние от обучава­ния, той му внушава
това с думи, но използването на ръката го улеснява значително, тъй
като засилва дей­ствието ма образа.
Ръцете и цялото тяло на обучавания се наклоняват напред. При това
възниква мощна емоционална под­крепа! Тялото се движи напред! (Как
след това паци­ентът да не навлезе още по-дълбоко в състоянието си!)
Когато тялото тръпне напред, т. е. започва да се наклонява след
отстъпващата длан на лекаря, реакци­ята се засилва чрез подкрепящи
реплики: ,,Отлична реакция, сега ще овладеете своя организъм, имате пре­
красно самочувствие, отлична памет, целенасочено вни­мание и мислене,
прекрасен нощен сън! Тялото се ус­тремява напред, краката тръгват
сами!" (Обърнете внимание, че лекарят използва цялата процедура за
психотерапия, особено когато у пациента се наблюда­ва реакция на
(повишаваща се внушаемост.)
Краката на пациента като че ли се стремят да се от­къснат от пода и
при добра реакция правят крачка напред. При недостатъчно вглъбено
състояние в момен­та на придвижването пациентът може да излезе от осо­
беното състояние, тъй като движението не се е осъще­ствило напълно, а
всяка емоционално неподкрепена реакция разрушава още неформиралото се
състояние. В такъв случай може да се прекрати упражнението и да се
премине към други. Но може и да се повтори няколко пъти, докато
краката не започнат да се дви­жат и даденото състояние не се задълбочи
посредством това действие.
Упражнение 4.
Когато тялото на обучавания се наклони напред, лекарят му внушава, че
сега то ще започне да се дви­жи в обратна посока - назад. При това
лекарят може да приближи дланта си към пациента, като че ли го
,,притиска" от разстояние, за да засили образа.
Естествено неговата ръка не притежава никакви мистични или магнетични
излъчвания. Жестът е само мощен инструмент, въздействащ върху
дълбинната психология на човека.
Историята на човечеството показва, че жестът пред­хожда словото. Той е
език на подсъзнателните меха­низми (« основен инструмент за
психотерапията на ек­страсенсите).
Тялото на обучавания започва да се наклонява на­зад. Лекарят пристъпва
към пациента и го предпазва от евентуално падане.
Упражнение 5.
След като тялото тръгне назад, лекарят трябва да прояви своето
психологическо и педагогическо умение.
И така тялото на обучавания се наклонява назад. Използва се следният
познат принцип - ако внимание­то на човек бъде насочено към
емоционално значима за него задача, степента на фиксирането му върху
нея се увеличава.
На пациента се внушава, че тялото му се огъва на­зад, гръбначният му
стълб като гъвкава струна се прегъва все по-силно и по-силно към
позицията ,,мост". Цялото тяло на обучавания започва да се напряга. Ако
под влияние на допълнителни внушения то се прегъва все повече и
повече - постигнат е успех!
Това означава, че след като една рискована опера­ция не предизвиква
нито протест, нито излизане от ре­жима, състоянието се задълбочава. И
веднага започва целенасочено, интензивно обучение: ,,Сега вие можете
сами да предизвикате дълбоко особено състояние на саморегулиране.
Независимо дали стоите, седите или лежите, при шум или без шум, във
всякакви условия вие можете да ,,включите" желаното от вас състояние и
да го използвате за почивка, за настройване към ра­бота, за повишаване
на самочувствието и за много дру­ги цели. С всяко повторно упражнение
това състояние се засилва и помага за подобряване на общото ви са­
мочувствие. След излизане от него неизбежно ще по­чувствате освежаване
на цялото тяло, ще сте с бистра глава!"
В организма се осъществява психотерапия, всяка секунда в състояние на
саморегулиране струва колко­то товар злато, тъй като при него клетките
на мозъка успяват да се запасят с хранителни вещества и само­
чувствието на пациента се подобрява.
Ето някои други варианти на формули за внушение: ,,В режима на
саморегулиране се подобрява цялостно­то състояние на организма.
Всичко, което е било нару­шено дотогава, идва в нормално състояние.
Това е при­роден закон. Каквато и задача да решавате - тя води до
подобряване на здравето ви!"
Или: ,,От режима на саморегулиране ще излезете непременно отпочинал и
бодър! Като след хладен душ! По-точно отначало сауна, а след това
хладен, ободря­ващ душ. При такъв контраст (бодростта ,,ще бъде по-
голяма!" По-нататък лекарят моли пациента сам след няколко секунди да
излезе от това състояние отпочи­нал и бодър, да се протегне, да
направи няколко фи­зически упражнения като след дълбок сън. Тези внуше­
ния могат да стимулират пациента към здравословен начин на живот.
Други упражнения.
Другите упражнения се изпълняват в зависимост от възприемчивостта на
пациента. Например ако едно уп­ражнение не дава ефект, то следва да се
замени с дру­го. Не е важно кое конкретно упражнение ще даде ефект,
важното е то да се намери. Нужно е да се из­пробват няколко различни
установъчни програми и да се открие коя от тях се реализира най-добре.
При това, разбира се, след всяка поредна установка за получава­не на
очакваната реакция трябва да се изчака няколко секунди. Времето на
реакцията може да бъде различ­но - от 1 до 5-8 секунди. Най-често по-
активно се реа­лизират тези установъчни реакции, които намират в ор­
ганизма формирани по-рано стереотипи. По този начин стереотипите могат
да бъдат диагностицирани като на рентген.
Например лекарят казва на пациента: ,,Станете прав, постарайте се да
бъдете съвсем пасивен и като че ли отстрани да наблюдавате на коя
установка ва­шето тяло ще реагира активно, автоматично. При това не
бива нищо да си внушавате, просто наблюдавайте!"
След това внушава установката: ,,Вашите ръце ве­че не са ваши. Това са
ръце на автомобилист, каращ кола по трасе. Пред вас има остър завой
надясно. Да видим какво правят ръцете. Не им пречете, само наб­
людавайте!" И моли пациента да не бърза.
Да допуснем, че ръцете не се движат, човекът не е изпитвал съответното
състояние - той просто не умее да кара кола. В такъв случай му се
внушава образът на волейболист, готов да подаде топката. Добре би би­
ло, ако преди това тялото и ръцете му са заели подхо­дящо положение.
Тогава и ефектът ще бъде по-добър.
Или пък образът на тенисист, на плувец в бурна река, на велосипедист,
на щангист, боксьор, фехтовчик, парашутист и т. н.
На една от установките ръцете или краката, раме­нете или главата, а
може би дишането изведнъж ще отреагират. Ръцете и пръстите например
започват да се движат, като че ли пишейки на въображаема маши­на.
Ефектът може да бъде най-различен. Значи има реакция! Обикновено
реакцията се предизвиква от привичен за всекидневието на човека начин
на дейст­вие.
Когато лекарят открие реакцията, той започва да я развива - казва на
пациента ободряващи думи, убеж­дава го, че с всяка секунда действието
се засилва. Раз­вивайки реакцията, лекарят съдейства за създаване на
желаното състояние. След това у пациента заработва цялостната реакция
на мозъка - настъпва дълбоко осо­бено състояние.
В края на краищата, използвайки творческата си фантазия,
наблюдателност и настойчивост, лекарят специалист, който е
едновременно психолог, философ и педагог, намира първия ключ към
състоянието, в което се формира навикът за саморегулиране.
Посоченият принцип съществено се отличава със своята оригиналност от
известния метод на внушение при хипноза, тъй като при него вместо
многократни повторещия или ,,втълпяване" на някаква формула на вну­
шение на пациента се предлага калейдоскоп от образи за откриване на
индуциращия ,,генериращ" образ, пре­дизвикващ активна ответна реакция и
по този начин - нужното състояние. Този принцип между впрочем след­ва
да се използва и от хора, които са усвоили саморегулирането и желаят
да задълбочат режима. За тази цел е необходимо преди набелязаната
основна задача да бъдат изпълнени вече известни и успешно реализи­рани
досега една-две установъчни програми. Докато те се осъществяват,
състоянието се задълбочава !и едва след това трябва да се (пристъпи
към изпълнение на ос­новната задача. Ако по време на тренировка
обучава­ният успешно изпълни първите упражнения, може да му се внуши
да изпита чувството за полет или друга установка, която се асоциира с
чувството за комфорт и вътрешна свобода. Например да вземем чувството
за полет. При него ръцете на пациента започват да се движат плавно,
отваря се естественото дълбоко дишане. Понякога възниква състояние на
еуфория.
А в случай че ръцете не се движат? Така да е. Не трябва да се
акцентира вниманието на пациента върху това, а да се потърси друга
реакция. Може би пациен­тът страда от остеохондроза на шийните
прешлени на гръбнака, чиито признаци са умора и тежест на ръце­те, при
движение на главата - болки в шията. В този случай трябва да се правят
упражнения за шията, да се лекува остеохондрозата. Да се приложи
мануална тера­пия, иглотерапия, т. е. целият арсенал, който владее ле­
карят специалист, водещ обучението до саморегулиране.
Ето ви едновременно лечение, диагностика и обуче­ние. Наистина
възможностите на метода за саморегу­лиране са големи!
Ако намирането на първия ключ е необходимо за предизвикване на
първичното състояние (с цел обуча­ваният да придобие определен опит),
то вторият ключ е нужен за самостоятелното включване на това състоя­
ние. Двата ключа могат да са идентични, т. е. стерео­типът на действие
(.например раздалечаващите се или приближаващите се една към друга
ръце), който е пре­дизвикал първичното състояние, може да бъде използ­
ван и за включване на режима на саморегулиране. Дос­татъчно е да се
спазва тази последователност на дей­ствията.
Индивидуалният ключ може да бъде видоизменен. Той може да представлява
броене на ум до пет, при ус­ловие че погледът на обучавания е устремен
в една точка. Или броене до десет, съчетано с три кимвалия на
главата ... Това няма значение. За включването на ре­жима на
саморегулиране може да се разработи всяка­къв ритуал, но в първичното
състояние чрез внушение, след което се затвърдява чрез самостоятелни
повторни упражнения.
В края на краищата при желание той може да се смени и самостоятелно.
Това се осъществява, като обу­чаваният предизвика състояние на
саморегулиране с по­мощта на вече установения ключ и дава установка за
неговата смяна, представяйки си желания образ на дей­ствие и
реакцията, която очаква от себе си.
По този начин се разширяват възможностите за саморегулиране и в други
насоки. Например обучаваният може без усилие да предизвика особеното
състояние прав, но не и седнал. В такъв случай, намирайки се в
състояние на саморегулиране, той трябва да си представи, че желаното
състояние се постига и в седнало положение.
С помощта на саморегулирането може да се постиг­не много. Например
това, което бе възможно скоростно да се усвои с помощта на хипнозата,
сега вече може също толкова бързо да се усвои и без нея.
Да се научим да рисуваме но метода на В. Райков? Или да пишем на
машина? Моля! Но това няма да бъ­де лабораторен експеримент
(неспособен да излезе из­вън рамките на група изпробвани доброволци),
а на­пълно достъпен елемент от културата на всеки човек.
Защото не съществува зависимост от външно внуше­ние, а има свобода,
творчество и воля!
А сега нека още веднъж се постараем да отговорим на въпроса - защо все
пак човек се нуждае от особе­ното неутрално състояние?
В неутралното състояние се ,,изключва" личностната рефлексия на човека,
изчезва парализиращият страх от възможна грешка. Помислете, защо човек
не може да премине по греда над пропаст, а на земята прави това б«з
усилие? Защото твърде високата отговорност раздвоя­ва вниманието му и
начина на постигането й - крачка­та, която по същество е автоматично
действие, но чий­то автомат блокира поради друга намеса. За да бъде
крачката лека и да се прави без напрежение, внима­нието трябва да бъде
съсредоточено само върху целта.
Както правилно бе отбелязал някой, ако през цяло­то време мислим, че
трябва да говорим правилно, без да искаме ще започнем да се запъваме.
Затова логопедията ни учи да мислим какво говорим, а не как гово­рим.
Следователно, имайки цел, не бива да пречим на автоматично
изпълняваните действия, в противен слу­чай автоматът блокира, сам се
превръща в цел и съот­ветно в обект на анализ. Затова е (необходимо,
отвли­чайки се, като че ли наблюдаваме отстрани, да не пре­чим на
автомата. И тогава организмът ще осъществи реакциите, които осигуряват
решаването на поставена­та задача. Ето защо трябва да се научим да
предизвик­ваме неутралното, отвлечено или т. нар. ,,отсъстващо"
състояние. В него всяка идея придобива по отношение на механизмите на
мозъка силата на програма, разпро­странява се върху целия организъм.
Но тъй като й неутралното състояние е трудно да се създават идеи и да
се изпитват желания, тази програма трябва да се формира преди
използването на ключа, водещ към особеното състояние.
Схемата е проста - съзнанието дава поръчка, неут­ралното състояние
изключва всичко, което пречи и съ­действа за постигането на целта,
като се използва съз­нателният и несъзнателен опит на човека.
Съзнанието възлага, а естествената и освободена в дадения момент
природа на организма изпълнява.
Нека да покажем това с вече познат елементарен пример. Само че това
упражнение ще изпълним самостоятелно. Протегнете ръцете си напред, без
да се докос­ват, и ги освободете от напрежение. Сега създайте у себе
си образа на раздалечаващи се встрани ръце. Не трябва нищо да си
внушавате. Ръцете ще започнат да се движат веднага щом се появи поне
частично неут­рално състояние - условие за материализирането на
енергията на въображението. Затова изчакайте малко, не бързайте, не
мислете за това, дали ,ще се получи или не, ле обръщайте внимание на
странични шумове, не се напрягайте, т. е. опитайте се да бъдете
неутрални, от­чуждени, пасивни. Щом се появи елемент на ,,празно­та"
или отчужденост, ръцете веднага ще започнат да се раздалечават.
Разбирате ли с какво саморегулирането се различа­ва от известните
методи на самовнушение? Разликата е в това, че три него не трябва
напрегнато да си втъл­пявате и непрекъснато да повтаряте каквито и да
било формули като заклинание. Вместо това поставете зада­чата,
,,отдръпнете се встрани" и тя ще бъде изпълнена.
Йогите съветват - ако работата не върви, отклоне­те вниманието си и
подсъзнанието ще даде нужния от­говор.
На всеки е познато мъчителното чувство, когато не можете да си
опомните името, което е «а езика ви. Как­во е необходимо да се
направи? Да престанем да нап­рягаме паметта си, да се абстрахираме и
нужната фа­милия сама ще изплува.
Ако ръцете започнат да се раздалечават, си пред­ставете, че нещо ги
дърпа нагоре към небето. И те на­истина ще тръгнат нагоре. След това
си представете, че сте птица в полет. Ръцете ще започнат да имитират
плавното движение на крила. Ще се освободи дишане­то. Всички точки на
тялото ще дишат в единен ритъм. Дишането ще идва отвътре - естествено,
свободно. То­ва означава, че е 'изчезнало напрежението.
В състоянието на хармония се включва вътрешната ,,аптека" на организма.
Всичко, което не е било наред, функционално нарушено или изтощено, се
стреми към възстановяване. Само няколко минути на ден от тази
необременителна лечебна гимнастика са достатъчни, за да натрупате за
месец толкова сили, колкото ако сте почивали в санаториум. Но не бива
да се забравя, че винаги трябва да излизате от състоянието на
саморегулиране с нагласата за свежест и бодрост като след освежаващ
душ или дълбок нощен сън. Това помага да се избегнат нежеланите
остатъчни явления, особено при хипотониците (страдащите от ниско
кръвно налягане), за които саморегулирането трябва да се съпровожда
само от тонизиращи установъчни програми, докато при хипертониците
(хората с високо кръвно налягане) - от релаксиращи.
Ако ръцете все пак ,не се раздалечават, значи сте напрегнати, т. е.
проявявате отношение към очакваното действие. А това от своя страна
означава, че има и реф­лексия, пречеща на автомата да изпълни
идеомоторния акт. Използвайте друга установка: например че ръце­те се
притеглят една към друга. Ако тя е сполучлива, не се освобождавайте от
възникналото чувство на вцепе­нение, от което нараства неутралното
състояние. Имен­но то ви е нужно. При задълбочаването му очите за­
почват да се затварят, не им пречете, нека се затворят. Ако ли не -
«ека останат отворени. Всичко трябва да е естествено. Задълбочаващото
се състояние само нами­ра съответните реакции - отваря се дишането,
тялото се наклонява назад и т. н.
Понякога се случва ръцете да започнат да се раз­тварят, но после да
опрат. Какво се е случило? Просто вие предварително не сте решили, не
сте набелязали точна програма какво да правите по-нататък и сте се
оказали в състояние на неопределеност. В неутралното състояние е
невъзможно да се решава какво да се пра­ви - процесът на мислене се
извършва в обичайното за човека състояние. Затова ръцете спират
движението си, а вие излизате от режима на саморегулирането.
А сега да изпълним това упражнение, но вместо ръ­цете да задействаме
тялото. Важното е да намерим реакцията, която лесно се включва.
Изправете се;, краката са на ширината на раменете, ръцете висят
свободно край тялото. Наклонете едва-едва главата назад и я дръжте без
напрежение. Ако ис­кате, очите могат да останат отворени. За няколко
ми­нути си представете, че нещо тегли тялото ви напред, и се
постарайте да се абстрахирате.
Не бързайте. Всеки, в зависимост от изходното си състояние, има свой
праг на реакцията - дълбочина, време за навлизане в състоянието, което
за някои трае секунда, а за други повече.
Или си представете, че нещо тегли тялото ви назад. След това наляво,
надясно. Представете си, че сте бок­сьор, след това плувец, шофьор и
т. н. Изпробвайте оп­ределен диапазон от различни установъчни
програми. Не бързайте, не се напрягайте, а просто стойте и безу­частно
наблюдавайте как организмът реагира на една или друга програма. На
някоя от тях той ще отреагира, ще се задвижат ръцете или раменете ви,
кракът или главата ви.
Главното е да се намери образът, който включва състоянието! И чрез
него - към хармония.
Редица съзнателни и подсъзнателни фактори у чо­века му пречат да
навлезе в неутралното състояние. Ето защо когато например обучаваме
пациент в поза ,,прав", непременно му казваме, че в това състояние ни­
кой не може да падне. Това веднага премахва тревога­та, която
несъзнателно е пречела на обучението.
След това повтаряме, че в режима на саморегулиране мозъкът никога не
се изключва, а напротив, съсре­доточава се върху поставената задача, а
не върху стра­нични шумове, мисли и т. н. Това също премахва нап­
режението.
При положение че обучаваният многократно е пре­дизвиквал
саморегулирането с помощта на някакъв ри­туал, по-късно той може да
предизвика състоянието само с волево желание и да използва режима като
уни­версално условие за изпълнение на различни установъчни задачи.
При хора с нервно-физическо изтощение след пър­вите учебни упражнения
се наблюдават остатъчни яв­ления на сънливост независимо от това, че
преди да излязат от състоянието, са си ,,поръчали ободряващ душ". Това
означава, че мозъкът, настроил се на режим на натрупване, продължава
да натрупва сили дори след формалното излизане на пациента от
състоянието. В това се състои силата на саморегулирането - в ориен­
тирането му към индивидуалните свойства на организ­ма. В такъв случай
пациентът трябва да остане в със­тояние на саморегулиране 10-15 минути
и да ,,си отспи" както трябва. На второто или третото занятие ос­
татъчната сънливост ще изчезне. При хипотониците преди занятието
се .прилага специално разработена ме­тодика от иглотерапия,
предотвратяваща намаляването на кръвното налягане.
Ако сте опитали да изпълните предложените упра­жнения 1-2 пъти
безрезултатно, не се отчайвайте, а на следващия ден ти повторете още
няколко пъди. Може би този път ще успеете.
Все пак ви напомняме, че таз:и книга не е самоучител за овладяване на
метода на саморегулирането, а само средство да се подготвите за
обучение при лекар специалист. Но както някои чрез самообразование по­
коряват върховете на познанието, така и сред вас неп­ременно ще се
намерят особено възприемчиви, които ще успеят самостоятелно да усвоят
тези упражнения.
Да смятаме, че сте преминали успешно теста за обучаемост.
А СЕГА ДА ПОВТОРИМ УРОКА
С какво се различава саморегулирането от обичай­ната за всички волева
самонагласа? Не е ли достатъч­но за самоорганизирането, да си
(поставим точно опре­делена цел и да действаме съобразно нея?
Първо, саморегулирането ни хармонизира и вътреш­но ни разкрепостява.
Тази вътрешна свобода и хармо­ния открива във всеки от нас източници
на духовно равновесие. Човек става по-обаятелен.
Второ, използвайки метода, получаваме цялостна, по-пълна реализация на
волевата нагласа - чрез включ­ването на всички вътрешни потенциални
възможности на психиката и на целия организъм.
Например аз мислено си представям, че ако теле­фонът позвъни, няма да
му обръщам никакво внима­ние. Длъжен съм да чета 2 часа, при това без
да се уморявам. Неочакваните пюзвънявания на вратата ня­ма да ми
попречат, бързо ще отговоря, че съм зает, и веднага ще продължа да
чета... Тоест, у човека се формира определен установъчен
психологически модел за действие. Той се произвежда може би
съвсем не­съзнателно, особено ако се е превърнал в навик.
Ако този навик бъде използван в режима на само­регулиране, към
психологическата нагласа ще се при­бави и психофизиологическата, при
това достатъчно интензивна.
Всичко това означава, че почти всички функции на организма се
мобилизират за определената задача, ка­то за психологическия модел се
образува адекватна вегетативна нагласа, т.е. има волева установка и в
за­висимост от нея се включват и съответните й физиологическм процеси.
Тази пренагласа на организма, която, се извършва много бързо, понякога
става за броени секунди.
Как се проявява тя?
Позвъняването на телефона ще ми бъде безразлично и аз мога дори да не
га чуя. Двата часа ще минат не­забелязано, вниманието ще бъде
концентрирано вър­ху четенето, няма да се появи обичайната умора и1
едва след това ненатрапчиво, като че ли 'Отдалече, ще изплува въпросът
- не позвъни ли някой на вратата?
В този пример намерението да не се обръща вни­мание на нищо намалява
слуха. Психиката влиза в активен съюз с физиологията. 'Именно това е
особеността на саморегулирането. Ако не е необходимо да се намалява
слухът, то такъв момент трябва да бъде ,,планиран" в установъчната
програма.
В програмата се фиксира и времето, през което ще се извършва режимът
на саморегулиране.
Казваш си мислено или си представяш образно: ед­на минута! И по-
нататък не е необходимо да се коитролираш. Вътрешният часовник
работи с точността на; будилник. Точно след 60 секунди
очите автоматично ще се отворят и състоянието на саморегулиране ще се
прекрати.
А ето ви и познат пример, когато ловците се събуж­дат сутрин в желания
час. Всички притежават тази естествена природна способност. Само че е
необходимо да се научим да я използваме, да я развиваме и да
разширяваме областта на нейното приложение. Ако се превърне в
съзнателно-волева, тя ще бъде много по-мощна и универсална и ще може
да бъде използвана за различни цели.
Тренировките с помощта на саморегулирането спо­магат за интензивното,
ускорено развитие на универ­салните връзки между психиката и
организма.
Какво ще рече това - универсални връзки?
Както е известно, ако чрез обичайните начини за закаляване организмът
се тренира да бъде устойчив на студ, то в крайна сметка тази негова
адаптивна функция ще се развие. Същото е при тренировките за събуждане
сутрин в уреченото време.
Но тренировките в отделни насоки могат да отне­мат много време,
особено ако поставените цели са повече. В този случай се използва
саморегулирането, с помощта на което различните цели се реализират ус­
корено и по единна схема.
Решили сте например да поспите сладко след нап­регнатия трудов ден и
желаете да се събудите бодри точно в шест сутринта. Включете режима на
саморегу­лиране и си пожелайте лека нощ! Представете си, че в шест,
часа сутринта очите ви сами ще се отворят - и наистина ще ви се
прииска да станете! Когато напра­вите всичко това, организмът ви ще
започне да дей­ства по зададената му програма, която опосредства чрез
вашата цел взаимодействието на всички функции на организма.
Ако потренирате по този начин няколко дни, ще си изработите навик да
заспивате спокойно при всякакви условия и да се събуждате отпочинали.
Всеки след­ващ път включването на програмата ще се ускорява и накрая
ще се превърне в навик - няма да ви е нужно да влизате в режим на
саморегулиране, а ще бъде достатъчно само да пожелаете това.
Същото ще бъде и в другите случаи. Два-три пъти предизвиквате желаната
реакция (например да се стоплите в студа или да премахнете
главоболието) с помощта на саморегулирането - и необходимите връз­ки
между вашите желания и изпълнителните системи на организма ще бъдат
установени!
Някои връзки ще бъдат установени по-бързо, дру­ги - по-бавно. Това не
трябва да ви огорчава. Всичко е въпрос на тренировка.
Ако желаната реакция не настъпва, то запомнете трите правила на
саморегулирането.
Първо правило. Състоянието на саморегулиране е състояние на
равновесие между психическите и физиологическите функции на организма,
при което почиват душата и тялото. Ако то не се включва веднага, НЕ
БЪРЗАЙТЕ, ОПИТАЙТЕ ОТНОВО И ОТНОВО. До­като се опитвате да влезете в
състоянието, мозъкът се превключва от напрегнатите впечатления през
деня към желаната от вас насока.
Влизането в режима на саморегулиране не трябва да е механично
(въпреки че може да бъде изработен и навик), а тържествено,
празнично, тъй като в този случай вие се обръщате към
дълбоката същност на организма.
След известна тренировка състоянието на саморегу­лиране ще се включва
веднага, при наличието само на едно ваше волево усилие, даже без
спомагателните ключови действия.
Може би задачата, която искате да осъществите с помощта на
саморегулирането, е съвсем нова и необи­чайна за вас или твърде
отговорна и това ви пречи да създадете нужната дълбочина на
състоянието? Поглед­нете на нея от друга страна. Не като че ли пред
вас е планина, която трябва да превземете, а като че ли играете
увлекателна детска игра.
Ако е необходимо да задълбочите състоянието на саморегулиране, което
все още не се задълбочава с помощта на обикновената ваша заповед,
преди да при­стъпите към реализиране на основната набелязана за­дача,
осъществете две други кратки задачи, които обик­новено изпълнявате
успешно. Това ще допринесе да се получи необходимото задълбочаване на
състоянието.
Второ правило. В режима на саморегулиране пси­хиката на организма се
измира в положение, наподо­бяващо превключването на скоростите в
предавателна­та кутия на автомобила в състояние на ,,нулева ско­рост" _
продължава да действа енергията от предния момент. А вие се стремите
да я преодолеете, превключ­вайки се в желаната насока.
Ето защо помнете за инерцията на изходното състоя­ние на вашата нервна
система. Тя се преодолява чрез дълбочината на режима на саморегулиране
и яркия подбудителен образ на желания резултат.
Така например ако се намирате в състояние на деп­ресия, тонусът на
самочувствието ви ще се повиши едва след като, използвайки вол,ята и
творческото си въобра­жение, формулирате за себе си желаната картина
на активно състояние. Режимът на саморегулиране ще възнагради вашите
волеви и творчески усилия, като ги материализира и ви даде морално
удовлетворение.
Формулирането на задачата за вътрешната приро­да на организма трябва
да се осъществява чрез езика на душата, т. е. посредством най-
естествения за вътреш­ните ви намерения език. Някои използват за тази
цел зрителни образи, на други са им по душа мислените заповеди. Съвсем
скоро ще се научите да чувствате този език, с помощта на който
съзнанието успешно общува с подсъзнателните механизми. Когато го овла­
деете, ще се превърнете в истински стопанин на своя организъм.
Поставяйте си ясна цел. Преди да встъпите в цар­ството на
саморегулирането, трябва добре да осъзнае­те какво точно искате!
Ако установъчвото желание се окаже недостатъчно определено,
дълбочината на режима се намалява - при упражнението с ръцете те
увисват във въздуха, действията са затормозени. Това е така, защото се
задейства естественият предпазен механизъм на пси­хиката - включва се
мисленето, което е принудено да реши какво да се прави по-нататък.
По такъв начин използването на саморегулирането развива не само
волевите и творческите възможности, но и най-ценното у човека -
неговото самосъзнание.
Трето правило. При използването на саморегули­рането човек трябва да е
достатъчно осведомен и по-специално да знае, че съществуват
(произволни и ве­гетативни функции на организма. Произволните могат да
бъдат задействани само с волево намерение, а. за включването на
вегетативните функции (налягане, тер-морегулиране, потоотделяне) - е
необходим и обра­зът на дразнителя, предизвикващ тези функции.
Така например образът на изпитата чаша кафе (ако то помага) ще стане
причина в режима на саморегули­ране да се повиши тонусът на
хипотоника, а образът на изпитата таблетка ще помогне да бъде
предотвратен пристъпът на стенокардия, ако това лекарство, разби­ра
се, често ви е помагало. По този начин може (но само под контрола на
лекар) да бъде намалено приемането на различни лекарства за сметка па
засилва­нето на психотерапевтичното им действие. В случая се използват
изработените в процеса на жизнената практика условнорефлекторни
връзки, които лесно оживяват по заповед с помощта на
саморегулирането.
В резултат на няколко тренировки ефектът от действието на лекарствата
може да бъде получен дори без образа на дразнителя, а само с волевото
намерение за желания лечебно-оздравителен резултат.
По този начин оживяват и се подчиняват на воле­во управление и
други, до този момент непроизволни функции, преживяни в миналото
състояния, усещалия, физиологически реакции и навици. На основата на
съживените те могат да бъдат използвани за моделиране на новите
процеси, развявайки по такъв начин ре­сурсите на своите възможности.
Ето защо саморегулирането съдейства за развитието на връзките между
волята и подсъзнателните механизми на организма. Това означава, че вие
постепенно се превръщате във все по-голям господар и а собстве­ната
си съдба. На своята свобода!
ФЕНОМЕНИТЕ НА САМОРЕГУЛИРАНЕТО
Когато говорим за феномените на саморегулирането на първо място,
разбира се, имаме предвид възмож­ността на човек то собствено желание
да снема бол­ката си. Например да (премахне главоболието, зъбобола или
сърдечната болка. Освен това в особеното състоя­ние човек може да
обезболи практически всяка част от тялото си, било то ръка, гръб,
корем или крак. Де­монстрирайки ефекта на обезболяване в група от обу­
чаващи се по метода на саморегулирането, желаещите предизвикват у себе
си особено състояние и програми­рат организма си примерно за такава
установка: ^Ръ­ката (или бузата, зъбът) ми стана безчувствена, из­
тръпна." Едновременно с това е необходимо. колкото се може по-дълбоко
да се навлезе в неутралното състоя­ние, за да не се пречи на организма
да синтезира желаната ответна реакция. При това не бива да се пречи на
процеса на нейната реализация, насочвайки мислите си върху това, как и
защо трябва да протече съответ­ната реакция и как се осъществява
обезболяването. И ще се осъществи ли изобщо? Автоматичната реакция
блокира, ако съзнанието се насочи към нея, тъй като автоматите, от
една страна, получават установъчна задача от типа ,,да", а от друга -
от типа ,,не".
В случаите на обезболяване установките се програмират, както вече
стана дума, на езика на вътрешни­те желания, например когато човек се
настройва за нещо. В този случай той може да използва по желание
подпомагащи ефекта образни представи от своя жиз­нен опит, припомняйки
си например как веднъж са му обезболили удареното място с хлоретил или
зъба с упойка. Тези образи рефлекторно съживяват от памет­та на
организма следите от минали реакции. Активи­зиране на миналия опит на
организма и синтез на еле­ментите на този опит в насока, определена от
Дадената установка, т. е. в нов опит - ето основата за извършва­нето
на саморегулирането.
Във връзка с това .могат да бъдат дадени няколко практически съвета,
как да се използва саморегулира­нето за лечебни и профилактични цели.
Ако човек е прекарал инфаркт и пие по време (на стенокардичви пристъпи
нитроглицерин,, в много от случаите приемането на медикаменти може да
бъде заменено от ефекта ,,плацебо", т. е. осъществяваме на мнимо
приемане на съответното лекарство в състояние на саморегулиране.
Нервната система ще реагира чрез съществуващия рефлекторен механизъм и
сърдечната болка може да премине. Ако ефектът на обезболяване не е
достатъчен, то подобни опити над организма съв­сем не са безопасни и
консултацията с лекар е задъл­жителна.
Още по-добре би било, ако болният, който владее саморегулирането, се
опита да избегне инфаркта и да неутрализира болките при пристъпите на
стенокардия, като съчетае предписаните му медикаменти със само­
регулирането. Прш всички случаи това се ръководи от лекар.
Същото се отнася и за хшпотониците (страдащите от ниско кръвно
налягане). Усвоявайки саморегулирането, те ще могат с негова помощ да
повишават тонуса си, представяйки си например, че са изпили чашка ка­
фе. Или пък нещо друго, което обикновено им помага, например топъл и
студен душ. По-добре би било, раз­бира се, ако тази процедура се
проведе откачало ня­колко пъти с лекар. Така и контролът е осигурен, и
ефектът ще бъде по-добър.
Ако имате високо кръвно налягане, саморегулирането ще ви бъде особено
полезно, тъй като то ориенти­ра процесите на организма по-скоро към
отпускане, от­колкото към тонизиране. Могат да бъдат избегнати
хилертоничните пристъпи с помощта на редовни упражнения в особеното
състояние, почивайки в него. А ако налягането все пак се е вдигнало -
чрез дълбоко отпускане, характерно за саморегулирането. Такова
потъване в състояние «на обща релаксация е познато от автогенната
тренировка. С помощта на особеното състояние могат да бъдат
предизвикани неговите харак­терни проявления - топлина и тежест в
тялото, сънли­вост и да останете в него 10-20 минути.
По принцип при лечението на различни заболява­ния се използват
известните принципи па психотера­пията. Ако например при лекуването на
бронхиалната астма на божия се предписва курс от хипнотерапия, състоящ
се от 10 половинчасови процедури с прилагане на определена система от
терапевтични формули на внушение, то при саморегулирането се използва
съща­та рецепта, но се изпълнява самостоятелно по пред­писание на
лекуващия лекар. Достатъчно опит е натру­пан и при хирургическите
операции, осъществявани с помощта на саморегулирането. Веднага следва
да на­правим уговорката, че хипнотичното обезболяване с помощта на
хипнотизатор, дори ако се осъществява по радиото или телевизията, не
променя същността на хип­нотичната процедура и може да бъде ефективно
само при лица с повишена хипнабилност, А ние обучаваме пациентите как
сами да се подготвят за операция. Та­ка например в очната клиника по
микрохирургия на проф. Св. Фьодоров проведохме експеримент.
Болните постъпиха в клиниката в 5 часа вечерта. От 7 до 8,30 часа с
тях бе проведена групова психоте­рапия, т. е. в хипнотично състояние
те овладяваха саморегулирането. А на другия ден в 10 часа сутринта
бяха подложени на конвейерна операция!
При обучението основното внимание бе насочено към това, в навечерието
на операцията болните да по­добрят нощния си сън, а непосредствено
преди нея са­мостоятелно да изпаднат в състояние на дълбока ре­
лаксация и сън и по време та операцията да се ръково­дят само от гласа
на хирурзите.
Особено важно при това се оказа не само обезболяването, но наравно с
него и премахването на тревогата във връзка с операцията, което беше
необходимо за стабилизиране на различни психо-вегетативни процеси па
организма, например кръвното налягане. От това в немалка степен зависи
състоянието и поведението на пациента по време на операцията. На
основата на придобития опит бе установено, че при критична емо­
ционална ситуация човек по-лесно овладява саморегу­лирането. За него
това се превръща в опорна точка, което показва, че саморегулирането
може широко да се използва в хирургията.
Около 30-40 на сто от общия брой на болните, кои­то бяха обучавани,
след първата процедура на след­ващата сутрин можеха самостоятелно да
изпаднат в нужното състояние и да останат в нето по време на
операцията и дори след нея - от 30 минути до някол­ко часа, което е
много полезно за тяхното възстановя­ване и съдейства за ускореното им
оздравяване.
Останалите пациенти или по-трудно се поддаваха на обучението, или
недостатъчно вярваха в своите въз­можности. Освен това новостта па
метода трудно се асоциира с обичайния, стереотипен болничен процес и
за съжаление не се отчита от лекуващите лекари, което не съдейства за
получаване на нужния резул­тат.
Лекарите практици не вземаха предвид специфич­ните особености на
възприятията на овладелите само­регулирането пациенти и не ги
използваха при опера­цията, тъй като не бяха посветени в този процес.
Но дори в този случай предварителната работа с болните даде
чувствителен, реален успех. Цялата бригада от хирурзи, работеща този
ден на операционния конвейер, и самият проф. Фьодоров отбелязаха, че в
сравнение с другите болни овладелите саморегулирането са били по-
спокойни по време на операцията и че очите им са били ,,меки",
податливи. Естествено на пациентите, които сами предизвикаха състояние
на релаксация, не се даваха никакви премедикационни препарати (успо­
коителни и обезболяващи лекарства).
В Ереванската републиканска болница бяха прове­дени около 100
хирургически операции, свързани с общохирургическата патология и
патологията на УНГ. Някои болни дотолкова се научиха да управляват със­
тоянието си, че дори след като излязоха от болницата, по своя
инициатива продължиха да тренират способности­те си в различни
области. Успешното преодоляване на стреса по време на операцията ги
убеди в ползата от саморегулирането и по този начин самата операция се
превърна в подкрепящ, фактор за повишаване ефекта от обучението. Така
например след оздравяването си един от пациентите използваше
саморегулирането при игра на шах. ,,Настройвам се - каза той - да съм
като Фишер и така получавам много нови сили!" Друг пациент прилагаше
саморегулирането в гимнастиката. Преди състезания използвал особеното
състояние, за да се настрои на желаната емоционална вълна.
По време на гостуването ми на издателство ,,Мла­да гвардия" в
Чехословакия в групата бе и известната гимнастичка Олга Корбут, която,
след като изпита състоянието на саморегулиране върху себе си, ми
разказа, че при изпълнение «а гимнастически упражне­ния в това
състояние може да се проследи цялата сис­тема на мускулна подготовка
на организма, което от своя страна съществено помага на спортиста да
усъ­вършенства техническото си майсторство.
Методът на саморегулиране е широко използван в УНГ-отделението на
републиканската клиника в Махачкала. Ето как оценява ефекта от
прилагането му завеждащият УНГ-катедрата на Дагестанския меди­цински
институт, докторът на медицинските науки, проф. М. С. Михайловски:
,,Сътрудниците от Центъра по саморегулиране ус­пешно обучиха 127 болни
с различни УНГ патологии: вазомоторни и алергични ри шити 'н синузити
(хрема с различел произход), остри и хронични ексудативни си­нузити с
проявен болеви синдром, заболявания на носоглътката и ларингса,
заболявания на ухото с изразена симптоматика, които трудно се поддават
па те­рапия (трудно премахващи се с аналгетици болки; труд­но
поддаваща се на корекция вестибуларна симптома­тика - виене на свят,
нарушаване на координацията; отделяне на гной на фона на висока
активност на микробната флора - гноен синузит или фронтит), а съ­що
болни, които бяха подготвени за операции.
Високата терапевтична ефективност на метода при състояние,
придружавани от невро-вегетативни на­рушения (хроничен тонзилит, шум в
ушите, наруша­ване функциите на ларингса и др.), изработената в
процеса на обучение способност на болните самостоя­телно и бързо да
премахват рецидивите па заболява­нето, а също специалните упражнения,
затвърдени чрез тренировки в режим на саморегулиране с профилактич­на
цел позволиха управляемото саморегулиране да се разглежда като основен
лечебен профил античен метод за тази група болни.
Всички болни, преминали този курс и а лечение ка­то задължителна
програма, овладяха управляемата аналгезия и анестезия (обезболяване).
Придобитите на­вици да управляват психо-емоционалните си състояния им
позволиха в нощта преди хирургическата операция да предизвикат у себе
си дълбок, спокоен сън, без да използват медикаменти, като програмират
състояние на покой и липса на страх след пробуждането си и по време на
операцията. Способността им към управляема аналгезия и анестезия даде
възможност да се намали количеството на лекарствата при операцията и в
след операционния период.
Сега обучението по метода на саморегулирането със съвместните усилия
на сътрудниците на 'центъра и лекарите от УНГ-отделението се превръща
в оби­чайно явление и се въвежда в комплексната терапия на повечето
болни, което същевременно създава положи­телен психологически
микроклимат.
От 1988 г. научното обосноваване па ефекта от са­морегулирането !И
разработването на методически ва­рианти за лекуване на различни видове
УНГ-патологии е тематика на катедрата по УНГ-болестите."
За 10 години работа по метода на саморегулиране­то бяха обучени
няколко хиляди пациенти на различна възраст и с различни заболявания,
предимно от функционален характер. Саморегулираието се прилага й в
редица случаи на органични заболявания, при които е необходимо общо
активизиране па защитните сили на организма. Списъкът на
заболяванията, за които не е противолоказна психотерапията, .може да
бъде наме­рен във всеки медицински справочник за лекари спе­циалисти.
Наблюдението върху отдавна обучени пациенти позволи да се отбележи
една особеност - диапазонът на прилагане на метода след пълното му
овладяване зависи от развитието на интелекта па човека, на него­вите
възгледи, ентусиазъм и конкретни медико-психологични знания в дадената
област.
- Един мой приятел предизвикваше особеното състоя­ние с надежда (както
ми се струваше - суетна) да се избави от прошарените си коси. И
представете си - това наистина се случи! След месец косата му отново
потъмня като на младини.
Струва ми се, че читателят ще прояви интерес към разговора на писателя
Владимир Столяров, който се интересува от саморегулирането, с
владеещата метода Людмила П. (тя е на 39 години, омъжена е, има двама
сина и работи в промишлено предприятие),
Владимир Столяров: Какво ви накара да се зае­мете със саморегулиране?
Людмила П.: Интересът ми към метода. Със здра­вето бях добре. -
Единственото, от моето се оплаквах, бе силната умора след работния
ден. Все пак ек нала­гах да изпълнявам и домашната работа.
В. С.: Бързо ли овладяхте ключа?
Л. П.: Струва ми се, за 3-5 сеанса,по половин час всеки.
В. С.: Като съвсем здрав човек на вас ви е трудно да сравните
предишното си състояние със сегашното.
Л. П.: Съвсем не. Първо, бях много избухлива и обидчива, а сега вече 5
години мъжът ми не е чул ряз­ка дума от мен. И забравих напълно какво
е да обиж­даш хората. Второ, бях твърде впечатлителна.- Синовете ми
излизат на разходка, а а;з място не мога да си намеря. Всякакви
глупости ми се въртят в главата. А сега всичко с наред. Трето,
запазвам бодростта си от сутрин до вечер, при това в добро настроение
И чет­върто, престанах да пуша, въпреки че доста пушех.
В. С.: Имали ли сте в живота си екстремални си­туации, при които да ви
е помогнал методът?
Л. П.: Струва ми се два пъти. Веднъж, когато по­лучих силно сътресение
на мозъка, и друг път, когато имах големи изгаряния на бедрата - излях
върху се­бе си тенджера с вряла вода.
В. С.: Бихте ли разказали по-подробно за това.
Л. П.: Когато се подхлъзнах върху леда, и паднах и си ударих главата,
започна да ми се гади, чувствах силно главоболие. Легнах си,
предизвиках неутралното състояние и си представих, че към тила ми са
включени електроди, през които преминава електрически ток.
В.С.: А защо именно там?
Л.П.: Не знам, навярно защото чувствах болка.
В. С.: И помогна ли ви?
Л. П.: Отначало почувствах как топлината тръгна от тила към носа ми.
След това болката започна да стих­ва. През нощта предизвиках това
усещане още три пъ­ти.
В. С.: А при случая с изгарянето?
Л. П.: Знаех, че при изгаряне се нарушава структу­рата на кожата. Бях
чела някъде в ,,Здраве". И за въз­становяването й е нужен силен приток
на кръв. Предиз­виках неутралното състояние и си представих, че кръв­
та циркулира по целите ми крака. Тогава по-често пре­дизвиквах това
състояние, отколкото при сътресението на мозъка, но затова пък не се
появиха мехури. А след три дни и зачервяванията на кожата изчезнаха.
Не оста­наха никакви белези.
В. С.: Значи вашите възможности се разшириха?
Л. П.: Значително. Например вече две години откак­то ми се обажда
радикулитът. Но при него нещата са съвсем прости. Усещам у себе си
точки, малко под гръб­начния стълб, през които мислено пропускам ток.
В. С.: И има ли полза?
Л. П.; Голяма.
В. С.: А можете ли да премахнете зъбобол?
Л. П.: Ами! Разбира се, че не мога,
В. С.: Защо?
Л. П.: Не вярвам в това.
В. С.: Но нали не сте пробвали?
Л. Г!.. Защо да пробвам, след като не вярвам!
В.С.: Кажете, опитвали ли сте да си поставите трудна задача,
изпълнението на която изисква усилия, зна­чително надхвърлящи
нормалните възможности на ор­ганизма?
Л. П.: Не, страхувам се. В групата ни се занимава­ше и жена в
напреднала възраст, при това пълна. Тя си постави задачата да направи
мост. Така я преряза! Явно не разчете възможностите си. Едва не се
отвори раната от операцията й!
В. С.: Без лекар, без неговия контрол такива неща не бива да се
правят.
Л. П.: А на нея това изобщо не й се отрази. По цял ден тича като
момиченце из цеха.
В. С.: Разбирате ли, че както в случая със зъбобола липсата на вяра
ограничава вашите възможности, а зна­чи и съдбата ви?
Л. П.: Разбирам, но какво да правя, като не вярвам!
В. С.: Често ли използвате ключа?
Л. П.: По-рано го използвах често. Сега - не.
В. С.: Защо?
Л. П.: Погълната съм от всекидневието. Ако на то­ва учеха още в
училище - щях да имам навика.
В. С.: Ако човек владее ключа, може ли да го пре­даде на друг? Или по-
точно, можете ли да обучите друг, като използвате вашите възможности?
Л. П.: Разбира се, научих мъжа си. Е, при него из­лиза по-лошо, трябва
да помоля Алиев да се заеме с това. Обучих и роднините си, което
направих и с по-го­лемия си син, петнадесетгодишен, без разрешението
на Алиев. Много исках да им помогна.
В. С.: Какво може да прави синът ви?
Л. П.: Да изпада в неутрално състояние и да танцу­ва модерни танци,
например брейк. А в нормално съ­стояние, казва, че. се стеснява,
обърква ритъма.
В. С.: Не сте ли забелязали появата на нови въз­можности у вас, на
нови способности, след като овла­дяхте ключа?
Л. П.: Какво ново може да се случи на жена, която е погълната от грижи
за семейството. Не. Ако не се смята, че понякога премахвам
главоболието на близки­те си.
В. С.: Как го правите?
Л. П. Представям си, че през върховете на пръсти­те ми преминава ток
като иглички. Слагам дясната си ръка върху тила на болния, лявата -
върху челото му и леко наклонявам главата му назад. Разбира се, аз са­
мата трябва да съм във фаза. Тогава чувствам по-добре какво трябва да
правя.
В. С.: Наистина ли снемахте болката?
Л. П.: Още не е имало случай да не съм успяла.
Разговорът им продължи дълго. Но нека спрем до­тук и отговорим на
въпроса - може ли човек, овладял ключа на управляемото саморегулиране,
да го използ­ва във вреда на околните?
Разговорите с бившите ми пациенти ме убеждават, че добре обучените, с
добре усвоен навик за саморегулиране хора, могат да предизвикат у себе
си различни реакции, но досега не е имало случай някой от тях да си
постави задача да извърши зло. Убеден съм, че съ­стоянието на хармония
неутрализира такива установ­ки. А как иначе? Хармонията е благо, а
значи и душев­но здраве. И следователно не се страхувам, че ще кажа
гръмки думи - всеобща хуманизация.
С любезното разрешение на Владимир Столяров ще цитирам още един кратък
откъс от дневника му, който може да ви бъде интересен.
,,Неотдавна ни дойдоха гости от Тбилиси. Две въз­растни дами - Анна
Григориевна Овсяникова, бивша актриса, една от основателките на
Тбилиския куклен театър на марионетките, а сега активна общественичка,
и Мария Ароновна Власова, терапевт в продължение на 45 години, сега
пенсионерка. Гостенките бяха изключи­телно вежливи. Професиите, на
които бяха отдали жи­вота си, бяха оставили своята следа върху
поведението им. Като отдаде необходимото уважение на стопанина, Анна
Григориевна без заобикалки направо попита ав­тора на метода на
управляемото саморегулиране:
- Хасай Магомедович, вие самият владеете ли клю­ча на неутралното
състояние?
- Аз - не - усмихна се д-р Алиев.
- Ако нямам 10 рубли, а някой ми ги поиска, ще мога ли да удовлетворя
молбата му?
- Разбира се, че не.
- Чела съм индийските скрижали, запозната съм с учението на йогите,
със системите няя, миманса, санкхя (три от шестте ортодоксални системи
на индийската фи­лософия - бе.л прев.). Хората са посветили не един
живот, за да се научат да владеят себе си. Пътища за това са търсили
най-големите умове на човечеството.
- Значи не са търсили там, където трябва.
- Но съгласи се - не отстъпваше Анна Григориевна, - че да се научи
човек на всичко това за 10 сеанса, не е съвсем сериозно.
Д-р Алиев пристъпи към нея:
- Станете, ако обичате.
След няколко минути Анна Григориевна. беше в съ­стояние на дълбока
фаза. И това не бива да учудва никого - добрата й възприемчивост й
позволи да предиз­вика това състояние без особени усилия. След пет
минути Анна Григориевна сама предизвика у себе си това състояние.
Очите й заблестяха.
- Разбрахте ли? - попита лекарят.
- Да, благодаря ви - направи церемониален пок­лон Анна
Григориевна ..."
Мой познат парашутист не можеше да забави раз­тварянето на парашута -
страхът го караше да отваря парашута много по-рано, отколкото бе
необходимо. Вме­сто необходимите 20 секунди на забавяне той едва
изтрайваше 3-5 секунди.
Със спортиста проведохме около 10 занятия. В съ­стояние на
саморегулиране той моделираше скока с парашут, представяше си как
всичко трябва да се осъще­стви реално. Ето той пристъпва към люка на
самолета, скача! Струята въздух го удря в гърба. Трябва да се из­чака
- една, втора, трета секунда... И тук рефлектор­но той отваря
парашута...
Стоп!
Още един път, но без паника. Увеличи забавянето.
Една, две, три, четири секунди...
Помагаме му чрез внушение да увеличи времето. В режима на
саморегулиране той чува инструктора.
След това опитва" сам. И отново заедно... След ня­колко дни
изработеният по време на тренировките сте­реотип му помогна да скочи
успешно. Той задържа парашута необходимите 20 секунди.
Това е приблизителната логика на тренировката с помощта на
саморегулирането. Тя може да бъде полез­на и при всеки друг вид
дейност.
Американците имат метод за борба с болестното съ­стояние, възникващо
обикновено у човека при пътуване с кораб, самолет, лека кола и т. н.
Тази болест с всич­ките й неприятни симптоми (главозамайване,
прилошаване и т. н.) е известна на мнозина. Нейни разновидно­сти са
морската болест, въздушната болест, а също и болестното състояние при
изкачване на височини. Ле­карствата в тези случаи не са достатъчно
ефективни.
Американските специалисти предлагат интересен ме­тод против това
състояние в авиацията и космонавтика­та - човекът се върти в
центрофуга и по този начин му се дава възможност да изпита всички
болестни симп­томи върху себе ой. След това му се предлага да седне на
друг стол и да си представи всички свързани с центрофугата усещания.
Следва друг етап от американ­ския метод - човекът отново се премества
на друг стол, на който вече трябва да се научи да потиска всички
предизвикани от въображението му рефлекси на прилошаването.
След придобития от пациента навик за потискане на болезнените симптоми
той отново се подлага на върте­не в центрофугата, за да се провери
възможността му да използва придобитите защитни навици.
Данните показват, че подобни тренировки са изклю­чително полезни. Даже
е създаден и съответен център. А сега да си представим колко много би
се повиши­ла ефективността на тренировките, ако на първия и втория
стол (а след това и в центрофугата) упражне­нията се изпълняват в
състояние на саморегулиране!
Сред феномените на саморегулирането има още мно­го други примери.
Ще ви разкажа един от експериментите, които е из­питала върху себе си
Л. Кривошеева - психолог от абовянския отдел по промишлена
психофизиология.
По молба на колегите си тя, макар че не употребя­вала алкохол, ш
представила, че е изпила чаша коняк. И веднага, щом почувствала леко
опиянение, се хвана­ла за кръста. Оказало се, че преди време, когато
за пър­ви път изпила чаша коняк, тя изпитала силни 'болки в областта
на бъбреците. След това забравила за случи­лото се и си спомнила едва
сега, когато въображаемият коняк събудил бъбречния рефлекс.
Мой приятел, чието име няма да споменавам, вина­ги скучаеше на рожден
ден или по време на други праз­ници, тъй като беше силно алергичен към
алкохола - получаваше копривна треска. ,,Избави ме от тази напаст -
помоли ме веднъж той, - искам да бъда нормален човек."
Аз наистина го хипнотизирах и му внуших, че няма да получава никаква
копривна треска. Срещам го след две седмици, а той ме моли отново да
го хипнотизирам, но като ,,обърна плочата". Оказа се, че той здравата
се увлякъл по пиенето.
Тогава му помогнах да овладее саморегулирането. Отначало той
предизвика у себе си състоянието, в което изпада, след като е пил, и
естествено алергична реак­ция не се получи. След това го посъветвах да
си пред-Ц стави, че алкохолът предизвиква силна алергиая, придружена с
повръщане. Реакцията задейства. ,,Сега - му казах аз - зависи
единствено от теб ще пиеш или няма да пиеш. Имаш инструмент й ,,за",
и ,,против"."
Момчето се оказа с характер. Използваше метода правилно и престана да
пие. А по-късно творчески го прилагаше и за други цели.
Един от моите ученици, лекар, ми разказа, че вед­нъж негова пациентка
на предложението да предизвика у себе си чрез саморегулиране състояние
на приятна почивка реагирала по странен начин - зениците й се
разширили, дишането се ускорило, бузите й пламнали и тя (о, боже!)
автоматически насочила дясната си ръка с въображаема спринцовка към
вената на лявата.
Оказало се, че е наркоманка и чувството за приятно; усещане
рефлекторно включило често изпробваната верижна реакция от действия.
Лекарят веднага й внушил, че от този момент нататък това чувство няма
да бъде свързано с наркотика и тя под лекарски контрол ня­колко
пъти повторила влизането в състояние на са­морегулиране, без
това да се свързва с действието, на мнимия наркотик.
По препоръка на лекаря болната продължила да се лекува и след няколко
месеца успяла да победи зави­симостта си от наркотиците.
Преди известно време започнахме работа в гинеко­логичното отделение на
републиканската клинична бол­ница в Махачкала. Целта беше да се докаже
полезно­стта от използването на саморегулирането при жени с различни
заболявания. Едновременно с това се извършваха изследвания в женската
консултация и в родил­ния дом.
Ето накратко отзивът за резултатите от тази работа на завеждащия
катедрата по акушерство и гинекология при Дагесданския медицински
институт, доктора на ме­дицинските науки професор М. А. Омаров:
,,Всички обучавани жени проявиха активност при ус­вояването на
програмата, стремяха се да овладеят на­виците и самостоятелно да ги
използват.
Полезността на психотерапията в областта на аку­шерството и
гинекологията е несъмнена. Използването на саморегулирането в тази
област е още един, по-съв­ременен етап.
При всички обучавани болни и бременни жени е от­белязан изразен
психотерапевтичен ефект, подобрява­не на общото самочувствие и нощния
сън.
Високоефективно е саморегулирането като общоукрепващо средство в
комплексното лечение на невроендокринните синдроми: климактерен,
предменструален, нарушение на менструалния цикъл, придружено с бол­ки.
Обучените жени успешно премахват болките и нор­мализират общото си
състояние.
По-благоприятно е протичането на следоперационния период при
овладелите саморегулирането жени, кои­то са били подложени на тежки
гинекологични опера­ции. Те сами предизвикват у себе ся продължителен
сън, по-рано от другите започват да изпълняват лечеб­на физкултура в
състояние на саморегулиране, което им помага за ускоряване на
рехабилитацията. Болните ак­тивно използват саморегулирането и при по-
малки гине­кологични операции.
Наблюденията върху бременни жени показаха висо­ката степен на
усвояване на саморегулирането. Успеш­но бяха обучавани и жени с
различни форми на незадържане при бременност.
Саморегулирането е ефективно при подготовката на бременните за раждане
и може да бъде препоръчано за масово практикуване.
В настоящия момент сътрудниците на катедрата ак­тивно внедряват метода
«а управляемото саморегули­ране в практиката на отделението 1й в
женската консул­тация."
За сътрудниците от Центъра по саморегулиране най-интересна се оказа
работата им с бременни жени, кои­то с желание и твърде лесно
усвояваха ключа, с удоволствие почиваха в ,,нирвана". Организмът им,
нами­ращ се в състояние на постоянно вътрешно преустрой­ство,
изглежда, се нуждае от такъв регулиращ и хармонизиращ фактор.
Неслучайно сред народа се говори, че бременната жена трябва да бъде
душевно спокойна, че в нейно при­съствие не бива да се разказват
страшни случки, за да се роди здраво бебе. Група американски учени от
уни­верситета в Северна Каролина неотдавна проведе из­следвания,
потвърждаващи научно тази народна мъд­рост. Оказва се, че детето
наистина още преди да се роди, усвоява известна информация за външния
свят. От мислите на неговата майка, от душевното й състоя­ние, от
количеството получени от нея положителни емо­ции и впечатления зависи
формирането на психически здраво дете още в процеса на ембрионалното
му разви­тие.
Майката по същество се явява звено между минало­то и бъдещето на
детето и като такава се нуждае от ак­тивна подкрепа, тъй като върху
нея пада целият стре­сов товар на днешния начин на живот.
А ако тя запрограмира желаното от нея самочувст­вие чрез
саморегулиране? И изпадайки в особено състояние помечтае за
самочувствието на намиращата се в утробата й рожба, за нейния бъдещ
характер? За бъдещите й способности!
Няма ли да можем с помощта на усъвършенствуваващата се наука да
съдействаме за раждането на по-здраво и по-пълноценно поколение? Та
това е толкова необходимо в наше
време!
Изучавайки възможностите на саморегулирането, ние го изпробвахме в
различни, понякога съвсем неве­роятни области. Случваше се да изпадаме
й в комични ситуации.
Директорът на завода Е. И. Петросян е умен човек, но никога не знаеш
какво може да ти сервира. Тежи 150 кг и не изрича дума без образно
сравнение.
- Колко време ще ти е нужно, за да хипнотизираш граничната застава? -
ме попита, измъквайки ме от къ­щи през нощта и насочвайки се към
границата.
- А колко души са? - уточних колкото се може по-невъзмутимо аз.
- До разсъмване трябва да обучиш 20 граничари. Утре сутринта
пристига голямо тяхно началство. Те са ни поръчали ,,телевизор",
разбираш ли? А пък екранът е малък. Ще направим всичко в комплект -
екран, а към него ще добавим метод против умората. Разбра ли?
- Разбирам - отговорих. - А граничарите знаят ли какво им предстои,
или трябва да ги науча, без те да разберат това?
- Стига си се шегувал. Между другото ще им пока­жеш и обезболяването.
Войникът е длъжен да умее сам да премахва болевите травми. Това ще
е подарък от нас към тяхната поръчка.
И започна да ме инструктира как да настроя войни­ците, как да им
помогна да формират нужните нави­ци.
Директорът се справяше с моя метод толкова добре, колкото и със своята
работа, тъй като живо се интере­суваше, докато създавахме в завода му
отдел за про­мишлена психофизиология.
Сутринта на заставата наистина се появи началство­то, достатъчно
високопоставено, та чак и Петросян се вълнуваше. Двама войници чакаха
командата. Когато делегацията се приближи към тях, аз казах:
- Тези момчета са обучени да премахват умората си по време на нощните
дежурства пред екрана. Ако ги помолим, те ще ни покажат как става
това. Даже ей така, както си стоят прави.
Петросян нетърпеливо махна с ръка и войниците един след друг, насочили
поглед в една точка, преброи­ха на ум до пет. Когато в поза ,,мирно"
след около две секунди те изпаднаха в дълбоко, безметежно състояние,
цялата делегация се вцепени заедно с тях.
- Тезигерои могат по свое желание не само мигнове­но да заспят като
Щирлиц 1-2 минути, но могат да не чувстват болка. Дай иглата! -
заповяда директорът.
За такива случаи носех със себе си стерилна игла от китайския си
комплект за иглотерапия. Войниците по­ред отваряха очите си и ми
протягаха обезболена дяс­ната си ръка. Позволяваха ми спокойно да я
убода,при убождането на лявата рязко се отдръпваха.
- Ако някой иска нека да опита - казах и протег­нах иглата към
голямото началство.
- Не, аз няма да ги бода, вярвам им! - каза един от началниците.
- Дай на мен иглата!
Най-големият началник се приближи до войника и насочвайки иглата към
ръката му, внимателно загледан в него, каза:
- Дай честна дума, че не те боли!
- Честна дума! - отговори войникът.
- Е, тогава няма да те бода. Щом е честна дума­та ти!
Делегацията като облак се понесе по-нататък да разглежда заставата.
- Е, как беше? - попитах аз директора. - Ще ми­не ли нашият .метод в
комплект с екрана?
- Стига си се шегувал! Захващай се за работа, на завода те чакат -
каза той своето ,,молодец" и друже­ски ме потупа по рамото.
След година директорът Петросян бе назначен и за председател на
републиканската футболна федерация - да помогне на отбора ,,Арарат" да
се измъкне от дупката. Положението беше сериозно. След като прека­ра
инфарктна миокарда, от отбора излезе Н. Симонян. Беше дисквалифициран
за груба игра капитанът Х. Оганесян. Новият треньор Б. Захаров дойде,
когато отбо­рът се намираше в състояние на почти пълна психоло­гическа
деморализация - нескончаеми загуби, никаква увереност на футболистите
в утрешния ден.
Разбира се, Едик Александрович хвърли всички свои сили, за да подкрепи
любимия си отбор, включвайки и мен като психолог.
Работата започна с обичайното общо укрепващо ле­чение. Провежданата
преди излизането на игрището 30-секундна иглотерапия, засягаща
тонизиращите точки, помагаше много на редник Галстян, като му даваше
бодрост и сила за .всичките 90 минути на напрегнатия мач. Вратарят се
нуждаеше от психотерапия поради по­вишената си емоционалност. Другите
процедури се про­веждаха в зависимост от оплакванията - някои се оп­
лакваха от често сърцебиене, други от главоболие ...
Изобщо оказа се, че професионалните спортисти съвсем не са най-
здравите хора. И те се нуждаеха от по­мощ.
,,Аз съм Пеле!", ,,Аз съм лъв!", ,,Аз съм тигър!" - влизаха те в образа
на своя футболен кумир или на друг стимулиращ образ с помощта на
саморегулирането, непосредствено преди да излязат на игрището след
масажа в съблекалнята.
,,Имам много сили и енергия! Силите ми ще стигнат за целите 90 минути
на играта! И даже повече! Ще ми стигнат за две игри!" - внушаваха си
те в режима на саморегулиране.
И изтичваха на полето ...
А след първото полувреме, в десетминутната по­чивка, седнали с
протегнати крака на столовете, в ос­таналите минути след инструкциите
на треньора фут­болистите активно възстановяваха "енергията" си, като
си представяха в особено състояние как краката им се изпълват със
сили, колко леко е дишането им или пък как струята от ободряващия душ
силно ги удря по краката, ръцете ...
И отново източваха на полето ...
По този начин след есените мачове ставаха все по-издръжливи и все по-
уверени в себе си. И започнаха да печелят. Отборът започна да се
съвзема.
В последния мач, в подготовката на който взех уча­стие, те загубиха с
4:1 от отбора на ,,Жилгирмс". Бе­ше истински шок за тях. ,,Можехме да
загубим с 2:1, е добре, с 3:1. но не и с 4:1" - оправдаваха се футбо­
листите.
Петросян ми каза по телефона, че това се дължи на психологическа
грешка. Гледал мача по телевизия­та. Както се изрази тогава известен
спортен комента­тор, ,,Петросян гледал топката, но топката не гледа­ла
Петросян".
И наистина още в самолета на път за Вилнюс аз констатирах, че
футболистите са станали твърде си­гурни в себе ся. Дано това ме им
навреди! Разбира се, предупредих треньора за опасенията си. ,,Хубаво е
да вярват в себе си!" - бе неговият отговор.
А когато по време на мача във вратата на отбора бе забит вторият гол,
настъпи паника. Наистина това бе психологическа грешка - прекалената
самоувере­ност, която още веднъж доказва колко важна е дори при
саморегулирането правилната .психологическа на­стройка и колко МНОГО е
нужно да се работи върху това.
И накрая да засегнем производствената сфера, на която човек отдава,
уви, по-голямата част от съзна­телния си живот.
Нека ме сметнат за утопист, но съм убеден, че ос­новната си дейност
човек може да превърне в извор на здраве. Разбира се, цялостното
осъществяваме «а тази идея е възможно само при условие, че обича ра­
ботата си, че всеки има възможност да реализира свои­те творчески
способности, да оползотвори практически­те си умения. Моралното
удовлетворение от всичко то­ва несъмнено ще служи за общото
хармонизиране на личността.
На съвременния етап от развитието на социално-производствените
отношения, когато не всеки производ­ствен цикъл съдейства за доброто
самочувствие на чо­века и за използването на труда като укрепващ, раз­
виващ и организиращ фактор, е необходимо и възмож­но въвеждането на
комплексни мерки за възстановя­ването на работниците, както и
(намирането на начи­ни за оптимизиране на тяхната производствена дей­
ност. Това може да бъде осъществено чрез психофизиологическо
саморегулиране, което ще развие спо­собността на човека екстрено да
реорганизира вътрешното си състояние в зависимост от решаваната
задача.
В условията на производството например саморегулирането позволява на
работника целенасочено да се адаптира към условията .на труд, а ,на
технолога - да съвършенства технологичния процес съобразно адаптивните
възможности на работниците. Съвместните усилия на социолози, психолози
и медици, а също и ма производствените специалисти могат с помощта на
са­морегулирането да доближат производствения процес до полезното
тренировъчно натоварване. В този слу­чай особено важна е дейността на
медицинската служ­ба. Смятам, че днес медицината все още е пасивен,
фактор в тава отношение. В основни линии тя се занимава с връщането на
хората към нормалното им здравословно състояние, когато всъщност
трябва освен всичко друго да се стреми и към повишаване на съ­
ществуващите здравни норми.
Без да се плаша, че досадните ученически асоциа­ции с алуминиевите
дворци от романа ,,Какво да се прави" ще отблъснат читателя, все пак
мисля, че ра­ботното място в производството може да служи като
своеобразна спортна арена, а заводът - като фабрика за здраве. Разбира
се, при добра работа на заводските екологични служби.
Настроеният по този начин работник ще може да разглежда работното
място и като нещо полезно за здравето си, което би го стимулирало
активно да усъвършенства условията на своя труд.
Тук е уместно да споделя вече съществуващия опит в тази насока и,,
описвайки го по-подробно, се надявам, че тези страници ще бъдат
прочетени от никои дирек­тори на предприятия, от които на първо място
зависи организацията на подобни служби.
Обучението по саморегулиране в производството обикновено започва от
директора (или друг ръководи­тел), който се научава да премахва
отрицателните емоции, стресогенното пренапрежение, да поддържа бодро
самочувствието си, по-добре да се съсредоточа­ва върху въпросите,
изискващи екстрено решаване, по-бързо и дълбоко да зашива след
трудовия ден. Съгла­сете се, че всичко това в определена степен ще
помог­не да се снеме нервността, царяща, уви, в повечето предприятия,
тъй като ръководителят е този, който дава тон на работата. По този
начин той може да се превърне в лидер на трудовия колектив, но вече
със своите лични и професионални качества, което много по-здраво
сплотява колектива.
А ето как протича обучението, след като управлен­ският апарат на
предприятието е овладял метода.
В една от залите на предприятието се организира общо събрание
съвместно с ръководството от местния медицински персонал. Провежда се
разговор за същ­ността на саморегулирането, определя се график на
занятията, записват се желаещите. Със записалите се веднага се
провежда тест, като в първите групи вли­зат най-възприемчивите. Всяка
група е съставена от 15-20 човека и към нея се прикрепят един лекар и
една медицинска сестра, задачата на която е да за­пълва медицинските
картони, да мери кръвното налягане и други подобни функции. Цялата
организацион­на работа в залата трае около 40 минути.
През първите 2-3 дий занятията са от типа групова психотерапия и
участниците се учат как да ре­гулират самочувствието ой, да намаляват
умората, да повишават работоспособността си, да подобряват нощ­ния си
сън, като им се внушава, разбира се, че състоя­нието им ще се
подобрява след всяко следващо за­нятие.
За 2-3 занятия се формира окончателният списък на обучаваните. В
процеса на изработването иа клю­ча на участниците се внушава, че
саморегулирането е лечебно състояние, в което започва да действа
вътреш­ната ,,аптека" на организма, а самият той се настрой­ва към
дълбок отдих и възстановяване на силите, -към лечебна саманагласа, при
моето човек изпитва прия­тен (комфорт, прилив на сили в тялото си,
а .дишане­то му става свободно. След излизането от особеното състояние
се препоръчва да бъдат направени няколко физически упражнения.,
подобни на тези след сън. Със средствата на внушението на обучаваните
се препоръч­ват също физкултура и отказваме от предните навици.
У участниците се създава преди всичко нагласата, че на подготовката за
самостоятелно влизане в състоя­нието трябва да се гледа като на
отговорна лечебна процедура и тя трябва да се извършва под знака на
положителните емоции. Препоръчва им се да използват ключа за отдих в
удобно за тях време, например вечер, като лечебната процедура продължи
от 3 до 10 мину­ти в зависимост от нуждите на организма. Честотата на
използването на саморегулирането се определя по време на
индивидуалните консултации с лекаря.
Успорадно с това се извършва коригиране на влиза­нето и излизането от
състоянието в зависимост от оп­лакванията на участниците като
възникваме на дискомфорт или други остатъчни явления. Например в
състояние на саморегулиране у някои пациенти се за­белязва по-силно
отклонение на главата назад, а след излизането от него те имат
неприятни усещания на слабост и тежест, които се премахват от лекаря с
по­мощта на специални внушения. При това им се пред­лага да
възпроизвеждат в режима на саморегулиране онези образи и състояния,
които обикновено водят до подобряване на самочувствието им (разходка в
гората, сауна, горещ и студен душ ...).
Работата с обучените вече работници се провежда съвместно със здравния
пункт към предприятието и специалистите от Центъра по саморегулиране.
Контро­лира се статистиката на заболяемост, провеждат се консултации
за използването на саморетулирането. При необходимост се провеждат
благоприятстващи обучение­то лечебно-оздравителни процедури ...
Видяхме един пример за практическото внедрява­ме на метода в един
завод за електроника. В резултат на използването на саморегулирането
повечето-работ­ници почувстваха значително подобряване :на общото си
самочувствие, което намери израз в намаляването на нервно-психическото
напрежение и умората, увели­чаването на устойчивостта на показателите,
характери­зиращи кръвното налягане, в намаляването на оплаква­нията от
главоболие, депресии и нарушаване на нощния сън.
Освен това бе регистриращо увеличаване на про­дължителността на
напрегнатата монотонна зрителна дейност при операторите средно с 2,5-3
пъти, като при тази по-продължителна от обикновено работа те не се
изморяваха повече, отколкото преди.
И накрая бе констатирано, че времето за възстано­вяване на силите на
операторите при използването на ключа намалява около 3 пъти. Беше
отбелязано също подобряването на психологическия климат в трудовите
колективи в резултат на общите занятия и общия ин­терес към
обучението.
И така използването на саморегулирането в сфера­та на напрегнатата
производствена дейност, допринася за значителното увеличаване
работоспособността на човека без вреда за здравето му, а често дори и
в не­гова полза. Особено ефективен е методът в случаите, в които човек
е подложен на критични натоварвания. Ето защо може да се направи
изводът за целесъоб­разността от всестранното изучаване на възможности­
те на метода и перспективите за неговото използване в условията ща
напрегната дейност.
Ето че показахме различните сфери, в които бе из­пробван методът на
управляемото саморегулиране. Но това далеч не е всичко. Към другите
феномени на саморегулирането могат да бъдат отнесени всички извест­ни
феномени от областта на хипнологията, описани в литературата. Всичко,
което може да се изправи под хипноза, може да се изправи и с помощта
на саморегулирането без какъвто и да било хипнотизатор. Това е цяла
област, която е в процес на изучаване. Мисля, че тя ще се развива
много интензивно, тъй като сто­тици и хиляди обучени хора сами ще
търсят къде и как може да бъде използван методът съобразно жиз­нените
им интереси, докато развитието на науката за възможностите на
хипнозата се е осъществявало от единици учени ентусиасти, владеещи
професионалната хипнотехника. Може да се каже, че в бъдеще ще бъ­дат
открити невиждани още възможности на човека. В края на краищата още
днес с помощта на особеното състояние може в една или друга степен да
се възпро­извеждат и развиват различни, природни феноменални
възможности, открити у хората.
Например моят приятел от Армения Самиел Гарибда, известен с
феноменалната си памет, запомня наведнъж 2000 думи и може, ако е в
добра форма, да ги назове и от началото, и от края, и от средата или
про­сто да ги изброи, започвайки от всяка назована му ду­ма. Трябва да
се отбележи, че думите са подбрани без всякаква логическа връзка. Тази
способност мо­же в определена степен да бъде развита у всеки же­лаещ.
Дори самият Самвел обучава на това с помощ­та на свои упражнения.
Дъщеря им Шейла още на първото занятие се научи да запомня по 60 думи
на­веднъж. Но същите упражнения изпълнявали в режим на саморетулиране
са няколко пъти по-ефективни.
По този начин прототип на училището на бъдеще­то може да стане
експерименталното училище студия, в което един от принципите за
интензивно обучение и възпитание ще бъде принципът за изучаване на при­
родните феномени и култивирането им във всеки с по­мощта на навиците
на универсалното саморегулиране.
Известният дълбоководен гмурец без апарат, пре­минал стометровата
граница, Жак Майол описва в своята книга ,,Човекът делфин" удивителните
способ­ности на човека. Например той привежда записките от лекциите на
един професор, преподаващ йога, от­носно тава, че ако човек, който е
решил да задържи дишането си, пренасочи своето внимание върху осно­
вата на гръбначния ой стълб и го концентрира там, то дишането му
автоматично спира за доста дълго вре­ме - докато човекът не си опомни,
че то наистина е спряло. А нали гасени знае колко трудно е да спрем да
дишаме дори съвсем за малко.
Примерът на този запознат с изкуството на йогите професор потвърждава
нашия принцип на саморегулиране - поставиш ли задача пред организма,
отдръп­ни се като че ли встрани, премини в неутралното състояние, не
пречи на автоматите да действат.
В същата тази книта Жак Майол разказва за хора­та видри, живеещи на
островите в Индонезия. При по­тапянето ш във водата те за облекчаване
яз подвод­ната работа съсредоточено влизат в образа на видра. И тогава
у тях се проявяват древните плавателни реф­лекси.
Включването на съответните рефлекси е характерно както за опитите със
самарегулирамето, така и за опи­тите в състояние на хипноза. Някои
задават въпроса не е ли пеенето, танцуването или друго действие,
извършвано под хипноза, обикновена имитация? Нима е трудно да изиграеш
някаква роля? На този въпрос специали­стите обикновено отговарят, а
дали би могъл актьорът да изиграе обезболяване по време на истинска
хирурги­ческа операция?
Именно тази способност за самостоятелно обезболяване в състояние на
саморегулиране е, така да се каже, доказателство, потвърждаващо
обективността на фазовото състояние на мозъка.
Друго такова доказателство е включването по вре­ме на особеното
състояние на рефлекси, за съществува­нето на които човек дори не
подозира. Например в нев­рологията е известен тестът на Бащински, при
който с игла драскат ходилата на краката. При възрастен чо­век от
предизвикания гъдел пръстите на краката реф­лекторно се свиват, а при
дете става обратното - изпъват се и се раздалечават един от друг. Но
ако на същия този възрастен човек чрез хипноза се внуши, че отново е
дете, при него се наблюдава детският реф­лекс с разтварящите се
пръсти.
Включването на съответните физиологически реак­ции при целенасочена
психологическа нагласа на човека позволява да бъде разграничено
истинското състоя­ние на саморегулиране от артистичната игра, т. е. от
имитацията.
Искам още веднъж да подчертая, че колкото по-дъл­боко е неутралното
състояние, толкова по-големи са и възможностите на човека.
Проблемът за гарантираната дълбочина на състоя­нието при обучението по
саморегулиране конкретно за всеки човек есе още не е решен, както не е
решен и в хипнологията: Въпреки силното желание на някои па­циенти да
навлязат дълбоко в състоянието това на прак­тика не се получава. Други
пък успяват да направят това веднага, още в първите минути на
обучението и запазват тази си способност дълго време. Подобно на
умението да плуваш, което ти остава за цял живот. Необходимо е само да
тренираш, да усъвършенстваш техниката, да разширяваш знанията си в тая
област, без които трудно би могъл да използваш саморегули-рането в
различни непредвидени обстоятелства.
От своя опит мога да кажа, че около 80 на сто от желаещите усвояват
метода за 10 едночасови занятия. С останалите се налага да се потрудя
повече.
Що се отнася до дълбочината на състоянието, то то­ва завит от умело
организирания учебен процес, по­добно на всяко училище, където решаващ
фактор е добрата организация. При това принципите на обуче­ние са
същите: внимание, заинтересованост, интересна форма за поднасяме на
материала, положителен пример, повторение на навиците, отстраняване на
отвли­чащите дразнители. И, разбира се, лечебно-оздравителни
процедури. Който се чувства по-добре, той и по-лесно се съсредоточва.
А ето и вечният въпрос - има ли хора, които изоб­що не са в състояние
да усвоят саморегулирането? Всеки ли може да се научи да управлява
своите хип­нотични процеси? Неслучайно се казва, че някои са
хипнабилни, а други - нехипнабилни.
Аз самият съм лекар психиатър и съм отдал на клиничната и
експерименталната хипноза над 20 го­дини. Аз съм и авторът на метода
на саморегулирането, но въпреки това сам не притежавам ключа. Кол­кото
и да се опитвам, все не успявам да се хипноти­зирам. Не успяха да
сторят това и моите ученици.
Ето какво мога да ви отговоря на този въпрос. Още юноша, но вече
достатъчно чел за хипнозата, веднъж отидох с майка си на представление
на гастролиращия хипнотизатор с феноменални възможности за запаме­
тяване и изчисления Владимир Куни. По пътя към теа­търа си представях
как ще обяснявам на мама от на­учна гледна точка всичко, което ще
става на сцената.
Но когато завесата се вдигна и се показа човек с микрофон, който с
втренчен поглед обхвана залата и с енергичен глас произнесе ,,Добър
вечер!", аз извед­нъж почувствах, че пропадам някъде дълбоко, че очи­
те ми сами се затварят и нищо друго не ми се иска да правя, освен да
пропадам все по-дълбоко и по-дълбо­ко... Това трая, докато не чух
следващата фраза: ,,Наш гост е Владимир Куни!" Оказа се, че съм бил
хипнотизиран от конферансието.
Всичко това доказва, че съм силно хипнабилен чо­век. Хипнотичното ми
състояние продължи само 2-3 секунди, но именно те ми дадоха представа
за хипно­зата, която запазих цял живот, за ролята на подсъз­нателните
установял. Никога след това не успях да изпадна в хипноза. Винаги
виждам грешките на хипнотизиращите ме специалисти или мои ученици,
анали­зирам ги, опитвам се да ги поправя ...
Опитвам се да овладея това състояние самостоятел­но и, струва ми се,
вече съм на път да го направя. Уверен съм, че в най-близко бъдеще ще
успея. А след това знам как да го използвам.
Парадоксалното в моя случай съвсем не е това, че се оказах в
класическото положение на босия обу­щар. Просто веднъж полученият опит
в областта на хипнозата веднага бе подложен на творчески анализ, който
все още продължава и сега и от спонтанен се превърна в професионален.
Е, какво пък, значи все още съм млад!
Описах тази история, за да покажа, че аз, макар й неудачник по
отношение подчиняването ми на хипно­зата, все пак, подчертавам, съм
силно хипнабилен чо­век. Значи всичко се свежда до това, че за трудно
даващите се на обучение трябва да се изнамери под­ходяща технология.
Перспективи в това отношение има! Интересен случай, характеризиращ
феномените на саморегулирането, представлява Марина. - едно момиче,
увличащо се от йога. Тя специално пристигна от Масива в нашия
център, за да изпробва новия метод.
Марина все не можеше да остане в особеното съ­стояние за точно
определеното от нея време. Тя си оп­ределяше 2, а излизаше след 1,5
минути, определяше си 1, а излизаше след 3 минута. А много искаше да
усвои точността на времето. Ние, разбира се, й обяс­нихме, че
отклонения от половин или една минута нямат никакво значение, че
времето се коригира до­пълнително от мозъка в зависимост от началното
са­мочувствие - по-умореният човек се стреми подсъзна­телно да остане
по-дълго в състоянието, тъй като мо­зъкът му, настроил се за
възстановяване, се стреми да се запаси с хранителни вещества. Всъщност
в това се състои и естественото природно саморегулиране!
- Не! - казва Марина. - Искам всичко да е точно. На следващия
ден пристигна в лабораторията и заяви:
- В мен заработи способността за точно определяне на часа без
часовник! Цяла вечер тренирах и, ако желаете, ще ви кажа колко точно е
сега часът.
- Добре, кажи - събраха се около нея сътрудни­ците от лабораторията.
- Десет и петнадесет - отговори Марина.
Всички погледнаха часовниците си - точно толкова беше!
Тази игра продължи до обяд. Марина назоваваше цифрите и те винаги
съвпадаха с точното време. Някой дори я посъветва да махне часовника.
- Аз наистина нямам часовник - засмя се тя. - Мислите, че ви лъжа
ли? Искате ли да повярвате? - и тя назова отново точното време до
минута.
След това работата в лабораторията отново се вър­на в своето русло и
на Марина й доскуча. Преди да си тръгне, тя механично попита:
- Момчета, не знаете ли колко е часът?
Всички се разсмяха, а Марина, опомняйки се, се удари по главата:
- Ама че работа, съвсем забравих, че това ми е известно! - и
веднага назова точното време.
Ех, тая Марина!
Ех, това саморегулиране!
Тя скоро си замина и не знам дали е запазила тази своя способност, а
може да е развила и нови. Не мога да я попитам, защото не й знам
адреса. Обади се, Марина, на всички ще ни бъде интересно да узнаем
това!
ЖИВОТЪТ МИ СТАНА ПО-БОГАТ И РАЗНООБРАЗЕН
Ето какво разказва за саморегулирането Елена Полякова, майстор на
спорта по тенис на корт, аспирантка в лабораторията по психология при
Централния на­учноизследователски спортен институт.
В Махачкала пристигнах по препоръка, на Държав­ния комитет по
въпросите на спорта да усвоя метода на саморегулиране във връзка с
евентуалното му използване при подготовката на нашите спортисти за
олимпийските игри в Сеул и за други отговорни съ­стезания в бъдеще.
Той ме порази с необикновената си простота, бе лесен за възприемане и
аз го усвоих за три занятия. В присъствието на поредната група
пациенти, наблюдаващи ме с интерес и известно учуд­ване, буквално на
третото занятие изпитах толкова осезаемо усещане за летене във
въздуха, че от очите ми неволно потекоха сълзи, а дишането ми стана
дъл­боко и равномерно. Впоследствие повече не ми се уда­де да се
приближа толкова близо до това състояние. Очевидно вече се бях
адаптирала и отсъстваше ново­стта на възприятието.
Следващите занятия протекоха изключително инте­ресно. Веднъж, когато
се намирах в неутралното съ­стояние, ми се прииска да изобразя ,,танца
на огъня" (не мога да обясня откъде се взе това название, как­то и
самата представа за него). Както ми разказаха по-късно, получило се
необичайно, но красиво зрелище. При друг случай ме запознаха с
известния треньор по китайска гимнастика Хюсейн Магомаев.. Като прилеж­
на ученичка се опитах да повторя механично след не­го упражнения от
гимнастиката ушу - толкова бях слушала за нея, много исках да я науча
и тогава за първи път виждах да я изпълняват.
Когато влязох в особеното състояние, успях да ги изпълня отново.
Естествено те не бяха идеално копие на упражненията по ушу, но
характерните за него плавност, цялостност и външно сходство все пак
при­състваха, при това в мой индивидуален стил.
Не бих .казала, че съм самоуверена и че обичам да заставам пред
всякаква публика. По-скоро обратното. А в Махачкала ми се наложи да
демонстрирам не са­мо известните ,,фокуси", като обезболяване на
китката на ръката, ,,мост" между два стола, ,,вдървяване" и т. н., но и
да коментирам усещанията си както пред малки аудитории, така и в
огромни, препълнени зали на институти, заводи и училища. Не изпитвах
никакво вълнение, а само спокойното, уверено усещане, че вла­дея нещо
свръхестествено. И радостта от това, че мога да завладея всички, които
ме виждат и слушат. Кога­то се върнах в Москва, това усещане не ме
напусна още дълго време. Чувствах се по-свободна в общуването си с
хората.
Отдавна проявявам интерес към различните интер­претации на автогенната
тренировка, на медитацията и хипнозата както в нашата, така и в
чуждата литера­тура, предимно на английски език. Обучавали са ме
известният от книгата ,,Психологически игри" Н. В, Цзен, лекарят
рефлексотерапевт Г. И. Крайиов, спортният лекар психолог А. В.
Алексеев. Правилното и ра­ционално хранене, масажът и вибрационната
гимнасти­ка изучавах при В. С. Михайлов, сега директор «а Центъра по
хранене. Нито една от тези методики не предизвика у мен такива силни и
ярки усещания как­то саморегулирането. В тях отсъстваше завършеност на
идеята и вместо лекотата, която чувствах при само-регулирането, ми
предлагаха трудоемка работа, за да постигна някакъв резултат, при това
с краткотраен ефект. Всички те се стремяха да ме накарат да повяр­вам
именно в техния метод, но както е казал един фи­лософ, вярата не
премества планини, а само понякога ги издига там, където преди не ги е
имало...
Въпреки това опитите ми да покажа новите си въз­можности и да разкажа
за тях не предизвикаха голям интерес у колегите ми. Когато покажех
нещо, се възхи­щаваха и казваха: ,,,Ах, колко интересно, трябва не­
пременно да опитаме", и всеки път отлагаха - не им беше до това. Ето
защо използвах метода предимно за себе си - за да възстановя бързо
силите си и да се наспя пълноценно, няколко пъти отстранявах главобо­
лие и зъбобол. Понякога, ако успявах да се освободя от тревожните си
мисли, получавах истинско удовол­ствие от бягането в тръст - усещах
необикновена леко­та, сила и изпада в състояние, близко до еуфория.
След кроса не чувствах никаква умора, дори съжаля­вах, че той е
свършил и трябва ,,да се събудя" от та­зи наслада на движенията. Но
такъв ефект се получа­ваше не особено често, а сега дори се случва и
съвсем да забравя, че мога да бягам с удоволствие. Веднъж приложих
саморегулирането за формиране на нужното ми психическо състояние по
време на състезание по тенис. Тогава успях да спечеля един съвсем
безнадеж­ден мач, който губех с 4:6 и 2:5. Успях да завърша с 4:6, 7:5
и 6:3. Никога дотогава не бях печелила с та­къв резултат и станах
победителка на зимния открит шампионат на Русия.
Един странен случай обаче ме накара да се замис­ля за опасностите от
лекомисленото прилагане на мето­да на саморетулирането. Една вечер
след тежък и умо­рителен ден реших както винаги преди сън да се
позанимавам със саморегулиране за поддържане на общия тонус и за да
заспя по-бързо. Но тъй като бях уморе­на, нямах никакво желание да
измисля програма, коя­то да осъществя в неутралното състояние. Реших
да дам пълна свобода за неволните движения на крайни­ците си да се
движат както искат и си представих неконтролируемостта на тези
движения. После излязох от това състояние, легнах си и веднага заспах.
Когато на другата сутрин се събудих и влязох в стаята си за някаква
вещ, изведнъж почувствах, че не само не мо­га да я взема, но и не мога
да направя нито крачка повече. Естествено силно се изплаших, лицето ми
пре­бледня, не можах да запазя равновесие и паднах на пода, като си
ударих рамото. Болката ме накара да дойда на себе си, едва успях да
допълзя до кревата, легнах и започнах да анализирам ситуацията. За ща­
стие беше почивен ден и не трябваше никъде да ходя, а родителите ми си
бяха в къщи. След като все пак разбрах причината за това силно
разкоординиране, се опитах да го отстраня, като използвам отново
неутралното състояние, но това не ми се удаде веднага. Ве­роятно през
нощта дадената установка за неконтроли­руеми движения бе придобила
известна устойчивост. Едва привечер ми се удаде да сломя съпротивата
на непослушните си крайници - целия ден прекарах в мъки, опитвайки се
да направя няколко стъпки, с уси­лие и трепереща ръка. поднасях чашата
към устните си и няколко пъти молих майка си да ми направи ма­
саж.
Няма да описвам уплахата и недоверието на роди­телите си, пред които
се опитвах да намеря всякакви други причини, за да обясня
,,заболяването" си, освен истинските. След този случай винаги
внимателно об­мислям двигателната програма, преди да използвам ключа
към управляемото състояние. Усещането, че ле­тя като птица, което бях
изпитала в началото, става­ше все по-повърхностно особено след като
започнах да се съмнявам в себе си.
Сега използвам ключа за решаване на елементарни задачи и за
усъвършенстване на техниката на удара ми в тениса, и то съвсем рядко,
тъй като методът за­губи привлекателността си на нещо ново за мен, пък
и съм затънала във всекидневни житейски грижи. Раз­бира се, беше ми
интересно какъв ще бъде ефектът му върху другите. Опитах се да науча
тенисистката от международна класа Наташа Рев да използва, метода на
саморегулиране. С моя помощ тя успя да отстрани някои пропуски в
техниката на удара си, както и не­увереността, която чувстваше при
изпълнението му. Проведох няколко занятия и с младежкия национален,
отбор по съвременен петобои по молба на техния стар­ши треньор.
Ефектът не закъсня (и ми се иска да вяр­вам, че и аз имам ,,вина" за
това) - те спечелиха званието световни шампиони в отборното и сребърни
медали в индивидуалното класиране. Всички бяха до­волни :и въпреки
това отложиха обучението си. С това приключи и моят практически опит.
Причината за то­ва според мен е, че човек винаги се бои от това, кое­
то не разбира. Очевидно трябва по-подробно да разяс­ним нашите малки
чудеса.
В какво се изразява същността на неутралното съ­стояние? Това е
състояние между лекия сън и бодърстването, състояние на лек сън, унес
или забрава. В обикновения живот то би могло да възникне неволно. Един
американски спортист го определи по следния начин: ,,Сега разбирам, че
това е именно онова поло­жително, наркотично състояние на съзнанието,
което се постига косвено чрез упражнения и непосредствено а процеса на
медитация." Методът на саморегулирането моментално предизвиква това
състояние, докато при автогенната, психомускулната, психотоничната и
други тренировки и медитации То не се постига изведнъж, неустойчиво е,
бързо преминава в сън и изисква си­стемни и продължителни занятия. При
саморегулира­нето за предизвикване на състоянието помагат
идеомоторните движения, с които се контролира и неговата
продължителност. Дълбочината на състоянието е инди­видуална, като може
да е различна в зависимост от настроението и физическия тонус в даден
момент, въ­преки че след време това също се поддава на регули­ране.
Тези идеомоторни упражнения могат да бъдат приспособени за
усъвършенстване на техническото май­сторство във всеки вид спорт. В
процеса на идеомоторното имитиране на техническите похвати с цел да се
внесат корекции е тях и да се усвоят трайно съот­ветните навици може
да се фиксира всякакво съдър­жание с адекватна съревнователна
установка, като се определят времето, мястото и продължителността на
реализирането й. Образите като че ли се ,,записват" в подсъзнанието и в
нужния момент ,,светват" като спа­сителна лампичка и предизвикват
обратната връзка.
Един случай от моя живот би могъл да илюстрира как саморегулирането
съдейства за разкриването на творческите .възможности на човека. По-
рано не бях забелязвала у себе си особени дарби. А в последно Време се
изненадах от 'непривично ясните си мисли, които можех да изложа
достатъчно лесно и без особе­но напрежение. Само така мога да обясня
бързината, с която написах научния доклад за Седмия световен конгрес
по психология на спорта, проведен в Сингапур през август 1989 година.
Наложи се да представя доклада ден след като ми бяха казали да го
напиша, при това преведен «а ан­глийски език. На другия ден докладът
бе готов, нощта и утрото посветих на превода му. Разбира се, това б!Г
било съвсем безнадеждна работа, ако ми липсваше теоретична подготовка
по проблема благодарение на за­нятията с научния ми ръководител, както
и увереност в званията ми по английски. Но искам да обърна вни­мание
на друго - на необичайно високата работоспо­собност и концентрация на
намиращата се в подсъзна­нието ми информация, която се изля без
особени уси­лия, както ми се струва,- в достатъчно стройна форма.
Навярно за това допринесоха повтаряните от мен за­нятия по
саморегулиране, при които използвах неутрал­ното хармонизиращо
състояние.
Изобщо животът ми стана по-богат и разнообразен. Дори ако ключът се
използва само за влизане в осо­беното състояние за почивка, светът
изведнъж се по­явява пред вас с цялото си богатство от цветове, зву­ци
и прекрасни лица, след като са изчезнали напреже­нието, умората,
раздразнителността.
Убедена съм, че саморегулирането може много да помогне на човека в
трудния му напрегнат живот. А човекът трябва да бъде щастлив.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ
Веднъж при мен от Москва пристигна някой си Та­нидзе - физик и доцент.
Тогава моята лаборатория се ·намираше в арменския град Абовян. Беше
дошъл в командировка за три дни да изучи саморегулирането и ми се
изтърси на главата съвсем изневиделица, в най-напрегнатия
организационен момент.
- Няма време, но трябва да успея - каза той. - Работата е сериозна, не
търпя отлагане. Отдавна сле­дя вашите статии и смятам, че работата ви
има коло­сално стратегическо значение за развитието на човека. Това е
държавна задача!
Какво можех да кажа след такива думи? Всеки, който е посветил години
на творческите си разработ­ки, ще ме разбере добре - когато някой
похвали твоя­та работа, веднага ти става най-близък приятел.
И независимо от напрежението, в което се намирах, се заех да обуча
Танидзе. Като човек той бързо се увличаше, но беше интелигентен,
съсредоточен и работа­та потръгна бързо. Още на първото занятие, което
трая половин час, той усвои правилото за влизане в особеното състояние
и по собствена инициатива започ­на да измисля разни номера - ту
стоейки на един крак почива в това състояние няколко минути, ту мис­
лено представил си въже, спускащо се от тавана като в цирк, започва да
се катери по него. Възхищаваше се от това, как започват да се движат
крайниците му, как се променят темпът на дишане и честотата на пул­са.
Така се увличаше, че дори капки пот избиваха по челото му!
В хотела нямаше места и моят .командирован гост се настани при мен в
къщи за тези три дни. Всяка сутрин в 7 часа той пробягваше целия
квартал, след това сериозно се заемаше с утринна гимнастика, а де­ня
си прекарваше при мен в лабораторията, като присъстваше на обучението
на група производствени­ци, седеше сред тях и затвърдяваше навиците
си. А вечерите през първите два дни ме принуждаваше до безкрайност да
експериментирам с него.
- Хайде - каза той - да направим следния опит. Аз ще предизвикам
състоянието и ще си представя, че двамата с теб сме написали до
правителството пред­ложение за перспективите на саморегулирането в на­
шето общество. След това ще видим каква ще бъде ответната
реакция я а несъзнателните механизми на мозъка ми. И така
навлизам в състоянието и си пред­ставям, че писмото би е получил
самият М, С. Горба­чов. Интересно, как той ще реагира в мое лице?
Той предизвиква състоянието и изведнъж ... - тя­лото му се надигна от
стола, като лунатик той напра­ви крачка напред, протегна ръце, на
доскоро безстра­стното му лице се появи приятна, доброжелателна ус­
мивка на поздрав. Ръката му се разтърси като от приятелско
ръкостискане.
- На него можем да напишем! - резюмира Танид­зе, като се отърси от
образа, от преобразяването си,- А сега да изпитаме Рижков. Да
допуснем, че той също е получил писмото.
Танидзе стана, преброи, гледайки в една точка, на­ум до пет, тялото и
ръцете му се устремиха напред ка­то за предстояща среща и започнаха
ръкостискания, приятелски прегръдки. Очевидно това му хареса и той не
излезе почти минута от това състояние, като ту стискаше ръката на
невидимия си събеседник, ту под­лагаше рамото си за невидимото
насърчително потуп­ване.
Аз гледах всичко това и анализирах. Спомних си как обикновено се
провеждат спиритични сеанси. Всич­ко се забулва колкото може повече в
психологическа мъгла и медиумът (посредник между хората и духове­те -
бел. прев.) кара всички присъстващи да допрат пръстите си до края на
поставената пред тях чиния и започва да призовава някакъв дух да
отговаря на въ­просите му. В случай на успех чинията започва да се
върти, подчинявайки се на невидимото идеомоторно движение на пръстите,
т. е. несъзнателните импулси се предават от пръстите на чинията, като
по този на­чин предизвикват движение на нарисуваната върху нея стрелка
в посока яа нарисуваните около нея букви. И когато се обозначи дума,
чинията естествено се върти по-бързо, подчинявайки се на интегрирането
на несъ­знателните импулси на цялото спиритично общество.
На този принцип е основан, струва ми се, и мето­дът на онези, които
търсят вода под земята с помощ­та на върбова пръчка. Подчинявайки се
на невидимите идеомоторни сигнали и отразявайки ги, пръчката в ръ­
ката .на човека сочи местонахождението на водата. В този случай
организмът на човека работи като компие в магнитно, поле. А защо не,
нали хората, страдащи от вегетативно-съдова дистония, чувстват
атмосферните промени като барометър. Очевидно и инструментариу­мът на
т. нар. екстрасенси се основава на аналогични явления. Така например
мой познат лекар определя областта, в която са нарушени функциите на
организ­ма на пациента с помощта на специална рамка. Кога­то се
приближи до болното място, тя започва да се върти в ръката му.
Същото можем да кажем и за пръстена, с който определят кръвното
налягане. Приближават закачен на конец кръстен до ръката на болния,
държат го над нея и наблюдават отклоненията му от мислено обозна­
чените върху ръката граници. В това се състои целият експеримент.
Откъде се взема тази интуиция у медиумите? Изглежда, във всеки от
нас, в зависимост от това докол­ко е разкрепостен, мозъкът
подсъзнателно е способен да долавя излъчваните от пациента най-
незабележими сигнали: начин на дишане, степен на разширяваме «а
зениците, микрореакция към неочакван звук или свет­лина, степен на
потиснатост при отговаряне на въпро­си, готовност за извършване на
някакви движения, равнище на обща възбудимост на нервната система, и
т. н. Интуитивният анализ на целия комплекс от таки­ва сигнали и
реакции синтезира у нас и подсъзнател­ната оценка за състоянието на
нашия пациент. Но за да стане видима тази намираща се под границата на
нашето съзнателно възприятие оценка на здравето на пациента, тя трябва
да се прояви, да се визуализира. За тази цел се използват и такива
посредници между вашите интуитивни предчувствия и съзнателния ана­лиз:
върбовата пръчка, пръстенът, чашката кафе, вър­ху които се проектират
вашите установки. Това напом­ня за психиатрическия тест по картите на
Роршах, върху които са. нанесени произволни цветни петна, въз­приемани
от човек като познати му образи, например на лебед, на орел, на куче,
на жена, като по този на­чин открива своите подсъзнателни установки.
Колко е велико нашето подсъзнателно Аз! В него се намира целият ни
личен опит и опитът на предход­ните поколения. Опитът на нашите древни
предци. На­края колективният опит. Очевидно древните оракули,
предсказващи бъдещето, са изпадали в особеното съ­стояние и с помощта
на свои методи са давали свобо­да на подсъзнателното Аз да синтезира
ответни реак­ции. За това има много сведения в древните книги, в които
се описва например как по време на пророче­ства зениците на оракулите
се разширяват, лицето им се отчуждава и как след това се връщат към
действи­телността като от друг свят (а ние бихме казали - излизат от
режима на саморегулиране), отърсвайки се от вцепенението.
Танидзе възпроизведе ответната реакция на въпро­са, който си бе
поставил не под формата на реч - то­гава той щеше да заговори, - а
като движение. Впро­чем тя може да се изрази не само чрез движение, а
например чрез цветоусещания. Това явление в пси­хиатрията е известно
като синестезия, която се наблюдава у някои хора при богати нервни
връзки в мозъка между зрителните и слуховите анализатори. Съдейки по
литературните източници, изразена синестезия е имал Скрябин, който,
след като съпоставя звуците с цветовете, е изобретил цветомузиката.
Ако Танидзе, преди да влезе в режима на саморегулиране, бе програмирал
в установъчнмата си задача ответна реакция под формата на цвят, той
навярно ня­маше да жестикулира или да извършва други движе­ния с
тялото си, а да види някаква цветна аура (от гр. - полъх - бел.
прев.). Да, именно тази аура, коя­то като че ли виждат някои
екстрасенси при диагно­стирането на своите пациенти. А в
действителност аурата е собствената им синестезическа реакция, коя­то
те приписват на пациента, тъй като не познават механизмите на
образуването й.
Убеден съм, че при диагностициране ръцете на ня­кои екстрасенси
изпълняват ролята на споменатите рамки и пръстени - ако диагностикът е
поне отчасти във фазово състояние, което предизвиква у себе си чрез
тренировки или спонтанно с помощта на проце­дурни манипулации, ръцете
му са в състояние с по-голяма или по-малка точност да се движат
идеомоторно към (болния орган, управлявани от механизма му за
подсъзнателна оценка на състоянието на болния. Опитът на диагностика и
реакциите на пациента, кои­то той неволно проявява при правилното или
неправил­ното манипулиране на ръцете, привеждат в действие и механизма
на динамична корекция на поведението на екстрасенса. Включва се
биологичната обратна връзка. Но, повтарям, тя се осъществява
психически, а не от някакво митично биополе. Иначе как бихме мо­гли да
обясним факта, че въздействието на ръцете се предава на хиляди
километри по телевизията? Това е психотерапия чрез действие, известно
от дълбока древ­ност, която преди се наричаше лечение чрез движение на
ръцете и от която най-възприемчивите към внуше­ние пациенти
действително оздравяват. Ако, разбира се, страдат от заболявания,
които се поддават на лече­ние чрез психотерапия. При такова лечение
пациенти­те могат неочаквано за себе си да изпитат и вълнение, и
отпускане, и усещане за убождане, за топлина или прохлада, които се
разпространяват по цялото тяло.
Веднъж изнесох лекция в латвийската психиат­рична болница е Рига, като
демонстрирах пред лека­рите постиженията на съвременната психотерапия.
След срещата няколко лекари се научиха да предиз­викват у себе си
състояние на саморегулиране, а извънщатният им екстрасенс ме покани в
,,лаборатория­та си" и ми показа болните, които е лекувал успешно с
,,биополе". Разказа ми, че отначало измервал разликите в потенциалите
(електрическото съпротивле­ние на кожата) на дясната и лявата ръка на
пациента с галванометър. След отклоняването на стрелката в една или
друга посока болният е бил подготвен вече психически за лечение. А
лечението се състояло в след­ното: извънщатният екстрасенс заставал
пред болния, съсредоточавал се толкова силно, че капки пот избива­ли
по челото му, движел бавно ръце край тялото му, като понякога спирал
до определени участъци, шумно вдишвал, и издишвал, разтърсвайки ръце
като че ли се отърсвал от приетата върху себе си болест.
Екстрасенсът ми предостави една болна, върху коя­то тези процедури
оказвали много силно благотворно влияние. Преди това тя преминала
безуспешно курс на медикаментозно лечение в същата клиника. А сега,
доволна и благодарна, стоеше със затворени очи в очакване на
магическите токове.
След приключване на процедурата я помолих да опише усещанията си. Тя
въодушевено разказа, че е усещала на места убождания, после изведнъж
топлина по цялото тяло и накрая, когато екстрасенсът е при­ближил
ръката си към главата й и бързо започнал да движи дланта си, усетила
как главата й се освободи­ла от тежестта и престанала да я боли. Вече
се чув­ствала като новородена.
През цялото време лекарите с интерес наблюдаваха случая. Как ще оцени
всичко това лекторът (т. е. аз)? Нали неотдавна бях казал, че
биополето е психотера­пия, с други думи внушение.
А по време на процедурата екстрасенсът не напра­ви никакви внушения,
тъй като не каза нито една дума.
Аз помолих жената да застане с гръб към мене и отново да затвори очи,
като коментира усещанията си веднага щом ги изпита. Направих няколко
нищо не значещи жеста, за да я накарам да си въобрази, че съм започнал
да работя с нея и незабелязано се от­теглих встрани. За по-голяма
убедителност даже се обърнах с гръб към нея и замрях, без да отроня
нито дума.
- Чувствам токове - съобщи пациентката. - Ня­каква вълна ме обгърна
отдолу нагоре по цялото тя­ло. Започвам да дишам по-трудно. А сега
дишането ми стана свободно. Главата ми натежа. Появи се сънли­вост.
Сега премина, главата ми се проясни.
Когато отново се приближих към нея и я помолих да отвори очи, тя ми
каза, че се чувства много добре и с благодарност погледна мен и своя
доктор.
Лекарите, които наблюдаваха тази процедура, мъл­чаха. Не зная дали
тогава те разбраха или не, че у пациентката действаха подсъзнателни
установъчни реакции. Но екстрасенсът очевидно не разбра това. Той
бодро пристъпи към мен и силно като на колега стисна ръката ми. ,,Не
обърках - каза той. - Вие имате много силно биополе!"
Докато си спомнях всичко това, разсеяно наблюда­вайки упражненията на
Танидзе, моят нов приятел из­мисли следващия експеримент - той мислено
изпрати нашето писмо до председателя на Академията на нау­ките Г.
Марчук. За щастие успях да му се при­тека на помощ навреме! Неочаквано
за себе си бедният Танидзе падна по гръб на пода и усилено се бранеше
с ръце и крака от празното пространство. Ко­гато му помогнах да се
изправи на крака, той се съвзе и каза: ,,Няма нужда да изпращаме
писмото в акаде­мията. Няма да ни разберат!"
- Откъде познаваш Марчук? - попитах аз. - Ти да не си изпатил нещо от
него.
- Не познавам Марчук - отговори Танидзе, - но не искам да повторя
този опит. Хайде, ще се заема с физкултура и да късно вечерта
вдигаше въображаеми щанги с тегло до 200 кг, при което мускулите му се
издуваха като на истински щангист.
,,Ето - мислех си аз - един добър начин за трени­ровка на атлети. Нали
в състояние на саморегулиране те биха могли да предизвикат у себе си
онези каталептични реакции на повишено мускулно напрежение, кои­то
всеки естраден хипнотизатор демонстрира на сцената, като кара
доброволец от залата да застине във въз­духа, опрял тила и петите си
на два стола."
Сутринта на третия ден от своята командировка, след обичайното си
бягане Танидзе излезе от къщи и не дойде в клиниката при мен.
Разтревожих се. Дали не беше се случило нещо? Той не познаваше града,
тъй като не му остана време за това - все тренираше, и то с все по-
голямо натоварване. И каза, че е спал ло­шо през нощта. Сутринта стана
уморен, но въпреки то­ва отиде да бяга. Когато ми се оплака, че и
самочув­ствието му е лошо, му отговорих: ,,Трябваше до 2 ча­са през
нощта да вдигаш още по-тежки щанги!"
А същия ден в 2 часа следобед ми позвъниха от градския
пссихоневрологичен диспансер - не познавам ли някой си Танидзе,
пристигнал от Москва?
Добре, че лекарите от диспансера ме познаваха. Ло­шото бе, че нямаха и
понятие от това какво е саморе­гулиране. Но най-лошото бе, че когато
Танизде се по­чувствал зле в таксито, помолил шофьора да го закара в
болницата, а той, виждайки изплашеното му лице, веднага се насочил към
най-близката. Там лекарите даже не му измерили кръвното налягане. И
всичко тръгнало оттук!
Лекуващият лекар ме убеждаваше, че гостът ми страда от шизофрения -
сам му казал, че провеждал над себе си психически опити и до късно
през нощта вдигал спортни щанги в къщи. Освен това пациентът заявил,
че писал писма до Горбачов и Рижков и до други уважавани членове на
правителството. А от вре­ме на време болният като че ли се откъсвал от
всичко, вглъбявал се в себе си и при това молел да не го без­покоят.
Видите ли, нужно му било ,,просто да си почи­не".
- Тъй като има билет за самолет, няма да го дър­жим тук - каза
лекарят. - Ще замине за летището с наш санитар, а на московското
летище също ще го ча­кат санитари. Вече сме приготвили телеграма до
него­вия институт.
Оказа се, че новият ми приятел има високо кръвно налягане. По-рано не
е имал такива оплаквания. Оче­видно се бе преуморил от
претоварванията. При поя­вата на високо кръвно за пръв път понякога
възникват натрапчиви страхове, силна тревога. За отстраняването на
всичко това трябва да се каже на пациента, че тревогата му е свързана
с повишеното му кръвно на­лягане, без да се крие нищо.
За измъкването на Танидзе от психиатрията ни по­могна министърът на
здравеопазването на Дагестан, който бе запознат с дейността по
саморегулирането. Но за ,,спасяването" на моя гост поиска да проведа
цикъл от процедури в дагестанската клинична бол­ница, което и направих
успешно - с помощта на само­регулирането болните се научиха да почиват
и по-бързо оздравяваха.
Този случай на прекалено експериментиране с клю­ча е предупреждение за
всички максималисти. Мето­дът на саморегулирането е сериозен метод и,
повтарям, трябва да се усвоява под ръководството на лекар.
Моят приятел много искаше да помогне на нашето общо дело. И помогна
както лекарят, който изпитва върху себе си лекарството. От деликатност
малко из­мених фамилията му. А жалко!
Съвсем неотдавна отново ми се случи да се сблъс­кам с явления на
,,медиумизма". Директорът на дагестанското управление за търговия,
който един от първите сключи договор с Центъра по саморегулиране за
поддържане здравето на работниците от това уч­реждение, ме запозна с
младеж, който изпадал в транс по собствено желание и в това състояние
отговарял на различни въпроси. ,,Кой написа миналата година ано­нимно
писмо срещу мене?" - го питал директорът Нурмагомед Хасанов. И
младежът назовал няколко имена, като едно от тях повторил. На лицето
на дирек­тора цъфнала доволна усмивка: ,,Така си и знаех! Жал­ко, че
повече не работи при мен!" И предприемчивият директор, вдъхновен от
примамливата перспектива, веднага предложил на този ,,медиум" да
създадат съв­местен кооператив. На ,,спиритичния сеанс" присъст­вал и
един общ приятел на медиума и директора, доб­ре запознат с работите на
управлението. Той бил мно­го заинтересован да бъде назначен младежът
на рабо­та и очевидно затова дал уверения, че ,,медиумът' мо­жел не
само да отговаря на такива въпроси, но и да определи кой от кого какво
е откраднал ц къде го е скрил. Един мой познат, който по-късно чу тази
исто­рия, дълбокомислено каза: ,,Е, и какво? Може да има компютър". Ама
че работа, какво общо има с това ком­пютърът? Неизвестно защо днес
всичко, което надхвър­ля обичайните представи неизбежно се свързва с
ком­пютрите.
Но да се върнем при нашия ,,медиум". Попитах го откъде има такива
способности. Оказа се, че го е на­учил на самохипноза някой си
Антонюк, един от пър­вите свидетели на опитите по саморегулиране,
които навремето проведох в поликлиниката. Той скромно присъстваше на
занятията, понякога конспектираше, което, няма да скрия, тогава много
ме ласкаеше.
А сега се разплащах за първите си невнимателни стъпки. Смятам, че
трябва да разкажа за това, тъй ка­то никой не знае дали някъде няма да
се появят други ,,медиуми", практикуващи в различни направления.
Как да се предпазим от тях? Има само един изход - широка осведоменост
по въпросите, свързани с възмож­ностите на човешката психика. Тези
възможности, как­то вече казах, все по-интензивно ще се развиват, защо­
то човек разполага с големия им потенциал. А потен­циалът се стреми
към реализация, която не трябва да бъде стихийна, а целенасочена.
Затова са необходими научни познания за човека.
Ето още един пример. Веднъж завели взвод владее­щи саморегулирането
войници на стрелбището. Прис­тигнало и военното командване. Войниците
били напрег­нати, като пред изпит. Трябвало да изпълнят три уп­
ражнения, съдействащи за повишаване на точността в стрелбата. Дадена
им била команда да използват клю­ча за премахване на напрежението.
След минута вой­ниците пристъпили към изпълнение на трите упражне­ния.
След стрелбата се върнали с клюмнали глави - всички, даже тези, които
обикновено стреляли отлич­но, този път се представили лошо.
Командирите мъл­чаливо очаквали обяснения.
А работата се състои в това, че в редица случая не трябва да се снема
мобилизиращото психическо напре­жение, а войниците са изпълнявали
упражненията в със­тояние на безразличие. Но все пак главната причина
е друга - с тях са били и сержантите, което съвсем не е било
предвидено във формулата на установъчната за­дача. Закрепената с
помощта на ключа психическа ус­тановка се сблъскала с командите на
сержантите, предизвиквайки нарушение на адаптивните функции на
войниците. И този непредвиден стрес е блокирал ця­лата система от
механизми.
Ето защо саморегулирането с конкретна установъчна програма трябва да
се прилага при дейности, лес­но поддаващи се на прогнозиране (например
в произ­водства с монотонен труд или при вдигане на щанги) Конкретни
формули не трябва да се прилагат в отго­ворни ситуации с възможна
неочаквана промяна на събитията. В тези случаи е по-добре да се
използват общи, мобилизиращи установки, които насочват вни­манието към
непредвидени явления, оптимизират само­чувствието и
работоспособността.
Запомнете - състоянието на саморегулиране е на­чин да осъществим
желаното от нас. Самото желание произлиза от човека.
Обучаваният е длъжен твърдо да запомни две пра­вила.
Първо. Ако след едно от четирите посочени упраж­нения почувствате общо
неразположение или слабост, е необходимо да откриете причината за това
и да се обърнете за съвет към съответния лекар специалист. Методът на
управляемото саморегулиране разкрива състоянието на организма като на
рентген.
Второ. По-късно, когато обучаващият лекар повече няма да ви бъде нужен
и вие се научите да управля­вате себе си чрез своята воля, никога не
забравяйте да зададете, т. нар. изходна установка. В нея задължител­но
трябва да влязат три настройващи образа:
1. Бистра, ясна и свежа глава.
2. Бодрост и лекота в тялото.
3. А третата песен е песен за всички останали пес­ни, както се казва
в едно от стихотворенията на Расул Гамзатов.
В ТЪРСЕНЕ НА ОБРАЗА
Всяка истина трябва да бъде постигната
Най-трудното в саморегулирането е да бъде наме­рен образът, с помощта
на който се предизвиква със­тоянието, необходимо при обучението.
Откак се помня, все търся този образ.
Как с няколко думи да се обясни на пациента как­во трябва да чувства в
особеното състояние? Само в процеса на обучение този образ
постепенното се конкре­тизира, става по-ясен, по-достъпен за
възприемане. И когато напълно бъде уточнен, мнозина се сдобиват с
ключа на саморегулирането.
Намирането на образа се извършва в различни ситуа­ции. Често питаме
нашите пациенти подобно на автора па автотренинга Шулц какво изпитват
в особеното състоя­ние, какво е най-характерно за него? С какво би
могло да бъде сравнено? Как може да бъде обрисувано с две ду­ми, че да
бъде разбрано дори от дете? Защото, както правилно бе отбелязал Курт
Вонегът, не е учен този, който не може да обясни с петте си пръста на
едно де­те същността на своята работа.
Хората различно обрисуват особеното състояние. На­вярно това зависи не
само от изходното равнище на нер­вната им система, но ,и от
съзнателните и подсъзнател­ните установки, които се развиват в това
състояние. Ако човек има нагласа за сънливост, то и неутралното със­
тояние ще има такъв оттенък. Същото ще бъде и ако има нагласа за
лекота и бодрост. Неутрално състояние в чист вид няма. Дори ако човек
не си е поставил съз­нателна установъчна задача при влизането, в
режима на саморегулиране ще се проявят подсъзнателни ус­тановки.
Например при неопитните пациенти първите самостоятелни предизвиквания
на състоянието са при­дружени с поклащания на тялото... Това (е така,
за­щото действа подсъзнателният страх от евентуално па­дане, който се
материализира в подобен образ. Ако не бъде предупреден, че организмът
ще следва послушно собствените си настроения, пациентът наистина може
да се изплаши и тогава действително ще падне.
Повтарям, че не може да има чисто неутрално със­тояние. Даже когато
човек просто иска да си почине в него, той неволно настройва мозъка си
за реализиране на програмата, асоциираща се с представите му за по­
чивка.
Веднъж ни хрумна идеята за интересен експеримент. Ако в началото на
обучените им е трудно самостоятел­но да формират съобразно различните
поставени цели установъчни програми, могат да опитат и без такива.
И да видят как ще реагира организмът им. Един от па­циентите ни бе
претърпял хирургическа операция на ретината на окото. Зрението му
почти се бе възвърна­ло. Но именно това ,,почти" беше още много чувстви­
телно за него. Момчето пристигна при нас отдалеч с надежда, че
саморегулирането ще му помогне. Някол­ко дни работи върху
препоръчаните му установъчни за­дачи в особеното състояние, а им(енно:
да си представи, че общото му самочувствие се подобрява, че ще вижда
по-добре, че в областта на очите чувства приятен при­лив ту на
топлина, ту на хлад (стимулиращо оросява­не на зрителните органи)...
Проверката показа, че зрението му наистина се подобрява. Подобри се и
об­щото състояние, и настроението и пациентът бе окуражен.
И тогава му предложихме да не формира предва­рително никаква
установъчна задача! Да се опита да бъде безразличен, пък да става
каквото ще! Той се съг­ласи. Предизвика състоянието, без да планира
нищо определено. (Лично аз трудно мога да си представя, че изобщо е
възможно всичко това, но тези, които ве­че са го изпитали, казват, че
е възможно.) Поне той та­ка твърдеше, отговаряйки по-късно на хилядите
въп­роси, че наистина нищо не си е поставил за цел.
Неочаквано видял око. Да, око! Голямо синьо око. Точно пред него.
Някъде в пространството. При това с всичките му детайли. Именно в този
момент като че ли изведнъж му олекнало. (От какво му е олекнало? Та
нали той самият казваше, че се чувствал чудесно след сеансите!)
Но така или иначе ,,олекнало му". И при това подобрението, което
почувствал след тази процедура, било много по-чувствително в сравнение
с предишните.
Зигмунд Фройд по всяка вероятност би обяснил всичко това с
реализацията на подсъзнателните потис­кани установки. Не зная.
Опитахме се да проведем този експеримент и с дру­ги пациенти, но
ефектът беше нееднозначен. Тази об­ласт предстои да бъде проучена. Но
в литературата са описани аналогични явления. Например в автогенната
тренировка при изпадане в състояние на нервно-мускулна релаксация
понякога възникват спонтанни реак­ции - т. нар. автогенни
разтоварвания, свързани с намаляване на напрежението. Тези реакции
намират из­раз, по всяка вероятност не само в психическите проя­ви, но
и в нервнофизиологическите - понякога ще мръдне крак или ръка,
неочаквано ще се промени ри­тъмът на дишането и т. н. По този начин
като че ли се разрешават натрупалите се противоречия в организ­ма,
неравномерно се изравняват. Един пример. Да пред­положим, че у човека
е нарушена адаптивната функ­ция на кръвоносните съдове (вегетативно-
съдова дистонея). При влизането в състоянието на саморегулиране, както
и при промяната на времето, кръвоносните съдове не успяват навреме да
се приспособят към изменилите се условия и у човека възникват
болезнени усещания и главоболие. Тези оплаквания могат да се използват
при диагностиката.
А сега да си представим полуфантастичната карти­на - организмът е
напълно балансиран, психиката е хармонизирана. Човек е абсолютно
здрав. При това не е зависим от каквито и да било психологически
установки (които все пак са производни на субективното Аз и са
показател за обусловеността на човека). И този чо­век умее да
предизвиква у себе си неутралното състоя­ние в чист вид,
Ако психофизическият организъм на този полуфантастичен човек се
превръща по време на неутралното състояние в проводник, то няма ли в
него да се извър­ши космогоническо разтоварване? Не реализира ли чрез
него природата своите противоречия? Онази При­рода, която олицетворява
цялата система от връзки и закони във Вселената.
Не е ли това състоянието, характерно за висшата степен на йога,
наричано самадхи - освобождение. Състоянието, в което човек достига
Абсолютното.
А може би космогоническото разтоварване - това е творчески акт,
съзиждащ човешкия опит?
И може би в някои от нас непрестанно работи имен­но този механизъм
като творчески генератор? Защото реализацията на противоречията, без
да нарушава структурата, може да бъде осъществена само в посока на
повишаване равнището на нейната организация. Както знаем - човек е
един микрокосмос. В него е закодиран целият опит от миналото развитие
с всички негови равнища: онтогенеза (индивидуално развитие на
организма от неговото раждане до неговата смърт - и филогенеза
(историческо развитие на организмите и на систематичните групи - бел.
прев.)
Този противоречив опит се стреми към разрешаване, към разтоварване. И
единственото нещо, съединяващо опита на предците с личния опит - това
безусловно е творческият акт, за сметка на който се запазва и утвър­
ждава човешката цялост. Запазва се и се развива в него и връзката
между миналото и настоящето по пътя към бъдещето.
В този смисъл творчеството от гледна точка на психофизиологията може
определено да се разглежда като биосоциален фактор за развитие на
човека. Ако му бъде отнета възможността да твори, човек губи равни­
щата на своята организация, деградира.
Ето защо творческият потенциал на човека е без­граничен, докато
степента на неговата реализация за­виси от това, доколко е
хармонизиран отделният човек. От този съюз между тялото и душата,
който може да бъде развиван в особеното състояние на саморегулирането.
Мой познат поет беше казал, че след няколко заня­тия със
саморегулиране се повишила творческата му продуктивност.
- А какво точно правиш? - попитах го аз, имай­ки предвид програмата
му.
- Представи си, нищо определено не правя. Прос­то забелязах, че ако
няколко дни поред се намирам в състояние на творческа възбуда, или
изразявайки се на вашия професионален език - зает съм с решаване­то
на своята творческа задача, то отговорите под фор­мата на поетични
образи идват в главата ми по-бързо, ако си почина няколко минути в
режима на саморегу­лиране.
Тук трябва да отбележа - това се случва, ако той е зает с решаването
на някаква задача, над която дъл­го се труди.
Не прилича ли всичко това на случилото се с Менделеев, който открил
своята таблица като ,,насън" - след като мозъкът му, непрестанно зает
със задачата (и, изглежда, изпаднал в състояние на застойна възбу­да)
се освободил за синтеза на натрупаните впечатле­ния и по този начин
разграничил главното.
В неутралното състояние се извършва не само въз­становяване на
изтощените клетки на мозъка, но и ус­покоение на превъзбудените. В
това състояние се из­вършва и неутрализация на стереотипите, пречещи
на творческия процес, т. е. извършва се освобождаване.
Психофизическият организъм се превръща в чист проводник.
Какво означава за мозъка да работи непрестанно над една задача?
Това е условие за формиране на установъчната цел.
Това е условие за определяне на доминантата.
При наличие на такава мощна доминанта е необхо­димо вътрешно
разкрепостяване. Пробуждане или ос­вобождаване на целия подсъзнателен
опит, имащ от­ношение към решаваната задача.
Ключът към себе си - това е пътят към творческата свобода.
Не искам ли да кажа, че човек, който се намира в състояние на
творческо вдъхновение; се намира всъщ­ност под хипноза?
А защо не! Та нали именно фазовото състояние, за което вече стана дума
(дори приведохме като пример гледната точка на И. П. Павлов),
притежава уникал­ната парадоксалност, изразяваща се в това, че слаби
дразнители са способни да предизвикват мощни реак­ции. Казано на по-
съвременен език, или с помощта на ,,икономическите категории" - всичко
това е доказа­телство за висока вътрешна производителност. В сис­
темата на човешкия организъм всичко е така хармо­нично организирано,
че при възможно най-малки раз­ходи да се получи голяма ефективност. Не
притежава ли състоянието на творческо вдъхновение висока ефек­тивност,
която е доста по-висока, отколкото обикнове­но? И не е ли това
състоянието, в което като по чудо изплува в съзнанието всичко онова,
което има отноше­ние към интересуващия ни предмет, независимо колко
дълбоко е било зарито в паметта?
Нима човек в състояние на творчески екстаз не е съсредоточен само
върху предмета на своята дейност, не желаейки да обръща внимание на
нищо друго око­ло себе си.
Май попрекалих!
В състояние на творческо вдъхновение хипноза няма и не може да има,
защото на творчеството му е нужна именно освободената мисъл,
необременявана от сцеплението с физиологическите изменения в организ­
ма. При хипнозата се реализират различните установки! Реализират се! С
други думи, всеки път, когато човек помисли за топлина, ще му стане
топло, за полет - тялото му ще пожелае да полети. Тази материална реак­
ция за придружаване на мисълта принизява скоростта и свободата на
мисълта до равнището на работата на физиологическите системи и
изпълнителните органи на организма.
Да си припомним, че даже в метода за обучение на скоростно четене се
прави опит да бъде освободен про­цесът на четене от придружаващия го
механизъм за вътрешно изричане на текста, механизма, чиято материална
работа забавя скоростта на четене на психи­ката.
Значи стремежът към творчество - това е стремеж към освобождаване на
мисълта от материалните придружаващи механизми. По-точно в случая
всички анализаторни системи (сетивните органи) са насочени към
творческото търсене. Затова творческият процес не е хипноза, а
действително хармонизиращо и развиващо състояние, насочено към
на1мирането на решението. Тази генерализирана насоченост характеризира
фазовостта, т. е, в тази насоченост има фаза. В нея е и всичко онова,
което посочихме като причини за високата производителност на '
творческия процес, следвайки стъпките на И. Павлов.
Що се отнася до хипнозата, то при нея фазата е на­сочена не към
намиране на решението, а към неговата реализация. Увеличава се
готовността на организма да реализира дадена задача. И по-рано
споменахме, че при хипнозата човек не може да мисли. Затова отделихме-
при саморегулирането стадия на творческото вземане на решение
(разработването на задачата) от стадия на нейното рефлекторно-
автоматично изпълнение. Наличието на фазовост и при
творческото състояние, и при хипнотичното създава трудности. Човек
може да се обърка. Но това са два полюса на един и същ магнит.
Същността им е една и съща, но посоките - различни. Ето защо
определихме саморегулирането като един; от мощните начини за развитие
на творческите способности (и изобщо на способностите),
противопоставяйки го на хипнозата, при която психиката на човека се уп­
равлява от ,,диригент".
Най-добре е когато в човек се съчетаят и двата по­люса на този магнит.
Тогава той е способен да приема творчески решения и може ефективно да
ги реализира. Тогава той истински е хармонизиран. В противен слу­чай,
даже ако владее навиците за включване на състоя­нието на реализация,
човек се обърква и не знае какво иска.
Мнозина от обучаваните пристигаха при нас, за да усвоят навиците за
саморегулиране, предполагайки, че те са им много необходими, а по-
късно искаха консул­тации по различни поводи, тъй като не бяха в
състоя­ние да формулират установъчните задачи. Без помощ­та на лекаря
им беше трудно да изработят своята на­гласа - имам предвид
съдържанието на личната про­грама, която те нямаха. Често това бе
причина за за­губване на интерес към саморегулирането. Други, кои­то
по-активно се стремяха към самоусъвършенстване, довеждаха до задънена
улица огромните перспективи н възможности за използване на придобития
навик, което несъмнено ги караше да се замислят върху конкрет­ните си
главни цели. Това развитие на самосъзнанието е особено важно като
един ,от незаменимите възпита­телни атрибути на хармонизиращото
състояние."
Хипнабилният човек много често се оказва слаб именно поради това, че е
подложен на чуждо влияние. Но затова пък лесно определя границите на
полето на своята вътрешна реализация. Творчески надареният човек
понякога трудно овладява саморегулирането.
Наблюдавайки с очите на специалист съдбата на познати хора, неведнъж
съм се убеждавал, че жизне­ният път на човек, съчетаващ у себе си
творческата ак­тивност с определена хипнабилност, е изключително
благоприятна за него. Имам впечатление, че такива хо­ра са особено
адаптивни. Например, решат да се зае­мат с изучаването на чужд език и
скоро виждат, че и желание имат, и време се намира, и главоболието им
се прекратява на занятията, и всичките им способности се мобилизират.
Такива хора, като правило, притежават особена жизнена сила
и са способни да преодоляват всякакви пречки по пътя към своята цел.
Не са ли това качествата, които трябва да поставим в основата, когато
си отговаряме на въпроса какъв искаме да видим човека, решил да се
научи на саморегулиране?!
Имам приятел - Сергей Валентинович Петухов, доктор на науките.
Деликатен, ерудиран, човечен. На­писа монография по актуален въпрос.
Заместник-дирек-тор е на Института по лабораторна биомеханика към АН
на Русия. Пристигна в Махачкала след публикацията на в. ,,Литературная
газета". Отиде при предсе­дателя на Министерския съвет на Дагестан.
Помо­ли го да окаже съдействие за въвеждане на са-морегулирането.
Подписа договор с нашия център. Ор­ганизира група от ентусиасти в своя
институт и успя да постигне споразумение за обучението им.
Сътрудниците от института възприеха с интерес идеята за обучение по
саморегулиране, тъй като почув­стваха големите възможности, които то
предоставя. Сергей Петухов ми разказа, че веднъж, когато му се
възпалило гърлото, той използвал придобитите навици, за да се
излекува. Формулирал съвсем просто задача­та към организма си - да
бъде излекувана ангината! И изведнъж нещо го накарало да се огъне като
профе­сионален гимнастик, след това да приклекне и едва то­гава
почувствал напрежение в гърлото си, езикът му се показал навън, опънат
до крайност, очите му широко се отворили. Неочаквано дори за самия
него се по­лучила класическата за индийските йоги ,,лъвска по­за" -
упражнение, което те препоръчват за лечение на ангина.
Как е възможно всичко това? Лауреатът на държав­на премия за приноса
си в разработването на проблеми в съвсем друга област изведнъж се
оказва в поза на йога, за съществуването на която дори не подозира.
Йогите твърдят, че законите на психофизиологията са еднакви за всички.
Тези закони са откривани от тях а' течение на хилядолетия. Може би
организмът също има своя логика? И тя започва да действа, когато той
се намира в състояние на саморегулиране?
А може би Петухов е чел някога за ,,лъвската поза" и това знание се е
активизирало от подсъзнателната памет.
Самият Сергей Валентинович е убеден, че саморегулирането е свързано с
бъдещето на човечеството. Няма да крия, че да имаш такъв приятел и
последовател е радостно. Още повече че колегите психотерапевти не са
мпого щедри в оценките си за новото откритие в наша­та област.
Към мисълта на Курт Вонегът бих добавил, че не е учен и този, който не
умее да се радва на оригинално решение на даден научен проблем, та
макар и да не е лично причастен към него.
Неотдавна се обърнах към един петербургски про­фесор с предложение за
сътрудничество, тъй като ми се струваше, че професионално и двамата
работим в една и съща насока. Професорът се занимаваше с хип­ноза,
като внушаваше на болните, че се подобрява са­мочувствието им. След
като присъствах на сеансите му, казах: ,,А не бихте ли искали, в случай
че отсъствате или сте в командировка, да формирате у болния навик, с
помощта на който би могъл самостоятелно да про­дължи вашето лечение?"
Да не си помислите, че моят колега радостно възкликна: ,,Еврика!
Поздравявам ви, колега!"
- Е, какво да ви кажа - отговори уважаемият про­фесор. - Вероятно и
вашият метод ще намери мястото си наравно с другите.
По същият начин един друг професор някога ми бе изнесъл
общообразователна лекция за значението на психотерапията за лечението
на хората...
Убеден съм, че на саморегулиране трябва да се обу­чават преди всичко
творчески активни хора, способни самостоятелно да намират области за
използването му. Те ще съдействат за по-пълното реализираме на потен­
циалните възможности - както своите, така и на саморегулирането.
Как да открием образите, които ни помагат в обу­чението? Случи ми се
да лекувам пациент с невралгия на лицевия нерв. Възрастната жена
страдаше от непо­носими болки. Няколко дни не яде нищо. Беше проведе­
на иглотерапия. Половин час след началото на проце­дурата тя вече
можеше с лекота да говори даже с желание започна да разказва историята
на заболяването си. За живота си изобщо. Стана й по-леко. В този мо­
мент се върна внукът й от училище.
- Погледнете го какъв е палавник - каза баба­та. - Измислили са
някаква игра - бодат си ръцете с игли. Как е възможно това? И нищо не
е в състояние да ги спре! Казват, че искат да приличат на някой си
Камо.
- В кое училище учиш - попитах аз, - не е ли седмо?
- Да - каза момчето, - в шести клас съм.
- Лекарят не ви ли каза, че не бива да вършите това? След като ви е
показал как се прави, е трябвало да ви обясни, че без нужда не следва
да се използва обезболяването. Разбра ли? А на съучениците си кажи, че
нашите лекари няма повече да се занимават с кла­са ви, ако не спазвате
това. Аз съм им началник.
Трябваше да обясня на бабата, че работим с учени­ци, учим ги да
управляват организма си, за да не бо­ледуват. И че ако това бъде
усвоено още от ученичес­ката скамейка, децата ще растат здрави.
Профилакти­ка в действие!
Нашият разговор бе свързан със саморегулирането. Бабата си спомни, че
с удоволствие е посещавала сеан­си по лечебна хипноза? Лекарят, който
ги лекувал, се оказа мой познат и ми бе любопитно да науча още нещо.
Хипнозата по думите на жената й харесала, защото ходела в
поликлиниката през зимата и винаги била пре­мръзнала, а пет минути
след началото на сеанса вече чувствала приятна топлина по цялото тяло.
И тежест.
Всичко като по учебник! Явно на курсовете по овла­дяване на хипнозата
са научили моя познат доктор какво трябва да чувстват пациентите и ето
я и топли­ната, и тежестта! Ясно! Дори ми стана интересно!
След това възрастната жена започна да разказва за санаториума, където
правела талгински вани. В Дагестан има такъв чудесен курорт на име
Талги.
- След такава вана - казва тя - всяка вечер като че ли летях като
перушинка. Такова едно състояние...
Наострих уши. Така ще открия нейния образ, мисля си, ако се наложи да
я обучавам - ще използвам имен­но това. Беше ми интересно да сравня
две близки съ­стояния - това при хипнотичния сеанс и при ваната.
Между тях трябва да има нещо общо. Ако наистина има, значи и ефектът с
ваната може да бъде използван при труднообучаемите пациенти. Да
предположим, че е взел вана, а ние чрез нашите похвати развием това съ­
стояние. Ето това вече ни приближава до технологията.
- Е, какво ще кажеш, кое беше по-приятно - питам я, - сеансът под
хипноза или талгинската вана?
Вече си представях обикновената вана, медицинска­та сестра, пускаща
водата и - творческите мъки на моя познат лекар.
- Разбира се, че талгинската вана! - просветна лицето й, явно
спомнила си тогавашните усещания.
МЕТОДЪТ СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА
Когато съвпадат нашите желания се открива простор за нашите
възможности
Заставам пред група пациенти, желаещи да овла­деят саморегулирането.
Сред тях има болни и относи­телно здрави хора на различна възраст.
Някои от тях навярно са прочели и последната ми статия в един от
вестниците.
Предстои да им обясня какво е саморегулирането. Да ги науча да го
използват така, че знанията им да не отидат напразно. Нали често се
случва някой да за­върши курса, а после да изостави всичко. Така е и
със занятията с физкултура, йога, автотренинг, чужди ези­ци и други.
За да не се случи това, е нужна система. В Амери­ка например много
хора се отказаха от пушенето в ре­зултат на добре организираната
кампания. По телеви­зията често показват група бягащи здравеняци, а
редом с тях - таблица за ползата от физкултурата и вредата от
тютюнопушенето. За сравнение ... Навсякъде, къде­то може и дори където
според нашите представи не мо­же, се сблъскваме с впечатляващи
плакати, информа­ционни листовки, обещание за допълнително възнаг­
раждение към заплатата на тези, които не пушат...
Да, нужна е система, каквато засега няма. Ето защо към курсовете
проявяват преди всичко интерес или съв­сем болни, които са изпробвали
безрезултатно всички лекарства, или за щастие съвсем млади хора,
стремящи се към самоутвърждаване, а следователно и към
самоусъвършенстване.
Та стои групата пред мен. Като първокласници, до­шли за първи път на
училище. Предстои им не само да бъдат лекувани, но и да усвоят полезни
за здравето си навици.
Дагестанският център за саморегулиране е медицинско заведение от нов
тип, в което лечебната медицина се съчетава с обучение за здравословен
живот. От него хората трябва да излязат не само излекувани, но и спо­
собни да пазят и поддържат здравето си и в бъдеще. А за ентусиастите и
да повишат своите волеви, творче­ски и физически възможности.
Саморегулирането, както надявам се се убедихте, е полезно във всички
области на живота и дейността на човека. Ето защо Центърът по
саморегулиране не е отделение в поликлиника или болница, а
самостоятелно звено, в което работят специалисти, използващи точи
метод за лечение в комплекс с други терапевтични сред­ства. Той се
посещава не само от болни, а и от здрави хора, поради което дейността
на лекарите в него има не само лечебна, но и психологическа,
педагогическа, социологическа и дори философска насоченост. Всич­ко
това рефлектира в работата на всеки лекар, в цяла­та система на
дейност на центъра.
П^и нас идват и спортисти, желаещи да се научат бързо да възстановяват
силите си след натоварване, и педагози, които от вълнение губят гласа
си пред ауди­тория, и работници на монотонния труд, страдащи от
хронична умора, и директори на предприятия, на които е необходимо поне
няколко минути на ден да се откъс­нат от всекидневните си грижи.
Изобщо хора с най-различни професии. И колкото по-големи претенции
предявява сферата на тяхната дейност върху нервната им система,
колкото по-трудно се справят с житейските си проблеми, толкова по-необ­
ходимо им е саморегулирането.
Поради специфичната си дейност Центърът по само­регулиране е
самостоятелно учреждение на пълна стопанска сметка, което осъществява
отношенията си с предприятия и организации на основата на стопански
договори. За един пациент пълният курс на обучение в комплекс с
лечебно-оздравителните процедури е 200 рубли (става дума за периода на
утвърждаването на центъра през 1988 г. - бел. ред.).
В наше време цената може да се стори на някого висока, на друг -
ниска. Но по-добре би било изобщо да я няма. Това е голяма отговорност
пред пациента, тъй като работата ни е изградена на принципа на по­
стигнатия краен резултат. При нас се плаща не за ра­бота, а за
постигнат ефект, което изисква от всеки спе­циалист максимално
напрежение на силите.
А ако не постигнем ефект? Нали обещахме!
Не можем да не обещаем, тъй като освен да въоду­шевим пациента не
разполагаме с други рецепти. Без оптимизъм не се получава нужният
емоционален кон­такт между пациента и лекаря. А той трябва да се по­
лучи! Понякога ни се иска да се отпуснем, да се обидим и да позавидим
на онези, които получават пари за ра­бота, независимо от нейния
резултат.
Само един пример. По покана на известната датска фирма ,,Таим мениджър"
проведохме съвместно обуче­ние в автомобилния завод ,,ВАЗ" в Толиати. С
помощ­та на преводач инструкторът от фирмата изнесе курс от лекции.
Програмата бе напрегната - от сутрин до вечер (нали времето е пари!)
Разбира се, предвидено бе и време за почивка, но в съответствие с
мениджърските представи за нея. Като пяло обучението на управленския
състав бе на най-ви­соко равнище - имаше и диапозитиви, и анекдоти, и
много добре съставен текст. За занятията под формата на беседи и
лекции за два дни фирмата получи 20000 долара. А тя разполага с
няколко десетки такива ин­структори.
С какво се отличава обучението на фирмата ,,Таим мениджър" от
обучението в Центъра по .саморегулира­не? Разликата се състои 'в това,
че резултатите от обу­чението на фирмата са придобитите теоретични
знания, .докато тези в центъра са не толкова теоретични, колкото
насочени към усвояване на специфични практиче­ски навици, които не
могат да се получат чрез меха­нично повторение. Те могат да бъдат
формулирани само в особеното състояние - състояние на саморегули­ране,
а това е значително по-сложно. Без да проявявам излишна скромност,
смятам, че работим на по-високо равнище от тях.
А приходите ни ...
Няма да правя сравнение, няма да подлагам на из­питание оптимизма си.
У нас е традиция новото да си пробива път с трудности, с жертви и да
се подлага на изпитание. Все пак е обидно, че това е причина за не­
достатъчно високото равнище на техническата органи­зация на обучението
при достатъчно голям брой на же­лаещите да овладеят саморегулирането.
Бих искал да представя всичките си. сътрудници: моят заместник Олег
Зорин, лекарят психотерапевт Мугажир Чамсаев, рефлексотерапевтът Лев
Фу, пси­хиатрите Майсият Шарипова, Татяна Кобтерова и Руслан Курбанов,
стоматологът Адам Селиадов. И два­ма млади сътрудници, съчетаващи
следването си в ин­ститута с работа в центъра: Шейла Алиева и Вася
Фалин.
И така пред мен е група желаещи да усвоят зна­нията и навиците на
саморегулирането. Тъй като меж­ду тях има и болни, те трябва отначало
да бъдат ле­кувани или това да става паралелно с обучението. За-зиси
от диагнозата.
Естествено ако пациентът страда от радикулит, пре­ди да се пристъпи
към обучението, той трябва-да бъ­де освободен от болката. Тя му пречи
да възприема до­бре. За тези случаи Центърът по саморегулиране раз­
полага със съответни специалисти или по-точно е оси­гурена взаимна
заменяемост на лекарите, като главна отговорност в дадения случай носи
специалистът по рефлексотерапия. И, разбира се, ръководителят на цен­
търа, както и във всички други случаи.
Ако е необходимо, в хода на обучението се прилага иглотерапия
съвместно с други видове лечение, напри­мер масаж, термопулсация,
мануална терапия и други. Всички те се използват за подготовка на
пациента, тъй като отдавна е установено - колкото по-добре се чувства
той, толкова е по-възприемчив към обучението. Особе­но с помощта на
лекари, които съдействат за повиша­ване на самочувствието му и се
ползват от пълното му доверие:
Самият лекар по време на обучение трябва -- длъ­жен е! - да се чувства
добре. В противен случай няма да предизвика у пациента образа за
здраве - ако се чувства зле, такъв образ просто не може да се създаде.
Без яркия впечатляващ образ за здраве болният труд­но оздравява дори с
помощта на физиологични проце­дури. Причината е очевидна - ходът на
физиологическите процеси трябва да съвпада с хода на психиче­ските.
При отсъствие на съгласуваност при тях оздра­вителните процеси се
забавят. Ето защо лекарят, извършващ масаж или друга процедура
едновременно трябва да провежда и психотерапия.
Това са азбучни истини, но за съжаление в обик­новените поликлиники те
рядко се използват. И ако някой техен привърженик все пак прибегне до
тях, те рядко дават очаквания ефект. И как биха могли, ако самата
болница в нейния средностатистически вариант предизвиква у пациента
образ за болестно състояние.
Уви, голяма част от хората не могат да си предста­вят как трябва да
изглежда един здрав човек - поход­ката, погледа, дишането, интонацията
на гласа му... - Надяваме се, че в бъдеще Центърът по саморегулиране
ще бъде изграден така, че още с влизането си в него пациентът да
започне да диша по-леко. Това ще бъде обетована земя, в която той ще
се пречисти (и в пре­кия, медицинския, и в духовен смисъл), ще укрепи
здравето и духа си, дори ще може да вземе някои важни за себе си
решения и ще се научи да води здраво­словен начин на живот. А над него
ще витае образът на здравето!
Този център за култура на здравословния начин на живот трябва да бъде
разположен сред природата, тъй като самото й съзерцание е вече
психотерапия. Той ще разполага и със спортни зали, и с отделение за
про­веждане на лечебно-оздравителни процедури, съдейст­ващи за
обучението. Така саморегулирането не отрича традиционната медицина, а
се утвърждава на нейна ос­нова като следващ, по-съвършен етап в
цялостната си­стема за укрепване здравето на човека.
Както вече споменахме, ако човек се чувства отлич­но и с помощта на
особеното състояние запази това са­мочувствие, по-късно ще може да го
възпроизведе, като отново използва саморегулирането. Нещо като кон­
сервирана в организма таблетка за здраве.
Участието на различни специалисти в обучението е важно и поради това,
че дори у здрави хора, склонни към хипотония, състоянието на
саморегулиране може да предизвика ниско кръвно налягане. Това изисква
специална подготовка, която се извършва чрез 30-секундно въздействие
на акупресурната игла в двете си­метрично разположени точки Ней-хуан,
намиращи се в областта на китката. Те са широко известни, особено на
хората, преминали лечение с иглотерапия. В даде­ния случай
използването им помага да се предотврати спадането на кръвното
налягане и придава на орга­низма желания тонус. Това въздействие е
един от мно­гото елементи в технологията на управляемото
саморегулирне.
Системата от елементи образува технологичен про­цес, който могат да
усвоят само лекари, преминали специализация в Центъра по
саморегулиране. Те тряб­ва да ги овладеят напълно, за да не настъпят
парадок­сални ситуации, както често се случва при автогенната
тренировка - пациенти с хипотонични тенденции вме­сто да се
възстановят и ободрят след сеанса се чувст­ват разбити и отпуснати.
Хората с повишена нервнопсихическа напрегнатост се подготвят за
обучение с други средства, например чрез метода на термопулсацията -
удивителен метод, разработен от В. А. Лихтенщайн, който някога завеж­
даше катедрата по нервни болести в Дагестанския ме­дицински институт.
Специален апарат предизвиква усе­щане за топлина в областта под носа в
момента на вдишване, което изчезва при следващото издишване. След 10-
15 минути пациентът се оказва в състояние на приятно отпускане.
Нервите се успокояват, при това без въздействащите на мозъка
електрически токове, съ­пътстващи процедурите за електросън. Появява
се са­мо усещане за топлина, но ефектът е по-силен. По съ­щия начин
котката заспива, като скрива нос под лапата си. В нашият случай
термопулсаторът имитира именно този процес.
Наблюдавайки работата на термопулсатора и реак­цията на пациента,
често си мисля, че навярно мъжете на кавказките и другите
темпераментни южни народи не случайно си пускат мустаци. Не изпълняват
ли те ролята на термопулсатори, които охлаждат лудите им глави? Ако е
така, то мустаците са гениално изобрете­ние на природата и човешкия
разум!
В лечебно-учебния процес, наред с термопулсатора по метода на В. И.
Лихтенщайн може да се използва (в зависимост от заболяването на
пациента) и нашето ново изобретение - термовълната.
Представете си, че ви милват по главата като в детството, при това в
ритъма на дишането ви. Датчикът, отчитащ дишането, при вдишване
включва апарата и в този момент от областта на горната част на носа до
слепоочията ви пробягва топла вълна. Всъщност се превключват (както
при неоновата светлина) топлинни елементи, които създават електронно
програмирания контур на движението.
Съществуват и други варианти за отпускане на ор­ганизма - например
може да се предизвика топлинен ефект и в областта на гърба, ако това
помага на па­циента да се отпусне.
Има и други, много интересни методи за безлекарствено въздействие
върху функционалното състояние на организма. Например от научната
литература по топловизионна диагностика е известно, че топлинните
характеристики на дясната и лявата половина на носа могат да бъдат
различни. Те могат да се различа­ват в границите на 0,2-1,5 градуса по
Целзий. Почти един и половина градуса! Макар и признат, този факт не
се използва от медицината.
Веднъж проведохме експеримент, при който се опи­тахме чрез изравняване
на топлинните характеристики да нормализираме състоянието на пациент с
високо ар­териално кръвно налягане. Нагряхме чрез топлинен ефект по-
хладната част на носа, но налягането се пови­ши още повече. Оказа се,
че топлинната разлика на­истина е механизъм за компенсация, но тя
следва да се укрепва, а не да се намалява. И действително при
нагряване на топлата половина на коса у болния с високо налягане то
спадна.
Това явление описах през 1987 година в списанието на АН на СССР
,,Физиология человека". В бъдеще хо­ра, страдащи от високо налягане, ще
могат да го пони­жат чрез обикновено нагряване на по-топлата част на
носа, а тези с ниско - да го повишат чрез нагряване на другата,
хладната му част. Ако днес в света са съз­дадени множество различни
апарати за измерване на кръвно налягане, то нашият прибор ще бъде
първият, който ще го регулира. Да се надяваме, че в близко бъ­деще,
например в телевизионната програма ,,Невероят­но, но очевидно", ще ни
покажат такъв прибор не по-голям от кибритена кутия.
Владеещият саморегулирането, който иска бързо да, се успокои или да
регулира самочувствието си, може да предизвика у себе си особеното
състояние и да си спомни термопулсацията. При това автоматично
ще възникнат топлинни импулси.
С помощта на саморегулирането може да се въз­произведе всичко онова,
което някога е помогнало за доброто ви самочувствие и настроение.
Може да ой спомните за най-щастливия ден в жи­вота си, в който сте
били на върха на възможностите си, когато сте успявали във всичко,
кипели сте от енер­гия и всички погледи са били насочени само към вас!
В особеното състояние може да помечтаете за това, какъв искате да
видите себе си може би един ден, да си представите желаното от вас
самочувствие, изра­жение на лицето, походка! И организмът ви ще започ­
не да се настройва на вълната на вашия идеал.
В състоянието на саморегулиране свещената спо­собност на човека да
мечтае се превръща във възможност да се самоизгражда, а цялото
богатство от жизне­ните му впечатления - в инструмент за укрепвано на
здравето и за увеличаване продължителността на жи­вота.
И така, заставам пред група пациенти, желаещи да овладеят
саморегулирането. Сред тях има и болни, и относително здрави хора на
различна възраст. Някои от тях навярно са прочели последната ми
статия в един от вестниците.
Отправили са поглед към мен. Аз съм лекарят! За да станат те по-
щастливи, аз трябва да се чувствам от­лично!
НОВ ОБРАТ, НО НЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
След поместените в централната преса статии за новия метод, който дава
възможност на човека да управлява организма си, и след демонстрирането
му по Централната телевизия започнахме да получаваме купища писма от
желаещите да го усвоят.
За съжаление във вестниците не всичко бе точно и научно изложено, не
всичко бе предвидено, а мето­дът се представяше твърде опростено със
сензационен оттенък, имащ и рекламен ефект. Това може да се обясни със
спецификата на журналистическата работа, за което аз не се наемам да
съдя. Но като лекар ме подразни, че читателите оставаха с впечатление
за метода преди всичко като за вълшебна пръчица или панацея за всички
беди. Въпреки последвалите пу­бликации, в които вече по-целенасочено
се обяснява­ше, че методът се отнася към психотерапията, като
същевременно се съпоставяше с автогенната трениров­ка (което само по
себе си трябваше да насочи вни­манието към диапазона на използването
му, в полу­чаваните писма се обръщаха към нас с най-различни проблеми,
даже такива, решаването на които бе из­вън възможностите на
саморегулирането.
На писмата на мнозина не успяхме да отговорим тогава поради
трудностите, които изпитвахме в орга­низационния период. Създаденият
преди две години с решение на Министерския съвет на Дагестан цен­тър
нямаше помещения. По това време стопански­те единици в страната
преминаваха на само­стоятелна стопанска сметка и макар че не разпола­
гаше с никаква материална база Центърът по само-регулиране беше вече
на стопанска сметка.
Колективът от лекари бързо се разпадна поради липсата на нормални
условия за работа (без поме­щение и оборудване, без гарантирано
заплащане). Студентите-шестокурсници от Дагестанския медицински
институт, които бяха специално подбрани и обу­чени за бъдеща работа в
центъра, при разпределение­то бяха изпратени в други градове. Остана
колектив с не повече от 10 души, от които само петима лекари. Те
успяха да останат в Махачкала, но без да имат работно място. Ето защо
нека не ни се сърдят тези, които не получиха отговор на писмата
си. Надявам, се, че все пак ще успеем да сторим това.,
Моят български приятел Васил Байчев, наблюда­вайки страданията и
вечните ми мъки на лекар, който не е в състояние да помогне на тези,
които се обръщат към него за помощ, веднъж остроумно ме посъветва да
се представям така: ,,Аз съм Хасай Алиев, аз съм и Центърът за
саморегулиране и съм на пълна сто­панска сметка."
Разказах за писмата не за да предизвикам съчув­ствието на читателите.
Писмата ни разтревожиха с често срещаната у техните автори увереност,
че саморегулирането може да се усвои за половин час. Тя се срещаше не
само в писмата. Заради този ,,половин час" десетки хора захвърляха
цялата си работа и ле­тяха от различни краища към Махачкала, без дори
да ни предупредят.
Откъде се взе този ,,половин час"? От вестниците, разбира се. В един от
тях се правеше сравнение меж­ду вглъбяването при автотренинга и при
саморегулирането. И се правеше изводът, че при овладяването на това
състояние при автотренинга били необходими тренировки, продължаващи
месеци наред, а при управляемото саморегулиране в повечето случаи бил
ну­жен само половин час.
Естествено че повечето читатели искаха да отне­сат и своя случай към
споменатите във вестника ,,повечето случаи".
- А не може ли за 20 минути? - се поинтересува веднъж глас от залата
по време на поредна лекция по саморегулиране.
- Дори за да се научите да карате колело ще ви е нужно повече
време - отговорих аз. - Разбира се, че е възможно и в някои
случаи това наистина става, но въпросът ме се свежда до поставяне на
рекорди. Същността е в научаването на човека да управлява
свръхсложната машина на собствения си организъм, което
изисква особена предпазливост. Това е човешки организъм, това е самият
живот, ако щете!
Ето защо независимо от възможния ,,половин час" обучението по
саморегулиране трябва да включва пълния курс от десет комплексни
практически занятия, съчетани с теоретична подготовка по ,,правилата за
влизане в състоянието".
Не е достатъчно да се научите да предизвиквате особеното състояние,
трябва да умеете правилно да го използвате. За това също ставаше дума
в печата, но за съжаление този половин час, който ,,води към щастието"
се бе оказал магически! Не ставаше и ду­ма, че е необходим упорит
труд.
Голяма част от писмата са написани от болни (или техни роднини) с
оплаквания от различни заболява­ния - от вродена глухота при 5-месечно
бебе до теж­ки онкологични заболявания. Всички искат да им се помогне.
Много писма получаваме и от хора, страдащи от различни неврози и
оплакващи се от ниска работо­способност, умора. На тези пациенти ние
бихме могли да помогнем.
Съдейки по писмата, саморегулирането желаят да усвоят и много младежи,
решили да се откажат от пушенето. Пишат ни също и наркомани или
техните родители. И на такива пациенти също бихме могли да помогнем.
Сред тези, които ни пишат, има и такива (при то­ва вече не съвсем
млади), които поради прекалената си стеснителност имат несполучлив
брак. Те също могат да ни станат пациенти.
Има и такива, които разчитат на сериозни проме­ни в живота си. Вярват,
че саморегулирането ще по­виши нервната им устойчивост в случаите на
неочак­вани натоварвания, промени в ритъма на живота и в работата.
Наистина за тях саморегулирането би мог­ло да бъде изключително
полезно.
Пишат ни и спортисти, работещи за подобряване на своите постижения -
това се отнася както за на­чинаещите в спорта, така и за шампионите и
треньо­рите, търсещи психологически подходи към своите състезатели.
Без саморегулирането според мен е про­сто невъзможно в тези случаи да
се премине към по-високо качествено равнище.
Има и желаещи за ускорено усвояване на чужди езици или други видове
дейност. Тук саморегулиране­то също би било полезно.
Получаваме и официални предложения за сътрудничество с
промишлени предприятия с цел намалява­не на производствената умора и
заболеваемостта сред работниците, занимаващи се с напрегнат монотонен
труд. В системата на съвременното интензивно про­изводство, при което
нервнопсихическият апарат на човека е подложен на повишено
натоварване, само­регулирането, несъмнено, е нужно.
Пишат ни и пристигат при нас лекари ентусиасти, психолози,
желаещи да обогатят професионалния си арсенал за
профилактика и лечение на болните. В гр. Темиртау,
Карагадинска област, лекарят сексопатолог, Ю. И. Калягин вече
успешно прилага метода на саморегулирането в комплексното лечение
на сек­суални разстройства. Ефектът от неговото лечение е по-
висок от традиционния. В гр. Твер успешно рабо­ти лекарят Б.
И. Чула, обучавайки по метода на саморегулиране стопански
ръководители и болни. На договорна основа с обединението
,,Химволокно" пре­мина курс на специализация в Центъра по саморегу­
лиране лекарката от гр. Клин В. Е. Чернова. В Лвов работи психиатърът
Я. В. Лесюк, който не само леку­ва болните, но и използва метода в
работата си с хо­ра на изкуството: актьори, режисьори, поети.
В Ленинград над усъвършенстването на метода в работа­та със
спортисти се труди психологът В. А. Кисельов. В Москва е
подготвена група от лекари. На на­стоящия етап съвместно с
Екологичния фонд на Русия се формира организация за подготовка
на лекари специалисти за работа в различни училища, поликли­
ники, женски консултации, родилни домове, учреж­дения,
производствени предприятия и други.
Разбира се, много бих искал всеки лекар да се за­познае със
саморегулирането, а лекарите психотерпевти - да овладеят метода
професионално. Всеки психотерапевт така или иначе се опитва с помощта
на един или друг метод да научи своите болни да из­ползват
саморегулирането. Защо този метод да не бъ­де най-съвременният?
Между авторите па хилядите получавани писма, разказващи най-вече за
човешката мъка, макар и ряд­ко, но се срещат и такива, за които
всъщност са и предназначени публикациите в печата. Това са енту­
сиастите, предлагащи сътрудничество и съдействие за ефективното
развитие и въвеждане на новия метод.
Именно на настоящия етап от утвърждаването на саморегулирането е
особено необходимо такова съ­трудничество, още повече че не на всички
нуждаещи се (и най-вече на болните) може да бъде оказана помощ от
малцината, владеещи метода лекари.
Препрочитайки пощата, отново прави впечатление, че не всички
публикации във вестниците и списания­та са били правилно ориентирани в
битката за по-скорошно признаване на метода. Поради това стана та­ка,
че вниманието именно на болните, а не на науч­ните организации и
учреждения бе привлечено от него.
В потока от писма, авторите на които искат да притежават ключа,
особено ми направиха впечатле­ние четири. Те в известен смисъл са
уникални.
,,Страшно ми е нужен ключът, разбирате ли!!!" - пише 10-годишно момиче
(обърнете внимание - с три удивителни).
Второто писмо бе адресирано до редакцията на в. ,,Комсомольская правда"
и негов автор бе доцент от едно висше медицинско учебно заведение. Той
на­стояваше да бъде спрян в печата процесът на ,,баламосване" на
студентите медици, на които и без това главите били пълни с различни
рекламни псевдонаучни методи, обещаващи едва ли не да избавят чове­
чеството от всичките му беди. ,,Този ключ е без право на предаване!" -
завършваше доцентът своето писмо от 20 страници, като молеше
редакцията да го пу­бликува.
Авторът на третото писмо бе голям чудак. Оказа се, че след като прочел
в статията за топлия обръч, помагащ в обучението по саморегулиране, то
по ня­какъв начин нагрявал главата си в продължение на 10-15 минути
всеки ден, след което започнал да се чувства великолепно, да побеждава
на тенис и шах и да пише три пъти повече стихове. Благодареше на
автора на метода.
Трагикомизмът на тази ситуация се криеше в това, че в статията не бе
описана същността на действието на новото откритие - ,,пробягващата
топла вълна" - и не се даваха никакви указания за използването му.
И накрая, четвъртото от необикновените писма, което се оказа най-
страшното за мен.
След като прочело в една от статиите за изработ­ването на навик за
саморегулиране посредством условнорефлекторното му програмиране, едно
момче пише­ше, че вече било чувало за нещо подобно, за програ­мирането
на хора. След такова програмиране с помощ­та на газ ,,Ейч" хората
започвали да ядат трева и се превръщали в роботи и животни. ,,Между
другото - пишеше момчето - авторът на това програмираме съ­що се
казваше доктор Хас."
Няма да коментирам това писмо или да доказвам сега разликата между
известния филм ,,Мъртъв се­зон" и метода на саморегулирането. Тя е
повече от очевидна.
Бях длъжен да разкажа за тези писма, защото, не­зависимо от тяхното
своеобразие те изразяват четири крайни точки по отношение на метода.
Получавайки голям брой писма от болни, без да имам възможност да им
помогна, аз се терзая от ми­сълта правилно ли постъпваме, когато
рекламираме един или друг метод. Не е ли това просто начин да бъде
привлечено вниманието на обществото? Не е ли това осмият грях (наред
със седемте вече известни земни грехове) - да се пораждат надежди, а
после да се използва това в нечии интереси?
И сам си отговарям: ако не бяха публикациите, нищо нямаше да стане. Те
помагат на новия метод да си пробие път. В условията, когато
обществото все още не се е преустроило, когато този процес за­виси от
всеки отделно взет човек, от неговото умение да се организира, нашето
стратегическо оръжие е популярността на метода.
Друг е въпросът, че към материалите в печата трябва да се отнасяме
сериозно.
А що се отнася до осмия грях, аз може би наисти­на събуждам някакви
надежди, но не се възползвам от това. Или по-точно силно желая да се
възползвам, но в добрия смисъл - "да помагам на желаещите да усвоят
навиците на саморегулирането.
Всеки изобретател мечтае да реализира своите от­крития. На всеки
творец му е нужна обратна връзка между творението и приложението
му в обществото. Необходимо е обществено признание. Без
него няма сигнали, стимулиращи творчеството му и в бъдеще.
Ето защо желая да помагам на хората. В бъдеще, когато повече лекари ще
владеят метода, се надявам, че тази моя мечта ще стане реалност.
Защо е необходимо да казваме такава, на пръв поглед, проста истина?
В процеса на популяризиране на саморегулирането се наложи да изнеса
стотици лекции, демонстрирайки метода върху доброволци от залата, на
различни мес­та, даже пред екипа на в. ,,Комсомольская правда", в най-
отдалечените краища на страната. И винаги пу­бликата проявяваше голям
интерес. Но обикновено всичко свършваше с това. Защо ставаше така?
Отговорът на този въпрос, разбира се, се крие не само в
несъвършенството на нашата медицина. Това е сложен социален въпрос. И
именно защото подобни въпроси се сблъскват с по-широки социални пробле­
ми, у нас започна и се осъществява преустройството.
Работейки с известния клуб на директорите па промишлените предприятия,
аз, макар и лекар, а не директор разбрах, че символът на нашето време
може да бъде изразен съкратено с три букви ,,С" - са­моуправление,
самофинансиране, самообезпечение. И като лекар смятам за необходимо да
прибавя към тези три ,,С" за обществено самоуправление и още едно ,,С" -
саморегулираие. Защото без развитие на личността, без насрещно
движение на обществото и човека не е възможна никаква демокрация.
Въпросът не се свежда до конкретните методи, а до самата същност на
идеята - главната потребност на човека е потребността от щастие и
обществото, ако иска да бъде здраво, трябва да подпомага задоволя­
ването й. Ще бъде ли човекът най-после поставен в центъра па всички
обществени грижи? Отговорът на този въпрос е един от социалните
критерии при оцен­ката на равнището на общественото развитие.
Човек се стреми към щастие и свобода. Дълго вре­ме крилатата фраза, че
свободата е осъзната необхо­димост бе тълкувана в съвсем
противоположен сми­съл. Слагаше се ,,командно-административен" акцент
върху думата ,,необходимост". Докато смисълът на фразата бе в понятието
,,свобода" - свободата е по­требност на човека (т. е. необходимост). И
тази по­требност от свобода е осъзната.
Когато в един период от нашата история естестве­ните човешки качества
и прояви - любовта към ближния, другарската взаимопомощ, приятелската
привързаност и много други - бяха обявени за со­циалистически
постижения, тогава по същество бе извършена агресия срещу тях. Надявам
се, появилото се ново мислене ще позволи да върнем естествения смисъл
на тези понятия. Именно в тези условия широ­кото развитие на
саморегулирането ще съдейства да се разкрие във всеки човек природното
му, дълбоко човешко начало, ще му помогне по-успешно да реали­зира
духовните си подбуди и стремежи.
По инициатива на едно специално политехническо училище в гр. Каспийск,
недалеч от Махачкала, се проведе интересен опит с учениците (става
дума за поправителен интернат - бел. прев.). Честно казано това беше
тежка гледка - 300 деца зад бодливата тел. Сред тях имаше такива,
които бяха извършили криминални престъпления или други сериозни нару­
шения. Но имаше и такива, които бяха попаднали тук само защото бяха
разказвали смешки по време на занятия или просто за различни лудории,
които драз­нели преуморените преподаватели. Група деца, кои­то най-
много се нуждаеха от лечение на нервните раз­стройства, започна
обучение по саморегулиране. За целта включихме и местната телевизия и
журналистите.
Докато по време на първите занятия повечето от обучаваните деца
мълчаливо и с недоверие поглежда­ха към вратата дали не стои там
техният възпитател, след няколко дни те се отпуснаха, появиха се усмив­
ки, нормални жестове, намаля подозрителността и аг­ресивността им.
Започнаха да ни се оплакват от ло­шото си самочувствие, да споделят
плановете си за бъдещето. Подобри се сънят им, по-малко се оплаква­ха
от главоболие. Някои станаха по-прилежни, на мнозина се подобри
паметта. Очерта се тенденция към нормализиране на психо-вегетативните
и другите функ­ционални показатели. След 3-4 занятия у някои деца-
възникна желание да работят над себе си - започна­ха да задават
въпроси как да прилагат саморегули­рането за развитие на характера,
силата на волята и паметта си, как да се настроят за четене, за
учение.
Привлякохме журналистите не за реклама. Това бе своеобразен
стимул за децата, които разбраха, че нормализирането на тяхното здраве
и поведение е об­ществена грижа. Но не след дълго телевизията ни под­
веде, и то неведнъж. Веднага стана ясно, че липсата на внимание към
децата намалява интереса към соб­ственото им развитие. Децата, които в
най-крехка възраст са преживели душевни травми, най-много се нуждаят
от подкрепа.
По-късно възникнаха нови трудности. Полагахме усилия за
разкрепостяване на децата, за освобожда­ването им от тяхната мрачност,
травмираност и зат­вореност и постигнахме положителни резултати. Но
усилията ни се сблъскаха със самата организация, на живот и обучение в
системата на поправителното училище. Децата влязоха в конфликт с
преподавате­лите и възпитателите, които изискваха безусловно под­
чинение, изключвайки всякаква възможност за диа­лог с подчинените си.
Тогава решихме възпитателите и преподавателите също да преминат курс
по саморегулиране, да получат ключ към себе си и към своите
възпитаници. И сред тях имаше немалко, които страдаха от невро­зи.
Беше осъществен пълен лечебно-учебен курс.
Тази дейност продължава и досега. Естествено саморегулирането само по
себе си няма да реши це­лия комплекс от съществуващи проблеми. И това
не е целта му. Главното е, че приложението му даде въз­можност от
гръмки фрази за необходимостта от про­филактика да преминем към
укрепване здравето на хората на практика.
В тази дейност се очаква да се включат и лекари от други подобни
училища в страната, като за целта преминат специална подготовка в
Центъра по само­регулиране. Такова решение бе взето на съвещание по
организационните и психологически проблеми на попра­вителните училища
под ръководството на представи­теля па народното образование на Русия
Г. Н. Тростонеика - ентусиаст за хуманни промени в тази об­ласт.
В процеса на работа с децата включихме в програ­мата на занятията им
последните постижения на раз­виващия се метод на саморегулирането.
Този нов пох­ват възникна при опита ни да помогнем на много хора,
конто не умеят да поставят пред организма си конкретни установъчни
задачи (програми) в съответ­ствие с целите си. Казано по-просто,
човек, навлизай­ки в особеното състояние, често не знае какво иска.
Както вече отбелязах, това е един от най-трудните моменти при
прилагането на саморегулирането.
Така например често ни питат как с помощта на саморегулирането да се
настроят към ускорено изуча­ване на чужд език? Какво трябва да си
представят в особеното състояние? Или какво трябва да си пред­ставят
по време на саморегулиране, за да се избавят от зъбобол? За всеки
конкретен случай възникват множество такива въпроси.
Отговаряме на всички, че ако им е трудно, може и нищо особено да не си
представят. Необходимо е да се предизвика дълбоко особено състояние и
при на­личието на цел нужната реакция сама ще се синтези­ра.
Обикновено даваме пример с хипноза, по време на която па човек му се
внушава, че му е студено и допълваме това с описание на механизмите на
орга­низма, предизвикващи това усещане.
В случая има една съществена особеност. За та­къв свободен синтез (без
да се стимулира желаната реакция от съответстващи образи) е нужна
достатъчна свобода за творчество на организма, т. е., повтарям, нужна
е дълбочина на особеното неутрално състояние. Колкото тя е по-малка,
толкова повече се налага да се помага на организма, като се развива
образна представа за желаната реакция. Например можем да напомним, че
чувството за прохлада е свързано с къ­пане в планинска река, а
премахването на зъбобола -с приемането на таблетка аналгин.
В редица случаи повечето от нашите пациенти не могат във всякаква
ситуация да предизвикват дълбоко особено състояние. Постигането на по-
голяма или по-малка дълбочина е свързано и с изходното състояние на
организма, и със самата задача. Понякога, когато зада­чата е твърде
отговорна, необходимата дълбочина на вглъбяване може да не се постигне
поради вълнение-или излишно напрежение.
С въпроси за правилното поставяне на задачата към пас често се обръщат
и хора, които не сме обу­чавали - обучавали са ги наши ученици. С
подобни въпроси се обръщат и телевизионни зрители, които са гледали
предаванията за саморегулирането и са се научили самостоятелно да
предизвикват у себе си осо­беното състояние, без да знаят какво да
правят с него.
По тази причина възникна нов похват или, така да се каже, средство за
общо ползване, универсален хармонизатор. То е предназначено за лица,
които не мо­гат да навлязат достатъчно дълбоко в състоянието - в тези
случаи похватът е полезен като общоукрепващ фактор.
До откриването на този похват стигнахме по след­ния начин. За
решаването на различни творчески и житейски проблеми пай-добрият път е
доброто само­чувствие и бистрата глава. В случая коментарите са
излишни.
Залог за добро самочувствие и здрав външен вид е преди всичко
дълбокият нощен сън. А за добрия сън, както е известно, организмът и
нервите трябва да са в ред.
Как се осъществяват при йогата, китайската гим­настика или с помощта
на физкултурата, на която ни учат от детинство тези оздравителни,
общоукрепващи процеси? Нима когато се занимаваме с физкултура, "мислим
какво именно движение да направим, за да се научим например по-бързо и
успешно на чужд език. Ние просто извършваме полезни за нашата нервна
система и организъм упражнения. Те подобряват на­шето самочувствие.
Намирайки се в добра форма, ние по-добре се справяме и с житейските си
грижи, и с работата си.
Бихте могли да отговорите, че при йогата например има . разработена и
строго диференцирана система от упражнения - едни (да предложим стойка
на глава) съдействат за подобряване па паметта, други подобря­ват
функциите на черния дроб.
Отговорът е: щом съществува такава система от оздравителни упражнения
··- използвайте я в режима на саморегулиране.
Ето това е находка! Само че отначало с помощта на саморетулирането се
научете да навлизате в осо­беното състояние, което привежда, в
хармония пси­хическите и физиологическите процеси, а след това като
го използвате овладейте полезна поза от йогата.
В традиционната за йога система връзката е обрат­на - от здраво тяло -
към здрав дух. От механичните упражнения (пози, начини на дишане и т.
н.) започва поетапно, продължително изкачване към висшите пси­
хически стадии на саморегулирането. Професионали­стът йога владее
особеното състояние, но го постига след дълги години упорита практика,
специална дие­та и аскетичен начин на живот.
Уверявам ви, че бихте могли да постигнете това значително по-лесно!
Има и такива моменти в живота, когато трябва да забравите прекрасната
поговорка, че без труд нищо не се постига, за да не пострада вашият
оптимизъм, тъй като в нашия случай за вас са се потрудили приро­дата и
човешката мисъл, събрана в резултат на мно­говековен опит. С помощта
на съвременна научна тех­нология вие ще усвоите основния опит на
йогата - особеното състояние или съюза между душата и тя­лото, за
кратко време и без радикална промяна в на­чина на живот! И след като
овладеете особеното със­тояние - ключа, ще започнете да усвоявате
низшите стадии, което, разбира се, ще,бъде по-лесно - по-бър­зо е да
се спускаш от върхар отколкото да се изкач­ваш към него. Как става
това?
Например искате да увеличите гъвкавостта на гръб­нака си и започвате
да изпълнявате упражнения с на­клон на тялото напред, като с ръце се
стремите да до­коснете пода. Когато сте се наклонили колкото може­те,
а подът е все още далеч, гръбнакът повече не се прегъва и до краен
предел са се напрегнали мускули­те, спомнете си какво съветват в
такива случаи йоги­те - да си помогнем чрез мислено самовнушение, че в
кръста мускулите се отпускат, че гръбнакът е станал по-гъвкав, че ви е
приятно да се наведете още по-ниско.
Йога ни съветва да помогнем на организма си чрез психическия механизъм
на самовнушението. Но не е ли по-добре да направим това след като сме
предиз­викали у себе си особеното състояние - състоянието на
саморегулиране, при което самовнушенията ни се осъществяват най-лесно.
Този подход може да бъде приложен и към китайската оздравителна
гимнастика,. Забелязали ли сте колко леки, като криле на птица, са
ръцете на профе­сионалистите, занимаващи се с китайска гимнастика?
Понякога дори възниква илюзията, че това не е мощ­на по своята сила
процедура, а лек безметежен танц. Откъде се взема тази лекота и
мощност едновремен­но? Дали не от това, че професионалистът, тренирал
с години, е усвоил особеното състояние и го използва при изпълнение на
упражненията? Дали не затова, че тези упражнения привеждат в хармония
психика­та и организма му за разлика от механичните физкул­турни
упражнения?
В китайската гимнастика движенията на професио­налиста с лекотата си
напомнят раздалечаващите се и приближаващи се ръце при обучението по
саморе­гулиране, за което вече стана дума. Същността на тези движения
е идеомоторна. Но при усвояването на саморегулирането опитът за
формиране на особеното състояние се изгражда целенасочено с пряка
хипно­за - от учителя към ученика, а в системата на китай­ската
гимнастика няма такава технология за предава­не опита при формирането
на това състояние. Техно­логия, която може да бъде усвоена толкова
бързо!
Овладяването на китайската гимнастика започва от контрола на външните
движения, на качеството на изпълняваните упражнения. Едва след това
ученикът постепенно преминава към контрол на вътрешното състояние - от
частното към цялото.
Ако сте овладели особеното състояние, опитайте се да си представите,
че ръцете ви първо се раздалечават, после се приближават една към
друга, след това тялото ви се завърта, при което чувствате гръбнака си
много гъвкав, отново заемате изходно положение, тялото ви се наклонява
напред и т. н. И всички упраж­нения, които са ви познати още от
детинство - доскоро механични, сега автоматично се превръщат в хармони­
зиращ фактор - започват да напомнят упражнения­та на йогите. А това е
така, защото структурата на всяко движение крие идеомоторика.
Психиката и ор­ганизмът работят синхронно, съгласувано.
По време на такива занятия не е нужно да про­верявате пулса си, както
това е прието например при изкуствените системи за тренировки!
(аеробиката и др.). Ритъмът на сърцето, дишането, силата и скоро­стта
на движенията - всичко това автоматично ще се синхронизира.
Тази специално хармонизираща физкултура е не­обикновено приятна п се
извършва с удоволствие, мо­зъкът сякаш си почива, а тялото извършва
приятна работа. Изпитвате особено чувство, когато незначител­ното
волево усилие дава начален ход на желаното дви­жение, а след като
вътрешно се отпуснете, наблюда­вате автоматичното му продължение.
По време на такива физкултурни занятия възста­новителните процеси се
извършват синхронно с натоварванията, а общото състояние на целия
организъм след подобно натоварване наподобява това след отдих.
Мускулите са почти отпуснати, затова се постига и необичайна
гъвкавост. Дори при по-незначителен брой па изпълняваните упражнения
от тези, извършвани по общоприетия начин, могат да бъдат постигнати
същите резултати. Причината е във включването на механизма за
повишаване на вътрешната производителност. А тъй като повечето
движения се извършват на основата на идеомоторния механизъм, то вземат
участие и някои други мускули, които не участват при обичайното из­
пълнение на аналогични упражнения.
Борците например, с които работихме, използваха този начин за
физкултурни занятия след обичайната си тренировка. Това им помагаше да
премахнат за­стойното пренапрежение на мускулите, да отдъхнат.
Извършваше се процес на балансиране - вредите от професионалния спорт
отчасти се неутрализираха чрез хармонизиране.
Работихме също с група спортисти, занимаващи се с лека атлетика.
Хармонизиращата гимнастика им помагаше по-добре да изпълняват
упражненията, из­искващи статично напрежение на мускулите.
Спомнете си как в състояние на хипноза се нрави каталептичен мост -
поставят човека така, че вратът му да се опира на облегалката на
единия стол, а пе­тите му на облегалката на другия. Тялото му като че
ли е вдървено и е способно да издържи голям то­вар. Върху лежащия може
да стъпи и се изправи ня­кой. Такъв мост се демонстрира с доброволец
от залата, който, напълно е възможно, да няма никаква спе­циална
спортна подготовка.
Саморегулирането дава възможност на атлетите да предизвикат
самостоятелно каталептично напреже­ние, съдействащо за развитието па
мускулните им възможности.
Ето какъв нов повратен момент откриваме в раз­витието на
саморегулирането.
Л колко такива още повратни моменти могат да възникнат, ако в работата
над този общочовешки про­блем се обединят усилията на: лекари и учени.
Защото проблемът за развитието на човека е общ проблем.
А СЕГА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ
Разбрах истината: добрата постъпка, колкото и малка да е тя, е полезна
за целия Свят
Ако ме попитате към коя школа принадлежа, бих ви отговорил, че в моите
представи съществуват само две школи. Първата, гори която човек
определя глав­ната си цел, стреми се непременно да я осъществи и при
възникване на определени въпроси в хода на ра­ботата ги решава с
помощта на специалната литература и на специалистите. И втората, при
която той първо се научава да бъде научен работник, изучава
съответната литература, получава необходимата ин­формация и след като
стане специалист в дадена об­ласт, се заема с решаването на
интересуващия го или възложен му проблем.
Отнасям себе си към първата школа - не към школата на дейните натури.
Що се отнася до образованието ми, то от детин­ство обичам книгите.
Брат ми бягаше след топката из двора, а аз лежах на дивана и четях ли
четях... От­начало - фантастика!. По-късно - книги по психология,
медицина и философия. След това, някъде в тре­ти или четвърти курс
«а медицинския институт изобщо престанах да чета литература по
специалността си.
Да си призная: тя бе почнала да предизвиква у мен известно
раздразнение. Искаше яли се да мисля само­стоятелно. Ето защо се
отказах от съществуващите формални школи и в областта на
психофизиологията, и на психотерапията, и на рефлексотерапията. Наисти­
на съжалявам, но по тази причина много имена на учени и научни
работници не ми говорят нищо, ако не се познавам с тях лично.
Това ми позволи да не се ограничавам със съще­ствуващите системи от
възгледи и направления. Кога­то в цялата страна се разработваше
популярното на­правление за рефлексотерапия в областта да ухото, това
не ме обвърза и затова при топлинното рефлексогенно (регулиране на
артериалното кръвно наляга я? потърсих сферата и а въздействие не в
областта на ухо­то, а в областта на носа. И се получи оригинална ме­
тодика.
Ако пък говорим за научните работници, аз ги раз­делям на три
категории. Първата се представя от кан­дидата на науките, който се
стреми да стане учен и мисли с понятия. Втората - от доктора на
науките, който вече мисли с категории. И третата - от акаде­миците,
които, бих казал, мислят от гледна точка на ползата, на конкретния
резултат на научната дейност.
Не съм кандидат м не съм доктор на науките й по горната логика на
мислене би трябвало да съм ака­демик.
Разбира се, шегувам се със самия себе си. По дух най-близък ми е
великият В. М. Бехтерев, посветил се изцяло на любимата ми хипнология
и на изясняване ролята на внушението сред хората. Чувствам органично,
че тази метафизична област на човешките взаимо­отношения му е била
присъща по природа, следователно е била неговата материя.
Бехтерев почти е стигнал до обучаването по метода на саморегулиране
чрез хипноза. Той е препоръчвал на болните от алкохолизъм след курса
по лечебна хипно­за при рецидиви на болестта да възпроизвеждат по
памет изпитаното по време на лечението хипнотично състояние.
Предполагам, че болният е затварял очи, спомнял ой е хипнотичното
състояние и то се е връ­щало заедно с лечебното си въздействие.
За съжаление от известните ни литературни източници не успях да
разбера докъде е достигнал в тази област обожавалият от мен професор.
Но по съще­ствуващите факти стигам до извода, че по време на лечебната
хипноза у пациента не е бил формиран це­ленасочено условонорефлекторен
ключ за навлизане са­мостоятелно в хипнотичното състояние.
Възможността от прилагане на такава самохипноза е била внушава­на на
пациента обичайното му състояние, което на­малява ефективността от
самостоятелното автоматично, включване на особеното състояние. По тази
причина пациентът възпроизвеждал изпитаната хипноза само чрез
механизма на повторението, без да подозира въз­можността, да го
използва творчески.
От саморегулирането го е деляла само една крач­ка, за която е трябвало
да измине половия век! И 'ко­гато тази крачка бе направена и методът
на самор-гулирането стана реалност изминаха много дни, дока­то се
стигне до началото на практическата му реали­зация. Центърът по
саморегулиране работи две години без помещение - време, за което
министърът на здра­веопазването произнесе две велики фрази. Докато го
убеждавах да се запознае със саморегулирането (мис­лех си - може би ще
види и ще се вдъхнови!) той произнесе първата: ,,Какво ще се измени от
това, че ще видя? Здание ли ще изникне изпод земята?"
Такъв бе министърът на здравеопазването, по вре­мето на който възникна
първият в страната Център не саморегулиране!
А ето и втората велика фраза, която той произне­се, след като повече
от две години в приемната на ми­нистерството непрекъснато звъняха от
всички краища на страната и молеха да ги приемат на обучение по
саморегулиране: ,,Да - каза накрая замислен мини­стърът, - добре би
било, ако все пак центърът имаше помещение."
Всички други негови мисли не бяха толкова значи­ми и се свеждала най-
вече до общи разсъждения за необходимостта от активно и широко
развитие ,на про­филактичната медицина.
Какво да се прави? Как да живеем и да работим в нашето сложно, но,
слава Богу, излизащо от мъртвата си точка общество? Как да стигна най-
бързо до Целта? А тя, повярвайте ми, е една - да създам школа за
активно внедряване на саморегулирането във всички сфери на живота, да
го включа в системата на на­шия свят. Убеден съм, че без него днес е
невъзможно да се осигурят условия за продуктивна реализация на
творческия потенциал на човека, а следователно и за здравословен и
пълноценен начин на живот. Още в началото на нашия век В. И. Вернадски
отбелязва, че ,,биосферата (живото вещество на планетата - бел. авт.) е
преминала или по-точно преминава в ново ево­люционно състояние - в
ноосфера, преработва се науч­ната мисъл на социалното човечество". В
това еволю­ционно развитие на природата участва ,,новата форма на
биохимична енергия, която може да се нарече енергия на човешката
култура или култура на биохимичната енергия..."
Ученият е предвидил, че ако на определен етап от развитието на
обществото човекът не стане сътворец на Природата, той ще загине. А за
да може разтерзаният от съвременната цивилизация човек да възвър­не
хармонията си с природата, той трябва да я съз­даде преди всичко у
себе си. Не става дума за онова пасивно равновесие, което, понякога
отъждествяват с хармонията, а за нейната действена сила.. Убеден съм,
че с помощта на саморегулирането човек може да реализира свободата,
към която естествено се стреми, в най-висша степен, за да бъде не само
творец на идеи, творец-художник, но и творец на новото битие, сътворец
на новите закони на природата.
Какво да направим, за да ускорим приближаване­то на това бъдеще, за да
стане то наше настояще?
Може би щях да разбера бюрократа министър, ако бях отишъл ори него с
някаква идея и той ми бе казал, че в света има много идеи, но «яма
възможност всички да се проверят на практика. А аз отидох при него с
вече готова технология, одобрена и препоръча­на за широко практическо
приложение от Министер­ството на здравеопазването на СССР "- по това
вре­ме ръководен орган за министъра на Дагестан. Отидох с всички
необходими книжа, писма и гербови печати, какво още бе нужно? Моята
скромност, лоялност, деловитост, методичност, убедителност? Всичко
опитах и продължавам да упорствам. Излекувах от разни бо­лести много
от представителите на ,,висшия ешелон на властта" - бързо, ефективно и
убедително, к а го на­гледно демонстрирах метода на саморегулирането.
И всеки път след поредното неизпълнено обещание си отивах, като се
извинявах и благодарях, че са ме прие­ли, защото не съм възпитан-лошо
и уважавам по-въз­растните. Не влязох в конфликт с тях. Опитвах се да
гледам на нещата философски, като реализирах пози­цията си по метода
на позитивното движение - успо­коявах се, доколкото можех, заобикалях
пречкайте, а в случай на успех «е забравях да благодаря дори на те­зи,
които трябваше да съдействат за постигането му, но не бяха направили
нищо. Имах ли друг изход? Ни­то веднъж не загубих контрол върху себе
си и не по­ставих остро въпроса. Мислех, че ако го направя ще затъна в
конфликта и ще погубя едно добро дело.
И отново се питам какво поведение трябва да въз­приема, за да успея по-
бързо? Може би в нещо бър­кам? Или съм се отпуснал?
В този свят трябва да има справедливост, иначе животът «е би >имал
никакъв смисъл.
В трудни минути често си спомням за Петросян. За същия този Петросян,
директор на завод .и безко­ристен привърженик на бързото внедряване на
само регулирането. Веднъж ме накара направо в самолета да лекувам един
от пътниците от радикулит. Без да обръщам внимание »на недоверчивия
смях на другите пътници, го избавих от болката за броени минути, ка­то
използвах един от приборите, който нося винаги със себе си.
Или друг случай в един от хотелите на Одеса. На представителите на
клуба на директорите, които бяха дошли да ни отведат на поредната
лекция, Петросян заяви гордо с доволна усмивка; ,,А ние тук се занима­
ваме със съвсем други неща. Лекуваме всички дежурни администратори от
кръвно налягане!"
Кой е прав? Министърът на здравеопазването, кой­то дори не иска да
види в какво се състои новият ме­дицински метод, аз, който искам да
мина пред обще­ството за ,,коректен човек" или Петросян, чиито по­
стъпки на пръв поглед излизат извън рамките на при­личието - все пак е
солиден генерален директор на голямо предприятие?
Кой от всички ни е прав?
Като анализирам жизненото поведение на Адик Александрович Петросян,
стигам до извода - незави­симо че някои негови постъпки излизат извън
общо­приетите рамки, те съответстват напълно на дълбоката човешка
природа на хуманиста.
В него, в Пепросян, има толкова много живот. Не­поправим, жизнелюбец!
Сравнявайки поведението на министъра с това на моя приятел, неволно си
спомням един стих, в който се крие отговорът на всички мои въпроси:
,,Прав е този, у когото има повече живот - той е прав!"
Той ми е и близък и мога да го разбера. Незави­симо от трудностите,
които изпитват, в душата, на та­кива хора винаги е празник. Този
празник те даряват 'на всички, които ги заобикалят. И колкото повече
жи­вот блика от тях, толкова по-щедри са!
Иска ми се и аз да съм като тях, защото знам колко важно е това за
лекаря.
Веднъж в санктпетербургския институт за експери­ментална медицина,
когато в лабораторията на Д. М. Камбарова изучавахме дейността на,
мозъка на обуча­вани на саморегулиране болни от епилепсия, психоло­гът
на лабораторията, млада жена, подложи и мен на психологически тест.
,,Имате силно развито художе­ствено мислене - каза тя, разглеждайки
отговорите на въпросите ми, - до 40 на сто, а аналитичното ви мислене
- до 50 на сто." ,,А «а колко процента въз­лиза обаянието ми?" -
попитах суетно аз. ,,Обаяние­то ви е неотразимо - цяло море!" -
усмихнато ми отговори тя.
Онемях! Толкова добре прозвуча! След тази фраза дълго се намирах в
приповдигнато настроение, чув­ствах се прекрасно. Каква психотерапия,
нали!
Дълго време си спомнях този случай като инструк­ция за действие. Сега
винаги се старая да се чув­ствам добре, от мен да блика енергия, да
съм обаяте­лен с .пациентите и в «ай-добрата си форма в общува­нето си
с хората при решаването на важни въпроси.
Какъв смисъл да отида при пациентите си, при ди­ректора на
предприятието или министъра с помръкнал вид и вяло настроение? Това би
попречило на всяко начинание.
Колко е хубаво, когато лекарят искри от жизненост - весел,
доброжелателен и уверен в себе си._Тога-и пациентът се изпълва с
надежда, че в резултат на лечението (или обучението) той ще му помогне
да ста­не като него. В такъв случай и целта е ясна, а начи­нът на
постигането й се възприема по-лесно. Лекарят, на когото предстои да
обучава по метода на саморегулирането, възражда известния, но
позабравен в нашата медицина принцип - лекарю, преди да лекуваш други­
те, укрепи собственото си здраве.
Смятам, че този принцип трябва да бъде възроден в цялата съвременна
медицина. Без осъществяването му саморегулирането губи смисъла си,
тъй като при него е невъзможно да се допусне откъсване на
теорията от практиката.
А що се отнася до поведението ми в някои, както понякога ни се струва,
безнадеждни ситуации, или с бюрократите, се придържам към следните
основни пра­вила.
Първото изисква да не забравяме да използваме най-универсалното
средство - бодрата и бистра глава! А именно саморегулирането е.
призвано да съдейства за това. То може да гарантира бързо
възстановяване, добър тонус, продължителна творческа активност и
дълголетие.
Второто правило за успех във всяко начинание е, че общуването с друга
личност може да е конструк­тивно, само ако успеем да я, убедим да
стане негов привърженик. Ако това е невъзможно няма нужда да си губите
времето. Тази мисъл може да се изрази и по друг начин - между
нормалните (творчески) лич­ности винаги възниква контакт и неизбежно
се ражда нещо интересно. Това е закон. Но стига между тях да се намери
само един примитивен човек и всичките ви старания ще отидат на вятъра.
И ще възникнат ма­са неприятности. И така второто универсално правило
за внедряване изисква за успеха му да се обединят нормални хора.
Когато работех в Армения и понякога ходех в Мо­сква, гостувах у
семейството на писателя публицист Валери Арганбвски. С него мечтаехме
да направим един интересен експеримент и за впечатленията си от него
да напишем книга: ,,Десет гения в Дилижан". Искахме за десет дни да
съберем за отдих и лечение е дома на композиторите в Дилижан десетина
талант­ливи, с изявени способности личности независимо от възрастта и
професията им. И да се поучим от техния стил на общуване.
Смисълът на този експеримент се състоеше в след­ното - в бъдеще, след
хиляди години, в едно по-съ­вършено общество ще има много повече
талантливи хора, отколкото днес. Поне така трябва да бъде, ако
наистина обществото и човекът се развиват и самоусъвършенстват.
А ние живеем днес. В едно далеч не идеално об­щество. Нима не е
интересно да надникнем в бъдеще­то чрез тези десет гения в един
Дилижан. Как се из­граждат отношенията помежду им? Как при нужда ги
привеждат в хармония? Какви идеи витаят в тази ат­мосфера на
вдъхновение?
Убеден съм, че е невъзможно в такива обстоятел­ства да не се роди
някаква обща идея, независимо от разликата в професията, и възрастта,
А може би об­щите и,м усилия ще бъдат насочени към решаване на най-
тревожните и актуални въпроси на днешния свят? . Нима това не е метод
за качествено проникване в бъдещето чрез създаване на модел за
изпреварващо развитие, основаващ се на тясното общуване на хора от
това предполагаемо бъдеще? А ние, като изучим опита от общуването и
взаимодействието им, можем да го използваме в настоящето. В училищата
напри­мер бихме могли да преподаваме как се води кон­структивна
беседа.
Веднъж ми се удаде да поживея в обществото на хора ентусиасти - заети
с вдъхновеното решаване на отговорна задача. Това бе група доброволци,
млади специалисти с различна професионална подготовка, обединени от
идеята да подготвят радикални предло­жения за готвещия се тогава
конгрес на комсомола. Организатор и ръководител на групата бе
публицистът Александър Радоев.
Живяхме 10 дни в един почивен дом в Звенигород, като успяхме да
извоюваме за облекчаване на работа­та си машинописка, магнетофон и
транспорт...
Идеята беше поразителна, общуването също. До­толкова всички бяхме
обнадеждени от чувството за значимостта на идеите си, че работехме без
почивка, денонощно. Никой не влизаше в пререкание и л е се опиваше от
собственото си красноречие. Имаше и го­рещи спорове, но само по
принципни въпроси. И в те­зи бурни дебати дори на думата ,,глупак"
никой че об­ръщаше внимание.
Изобщо всички предписания на мъдреците - как трябва да се слуша
събеседникът и да се държим сред хората, се изпълняваха автоматично.-
И главното - раждаха «се идеи. Дотогава, докато витаеше над всич­ки ни
духът на необходимостта от усилията ни.
Когато накрая трябваше да пристигне комсомол­ският началник, за да му
изложим идеите и предло­женията си, а той не пристигна, когато
разбрахме, че цялата ни работа е била лишена от смисъл, отноше­нията в
групата мигновено се преобразиха. И вече сърдито реагирахме на думата
,,глупак"...
За себе си се убедих във верността на една отдав­на известна мъдрост -
характерът на човека, особе­ностите на неговата личност са инструмент.
Ако този инструмент не е подчинен на обща цел, той се превръща в
самоцел. Бихме ли могли да си представим об­щество, в което всички са
егоцентрици?
Този случай позволява да се направят някои по­лезни изводи, но все пак
това не са ,,десетте гения в един Дилижан", тъй като в дадената
ситуация всички бяха въодушевени от желанието да решат една обща
задача. Докато в Дилижан се очаква да задейства по-дълбок и сигурен
генератор - природно-творческата същност на изключително надарените
хора. Такъв ек­сперимент предстои.
Интерес представлява и друг опит, имащ за цел развитието на идеята,
която ми разкри някога прияте­лят ми Нои - необикновен човек, физик, с
прекрасна интуиция и неизтощима енергия. Според неговата тео­рия в
нашия свят (Вселената) има само един обект, който съдържа в себе си
едновременно две диаметрал­но противоположни структурни качества. Това
е чо­векът.
В мозъка на човека, смята Ной, могат да взаимо­действат едновременно
два полюса: ,, + " и ,,-". Уче­ният, който анализира и художникът, който
синте­зира. И ако у някой от нас .се осъществи пълноценно и
равноправно сътрудничество между тези два полюса, според Ной този
човек престава да бъде обект на нашата Вселена (тъй като това не й е
присъщо и не съответства на законите й) и се превръща в Творец на
Новото Битие. Той създава своя Вселена - по свое творческо решение,
при което човешката воля става източник, на Новите Закони на
Същността.
В нашия свят човек е или повече художник, или аналитик, тъй като
единият полюс винаги подчинява на себе си другия.
Аналитичното мислене разбива цялото на части, то е обективно.
Образното (художествено) мислене ни да­ва възможност да възприемем
цялостно същността. То­ва възприятие е субективно.
Тази теория възприема като основна задача, като цел в развитието на
човека хармоничното единство между синтеза и анализа, при което
процесът на ана­лизиране не разрушава цялото, а съдейства за него­вото
обективно движение. От тази гледна точка ка­чественият момент на
творческото постигане на исти­ната настъпва; тогава, когато
структурите на синтеза и анализа в отделния човек достигнат равнище­то
на хармоничното съгласуване.
Постига се вдъхновение. Енергия. Вътрешна сво­бода.
Такава творческа същност човек получава по при­рода и ако я няма, не е
възможно тя да бъде създа­дена чрез каквито и да било тренировки. С
тяхна по­мощ може само по-пълно да се реализира даденият му от
природата потенциал.
Ной ми откри великата тайна как от една не твор­ческа личност може да
се създаде творец. Разбира се, това е само хипотеза. Но съгласете се,
че и в най-безумните на пръв поглед хипотези се съдържа зрънце истина.
Идеята на Ной е следната - в главата на ху­дожника може да се развие
полюс на аналитик и об­ратното. За развитие на противоположния знак
хора­та трябва да общуват със себеподобни, т. е. с хора със същия знак
- художник с художник, аналитик с ана­литик. В живота това рядко се
случва - еднаквите знаци се отблъскват. В земното битие винаги по-
добре си взаимодействат хора с противоположни знаци. А само при
прехода на качествено ново равнище се чувст­ва необходимост от
общуване със себеподобни.
В трудното съвместяване на земните блага и твор­ческия подвиг се
състои цялата диалектика на разви­тието на човека, който, дори когато
общува със себе­подобни, се стреми инстинктивно към противоположни на
себе си личности.
Как да открием своя и противоположния знак?
Много просто, смята Ной. - само трябва да обър­нем внимание как са
поставени ръцете при определе­на поза (т. нар. поза ключ), кой палец
ще се окаже отдолу. А начинът на поставяне на палеца, според не­го, е
програмиран генетично в структурата на личност­та на всеки човек. При
аналитика палецът на лявата ръка остава отдолу, при чувствените натури
- на дяс­ната.
Откъде се взеха тези символи? Не мога да ви ка­жа, това е авторско
право на Ной. Но главното спо­ред него е, че при аналитика
първоначалният пусков импулс на мозъка възниква в едната му половина,
а у противоположния тип - в другата.
Да допуснем, че вие сте художник. Не сте в съ­стояние да
взаимодействате със себеподобни постоян­но, тъй като по същество това
е самота, взаимодейст­вие със самия себе си и вие, за да оживеете,
невол­но ще започнете да работите над себе си, да се
самоусъвършенствате.
Няма да говоря повече за тази теория или хипо­теза. Ако поиска, нека
за нея разкаже нейният автор. Ще се огранича с това, че според мен
въпреки фор­малното й сходство с някои окултни теории тази хи­потеза е
изключително интересна и перспективна. А окултната й украса е свързана
със символиката й, чия­то простота би могла да оскърби не един научен
сноб. Действително, как е възможно така ,,примитивно" да се опитваме да
решаваме най-сложните въпроси от свръхсложната система на човешката
природа.
Но да оставим снобите на мира, като не забравя­ме мислите на Ной.
Така, за всеки случай. Може би един ден, когато науката за човека
постигне повече в изучаването на неговата същност и намери по-точ­ни
понятия и термини за нея ще успеем да разшифроваме неговата идея и тя
ще блесне пред нас с цялото си великолепие.
Неслучайно излизат научни статии за значението на асиметрията
във функциите на дясното и лявото по­лукълбо на мозъка. Те показват,
че описателната част от науката продължава да се развива у нас като
пра­вило по-добре от технологическата. Например диагно­стиката се
развива по-успешно от методите на ефек­тивно лечение. Възможно е
теорията на Ной да ста­не някой ден ценен принос.
Защо ви разказах за тази идея?
Защото ако научим човек да се саморегулира, т. е. ако развием
способността му да реализира собстве­ните си решения, идеи, мечти и
подбуди, конструктив­ното развитие (а в идеалния случай - и
създаването) на неговия творчески апарат ще стане необходима част от
общочовешката култура и залог за положителното развитие на обществото.
Такива са перспективите, които започват да се осъществяват
частично в сътрудничеството ми със съветско-американския фонд
,,Културна инициатива".
Главната цел на фонда е оказването на финансова подкрепа «а
перспективни проекти в областта на кул­турата. Неговите дейци смятат,
че наред с нашите вой­ници, завърнали се от Афганистан, наред с
инвалиди­те, за които обществото трябва да се грижи, творче­ските
натури са едно от най-уязвимите негови звена. . Творческата мисъл на
човека се развива толкова бързо, че при всяко желание да я спреш, тя
се пре­късва. Затова искам с помощта на саморегулирането да разработя
методика, която да позволи на човека продуктивно да изразява
творческата си мисъл в хо­да на нейното развитие. Смятам, че това ще
бъде от полза за всички.
Фондът е готов да насърчи творчески проекти, свър­зани с развитието на
човека и обществото. Такъв по същество е и проектът за по-нататъшното
качествено развитие на саморегулирането, като целта е към него да се
приобщят творчески личности, които да използ­ват метода в различни
области на своята дейност, да развиват способностите си, като
постигнатия положи­телен опит послужи за по-широки обобщения. За та­зи
цел фондът оборудва със съвременна техника поме­щения за провеждане на
подготвителни лечебно-оздравителни процедури, както и за обучение по
саморегулиране. Съставът на групата ще бъде подбран от творчески
активни личности независимо от възрастта, про­фесията и длъжността им.
За подбора им се разра­ботват критерии - сама по себе си интересна
твор­ческа задача, за решаването на която ще привлечем психолози,
философи, социолози.
В тази група от творчески личности, усвояващи са­морегулирането, ще
бъдат привлечени и писатели, кои­то, надявам се, ще съумеят да опишат
състоянието си, да го изразят по подходящ начин и да го предадат на
всички нас.
Така бихме могли да извършим качествен скок в развитието на метода на
саморегулиране, без който е немислима общата култура на бъдещия човек.
Днес човекът, влязъл в противоречие с природата, е поста­вен в
критични условия на съществуване. Ако преди природата го пазеше и
защитаваше, то сега той е за­губил своята вътрешна жизнеспособност и
устойчивост. Върху него ляга отговорността за по-нататъшното съ­
ществуване на света - функция, която той не би мо­гъл да изпълни без
съответен инструмент.
Неслучайно Екологичният фонд на Русия съвместно с нашия център готви
програми за подготовка на ле­кари в нова област на медицината -
екомедицината, в основата на която лежат нелекарствените методи на
лечение и, разбира се, преди всичко саморегулирането.
Към методиката започват да проявяват интерес представители на различни
направления, асоциации и обединения, както и творчески групи, работещи
по въ­просите на развитието на човека. И не на последно място
Асоциацията по борба също е решила да из­ползва самоорегулирането за
подготовка на спорти­сти.
Неотдавна в Баден-Баден се състоя Вторият меж­дународен конгрес по
системни изследвания, информа­тика и кибернетика, за участие в който
бях изпра­тен от фонда ,,Културна инициатива". Методът на са­
морегулирането заинтересува силно участниците и вме­сто предвидения
един доклад, прочетох четири, а на­края бях избран в директорския
съвет на Международ­ния институт по системни изследвания, информатика
и кибернетика. А това означава според мен, че рабо­тата на група
ентусиасти от малобройния засега Цен­тър по саморегулиране намира
оценка и признание сред всички заинтересовани хора. И че все пак има
спра­ведливост.
Защо все още се суетим? Аз например, не мога да се освободя от
напрежението на човек, който винаги бърза да реши всичко веднага. Боя
се, че няма да ус­пея до края на живота си да създам методика за по­
вишаване продължителността на живота. Не само на моя, а на живота на
всички ни. Бързам, защото съм смъртен като всички други.
В задгробен живот не вярвам. А истинският, за съжаление, не стига за
нищо - тъкмо си започнал да се учиш да живееш и си натрупал опит, а
той, живо­тът, свършил. Обидно е, нали?
Обидно е, когато на разсъмване, след като си ра­ботил цяла нощ,
откриващ за себе си нова истина, от­криваш нова, неочаквана страна от
света и лягайки си, ти е мъчно, че си толкова малък, беззащитен, а све­
тът е огромен и очаква да бъде открит.
И в този момент, в момента на постигане на Исти­ната, имаш неизвестно
защо чувството, че не си сам и че някой тайно те насърчава, безмълвно
ти подсказ­ва, че си на прав път.
Кой е той?
Да, разбира се, ти взаимодействаш с Природата! Именно тя, Природата, с
цялото си несметно множество от връзки с Вселената, които си. включил,
те насърча­ва и поддържа. Чувстваш до себе си Нейното при­съствие.
Когато не усещаш у себе си стремеж за полет, т. е. хармония, когато си
разстроен и грешиш, са прекъс­нати връзките с природата. Контактът с
нея е нару­шен, изчезват ориентирите и падането ти надолу може да бъде
безкрайно.
Без творчество няма живот, тъй като без него ня­ма и радост, и смисъл.
Полетите на творчеството са източник на постоянно самообновяване.
Понякога ни се струва, че човек има множество раз­лични потребности. И
наистина е така, но повечето от тях са временни. В бъдеще, когато
потребностите от храна, дрехи, транспорт бъдат реализирани, ще оста­не
основната потребност - потребността от развитие. Реализирането на тази
главна, еволюционна потребност у човека се осъществява чрез
творчеството. Творческите полети, високата степен на хармония у
човека, ра­ботата на мозъка му позволя-ват да види, да преду­сети, да
предвиди бъдещето. Бъдещето на Вселената. В него най-големите умове на
човечеството виждат перспективата - човек няма да остане такъв, какъв­
то е днес, той ще се промени. Ще бъде по-съвършен не само в постъпките
си, но и в качествено отноше­ние. Може би ще се измени и неговата
структура.
К. Е. Циолковски видя тази структура в космиче­ските мащаби на
дейността на човека, в превръщането му в нов качествен стадий от
развитието на Приро­дата. В лъчиста енергия.
Вернадски видя ноосферата.
И всеки от тях внесе конкретен принос в косми­чески безкрайното бъдещо
усъвършенстване на човека.
К. Е. Циолковски - космическите кораби.
Вернадски - концепцията за автотрофния човек.
Ние - саморегулирането.
Защо все още се суетим? Трябва просто да обеди­ним усилията си, да
съзидаваме.
И няма защо да мислим за смъртта! Великият пи­сател Бунин също
постоянно е чувствал дъха й, но е живял 83 години, оставяйки след себе
си много пре­красни произведения. Още повече, както проницател­но каза
моят приятел Сергей Чернишов, докато този или онзи човек не осъществи
своето Дело, не го за­страшава никаква автомобилна катастрофа. Докато
не реализира своето предназначение, той се подчинява на вътрешния си
компас. Него го пази Бог, докато не да­де своя принос в усилията на
човечеството. Бог или ангел хранител, или интуицията - наречете го
както искате.
- Животът е сложен - отговарям му аз. - А пред­стави си, че
човек е направил откритието си, а не знае това. А Бог е
забравил за него?
- Той нищо не забравя! - твърдо ми заявява Чернишов.
И душата ми се успокои. Защото главното, в кое­то вярвам, е
ефикасността или полезността на генера­тора, който създава живота и
влага у нас потребност­та от творчество. Вярвам в природата, в гения
на чо­вешкия разум и в труда.
А сега нека отново се върнем към саморегулирането, за да изразим
същността му на възможния най-прост и достъпен език. Например как
настройват пиа­ното? Какво е нужно за това! Нужна е тишина, за да се
чуват звуците. И камертон за настройване на стру­ните.
При саморегулирането ролята на тишина изпълнява неутралното особено
психофизиологично състояние, навикът за което се създава и развива с
помощта на спе­циално обучение. А ролята на камертон играе обра­зът -
целта. Вашата воля.
Намерете тишина .. . Вземете камертон ... И как­то е казал поетът:
,,Щастие на този свят не същест­вува, единствено покой и воля има ..."
Покой и Воля!
Ако ме попитате имал ли съм учители, ще отгово­ря-и да, и не. Мои
учители бяха всичко и всички. И дядо ми труженика, който ругаеше баба
за това, че не ни даваше като деца много да играем. ,,Децата трябва да
играят през цялото си детство" - казваше той. И баба ми, която ни
научи на труд. И първата ми учителка в училище. И облакът в небето,
когато лежа сред полето със стрък трева между зъбите, а мислите ми се
устремяват с бягащите облаци в бездънната, без­крайната Вселена. И
онзи началник в науката, който пречеше на работата ми. И приятелите
ми. И враговете ми. И вие, , които с прочитането на тази книга бихте
могли да съдействате за развитието на моя метод.
Впрочем, ако говорим за конкретни хора в област­та на моите научни
интереси, които са ми най-симпатични, те са трима: В. Бехтерев, И.
Шулц и аз са­мият. Ако не се опитам да съм симпатичен на себе си, нима
бих могъл нещо да постигна? Пък и вие също.
Може да се каже, че прекарах детството си и из­раснах в провинцията. И
досега имам детско-провинциално мислене: ако край мен мине голям
автомобил, ми се струва, че в него седи голям чичко, ако мине малък -
малък чичко. Замирах, когато заставах пред вратите на солидни научни
учреждения, като мислех, че зад тях работят сериозни, умни хора. И
през цяло­то време ми се искаше да се оправдавам пред тях, че им се
налага да работят много и сериозно, а аз ра­ботя за свое удоволствие и
не се отказвам от него.
И ето, вече пораснал, стоя сред пролетната зелена трева в двора
на дядовата къща, гледам я и си мисля как странно и удивително е
устроен този свят! По-рано~не можех да разбера какво значи да обичаш
природата. Явно на младини съм имал твърде много енергия и тя ме
носеше от земята към облаците.
А сега, когато след работа започнах да усещам умо­ра, изведнъж
почувствах и прелестта на вечерната раз­ходка, и необходимостта от
чист въздух. И ми се ис­ка да обичам и пазя природата. Привличат ме
трева­та, земята.
Земята. А после, уви - ще се окажем и под нея. Не, това не бива да
стане! Нали все пак хората тряб­ва да открият технологията на
възкресяването. Или поне на продължаването на живота.
Пътят преодолява само ходещият .. .
А аз отново съм в Москва, в съветско-американския фонд ,,Културна
инициатива".
- Здравей, Махатма - поздравяват ме директо­рът на
фонда Владимир Аксьонов и отговорният му секретар Сергей
Чернишов. - Как долетя, с помощта на йога или с обикновен самолет?
- Работата едва сега започва и предстои още мно­го да се направи -
отговарям аз.
- Ние също не стоим със скръстени ръце. Вече сме напълно
самостоятелни. Ще създадем съвместно пред­приятие ,,Център по
саморегулиране".
Да, изглежда, ще ми се наложи да живея дълго. Значи ще трябва
незабавно да усвоя метода на само­регулирането!
ОЩЕ НЕЩО ЗА ЗЛАТНИЯ КЛЮЧ НА ХАСАЙ АЛИЕВ
В съответствие с астрологическата наука земната история се намира в
преломен момент. Може би най-ин­тересната промяна е свързана с
развитието на човека. Конкретните промени, предвестници на бъдещето,
как­то сочат астролозите, ще се почувстват още през 1996 година.
Ако използваме думите на поета, то човек е роден, за да бъде свободен.
Дали се е замислял някой как­во се крие зад тази поетична фраза? Ние
много гово­рим за свободата, но от гледна точка или на граждан­ския й,
или на социалния й смисъл. Едва ли сме си представяли това понятие в
диалектическото му единст­во. Като биологичен вид човекът е
дуалистиччго съ­щество. В него винаги са се борили тялото и духът,
търсещи покой в единството. Човечеството открай вре­ме се стреми към
хармония между тези две начала. А не е ли именно това пълната свобода
на човека? И може ли тя някога да бъде достигната? Или все пак ще
останем пленници на пророческите думи на А. Херцен, че тежко на тези,
които подценяват тялото ой, които му се присмиват, защото то като
неприятен ма­зол ще потисне бодрия ви ум, а на ехидния ваш горд дух ще
докаже зависимостта му от убиващата ви обув­ка. Колкото и да е.
странно, «о много често нашите емоции, чувства, поведение изпадат в
плен на един та­къв незначителен факт като например досадното гла­
воболие. Значи ли това, че пълната свобода ще остане все пак
привилегия на някои избраници като йогите или може би на бъдещата
шеста раса на Земята?
Новият метод «а управляемото саморегулиране це­ли да разкрие и развие
творческите възможности на личността, да научи човека да може да
управлява ор­ганизма си във всяка ситуация. Това е хармонизира­що
състояние, което не само лекува, но и открива го­леми възможности за
развитието на човека изобщо. Наречете го както желаете - йога, дзен,
самохипноза, великото нищо, автогенно вглъбяване и т. н. - и вие ще
бъдете отчасти прави във всеки един случай. Цялата история на
човечеството е история на стреме­жа му към постигане на пълната
хармония. Ето за­що с увереност може да се каже, че управляемото
саморегулиране обединява целия натрупан опит и е нов, по-висок етап в
самоусъвършенстването на човека, раз­бирайки под това съюза между
тялото и психиката.
По мнението на д-р Алиев човешкият мозък има два стадия на работа:
първият е вземането на ре­шението, а вторият - на мобилизацията на
психиката и организма за неговото изпълнение. Именно вторият етап най-
често е използван през вековете за реализиране на чужди" решения, т.
е. за управляване на хора­та отвън. Ето защо понятието хипноза е
възникнало преди понятието саморегулиране, при това не толкова
хронологично, колкото като качество. В действителност втората част на
мозъчната дейност на човека по свое­то предназначение не е насочена
към реализиране на външни задачи - установки, а към самостоятелна
вътрешна мобилизация след вземане на определено решение, към
осигуряване на по-пълна хармония меж­ду психиката и организма при
осъществяването на по­ставената от него самия задача. Именно затова д-
р Алиев смята, че саморегулирането е много по-достой­но за човека,
отколкото хипнозата. Това е състоя­нието, в което всеки открива у себе
си неподозирана сила, най-после се чувства господар на тялото, млели-»
те и чувствата си.
Всеки ли може да овладее ключа към себе си? На този въпрос д-р Алиев е
категоричен - всеки, стига да желае. Това, към което индийските йоги
се стремят цял живот чрез строг режим и сложни упражнения, може да
бъде усвоено за 5-10 сеанса при д-р Алиев или неговите последователи.
Всеки от нас е устроен така, че в процеса на еволюция все по-голямо
коли­чество функции на организма ще се подчиняват на съзнателния
контрол на човешката психика, а следо­вателно според теорията на д-р
Алиев и саморегули­рането в този смисъл ще съдейства за ускореното ево­
люционно развитие на човека. Единственият начин да се справим с
нарастващите информационни, емоцио­нални, стресови и други
натоварвания е да се научим правилно да използваме резервите на нашия
органи­зъм. И едва ли човек има друг избор, който да му осигури
съществуването във все по-непредсказуемата променяща се
действителност.
Ето защо, използвайки метода на саморегулиране­то, д-р Алиев и
неговите последователи се стремят да подчинят на човешкото съзнание
цял комплекс от не-подвластни му досега функции. Те не желаят да чакат
100 или 1000 години. Те искат да видят бъдещия чо­век още днес. Хомо
футурум - човекът на бъдещето - не е ли той този, който несъмнено ще
бъде и пред­ставител на шестата раса на земята.
А може би ти, читателю, ще си един от нейните представители!
Савка Байчева