внушението

[neleta]

Внушението е реално съществуващ фактор в ежедневното общуване и
взаимовлияние между хората. Като определение на внушението може да се
каже, че е средство за психично въздействие. В повечето случаи
внушението протича като несъзнаван процес в обекта на въздействие.
(Пр.). Или да внушаваш означава да налагаш волята си без да си служиш
с убеждаване.</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Има няколко вида внушение. Един от тях
е подражателното внушение, т.е. човек подражава на действията, мислите
и т.н. на друг човек. Това внушение действа особено много при децата,
но също работи и при възрастните. Пр.: "Почти всеки е наблюдавал колко
заразителна може да бъде една прозявка, или близки и приятели може да
са усвоили учудваща еднаквост по отношение на дадена поза или
определен жест".</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Основен вид внушение е словесното
внушение, но за него ще говорим по-нататък.</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Друг вид внушение е убедителното
внушение. Това е един вид пряко внушение, което роботи с логически
аргументи. Най-мощния вид внушение, с което в най-голяма степен може
да се моделира човешкото поведение е медицинското или хипнотично
внушение - с една дума, хипноза. Сега ще се спрем по-подробно на
словесното внушение. Ако трябва да направим по-детайлна класификация
на словесните внушения, те могат да се разделят на три групи: преки,
косвени и открити.</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Пряко внушение (Пр.: "Ти си лош";
"Когато се прибереш в къщи, първото нещо, което ще направиш е да
изхвърлиш кофата")</text:p>
<text:p text:style-name="P2">За разлика от прякото внушение,
косвеното е далеч по-разнообразно. Косвеното внушение трябва да се
използва внимателно, тъй като то се приближава до манипулацията. Един
вид косвено внушение е:</text:p>
- <text:p text:style-name="P3">
1. създаването на положителна нагласа
<text:line-break />
2. импликацията, Пр.: "Майката казва на детето: Недей да си лягаш
преди да си се нахранил!"
<text:line-break />
3. негативно парадоксално внушение - то се заключава в това, да
накараш някой да направи нещо, като едновременно му кажеш и да не го
прави, Пр.: "Не мисли за розов слон"
<text:line-break />
4. двойна връзка, Пр.: "Чудя се дали ще измиеш чиниите преди да
излезеш или като се върнеш", коментар: Това е възможност за избор,
макар и илюзорен. Предлагаме два варианта на едно и също решение.
<text:line-break />
5. Троизъм - говорене на очевидни истини и баналности. Пр.: в
хипнозата - често по време на отпускане хората изпитват потребност да
затворят очи. Когато ти е удобно можеш да се отпуснеш. Човек просто не
може да не се съгласи.
<text:line-break />
6. Внушение с изпускане на елемент. Ако при изреждане на важни
елементи, някой се пропусне, това позволява той да изпъкне.
</text:p>
<text:p text:style-name="P3">1. Открито внушение</text:p>
- <text:p text:style-name="P3">
Този тип внушение предлага голям набор от възможности, голям избор.
<text:line-break />
"Можете да се учите по различни начини"
<text:line-break />
"Има различни варианти за работа"
<text:line-break />
2. Внушение, обхващащо всички възможности.
</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Не знам дали едната ти ръка ще стане по-
лека или другата, или едната или другата ще стане по-тежка, или ще го
направят една след друга.</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Невербални внушения жестове, поза,
интонацията на гласа.</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Сега ще се спрем на един от най-мощните
методи на психическо въздействие, който е и психотерапевтичен метод.
Това е хипнозата. Самото название "хипноза" произлиза от гръцката дума
"хипнос", което означава "сън". Когато през 1842 г. английският лекар
J. Braid вместо приетите дотогава "магнетизъм" и "месмеризъм" използва
термина "хипнотизъм", последният добива популярност. По-късно J. Braid
стига до заключението, че основните феномени на хипнотизма, такива
като каталепсия, анестезия и амнезия, могат да бъдат постигнати и без
внушаване на сън.</text:p>
<text:p text:style-name="P2">В традиционните теории и съвременните
им варианти, хипнозата най-често се разглежда като променено състояние
на съзнанието, характеризиращо се с фокусирано внимание и повишена
внушаемост на хипнотизирания. От 30-те години на нашия век (особено от
60-те години насам) са разработени и други, някои от които радикално
различни теории и подходи (non-state theories). В тях хипнозата се
разглежда като научено поведение, навик, отговор на очакване, влизане
в роля. Има и различни други направления - хипноанализа, его- и нео-
теории, еклектични подходи. Хипнозата и хипнотерапията често се
свързват със стандартизираност, директивност, симптомоцентрираност. В
много случаи това е вярно, особено за традиционната хипноза. За
съвременните подходи обаче, в по-голяма степен е използването на
истории, метафори, косвени внушения, индивидуализация, комуникация на
езика на пациента, контекстуална ориентираност, насоченост към
емоционалния опит, личностна промяна и развитие. Има различни феномени
на хипнозата. По отношение на двигателната и речевата активност по
време на хипноза, филмите и популярните писания създават представа за
мятане, викане или обратно - за пълна обездвиженост.</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Всъщност най-често в хипноза се
наблюдават фиксиран поглед с последващо затваряне на очите, известна
забавеност на движенията или неподвижност, каталепсия на крайниците,
отсъствие на спонтанност, на инициатива и желание за говорене. Човек
обаче може да бъде и с отворени очи, да ходи, да извършва различни
действия, да пише, рисува, говори. От унгарски специалисти например, е
разработен и се използва методът активна-будна хипноза (сеансите се
провеждат, докато пациентът в хипноза кара велометър).</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Хипнозните сънища пък се използват за
увеличаване дълбочината на хипнозата, за изследване на конфликти и
причини за заболяването, за спомняне сънуваното през нощта, за
достигане до неподправени с рационални преценки преживявания.</
text:p>
<text:p text:style-name="P2">Регресията във възрастта е повторно
изживяване на минали събития като емоционалното състояние е това от
момента на събитията. Лицето може да има усещането, че е в някоя по-
ранна и едновременно действителната си възраст, но може и изцяло да е
в по-ранната си възраст, като знание за по-късните събития липсва.</
text:p>
<text:p text:style-name="P2">В хипнозата се променя възприемането на
времето. Обикновено времето се недооценява, но може да има и
субективно удължаване. За хипнозата са характерни процеси на
дисоцииране, спонтанни и предизвикани.</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Дисоциирането може да се изразява в
отдръпване от реалната обстановка и обръщане към собствените
преживявания, различно усещане на частите на тялото, поява на "скрит
наблюдател" (друг "Аз"), автоматично писане и рисуване. Трябва да
отбележим, че автоматично писане и рисуване могат да се наблюдават и
по време на спонтанни трансови състояния в ежедневието, на пример
докато човек говори по телефона, по време на скучен урок, ако е много
нервен.</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Други феномени на хипнозата, някои
повече, други по-малко известни са предизвикването на халюцинации
(обонятелни, слухови, зрителни), буквално възприемане на нещата,
"трансовата" логика (отсъствие на логически противоречия, тенденция
към рационализации), пост-хипнотичните внушения, спонтанната или
внушената анестезия или амнезия. (Пр.)</text:p>
<text:p text:style-name="P2">С традиция е използването на хипноза за
намаляване или премахване на болката (в медицината), на определени
симптоми (при неврози), за справяне със зависимости (алкохолизъм) и в
други области. Сравнително по-ново е използването на хипнозата
например при работа с алергии, астма, сълзене на едното око,
патологочно комарджийство, увеличаване на гърдите на жени, работа с
личността и симптоматиката при HIV-позитивни и болни от СПИН,
"депрограмирането" и психотерапията на бивши членове на деструктивни
секти. Обикновено малко се знае за хипнозата с деца. За хипнотерапията
са характерни кратоткосрочност, ефективност и висока предсказуемост на
резултатите. Въпреки разпространеното мнение, рисковете и опасностите
при използването на хипнозата са не по-големи от тези при други
терапевтични методи. Повечето от опасенията се създават от сценичната
и любителската хипноза: можеш да изглеждаш смешен, да загубиш контрол,
"да не се събудиш".</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Методите за въвеждане в хипнозата са
много: фиксация на погледа върху блестящ предмет или светлина, гледане
в определена точка на тавана и постепенно затваряне на очите, различни
словесни и несловесни подходи. Възможно е да се използват и
релаксация, зрителни представи (например за бавно слизане по стълби),
внушени движения и усещания (за накланяне на тялото, тежест, лекота на
ръката), предизвикване на съноподобно дишане. При провеждане на серия
от сеанси могат да се използват и сигнали за влизане в хипноза. При
повечето хора е възможно да влязат в повърхностна хипноза, други - в
средна степен, трети достигат до дълбока хипноза. Обикновено с всеки
следващ сеанс хипнозата става все по-дълбока. Съществуват и методи за
увеличаване на нейната дълбочина. В хипноза човек може да сънува.
Сънищата могат да са спонтанни, но могат да бъдат и предизвикани.
Хипнозните сънища се използват за увеличаване дълбочината на
хипнозата, като като диагностичен и психотерапевтичен метод.
Обичайният начин за предизвикване на хипнозни сънища е, когато човек
влиза или вече е в хипноза да му се каже, че при даден сигнал ще
започне да сънува, че съдържанието на съня ще е такова (или може да
бъде определено) и след излизането от хипноза ще си спомня какво е
сънувал. Сигналът за сънуване в хипноза може да бъде различен -
физически стимул, инструкция. Трябва да посочим, че различните
физически стимули, например изсвирване, миризма на парфюм, ярка
светлина, повяване с ветрило, поставяне на възглавница в скута, в
поредица случаи повлияват съдържанието на самия сън. Може да се
използва команда "Започни да сънуваш", "На три ще започнеш да сънуваш"
или инструкция от рода на "Заспиваш все по-дълбоко... и по-дълбоко... и
когато спра да говоря, ще започнеш да сънуваш".</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Има някои физиологични сходства - в ЕЕГ
(електроенцефалограма), наблюдават се бързи движения на очите под
клепачите, промяна на честотата и дълбочината на дишането, потрепвания
на пръстите на ръцете. Докато при нощните сънища времето на сънуване е
според фазите на съня, при хипнозните сънища то може да е спонтанно,
но може началото и краят на сънуването да бъдат определяни от
хипнотизатора. При много от хората в хипноза обаче се наблюдават
особеностите на сънищата - преживяванията включват всички сензорни
модалности, човек се оказва в "света на сънищата", без да си дава в
момента сметка за това. Докато сънува все едно присъства или участва в
това, което се случва, сънят има странни, неочаквани черти,
преобладават "първичните процеси". Хипнозните сънища могат да са
приятни, неприятни, причудливи, повтарящи се.</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Едно от приложенията на хипнотичните
сънища е за увеличаване дълбочината на хипнозата. Докато човек сънува
потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в хипноза. Неколкократното редуване
на потъване в хипноза, сънуване и будене в повечето случаи значително
увеличава дълбочината на хипнозата. Можем да използваме сънуването, не
само за задълбочаване на хипнозата, а и за изследване причината на
заболяването, конфликти, намерения, силата на "Аз"-а.</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Ако ни интересува съдържанието на съня,
можем да направим пост - хипнотично внушение, че "след като излезеш от
хипноза , ще ми разкажеш или нарисуваш съня си". Това може да стане и
в хипноза с внушение, че "след малко ще се събудиш, ще ми разкажеш или
нарисуваш съня си, след това ще станеш сънен /а/ и ще заспиш отново.
На лицето може да бъде внушено за какво ще бъде сънят, както и да си
го спомни след събуждането. Трябва да посочим също, че хипнотерапията
в редица случаи изисква съчетание с други методи - медикаментозно
лечение, сесии със семейството, социална работа. Изваждането от
хипноза, най-често става по обратния на въвеждането път или по
определен сигнал.</text:p>
<text:p text:style-name="P2">Областите на приложение на хипнозата са
много: справяне с определени симптоми, неврози, фобии, разстройства на
съня, стресови състояния, депресии, анорексия невроза, булимия.
Използва се и за намаляване или премахване на болката в общата
медицина, акушерството, стоматологията, за справяне със зависимости /
тютюнопушене, алкохолизъм, наркомании, патологично комарджийство/, при
гризене на нокти, заекване. Има и малко известни области на използване
на хипнозата, например справяне с емоционални проблеми, при сълзене на
едното око, увеличаване гръдните обиколки на жени, "депрограмирането"
и психотерапията на бивши членове на деструктивни секти. В редица от
случаите е необходима съвместна работа на хипнотерапевта с други
специалисти - лекар, сексолог, логопед. Ако човек обаче е претърпял
тежки физически и психически травми, малтретиране, природни бедствия,
изнасилване - това са проблеми, при които трябва да се работи много
внимателно, постепенно, с много проучване. Хипнозата не може да се
използва преди пациентът да е готов за връщане към травмата и нейното
реконструиране. Трудно приложима и с висок ранг е хипнозата при
психично болни и по-специално при шизофреници. Малко от тези пациенти
влизат в хипноза, а понякога тя може да утежни състоянието им.</
text:p>
<