Аз не разчитам много на подразбиране, но така или инак обикновено м/у
изречения слагам по два интервала. Ако говорим за имейли и др.под.,
то и не става дума за съобразяване с типографски правила – няма
правилен начин, въпрос на вкус е.
Малко по-сложно е, когато става дума за печатен текст, където и
шрифтът е немонотонен, и има някакво програмно форматиране. Тогава
разбира се става дума не точно за двойна шпация, а за (евентуално)
по-голямо разстояние между изречения. В различните езици, т.е.
страните, които ги използват, книгопечатането има различни традиции,
вкл. и за тази подробност. Грубо казано, при „френския“ маниер няма
допълнително разстояние, а при „английския“ има.¹ У нас е прието
първото правило, но аз редовно го нарушавам. Впрочем, и традициите
се менят с годините, дори по отношение на по-важни неща.
Като става дума за печатане, разбира се от съществено значение е как
се държи форматиращата програма. Ако подготвяш текста с някой от
т.нар. word processors, съмнявам се доколко изобщо обръщат внимание –
при тях форматирането е като правило нискокачествено. Ако обаче
сложиш някъде две шпации, толкова и ще си останат. При (La)TeX няма
значение колко шпации си сложил, програмата не им обръща внимание,
а използва подразбирането: английско или изрично зададено с
\frenchspacing или \nonfrenchspacing. Там пък има друга досада.
Увеличеното разстояние между изречения върви заедно с такова след
двоеточие и може би още някъде, които значи трябва евентуално да
гасиш на всяко място поотделно, с изрична команда (\␣).
Още по въпроса тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Sentence_spacing
http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_sentence_spacing
———————————————————
¹ На места бъркат и казват точно обратното!