Особености на информационно осигуряване на логистичните процеси - БГ

[sab...@gmail.com]

Особености на информационно осигуряване на логистичните процеси при
производство на козметични изделия


Напредъкът в информационните и комуникационни технологии създава
предпоставки за синтез между информационните технологии и
методологията на логистиката. Вземането на управленски решения се
базира на обективна точна, достоверна, достъпна и навременна
информация. Именно тя е възможно да бъде получена от логистичната
информационна система.
В икономическата наука и стопанска практика понятието "логистика" е
заимствано от военното дело. Използването на термина "логистика"
датира от Х в. от н.е. Византийския император Лъв VI (866-912)
определя логистиката като изкуство за снабдяване и придвижване на
армията. В икономическата теория и практика терминът "логистика"
започва да се използва след Втората световна война едновременно и като
синоним на популярните по това време термини - "физическа
дистрибуция" (physicsl distribution) и "управление на
материалите" (materials management). През осемдесетте години терминът
"стопанската логистика" (business logistics) започва масово да се
използва като по-широко понятие, включващо в себе си физическата
дистрибуция и управлението на материалите.
Определенията за логистика са многобройни Разграничават се “военна
логистика”, “бизнес логистика”, “маркетингова логистика”, “инженерна
логистика”. Различията произтичат от начините на интерпретиране на
функциите й. В таблица 1 са представени вижданията на различни групи
специалисти за функционалния обхват на логистиката.
Групи специалисти Как се разглеждат логистиката
Инженери по проектиране Проект на системите за поддръжка
Производство Разписание на процеси и разпределение на ресурси
Закупуване Навременна доставка на суровини и материали
Управление на материали Складиране и обработка на материали
Маркетинг Навременна доставка до клиентите и дистрибуция
Финанси Разходи по логистични операции
Връзки с клиенти Удовлетвореност на клиентите
Военни Наличности на оборудване, доставки и кадри
Таблица 1 Различни гледни точки за функциите на логистиката
Наличието на материални запаси в стопанските единици е предпоставка за
функционирането на логистичната система. Стопанските единици могат да
се разглеждат като системи. От гледна точка на системната теория те
включват подсистеми и връзки между тях. Научен интерес представлява
именно класифицирането и по-точното разграничаване на тези подсистеми
по определени критерии или през призмата на логистиката.
Системата е набор от свързани компоненти, функциониращи заедно с цел
достигане на обща цел за определен период от време .
Акхоф описва следните свойства на компонентите на една система:
- “Свойствата и поведението на всеки един компонент имат влияние върху
свойствата и поведението на системата като цяло
- Свойствата и поведението на всеки един компонент зависят от
свойствата и поведението на поне един от другите компоненти
- Компонентите не могат да бъдат разделени на независими
подмножества.”
В тази връзка, според Ферсън всяка система от гледна точка на
логистиката е определена от четири подсистеми: операционна,
управленска, информационна и поддържаща . Ферсън разделя поддържащата
подсистема на две функции: логистика и поддръжка. Тавтологията на
български език се получава поради еднаквия превод от английски език на
думите “maintenance” и “support”.
Според класиците в теорията на логистиката - Ламберт и Сток
“логистиката е процес на планиране, реализация и контрол на разходно
ефективен поток и съхраняване на суровини и материали, незавършено
производство, готова продукция от мястото на възникване до местата на
ползване”.
Към това определение Балоу добавя своето виждане, което гласи:
“Бизнес логистиката се занимава с всички дейности по преместване на
запаси от суровини до точката краен продукт, както и информационните
потоци, свързани с движението на продукцията за осигуряване адекватни
нива на удовлетвореност на клиентите на разумни цени.”
Според Акуилано и Якобс: “Логистиката е термин, който се отнася към
управлението на функциите, които поддържат пълния цикъл на
материалните потоци: от доставката, вътрешния контрол на
производството, до планирането и контрола на вътрешните процеси; до
продажбата и дистрибуцията на готови продукти”.
Блумберг , Лемей и Хана дават следното определение: “Интегрираната
логистика определяме като процес на очакване на потребностите и
желанията на клиентите; получаването на капитали, материали, хора,
технологии и необходимата информация за задоволяване на тези
потребности, оптимизиране на производствената мрежа на стоки и услуги;
и използването на мрежата за задоволяване на заявките на клиентите
своевременно”
Ламберт разработва схема за нагледно представяне компонентите на
логистичния мениджмънт. Виж фиг. 1


Фиг. 1 Компоненти на логистичния мениджмънт
Балоу определя три основни дейности в логистиката: транспортиране,
подържане на запаси и обработка на поръчки. Според него тези три
дейности формират “критичен цикъл” (виж фиг. 2).

Фиг. 2 – Връзка между трите ключови логистични дейности при обслужване
на клиенти – “критичен цикъл” (Интерпретирано по Балоу)
Понеже услугите не могат да се складират, този модел има тясно
приложение по отношение на производство на продукти. Тези дейности
свързват предприятията във верига за доставки (supply chain). И в тази
връзка схемата добива следния вид (Виж фиг. 3).

Фиг. 3 – Интегрирана логистика
Балоу развива модела на интегрираната логистика (с. 17-18) и я нарича
“бизнес логистика”. Идеята му за интегриране се отнася до управлението
на материалите.
Можем да направим извода, че една от целите на логистиката е
намалението на логистичните разходи чрез по-добро управление на
ресурсите. От направеното проучване стигаме до извода, че логистиката
се занимава с конкретни проблеми, свързани с управлението на
материалните и информационни потоци. Управлението на стопанската
единица включва набор от дейности (планиране, организация, контрол,
ръководство), но в тях не се включва логистиката. Отъждествяването й с
транспорт на товари е погрешно. Особено за логистиката е боравенето с
инструментариум, чрез който се решават определен кръг икономически
задачи (например транспортна задача), пряко свързани с отделните
логистични дейности.
Проблемите на логистиката стават особено актуални в съвременния етап
на развитие на различни сфери на българската икономика. Да вземем за
пример козметичната индустрия.
Предстоящото членство на България в Европейския съюз извежда на преден
план нови приоритети пред козметичната ни индустрия. Конкурентният
натиск на Европейския пазар води до повишаване на качеството и
подобрение на икономическите показатели. Българската козметична
промишленост е предимно експортно ориентирана. Нейната продукция е
позната в страни от целия свят. Износът за европейските страни е с
относително малък дял в експорта: 4,5% от общия износ за 2001г. и
4,09% за 2002 г. Въвеждането на Европейските директиви за изискванията
към козметичните продукти, производство, контрол на качеството и
пазарно поведение ще бъде обективна предпоставка за разширяване на
българското присъствие на тези пазари.
Българската козметика се стреми да запази своя авторитет и да
предизвика интереса както на традиционните пазари, така и в някои нови
географски региони.
Региони 2000 2001 2002
тон хил.
USD ср. Цена
USD тон хил.
USD ср. Цена
USD тон хил. USD ср. Цена
USD
Общо 4 909 14 050 2 860 4 241 13 352 3 150 4 370 9 026 2 070
Европейски съюз 136 590 4 320 451 1 778 3 940 301 562 1 860
Страни от Централна и Източна Европа 969 2 040 2 100 1 129 4 236 3 750
1 132 2 931 2 590
Таблица 3 . Редовен износ на козметични изделия(2000-2002) по групи
страни
Присъединяването на България към Европейския съюз се очаква да доведе
до промени в българската козметичната промишленост. Съществува реална
опасност редица фирми да не могат да се справят с новите пазарни
изисквания. Това налага:
• създаване на информационна база данни, съдържаща маркетингова
информация, български и Европейски нормативни актове, касаещи бранша;
• провеждане на обучение по изискванията на Добрата производствена
(ДПП) и Добрата лабораторна практика (ДЛП) и широко въвеждане на
системите за качество – ISO 9001:2000
• подобряване на условията за кредитиране на фирмите при въвеждане на
новите стандарти и за технологично обновление на производството;
• въвеждане на системата HACCEP.
Българското законодателство в областта на парфюмерията и козметиката е
напълно хармонизирано с европейското – разпоредбите на Наредба 26 /ДВ,
бр. 60, 2001 г./ за изискванията към козметичните продукти отговарят
напълно на Европейската козметична директива 76/768/ЕЕС. През 2003
година Наредба 26 бе изменена неколкократно съобразно изискванията на
Европейските директиви 2002/34/ЕС, 2003/1/ЕС и 2003/15/ЕС. В края на
2003 година бе подготвено ново изменение на Наредба 26 съобразно
разпоредбите на Директива 2003/15/ЕС.
Всеки производител носи отговорността за безопасността на продуктите
му, като следва по подходящ начин да уведоми потребителите за
съдържащите се в тях опасни съставки /Анекс І към Директива 67/548/
ЕЕС /. Списъкът на химичните вещества, класифицирани като опасни е
вече публикуван в Приложение І към Наредба за реда и начина за
класифициране, опаковане и етикетиране на съществуващи и нови химични
вещества, препарати и продукти – ДВ, бр. 5, 2003 г.
Друг законодателен акт на ЕС е Регламент 178/2002 . Този Регламент
представя общите принципи на хранителното законодателство на
Европейския Съюз и конкретните изисквания към производители и търговци
на хранителни продукти за хора и животни. Установява се и Европейска
служба по хранителната безопасност, която ще дава указания за
развитието на конкретни разпоредби и стандарти в хранителния сектор.
Директива 2002/13 на ЕС от 20.03.2000 г. указва уеднаквяването на
законите на страните членки върху етикировката, представянето и
рекламата на хранителни продукти за продажба на крайния клиент.
Икономическите условия в България затрудняват автоматизацията на
бизнес процесите. Това е така поради потенциална промяна в
производствените технологии, финансови затруднения, липса на опит,
недостатъчна нагласа у персонала към приемане на нов подход в
информационното им осигуряване.
Проблем, който е пряко свързан с ефективността и нейното измерване, е
оценката на възможните производства, които може да си позволи
организацията. Това е реализируемо на база очаквани приходи и план на
разходите. Според Браун когато правите ремонт в къщи той ви струва
два пъти повече от предвиденото и ви отнема два пъти повече време,
отколкото сте планували. Следователно не е направена правилна разценка
на разходите и продължителността на операциите.
Можем да направим извода, че логистиката като съзнателна дейност е
насочена към преодоляване на времето и пространството. Стопанската
практика показва, че предприятията изпадат в ситуации на липса на
суровини и материали или повреди на машини. В тези случаи е необходимо
вземане на решение, основано на обективна, точна, достоверна и
навременна информация. Следователно е необходимо логистичните дейности
да бъдат осигурени от целенасочени информационни потоци. Именно
събирането, съхраняването, обработката, анализа и разпространението на
тази информация е обект на логистичната информационна система.

Литература
1. Blanchard, B.S. and Fabrycky, W.J. , 1998, Systems Engineering and
analysis (third edition), Upper Saddle River, NJ, Prentice Hall, p.2
2. Ackhoff, R.I. 1999, Ackoff’s best – His classic writings on
management. New York, NY, John Wiley and sons, p.15-16
3. Ballou, R.H. 1987, Basic Business Logistikcs (second edition),
Englewood cliffs, NJ: Prentice Hall, p. 7, 8
4. Bloomberg, D.J., LeMay, S. and Hanna, J.B. 2002, Logistics. Upper
Saddle River, NJ: Prentice-Hall, inc., p. 6
5. Lambert, D.M. and Stock J.R., 1993, Strategic Logistic Management
(third edition), Homewood, IL: Irwin, p.4
6. Lambert, D.M., Stock, J.R. and Ellram, L.M. 1998, Fundamentals of
Logistics Management. Boston, MA: McGraw-Hill, p.5
7. M’Pherson, P.K., 1980. Systems Engineering: An approach to whole
system design. The radio and electronic engineer, Vol. 51, No 2, p.
550
8. Schary P & Skjøtt-Larsen T ”Managing the global supply chain”
Handelshøjskolensforlag , 2001
9. Браун, Х.Д. Правилата на живота, 1996, ИК Славена, С.