Стефан Влахов Мицов откри фалшификации в стенографските бележки на Яворов
31 views
Skip to first unread message
Комитата
Feb 4, 2008, 8:08:01 AM2/4/08
to Macedonia Discussion Group
СТЕФАН ВЛАХОВ - МИЦОВ ОТКРИВА НОВ ФАЛСИФИКАТ НА БУГАРСКИ ИСТОРИЧАРИ
Јаворов ревидиран, Делчев побугарчен!
http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&ArticleID=84431&EditionID=1313
Во бугарските медиуми деновиве „грмна“ веста дека тамошни современи
историчари, кои ги „уточниле“ стенограмите на Пејо Јаворов,
најголемиот биограф на Гоце Делчев, го откриле „бугарскиот карактер“
на идеологот на македонската револуционерна борба. Професорот д-р
Стефан Влахов - Мицов за „Време“ го анализираше „откритието“ на
неговите бугарски колеги и еве до какви сознанија дојде.
Со навидум ситни преправки, една клучна реченица на Гоце Делчев доби
сосема поинаква смисла. Преправката е навистина „малка“. Од технички
аспект, само зборот „секое“ станал „бугарско“. Најновиот историски
фалсификат е направен во наводното „фототипско“ издание на личните
дневници на поетот, подготвено по повод 130-годишнината од неговото
раѓање. Со оглед на тоа дека постојат и претходни изданија на
дневниците, лесно се докажуваат најновите наивни фалсифукувања на
историјата во Бугарија.
Најновата ѓурултија ја крена новото фототипно издание „Личните
дневници на П. К. Јаворов“ по повод 130-годишнината од раѓањето на
бугарскиот поет Пејо Јаворов. Во издание се сместени и куп измислени
наслови, како што се „Откриени ајдучките архиви на Јаворов“, во
рубриката „Сензационално“ на весникот „Стандард“ од 11 јануари 2008
година и „Непознати стихови и записи на Јаворов“ во весникот „Дневен
труд“, од 13 јануари годинава, а пред тоа беа објавени и уште
покатегорични написи, како оној: „Гоце Делчев се изјаснувал како
Бугарин“. Зошто велам невистинити или неточни наслови? Бидејќи местото
каде што е пронајден деветтиот бележник на поетот, не само што
отсекогаш било познато, туку и дел од содржината е публикуван уште во
времето на триесеттите и четириесеттите години на 20 век.
Другиот дел што го засега македонскиот период на Јаворов, е познат од
двете изданија на книгата „П. К. Јаворов - летопис за животот и
делото“ од Ганка Најденова-Стојанова, роднина на поетот. Првото е
печатено во 1959 година, а преработено и дополнето во 1966 година. Од
1995 година споменатите бележници се чуваат во Народната библиотека
„Св. Кирил и Методиј“ во Софија, па од споредбата се гледа дека тука
нема ништо неизвесно и сензационално. Всушност, сензацијата почна пред
неколку денови, со помпезната промоција во Народната библиотека на
луксузно опремениот том „Личните белешки на П. К. Јаворов“, Софија
2008, во издание на „Захариј Стојанов“.
И уште попрецизно, од една фраза на Гоце Делчев прочитана на нов
начин, што Јаворов ја запишал во бележникот. Да појасниме: од деветте
бележници на поетот два се пишувани со стенографско писмо. Јаворов
изучувал стенографија во Пловдивската гимназија само една година. За
толкав период може да се усвојат само основните принципи без да се
постигне којзнае каква брзина при пишувањето. Поинаку речено, нема
посебна разлика дали ќе ги запишувате зборовите стенографски или со
обично писмо. Затоа и Јаворов не се обидувал да стенографира разговори
за што е потребна брзина и техника, а запишувал одделни фрази, датуми
и имиња. Следува логично прашање: Зошто поетот го користи
стенографското запишување што не го владеел добро?
Одговорот е во содржината на двата бележника. Означениот како Бележник
број 4 е воден во периодот од шести јануари до 25 април и од 19 до 25
мај 1903 година, кога Јаворов бил во четите на Гоце Делчев, и потоа на
Јане Сандански. Бележникот број 5, пак, го утврдува патувањето на
Јаворов до Женева и Париз во 1904 година. Очебијно, Јаворов не сакал
белешките да им бидат достапни на оние што во тоа време го
одбегнувале, ниту пак на подоцнежните љубопитни погледи.
Да не заборавиме дека во тоа време малкумина имале познавања од
стенографијата. Многу подоцна, кога потписникот на овие редови активно
се занимаваше со стенографија, интересирањата за стенографијата беа
особено големи. Но, да се вратам на прочуената фраза на Делчев,
запишана од Јаворов на 12 јануари 1903 година. Во досегашната
редакција на Ганка Најденова - Стојанова „Летопис. . . . “, 1986 г.
стр. 181 таа звучи вака: / Јас: Црното забулено. Дел/ ч/ев ќе го
искинам тоа забулено. Ќе огрее сонцето на слободата, не на секое
сонце. Јас. . . / Бидејќи Јаворов на повеќе места со стенографски
запис ги запишува целите зборови, нивното прочитување не е воопшто
тешко.
Во контекст на дневната врева што ја покрена бугарската пропаганда
изгледа дека проблемот е само во прочитувањето на зборот „секое“, кој
според новата редакција е определен како „бугарско“. Практично,
бомбата на дневните пропагатори отпорано ја фрли Најденова-Стоилова, а
денес тие се држат за фитиљот. Утре: Големи фалсификати со една
цртичка
Јаворов ревидиран, Делчев побугарчен!
http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&ArticleID=84431&EditionID=1313
Во бугарските медиуми деновиве „грмна“ веста дека тамошни современи
историчари, кои ги „уточниле“ стенограмите на Пејо Јаворов,
најголемиот биограф на Гоце Делчев, го откриле „бугарскиот карактер“
на идеологот на македонската револуционерна борба. Професорот д-р
Стефан Влахов - Мицов за „Време“ го анализираше „откритието“ на
неговите бугарски колеги и еве до какви сознанија дојде.
Со навидум ситни преправки, една клучна реченица на Гоце Делчев доби
сосема поинаква смисла. Преправката е навистина „малка“. Од технички
аспект, само зборот „секое“ станал „бугарско“. Најновиот историски
фалсификат е направен во наводното „фототипско“ издание на личните
дневници на поетот, подготвено по повод 130-годишнината од неговото
раѓање. Со оглед на тоа дека постојат и претходни изданија на
дневниците, лесно се докажуваат најновите наивни фалсифукувања на
историјата во Бугарија.
Најновата ѓурултија ја крена новото фототипно издание „Личните
дневници на П. К. Јаворов“ по повод 130-годишнината од раѓањето на
бугарскиот поет Пејо Јаворов. Во издание се сместени и куп измислени
наслови, како што се „Откриени ајдучките архиви на Јаворов“, во
рубриката „Сензационално“ на весникот „Стандард“ од 11 јануари 2008
година и „Непознати стихови и записи на Јаворов“ во весникот „Дневен
труд“, од 13 јануари годинава, а пред тоа беа објавени и уште
покатегорични написи, како оној: „Гоце Делчев се изјаснувал како
Бугарин“. Зошто велам невистинити или неточни наслови? Бидејќи местото
каде што е пронајден деветтиот бележник на поетот, не само што
отсекогаш било познато, туку и дел од содржината е публикуван уште во
времето на триесеттите и четириесеттите години на 20 век.
Другиот дел што го засега македонскиот период на Јаворов, е познат од
двете изданија на книгата „П. К. Јаворов - летопис за животот и
делото“ од Ганка Најденова-Стојанова, роднина на поетот. Првото е
печатено во 1959 година, а преработено и дополнето во 1966 година. Од
1995 година споменатите бележници се чуваат во Народната библиотека
„Св. Кирил и Методиј“ во Софија, па од споредбата се гледа дека тука
нема ништо неизвесно и сензационално. Всушност, сензацијата почна пред
неколку денови, со помпезната промоција во Народната библиотека на
луксузно опремениот том „Личните белешки на П. К. Јаворов“, Софија
2008, во издание на „Захариј Стојанов“.
И уште попрецизно, од една фраза на Гоце Делчев прочитана на нов
начин, што Јаворов ја запишал во бележникот. Да појасниме: од деветте
бележници на поетот два се пишувани со стенографско писмо. Јаворов
изучувал стенографија во Пловдивската гимназија само една година. За
толкав период може да се усвојат само основните принципи без да се
постигне којзнае каква брзина при пишувањето. Поинаку речено, нема
посебна разлика дали ќе ги запишувате зборовите стенографски или со
обично писмо. Затоа и Јаворов не се обидувал да стенографира разговори
за што е потребна брзина и техника, а запишувал одделни фрази, датуми
и имиња. Следува логично прашање: Зошто поетот го користи
стенографското запишување што не го владеел добро?
Одговорот е во содржината на двата бележника. Означениот како Бележник
број 4 е воден во периодот од шести јануари до 25 април и од 19 до 25
мај 1903 година, кога Јаворов бил во четите на Гоце Делчев, и потоа на
Јане Сандански. Бележникот број 5, пак, го утврдува патувањето на
Јаворов до Женева и Париз во 1904 година. Очебијно, Јаворов не сакал
белешките да им бидат достапни на оние што во тоа време го
одбегнувале, ниту пак на подоцнежните љубопитни погледи.
Да не заборавиме дека во тоа време малкумина имале познавања од
стенографијата. Многу подоцна, кога потписникот на овие редови активно
се занимаваше со стенографија, интересирањата за стенографијата беа
особено големи. Но, да се вратам на прочуената фраза на Делчев,
запишана од Јаворов на 12 јануари 1903 година. Во досегашната
редакција на Ганка Најденова - Стојанова „Летопис. . . . “, 1986 г.
стр. 181 таа звучи вака: / Јас: Црното забулено. Дел/ ч/ев ќе го
искинам тоа забулено. Ќе огрее сонцето на слободата, не на секое
сонце. Јас. . . / Бидејќи Јаворов на повеќе места со стенографски
запис ги запишува целите зборови, нивното прочитување не е воопшто
тешко.
Во контекст на дневната врева што ја покрена бугарската пропаганда
изгледа дека проблемот е само во прочитувањето на зборот „секое“, кој
според новата редакција е определен како „бугарско“. Практично,
бомбата на дневните пропагатори отпорано ја фрли Најденова-Стоилова, а
денес тие се држат за фитиљот. Утре: Големи фалсификати со една
цртичка
Бдин
Feb 4, 2008, 9:06:52 AM2/4/08
to Macedonia Discussion Group
Браво.
В същото време първите страници на Време, Утрински , Дневник са
запълнени със пикантни и занимливи новини като сватбата на Карла Бруни
и Саркози и преброяването на дивеча в Македония.
Само дето забравиха, че днеска е 4 Февруари - рожденната дата на
идеологот на македонската револуционерна борба. Бедни, бедни Делчев.
Дакъде я докарахме. Да те помнят и почитат в България.
http://www.bulfoto.com/events/11432/
On Feb 4, 5:08 am, "Комитата" <komit...@gmail.com> wrote:
> СТЕФАН ВЛАХОВ - МИЦОВ ОТКРИВА НОВ ФАЛСИФИКАТ НА БУГАРСКИ ИСТОРИЧАРИ
> Јаворов ревидиран, Делчев побугарчен!
>
> http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&Articl...
В същото време първите страници на Време, Утрински , Дневник са
запълнени със пикантни и занимливи новини като сватбата на Карла Бруни
и Саркози и преброяването на дивеча в Македония.
Само дето забравиха, че днеска е 4 Февруари - рожденната дата на
идеологот на македонската револуционерна борба. Бедни, бедни Делчев.
Дакъде я докарахме. Да те помнят и почитат в България.
http://www.bulfoto.com/events/11432/
On Feb 4, 5:08 am, "Комитата" <komit...@gmail.com> wrote:
> СТЕФАН ВЛАХОВ - МИЦОВ ОТКРИВА НОВ ФАЛСИФИКАТ НА БУГАРСКИ ИСТОРИЧАРИ
> Јаворов ревидиран, Делчев побугарчен!
>
Bugarash
Feb 4, 2008, 11:00:15 AM2/4/08
to Macedonia Discussion Group
Отговори на Влаовски бяха дадени още тогава:
Другиот дел што го засега македонскиот период на Јаворов, е познат од
двете изданија на книгата „П. К. Јаворов - летопис за животот и
делото“ од Ганка Најденова-Стојанова, роднина на поетот. Првото е
печатено во 1959 година, а преработено и дополнето во 1966 година. Од
1995 година споменатите бележници се чуваат во Народната библиотека
„Св. Кирил и Методиј“ во Софија, па од споредбата се гледа дека тука
нема ништо неизвесно и сензационално.
>>
През 1995 г. Ганка Найденова-Стоилова,
племенница на поета, чието семейство ги е съхранявало 60 години, дари
на Народната библиотека "Яворовия архив", съдържащ над 2100
документа,
събирани през целия й съзнателен живот. Сред материалите са много
лични документи на Яворов, включително и 9-те негови бележника,
посочи
Бошнакова. Ганка Найденова-Стоилова тогава поставя условие при
дарението: "? до 10 (десет) години този архив не може да бъде ползван
от служители на Библиотеката, нито от външни лица без мое (на Ганка
Найденова ) разрешение. След смъртта ми предоставям правото на
контрол
на дъщеря ми Явора Василева Стоилова". Архивът бе обработен, но
поставен под запрещение за ползване в срок от десет години. Седем
години по-късно, през ноември 2002 г., след смъртта на Ганка
Найденова, нейната дъщеря Явора Стоилова отменя поставената възбрана
за използването на архива на П. К. Яворов, уточни историчката.
---------
Следува логично прашање: Зошто поетот го користи
стенографското запишување што не го владеел добро?
>>
За пръв път е направено пълно разчитане на
стенографските бележници на П. К. Яворов и това с основание ще
предизвика интерес най-вече сред историците - изследователи на
Македонския въпрос, тъй като поетът използва стенография най-много
като четник в Македония през 1903 г. Яворов записва в бележника всеки
ден преживяванията си дори и при невъзможни за писане условия: на
приклада на пушката или на коляно по време на почивка. Стенографското
умение му дава възможност да пише бързо, да събере много информация
на
малко страници и писаното да не може да бъде прочетено от всеки,
отбелязва Милкана Бошнакова. Двама специалисти са разчитали,
независимо един от друг, стенографските бележници на Яворов -
Карамфил
Матев от Народното събрание и Виолета Божкова от Народната
библиотека.
..
За пръв път в това издание е направено пълното разчитане на
стенографските бележки на П. К. Яворов и това с основание ще
предизвика интерес най-вече сред историците - изследователи на
Македонския въпрос, тъй като поетът използва стенография най-много
като четник в Македония през 1903 г. Любопитно е откъде Яворов знае
стенография?
Поетът учи една година стенография като ученик в Пловдивската мъжка
гимназия "Александър I" през 1891/1892 г. и единственият засега
сигурен източник, доказващ това, е класната книга. Там е отразено, че
през септември 1891 г. ученикът Пейо Тотев получава "много добър по
латински език, стенография и аритметика". Не по-малко любопитен е
въпросът кой е учителят на Яворов по стенография. От 1885 г. до 1905
г. преподавател по стенография в Пловдивската мъжка гимназия е
създателят на българската стенография словенецът Антон Безеншек.
Най-вероятно Безеншек е учил младия Яворов на стенографско изкуство в
Пловдивската гимназия.
Възможно е придобитите знания по стенография да са помагали на Яворов
и по-рано, но със сигурност са му от полза през 1903 г. Тогава 25-
годишният поет е четник в четата на Гоце Делчев и списва вестника
"Свобода или смърт" в поробена Македония в продължение на повече от
четири месеца. Преследвания, потери, сражения, предателства и въпреки
това Яворов записва в бележника всеки ден преживяванията си дори и
при
невъзможни за писане условия: на приклада на пушката или на коляно по
време на почивка. Част от бележниците са разчетени по поръка на Ганка
Найдeнова още през 50-те години на ХХ в. и цитирани в двете издания
на
"Летописа". В това издание цели страници са ново-дешифрирани и се
публикуват за пръв път. Двама специалисти са разчитали,
независимо един от друг, стенографските бележници на Яворов -
Карамфил
Матев от Народното събрание и Виолета Божкова от Народната
библиотека.
Милкана Бошнакова акцентира специално, че един от най-важните моменти
в разчитането на бележниците е уточняването на думите на Гоце Делчев,
записани от Яворов на 12 януари 1903 г., "Дел[ч]ев: Ще продерем това
було и ще грейне слънцето на свободата, но на българско[то]
слънце." (Досегашното разчитане е следното: "Ще продерем това було.
Ще
грейне слънцето на свободата, не на всяко слънце...") Различието е
съществено - добре е, че изданието е факсимилно, и всеки, който се
съмнява в новоразчетения текст, може веднага да свери с оригинала,
подчерта тя.
http://groups.google.com/group/macedonia-discussion-group/browse_thread/thread/b35b258944fb797b
Другиот дел што го засега македонскиот период на Јаворов, е познат од
двете изданија на книгата „П. К. Јаворов - летопис за животот и
делото“ од Ганка Најденова-Стојанова, роднина на поетот. Првото е
печатено во 1959 година, а преработено и дополнето во 1966 година. Од
1995 година споменатите бележници се чуваат во Народната библиотека
„Св. Кирил и Методиј“ во Софија, па од споредбата се гледа дека тука
нема ништо неизвесно и сензационално.
>>
племенница на поета, чието семейство ги е съхранявало 60 години, дари
на Народната библиотека "Яворовия архив", съдържащ над 2100
документа,
събирани през целия й съзнателен живот. Сред материалите са много
лични документи на Яворов, включително и 9-те негови бележника,
посочи
Бошнакова. Ганка Найденова-Стоилова тогава поставя условие при
дарението: "? до 10 (десет) години този архив не може да бъде ползван
от служители на Библиотеката, нито от външни лица без мое (на Ганка
Найденова ) разрешение. След смъртта ми предоставям правото на
контрол
на дъщеря ми Явора Василева Стоилова". Архивът бе обработен, но
поставен под запрещение за ползване в срок от десет години. Седем
години по-късно, през ноември 2002 г., след смъртта на Ганка
Найденова, нейната дъщеря Явора Стоилова отменя поставената възбрана
за използването на архива на П. К. Яворов, уточни историчката.
---------
Следува логично прашање: Зошто поетот го користи
стенографското запишување што не го владеел добро?
>>
стенографските бележници на П. К. Яворов и това с основание ще
предизвика интерес най-вече сред историците - изследователи на
Македонския въпрос, тъй като поетът използва стенография най-много
като четник в Македония през 1903 г. Яворов записва в бележника всеки
ден преживяванията си дори и при невъзможни за писане условия: на
приклада на пушката или на коляно по време на почивка. Стенографското
умение му дава възможност да пише бързо, да събере много информация
на
малко страници и писаното да не може да бъде прочетено от всеки,
отбелязва Милкана Бошнакова. Двама специалисти са разчитали,
независимо един от друг, стенографските бележници на Яворов -
Карамфил
Матев от Народното събрание и Виолета Божкова от Народната
библиотека.
..
За пръв път в това издание е направено пълното разчитане на
стенографските бележки на П. К. Яворов и това с основание ще
предизвика интерес най-вече сред историците - изследователи на
Македонския въпрос, тъй като поетът използва стенография най-много
като четник в Македония през 1903 г. Любопитно е откъде Яворов знае
стенография?
Поетът учи една година стенография като ученик в Пловдивската мъжка
гимназия "Александър I" през 1891/1892 г. и единственият засега
сигурен източник, доказващ това, е класната книга. Там е отразено, че
през септември 1891 г. ученикът Пейо Тотев получава "много добър по
латински език, стенография и аритметика". Не по-малко любопитен е
въпросът кой е учителят на Яворов по стенография. От 1885 г. до 1905
г. преподавател по стенография в Пловдивската мъжка гимназия е
създателят на българската стенография словенецът Антон Безеншек.
Най-вероятно Безеншек е учил младия Яворов на стенографско изкуство в
Пловдивската гимназия.
Възможно е придобитите знания по стенография да са помагали на Яворов
и по-рано, но със сигурност са му от полза през 1903 г. Тогава 25-
годишният поет е четник в четата на Гоце Делчев и списва вестника
"Свобода или смърт" в поробена Македония в продължение на повече от
четири месеца. Преследвания, потери, сражения, предателства и въпреки
това Яворов записва в бележника всеки ден преживяванията си дори и
при
невъзможни за писане условия: на приклада на пушката или на коляно по
време на почивка. Част от бележниците са разчетени по поръка на Ганка
Найдeнова още през 50-те години на ХХ в. и цитирани в двете издания
на
"Летописа". В това издание цели страници са ново-дешифрирани и се
публикуват за пръв път. Двама специалисти са разчитали,
независимо един от друг, стенографските бележници на Яворов -
Карамфил
Матев от Народното събрание и Виолета Божкова от Народната
библиотека.
Милкана Бошнакова акцентира специално, че един от най-важните моменти
в разчитането на бележниците е уточняването на думите на Гоце Делчев,
записани от Яворов на 12 януари 1903 г., "Дел[ч]ев: Ще продерем това
було и ще грейне слънцето на свободата, но на българско[то]
слънце." (Досегашното разчитане е следното: "Ще продерем това було.
Ще
грейне слънцето на свободата, не на всяко слънце...") Различието е
съществено - добре е, че изданието е факсимилно, и всеки, който се
съмнява в новоразчетения текст, може веднага да свери с оригинала,
подчерта тя.
http://groups.google.com/group/macedonia-discussion-group/browse_thread/thread/b35b258944fb797b
Чефо
Feb 4, 2008, 11:16:55 AM2/4/08
to Macedonia Discussion Group
Още към темата:
ИСТИНСКАТА ГОРЕЩА НОВИНА
обаче е новото дешифриране на стенографския запис, който Яворов е
направил на думите, произнесени от Гоце Делчев при преминаването през
границата на 12 януари 1903 г. "Ще продерем това було и ще грейне
слънцето на слободата, но на българско (то) слънце" - заявява
идеологът на българското национално освобождение в Македония.
- В новия си вариант текстът коренно се различава от старото
дешифриране - подчертава Милкана Бошнакова, - В него изразът "но на
българското слънце" преди е бил дешифриран погрешно като "не на всяко
слънце". Предполагам, че това ще предизика дебати в Скопие, но такива
са фактите, пред които и на боговете се налага да замълчат.
ИМАТ ДУМАТА СПЕЦИАЛИСТИТЕ
Стенографите, които са осъществили дешифрирането на двата стенографски
бележника, са Карамфил Матев и Виолета Божкова. Първият от тях е
известен представител в българската бързописна школа, дългогодишен
стенограф на Министерския съвет, а в момента - на Народното събрание,
председател е на Националното сдружение на стенографите, машиописците
и компютърните оператори в България. Втората е секретар сътрудник на
директорката на Народната библиотека "Кирил и Методий", известна със
своя перфектен и автентичен усет към бързописа.
- Човек не може да не се вълнува, когато се докосне до написаното от
ръката Яворова - казва Карамфил Матев, като припомня, че поетът е бил
достатъчно обигран в стенографското писмо. Като ученик в Пловдивската
мъжка гимназия през 1891/1892 г. той учи стенография при бащата на
българския бързопис словенеца Антон Безеншек.
На въпроса за дешифрирането на произнесените от Гоце Делчев слова,
стенографирани от Яворов, Карамфил Матев отвръща без емоционално
предубеждение:
- Стори ми се, че в текста на Гоце Делчев, дешифриран и публикуван в
летописа на Ганка Найденова, има някакво несъответствие. После, като
съпоставихме разчетеното от колежката и моето, се уверихме, че двете
версии съвпадат. Съкращението "българин, българско" е сигла, създадена
още от Безеншек. Тя не може да има друго съдържание.
- След като въпросната сигла се дешифрира с едно и също съдържание, не
виждам кой е проблемът - прецизира Виолета Божкова. - Не бива да се
пренебрегва и фактът, че Македонското освободително движение е
неразделно свързано с България - заключава специалистката, споделяйки
радостта си, че в скоро време ще може да държи в ръцете си безценната
нова книга. - Досега съм се прекланяла пред поета Яворов. И преди
разчитането на стенографските дневници на Яворов, знаех, че той е и
голям българин, патриот и революционер. Сега съм напълно уверена в
това. А извършеното от тримата специалисти наистина обогатява
представата ни за него. Разкрива го в нова светлина. И слава богу, че
все още има люде, готови "на ползу роду болгарскому" да пазят родната
ни история, да търсят, да откриват в нея нови страници, да ни правят
повече българи отвсякога.
http://www.duma.bg/2008/0108/120108/kultura/cul-4.html
Явно това, което е подразнило Влахов-Мицов е било патосът на Дума...
Прилошало му е от това, че ще го "правят българин повече отвсякога" и
като специалист по стенография е решил да се заема с въпроса...:)
Някой разлиствал ли е вече това фототипно издание?
http://frognews.bg/Frog/index.php?option=com_content&task=view&id=4214&Itemid=123
За пръв път е направено пълно разчитане на стенографските бележници на
П. К. Яворов и това с основание ще предизвика интерес най-вече сред
историците - изследователи на Македонския въпрос, тъй като поетът
използва стенография най-много като четник в Македония през 1903 г.
Яворов записва в бележника всеки ден преживяванията си дори и при
невъзможни за писане условия: на приклада на пушката или на коляно по
време на почивка. Стенографското умение му дава възможност да пише
бързо, да събере много информация на малко страници и писаното да не
може да бъде прочетено от всеки, отбелязва още изследователката. Двама
веднага да свери с оригинала", подчертава Бошнакова.
On Feb 4, 2:08 pm, "Комитата" <komit...@gmail.com> wrote:
> СТЕФАН ВЛАХОВ - МИЦОВ ОТКРИВА НОВ ФАЛСИФИКАТ НА БУГАРСКИ ИСТОРИЧАРИ
> Јаворов ревидиран, Делчев побугарчен!
>
> http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&Articl...
ИСТИНСКАТА ГОРЕЩА НОВИНА
обаче е новото дешифриране на стенографския запис, който Яворов е
направил на думите, произнесени от Гоце Делчев при преминаването през
границата на 12 януари 1903 г. "Ще продерем това було и ще грейне
слънцето на слободата, но на българско (то) слънце" - заявява
идеологът на българското национално освобождение в Македония.
- В новия си вариант текстът коренно се различава от старото
дешифриране - подчертава Милкана Бошнакова, - В него изразът "но на
българското слънце" преди е бил дешифриран погрешно като "не на всяко
слънце". Предполагам, че това ще предизика дебати в Скопие, но такива
са фактите, пред които и на боговете се налага да замълчат.
ИМАТ ДУМАТА СПЕЦИАЛИСТИТЕ
Стенографите, които са осъществили дешифрирането на двата стенографски
бележника, са Карамфил Матев и Виолета Божкова. Първият от тях е
известен представител в българската бързописна школа, дългогодишен
стенограф на Министерския съвет, а в момента - на Народното събрание,
председател е на Националното сдружение на стенографите, машиописците
и компютърните оператори в България. Втората е секретар сътрудник на
директорката на Народната библиотека "Кирил и Методий", известна със
своя перфектен и автентичен усет към бързописа.
- Човек не може да не се вълнува, когато се докосне до написаното от
ръката Яворова - казва Карамфил Матев, като припомня, че поетът е бил
достатъчно обигран в стенографското писмо. Като ученик в Пловдивската
мъжка гимназия през 1891/1892 г. той учи стенография при бащата на
българския бързопис словенеца Антон Безеншек.
На въпроса за дешифрирането на произнесените от Гоце Делчев слова,
стенографирани от Яворов, Карамфил Матев отвръща без емоционално
предубеждение:
- Стори ми се, че в текста на Гоце Делчев, дешифриран и публикуван в
летописа на Ганка Найденова, има някакво несъответствие. После, като
съпоставихме разчетеното от колежката и моето, се уверихме, че двете
версии съвпадат. Съкращението "българин, българско" е сигла, създадена
още от Безеншек. Тя не може да има друго съдържание.
- След като въпросната сигла се дешифрира с едно и също съдържание, не
виждам кой е проблемът - прецизира Виолета Божкова. - Не бива да се
пренебрегва и фактът, че Македонското освободително движение е
неразделно свързано с България - заключава специалистката, споделяйки
радостта си, че в скоро време ще може да държи в ръцете си безценната
нова книга. - Досега съм се прекланяла пред поета Яворов. И преди
разчитането на стенографските дневници на Яворов, знаех, че той е и
голям българин, патриот и революционер. Сега съм напълно уверена в
това. А извършеното от тримата специалисти наистина обогатява
представата ни за него. Разкрива го в нова светлина. И слава богу, че
все още има люде, готови "на ползу роду болгарскому" да пазят родната
ни история, да търсят, да откриват в нея нови страници, да ни правят
повече българи отвсякога.
http://www.duma.bg/2008/0108/120108/kultura/cul-4.html
Явно това, което е подразнило Влахов-Мицов е било патосът на Дума...
Прилошало му е от това, че ще го "правят българин повече отвсякога" и
като специалист по стенография е решил да се заема с въпроса...:)
Някой разлиствал ли е вече това фототипно издание?
http://frognews.bg/Frog/index.php?option=com_content&task=view&id=4214&Itemid=123
За пръв път е направено пълно разчитане на стенографските бележници на
П. К. Яворов и това с основание ще предизвика интерес най-вече сред
историците - изследователи на Македонския въпрос, тъй като поетът
използва стенография най-много като четник в Македония през 1903 г.
Яворов записва в бележника всеки ден преживяванията си дори и при
невъзможни за писане условия: на приклада на пушката или на коляно по
време на почивка. Стенографското умение му дава възможност да пише
бързо, да събере много информация на малко страници и писаното да не
специалисти са разчитали, независимо един от друг, стенографските
бележници на Яворов - Карамфил Матев от Народното събрание и Виолета
Божкова от Народната библиотека. Милкана Бошнакова акцентира
специално, че един от най-важните моменти в разчитането на бележниците
е уточняването на думите на Гоце Делчев, записани от Яворов на 12
януари 1903 г., "Дел[ч]ев: Ще продерем това було и ще грейне слънцето
на свободата, но на българско[то] слънце." (Досегашното разчитане е
следното: "Ще продерем това було. Ще грейне слънцето на свободата, не
на всяко слънце...") „Различието е съществено - добре е, че изданието
е факсимилно и всеки, който се съмнява в новоразчетения текст, може
бележници на Яворов - Карамфил Матев от Народното събрание и Виолета
Божкова от Народната библиотека. Милкана Бошнакова акцентира
специално, че един от най-важните моменти в разчитането на бележниците
е уточняването на думите на Гоце Делчев, записани от Яворов на 12
януари 1903 г., "Дел[ч]ев: Ще продерем това було и ще грейне слънцето
на свободата, но на българско[то] слънце." (Досегашното разчитане е
следното: "Ще продерем това було. Ще грейне слънцето на свободата, не
на всяко слънце...") „Различието е съществено - добре е, че изданието
веднага да свери с оригинала", подчертава Бошнакова.
On Feb 4, 2:08 pm, "Комитата" <komit...@gmail.com> wrote:
> СТЕФАН ВЛАХОВ - МИЦОВ ОТКРИВА НОВ ФАЛСИФИКАТ НА БУГАРСКИ ИСТОРИЧАРИ
> Јаворов ревидиран, Делчев побугарчен!
>
Комитата
Feb 4, 2008, 12:44:30 PM2/4/08
to Macedonia Discussion Group
Супер коментар, Бугараш, браво!
> http://frognews.bg/Frog/index.php?option=com_content&task=view&id=421...
> ...
>
> read more »
>
> read more »
Bugarash
Feb 4, 2008, 1:22:56 PM2/4/08
to Macedonia Discussion Group
Някой разлиствал ли е вече това фототипно издание?
Виждал съм го, има го в повечето книжарници, като обикновено върху
него е поставен специален акцент. Много приятно издание, твърди
корици, форматът по-скоро наподобява на албум. Наподобява изданието на
личното тефтерче на Васил Левски - всяка страница е на отделен лист, а
отстрани е изнесена транскрипция на написаното, пък било то и
драскулки и отделни думи.
В тази връзка, скоро прочетох едно изследване на Цочо Билярски за
дружбата между Яворов и Александров, която препоръчвам на всички:
http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=4274
Гримнир
Feb 4, 2008, 3:04:33 PM2/4/08
to Macedonia Discussion Group
Bugarash, дали книгата все още може да се купи от посочения линк.
Защото от известно време я търся по всевъзможни книжарници без никакъв
успех.
Защото от известно време я търся по всевъзможни книжарници без никакъв
успех.
Bugarash
Feb 4, 2008, 3:23:55 PM2/4/08
to Macedonia Discussion Group
Аз лично я купих преди няма и две седмици от Български книжици в
градинката на Кристал.
На страницата им все още я има, би трябвало и в самата книжарница да е
в наличност.
http://knigabg.com/index.php?page=book&id=6199
градинката на Кристал.
На страницата им все още я има, би трябвало и в самата книжарница да е
в наличност.
http://knigabg.com/index.php?page=book&id=6199
Чефо
Feb 5, 2008, 11:00:01 AM2/5/08
to Macedonia Discussion Group
Жалко, заявеното за днес продължение на скандалните разкрития на
Влахов-Мицов от вчерашния "Време": "Утре: Големи фалсификати со една
цртичка" не е излязло онлайн... Може би утре?
Влахов-Мицов от вчерашния "Време": "Утре: Големи фалсификати со една
цртичка" не е излязло онлайн... Може би утре?
Комитата
Feb 6, 2008, 9:23:26 AM2/6/08
to Macedonia Discussion Group
Целият брой го няма онлайн
Но затова пък третата част вече се вижда:
http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=8&tabid=1&EditionID=1314&ArticleID=84506
СТЕФАН ВЛАХОВ-МИЦОВ ОТКРИВА НОВ ФАЛСИФИКАТ НА БУГАРСКИТЕ ИСТОРИЧАРИ
(3)
На лагата куси и се - стенограмите
Професор д-р Стефан Влахов-Мицов за „Време“ го анализира „откритието“
на неговите бугарски колеги, кои „уточнувајќи“ ги стенограмите на Пејо
Јаворов, биографот на Гоце Делчев, го откриле „бугарскиот карактер“ на
идеологот на македонската револуционерна борба. Се работи за
интервенција на бугарски историчари во новото фототипно издание
„Личните дневници на П. К. Јаворов“. Уште во предговорот на Зборникот
се јавуваат сомневања за недобронамерноста на преводот, каде што
составувачката Милкана Бошнакова изјавува: - Сигурна сум дека
уточнувањето на зборовите на Гоце Делчев, запишани од Јаворов на 12
јануари 1903 година, ќе предизвика радост во секое бугарско срце.
Фрази од таков вид прават од стручњаците обични националистички
пропагатори. Немајќи можности да се запознаеме со вистинските зборови
на Гоце Делчев, стенографскиот дневник на Јаворов е интересен од уште
два клучни моменти. Првиот, запис од 23 мај 1903 годинана, гласи: Веќе
на врв на границата, Франц ја обединува Бугарија и Македонија, Ангелов
ја става границата на Олимп, Никола Наумов протестира: Македонија за
Македонците. Во тоа време Јаворов е во четата на Сандански, а
споменатиот Наумов, кој се спротивставува на соединувањето на
Македонија кон Бугарија, е револуционерен деец од Штип. Во запис од
Борово, од 25 март 1903 година, Јаворов соопштува дека откако не можел
повеќе да престојува во тоа село и да се печати весникот „Слобода или
смрт“, „...решил да замине во бугарско“. Тој израз го повторува
двапати, а еднаш и е подвлечен. Определбата „бугарско“ покажува дека
во тој момент поетот прави разлика меѓу бугарско и македонско. Уште
послаткоречив е еден текст на Јаворов, кој се наоѓа во Дневникот број
7, наречен Втор софиски дневник. Тој текст на бугарски јазик е запишан
во април 1904 година и гласи: С. Арменско, Битолско. Помлад офицер Али
Зејфула-бег и напишал на својата жена: Ако не беше ти и мојата љубов
кон тебе, веднаш би преминал на страната на Македонците, толку ми се
омразени моите другари со ужасните злосторства што ги вршат над
тукашниот мирен народ. Наместо заклучок, ќе се повикам на три народни
поговорки: „Итра лисица во стапица“, „И волот рие, ама земјата на
грбот му паѓа“ и „Куче што не знае да лае го втерува волкот во
кошарата“. Во целост тие се однесуваат на современите бугарски
националисти и нивната лекоумна пропаганда.
Но затова пък третата част вече се вижда:
http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=8&tabid=1&EditionID=1314&ArticleID=84506
СТЕФАН ВЛАХОВ-МИЦОВ ОТКРИВА НОВ ФАЛСИФИКАТ НА БУГАРСКИТЕ ИСТОРИЧАРИ
(3)
На лагата куси и се - стенограмите
Професор д-р Стефан Влахов-Мицов за „Време“ го анализира „откритието“
на неговите бугарски колеги, кои „уточнувајќи“ ги стенограмите на Пејо
Јаворов, биографот на Гоце Делчев, го откриле „бугарскиот карактер“ на
идеологот на македонската револуционерна борба. Се работи за
интервенција на бугарски историчари во новото фототипно издание
„Личните дневници на П. К. Јаворов“. Уште во предговорот на Зборникот
се јавуваат сомневања за недобронамерноста на преводот, каде што
составувачката Милкана Бошнакова изјавува: - Сигурна сум дека
уточнувањето на зборовите на Гоце Делчев, запишани од Јаворов на 12
јануари 1903 година, ќе предизвика радост во секое бугарско срце.
Фрази од таков вид прават од стручњаците обични националистички
пропагатори. Немајќи можности да се запознаеме со вистинските зборови
на Гоце Делчев, стенографскиот дневник на Јаворов е интересен од уште
два клучни моменти. Првиот, запис од 23 мај 1903 годинана, гласи: Веќе
на врв на границата, Франц ја обединува Бугарија и Македонија, Ангелов
ја става границата на Олимп, Никола Наумов протестира: Македонија за
Македонците. Во тоа време Јаворов е во четата на Сандански, а
споменатиот Наумов, кој се спротивставува на соединувањето на
Македонија кон Бугарија, е револуционерен деец од Штип. Во запис од
Борово, од 25 март 1903 година, Јаворов соопштува дека откако не можел
повеќе да престојува во тоа село и да се печати весникот „Слобода или
смрт“, „...решил да замине во бугарско“. Тој израз го повторува
двапати, а еднаш и е подвлечен. Определбата „бугарско“ покажува дека
во тој момент поетот прави разлика меѓу бугарско и македонско. Уште
послаткоречив е еден текст на Јаворов, кој се наоѓа во Дневникот број
7, наречен Втор софиски дневник. Тој текст на бугарски јазик е запишан
во април 1904 година и гласи: С. Арменско, Битолско. Помлад офицер Али
Зејфула-бег и напишал на својата жена: Ако не беше ти и мојата љубов
кон тебе, веднаш би преминал на страната на Македонците, толку ми се
омразени моите другари со ужасните злосторства што ги вршат над
тукашниот мирен народ. Наместо заклучок, ќе се повикам на три народни
поговорки: „Итра лисица во стапица“, „И волот рие, ама земјата на
грбот му паѓа“ и „Куче што не знае да лае го втерува волкот во
кошарата“. Во целост тие се однесуваат на современите бугарски
националисти и нивната лекоумна пропаганда.
Търновец
Feb 6, 2008, 9:39:32 AM2/6/08
to Macedonia Discussion Group
Абе много ми прилича стила му на писане на Влаоски-Мицоски на един наш
съфорумник :)))
„Итра лисица во стапица“,
„И волот рие, ама земјата на грбот му паѓа“
On Feb 6, 4:23 pm, "Комитата" <komit...@gmail.com> wrote:
> Целият брой го няма онлайн
> Но затова пък третата част вече се вижда:
>
> http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=8&tabid=1&Editio...
съфорумник :)))
„Итра лисица во стапица“,
„И волот рие, ама земјата на грбот му паѓа“
„Куче што не знае да лае го втерува волкот во
кошарата“
кошарата“
"На лагата куси и се"
Много поговорка , много нещо ! :))))
On Feb 6, 4:23 pm, "Комитата" <komit...@gmail.com> wrote:
> Целият брой го няма онлайн
> Но затова пък третата част вече се вижда:
>
Чефо
Feb 6, 2008, 11:32:00 AM2/6/08
to Macedonia Discussion Group
"Тој израз го повторува двапати, а еднаш и е подвлечен. Определбата
„бугарско“ покажува дека во тој момент поетот прави разлика меѓу
бугарско и македонско."
Невероятно!
„бугарско“ покажува дека во тој момент поетот прави разлика меѓу
бугарско и македонско."
On Feb 6, 3:23 pm, "Комитата" <komit...@gmail.com> wrote:
> Целият брой го няма онлайн
> Но затова пък третата част вече се вижда:
>
>
> - Show quoted text -
Tchavdar
Feb 6, 2008, 12:27:03 PM2/6/08
to Macedonia Discussion Group
Pa neverovatno, kako inaku da e? Toa se vrvni nauchnici, ne e
zaebancija.
> > > >http://knigabg.com/index.php?page=book&id=6199-Hide quoted text -
>
> > - Show quoted text -- Hide quoted text -
zaebancija.
>
> > - Show quoted text -- Hide quoted text -
Bugarash
Feb 6, 2008, 1:09:22 PM2/6/08
to Macedonia Discussion Group
Ха, попаднах на интересен материал за Мицов от 2005 г. Човекът връчва
награди за народни будители...
http://www.slovesa.net/index.php?id=725
награди за народни будители...
http://www.slovesa.net/index.php?id=725
Bugarash
Feb 7, 2008, 4:35:43 PM2/7/08
to Macedonia Discussion Group
Reply all
Reply to author
Forward
0 new messages