хайдушките архиви на Яворов

[Bugarash]

Намериха хайдушките архиви на Яворов

Чернови на стихове, откровения и страхове на поета излизат за първи
път във факсимилно издание


Уникални лични бележници на Пейо К. Яворов излизат с клеймото на
издателство "Захарий Стоянов" за радост на библиоманите, които за
първи път ще се докоснат до най-съкровените мисли на поета. От дебюта
му на полето на литературата, през годините на македонските борби, в
които той е четник и войвода, до последните му мигове, когато е сляп и
изоставен от приятели и близки. Бележниците съдържат и чернови на
много негови стихове - публикувани и непубликувани, както и
стенографски описания на битки и поражения в любимата му Македония.
Досега са излизали факсимилни издания на тефтерчетата на Васил Левски
и Христо Ботев и бележниците на Яворов със сигурност ще са любопитни
за всички, които обичат поезията му.

Всеки документ, принадлежащ на един от най-големите поети на България
Пейо К. Яворов, е безценен. Добрата новина е, че голяма част от
документалното наследство на поета е съхранена, макар и разпръсната в
различни архиви и музеи в страната. Сред стотиците документи, останали
от Яворов, особено място заемат 9-те му лични бележника, които се
съхраняват в Български исторически архив при Народната библиотека "Св.
св. Кирил и Методий". Част от съдържанието на бележниците е познато -
то е публикувано в събраните съчинения на Яворов,
издадени още през 30-те и 40-те години на ХХ в. от приятеля и издателя
му Владимир Василев и от племенницата му Ганка Найденова. Друга част,
макар и фрагментарно, става достояние на публиката от двете издания на
огромния труд на Ганка Найденова-Стоилова "П. К. Яворов. Летопис за
живота и творчеството му". Дори и след обнародването на второто
издание на "Летописа" през 1986 г., значителното от съдържанието на
бележниците остава неизвестно за читателите.
Ст. н. с. Милкана Бошнакова, изследователката на бележниците, казва,
че мечтае за това издание от 1996 г. - от мига, когато за пръв път е
видяла оригиналните бележници на Яворов. За реализирането на мечтата
са помогнали много хора. Между тях са Тодор Иванов от Фондация
"Яворов", кметовете на Чирпан, Поморие и Гоце Делчев - прегърнали
идеята и спонсорирали изданието, ръководството и колегите от Народната
библиотека "Св. св. Кирил и Методий", доц. Димитър Веселинов от
Софийския университет, консултирал преводите от френски език, двамата
отлични стенографи Карамфил Матев и Виолета Божкова.
За почитателите на Яворов е важно да добият визуална представа за
личните му бележници - с всички задрасквания и поправки, с грешките,
вмъкванията, повторенията. Отдавна изследването на творческия процес
при големите таланти е практика в света. Ако за всеки човек личният
бележник не е просто вещ, а добър приятел и изповедник (времето преди
навлизането на компютрите - сега е друго), то за значимите личности в
литературата и историята стойността на този вид документи е
изключителна, особено когато в бележника се водят и записки от
дневник. Това прави и Яворов в някои от личните си бележници: шест от
тях са изпълнени с поезия - различни варианти на стихотворения и
поеми, замисли за нови творби, поетични мотиви и хрумвания.
Два от бележниците са посветени на Македония и са изпълнени със
записки от дейността му като четник през 1903 г. и като войвода на
чета в навечерието на Балканската война през 1912 г. Един от
бележниците е от пътуването на поета в Женева през 1904 г.
Това факсимилно издание трябва да стане реалност и по още една
наложителна причина - нетрайността на хартията и мастилото, масово
използвани при създаване на документи през ХIХ и ХХ в.
През 1995 г. Ганка Найденова-Стоилова дарява на Народната библиотека
"Св. св. Кирил и Методий" в София Яворовия архив, съдържащ над 2100
документа. Сред материалите са много лични документи, включително и 9-
те негови бележника.
При дарението Ганка Найденова-Стоилова поставя условие 10 години
архивът да не се използва от служители на библиотеката и от външни
лица без нейно разрешение, а след смъртта й правото на контрол
принадлежи на дъщеря й Явора Стоилова. Така че след кончината й през
1999 г. Явора отменя забраната. Хронологическият отрязък от време,
през който поетът изписва бележниците, е почти 15 години. Първият му
запис е на 20 ноември 1899 г. в Поморие, а най-късният е от 26
февруари 1914 г. в София. Тези петнадесет години са фактически най-
значимите и плодотворни в неговия живот - от годината, когато излизат
първите му публикации в сп. "Мисъл" и той става новото българско
поетично явление, до смъртта му. В тефтерите поетът е записал над 50
свои стихотворения. Повечето от редакциите на творбите са съвършено
непознати и с основание ще предизвикат интерес сред специалистите. Има
стихотворения с две и три редакции, но най-много варианти съществуват
на "Нощ" - 9, с многобройни поправки и зачертавания. Този факт е силно
доказателство срещу тезата на Михаил Арнаудов, че Яворов почти не
преработва произведенията си, защото творческият акт при него е
предимно мисловен и той записва вече окончателно оформени стихове.
Почти във всички бележници има записи на идеи за различни творби - на
"Градушка", "На нивата", на драмата "Индже", на нереализирани
произведения.
За пръв път в това издание е направено пълното разчитане на
стенографските бележки на П. К. Яворов и това с основание ще
предизвика интерес най-вече сред историците - изследователи на
Македонския въпрос, тъй като поетът използва стенография най-много
като четник в Македония през 1903 г. Любопитно е откъде Яворов знае
стенография?
Поетът учи една година стенография като ученик в Пловдивската мъжка
гимназия "Александър I" през 1891/1892 г. и единственият засега
сигурен източник, доказващ това, е класната книга. Там е отразено, че
през септември 1891 г. ученикът Пейо Тотев получава "много добър по
латински език, стенография и аритметика". Не по-малко любопитен е
въпросът кой е учителят на Яворов по стенография. От 1885 г. до 1905
г. преподавател по стенография в Пловдивската мъжка гимназия е
създателят на българската стенография словенецът Антон Безеншек.
Най-вероятно Безеншек е учил младия Яворов на стенографско изкуство в
Пловдивската гимназия.
Възможно е придобитите знания по стенография да са помагали на Яворов
и по-рано, но със сигурност са му от полза през 1903 г. Тогава 25-
годишният поет е четник в четата на Гоце Делчев и списва вестника
"Свобода или смърт" в поробена Македония в продължение на повече от
четири месеца. Преследвания, потери, сражения, предателства и въпреки
това Яворов записва в бележника всеки ден преживяванията си дори и при
невъзможни за писане условия: на приклада на пушката или на коляно по
време на почивка. Част от бележниците са разчетени по поръка на Ганка
Найдeнова още през 50-те години на ХХ в. и цитирани в двете издания на
"Летописа". В това издание цели страници са ново-дешифрирани и се
публикуват за пръв път.
Интересен е фактът, че според личното свидетелство на Яворов в
"Хайдушки копнения" от трите му похода в Македония би трябвало да има
три тефтерчета със стенографски записи, а в момента налице е само едно
(т.нар. II стенографски бележник е от пътуването му до Женева): "Три
похода - и пред мен стоят, пропити от миризма на машинена чанта, три
бележника в оръфани черни корици. Стотици стенографически редове,
писани някога с весела безгрижност или мрачни предчувствия, при масата
на някой учител или върху приклада на пушката, край задимено селско
огнище или под зелен хайдушки шатър в планината..." Най-вероятно е
имало стенографски бележник от първото му влизане като четник в
Македония през февруари 1902 г., който е изгубен. Сигурно е
съществувал и втори бележник от 1903 г., защото записите в I
стенографски (Бел. No.4) спират до 26 май. Яворов остава в поробената
територия до началото на юли 1903 г. От преживяванията му през този
месец и половина, отразени в "Хайдушки копнения", би трябвало да има и
стенографски записи. Можем само да съжаляваме, че такъв интересен
документ - първоизвор за състоянието на ВМОРО след убийството на Гоце
Делчев и изострянето на отношенията между Яворов и Яне Сандански, е
изгубен.

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-01-11&article=217519



Бележниците на Яворов разкриват нови моменти за живота и творчеството
му


12.01.2008
Всяко докосване до оригинален документ, свързан с големите личности на
България, е особено вълнуващо за мен не само като историк, а и докосва
сърцето ми. Това каза специално за БГНЕС Милкана Бошнакова, завеждащ
отдел "Български исторически архив" на Народната библиотека "Св. св.
Кирил Методий".

Ст. н. с. Милкана Бошнакова е изследователката на бележниците на поета
Пейо Яворов, разчела е текстовете и е съставител, автор на увода и
коментара към книгата с първата им публикация на издателство "Захарий
Стоянов". Досега са излизали факсимилни издания на тефтерчетата на
Васил Левски и Христо Ботев, по които тя също е работила в 20-
годишната си работа в този отдел на Народната библиотека. Бошнакова
сподели, че мечтае за това издание от 1996 г., от мига, когато за пръв
път е видяла оригиналните бележници на Яворов. А има и един особен
сантимент, защото корените на баща й са от Чирпан, родния град на
Яворов. Всеки документ, принадлежащ на Пейо К. Яворов, е безценен,
категорична е тя. Сред стотиците документи, излезли изпод ръката на П.
К. Яворов, особено място заемат личните му бележници. Те са 9 на брой
и се съхраняват в Български исторически архив при Народната
библиотека, уточни историчката. През 1995 г. Ганка Найденова-Стоилова,
племенница на поета, чието семейство ги е съхранявало 60 години, дари
на Народната библиотека "Яворовия архив", съдържащ над 2100 документа,
събирани през целия й съзнателен живот. Сред материалите са много
лични документи на Яворов, включително и 9-те негови бележника, посочи
Бошнакова. Ганка Найденова-Стоилова тогава поставя условие при
дарението: "? до 10 (десет) години този архив не може да бъде ползван
от служители на Библиотеката, нито от външни лица без мое (на Ганка
Найденова ) разрешение. След смъртта ми предоставям правото на контрол
на дъщеря ми Явора Василева Стоилова". Архивът бе обработен, но
поставен под запрещение за ползване в срок от десет години. Седем
години по-късно, през ноември 2002 г., след смъртта на Ганка
Найденова, нейната дъщеря Явора Стоилова отменя поставената възбрана
за използването на архива на П. К. Яворов, уточни историчката.
Хронологическият отрязък от време, през който поетът използва
бележниците, е почти 15 години. Най-ранната дата, на която прави запис
в един от бележниците си, е 20 ноември 1899 г. в Поморие - в първи
Анхиалски бележник, а най-късната е 26 февруари 1914 г. в София - във
втори Софийски бележник, допълни Бошнакова. Тя специално подчерта, че
поетът е имал изключително красив и четлив почерк и е владеел
стенография. По-голямата част от съдържанието на бележниците е
ръкописи на поетични произведения - поетът е записал в тях повече от
50 свои стихотворения, без да влизат в това число различните редакции
на някои от тях. Повечето от редакциите на творбите са съвършено
непознати и с основание ще предизвикат интерес сред специалистите. Има
стихотворения с две и три редакции, но най-много варианти съществуват
на забележителната творба "Нощ" - 9 на брой, при това записани с
многобройни поправки и зачертавания. Този факт е силно доказателство
срещу тезата на Михаил Арнаудов, че Яворов почти не преработва
произведенията си, защото творческият акт при него е предимно мисловен
и той записва на книга вече окончателно оформени стихове. Напротив -
личните бележници на поета са илюстрация за нелек творчески процес и
за високите художествени критерии, които си е поставял - на много
места окончателният текст е върху тройно задраскване, убедена е
изследователката. За пръв път е направено пълно разчитане на
стенографските бележници на П. К. Яворов и това с основание ще
предизвика интерес най-вече сред историците - изследователи на
Македонския въпрос, тъй като поетът използва стенография най-много
като четник в Македония през 1903 г. Яворов записва в бележника всеки
ден преживяванията си дори и при невъзможни за писане условия: на
приклада на пушката или на коляно по време на почивка. Стенографското
умение му дава възможност да пише бързо, да събере много информация на
малко страници и писаното да не може да бъде прочетено от всеки,
отбелязва Милкана Бошнакова. Двама специалисти са разчитали,
независимо един от друг, стенографските бележници на Яворов - Карамфил
Матев от Народното събрание и Виолета Божкова от Народната библиотека.
Милкана Бошнакова акцентира специално, че един от най-важните моменти
в разчитането на бележниците е уточняването на думите на Гоце Делчев,
записани от Яворов на 12 януари 1903 г., "Дел[ч]ев: Ще продерем това
було и ще грейне слънцето на свободата, но на българско[то]
слънце." (Досегашното разчитане е следното: "Ще продерем това було. Ще
грейне слънцето на свободата, не на всяко слънце...") Различието е
съществено - добре е, че изданието е факсимилно, и всеки, който се
съмнява в новоразчетения текст, може веднага да свери с оригинала,
подчерта тя.
На 17 януари от 16.30 часа във фоайето на Народната библиотека от
16.30 часа ще открие изложбата по повод 130 години от рождението на
поета под надслов "Посвещението на Яворов". /БГНЕС

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1147256