Житейский път едного Галичанина... дървар - кираджия - овчар - бакалин - фабрикар на захарни изделия
112 views
Skip to first unread message
Чефо
Oct 30, 2008, 6:36:33 PM10/30/08
to Macedonia Discussion Group
Комикс невъзможен
Калин Донков
В Трявна, в Даскаловата къща, е разположена една сбирка на резбаря
Генчо Марангозов. Признавам, че нямам "апаратура" за дърворезбата или,
както се говори, тя не ме "докосва". Оценявам майсторлъка и толкова.
Самата Даскалова къща е култово място: там - преди двеста години! - се
е състоял облогът между майстора и калфата, който става сюжет на
"Майстори" от Рачо Стоянов. Нашите майки и бащи са на тази пиеса
въздишали и страдали. "Конкурсните" тавани още стоят в двете съседни
одаи. Те са вече не само в историята на Трявна, но и в историята на
българската литература.
Читателят, ако е кръстосвал нататък, сигурно знае и повече от мен. А
сбирката, за която споменах, е някак странна, извън традицията и
представите за резбарското изкуство - доколкото тези представи са
пълни именно с тавани и иконостаси. В нея има дървени скулптури на
царе от миналото, портрети на монарсите след Освобождението. На мен
това ми идва малко в повече. Но има и два необикновени сюжета, пред
които досега не бях се застоявал - инак нямаше тъй да ме замислят.
Единият изобразява сключването на
договора между поръчителя и майстора -
двамата са с чаши в ръка, чукат се в знак на постигнато съгласие. С
тънко острие е въведено съдържанието на поръчката: фигури на царе от
Първото и Второто българско царство, релефи на царете от Третото,
картини от Балканската и Европейската война, патриоти, които са
жертвали живота си за българския народ "и др. антични изработки".
Дърворезбата е изпълнена след предаването на готовата поръчка - на 1.V.
1920 г. (Значи, творбите от списъка са били завършени и някои от тях
просто са се изгубили.) В нея е записано също, че всичките тези
предмети на изкуството са били предназначени за къщата на поръчителя
на ул. "Отец Паисий" 43 в София и са изпълнени "по диктовката на
Идеатора (Господаря) А. М. Чальовски".
Трогателната патриотична идея на софийския индустриалец Аврам
Чальовски съвсем не е поводът за тази петъчна колонка. Самият
Чальовски е бил популярна личност в своето време: шоколадите, халвата
и другите сладости на неговите фабрики в Бургас и в София са му
осигурявали и известност, и почит. Вестниците го наричали
"Българският Форд" -
заради неговото невероятно издигане от социалното дъно до небесата на
стопанския живот. Бил е щедър, строг и мъдър човек - това може да се
прочете в интернет и аз там го и намерих. Но първо го научих от
другото "биографично" пано, което виси на стената в същата тревненска
колекция.
Днес този странен резбован "комикс" удостоверява един забравен морал,
според който трудът е висша добродетел и единствен път към върха, с
който човек следва да се гордее. В четири композиции е предаден
житейският път на героя. Има пояснителни надписи за предпазване от
грешка. (Те заместват "балончетата", с които героите в този "жанр" се
изразяват.) Картинките са подредени хронологично.
"От 10 - 15 год. възраст дървар." Момчето е с брадва на лакът, пред
него две натоварени магаренца, зад него планини. Вероятно това е
родният му Галичник в Западна Македония.
"От 15 - 25 год. възраст кираджия." Сега магаренцата са сменени от
коне. Натоварени кираджийски коне, момъкът крачи край тях на фона на
същите планини.
"От 25 - 30 годишна възраст - овчар." Овчиците имат лица, подобно на
човеци. Мъжът е с ямурлук и гега. Не липсват и планините.
"От 30 - 40 год. възраст бакалин." Героят, видимо улегнал, е зад
тезгяха, на фона на пълни рафтове и сред бъчви и чували. В бакалницата
има и купувач. Двамата нещо си хортуват или просто се пазарят.
(Впрочем, и тук, както навсякъде досега, думата "възраст" е написана с
грешка: "възрасъ".)
В тези четири епизода трудният път е извървян. Те са оттеглени в
ъглите на резбата. В центъра изпъква мъжът, вече в новата си роля, а и
в нов облик: мустакат, самоуверен, все още като да е с носия, но с
часовник. Надписите го обрамчват в медальон: "От 40 год. възраст
фабрикар на захарни изделия." Пише кога основава фабриката - 1898 г.
Пише какво произвежда. Записани са участията в Лондонското и
Миланското изложение. Представени са и медалите от тях - шест. В
долната част на медальона се вижда вътрешността на самата фабрика -
машини, трансмисии и работник пред тях.
Това изображение е като едно упътване как се става капиталист
Наивистично, наистина, но и по своему страстно, патетично - като
някаква резбована публицистика. В своето време то може и да е било
валидно. Но кой днес би прегърнал подобна идея за лично процъфтяване?
Толкова продължително, толкова... трудоемко. И най-вече - отегчително
честно! Днешните баровци имат други рецепти. Затова и никой не обича
да припомня началото на своя път. (И пази боже, първия си милион!) То
сигурно също е поучително, но с друга поука. И още: кой днес ще
изтъква как е започнал? Барман, чейнчаджия, оперативен работник - е
добре, какво толкова. Но те си знаят защо го премълчават...
И защо ли някога в България е имало един термин - "патриотични
индустриалци"? Не е ли, за да се питаме днес отново за морала, който
уж никога не съжителства с големите пари? Патриотичните индустриалци -
това са хората, които след войните изправиха България от колене,
защото умееха да гледат едновременно и в миналото, и в бъдещето.
Изкуство, което днес не съм забелязал някой да практикува.
Без колебание бих отпечатал този простосърдечен резбован "комикс" в
читанките на днешните деца. Не знам поуката ще им послужи ли в живота.
Но поне ще могат да сравняват...
Калин Донков
В Трявна, в Даскаловата къща, е разположена една сбирка на резбаря
Генчо Марангозов. Признавам, че нямам "апаратура" за дърворезбата или,
както се говори, тя не ме "докосва". Оценявам майсторлъка и толкова.
Самата Даскалова къща е култово място: там - преди двеста години! - се
е състоял облогът между майстора и калфата, който става сюжет на
"Майстори" от Рачо Стоянов. Нашите майки и бащи са на тази пиеса
въздишали и страдали. "Конкурсните" тавани още стоят в двете съседни
одаи. Те са вече не само в историята на Трявна, но и в историята на
българската литература.
Читателят, ако е кръстосвал нататък, сигурно знае и повече от мен. А
сбирката, за която споменах, е някак странна, извън традицията и
представите за резбарското изкуство - доколкото тези представи са
пълни именно с тавани и иконостаси. В нея има дървени скулптури на
царе от миналото, портрети на монарсите след Освобождението. На мен
това ми идва малко в повече. Но има и два необикновени сюжета, пред
които досега не бях се застоявал - инак нямаше тъй да ме замислят.
Единият изобразява сключването на
договора между поръчителя и майстора -
двамата са с чаши в ръка, чукат се в знак на постигнато съгласие. С
тънко острие е въведено съдържанието на поръчката: фигури на царе от
Първото и Второто българско царство, релефи на царете от Третото,
картини от Балканската и Европейската война, патриоти, които са
жертвали живота си за българския народ "и др. антични изработки".
Дърворезбата е изпълнена след предаването на готовата поръчка - на 1.V.
1920 г. (Значи, творбите от списъка са били завършени и някои от тях
просто са се изгубили.) В нея е записано също, че всичките тези
предмети на изкуството са били предназначени за къщата на поръчителя
на ул. "Отец Паисий" 43 в София и са изпълнени "по диктовката на
Идеатора (Господаря) А. М. Чальовски".
Трогателната патриотична идея на софийския индустриалец Аврам
Чальовски съвсем не е поводът за тази петъчна колонка. Самият
Чальовски е бил популярна личност в своето време: шоколадите, халвата
и другите сладости на неговите фабрики в Бургас и в София са му
осигурявали и известност, и почит. Вестниците го наричали
"Българският Форд" -
заради неговото невероятно издигане от социалното дъно до небесата на
стопанския живот. Бил е щедър, строг и мъдър човек - това може да се
прочете в интернет и аз там го и намерих. Но първо го научих от
другото "биографично" пано, което виси на стената в същата тревненска
колекция.
Днес този странен резбован "комикс" удостоверява един забравен морал,
според който трудът е висша добродетел и единствен път към върха, с
който човек следва да се гордее. В четири композиции е предаден
житейският път на героя. Има пояснителни надписи за предпазване от
грешка. (Те заместват "балончетата", с които героите в този "жанр" се
изразяват.) Картинките са подредени хронологично.
"От 10 - 15 год. възраст дървар." Момчето е с брадва на лакът, пред
него две натоварени магаренца, зад него планини. Вероятно това е
родният му Галичник в Западна Македония.
"От 15 - 25 год. възраст кираджия." Сега магаренцата са сменени от
коне. Натоварени кираджийски коне, момъкът крачи край тях на фона на
същите планини.
"От 25 - 30 годишна възраст - овчар." Овчиците имат лица, подобно на
човеци. Мъжът е с ямурлук и гега. Не липсват и планините.
"От 30 - 40 год. възраст бакалин." Героят, видимо улегнал, е зад
тезгяха, на фона на пълни рафтове и сред бъчви и чували. В бакалницата
има и купувач. Двамата нещо си хортуват или просто се пазарят.
(Впрочем, и тук, както навсякъде досега, думата "възраст" е написана с
грешка: "възрасъ".)
В тези четири епизода трудният път е извървян. Те са оттеглени в
ъглите на резбата. В центъра изпъква мъжът, вече в новата си роля, а и
в нов облик: мустакат, самоуверен, все още като да е с носия, но с
часовник. Надписите го обрамчват в медальон: "От 40 год. възраст
фабрикар на захарни изделия." Пише кога основава фабриката - 1898 г.
Пише какво произвежда. Записани са участията в Лондонското и
Миланското изложение. Представени са и медалите от тях - шест. В
долната част на медальона се вижда вътрешността на самата фабрика -
машини, трансмисии и работник пред тях.
Това изображение е като едно упътване как се става капиталист
Наивистично, наистина, но и по своему страстно, патетично - като
някаква резбована публицистика. В своето време то може и да е било
валидно. Но кой днес би прегърнал подобна идея за лично процъфтяване?
Толкова продължително, толкова... трудоемко. И най-вече - отегчително
честно! Днешните баровци имат други рецепти. Затова и никой не обича
да припомня началото на своя път. (И пази боже, първия си милион!) То
сигурно също е поучително, но с друга поука. И още: кой днес ще
изтъква как е започнал? Барман, чейнчаджия, оперативен работник - е
добре, какво толкова. Но те си знаят защо го премълчават...
И защо ли някога в България е имало един термин - "патриотични
индустриалци"? Не е ли, за да се питаме днес отново за морала, който
уж никога не съжителства с големите пари? Патриотичните индустриалци -
това са хората, които след войните изправиха България от колене,
защото умееха да гледат едновременно и в миналото, и в бъдещето.
Изкуство, което днес не съм забелязал някой да практикува.
Без колебание бих отпечатал този простосърдечен резбован "комикс" в
читанките на днешните деца. Не знам поуката ще им послужи ли в живота.
Но поне ще могат да сравняват...
Чефо
Oct 30, 2008, 6:38:55 PM10/30/08
to Macedonia Discussion Group
Пътят на едно завещание
http://www.slovo.bg/obshtestvo/index.php?ar=1336
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3145§ionid=5&id=0001101
Веселина Казакова
"Днес, на 23 август 1943 година, долуподписаният АВРАМ МИНОВ
ЧАЛЬОВСКИ, родом от гр. Галичник - Македония, а сега живущ в София,
ул. "Паисий" 41, с чиста съвест и пълно съзнание правя следното мое
завещание, което заповядвам след моята смърт да бъде изпълнено с най -
голяма точност от моите наследници: Манол Чальовски и наследниците на
Евстати Чальовски.
Наричан от своите съвременници "Българският "Форд", Аврам Чальовски е
един от най-крупните индустриалци в България, създател на първата
фабрика за тахан халва. Пастирчето от Галичник - Западна Македония
след Освобождението на България емигрира в София, където продава боза
по улиците на столицата. Няколко години по-късно със спечелените пари
купува сладкарска работилница за локум и боза. Неговата пословична
работоспособност и търговски нюх го насочват към производството на
тахан халва. За целта купува кон и малка мелница (яхана), където
заедно с първоназначения си работник получават първата тахан халва в
България. Бъдещият милионер, индустриалецът Аврам М. Чальовски още
през 1912 година на Софийските гробища построява самостоятелна
гробница с 12 клетки. В едната от тях след смъртта си той лежи редом с
първия работник, допринесъл с труда си за преуспяване на
предприятието.
Малката яхана скоро прераства във фабрика, която освен тахан халва
произвежда и сусамено масло.
Втората си фабрика Чальовски създава през 1921 година в Бургас, след
като купува от гърците Яни Граменидис и Трендафил Теодосиу две
сладкарски работилници. На тяхно място открива фабрика за захарни
изделия. Двете предприятия в София и Бургас носят името "Индустриална
къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан,
какао, шоколад, бисквити, карамел и пр., основана в 1898 г. от Аврам
Чальовски".
Третия клон на фирмата Чальовски открива през 1936 год. на гара Искър.
Тук се произвеждат растителни масла, нишесте и глюкоза. Монтира се
батерийна инсталация "БОГАИГ" от Берлин. Построява се бъчварски цех за
амбалаж. В Софийската фабрика има собствена печатница за етикети и
рекламни бланки.
Произведените изделия на индустриална къща "Аврам Чальовски" получават
много отличия на международни изложения и панаири. В Милано, 1906
година - сребърен медал, същата година в Лондон - златен, награди от
Солун, Атина и Пловдив. В 1938 година фирмата получава рескрипт:
"Придворен доставчик на захарни изделия и растителни масла", най-
високото признание за дейността й.
Аврам Чальовски е изключително пестелив човек, както казва народът
"цепи стотинката на две". Повечето от неговите съвременници го
познават като скъперник. Към работещите в неговите предприятия е
бащински настроен и е редовен кръстник на много сватби. В Бургас
предприятието има самостоятелна ж. п. линия, самостоятелен
водоизточник, стопанство за отглеждане на млечни крави, собствена
електроцентрала с дизелов мотор. Изградени са работнически общежития,
безплатен стол, а работниците получават безплатен сапун, олио, месо и
в края на годината - 13-та заплата. Драстичен е случаят със сина на
близкия му приятел Стефан Обрешков, индустриалец и бивш кмет на Горна
Оряховица, който отива при него след фалита и смъртта на баща си.
"Аврам Чальовски заслужава паметник- казва Атанас Обрешков. Ако не го
построи обществото, аз ще го съградя в сърцето и душата си, заради
уроците и добрите дела". Аврам Чальовски го завежда в църквата и пред
иконата на "Св.Богородица" го кара да се закълне, че няма да вкусва
алкохол и няма да пуши. Едва тогава му дава 500 000 лева и го съветва
как да ги оползотвори правилно.
За това не се изненадвам, като чета завещанието, оставено от Аврам
Чальовски: "Отпускам сумата 10 000 000 (десет милиона) лева, която да
послужи за образуване - учредяване на фондация на мое име, за вечни
времена, като приходите от лихвите се употребят за подпомагане на
бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства, а 10% от
приходите от тези лихви да се употребят за същата цел в родното ми
място град Галичник, ако същият влезе в пределите на българската
държава. Управлението на фондацията да се уреди, съгласно
постановленията на Закона за юридическите лица, а като мои
представители назначавам в Управителния съвет на фондацията моя син
Манол Чальовски и Асен Крайниковски. Те от своя страна могат да
назначават свои представители, които да ги заместват.
Задължавам моите наследници да привнесат за увеличаване на създадената
от мен фондация, ако са в състояние да сторят това.
При моята смърт да се разделят от моите наследници еднократни помощи
от 550 000 лева, разпределени както следва:
1. На манастира "Св. Йоан Бигор" - Македония - 100 000 лева.
2. На черквата "Св. Петка" в град Галичник - 200 000 лева.
3. На черквата "Св. Никола Софийски"в град София - 100 000 лева.
4. На черквата "Св. Димитрий" в град Бургас - 50 000 лева.
Така раздадените суми от 550 000 лева са извън отпуснатите 10 000 000
лева за фондацията.
Опрощавам дълговете на всички длъжници в Галичник, които по една или
друга причина не са могли да ми се издължат. Също опрощавам вземането
на всички работници в софийската и бургаската фабрики, които не са
могли да се издължат, докато съм бил жив.
...Това е моята последна воля и искам тя да бъде изпълнена от моите
наследници.
На всички мои наследници пожелавам да живеят в мир, сговор и братско
разбирателство, защото по този начин създаденото от мен ще продължи да
расте и се уголемява. Призовавам Божията помощ над моите наследници и
пожелавам и те да бъдат щастливи. Тяхното щастие, преуспяване и сговор
ще преизпълни душата ми, макар и в гроба, с голяма наслада."
Достоен завършек на един достоен живот!
Аврам Чальовски прави голямо дарение и на Атонския манастир, в ответ
на което получава оттам икона с лика на Св.Спиридон - патронът на
фирмата.
Той подарява на църквата "Св. Иван Рилски" параклис, който в момента
се намира на втория етаж на църквата. При него в продължение на 17
години работи известният тревненски дърворезбар Генчо Марангозов,
който създава редица шедьоври. Впечатляващи са десетте фигури на
владетели от Първото и Второто българско царство, направени от
Марангозов.
Аврам Чальовски умира на 3 ноември 1943 година.
http://www.slovo.bg/obshtestvo/index.php?ar=1336
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3145§ionid=5&id=0001101
Веселина Казакова
"Днес, на 23 август 1943 година, долуподписаният АВРАМ МИНОВ
ЧАЛЬОВСКИ, родом от гр. Галичник - Македония, а сега живущ в София,
ул. "Паисий" 41, с чиста съвест и пълно съзнание правя следното мое
завещание, което заповядвам след моята смърт да бъде изпълнено с най -
голяма точност от моите наследници: Манол Чальовски и наследниците на
Евстати Чальовски.
Наричан от своите съвременници "Българският "Форд", Аврам Чальовски е
един от най-крупните индустриалци в България, създател на първата
фабрика за тахан халва. Пастирчето от Галичник - Западна Македония
след Освобождението на България емигрира в София, където продава боза
по улиците на столицата. Няколко години по-късно със спечелените пари
купува сладкарска работилница за локум и боза. Неговата пословична
работоспособност и търговски нюх го насочват към производството на
тахан халва. За целта купува кон и малка мелница (яхана), където
заедно с първоназначения си работник получават първата тахан халва в
България. Бъдещият милионер, индустриалецът Аврам М. Чальовски още
през 1912 година на Софийските гробища построява самостоятелна
гробница с 12 клетки. В едната от тях след смъртта си той лежи редом с
първия работник, допринесъл с труда си за преуспяване на
предприятието.
Малката яхана скоро прераства във фабрика, която освен тахан халва
произвежда и сусамено масло.
Втората си фабрика Чальовски създава през 1921 година в Бургас, след
като купува от гърците Яни Граменидис и Трендафил Теодосиу две
сладкарски работилници. На тяхно място открива фабрика за захарни
изделия. Двете предприятия в София и Бургас носят името "Индустриална
къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан,
какао, шоколад, бисквити, карамел и пр., основана в 1898 г. от Аврам
Чальовски".
Третия клон на фирмата Чальовски открива през 1936 год. на гара Искър.
Тук се произвеждат растителни масла, нишесте и глюкоза. Монтира се
батерийна инсталация "БОГАИГ" от Берлин. Построява се бъчварски цех за
амбалаж. В Софийската фабрика има собствена печатница за етикети и
рекламни бланки.
Произведените изделия на индустриална къща "Аврам Чальовски" получават
много отличия на международни изложения и панаири. В Милано, 1906
година - сребърен медал, същата година в Лондон - златен, награди от
Солун, Атина и Пловдив. В 1938 година фирмата получава рескрипт:
"Придворен доставчик на захарни изделия и растителни масла", най-
високото признание за дейността й.
Аврам Чальовски е изключително пестелив човек, както казва народът
"цепи стотинката на две". Повечето от неговите съвременници го
познават като скъперник. Към работещите в неговите предприятия е
бащински настроен и е редовен кръстник на много сватби. В Бургас
предприятието има самостоятелна ж. п. линия, самостоятелен
водоизточник, стопанство за отглеждане на млечни крави, собствена
електроцентрала с дизелов мотор. Изградени са работнически общежития,
безплатен стол, а работниците получават безплатен сапун, олио, месо и
в края на годината - 13-та заплата. Драстичен е случаят със сина на
близкия му приятел Стефан Обрешков, индустриалец и бивш кмет на Горна
Оряховица, който отива при него след фалита и смъртта на баща си.
"Аврам Чальовски заслужава паметник- казва Атанас Обрешков. Ако не го
построи обществото, аз ще го съградя в сърцето и душата си, заради
уроците и добрите дела". Аврам Чальовски го завежда в църквата и пред
иконата на "Св.Богородица" го кара да се закълне, че няма да вкусва
алкохол и няма да пуши. Едва тогава му дава 500 000 лева и го съветва
как да ги оползотвори правилно.
За това не се изненадвам, като чета завещанието, оставено от Аврам
Чальовски: "Отпускам сумата 10 000 000 (десет милиона) лева, която да
послужи за образуване - учредяване на фондация на мое име, за вечни
времена, като приходите от лихвите се употребят за подпомагане на
бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства, а 10% от
приходите от тези лихви да се употребят за същата цел в родното ми
място град Галичник, ако същият влезе в пределите на българската
държава. Управлението на фондацията да се уреди, съгласно
постановленията на Закона за юридическите лица, а като мои
представители назначавам в Управителния съвет на фондацията моя син
Манол Чальовски и Асен Крайниковски. Те от своя страна могат да
назначават свои представители, които да ги заместват.
Задължавам моите наследници да привнесат за увеличаване на създадената
от мен фондация, ако са в състояние да сторят това.
При моята смърт да се разделят от моите наследници еднократни помощи
от 550 000 лева, разпределени както следва:
1. На манастира "Св. Йоан Бигор" - Македония - 100 000 лева.
2. На черквата "Св. Петка" в град Галичник - 200 000 лева.
3. На черквата "Св. Никола Софийски"в град София - 100 000 лева.
4. На черквата "Св. Димитрий" в град Бургас - 50 000 лева.
Така раздадените суми от 550 000 лева са извън отпуснатите 10 000 000
лева за фондацията.
Опрощавам дълговете на всички длъжници в Галичник, които по една или
друга причина не са могли да ми се издължат. Също опрощавам вземането
на всички работници в софийската и бургаската фабрики, които не са
могли да се издължат, докато съм бил жив.
...Това е моята последна воля и искам тя да бъде изпълнена от моите
наследници.
На всички мои наследници пожелавам да живеят в мир, сговор и братско
разбирателство, защото по този начин създаденото от мен ще продължи да
расте и се уголемява. Призовавам Божията помощ над моите наследници и
пожелавам и те да бъдат щастливи. Тяхното щастие, преуспяване и сговор
ще преизпълни душата ми, макар и в гроба, с голяма наслада."
Достоен завършек на един достоен живот!
Аврам Чальовски прави голямо дарение и на Атонския манастир, в ответ
на което получава оттам икона с лика на Св.Спиридон - патронът на
фирмата.
Той подарява на църквата "Св. Иван Рилски" параклис, който в момента
се намира на втория етаж на църквата. При него в продължение на 17
години работи известният тревненски дърворезбар Генчо Марангозов,
който създава редица шедьоври. Впечатляващи са десетте фигури на
владетели от Първото и Второто българско царство, направени от
Марангозов.
Аврам Чальовски умира на 3 ноември 1943 година.
Vasilj Gligorijević
Oct 31, 2008, 10:29:34 AM10/31/08
to Macedonia Discussion Group
Заклучение: Бугарската "арбајткултур" стои во контраст со
"хероишкултур" на Србите или "хедонизмускултур" на нашите Грчки браќа.
> http://www.slovo.bg/obshtestvo/index.php?ar=1336http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3145§ionid=5&id=...
> расте и се уголемява. Призовавам Божията помощ над моите ...
>
> read more »
"хероишкултур" на Србите или "хедонизмускултур" на нашите Грчки браќа.
> http://www.slovo.bg/obshtestvo/index.php?ar=1336http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3145§ionid=5&id=...
>
> read more »
Чефо
Oct 31, 2008, 4:23:26 PM10/31/08
to Macedonia Discussion Group
Ганц генау! Нашата възвишена култура търси спасението в постигнатата
чрез
ТРУД и ЧЕСТНОСТ СВОБОДА.
Труд и Честност, Честност и Труд...
Гео Милев (още человек от протестанска фамилия) ще каже: "Един е
изходът: обединяване на народните сили. А това обединяване ще се
извърши само под знака на един лозунг: труд и честност."
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=142&WorkID=15119&Level=2
Никола Вапцаров в "Огняроинтелигентска" ще каже:
"Честно ще умра като
работник
в боя ни
за хляб и свобода."
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=124&Level=3
Личният героичен подвиг не се цени от Вапцаров, абсурден му е... Гледа
на него от перспективата на анонимен инзект, иронизира епичното...:
"Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
С това съзнание вероятно умират и мравките-войници...
За нашата гултура и тази на сърбите Бачо Киро ще каже:
Какви са сърбите
Сърбите са и те хора като нази,
но някак стоят по хайлази;
работата твърде не обичат,
сутрин, вечер в механата притичат,
ракийцата твърде много смучат,
приказват, на кураж се учат. !
[...]
Сърбите са гордички, надути,
повечето се носят като арнаути,
има и таквиз със гащи съдрани -
пък се казват да са капитани!
На тежка работа се не залавят:
всичките им къщи арнаути правят,
по цели чети от Пиратско
работят татък по Сръбско,
градинарите все лясковци оттука,
има няколко и от Кованлъка
работят и без сън остават,
на сърбите краставици продават,
и зелето, пипера, и лука,
дето го работят, все са оттука.
А онези сърби, дето са в селата,
те се намират повече в мехната
[...]
Всичката, цяла свободна Сърбия
не струва колкото нашта нахия -
оттука колкото излязват храни
Сърбия има с години да храни.
http://liternet.bg/publish4/vtodorov/znam/izvlechenie.htm
On Oct 31, 3:29 pm, Vasilj Gligorijević <fyromolog...@gmail.com>
wrote:
> ...
>
> read more »
чрез
ТРУД и ЧЕСТНОСТ СВОБОДА.
Труд и Честност, Честност и Труд...
Гео Милев (още человек от протестанска фамилия) ще каже: "Един е
изходът: обединяване на народните сили. А това обединяване ще се
извърши само под знака на един лозунг: труд и честност."
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=142&WorkID=15119&Level=2
Никола Вапцаров в "Огняроинтелигентска" ще каже:
"Честно ще умра като
работник
в боя ни
за хляб и свобода."
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=124&Level=3
Личният героичен подвиг не се цени от Вапцаров, абсурден му е... Гледа
на него от перспективата на анонимен инзект, иронизира епичното...:
"Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
С това съзнание вероятно умират и мравките-войници...
За нашата гултура и тази на сърбите Бачо Киро ще каже:
Какви са сърбите
Сърбите са и те хора като нази,
но някак стоят по хайлази;
работата твърде не обичат,
сутрин, вечер в механата притичат,
ракийцата твърде много смучат,
приказват, на кураж се учат. !
[...]
Сърбите са гордички, надути,
повечето се носят като арнаути,
има и таквиз със гащи съдрани -
пък се казват да са капитани!
На тежка работа се не залавят:
всичките им къщи арнаути правят,
по цели чети от Пиратско
работят татък по Сръбско,
градинарите все лясковци оттука,
има няколко и от Кованлъка
работят и без сън остават,
на сърбите краставици продават,
и зелето, пипера, и лука,
дето го работят, все са оттука.
А онези сърби, дето са в селата,
те се намират повече в мехната
[...]
Всичката, цяла свободна Сърбия
не струва колкото нашта нахия -
оттука колкото излязват храни
Сърбия има с години да храни.
http://liternet.bg/publish4/vtodorov/znam/izvlechenie.htm
On Oct 31, 3:29 pm, Vasilj Gligorijević <fyromolog...@gmail.com>
wrote:
> Заклучение: Бугарската "арбајткултур" стои во контраст со
> "хероишкултур" на Србите или "хедонизмускултур" на нашите Грчки браќа.
>
> On Oct 30, 11:38 pm, Чефо <tsch...@googlemail.com> wrote:
>
> > Пътят на едно завещание
>
> >http://www.slovo.bg/obshtestvo/index.php?ar=1336http://www.segabg.com......
> "хероишкултур" на Србите или "хедонизмускултур" на нашите Грчки браќа.
>
> On Oct 30, 11:38 pm, Чефо <tsch...@googlemail.com> wrote:
>
> > Пътят на едно завещание
>
>
> read more »
Димитър Бечев
Nov 14, 2008, 4:42:44 AM11/14/08
to Macedonia Discussion Group
Интересна работа. Има едни Чал(ь)овски от Битола - позната бугарашка
фамилия, роднини са на проф. Михаил Огнянов. Неговата братучедка
Лиляна Чаловска пък е комунистка и първата жена на Лазо Колишевски ..
> http://www.slovo.bg/obshtestvo/index.php?ar=1336http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3145§ionid=5&id=...
> расте и се уголемява. Призовавам Божията помощ над моите ...
>
> read more >>
фамилия, роднини са на проф. Михаил Огнянов. Неговата братучедка
Лиляна Чаловска пък е комунистка и първата жена на Лазо Колишевски ..
> http://www.slovo.bg/obshtestvo/index.php?ar=1336http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3145§ionid=5&id=...
>
> read more >>
Reply all
Reply to author
Forward
0 new messages