ФК „МАКЕДОНИЈА“ И НЕЈЗИНИОТ ТРЕНЕР ИНСПИРАЦИЈА ЗА ФИЛМ
23 views
Skip to first unread message
Чефо
Apr 19, 2008, 2:27:31 PM4/19/08
to Macedonia Discussion Group
Продължение към футболната тема:
http://groups.google.com/group/macedonia-discussion-group/browse_thread/thread/6897633d884db919/1351842e96f4b669?hl=en&lnk=gst&q=%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#
Глигорович, какъв ти се явяваше Бранко Лустиг, че забравих?
http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=1010AF2EBA890843A49D87092BA0C5CE
ФК „МАКЕДОНИЈА“ И НЕЈЗИНИОТ ТРЕНЕР ИНСПИРАЦИЈА ЗА филм
Фудбалот го спасил Шпиц од смрт
„Трето полувреме“ ќе биде филм за Македонија под фашистичка окупација,
за фудбалски клуб кој требало да стане шампион, за холокаустот и за
борбата против фашистите
Уплакана и избезумена сопругата на тренерот на фудбалскиот клуб
„Македонија“, Илеш Шпиц, утрото на 8 март 1942 година втрчала во
Градската општина, кај секретарот на клубот Мицко Симеонов за да
соопшти дека нејзиниот сопруг го уапсиле. Евреинот, со потекло од
Унгарија, бугарските полициски сили го транспортирале со воз за
логорот Треблинка. Но, спортските врски веројатно биле посилни од
политичките. Некаде кај Врање, кај Сурдулица, тренерот Шпиц е симнат
од возот по ургенција на висок политички функционер, откако
интервенирал инженерот Димитар Шкартов, претседател на ФК
„Македонија“. Живеел за фудбалот и животот го загубил заради него - во
1961 година на скопскиот „Градски стадион“ нервозен од текот на
натпреварот „Вардар“ - ФК „Београд“. Ова е дел од приказната поради
која режисерот Дарко Митревски одлучи да го прави филмот „Трето
полувреме“, а зад кој како продуцент ќе застане светски познатиот
продуцент Бранко Лустиг. Екипата од Америка во Македонија доаѓа идниот
месец за да одберат локации за филмот.
СО ГОЛЕМО СРЦЕ И СО ЖОЛТА ЅВЕЗДА НА РАКАТА
А „македонската“ приказна за Шпиц почна во 1939 година, кога тој од
сплитски „Хајдук“ дошол во Скопје. Роден е во 1902 година. Имал
ограничено движење и патување, постојано на раката и на реверот носел
жолта ѕвезда, како и останатите Евреи. Лично го познавав Шпиц, беше
дружељубив, а особено со новинарите. Помалку молчалив и затворен
изгледаше постар за годините што ги имаше. Никогаш не се пожали за тоа
што му се случи, но имаше искрена и трајна благодарност за скопјани,
кои му го спасија животот. Молчеше веројатно зашто знаеше кој му го
спаси животот и во какви околности, ни рече Борис Поп Ѓорчев,
публицист што се занимава и со спортска историографија. ФК
„Македонија“ и софиски „Левски“ го играле историскиот натпревар за
шампион на Бугарија на скопскиот „Градски стадион“ на 29 март 1942
година. ФК „Македонија“ водела со 2 спрема 0. Потоа „Левски“ дале
нерегуларен гол, кој бугарскиот судија го признал. Настанала мешаница
и судијата го прекинал натпреварот и прогласил службена победа на
„Левски“. Навивачите не сакале да си заминат од стадионот и скандирале
„Македонија, Македонија“.
СПАСИТЕЛОТ НА ШПИЦ БИЛ СТРЕЛАН
- Фудбалскиот клуб „Македонија“ по ослободувањето, во 1945 година беше
табу-тема. Таа контроверза продолжува и денес. Клубот настана веднаш
по бугарската окупација во 1941 година. Еден месец по формирањето, во
мај беше коптиран во бугарската фудбалска лига. Сите се прашуваа како
и со која цел е формиран. Клубот дури даде репрезентативци за
Бугарија, ни објаснува Поп Ѓорчев.Спасителот на Шпиц, претседателот на
клубот Шкартов и членот во управата Димитар Ѓузелов во 1945 година
биле прогласени за народни непријатели и биле стрелани. Македонија под
фашистичка окупација, трагедијата и холокаустот на македонските Евреи,
борбата на една мала земја против фашистите, прикажана преку
фудбалската игра на ФК“Македонија“ и импресивната биографија на Шпиц
се суштината на сценариото за новиот филм на Митревски. Тој веќе една
и пол година работи во Америка.
Лилјана Грџо Дамовска
http://groups.google.com/group/macedonia-discussion-group/browse_thread/thread/6897633d884db919/1351842e96f4b669?hl=en&lnk=gst&q=%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#
Глигорович, какъв ти се явяваше Бранко Лустиг, че забравих?
http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=1010AF2EBA890843A49D87092BA0C5CE
ФК „МАКЕДОНИЈА“ И НЕЈЗИНИОТ ТРЕНЕР ИНСПИРАЦИЈА ЗА филм
Фудбалот го спасил Шпиц од смрт
„Трето полувреме“ ќе биде филм за Македонија под фашистичка окупација,
за фудбалски клуб кој требало да стане шампион, за холокаустот и за
борбата против фашистите
Уплакана и избезумена сопругата на тренерот на фудбалскиот клуб
„Македонија“, Илеш Шпиц, утрото на 8 март 1942 година втрчала во
Градската општина, кај секретарот на клубот Мицко Симеонов за да
соопшти дека нејзиниот сопруг го уапсиле. Евреинот, со потекло од
Унгарија, бугарските полициски сили го транспортирале со воз за
логорот Треблинка. Но, спортските врски веројатно биле посилни од
политичките. Некаде кај Врање, кај Сурдулица, тренерот Шпиц е симнат
од возот по ургенција на висок политички функционер, откако
интервенирал инженерот Димитар Шкартов, претседател на ФК
„Македонија“. Живеел за фудбалот и животот го загубил заради него - во
1961 година на скопскиот „Градски стадион“ нервозен од текот на
натпреварот „Вардар“ - ФК „Београд“. Ова е дел од приказната поради
која режисерот Дарко Митревски одлучи да го прави филмот „Трето
полувреме“, а зад кој како продуцент ќе застане светски познатиот
продуцент Бранко Лустиг. Екипата од Америка во Македонија доаѓа идниот
месец за да одберат локации за филмот.
СО ГОЛЕМО СРЦЕ И СО ЖОЛТА ЅВЕЗДА НА РАКАТА
А „македонската“ приказна за Шпиц почна во 1939 година, кога тој од
сплитски „Хајдук“ дошол во Скопје. Роден е во 1902 година. Имал
ограничено движење и патување, постојано на раката и на реверот носел
жолта ѕвезда, како и останатите Евреи. Лично го познавав Шпиц, беше
дружељубив, а особено со новинарите. Помалку молчалив и затворен
изгледаше постар за годините што ги имаше. Никогаш не се пожали за тоа
што му се случи, но имаше искрена и трајна благодарност за скопјани,
кои му го спасија животот. Молчеше веројатно зашто знаеше кој му го
спаси животот и во какви околности, ни рече Борис Поп Ѓорчев,
публицист што се занимава и со спортска историографија. ФК
„Македонија“ и софиски „Левски“ го играле историскиот натпревар за
шампион на Бугарија на скопскиот „Градски стадион“ на 29 март 1942
година. ФК „Македонија“ водела со 2 спрема 0. Потоа „Левски“ дале
нерегуларен гол, кој бугарскиот судија го признал. Настанала мешаница
и судијата го прекинал натпреварот и прогласил службена победа на
„Левски“. Навивачите не сакале да си заминат од стадионот и скандирале
„Македонија, Македонија“.
СПАСИТЕЛОТ НА ШПИЦ БИЛ СТРЕЛАН
- Фудбалскиот клуб „Македонија“ по ослободувањето, во 1945 година беше
табу-тема. Таа контроверза продолжува и денес. Клубот настана веднаш
по бугарската окупација во 1941 година. Еден месец по формирањето, во
мај беше коптиран во бугарската фудбалска лига. Сите се прашуваа како
и со која цел е формиран. Клубот дури даде репрезентативци за
Бугарија, ни објаснува Поп Ѓорчев.Спасителот на Шпиц, претседателот на
клубот Шкартов и членот во управата Димитар Ѓузелов во 1945 година
биле прогласени за народни непријатели и биле стрелани. Македонија под
фашистичка окупација, трагедијата и холокаустот на македонските Евреи,
борбата на една мала земја против фашистите, прикажана преку
фудбалската игра на ФК“Македонија“ и импресивната биографија на Шпиц
се суштината на сценариото за новиот филм на Митревски. Тој веќе една
и пол година работи во Америка.
Лилјана Грџо Дамовска
Чефо
Apr 19, 2008, 2:41:32 PM4/19/08
to Macedonia Discussion Group
И една стара дискусия от клубовете относно филма Истрел и т.н....
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=maked&Number=1947263449&page=&view=&sb=&part=all&vc=1
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=maked&Number=1947263449&page=&view=&sb=&part=all&vc=1
Васиљ Глигоријевић
Apr 19, 2008, 3:52:10 PM4/19/08
to Macedonia Discussion Group
Чефо,
Лустиг е многу поважен како сива еминенција не само во Холивуд и
меѓународно, вклучително и неговата рана кариера во Југославија.Со
отпадот наречен "The Peace Maker" го хакна нервот на многу Срби, да не
идам во другите недостатоци за кои тој и не е одговорен.Сите, ама баш
сите негови филмови револвираат околу Јудео-христијанска коњуктура
директно или индиректно.Да образложувам?Нема,ама неговиот
"интервенционизам" во структурата е карактерна одлика која само Скот
ја одби, откога Лустиг се укотви во Штатите.
Со Лустиг ме "врзва" тривијата дека неговата сопруга Мирјана, била
сопруга на башта ми.
Лустиг е многу поважен како сива еминенција не само во Холивуд и
меѓународно, вклучително и неговата рана кариера во Југославија.Со
отпадот наречен "The Peace Maker" го хакна нервот на многу Срби, да не
идам во другите недостатоци за кои тој и не е одговорен.Сите, ама баш
сите негови филмови револвираат околу Јудео-христијанска коњуктура
директно или индиректно.Да образложувам?Нема,ама неговиот
"интервенционизам" во структурата е карактерна одлика која само Скот
ја одби, откога Лустиг се укотви во Штатите.
Со Лустиг ме "врзва" тривијата дека неговата сопруга Мирјана, била
сопруга на башта ми.
nitkov
Apr 19, 2008, 4:04:40 PM4/19/08
to Macedonia Discussion Group
denes iskah da pusnam topic za futbolen otbor makedonija prez vtora
vojna. moze li nekoj povece da dava informacii za makedonija? trsih na
internet ama hic ne namerih. blagodarya
vasko,
brankec je negdje iz hrvatske, jel tako?
vojna. moze li nekoj povece da dava informacii za makedonija? trsih na
internet ama hic ne namerih. blagodarya
vasko,
brankec je negdje iz hrvatske, jel tako?
Васиљ Глигоријевић
Apr 19, 2008, 4:09:45 PM4/19/08
to Macedonia Discussion Group
Iz Osijeka.Nametnuo se u Jadran Filmu i rano počeo voditi
kosmopolitski život, spustivši sidro u SAD početkom 1970tih.
On Apr 19, 4:04 pm, nitkov <nitko...@yahoo.com> wrote:
> denes iskah da pusnam topic za futbolen otbor makedonija prez vtora
> vojna. moze li nekoj povece da dava informacii za makedonija? trsih na
> internet ama hic ne namerih. blagodarya
>
> vasko,
> brankec je negdje iz hrvatske, jel tako?
>
> On 19 tra, 21:52, Āąńč Ćėčćīšč¼åāč˛ <vasil.gligo...@gmail.com> wrote:
>
> > ×åōī,
>
> > Ėóńņčć å ģķīćó ļīāąęåķ źąźī ńčāą åģčķåķöč¼ą ķå ńąģī āī Õīėčāóä č
> > ģå óķąšīäķī, āźėó÷čņåėķī č ķåćīāąņą šąķą źąščåšą āī £óćīńėąāč¼ą.Ńī
> > īņļąäīņ ķąšå÷åķ "The Peace Maker" ćī õąźķą ķåšāīņ ķą ģķīćó Ńšįč, äą ķå
> > čäąģ āī äšóćčņå ķåäīńņąņīöč ēą źīč ņī¼ č ķå å īäćīāīšåķ.Ńčņå, ąģą įąų
> > ńčņå ķåćīāč ōčėģīāč šåāīėāčšąąņ īźīėó £óäåī-õščńņč¼ąķńźą źī óźņóšą
> > äčšåźņķī čėč čķäčšåźņķī.Äą īįšąēėīęóāąģ?Ķåģą,ąģą ķåćīāčīņ
> > "čķņåšāåķöčīķčēąģ" āī ńņšóźņóšąņą å źąšąźņåšķą īäėčźą źī¼ą ńąģī Ńźīņ
> > ¼ą īäįč, īņźīćą Ėóńņčć ńå óźīņāč āī Ųņąņčņå.
>
> > Ńī Ėóńņčć ģå "āšēāą" ņščāč¼ąņą äåźą ķåćīāąņą ńīļšóćą Ģčš¼ąķą, įčėą
> > ńīļšóćą ķą įąųņą ģč.
kosmopolitski život, spustivši sidro u SAD početkom 1970tih.
On Apr 19, 4:04 pm, nitkov <nitko...@yahoo.com> wrote:
> denes iskah da pusnam topic za futbolen otbor makedonija prez vtora
> vojna. moze li nekoj povece da dava informacii za makedonija? trsih na
> internet ama hic ne namerih. blagodarya
>
> vasko,
> brankec je negdje iz hrvatske, jel tako?
>
>
> > ×åōī,
>
> > Ėóńņčć å ģķīćó ļīāąęåķ źąźī ńčāą åģčķåķöč¼ą ķå ńąģī āī Õīėčāóä č
> > ģå óķąšīäķī, āźėó÷čņåėķī č ķåćīāąņą šąķą źąščåšą āī £óćīńėąāč¼ą.Ńī
> > īņļąäīņ ķąšå÷åķ "The Peace Maker" ćī õąźķą ķåšāīņ ķą ģķīćó Ńšįč, äą ķå
> > čäąģ āī äšóćčņå ķåäīńņąņīöč ēą źīč ņī¼ č ķå å īäćīāīšåķ.Ńčņå, ąģą įąų
> > ńčņå ķåćīāč ōčėģīāč šåāīėāčšąąņ īźīėó £óäåī-õščńņč¼ąķńźą źī óźņóšą
> > äčšåźņķī čėč čķäčšåźņķī.Äą īįšąēėīęóāąģ?Ķåģą,ąģą ķåćīāčīņ
> > "čķņåšāåķöčīķčēąģ" āī ńņšóźņóšąņą å źąšąźņåšķą īäėčźą źī¼ą ńąģī Ńźīņ
> > ¼ą īäįč, īņźīćą Ėóńņčć ńå óźīņāč āī Ųņąņčņå.
>
> > Ńī Ėóńņčć ģå "āšēāą" ņščāč¼ąņą äåźą ķåćīāąņą ńīļšóćą Ģčš¼ąķą, įčėą
> > ńīļšóćą ķą įąųņą ģč.
Чефо
Apr 19, 2008, 4:26:09 PM4/19/08
to Macedonia Discussion Group
Аха, интересно.
Иначе аз гледах "The Peace Maker" преди години с няколко сръбски
студенти, след следобед на роштиль, бира и т.н. Попсуваха разбира се,
но като цяло останах с впечатлението, че изображението на дъ бед гайс
всъщност много им хареса... :-) Хора юристи и икономисти...
On Apr 19, 9:52 pm, Васиљ Глигоријевић <vasil.gligo...@gmail.com>
wrote:
Иначе аз гледах "The Peace Maker" преди години с няколко сръбски
студенти, след следобед на роштиль, бира и т.н. Попсуваха разбира се,
но като цяло останах с впечатлението, че изображението на дъ бед гайс
всъщност много им хареса... :-) Хора юристи и икономисти...
On Apr 19, 9:52 pm, Васиљ Глигоријевић <vasil.gligo...@gmail.com>
wrote:
Чефо
Apr 19, 2008, 4:27:56 PM4/19/08
to Macedonia Discussion Group
Istrel (1972)
http://groups.google.com/group/macedonia-discussion-group/browse_thread/thread/a0b7a4b09d5d2803/92b9eb2920e76187?hl=en&lnk=gst&q=Istrel#92b9eb2920e76187
On Apr 19, 8:41 pm, Чефо <tsch...@googlemail.com> wrote:
> И една стара дискусия от клубовете относно филма Истрел и т.н....http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=maked&Number=1947263449&page=&...
http://groups.google.com/group/macedonia-discussion-group/browse_thread/thread/a0b7a4b09d5d2803/92b9eb2920e76187?hl=en&lnk=gst&q=Istrel#92b9eb2920e76187
On Apr 19, 8:41 pm, Чефо <tsch...@googlemail.com> wrote:
> И една стара дискусия от клубовете относно филма Истрел и т.н....http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=maked&Number=1947263449&page=&...
Васиљ Глигоријевић
Apr 19, 2008, 4:56:17 PM4/19/08
to Macedonia Discussion Group
Аха, интересно.
Иначе аз гледах "The Peace Maker" преди години с няколко сръбски
студенти, след следобед на роштиль, бира и т.н. Попсуваха разбира се,
но като цяло останах с впечатлението, че изображението на дъ бед гайс
всъщност много им хареса... :-) Хора юристи и икономисти
И мене ми аресва бед гаис имиджот.Дефиците на филмот се:
Иначе аз гледах "The Peace Maker" преди години с няколко сръбски
студенти, след следобед на роштиль, бира и т.н. Попсуваха разбира се,
но като цяло останах с впечатлението, че изображението на дъ бед гайс
всъщност много им хареса... :-) Хора юристи и икономисти
-"Intelligence Agencies Brass", иако демачоизиран од страна на
американските гуд гајс, со "кооперација" и "софистицираност", со
формалност и без метафорите на серијалот "Homicide: Life on the
Streets", кинетизација на Кидманова која и вон карактер (и кастингот
на Клуни е вон нормала, ама е комерцијално оправдан)
-"Deux Ex Machina" (спас у последњи час),
-Недостаток на сублиминални нивоа (нешто за што дефектот Ледерова не е
способна), Србинот представува некаков стереотипен "Славјанин на
мисија" (со остаславиш акцент) не далеку од карикатурата "Иван Драго"
од "Роки".
-Ајде сега не претерувај со роштиљ-парти како метафора на Српството.
nitkov
Apr 20, 2008, 4:30:46 AM4/20/08
to Macedonia Discussion Group
interesantno je kako su srbi u jednom periodu zamijenili arape u ulozi
"bad guys". gledao sam jedno dobrih 10ak, sto filmova, sto serija,
gdje su srbi glavni negativci.
"bad guys". gledao sam jedno dobrih 10ak, sto filmova, sto serija,
gdje su srbi glavni negativci.
nitkov
Apr 20, 2008, 4:32:36 AM4/20/08
to Macedonia Discussion Group
nego, moze da se vratimo na fk makedonija? neko?
On 20 tra, 10:30, nitkov <nitko...@yahoo.com> wrote:
> interesantno je kako su srbi u jednom periodu zamijenili arape u ulozi
> "bad guys". gledao sam jedno dobrih 10ak, sto filmova, sto serija,
> gdje su srbi glavni negativci.
> On 19 tra, 22:56, Āąńč Ćėčćīšč¼åāč˛ <vasil.gligo...@gmail.com> wrote:
>
>
>
> > Ąõą, čķņåšåńķī.
> > Čķą÷å ąē ćėåäąõ "The Peace Maker" ļšåäč ćīäčķč ń ķ˙źīėźī ńšśįńźč
> > ńņóäåķņč, ńėåä ńėåäīįåä ķą šīųņčėü, įčšą č ņ.ķ. Ļīļńóāąõą šąēįčšą ńå,
> > ķī źąņī ö˙ėī īńņąķąõ ń āļå÷ąņėåķčåņī, ÷å čēīįšąęåķčåņī ķą äś įåä ćąéń
> > āńśłķīńņ ģķīćī čģ õąšåńą... :-) Õīšą žščńņč č čźīķīģčńņč
>
> > Č ģåķå ģč ąšåńāą įåä ćąčń čģčäęīņ.Äåōčöčņå ķą ōčėģīņ ńå:
>
> > -"Intelligence Agencies Brass", čąźī äåģą÷īčēčšąķ īä ńņšąķą ķą
> > ąģåščźąķńźčņå ćóä ćą¼ń, ńī "źīīļåšąöč¼ą" č "ńīōčńņčöčšąķīńņ", ńī
> > ōīšģąėķīńņ č įåē ģåņąōīščņå ķą ńåšč¼ąėīņ "Homicide: Life on the
> > Streets", źčķåņčēąöč¼ą ķą Źčäģąķīāą źī¼ą č āīķ źąšąźņåš (č źąńņčķćīņ
> > ķą Źėóķč å āīķ ķīšģąėą, ąģą å źīģåšöč¼ąėķī īļšąāäąķ)
> > -"Deux Ex Machina" (ńļąń ó ļīńėåä č ÷ąń),
> > -Ķåäīńņąņīź ķą ńóįėčģčķąėķč ķčāīą (ķåųņī ēą ųņī äåōåźņīņ Ėåäåšīāą ķå å
> > ńļīńīįķą), Ńšįčķīņ ļšåäńņąāóāą ķåźąźīā ńņåšåīņčļåķ "Ńėąā¼ąķčķ ķą
> > ģčńč¼ą" (ńī īńņąńėąāčų ąźöåķņ) ķå äąėåźó īä źąščźąņóšąņą "Čāąķ Äšąćī"
> > īä "Šīźč".
> > -Ą¼äå ńåćą ķå ļšåņåšóāą¼ ńī šīųņč -ļąšņč źąźī ģåņąōīšą ķą Ńšļńņāīņī.- Sakrij citirani tekst -
>
> - Prikaži citirani tekst -
On 20 tra, 10:30, nitkov <nitko...@yahoo.com> wrote:
> interesantno je kako su srbi u jednom periodu zamijenili arape u ulozi
> "bad guys". gledao sam jedno dobrih 10ak, sto filmova, sto serija,
> gdje su srbi glavni negativci.
>
>
>
> > Ąõą, čķņåšåńķī.
> > Čķą÷å ąē ćėåäąõ "The Peace Maker" ļšåäč ćīäčķč ń ķ˙źīėźī ńšśįńźč
> > ńņóäåķņč, ńėåä ńėåäīįåä ķą šīųņčėü, įčšą č ņ.ķ. Ļīļńóāąõą šąēįčšą ńå,
> > ķī źąņī ö˙ėī īńņąķąõ ń āļå÷ąņėåķčåņī, ÷å čēīįšąęåķčåņī ķą äś įåä ćąéń
> > āńśłķīńņ ģķīćī čģ õąšåńą... :-) Õīšą žščńņč č čźīķīģčńņč
>
> > Č ģåķå ģč ąšåńāą įåä ćąčń čģčäęīņ.Äåōčöčņå ķą ōčėģīņ ńå:
>
> > -"Intelligence Agencies Brass", čąźī äåģą÷īčēčšąķ īä ńņšąķą ķą
> > ąģåščźąķńźčņå ćóä ćą¼ń, ńī "źīīļåšąöč¼ą" č "ńīōčńņčöčšąķīńņ", ńī
> > ōīšģąėķīńņ č įåē ģåņąōīščņå ķą ńåšč¼ąėīņ "Homicide: Life on the
> > Streets", źčķåņčēąöč¼ą ķą Źčäģąķīāą źī¼ą č āīķ źąšąźņåš (č źąńņčķćīņ
> > ķą Źėóķč å āīķ ķīšģąėą, ąģą å źīģåšöč¼ąėķī īļšąāäąķ)
> > -"Deux Ex Machina" (ńļąń ó ļīńėåä č ÷ąń),
> > -Ķåäīńņąņīź ķą ńóįėčģčķąėķč ķčāīą (ķåųņī ēą ųņī äåōåźņīņ Ėåäåšīāą ķå å
> > ńļīńīįķą), Ńšįčķīņ ļšåäńņąāóāą ķåźąźīā ńņåšåīņčļåķ "Ńėąā¼ąķčķ ķą
> > ģčńč¼ą" (ńī īńņąńėąāčų ąźöåķņ) ķå äąėåźó īä źąščźąņóšąņą "Čāąķ Äšąćī"
> > īä "Šīźč".
> > -Ą¼äå ńåćą ķå ļšåņåšóāą¼ ńī šīųņč -ļąšņč źąźī ģåņąōīšą ķą Ńšļńņāīņī.- Sakrij citirani tekst -
>
> - Prikaži citirani tekst -
Васиљ Глигоријевић
Apr 20, 2008, 5:26:57 AM4/20/08
to Macedonia Discussion Group
Još je i njegova poglavnička ekselencija Franjo Deutschmann odlikovala
Lustiga.Koje li kontradikcije neće izdržati ti pustinjski ljudi u
sebi.Inače, Arapi prave svoj comeback, grešiš ako misliš da ako neki
Andrew donese curu, kupi kokice polivene puterom, da ga pimbek svrbi
za "političke prilike" u filmu.....90% napusti kino-salu sa utiskom da
su Srbija, BiH, Hrvatska itd francuske kolonije u Južnoj Americi ili
slično i to je to.Sada međutim nije trend "satanizacija Arapa i
Islama" već "(lažni) fer-tretman" koji ih prestavlja kao "dobre ljude
koje mala grupa ekstremista drži u zabludi, da ih se trebaju
kurtalisat, (ne?) i da prihvate koka-kola, hip-hop kulturu, da bi se
uvukli jadnim muslimanskim ženama kao budućem glasačkom telu.
FK "Makedonija" je diskutovan ranije, mada je krepao pretraživać.
Lustiga.Koje li kontradikcije neće izdržati ti pustinjski ljudi u
sebi.Inače, Arapi prave svoj comeback, grešiš ako misliš da ako neki
Andrew donese curu, kupi kokice polivene puterom, da ga pimbek svrbi
za "političke prilike" u filmu.....90% napusti kino-salu sa utiskom da
su Srbija, BiH, Hrvatska itd francuske kolonije u Južnoj Americi ili
slično i to je to.Sada međutim nije trend "satanizacija Arapa i
Islama" već "(lažni) fer-tretman" koji ih prestavlja kao "dobre ljude
koje mala grupa ekstremista drži u zabludi, da ih se trebaju
kurtalisat, (ne?) i da prihvate koka-kola, hip-hop kulturu, da bi se
uvukli jadnim muslimanskim ženama kao budućem glasačkom telu.
FK "Makedonija" je diskutovan ranije, mada je krepao pretraživać.
Димитър Бечев
Apr 20, 2008, 7:26:35 PM4/20/08
to Macedonia Discussion Group
Очевидно става дума за Димитър Чкатров. Шкартов (Мишо) е съвсем друго
лице. Не знаех, че Чкатров е бил председател на ФК Македония.
За първенството 1941 г. тук:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1941
През 1941 г. 1942 г. ФК Македония стига до финал, но е надигран от
Левски-София.
1943:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1943
Окупационните власти са основали доста футболни отбори май. Напр. ФК
Гоце Делчев -Прилеп, ФК ЖСК-Скопйе, има и ФК Македония (Битола). Ето
една информация:
Преди 65 години Левски спечели първенството на Обединена България
1942
НА 18 ОКТОМВРИ 1942 Г. ПОБЕДИХМЕ МАКЕДОНИЯ (СКОПИЕ) В ЕПИЧЕН ФИНАЛ
Първите години от четвъртото десетилетие на 20 век са златни в
историята на България. Благоприятното за нас първоначално развитие на
Втората световна война връща в пределите на родината нечестно
заграбените от сърби и гърци български земи. За съжаление обединението
е краткотрайно и след края на войната, без да е загубила битка, майка
България отново е разпокъсана под влиянието на чужди сили. Но в
щастливото време на единството, преминало като кратък миг в новата ни
история, държавното ни първенство по футбол не остава встрани от тази
тенденция, и в шампионата в сезоните 1941/42 и 1942/43 се включват
петте най-силни клуба от Вардарска Македония: Вардар, Македония и ЖСК
от Скопие, Македония – Битоля и Гоце Делчев – Прилеп, както и
Беломорец – Кавала, дн. Гърция. Сред тези отбори най-ярко блести
Македония (Скопие), която по това време има най-силните футболисти в
нашето първенство, редом с тези на Левски. Епични са сблъсъците между
двата тима в първенството 1941/42, завършило с достоен финал между най-
добрите.
През тази година основният състав на Левски, завоювал златен дубъл от
титла и Царска купа, изглежда така: вратар - Любомир Алдев, защитници
- Захари Радев, Стефан Никушев и Насо Динев, в средата на терена -
капитанът Любомир Стаболиев, Ангел Петров – Чори и Коце Георгиев, и
могъщата нападателна четворка Божин Ласков (с невероятните 11 гола в 9
мача!), Борислав Цветков – Жук (12 гола в 16 срещи), Васил Спасов –
Валяка и Стоян Стоянов – Джуто (загинал при бомбардировките над София
през 1943 г.). В отбора са и привлечените от новоосвободените земи
нападатели Кръстев от Прилеп (с впечатляващите 6 гола в 7 мача) и
Ковачев от Скопие. Треньор на тима е великолепното ляво крило от 30-те
години Асен Панчев.
В редиците на Македония най-голямата звезда е нападателят Джино
Симеонов (по-късно играл и за националния отбор на Югославия под името
Симеоновски). Други отлични индивидуалности са вратарят Дилев,
капитанът Блаже Симеонов – наречен във в. "Спорт" "съвършен среден
защитник", колегата му в отбрана Видов, халфът Богоев, нападателят
Луков.
В първия сблъсък между двата тима за първенство на Софийска дивизия на
игрището в Скопие фаворити са домакините. Те започват мача много остро
и още в 4-ата мин. Богоев с шут от 40 м отбелязва гол, който обаче е
отменен от съдията Траянов за засада по сигнал на неговия помощник.
Следват протести от страна на играчите на Македония, след което
реферът признава гола, но и отстранява най-бурно недоволстващия от тях
Видов. До края на полувремето резултатът е удвоен с гол на Луков. През
втората част Левски се хвърля да наваксва изоставането и след удар на
Чори Петров в 77-ата мин. топката среща напречната греда, пада на
земята и се връща на терена. Според съдията тя е преминала голлинията,
но не и според домакините, които напускат терена. Траянов изчаква три
минути, за да се върнат, и прекратява мача. Футболистите на Македония
тогава искат срещата да продължи, но е присъдена служебна победа за
Левски с 3:0.
Ответната среща на игрище "Юнак" преминава в далеч по-спортсменски
тон. Тя е решаваща за определянето на победител в столичното
първенство и събира рекордните за България дотогава 12 000 зрители.
Съдия е най-уважаваният по това време български арбитър Тодор
Атанасов. Двете единайсеторки излизат в модерната за времето система
"дубълве-ем", решени да дадат всичко от себе си за победата. Лидерът
на гостите Джино открива резултата при една от малкото възможности,
открили се пред него, тъй като е пазен най-зорко от защитниците на
Левски. Почивката отново идва при предимство на Македония под падащия
порой. Софиянци взимат инициативата през втората част и Цветков
отбелязва изравнителен гол, отразен на страниците на "Спорт" по
следния живописен начин: "Младият любимец на левскарите Жук така
изсипа топката над Дилев, че хилядната публика вече гърмеше от
радост". И двата отбора вече имат по един отменен заради засада гол.
77-ата отново се оказва минутата на Чори. Той напредва към вратата на
гостите, шутира, но Дилев избива удара му. Там обаче е централният
нападател Методи Кръстев, който с добавка прави 2:1. "Зелените" от
Скопие с всички сили се устремяват напред и това дава резултат в края
на мача, когато Луков бележи за 2:2. Равенството е най-справедливият
резултат. Коментарът на "Спорт" завършва по този начин: "Публиката
бурно поздравлява двата тима и когато се успокои, усети, че наистина е
валял силен дъжд. Всичко бе мокро до кости, дето се казва. Но при
такъв мач нищо не се усеща, освен това, което се вижда на терена"...
Така през това издание на столичното първенство Левски допуска загуба
на точки само в още два мача – равенство 1:1 с ФК 13 и загуба с 2:3 от
третия в крайното подреждане ЖСК–София (дн. Локомотив). Македония
обаче също пада от ЖСК-София и Левски се класира на първо място с
точка повече от скопяни.
И двата отбора безпроблемно си осигуряват участие на финала на
държавното първенство, преодолявайки съответно: Левски – Ботев
(Пловдив), Атлетик (Дупница) и Тича, и Македония – Спортклуб
(Пловдив), ЖСК-София и Славия.
Така в деня на първия от двата финала през октомври цяло Скопие тръпне
в очакване на предстоящата футболна битка, която да определи най-
достойния клуб за званието държавен първенец. Пратеникът на "Спорт",
големият журналист Климент Симеонов, отделя много място в своята
дописка, за да опише настроенията преди големия мач, съпътстван освен
това и от посещение на цар Борис... "За мен не бе трудно да
констатирам тоя голям интерес. На него ми обръщаха внимание и най-
обикновени разговори между непознати ми хора из улиците: "Кога, за
Бога, ще дойде неделя, за да заемем своите места в игрището, да видим
играта на двата финалиста, да поздравим победата на скопяни".
Трибуните на тамошното игрище побират 4000 зрители, но на финала
идват... 8000.
Най-сетне срещата започва. Защитниците на Левски трудно удържат
постоянно връхлитащия Джино. Нападателите от Скопие правят серия от
пропуски, но и Любо Алдев е непробиваем. И този пот първата част
минава под знака на надмощието на Македония, но и отново второто
полувреме е за Левски. По-добрата физическа подготовка на "жълто-
червените" (цветовете на Левски по това време) им дава превес срещу по-
техничните играчи от Скопие. В този момент изгрява в най-яркия си
блясък звездата на Божин Ласков – легендарната деветка на Левски,
който ни напусна тази година. Едва 20-годишният таран, на когото
впоследствие му предстои славна кариера в Слован (Братислава), мачове
и за националния отбор на Чехословакия и оферта от най-силния за
времето си клуб в Европа Торино, с два гола в комбинации с Цветков
прекършва съпротивата на "зелените" – 2:0 за Левски.
Седмица по-късно Македония идва с надежда за реванш в София, но е
много трудно да заличат негативния резултат. Отново мачът е един
спектакъл, 22-ата играят най-модерният за времето си футбол под
ръководството на двамата треньори Панчев и Шпиц. До изненада обаче не
се стига и въпреки неистовите усилия на Джино и компания, те отново не
успяват да пробият Алдев и неговата защита. Разликата в двата тима
отново се казва Божин Ласков – Попето, който в типичния си стил с
глава поразява мрежата на Дилов. Цяла София ликува и Левски добавя към
вече спечелената Царска купа и титлата на държавен първенец! По този
начин Левски прави първи дубъл и отваря нова златна страница в
историята си, която е още по-ценна и с това, че отборът печели
първенството на Обединена България!
Горест буди невежеството в днешната Република Македония относно тези
страници от собствената й спортна история, която, подобно на нейната
политическата история, до 1945 г. е неделима от тази на България.
Опитът за отделянето на славянското население на Вардарска Македония
от българските му корени е един от най-ужасните социални експерименти
на 20 в., осъществен от злодеи и родоотстъпници в най-мракобесните
години на комунизма и поддържан от техните потомци днес. В епохата на
неограничен свободен обмен на информация обаче една измама не може да
трае вечно. Разбира се, в Македония живот е имало и преди създаването
на македонски "нация" и "език" и горните факти свидетелстват, че
футболните клубове Вардар и Македония (Скопие) не са основани след
Втората световна война, каквато е днес официалната версия. Техните
привърженици могат да проследят историята им и по-назад във времето,
което би дало отговор и на други въпроси извън чисто футболните.
(Използвани са материали от книгите "85 години Левски" на Г. Манов,
"Футболен клуб Левски – всичко за любимия отбор" на Г. Манов, Р.
Пайташев, Д. Попдимитров и Владимир Петков, и уебсайта
http://www.bulgarian-football.com.)
Ивайло СТОИМЕНОВ
лице. Не знаех, че Чкатров е бил председател на ФК Македония.
За първенството 1941 г. тук:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1941
През 1941 г. 1942 г. ФК Македония стига до финал, но е надигран от
Левски-София.
1943:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1943
Окупационните власти са основали доста футболни отбори май. Напр. ФК
Гоце Делчев -Прилеп, ФК ЖСК-Скопйе, има и ФК Македония (Битола). Ето
една информация:
Преди 65 години Левски спечели първенството на Обединена България
1942
НА 18 ОКТОМВРИ 1942 Г. ПОБЕДИХМЕ МАКЕДОНИЯ (СКОПИЕ) В ЕПИЧЕН ФИНАЛ
Първите години от четвъртото десетилетие на 20 век са златни в
историята на България. Благоприятното за нас първоначално развитие на
Втората световна война връща в пределите на родината нечестно
заграбените от сърби и гърци български земи. За съжаление обединението
е краткотрайно и след края на войната, без да е загубила битка, майка
България отново е разпокъсана под влиянието на чужди сили. Но в
щастливото време на единството, преминало като кратък миг в новата ни
история, държавното ни първенство по футбол не остава встрани от тази
тенденция, и в шампионата в сезоните 1941/42 и 1942/43 се включват
петте най-силни клуба от Вардарска Македония: Вардар, Македония и ЖСК
от Скопие, Македония – Битоля и Гоце Делчев – Прилеп, както и
Беломорец – Кавала, дн. Гърция. Сред тези отбори най-ярко блести
Македония (Скопие), която по това време има най-силните футболисти в
нашето първенство, редом с тези на Левски. Епични са сблъсъците между
двата тима в първенството 1941/42, завършило с достоен финал между най-
добрите.
През тази година основният състав на Левски, завоювал златен дубъл от
титла и Царска купа, изглежда така: вратар - Любомир Алдев, защитници
- Захари Радев, Стефан Никушев и Насо Динев, в средата на терена -
капитанът Любомир Стаболиев, Ангел Петров – Чори и Коце Георгиев, и
могъщата нападателна четворка Божин Ласков (с невероятните 11 гола в 9
мача!), Борислав Цветков – Жук (12 гола в 16 срещи), Васил Спасов –
Валяка и Стоян Стоянов – Джуто (загинал при бомбардировките над София
през 1943 г.). В отбора са и привлечените от новоосвободените земи
нападатели Кръстев от Прилеп (с впечатляващите 6 гола в 7 мача) и
Ковачев от Скопие. Треньор на тима е великолепното ляво крило от 30-те
години Асен Панчев.
В редиците на Македония най-голямата звезда е нападателят Джино
Симеонов (по-късно играл и за националния отбор на Югославия под името
Симеоновски). Други отлични индивидуалности са вратарят Дилев,
капитанът Блаже Симеонов – наречен във в. "Спорт" "съвършен среден
защитник", колегата му в отбрана Видов, халфът Богоев, нападателят
Луков.
В първия сблъсък между двата тима за първенство на Софийска дивизия на
игрището в Скопие фаворити са домакините. Те започват мача много остро
и още в 4-ата мин. Богоев с шут от 40 м отбелязва гол, който обаче е
отменен от съдията Траянов за засада по сигнал на неговия помощник.
Следват протести от страна на играчите на Македония, след което
реферът признава гола, но и отстранява най-бурно недоволстващия от тях
Видов. До края на полувремето резултатът е удвоен с гол на Луков. През
втората част Левски се хвърля да наваксва изоставането и след удар на
Чори Петров в 77-ата мин. топката среща напречната греда, пада на
земята и се връща на терена. Според съдията тя е преминала голлинията,
но не и според домакините, които напускат терена. Траянов изчаква три
минути, за да се върнат, и прекратява мача. Футболистите на Македония
тогава искат срещата да продължи, но е присъдена служебна победа за
Левски с 3:0.
Ответната среща на игрище "Юнак" преминава в далеч по-спортсменски
тон. Тя е решаваща за определянето на победител в столичното
първенство и събира рекордните за България дотогава 12 000 зрители.
Съдия е най-уважаваният по това време български арбитър Тодор
Атанасов. Двете единайсеторки излизат в модерната за времето система
"дубълве-ем", решени да дадат всичко от себе си за победата. Лидерът
на гостите Джино открива резултата при една от малкото възможности,
открили се пред него, тъй като е пазен най-зорко от защитниците на
Левски. Почивката отново идва при предимство на Македония под падащия
порой. Софиянци взимат инициативата през втората част и Цветков
отбелязва изравнителен гол, отразен на страниците на "Спорт" по
следния живописен начин: "Младият любимец на левскарите Жук така
изсипа топката над Дилев, че хилядната публика вече гърмеше от
радост". И двата отбора вече имат по един отменен заради засада гол.
77-ата отново се оказва минутата на Чори. Той напредва към вратата на
гостите, шутира, но Дилев избива удара му. Там обаче е централният
нападател Методи Кръстев, който с добавка прави 2:1. "Зелените" от
Скопие с всички сили се устремяват напред и това дава резултат в края
на мача, когато Луков бележи за 2:2. Равенството е най-справедливият
резултат. Коментарът на "Спорт" завършва по този начин: "Публиката
бурно поздравлява двата тима и когато се успокои, усети, че наистина е
валял силен дъжд. Всичко бе мокро до кости, дето се казва. Но при
такъв мач нищо не се усеща, освен това, което се вижда на терена"...
Така през това издание на столичното първенство Левски допуска загуба
на точки само в още два мача – равенство 1:1 с ФК 13 и загуба с 2:3 от
третия в крайното подреждане ЖСК–София (дн. Локомотив). Македония
обаче също пада от ЖСК-София и Левски се класира на първо място с
точка повече от скопяни.
И двата отбора безпроблемно си осигуряват участие на финала на
държавното първенство, преодолявайки съответно: Левски – Ботев
(Пловдив), Атлетик (Дупница) и Тича, и Македония – Спортклуб
(Пловдив), ЖСК-София и Славия.
Така в деня на първия от двата финала през октомври цяло Скопие тръпне
в очакване на предстоящата футболна битка, която да определи най-
достойния клуб за званието държавен първенец. Пратеникът на "Спорт",
големият журналист Климент Симеонов, отделя много място в своята
дописка, за да опише настроенията преди големия мач, съпътстван освен
това и от посещение на цар Борис... "За мен не бе трудно да
констатирам тоя голям интерес. На него ми обръщаха внимание и най-
обикновени разговори между непознати ми хора из улиците: "Кога, за
Бога, ще дойде неделя, за да заемем своите места в игрището, да видим
играта на двата финалиста, да поздравим победата на скопяни".
Трибуните на тамошното игрище побират 4000 зрители, но на финала
идват... 8000.
Най-сетне срещата започва. Защитниците на Левски трудно удържат
постоянно връхлитащия Джино. Нападателите от Скопие правят серия от
пропуски, но и Любо Алдев е непробиваем. И този пот първата част
минава под знака на надмощието на Македония, но и отново второто
полувреме е за Левски. По-добрата физическа подготовка на "жълто-
червените" (цветовете на Левски по това време) им дава превес срещу по-
техничните играчи от Скопие. В този момент изгрява в най-яркия си
блясък звездата на Божин Ласков – легендарната деветка на Левски,
който ни напусна тази година. Едва 20-годишният таран, на когото
впоследствие му предстои славна кариера в Слован (Братислава), мачове
и за националния отбор на Чехословакия и оферта от най-силния за
времето си клуб в Европа Торино, с два гола в комбинации с Цветков
прекършва съпротивата на "зелените" – 2:0 за Левски.
Седмица по-късно Македония идва с надежда за реванш в София, но е
много трудно да заличат негативния резултат. Отново мачът е един
спектакъл, 22-ата играят най-модерният за времето си футбол под
ръководството на двамата треньори Панчев и Шпиц. До изненада обаче не
се стига и въпреки неистовите усилия на Джино и компания, те отново не
успяват да пробият Алдев и неговата защита. Разликата в двата тима
отново се казва Божин Ласков – Попето, който в типичния си стил с
глава поразява мрежата на Дилов. Цяла София ликува и Левски добавя към
вече спечелената Царска купа и титлата на държавен първенец! По този
начин Левски прави първи дубъл и отваря нова златна страница в
историята си, която е още по-ценна и с това, че отборът печели
първенството на Обединена България!
Горест буди невежеството в днешната Република Македония относно тези
страници от собствената й спортна история, която, подобно на нейната
политическата история, до 1945 г. е неделима от тази на България.
Опитът за отделянето на славянското население на Вардарска Македония
от българските му корени е един от най-ужасните социални експерименти
на 20 в., осъществен от злодеи и родоотстъпници в най-мракобесните
години на комунизма и поддържан от техните потомци днес. В епохата на
неограничен свободен обмен на информация обаче една измама не може да
трае вечно. Разбира се, в Македония живот е имало и преди създаването
на македонски "нация" и "език" и горните факти свидетелстват, че
футболните клубове Вардар и Македония (Скопие) не са основани след
Втората световна война, каквато е днес официалната версия. Техните
привърженици могат да проследят историята им и по-назад във времето,
което би дало отговор и на други въпроси извън чисто футболните.
(Използвани са материали от книгите "85 години Левски" на Г. Манов,
"Футболен клуб Левски – всичко за любимия отбор" на Г. Манов, Р.
Пайташев, Д. Попдимитров и Владимир Петков, и уебсайта
http://www.bulgarian-football.com.)
Ивайло СТОИМЕНОВ
Чефо
May 5, 2008, 12:16:36 PM5/5/08
to Macedonia Discussion Group
Otnosno FK Makedonija uploadnah statija na Jovanovic, Vladan, Sports
as an Instrument of Yugoslav National Policy in Macedonia 1918-1941.
Spored neja, pyrvo, prez 1920 bil syzdaden FC Vardar, a skoro sled
tova (nejasno koga?) bil provokativno preimenuvan na FC Makedonija,
koeto ne se haresalo na serbian politicians, ta zatova klubyt otnovo
bil preimenuvan na Skopje Sport Club (str. 215). Paradokslano javno
chak pri fashistichkata okupacija FC Makedonija uspjala da si vyrne
provokativnoto ime... Na str. 211 po Macedonia. Dokuments and
Material... se razkazva za interesen incident, pri kojto shkandalno
the yugoslav falcons from Macedonia behaved as Bulgarians...
as an Instrument of Yugoslav National Policy in Macedonia 1918-1941.
Spored neja, pyrvo, prez 1920 bil syzdaden FC Vardar, a skoro sled
tova (nejasno koga?) bil provokativno preimenuvan na FC Makedonija,
koeto ne se haresalo na serbian politicians, ta zatova klubyt otnovo
bil preimenuvan na Skopje Sport Club (str. 215). Paradokslano javno
chak pri fashistichkata okupacija FC Makedonija uspjala da si vyrne
provokativnoto ime... Na str. 211 po Macedonia. Dokuments and
Material... se razkazva za interesen incident, pri kojto shkandalno
the yugoslav falcons from Macedonia behaved as Bulgarians...
ГСтојанов
May 5, 2008, 1:33:15 PM5/5/08
to Macedonia Discussion Group
Сега прочитав како му ја украле победата на ФК Македонија. Па се
разбира дека народот после ќе биде револтиран и ќе излезе во партизани
да се бори за слобода. Фудбалска и секаква.
разбира дека народот после ќе биде револтиран и ќе излезе во партизани
да се бори за слобода. Фудбалска и секаква.
Димитър Бечев
May 7, 2008, 3:58:25 AM5/7/08
to Macedonia Discussion Group
Много ме кефи македонския лаф "во партизани". Директен превод от сърбо-
хърватски, който от гледна точка на македонцката граматика е апсолутно
неправилен.
хърватски, който от гледна точка на македонцката граматика е апсолутно
неправилен.
Чефо
May 15, 2008, 11:13:39 AM5/15/08
to Macedonia Discussion Group
The ban of Vardar reports to the Prime Minister of Yugoslavia that the
'Sokols' from Macedonia
behaved at the Youth Sports Convention in Sofia as Bulgarians
http://www.promacedonia.org/en/ban/pww2.html#62
July 24th, 1935
Mr. Prime Minister,
I have the honour to submit the following verified information about
the visit of the Sokols from this banovina to Sofia on the occasion of
the convention of the sports union 'Yunak.'
At Sofia station, the Macedonian activists, who had taken up positions
all round, expressed great enthusiasm over the Sokols from the
banovina of Vardar. The minute our people came out of the train, there
began kissine em-bracing, shouting and sobbing. It was noticed that
many, though very young knew each other, in spite of the fact that
they had not seen each other for more than 10 or 15 years.
When the column started towards the city, some people shouted at our
people with irony:
'These are Serbomanes!', while others, some of whom had penetrated
into our ranks, shouted:
'You are not Serbs, you are Bulgarians! Shout: Hurrah. This is the
Bulgarian greeting and not: Zdravo! Zdravo,' etc.
When they reached the school where they were to be put up, many of the
Sokols of this banovina ran away and passed most of the day and the
night in the company of the Macedonian activists. Some never came back
until the time for the train to take them back to Yugoslavia.
The agitation of the Macedonian activists was systematic. They said to
our people: 'You are not Serbs. You are Bulgarians. There is no peace
in your parts, no freedom, you are not equal, you are under slavery.'
There were some among our people who approved of this even in the
presence of people who, they might suppose, would inform our
authorities when they returned home.
Such was the behaviour of the Sokols from Koumanovo and Prilep.
After the service in the Cathedral, the Bulgarian hymn was sung, and
another dynastic song, which some of our people knew and sang.
Many of our Sokols threw away their Sokol badges and replaced them
with the badges of the Bulgarian 'Yunak.'
On parting at the station, our Sokols, as well as their hosts,
expressed deep sorrow and, when the train started, our people, not
using the Yugoslav Sokol greeting: 'Zdravo!' shouted: 'Hurrah! Hurrah!
Hurrah!' in spite of the warning of the Sokol leaders not to abandon
our Sokol greeting and not to use the Bulgarian greeting 'Hurrah!'
On their way back, they carried many letters and snapshots, which were
torn up by many of them at the special request of the leaders of the
Sokol zhup, but many managed to smuggle them through due to the
superficial customs examination.
The behaviour of the real Bulgarians was polite and friendly.
Since, on parting our Sokols had abandoned all propriety, the leader
of the zhup, engineer Pajc, had to make a speech warning them that
they should fulfill their patriotic and Sokol duties.
Informing you of the above I have the honour to remind you that this
dis-loyal behaviour of the majority of Sokols of this banovina in
Sofia actually shows that we are not sufficiently nationally rooted in
these parts and that serious attention has to be paid to the national
transformation of these people.
I must remind you also that the Macedonian activists in Bulgaria who
have penetrated deep into the life of the Bulgarian nation and of the
Bulgarian state, who have merged organically and firmly with all forms
of the Bulgarian state, national, economic, cultural, scientific and
artistic life, are still a great threat to our interests in Southern
Serbia and that we could expect sudden blows on their part.
In view of the force and the tenacity of the Macedonian activists in
Bulgaria and because of the instability of our elements at home in
Southern Ser-bia, my opinion is that we should be very careful in our
policy towards Bulgaria and we should not do anything which could
facilitate and strengthen the in-fluence of those in Bulgaria over
those people here who are not yet nationally reliable.
I beg you, Sir, on this occasion, to accept my deepest respect.
State archive in Belgrade, f. 'Milan Stojadinovic,' not processed with
a sign 6/9 but without press-mark; the original is in Serbo-Croat.
'Sokols' from Macedonia
behaved at the Youth Sports Convention in Sofia as Bulgarians
http://www.promacedonia.org/en/ban/pww2.html#62
July 24th, 1935
Mr. Prime Minister,
I have the honour to submit the following verified information about
the visit of the Sokols from this banovina to Sofia on the occasion of
the convention of the sports union 'Yunak.'
At Sofia station, the Macedonian activists, who had taken up positions
all round, expressed great enthusiasm over the Sokols from the
banovina of Vardar. The minute our people came out of the train, there
began kissine em-bracing, shouting and sobbing. It was noticed that
many, though very young knew each other, in spite of the fact that
they had not seen each other for more than 10 or 15 years.
When the column started towards the city, some people shouted at our
people with irony:
'These are Serbomanes!', while others, some of whom had penetrated
into our ranks, shouted:
'You are not Serbs, you are Bulgarians! Shout: Hurrah. This is the
Bulgarian greeting and not: Zdravo! Zdravo,' etc.
When they reached the school where they were to be put up, many of the
Sokols of this banovina ran away and passed most of the day and the
night in the company of the Macedonian activists. Some never came back
until the time for the train to take them back to Yugoslavia.
The agitation of the Macedonian activists was systematic. They said to
our people: 'You are not Serbs. You are Bulgarians. There is no peace
in your parts, no freedom, you are not equal, you are under slavery.'
There were some among our people who approved of this even in the
presence of people who, they might suppose, would inform our
authorities when they returned home.
Such was the behaviour of the Sokols from Koumanovo and Prilep.
After the service in the Cathedral, the Bulgarian hymn was sung, and
another dynastic song, which some of our people knew and sang.
Many of our Sokols threw away their Sokol badges and replaced them
with the badges of the Bulgarian 'Yunak.'
On parting at the station, our Sokols, as well as their hosts,
expressed deep sorrow and, when the train started, our people, not
using the Yugoslav Sokol greeting: 'Zdravo!' shouted: 'Hurrah! Hurrah!
Hurrah!' in spite of the warning of the Sokol leaders not to abandon
our Sokol greeting and not to use the Bulgarian greeting 'Hurrah!'
On their way back, they carried many letters and snapshots, which were
torn up by many of them at the special request of the leaders of the
Sokol zhup, but many managed to smuggle them through due to the
superficial customs examination.
The behaviour of the real Bulgarians was polite and friendly.
Since, on parting our Sokols had abandoned all propriety, the leader
of the zhup, engineer Pajc, had to make a speech warning them that
they should fulfill their patriotic and Sokol duties.
Informing you of the above I have the honour to remind you that this
dis-loyal behaviour of the majority of Sokols of this banovina in
Sofia actually shows that we are not sufficiently nationally rooted in
these parts and that serious attention has to be paid to the national
transformation of these people.
I must remind you also that the Macedonian activists in Bulgaria who
have penetrated deep into the life of the Bulgarian nation and of the
Bulgarian state, who have merged organically and firmly with all forms
of the Bulgarian state, national, economic, cultural, scientific and
artistic life, are still a great threat to our interests in Southern
Serbia and that we could expect sudden blows on their part.
In view of the force and the tenacity of the Macedonian activists in
Bulgaria and because of the instability of our elements at home in
Southern Ser-bia, my opinion is that we should be very careful in our
policy towards Bulgaria and we should not do anything which could
facilitate and strengthen the in-fluence of those in Bulgaria over
those people here who are not yet nationally reliable.
I beg you, Sir, on this occasion, to accept my deepest respect.
State archive in Belgrade, f. 'Milan Stojadinovic,' not processed with
a sign 6/9 but without press-mark; the original is in Serbo-Croat.
ГСтојанов
May 15, 2008, 1:55:02 PM5/15/08
to Macedonia Discussion Group
Овие зборови кажуваат се':
The behaviour of the real Bulgarians was polite and friendly.
> > the yugoslav falcons from Macedonia behaved as Bulgarians...- Hide quoted text -
>
> - Show quoted text -
The behaviour of the real Bulgarians was polite and friendly.
>
> - Show quoted text -
Чефо
May 15, 2008, 3:44:01 PM5/15/08
to Macedonia Discussion Group
А от чия ли уста идат тия зборови? Да не би това писмо да е било
писано от някое незаблудено чисто македонче, способно секога да
различи себе си от истинските българи или пък е излязло от умната
глава на назначения от Белград скопски бан?
> > - Show quoted text -- Hide quoted text -
писано от някое незаблудено чисто македонче, способно секога да
различи себе си от истинските българи или пък е излязло от умната
глава на назначения от Белград скопски бан?
Reply all
Reply to author
Forward
0 new messages