Димитар Талев се врати на македонска почва
Търновец
Димитар Талев се врати на македонска почва
Делото „Железниот светилник“ на бугарскиот писател со македонско
потекло што се поставува во театарот во Прилеп повторно го актуализира
македонско-бугарскиот конфликт
ЛИЛЈАНА МИТЕВСКА
НЕВЕНА ПОПОВСКА
Претставата „Железниот светилник“, која во моментов се поставува во
Народниот театар во Прилеп, се најде во фокусот на интересирањето на
културната јавност. Причината е авторот на текстот или поточно,
авторот на оригиналниот роман врз основа на кој е направена
драматизацијата на претставата – Димитар Талев.
Димитар Талев е роден во Прилеп, а живеел и работел во Бугарија. Тој е
еден од најпознатите бугарски писатели кој во целиот свој опус пишува
за Прилеп и за Македонија. Но, лично, тој се чувствувал како Бугарин.
А во 1944 година Талев бил уапсен од бугарските Власи заради своите
патриотски и антимакедонски ставови и испратен во централниот затвор
во Софија, од каде што подоцна бил префрлен во работните логори „Бобов
дол“ и „Куцијан“. Македонската научна јавност се има оградено од
Димитар Талев откако по втората светска Втората светска војна тој и
неколкумина други признати Македонци во Бугарија одбиле да се вратат
во татковината и да работат на подигнувањето на научната мисла и
творештво на македонскиот народ. Димитар Талев умира во Софија
20.10.1966 година.
Инаку, тој е еден од најпочитуваните бугарски писатели кој бил
предложен и за Нобеловата награда за литература, а неговите дела, во
драматизирана форма се играат насекаде по сцените во Бугарија. Во
Македонија неговиот опус е релативно непознат. Според некои кажувања,
за неговото творечко екскомуницирање од Македонија се виновни големите
македонски литературни теоретичари Димитар Митрев и на Михаил
Сматраклев. Прв пат, пред две-три години, на македонски е преведен
неговиот роман „Илинден“, а пред една година Трајче Крстевски го има
преведено „Железниот светилник“.
Токму по нарачка на режисерот Владо Цветановски, Трајче Крстевски ја
направи и драматизацијата на овој роман за потребите на претставата
„Железниот светилник“. Според Стојан Дамчевски, директорот на
Прилепскиот театар, идејата да се постави текст на Димитар Талев на
сцената во Прилеп е од поодамна. „Талев е писател од светски ранг. Без
оглед на неговите политички ставови, неговите литературни квалитети се
неспорни. Никој досега не го опишал Прилеп на начин на кој што тоа го
има направено Талев. И ние го читаме тоа што го напишал, а не како се
чувствувал, како Бугарин или како Македонец... Јас уште пред десеттина
години, при некои од соработките со бугарските театри го добив целото
творештво на Талев како и некои драматизации работени од познати
бугарски автори. И всушност одамна им понудив на некои режисери да
работат дело од Талев, но никој не сакаше. Сите рекоа рано е. Со Владо
Цветановски случајно разговаравме и тој веќе го беше прочитал
’Железниот светилник’ во превод на Трајче Крстевски. Рече дека многу
му се допаднал романот, но бидејќи не му се допаѓаа бугарските
драматизации, инсистираше да направи нова драматизација во соработка
со Трајче Крстевски“, вели директорот на прилепскиот театар, Стојан
Дамчевски.
Димитар Талев и во своите дела не го смени политичкото мислење што се
потпираше на големобугарската кауза дека Македонија е дел од Бугарија
и Македонците се дел на Бугарското племе: Јован Павловски
Стојан Дамчевски и Владо Цветановски се едногласни дека во претставата
нема никакви политички моменти. „Апсолутно нема никакви политички
импликации. Ниту пак сакам да се занимавам со тие аспекти. Со тоа нека
се занимаваат историчарите. За мене е доволно она што го прочитав кај
Талев. Тој еден од ретките раскажувачи кои ги имам прочитано, а има
читано доста, кој со толкава љубов пишува за овој град и го опишува на
начин на кој никој досега не го опишал. Тој пишува за судбината на
едни луѓе во кои секој од нас може да ги препознае своите дедовци и
прадедовци“, вели режисерот Владо Цветановски.
Приказната во романот и претставата, како што вели режисерот Владо
Цветановски е „семејна сага од почетокот на 19 век, кога Македонија се
наоѓа под турско ропство. Главниот лик во претставата, Стојан, откако
го убива кучето на бегот, а да го спаси својот живот бега од селото и
оди во градот каде се запознава со една девојка од осиромашено градско
семејство. Тие се земаат и понатаму е прикажан нивниот животен пат
преку кој се раскажува и приказната за градењето на црквата „Свето
Благовештение“, која и ден-денес стои наспроти театарот во Прилеп. Ова
е локална приказна за прилепчани кои и денес знаат кој се луѓето кои
ја изградиле црквата и нивната борба за богослужба на славјански
наместо грчки јазик“.
Во овој контекст интересно е да се напомене дека според бугарската
литературна мисла „Железниот светилник“ е прва книга од трилогијата на
Димитар Талев посветена за животот и борбата на Бугарите во Македонија
за просветна, црковна и национална слобода. Исто така, писателот Јован
Павловски, осврнувајќи се врз делата на Талев, како што се „Железниот
светилник“ „Преспански камбани“ и „Илинден“ смета дека Димитар Талев е
голем бугарски писател по потекло од Прилеп. „Неговото миље се состои
од дела, каде случувањата се одвиваат во Македонија и Прилеп
конкретно, меѓутоа тој и во своите дела не го смени политичкото
мислење што се потпираше на големобугарската кауза: Македонија е дел
од Бугарија и Македонците се дел на Бугарското племе! Инаку, во
неговите романи тој дава извонреден приказ на животот на Македонецот
под турското ропство, извонреден приказ на храбри Македонци, кои за
жал ги делат политичкото и националното кредо на авторот“, вели Јован
Павловски.
Димитар Талев не смее да се смести во евтините македонско-бугарски
односи, тоа не смее да се прави, не смееме да ги отфрлиме. Тој е еден
од великаните на македонската проза: академик Коле Чашуле
Наспроти него, пак академик Коле Чашуле вели дека имал прилика да ги
прочита делата на Димитар Талев и смета дека тој е неповторлив автор.
„Талев потекнува од семејството Палисламовски од Прилеп, кое го
познавам. Сум имал прилика и да се сретнам со него во Софија и во тие
разговори тој пројави интерес за Македонија. Тогаш ги добив сите
негови книги со посвета и со внимание ги прочитав. Мислам дека се
прави крупна грешка што се дистанцира автор како Талев. Грев е тоа кон
него. Димитар Талев не смее да се смести во евтините македонско-
бугарски односи, тоа не смее да се прави, не смееме да ги отфрлиме.
Тој е еден од великаните на македонската проза. Романот ’Железниот
светилник’ е прекрасен роман за прилепската градска чаршија.
Неповторливо ја опишува чаршијата и животот во Прилеп. Затоа сметам
дека не треба да отфрламе нешто вредно. Јас имам објавено неколку
текстови за Талев како автор во моите книги ’А бре Македонче’, како и
во последната книга ’Антимемоари’, која во моментов е во МАНУ каде е
поместен дијалог со Димитар Талев на македонски јазик со прилепски
дијалект“, вели академик Коле Чашуле.
Премиерата на „Железниот светилник“ во прилепскиот театар ќе излезе во
средината на октомври. И едно е сигурно. Таа секако ќе придонесе за
отворање на дебатата за Димитар Талев и проценување на неговото место
во македонската култура од денешна перспектива.
Инаку, според режисерот Владо Цветановски, „Железниот светилник“ ќе
биде голем мултимедијален проект, со многу филмски инсерти и проекции
на оригинален архивски материјал, се со цел да се разбуди духот на
стариот Прилеп. Станува збор за обемен театарски проект со триесеттина
актери на сцената. Главните улоги ги толкуваат гостите Владо
Јовановски од МНТ и Александра Пешевска од Кумановскиот театар заедно
со целиот ансамбл на прилепскиот театар и многу млади актери и
студенти на ФДУ. Музиката ја работи Оливер Јосифовски, костимите
Благоја Мицевски, а сценографијата е на Владо Ѓоревски.
Димитър Бечев
приятели. Да видим дали нема да го вместят и него криво-лево в
македонския литературен канон - все пак говорел на прилепски диалект,
разбирате ли. (Мегютоа, ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК е пълен с форми като
"повели" и "нели" вместо "заповядай" и "нали"). Очаквам обаче некоя
остра реакция от страна на епигоните на Митрев и прилепчанина
Конески.
Комитата
Айде айде... колко лесно мигрират класици и револуционери в Македония
;-)
> ...
>
> read more »
Valentinski
повече от ясно, че е великобугарин. Как ли ще обяснят на македончинята
"Самуил" или тетралогията, започваща с "Железния светилник"?
Ама щом в последно време започна открито да се пише за Тиквешкото и
Дебърско-Охридското въстания и техния бугарски характер, значи и за
Димитър Талев ще започне да се говори :-)
женен за македонка
двойния стандарт, дето се е наложил в македонското мислене "българи-
великобългари". Според него, не може ли човек да е македонец и
българин едновременно? Не може ли да е тракиец и българин
едновременно? А не може ли да е шоп и българин едновременно? Тук на
Изток тези неща се приемат като нещо естествено. Но за хората ,
живеещи в РМК се знае, че са само едното - македонци. Е как да са
българи, като никога не са били граждани на България ?
Мисълта ми е да не поставяте знак на съмнение, когато хората се
запознават с общата си история. Като сложиш едно "великобългарин"
пред името на Д.Талев - все едно слагаш катран в меда, бе братко.
Какво става - децата ми и те са великобългари?! А аз спя с една
велика българка от Македония! Ако разбере колко е велика, тежко ми ...
Аз обичам българската литература. Не мога да си представя тя да се
лиши от македонските си белетристи. Те са формирали далече преди
решението на Сталин и Тито самосъзнанието у всички нас, че миналото на
МК и БГ е общо. Как да обясниш на хората, че Гоце Делчев и Яне
Сандански са всъщност чужденци? Как да кажем днес, че Българската
охридска епископия, всъщност е била със сбъркано име? Ако наистина
искате мир със себе си не слушайте пропагандата, а се наслаждавайте на
постиженията на славни македонци като Димитър Талев.
женен за македонка
ха да видим кой македонец ще ти пише
... Представяш ли си що за промити мозъци има оттатък границата?
Зомбита , а не граждани. Тук е трудно да си представим поведението на
хора от концентрационен лагер - с гаулайтери, овчарски кучета,
доносници сред лагеристите, стаи за разпити и бой за другомислие...
Може би Филип има предвид тази картинка...
Чавдар
само "великобългарин", но и... "фашист". Бил е член на Ратници за
напредъка на българщината - комай единствената организация, извършила
антисемитски погроми в София -, където се подвизават и ред други
реабилитирани от соц-режима и активно използвани за патриотическо
възпитание автори като Фани Попова-Мутафова (произведенията й се
издавали в Германия с одобрително клеймо НСДАП), Владимир Свинтила и
т.н. Талев е не само репресиран, но и реабилитиран пак през
сталинистката фаза като мощно оръжие против "титофашистите": може би и
до днес в литературата на македонски език няма роман с обема на
Талевата тетралогия... Занимливо е как Чашуле (виден функционер на
Тито-режима в същия онзи момент) и сие ще вкарат в македонската
литература "Втория Вазов" - да не вземат и първия да турят, нали бил и
той от македонски род?...
Иначе, "Светилникот" ми се струва най-добрата част - следващите са
вече прекалено тезисно-идеологични, по вазовски.
On Sep 29, 10:22 am, женен за македонка <t...@abv.bg> wrote:
Димитър Бечев
е поддържал някаква неформална връзка с градския си (може би и
роднина?) Талев? Нещо като историята с Лиляна Стефанова или "посетите"
на фамилията Глигорови в София при щипско-новоселски роднини и
приятели като бай Тодор Павлов ...
Чавдар
в София живеел в дома на... Данаил Крапчев (брат на баба му по майчина
линия)!... Cf. овие секьаваньа кай Крсте Црвенковски, Мирче Томовски,
"Заробена вистина", Скопjе: Култура, 2003, 46-47.
V. Karloukovski
> Сетих се и за Кръсте Цървенковски, който по време на кратко студиранье
> в София живеел в дома на... Данаил Крапчев (брат на баба му по майчина
> линия)!... Cf. овие секьаваньа кай Крсте Црвенковски, Мирче Томовски,
> "Заробена вистина", Скопjе: Култура, 2003, 46-47.
За престоя на Кръсте Цървенковски в София през време на войната пише и
в съставената от Цвета Трифонова книга за Данаил Крапчев (по спомени
на негови роднини, записани от Стоян Аршинков) -
"Данаил Крапчев и в. “Зора”. Незабравимото (Интервюта, писма,
документи)", Велико Търново, 2006 г. ( http://www.promacedonia.org/ct
). По-долу съм извадил откъсите, където се споменава Цървенковски.
Като обработвах този материал за качване сам се чудих как, аджеба, е
станало така, че толкова много изтъкнати антибългарско-македонски
поборници са се оказали в София или поне в прегръдките на софийския
режим през WWII. Конески, Глигоров, а сега се оказва и Цървенковски. И
то не при кого, ами при прилепчанина Крапчев, награден от Хитлер с
орден “Германски орел” първа степен. ;-))
*******************************
1. Неша Станишева-Крапчева за своя съпруг:
- Какви са роднинските връзки и отношения на съпруга ви с Кръсте
Цървенковски [19], кога той е идвал в България и с каква цел? Какви са
били тогавашните му разбирания за македонското освободително движение,
за българщината в Македония?
- Кръсте Цървенковски е син на племенница на Данаил Крапчев. В
България той идва, струва ми се, в началото на 1942 година с намерение
да следва философия в Софийския университет. Кръсте имаше
комунистически убеждения. Беше против присъствието на българската
армия в Македония, да не говорим за германската. Нашето отношение към
него бе сърдечно, тъй като чувствата на мъжа ми не се обуславяха от
политическите разбирания на хората. Потвърждение на това може да се
намери и в избора на сътрудници на вестника – между тях имаше явни или
известни привърженици на почти всичкси политически течения в България,
включително и комунисти.
------------------------------
8. Радка Крапчева:
- Данаил Крапчев – разказа ми тя – е бил отгледан от чичо му, моят
баща Никола Крапчев. В София чичо Дани е учил история и е
специализирал в Швейцария. Той беше подарил на баща ми своята книга
“Изминат път” с наслов “На моя благодетел”. Всички от нашия род – чичо
Илия, чичо Борис, баща ми и леля ми, майката на Величко Попов, нямаме
роднини в Македония. Само чичо Дани по линията на сестра си има
родство с Цървенковци. Кръсте Цървенковски, който игра роля в
Македония след Втората световна война е негов племенник. Преди това
като младеж, преследван за прогресивните му идеи, живя дълго време у
тях. За него стрина Неша може да ви каже повече.
. . .
Много от сътрудниците на “Зора” пострадаха след преврата. Петър
Николчев, редактор на новините – безследно изчезнал. Александър
Дякович - спортен редактор, също изчезнал. Борис Стефов, коректор –
повикват го долу на вратата и край. Йордан Бадев – ръководеше цялата
културна страница на “Зора”, бил е директор на Народния театър.
Хвърлят го в затвора, там от побоищата ослепял, бил болен. Убиват го в
затвора и не връщат тялото на семейството му. …
Тодор Павлов пък казва на проф. Александър Станишев: Ти няма защо да
заминаваш! – въпреки че македонците са искали да го изведат по канал.
После обаче като го арестуват и съдят с нищо не му помогна. И след
убийството му от Филаделфия идват документи, че е удостоен за доктор
хонорис кауза на тамошния медицински университет.
Кръсте Цървенковски е сестрин брат на чичо Дани. Живее в къщата му
докато следва в София, чичо Дани го издържа. А след това се отказа от
родниството си.
Единствен който се опитваше да помогне на децата на Крапчев в онези
времена, бе Симеон Радев. Бе взел Невенка да му помага като
машинописка.
Filip M
Блоговите се анонимни. Кој како сака може да му пишува. Јас само се
сомневам дека некој ќе сака.
Зошто ли? Бугарија е друга држава, друг свет, друга планета. Не
направивте никаков обид да разберете што и каде е Македонија, кои се
Македонците. Не како вие си ги замислувате и како посакувате да било,
туку како навистина е.
Јас не велам дека односите биле нешто потопли пред 1991, но оттогаш,
со јазичниот спор, уште повеќе се изладија. Сега со ОМО Илинден
Бугарија намерно (или ненамерно) ги одржува константно на лед. Дури и
да сака (а не сум забележал такво нешто) Македонија не може да ги
затопли односите со Бугарија.
> > > Димитър Талев ще започне да се говори :-)- Hide quoted text -
>
> - Show quoted text -
Filip M
прочитаат. Тоа што бил бугарофил си е негова работа. Та не бил само
тој.
> > - Show quoted text -- Hide quoted text -
Димитър Бечев
не е толкоз тежко. Колцина скопяни взеха, че прочетоха ИЛИНДЕН, като
го преведоха 2003 г.? Апропо, Талев "бугарофил" или "бугарин" е бил?
Доколкото си спомням, преди година ни обясняваше как нациите били
конструирани. Да не се окаже, че има "правилни" и "неправилни"
конструкции.
Filip M
интернет и пробав да го читам во оригинал. Ама не оди. Многу тешко. Ќе
го побарам преведен.
Димитър Бечев
си пишете в CV-тата, че знаете български, белким ви станат повече
чуждите езици за пред чужденците (можете да добавите и монтенигерски -
има го в Уставот).
Шпиун
от пасажите в книгата до омръзване - думите на (литературния герой)
Гоце как който работи за България, Гърция илу Сърбия може да е добър
българин, грък ил исърбин, но не и добър македонец. Така че
великобугарският фашист Талев е допринесъл и той за македонистката
митология.
женен за македонка
Не
направивте никаков обид да разберете што и каде е Македонија, кои се
Македонците.
Прав е Филип.Никой в България не обяснява на хората истината за
признаването на държавата Македония. И непризнаването на езика и
нацията. Както много други проблеми и този виси. В България няма
интелигенция, ако не се броят светила като тройният шпионин Георги
Марков, титанът на БГ поезията Георги Джагаров и проницателният
аналитик Юлиян Вучков. А тя трябва да поведе един модерен диспут за
същността на нещата. Не Д.Димитров и Красьо да са водещите.
В България разбирането за МК е замръзнало на ниво 1891г. и не мърда
оттам. Не отчитаме загубите на войните срещу Европа. Все едно че е
нямало Титов режим там.Все едно, че и днес МК няма белезите на
концентрационен лагер. Като че ли сме извън мощните пропагандни
средства, които като с ДДТ са унищожили всяка бактерия на българската
зараза у МК обществото.
Прав е Филип и за тежкото разбиране на модерния БГ език от хората край
Вардар. Разликите в езика ще стават още по-значими, заради слабите
културни и човешки връзки с македонците. Мога само да си представя, че
за тях сме едни омразни татари , говорещи на изкривен македонски ...
хора от друг свят , от друга планета.
Valentinski
Съжалявам, че авторът не успява да довърши "епоса" - сещате се, че в
края на "Илинден" се споменава за Борис Глаушев и "четворицата му
синове"... Към края на "Гласовете ви чувам" обаче Борис не само няма
наследници, а е и полумъртъв.
Иначе Глаушеви са нещо като българските Буденброкови или Буендия ("Сто
години самота") или ако щете - Буденброкови са немските
(западноевропейските буржоазни), а Буендия - латиноамериканските
Глаушеви. Сериозно! Всеки регион на света има подобна литературна
семейна сага. Разликата е, че при Буденброкови третото поколение
затваря цикъла и води рода до упадък. При Буендия - последният
представител на рода на практика го унищожава (ражда се със свинска
опашка). Докато при Глаушеви борбата продължава. И това е супер
яко :-) БОРБАТА ПРОДЪЛЖАВА с всяко следващо поколение... Това отличава
нашата "епска" литературно-историческа традиция от останалите...
женен за македонка
ти извод. Борбата не продължава, защото наследниците на Глаушеви хич
не ги интересува за наследството на дедите им. Интересува ни нас тук
във форума. Съдбата ни на Балканите е като тази на Буденброкови. Има
баварци,австрийци и щвейцарци. Тук има македонци, българи и гърци с
едни и същи дядовци.
Само че германците имат културата да признаят общата история и
различното настояще. Тук при нас културата се възглавява от тези с
острите лакти, с нахалните физиономии и кресливите гласове. Едни
твърдят, че македонците са наследници на Александър и им се смее цял
свят... Другите наследници твърдят, че децата в БГ разбират отлично
македонското радио... Третите са просто гърци със славянски
корени ...
Има една немска програма САТ 1. Тя върви на "хох дойч" в трите
немскоразбиращи региона около Алпите. В паузите обаче вървят реклами,
които са на местния език за Швейцария и Австрия. Тогава схващаш за
какво иде реч. Един средностатичиски берлинчанин "тежко" ще разбира
казаното... Както Филип разбира Димитър Талев на български. Нищо ново
под слънцето...
Комитата
От Трибюн полемизират със статията в Утрински
http://www.tribune.eu.com/articles/3729.html
Долги коси, краток ум
Статијава е реакција на текстот „Димитар Талев се врати на македонска
почва“ од Лилјана Митевска и Невена Поповска, објавен минатата недела
(26 септември) во Утрински Весник.
01.10.2007
Статијава е реакција на текстот „Димитар Талев се врати на македонска
почва“ од Лилјана Митевска и Невена Поповска, објавен минатата недела
(26 септември) во Утрински Весник.
Станува ли збор за тенденција, не знаење или можеби комбинација на
двете!? Познавајќи ја политиката на весникот, ниту јас, ниту пак вие,
нема да се двоумите и ќе ја потврдите тенденцијата, а за неупатените
што не знаат како манипулираат потписничките на „чланчево“,
уредничката на рубриката култура и главниот уредник Е.Р., следува
објаснение.
Прва тенденција. Л.М и Н.П. во вториот пасус напишале „А во 1944
година Талев бил уапсен од бугарските Власи заради своите патриотски и
антимакедонски ставови и испратен во централниот затвор во Софија, од
каде што подоцна бил префрлен во работните логори ’Бобов дол’ и
’Куцијан’“. Точно е дека Димитар бил уапсен, но не од бугарските
Власи, туку од бугарските власти. Значи, не станува збор за народ,
национално прашање, туку за партиски прогон.
Втора тенденција. „Прв пат, пред две-три години, на македонски е
преведен неговиот роман ’Илинден’, а пред една година Трајче Крстевски
го има преведено ’Железниот светилник’“ Не е точно дека Талев е
преведен за прв-пат пред две-три години, затоа што, Велика Ширилова
уште во 2000 година (издание на „Мисла“) го превела на македонски
романот „Илинден“. Сепак, овој превод не е првиот официален превод, а
за тоа говорат и неколку негови фототипни приопштувања. Има и едно
издание од 1964.
За крај, ги прашувам и Л.М. и Н.Е. и Тина Иванова: кој е Михаил
Сматраклев? Таква личност не суштествува, очигледно авторките на
„Димитар Талев се врати на македонска почва“, мислеле на Михаил
Сматракалев.
К.С.