I NEED HELP!

[Vic Nicholas]

Greetings Brothers!

I am presently writing a village history of my fathers village of
Tikveni/Kostursko.

I have already finished one of the chapters and am 12 pages into the
chapter of US immigration and pechalba.

Does anybody on this forum have any contacts within the Macedonian
Scientific Instutute so I can speak to them about the possibility that
there might already be an older village history written on Tikveni
already deposited there.

I also hope they maye have some pictures of Tikveni pre-1949 as my
father has nothing as his house was burned down by the Greeks twice
thus losing everything.

We know that many Tikvenci went to Pleven from the 1890's until the
last lot in the evacuation of 1944.

I am certain these earlier Tikvenci immigrants took photos of the old
village with them etc.

I am in contact with a doctor in the USA whose grandfather was from my
village who first went to Argentina in 1910 then the USA in 1916. His
three sons served in the US armed forces in WW2 and he was an active
member of teh MPO as was atleast one of his sons.

I also located through ellisisland.com and ancestry.com atleast 13
guys from my village in Madison Illinois between 1909 and 1920
including my great grandfather who died in an industrial accident and
was buried in Madison/Granite City.

So, if any of you guys have any contact with the Macedonian Scientific
Institute or the Kosturski Bratsvo, I would be eternally grateful.

Regards,
Vic Nicholas
Melbourne

[Vic Nicholas]

Also for guys like Dimitar Bechev and Simeon who are fans of IMRO
history...I have discovered a famous family (Zhivkov) from my dads
tiny village that I am seeking more info on.

Hristo Siljanov wrote this about them.

"The fate of Kostando's family is one of the most tragic. One of his
brothers Shterio lost his life in 1907 in a battle with Turkish
soldiers in the village of Kosinec. His second brother Apostol was
killed while serving as a soldier in the Bulgarian army during the
Great War, and the third - Hristo - was killed while serving as a
Greek soldier in Asia Minor during 1922. The following year their
father Zhivko passed away. Only Zhivkovitsa, the mother of the four
heroes lived on in Rupishcha experiencing the greatest misery and
diificulties in her old age."

When Kostando Zhivkov was killed by asphixiation in battle against thd
Greek andarti in December 1904, one of his offsiders killed in that
skirmish was Yane Kristov (Christov/Christou) who is from the same
clan that I am from Tikveni.

This photo shows a couple captured Tikvenci along with other guys from
their cheta/unit:
http://picasaweb.google.com/macedonianhistory/THECUTHEADVASSILCHEKALAROV#5139824824999957026

This quote is from someones spomeni when they were part of Chakalarovs
United Cheta:

Kole Mitrev

бела from the village Olishta, Atanas Damyanov from the village
Visheni, Kostursko, Vasil Chekov from the village Ekshi-Su, Lerinsko,
Lazo Dorev and Milan Nikolov from the village Patele, Lerinsko, Sotir
Hristov from the village Kondorabi, Nikola Filipov Kozinchev of
village Drenoveni, Hristo Haralambov from the village Bombeki,
Kostursko, Ilia Demushev of Florina, Hristo Tsvetkov, Dimitar Lyaskov
from the village Knomladi, Andon Tarpov Yurukov - Doneto from the
village Lobanitsa, Kostadin Hristov - Costa Zvero from the village
Gabresh, Dimitar Ivanov on with . Olishta, Kole Mitrev from the
village Tikveni, Kostursko, Dine Milchov, K. Gogov and Konstandin
Hristov from the village Banitsa, Konstandin Vanev from the village
Patele Lerinsko, Naum Stavrev of village Vrabnik, Kostursko, Gancho
Atanasov from s.Yakoruda, Razloshko , Lefter by Georgiev Dojran and I
twenty-sixth.
After izlezoha strazharite and trashnaha the door behind me, chuha be
drankaniyata of keys and then recourse to key in katanetsa and
zatihna. For the moment all eyes vpiha in me and started to
zdravisvat with vazglasa: - Oh! Daskalche! Well my doshel! Come!
Ella, daskalche! Sho happened to thee?

Indeed, they look like me is saved from death by a miracle, which was
grabnala as many people with naedno voyvodata Chekalarov.
Gancho Atanasov from the village of Yakoruda

Prisoners of lerinskiya komendant.

From Chekalarovata read, broyashti 64 people beha left only 26 people
live without talk about Podporuchik Ivan Popov, Pando Sidov, Thomas
Zhelinski Yanakiev, Traiko Todorov Zhelyavski and Stefo Nastev Geoshev
that success can be transferred in Bitola under Serbian and you back
slightly more, rather investigating and forwarded them in Bulgaria.
The last prisoner in Florina beh me.

also...

Чекаларов със своята отцепила се група дава последното решително
сражение.

На 8 юлий 1913 г. легендарния Цильо с останалите живи и непленени —
Митрето от Тиквени, Трайчето от Поздивища, Трайко Желевски, Томито
Желински и един герой от с. Ракита Кайлярско, името на когото не можах
да узная, през непрогледната тъмна нощ успели да се доберат след
толкова много сражения с потерите, гръцки войски и милиция, до
височината „Лакото". Трайко промил двете рани на Чекаларова на извора
„Студената вода" и ги превързал. Първата рана Цильо получи на 2 юлий
при Чеган в лявата страна над сърцето, а втората в десния крак в
дебелината в сражението при моста. След превързването на войводата
всички се оттеглили в гората за да си починат като мислили да прекарат
скрит и в гората целия девети юлий и през нощта да се оттеглят в
Костурско, дето всеки камък, долче и горичка ще ги скрие, там дето
цели четиринадесет години подред са укривали Цильо... Но тоя черен
ден, девети юлий беше фатален ден за многострадална Македония, в тоя
ден при многото неизкупими жертви падна и най-скъпата жертва — Цильо.
По това време в Македония беха мобилизирани всички шпиони и стари
гръцки андарти, заедно с гарнизоните на Воден, Острово, Лерин, Костур
и милиция от всичките градове и села. Всичко беше дигнато на крак.
Особено ценно съдействие на македонските поробители гърците, даваха
изчадията на българщината — гъркоманите, които беха техните неплатени
шпиони. Шпионите Тръпчо Ив. Белев от с. Айтос Леринско инвалид.
Изгубил единия си крак в сражението при „Гьола" над с. Айтос

So there is a little bit of info out there from those times about my
dads village.

That Kole Mitrev mentioned is also a relative of my fathers...and my
father stated that he survived his incarceration and subsequently
returned to teh village where he married a widow with children and
never had his own.

So guys, if anyone can help at all...it would be brilliant!

Ofcourse, I am happy to post files of the various chapters here for
criticism/enjoyment.

Kindest Regards,
Vic

[Симеон]

Unofortunately I have no contact with Kostur people here. I can ask
my contacts in Toronto if they know some people from Tikveni. But
most Kosturchani there are from Gabresh.

As for Bulgaria, I think Dimo might know better. Certainly, the
Bulgarian consul in Bitola, Naum Kajchev is from a Kostur family. He
might be in the best position to answer your questions.

[Vic Nicholas]

Zdravo Simeon,

Toronto is full of people from many Kosturski sela - but NONE from
Tikveni.

I have met Naum Kaychev when he was consul in Canada - his background
is from Konomladi.

Kaychev may have some good contacts in the Macedonioan Scientific
Institute in Sofia and the Kosturski Bratsvo.

Hopefully there are some archived materials in Sofia and maybe Skopje.

Kindest Regards,
Vic

> > Melbourne- Hide quoted text -
>
> - Show quoted text -

[Симеон]

By the way, not sure if you have read the entire book here:
http://macedonia-history.blogspot.com/2008/01/9-1911.html

It is really worth it

On Nov 11, 11:39 pm, Vic Nicholas <drs...@gmail.com> wrote:
> Also for guys like Dimitar Bechev and Simeon who are fans of IMRO
> history...I have discovered a famous family (Zhivkov) from my dads
> tiny village that I am seeking more info on.
>
> Hristo Siljanov wrote this about them.
>
> "The fate of Kostando's family is one of the most tragic. One of his
> brothers Shterio lost his life in 1907 in a battle with Turkish
> soldiers in the village of Kosinec. His second brother Apostol was
> killed while serving as a soldier in the Bulgarian army during the
> Great War, and the third - Hristo - was killed while serving as a
> Greek soldier in Asia Minor during 1922. The following year their
> father Zhivko passed away. Only Zhivkovitsa, the mother of the four
> heroes lived on in Rupishcha experiencing the greatest misery and
> diificulties in her old age."
>
> When Kostando Zhivkov was killed by asphixiation in battle against thd
> Greek andarti in December 1904, one of his offsiders killed in that
> skirmish was Yane Kristov (Christov/Christou) who is from the same
> clan that I am from Tikveni.
>
> This photo shows a couple captured Tikvenci along with other guys from

> their cheta/unit:http://picasaweb.google.com/macedonianhistory/THECUTHEADVASSILCHEKALA...

> На 8 юлий 1913 г. легендарния Цильо с останалите живи и непленени --

> Митрето от Тиквени, Трайчето от Поздивища, Трайко Желевски, Томито
> Желински и един герой от с. Ракита Кайлярско, името на когото не можах
> да узная, през непрогледната тъмна нощ успели да се доберат след
> толкова много сражения с потерите, гръцки войски и милиция, до
> височината "Лакото". Трайко промил двете рани на Чекаларова на извора
> "Студената вода" и ги превързал. Първата рана Цильо получи на 2 юлий
> при Чеган в лявата страна над сърцето, а втората в десния крак в
> дебелината в сражението при моста. След превързването на войводата
> всички се оттеглили в гората за да си починат като мислили да прекарат
> скрит и в гората целия девети юлий и през нощта да се оттеглят в
> Костурско, дето всеки камък, долче и горичка ще ги скрие, там дето
> цели четиринадесет години подред са укривали Цильо... Но тоя черен
> ден, девети юлий беше фатален ден за многострадална Македония, в тоя

> ден при многото неизкупими жертви падна и най-скъпата жертва -- Цильо.

> По това време в Македония беха мобилизирани всички шпиони и стари
> гръцки андарти, заедно с гарнизоните на Воден, Острово, Лерин, Костур
> и милиция от всичките градове и села. Всичко беше дигнато на крак.
> Особено ценно съдействие на македонските поробители гърците, даваха

> изчадията на българщината -- гъркоманите, които беха техните неплатени

[Vic Nicholas]

[Симеон]

Or do you want to explain the reason behind your behaviour?

[Vic Nicholas]

Frankly, I think that this dude fails to understand that we have no
time for obscure "Aegean" details. Our years are in the single-
digit.Any behavior which looks like a polite talk in gentlemen club,
with a flagrance of chit-chat should be abandoned. This board decayed
with the departure of Xhimi and Tschavdo. "Dedo's rustic stories"
phase of historiography is over, we got to move on.

[Симеон]

I have really had it with you. I do not even need to argue with you
and explain the obvious. One more post like the previous one or under
someone else's name and you are out for good.

[Vic Nicholas]

Ok. I recognize that this was a strike below the belt from my side.
Guided by blind arrogance I attacked this young man quest for origins,
right and wrongs, in a peripheral world 100 years ago. So I will
withdraw for some time. I guess that any exposure of how miserable the
approach has been for the last 16 years and how few it managed to
attract and how lame excuses were are (examp. "secret Serbian
ownership of the media") just adds up another brick in the tower of
evidence that there is something divergent and unbridgeable among
these two people.

I encourage the administration to rethink revamping the idea of an
elite club and to win over the trend of these types of places on the
web becoming monoethnical or they tend to become such.

> ...
>
> read more >>

[Димитър Бечев]

I'm back, guys. Have to think about Kosturchani though. I'm not sure
many of the old rank and file in the Kostursko Bratstvo are still
around. The ubiquitous Baj Hari from Kosinets who used to be in charge
in the 1990s is long gone, I'm afraid. The best thing is to talk to
Sasho Popov - I'll get in touch with him. There are the Kiselinchevs
in Sofia (again Kosinec), Kosta Vlahov (Dambeni) and others who might
help.

[Vic Nicholas]

Thanks Dimo,

If you can put me in touch with Sasha Popov it would be marvellous.

If you can get me Kosta Vlahov's email address, I would be delighted.
He is actually related to me by marriage and a lovely guy who was a
child refugee in Czechoslovakia with my mums brother.

I used to write to him, but teh email address he used to use is
bouncing back to me. :/

BTW, whoever hacked into my account and posted in my name...I am
seriously non-plussed.

What have I ever done to offend whoever it is that has done this?

Is the quest of recording my village history for the benefit of my
relatives a crime?

I really don't understand what this is all about.

Peace unto you all.
Vic

> ...
>
> read more >>- Hide quoted text -

[Димитър Бечев]

OK, will talk with my mate who's family friends with Vlahov (father
was a child refugee from Lagen, Lerinsko then lived in Australia in
different times).
Be well!
D.

> ...
>
> read more >>

[Vic Nicholas]

Yet another reference to someone from Tikveni!

There is mention of a "Koleto ot Tikveni"

I wonder if he is one and the same as one of the capture Tikvenci in
the photo above - Nikola Todorov?

-- Оттук ще спасим останалите живи другари и ще отбраняваме до като се
стъмни.
Тук около Чекаларов бехме: Цильо Какало, Андон п. Щерев от с. Дъмбени,
Теохар Наков, Нумо Масалнико от четата на П. Сидов, Томето Желински,
Трайко Желявски, Колето от с. Тиквени, Цильо Влашето, Лефтер Георгиев
от Дойран, Ване Которецо, аз и другите двама не мога да си спомна.
Нашата чукара е срещуположна на друга такава, пресечена от дерето и
отсреща усилено се движат гръцки войници. Чуват се гърмежи, обаче нас
още не ни обстрелват. Чекаларов разпорежда: -- Никой да не стреля,--
види, се той предполагаше, че нашите четници се прибират. Некой от
позицията го уверява, че отсрещните са гърци и слизат към дерето.
Различаваха се добре, защото едва ли имаше до тех 300--400 метра
въздушна линия.
Всички чакахме готови със затаен дъх. Чекаларов приклекнал на едно
место с бинокъл разглеждаше отсрещните позиции. Чу се един единствен
гърмеж от пушка "Синовер", чийто тънък глас се сля с изохкването на
Чекаларов. Започнахме да стреляме и гърците не минаха евтино, още след
първия залп, тръбваше да бегат по нагорнището на открито. И най-
неопитните стрелци, не биха изпуснали много куршуми напраздно. От
среща почнаха да се чуват охкания и викове: "О, мамицаму мас
ефагане!" (О, майчице, изядоха ме). Сражението продължаваше
ожесточено, ранения войвода беха отдръпнали назад в гората, поискаха
два бинта; дадоха ми един и заедно с един от моите ги отнесох.
Чекаларов беше ударен в левата страна над сърдцето между първото и
второто ребра. Отпред личеше едно синьо петно, колкото петолевка, с
малка дупка в средата, а отзад на плешката по-голема раничка.
Превързаха го добре. Сражението продължаваше. Той не губеше
самообладание.

[Симеон]

Unfortunately, this is not readable to me at least. Where did you
take it from?

And I am changing the subject of the discussion back to the original.

On Nov 14, 7:43 am, Vic Nicholas <drs...@gmail.com> wrote:
> Yet another reference to someone from Tikveni!
>
> There is mention of a "Koleto ot Tikveni"
>
> I wonder if he is one and the same as one of the capture Tikvenci in
> the photo above - Nikola Todorov?
>

> -- ďÔÔŐË ÝĹ ÓĐÁÓÉÍ ĎÓÔÁÎÁĚÉÔĹ ÖÉ×É ÄŇŐÇÁŇÉ É ÝĹ ĎÔÂŇÁÎŃ×ÁÍĹ ÄĎ ËÁÔĎ ÓĹ
> ÓÔßÍÎÉ.
> ôŐË ĎËĎĚĎ ţĹËÁĚÁŇĎ× ÂĹČÍĹ: ăÉĚŘĎ ëÁËÁĚĎ, áÎÄĎÎ Đ. ýĹŇĹ× ĎÔ Ó. äßÍÂĹÎÉ,
> ôĹĎČÁŇ îÁËĎ×, îŐÍĎ íÁÓÁĚÎÉËĎ ĎÔ ŢĹÔÁÔÁ ÎÁ đ. óÉÄĎ×, ôĎÍĹÔĎ öĹĚÉÎÓËÉ,
> ôŇÁĘËĎ öĹĚŃ×ÓËÉ, ëĎĚĹÔĎ ĎÔ Ó. ôÉË×ĹÎÉ, ăÉĚŘĎ ÷ĚÁŰĹÔĎ, ěĹĆÔĹŇ çĹĎŇÇÉĹ×
> ĎÔ äĎĘŇÁÎ, ÷ÁÎĹ ëĎÔĎŇĹĂĎ, ÁÚ É ÄŇŐÇÉÔĹ Ä×ÁÍÁ ÎĹ ÍĎÇÁ ÄÁ ÓÉ ÓĐĎÍÎÁ.
> îÁŰÁÔÁ ŢŐËÁŇÁ Ĺ ÓŇĹÝŐĐĎĚĎÖÎÁ ÎÁ ÄŇŐÇÁ ÔÁËÁ×Á, ĐŇĹÓĹŢĹÎÁ ĎÔ ÄĹŇĹÔĎ É
> ĎÔÓŇĹÝÁ ŐÓÉĚĹÎĎ ÓĹ Ä×ÉÖÁÔ ÇŇßĂËÉ ×ĎĘÎÉĂÉ. ţŐ×ÁÔ ÓĹ ÇßŇÍĹÖÉ, ĎÂÁŢĹ ÎÁÓ
> ĎÝĹ ÎĹ ÎÉ ĎÂÓÔŇĹĚ×ÁÔ. ţĹËÁĚÁŇĎ× ŇÁÚĐĎŇĹÖÄÁ: -- îÉËĎĘ ÄÁ ÎĹ ÓÔŇĹĚŃ,--
> ×ÉÄÉ, ÓĹ ÔĎĘ ĐŇĹÄĐĎĚÁÇÁŰĹ, ŢĹ ÎÁŰÉÔĹ ŢĹÔÎÉĂÉ ÓĹ ĐŇÉÂÉŇÁÔ. îĹËĎĘ ĎÔ
> ĐĎÚÉĂÉŃÔÁ ÇĎ Ő×ĹŇŃ×Á, ŢĹ ĎÔÓŇĹÝÎÉÔĹ ÓÁ ÇßŇĂÉ É ÓĚÉÚÁÔ ËßÍ ÄĹŇĹÔĎ.
> ňÁÚĚÉŢÁ×ÁČÁ ÓĹ ÄĎÂŇĹ, ÚÁÝĎÔĎ ĹÄ×Á ĚÉ ÉÍÁŰĹ ÄĎ ÔĹČ 300--400 ÍĹÔŇÁ
> ×ßÚÄŐŰÎÁ ĚÉÎÉŃ.
> ÷ÓÉŢËÉ ŢÁËÁČÍĹ ÇĎÔĎ×É ÓßÓ ÚÁÔÁĹÎ ÄßČ. ţĹËÁĚÁŇĎ× ĐŇÉËĚĹËÎÁĚ ÎÁ ĹÄÎĎ
> ÍĹÓÔĎ Ó ÂÉÎĎËßĚ ŇÁÚÇĚĹÖÄÁŰĹ ĎÔÓŇĹÝÎÉÔĹ ĐĎÚÉĂÉÉ. ţŐ ÓĹ ĹÄÉÎ ĹÄÉÎÓÔ×ĹÎ
> ÇßŇÍĹÖ ĎÔ ĐŐŰËÁ "óÉÎĎ×ĹŇ", ŢÉĘÔĎ ÔßÎßË ÇĚÁÓ ÓĹ ÓĚŃ Ó ÉÚĎČË×ÁÎĹÔĎ ÎÁ
> ţĹËÁĚÁŇĎ×. úÁĐĎŢÎÁČÍĹ ÄÁ ÓÔŇĹĚŃÍĹ É ÇßŇĂÉÔĹ ÎĹ ÍÉÎÁČÁ Ĺ×ÔÉÎĎ, ĎÝĹ ÓĚĹÄ
> ĐßŇ×ÉŃ ÚÁĚĐ, ÔŇßÂ×ÁŰĹ ÄÁ ÂĹÇÁÔ ĐĎ ÎÁÇĎŇÎÉÝĹÔĎ ÎÁ ĎÔËŇÉÔĎ. é ÎÁĘ-
> ÎĹĎĐÉÔÎÉÔĹ ÓÔŇĹĚĂÉ, ÎĹ ÂÉČÁ ÉÚĐŐÓÎÁĚÉ ÍÎĎÇĎ ËŐŇŰŐÍÉ ÎÁĐŇÁÚÄÎĎ. ďÔ
> ÓŇĹÝÁ ĐĎŢÎÁČÁ ÄÁ ÓĹ ŢŐ×ÁÔ ĎČËÁÎÉŃ É ×ÉËĎ×Ĺ: "ď, ÍÁÍÉĂÁÍŐ ÍÁÓ
> ĹĆÁÇÁÎĹ!" (ď, ÍÁĘŢÉĂĹ, ÉÚŃÄĎČÁ ÍĹ). óŇÁÖĹÎÉĹÔĎ ĐŇĎÄßĚÖÁ×ÁŰĹ
> ĎÖĹÓÔĎŢĹÎĎ, ŇÁÎĹÎÉŃ ×ĎĘ×ĎÄÁ ÂĹČÁ ĎÔÄŇßĐÎÁĚÉ ÎÁÚÁÄ × ÇĎŇÁÔÁ, ĐĎÉÓËÁČÁ
> Ä×Á ÂÉÎÔÁ; ÄÁÄĎČÁ ÍÉ ĹÄÉÎ É ÚÁĹÄÎĎ Ó ĹÄÉÎ ĎÔ ÍĎÉÔĹ ÇÉ ĎÔÎĹÓĎČ.
> ţĹËÁĚÁŇĎ× ÂĹŰĹ ŐÄÁŇĹÎ × ĚĹ×ÁÔÁ ÓÔŇÁÎÁ ÎÁÄ ÓßŇÄĂĹÔĎ ÍĹÖÄŐ ĐßŇ×ĎÔĎ É
> ×ÔĎŇĎÔĎ ŇĹÂŇÁ. ďÔĐŇĹÄ ĚÉŢĹŰĹ ĹÄÎĎ ÓÉÎŘĎ ĐĹÔÎĎ, ËĎĚËĎÔĎ ĐĹÔĎĚĹ×ËÁ, Ó
> ÍÁĚËÁ ÄŐĐËÁ × ÓŇĹÄÁÔÁ, Á ĎÔÚÁÄ ÎÁ ĐĚĹŰËÁÔÁ ĐĎ-ÇĎĚĹÍÁ ŇÁÎÉŢËÁ.
> đŇĹ×ßŇÚÁČÁ ÇĎ ÄĎÂŇĹ. óŇÁÖĹÎÉĹÔĎ ĐŇĎÄßĚÖÁ×ÁŰĹ. ôĎĘ ÎĹ ÇŐÂĹŰĹ
> ÓÁÍĎĎÂĚÁÄÁÎÉĹ.

>
> On Nov 14, 10:42 pm, äÉÍÉÔßŇ âĹŢĹ× <dimitar.bec...@gmail.com> wrote:
>
>
>
> > OK, will talk with my mate who's family friends with Vlahov (father
> > was a child refugee from Lagen, Lerinsko then lived in Australia in
> > different times).
> > Be well!
> > D.
> > On Nov 14, 10:43 am, Vic Nicholas <drs...@gmail.com> wrote:
>
> > > Thanks Dimo,
>
> > > If you can put me in touch with Sasha Popov it would be marvellous.
>
> > > If you can get me Kosta Vlahov's email address, I would be delighted.
> > > He is actually related to me by marriage and a lovely guy who was a
> > > child refugee in Czechoslovakia with my mums brother.
>
> > > I used to write to him, but teh email address he used to use is
> > > bouncing back to me. :/
>
> > > BTW, whoever hacked into my account and posted in my name...I am
> > > seriously non-plussed.
>
> > > What have I ever done to offend whoever it is that has done this?
>
> > > Is the quest of recording my village history for the benefit of my
> > > relatives a crime?
>
> > > I really don't understand what this is all about.
>
> > > Peace unto you all.
> > > Vic
>

> > > On Nov 14, 8:35 pm, äÉÍÉÔßŇ âĹŢĹ× <dimitar.bec...@gmail.com> wrote:
>
> > > > I'm back, guys. Have to think about Kosturchani though. I'm not sure
> > > > many of the old rank and file in the Kostursko Bratstvo are still
> > > > around. The ubiquitous Baj Hari from Kosinets who used to be in charge
> > > > in the 1990s is long gone, I'm afraid. The best thing is to talk to
> > > > Sasho Popov - I'll get in touch with him. There are the Kiselinchevs
> > > > in Sofia (again Kosinec), Kosta Vlahov (Dambeni) and others who might
> > > > help.
>
> > > > On Nov 13, 6:43 pm, Vic Nicholas <fyromolog...@gmail.com> wrote:
>
> > > > > Frankly, I think that this dude fails to understand that we have no
> > > > > time for obscure "Aegean" details. Our years are in the single-
> > > > > digit.Any behavior which looks like a polite talk in gentlemen club,
> > > > > with a flagrance of chit-chat should be abandoned. This board decayed
> > > > > with the departure of Xhimi and Tschavdo. "Dedo's rustic stories"
> > > > > phase of historiography is over, we got to move on.
>

> > > > > On Nov 13, 7:24 pm, óÉÍĹĎÎ <sitso...@gmail.com> wrote:
>
> > > > > > Or do you want to explain the reason behind your behaviour?
>
> > > > > > On Nov 13, 12:47 pm, Vic Nicholas <fyromolog...@gmail.com> wrote:
>

> > > > > > > > > ÂĹĚÁ from the village Olishta, Atanas Damyanov from the village

[Vic Nicholas]

Hi Simeon,

It is page 29 of the book you recommended I read...link here:

http://macedonia-history.blogspot.com/2008/01/9-1911.html

On page 32 Nikola (Kole) Mitrev is mentioned as well.

Cheers,
Vic

[Vic Nicholas]

I also found this:

http://www.promacedonia.org/hg/imena_posel.html

This guy Gandev has found that in the 15th Century Tikveni had the
names Raiko and Staiko?

Is my fathers village really that old?

I am in shock - I honestly thought it was of more recent vintage.

Where do guys like Gandev find this info?

Would there be stuff in the Bulgarian archives which list villages in
the 15th Century with teh names of the inhabitants?

If there is, I will have re-write the beginning of the chapter on
recorded population for Tikveni which I started at 1873.

The plot thickens.

Regards,
Vic

[Чефо]

The guys like Gandev find this info indeed in the (bulgarian) archives
and libraries. And as it seems to be he works mostly with a material
of the so-called "отчетни ведомости за данъка джизие" of the Ottoman
Empire...
http://www.google.de/search?q=%D0%BE%D1%82%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8+%D0%B7%D0%B0+%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D0%BA%D0%B0+%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%B5&hl=de&client=firefox-a&rls=org.mozilla:de:official&hs=Vgc&filter=0
Using the same archives and libraries for example made it possible for
my cousin to write recently а "Родословие на Бяла черква / 1720 -
1920 /" http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=142842&PHPSESSID=404231205eb80
a vilige referred in the Gandev's Apendix as 2. Б е л е ч е р к в а,
спадащо към нахия Търново. Дн. Бяла черква, В.-търновско. Но днешното
село, известно преди Освобождението под имената Горни турчета или
Мурадеий, отстои на значително разстояние от старото селище, което е
било разорено и опустяло. Регистрирани 19 лица. I, 52
http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html
So, I also think you have to re-write your chapter as long as Tikveni
is mantioned in fact in the "отчетните ведомости за данъка джизие"...

> ...
>
> read more »

[Vic Nicholas]

Dear Chefo,

You are a genius!

A couple of things....this list shows my fathers village having 35
inhabitants in the 15th Century if I am not mistaken.

Do they have anywhere in the archives a list of names of the
inhabitants in the village from that time?

Does Gandev have an email address so I can contact him to ask him
these questions?

I notice from that list there are many Kosturski villages which no
longer exist and only a small amount of villages which have survived
to this day.

My mothers village does not appear on that list, but that is not
surprising as my mother knew through village folklore that Drenichevo
only came into being after the 1820's when Ali Pasha Yaninski's Askers
burnt down a number of villages including our ancestral village
Bilivec which ceased to exist around 1828. Bilivec can be found on
Hristo Simovski's maps, but it did not yet exist in the 15th Century.

My maternal grandmothers village of Tsakoni was originally known in
the 15th Century as Chakoni Bozor! I never knew that!

Keep the awesome stuff coming!

Vic

On Nov 15, 10:07 pm, Чефо <tsch...@googlemail.com> wrote:
> The guys like Gandev find this info indeed in the (bulgarian) archives
> and libraries. And as it seems to be he works mostly with a material
> of the so-called "отчетни ведомости за данъка джизие" of the Ottoman

> Empire...http://www.google.de/search?q=%D0%BE%D1%82%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0...

> Using the same archives and libraries for example made it possible for
> my cousin to write recently а "Родословие на Бяла черква / 1720 -

> 1920 /"http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=142842&PHPSESSID=40423120...

> a vilige referred in the Gandev's Apendix as 2. Б е л е  ч е р к в а,
> спадащо към нахия Търново. Дн. Бяла черква, В.-търновско. Но днешното
> село, известно преди Освобождението под имената Горни турчета или
> Мурадеий, отстои на значително разстояние от старото селище, което е

> било разорено и опустяло. Регистрирани 19 лица. I, 52http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html

[Чефо]

Dear Vic,

Prof. Gandev is dead since 1987.., but there are certainly other
specialists in Bulgaria and Macedonia(?). And since he says: "Нашият
материал е почти изцяло обнародван." http://www.promacedonia.org/hg/uvod.html
I suppose there could be a list of names of Tikveni published even in
a book from bulgarian osmanists(?) http://www.promacedonia.org/hg/sykr.html,
but I'm afraid I'm not the right person to ask...

Best regards!

> ...
>
> read more »

[Vic Nicholas]

Dear me....if Gandev has the good fortune to still be alive - he would
now be 101 years old!

I somehow doubt he would have an email address!

75. Т и к в е н и, Костурско, дн. гръцко Колокинту. Регистрирани 35
лица. VI, л. 806 — 81а

What does the л. 806 — 81а mean?

Is it page page 806 - 81a?

If that is what it is...does anyone have access to page 806 of this
book?

When was it published?

Thanks in advance.

Vic

[V. Karloukovski]

Hi Vic,
nice to read you are OK and going forward with your next project...
It is also nice to see that there WAS some point in my efforts of
scanning and putting on-line that difficult book of Hristo Gandev.

About your question. Gandev here refers to "source VI, sheets
806-81a". And 'source VI' is (in http://www.promacedonia.org/hg/sykr.html
):

VI. Откъс от турски регистър за ленни владения в югозападната част на
македонската област от началото на XVI век. Ръкопис в Ориенталския
отдел на НБКМ, сигн. НПТА, XIX11/1.
(VI. An excerpt of a Turkish register for hm... feudal possessions in
the south-western part of the Macedonian region from the beg. of the
XVI c. A manuscript in the Oriental sections of the National Library
"St.st. Cyrillus and Methodius", Sofia, signature NPTA (?), XIX11/1).)

About your previous question - yes, these two names, Rajko & Stajko,
are the (only) ones registered from Tikveni. But you may also check
this page - http://www.promacedonia.org/hg/imena.html which lists the
personal names with stems of Rad-, Drag-, Stand, Dobr- and Brat-,
attested in the Ottoman registers in various regions, including the
"Bitolja-Kostur" region. From there you have names as: Radomir,
Radoslav/Radoslava, Obrad, Rad/Rada, Rade, Rado, Radano, Radin,
Radine, Radinko, etc. etc. Something else I connected to you when
scanning exactly these pages. - I remembered you saying that the name
Slavko sounded a bit artificial, Yugoslav to you (when discussing one
internet character whose first name was 'Slavko' ...). I couldn't help
but notice that there were indeed such names, from 'your' region.

Regarding your general search of info - at the moment I am OCR-ing the
memoirs of Vassil Chekalarov, the full, recently published edition of
his memoirs. Once they are ready and placed on-line, they might
provide more data (?) to you. I could send you the complete text as
a .doc file if necessary. There are no pictures though.

Regards,
Vasil

[Vic Nicholas]

Hi Vassil,

As usual you are the source of much valuable information!

I always looked at names from Vardar Macedonia such as Dobroslav,
Bratislav etc as having their origins in the "Bratsvo Edintsvo" era.

I am shocked to find that they existed 600 years ago even in my own
Okrug!

However, you cannot convince me otherwise that any poor unfortunate
soul who has the name "Yugoslav" was NOT named that way by idiotic
Yugozombie parents.

I have Chekalarov's Dnevnik in my bookshelf - it mentions the
neighbouring village of Zhupanishcha on virtually every second page -
but never Tikveni. I gues in 1902-03 Tikveni was not a player yet as
they were still nominally patriarchist until their joining the
Exarchist along with a swag of other villages in 1904.

I have gleaned the details of Kostando Zhivkov and his brothers from
Siljanov's memoirs - although there is only a small amount of
information.

Surely somewhere in the archives in Sofia there would be a photo of
Kostando Zhivkov and the diary/memoirs of his secretary Kiriak
Shkurtov. I have seen photos of the voivodi Sidov from neighbouring
Zhupishcha and Shalaput from neighbouring Orman. Thesedays
Zhupanishcha and Orman have been more or less merged into one village
by the Greek authorities and are called Kato Levki and Ano Levki (Kato
= dolno, Ano = gorno).

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Костенарията — името си носи отъ кестеновитѣ гори, съ които сѫ покрити
хълмоветѣ ѝ, се намира на изтокъ отъ смѣсения градецъ Хрупища и се
състои отъ 15 български села, обградени откъмъ западъ и югъ съ чисто
гръцко население, а откъмъ северъ — съ турско. Организирана по-после
отъ другитѣ части на костурско, тази область подкрепи всѣкакъ
възстанието, но безъ да възстане масово. Страшнитѣ изпитни за
костенарийскитѣ българи дойдоха после, презъ периода 1904—1908 г.
Нападани непрестанно отъ андарти и турци, клани, опожарявани и
обирани, тѣ се бранѣха съ чудна упоритость и написаха една отъ най-
славнитѣ страници на революционна Македония. Имената на селата
Старичени, Езерецъ, Осничени, станаха символи на героизъмъ и
мѫченичество.

За забелязване е, че цѣлата Костенария е до възстанието подъ
Патриаршията. Погнусата отъ противохристиян-

1. Истината е. че българитѣ, макаръ и атакуващи, не дадоха жертви.

2. Ст. Раптисъ, стр. 563.

197

ското поведение на митрополитъ Каравангелисъ подтикна селата да
отхвърлятъ всички вкупомъ гръцкото духовно иго и да минатъ подъ
Екзархията. Това стана въ едно време, когато Организацията бѣ почти
замрѣла и въ по-главнитѣ села изглеждаха всесилни отдѣлни чорбаджии,
слѣпо предани на Костурския митрополитъ и на турцитѣ. Възстановяването
на революционнитѣ комитети се извърши презъ първитѣ месеци на 1904 г.
отъ шепа стари четници, — Нумо Янакиевъ Желински, Костандо Живковъ,
Кольо Добролицки, Кирязъ Шкуртовъ и др. — които, забѣгнали следъ
възстанието въ Гърция, успѣха да се върнатъ въорѫжени въ родния си
край. Избиването на нѣколцина деребеевци гъркомани [1], освободи
областьта отъ моралния тероръ на гръцкия владика и възвърна вѣрата на
населението въ силата на революционната организация.

Появяването на Вардасъ се ознаменува съ избиването на десетина видни
организационни работници, шестима отъ Езерецъ и трима отъ Виделущи.
Гръцкиятъ поручикъ си служи твърде изкустно съ измамата. Чрезъ измама
той излови, изведе вънъ отъ селото и изби шестимата езерчани. Чрезъ
измама той подведе и унищожи и районния войвода Костандо Живковъ [2].
Тази история заслужава да бѫде разказана.

На 4 декемврий 1904 г. Костандо се намира въ с. Осничени съ единъ само
другарь, Яни Христовъ. Идватъ при него двама души отъ съседното село
Либишово и му съобщаватъ, че либишовското рѫководно тѣло го кани да
отиде веднага тамъ, за да уреди единъ остъръ споръ между двама селяни.
Безъ да подозира андартска примка, Костандо отива въ Либишово и се
настанява въ дома на една вдовица, снабденъ съ удобно скривалище. Не
се мина много време и кѫщата биде заобиколена отъ андарти. Започва се
неравна борба на двама срещу сто. Падатъ убити вдовицата и нейниятъ
синъ. Загива и четникътъ Яни Христовъ. Като затворенъ въ клетка лъвъ
Костандо тича отъ ѫгълъ въ ѫгълъ и държи на почтено разстояние
нападателитѣ. Поканитѣ за предаване

1. Дим. Жеглиновъ отъ с. Осничени, Хаджи Димко Келепуровъ, предатель
отъ с. Желинъ, Ламбро отъ с. Нестиме и др. Най-опасенъ отъ тѣхъ бѣ
Ламбро. На 9 май 1904 г. той, съ едно отдѣление войска, постави
засада, въ която попадна четата на Нумо Добролицки и даде единъ
раненъ.

2. Костандо Живковъ замести като районенъ войвода Нумо Желински, убитъ
презъ лѣтото отъ Организацията зарадъ приписвани му връзки съ жени.
Другаритѣ и първитѣ работници отъ костенарийския районъ, не можаха да
прежалятъ неустрашимия и многозаслужилъ свсй войвода Нумо. Събрани на
районна конференция тѣ избраха единодушно за войвода Костандо, вместо
предлагания имъ Кольо Добролицки, съперникъ на убития, а за секретарь
на Костандо — Кирязо Шкуртовъ, четникъ отъ възстанието, свършилъ
гръцка гимназия.

Костандо Живковъ е роденъ въ с. Тиквени и до 1901 г. е воловарче въ с.
Псоре. На 25 юний 1901 г., при скарване съ мастния пѫдарь, Костандо
измъкна камата на турчина, уби го и забягна съ четитѣ. Подобно на
Митре Влаха, Костандо, като четникъ, се научи не само да чете и пише,
но и получи известно самообразование. Презъ възстанието се прояви като
голѣмъ храбрецъ, а като четникъ на Нумо Желински се издигна надъ
всички съ своята неустрашимость.

198

го разяряватъ и отъ засъхналитѣ му уста се разнасятъ псувни противъ
нечестивото гръцко духовенство и андартската подлость. Стрелбата отъ
дветѣ страни продължи цѣли седемь часа. Изгубилъ търпение, Вардасъ
заповѣда да се запали на всѣка цена кѫщата. Пламъци се извиха надъ
стрѣхата. Стрелбата отвѫтре утихна.

На другия день опожарената кѫща бѣ най-старателно претърсена, но
никакви трупове и никакво орѫжие не се оказаха. Не се откри и никакво
скривалище. Тогава андартитѣ заловиха трима измежду първитѣ хора на
организацията: П. Христовъ, Шутковъ и Хр. Мичовски, и ги подложиха на
грозни изтезания, но не успѣли да изтръгнатъ тайната, убиха ги. Мина
се повече отъ месецъ. Четвъртиятъ, Георги Андоновъ, не издържа до край
инквизицията, и посочи скривалищата. Отвѫтре извадиха четири трупа:
жената, синътъ ѝ и четникътъ Христовъ, убити отъ куршуми, а Костандо
умрѣлъ отъ задушване [1]. Четири трупа и никакво орѫжие. Очевидно,
нѣкой бѣ идвалъ и тарашувалъ изъ скривалището. Тоя нѣкой бѣ жена —
преданата организационна работница Георговица Балюцева отъ с. Жужелци.
По заповѣдь на началството, тази жена, която не знаеше що е страхъ,
една вечерь се промъкна незабелязано, заедно съ своя 18 годишенъ, като
нея безстрашенъ синъ, въ скривалището, прибра дветѣ пушки, малкото
патрони и книжата намѣрени върху Костандо, после затвори похлупака и
се измъкна незабелязано отъ Либишово.

Между това, всрѣдъ околното население, се разпространи мълва, че
храбриятъ войвода се лекува нейде отъ ранитѣ си и ще се яви пакъ,
окрѫженъ отъ вѣрни другари. За да не разруши тази илюзия на народа, К.
Шкуртовъ, замѣстникъ на загиналия войвода, дълго време поставяше името
на Костандо въ писмата си до селскитѣ рѫководни тѣла [2].

Андартскитѣ чети, действуващи въ костурско и въ леринско, поддържаха
връзкитѣ си съ Атина посрѣдствомъ гръцкото консулство въ Битоля. Подъ
върховното рѫковод-

1. К. Шкуртовъ въ запискитѣ си твърди, че Костандо самъ е пренесълъ
труповетѣ на убититѣ въ скривалището. Обграденъ после отъ пламьцитѣ,
Костандо влѣзълъ сѫщо въ скривалището, но не успѣлъ да сложи добре
похлупака, на който паднали обгорѣли греди. Скривалището се изпълнило
съ димъ и Костандо се задушилъ.

2. Сѫдбата на Костандовото семейство е една отъ най-трагичнитѣ.
Единътъ му братъ, Щерю, загина презъ 1907 г., въ сражение съ турцитѣ
въ с. Косинецъ. Вториятъ му братъ, Апостолъ, бѣ убитъ, като български
войникъ, презъ голямата война, а третиятъ — Христо — като гръцки
войникъ въ М. Азия презъ 1922 г. Сѫщата година се помина и баща имъ
Живко. Само Живковица, майка на четирма герои, живѣе още въ Хрупища,
прекарвайки въ най-голѣма мизерия тежкитѣ си старини.

199

ство на консула Калергисъ, действуваше въ този градъ и „централниятъ
комитетъ” за цѣлия вилаетъ [1].


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D1%8F%D0%BA_%D0%A8%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%B2

To get the statistics of Tikveni from 1400's to 1873 would require
direct contact with the Ottoman archives in Istanbul.

For the sake of one village - it would not be worth it...so I would
ask for all teh villages in Kostour and Lerin in that time and I would
make my next project the rise and fall of villages in the Kostour and
Lerin districts in the last 600 years which would offer an interesting
picture of how Zagorichani would go from having 70 or so inhabitants
in teh 1400's through to being a powerhouse with 3,300 inhabitants
early 1900's to less than a third of that today. I could also document
the birth and disappearance of villages in the two districts over that
period.

It would make for a riveting study. (Atleast to zealots like me)

Kindest Regards,
Vic

On Nov 16, 3:08 am, "V. Karloukovski" <vv...@hotmail.com> wrote:
> Hi Vic,
> nice to read you are OK and going forward with your next project...
> It is also nice to see that there WAS some point in my efforts of
> scanning and putting on-line that difficult book of Hristo Gandev.
>
> About your question. Gandev here refers to "source VI, sheets

> 806-81a". And 'source VI' is (inhttp://www.promacedonia.org/hg/sykr.html

> ):
>
> VI. Откъс от турски регистър за ленни владения в югозападната част на
> македонската област от началото на XVI век. Ръкопис в Ориенталския
> отдел на НБКМ, сигн. НПТА, XIX11/1.
> (VI. An excerpt of a Turkish register for hm... feudal possessions in
> the south-western part of the Macedonian region from the beg. of the
> XVI c. A manuscript in the Oriental sections of the National Library
> "St.st. Cyrillus and Methodius", Sofia, signature NPTA (?), XIX11/1).)
>
> About your previous question - yes, these two names, Rajko & Stajko,
> are the (only) ones registered from Tikveni. But you may also check

> this page -http://www.promacedonia.org/hg/imena.htmlwhich lists the

> > Vic- Hide quoted text -