Важно! Изказването на Сарафов "Македонците са отделна националност"
Tchavdar
лозунг тип „Македонците не нито
българи, нито сърби”, приписван на
Борис Сарафов от „Македонский
голосъ” на Димитрия Чуповски.
Извинявам се, ако сте вече наясно с
тази история? Всъщност, намерих два
възможни извора и ги качих сред
файловете.
Според тях, подобни думи е изрекъл
Сарафов пред кореспондент на виенски
вестник, носещ ни повече, ни по-малко
името „Die Information”. Лондонският
„Таймс” от 12 април 1901 г. препредава
казаното от Сарафов. Във файла ще го
намерите, преписано от мен едно към
едно. Запазил съм особеностите на
правописа; многоточията не са изпуснат
текст, а са от оригинала.
Вторият източник е статия в парижкия
вестник „Про Армениа” (броят от 25
април 1901 г.), който е издаван от
арменофилски комитет, включващ видни
френски политици и интелектуалци като
Жорж Клемансо, Жан Жорес, Анатол Франс,
Франсис дьо Пресансе. От него давам
само частта с думите на Сарафов: преди
нея има параграф, който се възмущава от
арестуването му (след убийството на
Михайляну), а после следват общи
анализи относно Русия, Османската
империя и македонския въпрос.
Френският вариант предава в резюме,
предаденото от „Таймс”, позовавайки
се също на виенския „Информацион”.
Съжалявам, че не направих снимки, но
нямам в момента цифров апарат, а
ксерокопия не ми разрешиха. Четох
„Таймс” днес в една библиотека за
съвременна история, а „Про Армениа” –
оня ден в една арменска библиотека.
Има две странни неща, които касаят
първоизточника, който тук (в Париж) не
мога да открия никъде – а именно
виенския вестник. Първо, никаква
информация не намирам за него в
интернет, въпреки че имам някои данни.
Според „Про Армениа” е издаван от
някой си Josef Graf, на Piaristengasse 26. Второ,
става ясно, че кореспондентът на тоя
вестник е взел интервю от Сарафов в
затвора, което е интересно. Би било
добре, ако някой е в момента във Виена,
да провери в някоя библиотека за какво
става дума.
Така или иначе, информацията е важна,
защото Чуповски явно не я е измислил.
Tchavdar
има проблем с отварянето.
The Times, London, April 12, 1901, pp. 3-4
THE MACEDONIAN AGITATION.
(From our own correspondent.)
Vienna, April 11.
A correspondent of the news sheet Information has had an interview with
M. Sarafof, the president of the Bulgarian Macedonian Committee, who
was arrested a few days ago at Sofia. M. Sarafof made an instructive
statement. He said that the whole movement had been misunderstood. It
must be divided into two periods. During the first period it was under
the leadership of men who were in close connection with the Bulgarian
court itself and had been employed by several successive Ministries.
The latter used the committee and the influence which it had in the
country in order to fortify their own position, and to carry out the
programmes of their parties. M. Sarafof continued thus: -
“In 1895 we young men were sent to Macedonia to prepare an
insurrection, or, at all events, to try and start an outbreak of some
kind, if only to show Europe that Prince Ferdinand constituted a
powerful factor in the Balkan Peninsula and that his deposition would
be a greater danger for the peace of the continent. It was only after
these disturbances that the Powers, one after the other, recognized
Prince Ferdinand as chief of the new Bulgarian dynasty. This first
phase of the Macedonian movement, owing to the fact that it was
subordinated to different party interests, acquired no hold on the bulk
of the population in Macedonia. We young people have therefore been
endeavouring for some years past to separate the Macedonian cause from
Bulgarian domestic politics. If the rulers of the Principality now
declare that they cannot tolerate us as a State within the State, it
shows that we have at least succeeded in emancipating ourselves from
the pernicious influence of the Bulgarian government. It is only
because we are no longer disposed to sacrifice ourselves for this or
that party, and regard the liberation of Macedonia as a question of
honour for the entire people, that the Bulgarian Government is
persecuting us….
“It is a grievous error to suppose that we seek to acquire Macedonia
on behalf of Bulgaria. We Macedonians consider ourselves to be an
entirely separate national element, and we are not in the least
disposed to allow our country to be seized by Bulgaria, Servia, or
Greece. We will, in fact, oppose any such incorporation with all our
might. Macedonia must belong to the Macedonians. The misunderstanding
has arisen through our residing in Bulgaria. The circumstance of our
having prepared a Macedonian insurrection while living in this country
led to the conclusion that we were aiming at a union between the two
Slav provinces. That is, however, perfectly absurd. If we were to be
expelled from Bulgaria and were to settle in Switzerland nobody would
suppose that we intended to liberate Macedonia on behalf of
Switzerland; we merely go where we find the most favourable
opportunities for our revolutionary work….
But, wherever we may be, we wish to keep our movement distinct from the
national aspirations of the independent Balkan States. We shall
energetically resist any attempt on the part of those States to secure
Macedonia for themselves. We have been reproached with wanting to
disturb the peace of Europe. That leaves us indifferent. What do we
infortunate Slavs care for the peace of Europe! Russia has frequently
promised us that she will soon take our cause in hand. Only a short
time ago a Russian statesman told me that we should be patient, as
whenever Russia was no longer occupied in East Asia she would come
forward in favour of the autonomy of Macedonia. My own conviction is,
however, that Russian diplomacy will first begin to think of us when it
decides to realize its own ideal of the conquest of Constantinople. Its
object will than be not the emancipation of Macedonia, but its
subjugation. Consequently, my friends and myself are resolved to
separate entirely the movement we are prompting from Russia’s Balkan
policy. Without in any way wishing to identify our efforts with the
policy of Vienna, I am nevertheless of opinion that Austro-Hungarian
aspirations are infinitely less dangerous for the autonomy of Macedonia
than are those of Russia. The conquest of Macedonia by Austria-Hungary
is impossible, owing to the composition of that Monarchy and to the
resistance which such a plan would find on the part of all the Balkan
peoples…..
“I must, at the same time, clearly state that we neither ask for, nor
would accept, any official support of our movement from
Austria-Hungary. We will have nothing to do either with official
Bulgaria or with official Servia, nor yet with official
Austria-Hungary. We are revolutionists, and count only upon one-half of
the peoples of Europe. In order to put and end to the misunderstandings
among the Slav States of the Balkans concerning the movement in which
we are engaged, two of our friends will shortly go to Servia and then
proceed further in order to deliver lectures. Macedonia must no longer
be a source of dissension among the Balkan countries. Emancipation must
form the basis upon which the federation of those countries can be
founded.”
Pro Armenia, Paris, 25 avril 1901, p. 87
Nouvelles d’Orient
« […]
Boris Sarafov avait fait des déclarations fort importantes à un
correspondant de l’Information de Vienne. Elles se résument en
quelques points capitaux : 1º Le mouvement macédonien n’est pas un
mouvement bulgare ; les Macédoniens constituent une nationalité
particulière qui ne veut s’agréger à la Bulgarie, ni à la Serbie,
ni à la Grèce ; 2º le malentendu provient de ce que l’action
macédonienne avait pour centre Sofia. Expulsés de Bulgarie, les
Macédoniens réfugiés en Suisse deviendraient-ils suspects de vouloir
annexer leur pays à la République helvétique ; 3º la Russie ne
viendrait en aide à la Macédoine que pour réaliser son plan de
conquête de Constantinople ; elle ne l’émanciperait pas, mais la
subjuguerait. Le mouvement macédonien doit donc être entièrement
séparé de toute action russophile ; 4º il ne doit pas subir non plus
d’influences austro-hongroises, bien que le danger de la conquête du
pays soit de ce côté bien moins imminent que du côté russe ; 5º on
reproche aux Macédoniens de mettre en péril la paix européenne :
cela les laisse indifférents ; ils ne sont point les gardiens de cette
paix précaire et l’Europe n’a qu’à faire exécuter les
engagements pris par traité comme c’est son droit et son devoir.
Telles sont les déclarations de Boris Sarafov.
[…] »
Димитър Бечев
сепаратизъм. Дали това е конюнктурна
позиция с цел спечелване на обществени
симпатии в Западна Европа или
принципно положение, в никакъв случай
не виждаме етно-идеологията,
промовирана от МАКЕДОНСКИЙ ГОЛОС.
Отделен въпрос е, че връзките на
Сарафов с официална София едва ли са
били толкоз дистанцирани - както преди
Илинден, така и след това.
Много е интересно също, че според
Сарафов първата фаза на македонското
движение горе-долу се изчерпва с
действията на върховистките чети през
90-те години. Солунският комитет явно е
бил по-незабележим.
Tchavdar
позиция с цел спечелване на обществени
симпатии в Западна Европа или
принципно положение, в никакъв случай
не виждаме етно-идеологията,
промовирана от МАКЕДОНСКИЙ ГОЛОС."
И аз така си мисля, но изказването, ако
е точно пренесено, отива малко далеч:
отделен "national element", "nationalité"... Занимава
ме фактът, че дори да е казано с чисто
стратегическа цел, пак е казано - т.е. не
е чак толкова очевидно български
патриот да каже "ние не сме българи".
Идентитетот е интересно нещо. Сарафов
иначе си признава на по-късен етап, че е
давал (пак в по-късни моменти) подобни
декларации - с чисто инструментална
цел (демек, пари):
"Въ действителность, познанството на Б.
Сарафовъ съ Балугджичъ, Св. Симичъ и др.
мѣродавни сръбски личности е отъ
по-старо време. Не за пръвъ пѫть той
преговаря съ Симича за издействуване
на сръбска помощь за освободителното
дѣло върху базата на автономията. За
тѣзи срещи Сарафовъ говори подробно въ
своитѣ „Спомени” и читательтъ е вече
запознатъ съ тѣхъ. Първата му среща съ
Св. Симичъ, устроена чрезъ
посрѣдството на Балугджичъ, се състоя
на 21 януарий 1902 г. въ Будапеща. Симичъ,
както и Балугджичъ, „одобрява
„Македония за македонцитѣ”, но се бои
отъ българско завоевание”, но
Сарафовъ го успокоява съ такива
доводи: — „Азъ му казахъ, че Цончевъ
работи съ България, азъ пъкъ съмъ
преследванъ отъ българското
правителство. Дайте и вие, сърбитѣ,
малко срѣдства на македонцитѣ, за да
раздѣлятъ македонцитѣ своитѣ симпатии
между сърби и българи. Досега само
България е помагала и пр”. Симичъ
признава, „че Сърбия трѣбва тъй сѫщо
да даде срѣдства, т. е. пушки и пари” и
поканва Сарафова въ Бѣлградъ, кѫдето
му устройва среща съ самия м-ръ
председатель д-ръ Вуичъ. Вуичъ пѣе
„сѫщата пѣсень, както и Симичъ, именно:
наклонни сѫ да поддържатъ автономна
Македония — Македония македонцима”.
Сарафовъ поисква да отправятъ до
своитѣ агитатори въ Македония едно
окрѫжно въ този смисълъ —
И въ заключение Сарафовъ казва:
— Изглеждаше, че Симичъ искрено
работи. Азъ имъ казвахъ да бѫдатъ
уверени, че щомъ се образува автономна
Македония, веднага ще се образува
най-силна партия, която ще бѫде противъ
анексията (съ България), отъ която
сърбитѣ се боятъ. Казахъ имъ още, че тая
плеада борци за свободата на Македония
нѣма да плюе на своитѣ принципи, че
Сърбия тогава ще излѣзе на море, понеже
нѣма да има митнически граници помежду
ни и пр. и пр. Тѣ ме повѣрваха."
Tchavdar
"Много е интересно също, че според
Сарафов първата фаза на македонското
движение горе-долу се изчерпва с
действията на върховистките чети през
90-те години. Солунският комитет явно е
бил по-незабележим."
е абсолютно така! В частност в Западна
Европа, ако се имат предвид статиите на
"Таймс" или на този "Про Армениа".
Забравих да кажа, че последният
публикува редовно новини за МК - тя е
номер едно в цитираната рубрика "Nouvelles
d'Orient". ("Редовно" в случая означава на
два пъти в месеца, колкото излиза).
Същият проарменски комитет организира
и събрания в подкрепа на македонското
движение, особено про-български са
речите и статиите на Франсис де
Пресансе (в комитета иначе намираме и
Клемансо, което е интересно с оглед
бъдещите развития...).
Та, ако се четат тези вестници, Борис
Сарафов е определено "намбър уан":
смята се безспорен и направо
легендарен водач на македонското
движение. Споменават се чат-пат и хора
като Христо Татарчев, Даме Груев, но
Делчев го видях само веднъж за цялото
течение на двата вестника от 1901 до 1903 г.
Сандански въобще не го видях: когато
отвличат Мис Стоун, веднага се
разпространява новината, че е дело на
Сарафов, та той чак и демантира по
световните агенции. Със сигурност този
подбор е съвсем обясним, но е забавно
колко по-различно изглеждат нещата,
ако се гледат с "очилата" на епохата.
Солунския комитет го забелязват май
едва 1903. Преди това просто не се прави
разлика "върховисти"-"централисти":
това основно за мк историография
разграничение нещо е убягвало на
посматрачите от епохата.
Tchavdar
разбира се, за Цончев и Михайловски. Но
Сарафов е просто любимецът на Запада:
не е ясно кой е бил по-голям актьор - той
или брат му.
Комитата
"Политика" и аз забелязах, че Сарафов е
главно действащо лице във вестите от
Македония. А възможно ли е
българо-македонския мит за великана
Делчев да е малко пресилен - от чисто
пролетарско-социалистически причини?
Навремето и в България се
идеализираше вътрешната организация,
защото е лява и с уклон към социализма,
и се пренебрегваше всичко свързано с
монархията, правителството и военните.
Tchavdar
много силно от все
по-комунистизиращите се левичари през
междувоенния период и после този мит
скача в соц-България и в Титова МК.
Димитър Бечев
действително популярен на местна
почва. Канонизирането почва още от
Яворов все пак и митологията не е
изцяло неподплатена. Всички вестници
на Балканот пишат за Гоцевата гибел
през май 1903 г. С оглед на стратегията на
ВМОРО обаче - привличането на
западното обществено мнение с цел
прилагането на съответните членове на
Берлинския договор - е очевидно защо
Сарафов се оказва във фокуса на
вниманието. Той е съвършенният медиен
образ, както отбеляза Чавдар. С еднаква
лекота действа в Македония (все пак е в
щаба на въстанието 1903 г.), балканските
столици и Западна Европа. Като гледам,
Тодор Александров следва същия път,
макар и да му липсва авантюризма на
Сарафов.
Димитър Бечев
Македония след Илинденското въстание
вследствие на договорка със Сарафов.
После санданистите му го натякват
постоянно.
Комитата
единия за сметка на другия. А игрите му
със сърбите малко като мисирковите -
импровизиран политичар
On Jan 14, 2:54 pm, "Димитър Бечев"
Tchavdar
европски столици се информират за
македонските борби предимно от
вестниците на Симеон Радев - L'Effort и Le
mouvement macédonien, а също и от върховисткия
"Реформи", издаван от Ляпчев и компания.
Каква испадна тя: върховистите и
"пробугарските яничари"
(характеристика на Радев, дадена от
Крсте Битоски) се оказаха най-големи
промотори на "независноста" на
Македония...
On Jan 14, 1:53 pm, "Димитър Бечев"
Filip M
Карпузов, еден од водачите на
движењето за посебна македонска црква
од 1873-74?
> > Сарафов.- Hide quoted text -- Show quoted text -
Tchavdar
Харитон Карпузов, който е между
впрочем егзархистички архимандрит на
София и председател на българската
църковна община в Серес.
Между впрочем, Филипе, може ли да те
питам за нещо, което виждам от
обявените на македонски писма на
Славейков относно унията:
"На чело на движењето стои Кукуш,
подпомаган денеска доста силно и од до
сега заспаниот Дојран, а во него јавно
учествуваат Струмица со Малешево и
Воден. Веднаш за нив куцаат Солунските
села, Серските, Мелник и Драмските.
Сега за сега, ако некој погледне, ќе му
се стори дека не гледа најаве ништо
освен чад; но тој чад го покажува
присуството на огнот, кој се потфаќа,
зашто сите со трескавична
нетрпеливост го очекуваат враќањето
на монсињор Нил, и нема сомнение дека
огнот ќе избувне.
…
По се’ што видов и дознав, без да
обрнувам внимание на празни гласини,
искрено можам да ви кажам дека ако
монсињор Нил се врати со ферман тука да
остане каде било во овие краишта, не
само што Полјанската епархија ќе го
прифати, но ќе му се присоединат со
Струмската и Воденската и многу од
селата на Солунската, Драмската,
Серската и други, но покрај нив ќе се
разнишаат и сите други македонски
епархии."
Как така стана, че борещите се за
посебна македонска црква епархии
чакат со трескавична нетрпеливост да
ги възседне Нил Изворов - татар от Русе,
ако не се лъжа? А как така македонският
патриот Харитон Карпузов дори се
договорил с Нил последният да стане
прелат на Солун (во престолнината на
Македонийа), Струмица, Воден и пр.
(извор - същото писмо)?
Filip M
Ја менуваш темата. Фактот дека Нил бил
Бугарин нема никакво значење. Тој бил
унијатски бискуп, и работел во насока
на обновување на Охридската
Архиепископија како унијатска црква.
Македонците, пак, сакале да ја
искористат помошта од папата и
католичките мисионери за да си
воспостават сопствена црква.
Она што е важно за тоа движење е дека
било масовно, дека се надоврзало на
веќе постоечкото незадоволство од
јазичното прашање и на постоечкиот
сепаратизам во однос на учебниците (во
Македонија во периодот од 1850-1863 се
отпечатени 16 учебници на македонски
говор, наспроти постоечките
слични/исти такви на источното
бугарско наречје) и дека е чекор
понапред во дефинирањето на
македонската нација.
Она пак што е важно за Сарафов е дека не
е ни малку чудно тој да истапувал од
македонски национални позиции (како во
горе спомнатото интервју). Дедо му бил
меѓу водачите на движењето за
самостојна македонска црква.
Сарафов е, општо земено, доста
интересна личност. Бегаат од него, како
од врел компир, и македонските и
бугарските националисти.
> > > > Сарафов.- Hide quoted text -- Show quoted text -- Hide quoted text -- Show quoted text -
Комитата
македонската историческа метода с
която всеки български националист
може да се превърне в македонски такъв.
Няма значение какво е казвал или
написал - важното е да е споменавал
фразите "македонци" и "самостойна
македония" и да има роднина, който е
имал разногласия с егзархията поне по
един въпрос.
Tchavdar
нещо те притеснява във факта, че
"въстаналите македонци" искат да
сложат начело на своята църква
българин от Русе, но щом не те
притеснява, няма проблем. Тогава поне
сложете тоя факт в бележка под линия -
може ли или е излишно?
Мегьутоа, пак един въпрос: говориш за
това движение в термини като
"сепаратизъм", слагайки го по тоя начин
в тясна връзка с учебниците, носещи
заглавия тип "Голяма българска читанка
на македонско наречие". Известно ми е,
че самият Славейков прави подобна
връзка. Не е ли тя все пак интересна,
имайки предвид, че става дума за
райони, които не са в диоцеза на
Екзархията според фермана от 1870 г.?
Същевременно, Нил печели привърженици,
обяснявайки им, че Екзархията ги е
изоставила:
"Испраќањето на г. Нил во тие краишта го
прекинало тоа тајно и подземно
дејствување на гореспомнатите
партизани, но неговите непромислени
изјави и нетактични постапки се тие
што сосема ја поколебале довербата на
населениот спрема Егзархијата, и го
оладиле од неа. И во почетокот, кога
уште дејствувал во името на
Егзархијата, тој непромислено доста го
поткопал нејзиното влијание, кога уште
повеќе ги засилил гласините
распространувани од Харитоновите
приврзаници за спогодувањето, и,
сакајќи да им стане омилен и пријатен
на тукашните, ја претставувал
Егзархијата како рамнодушна и
неделотворна за избавувањето на
македонското население од гнетот на
погрчувањето; а потоа тој веќе
направил уште повеќе за отуѓувањето од
неа, дури почнал да ги уверува дека
македонските бугари се продадени од
егзархот и от другите ракоположени
владици, за да можат тие да си ги
заздрават своите епархии, а се разбира,
на таквите вести лесно е да им се
верува од недоверчиво расположените."
Странен сепаратизмът спрямо
българите...
Filip M
Македонците?
Тие си мислеле: Како што не’ игнорираа
во однос на јазикот, така ќе не’
игнорираат и во однос на црквата! Ќе си
постелат прво за нив, а за нас, ако има
време и сили.
Настаните сосема им давале за право.
Егзархијата била многу позагрижена
како да издејствува од Грците
признавање, отколку како да ги
придобие Македонците. Не би ме чудело
да имало навистина таква спогодба на
штета на Македонците. Таквото
однесување на Бугарија спрема
Македонците е ноторно. Па и Сарафов во
ова писмо зборува за „Првата фаза“ во
која млади Македонци биле
изманипулирани да креваат востанија
во Македонија, за да може бугарскиот
принц да печали дипломатски поени.
Димитър Бечев
Сарафов и Янков харчеха парите на
българския данъкоплатец, горейки
мюсюлмански села оттатък границата.
Във втората фаза бугарите Чернопеев,
Герджиков, Гарванов, Давидов, Пушкаров
и Яворов вееха байряка на македонската
автономия съвместно с кажи-речи целия
учителски кадър на българските
екзархийски - мислам, еГзархийски -
школа.
Filip M
Зошто ги гореа? Кој ги испрати да ги
прават тие зулуми? Кој имаше корист од
тоа и кој го кркаше стапот од турската
власт?
Еве да не се мачиш, јас да ти одговорам,
корист имаат тие што им ги даваа
парите, а стапот го кркаа Македонците.
Сети се, на пример, за Виничката афера.
On Jan 16, 9:49 am, "Димитър Бечев"
> > > българите...- Hide quoted text -- Show quoted text -
Димитър Бечев
на жертва. Личности като Дедо Кочо
Муструко, Цончев или Сарафов са горили
села с или без благословията и парите
на Фердинанд. Ако си мислиш, че и
"вътрешните" са имали по-възвишени
принципи, пак си в грешка. Потърси
малко информация за "изкуството" на
гъркоманите - и най-вече на техните
попове и учители - в периода след 1904 г.
Също ти препоръчвам да видиш какво са
правили санданистите в Истанбул през
1909 г. Схемата - македонците са добрите,
а бугарите - лошите мефистофели
много-много не върви.
Търновец
"Македонската борба" от Германос
Каравангелис , изд. Култура , Скопие 2000
.... почети малце , па се окултури . от
извора , не само на Ристевски
талкованията да земаш за чиста монета.
On Jan 16, 5:51 pm, "Димитър Бечев"
женен за македонка
отклонявам фокуса.
Филип е напълно прав за нещо, което не
ми е идвало на ум.
Споменава думата "игнориране".
Абсолютно е прав, защото го има и днес.
Обидно е полуграмотни хора като
Влайков да дават акъл на хората край
Вардара.
От друга страна, като чета македонски
по интернет ме е яд. Яд ме е за много
изразителните изкази, които
македонците употребяват. За красивите
изразни средства, които съпровождат
мислите им. За по-богатото описание на
разстояния, отношения към някого или
отношения между хората. Помислете само
колко щяхме да спечелим, ако при
конструирането на езика ни , го е
нямало това високомерие. Все си мисля,
че Гочоолу, Дочоолу и Цанко хаирсъзина
са част от националния ни проблем. Те в
значителна степен барабар с Виенския
плейбой - Фердинанд са донесли голяма
част от бедите по земите ни.
Tchavdar
По повод това изказване на Филип ли:
"Тие си мислеле: Како што не’ игнорираа
во однос на јазикот, така ќе не’
игнорираат и во однос на црквата!"
Интересно ми е с какво Шапкаревите
учебници на охридски диалект - дори не
на "западно-централния" - биха били
по-близки на гражданите на Неврокоп, за
които става дума по-горе, спрямо
източно-българските? Филип въобще
чувал ли е как говорят там (дн. град
Гоце Делчев)?
И още нещо към Филип:
"Егзархијата била многу позагрижена
како да издејствува од Грците
признавање, отколку како да ги
придобие Македонците."
Ми това не трябва ли да е радостна
новина: нали ЕГзархията била
найголемиот "денационализатор на
македонскиот народ"?
"Не би ме чудело
да имало навистина таква спогодба на
штета на Македонците."
Защо на штета? Не би ли трябвало да е
по-скоро во корист? ЕГзархията е крива,
че искала македонците, сега пък е
крива, че не ги искала! Може ли някакви
логически по-непротиворечиви
наблюдения да формулираш?
On Jan 16, 6:13 pm, "женен за македонка" <t...@abv.bg>
wrote:
> > > > > > > верува од недоверчиво расположените."...
>
> read more »
Filip M
изразил.
> > > > > > > > "Испраќањето на г....
>
> read more »- Hide quoted text -- Show quoted text -
Хилмар Кабас
>добре, ако някой е в момента във Виена,
>да провери в някоя библиотека за какво
>става дума.
Това вестниче наистина изглежда е
доста фантомно -)). Претърсих
онлайн-каталозите на Nationalbibliothek във
Виена, но нема и следа от него. Ще взема
да се разходя до там, па белким го
намеря като hard copy.
On 13 Jan., 21:02, "Tchavdar" <tchmari...@gmail.com> wrote:
> Поинтересувах се малко откъде идва оня
> лозунг тип „Македонците не нито
> българи, нито сърби”, приписван на
> БорисСарафовот „Македонский
> голосъ” на Димитрия Чуповски.
> Извинявам се, ако сте вече наясно с
> тази история? Всъщност, намерих два
> възможни извора и ги качих сред
> файловете.
> Според тях, подобни думи е изрекълСарафовпред кореспондент на виенски
> вестник, носещ ни повече, ни по-малко
> името „Die Information”. Лондонският
> „Таймс” от 12 април 1901 г. препредава
> казаното отСарафов. Във файла ще го
> намерите, преписано от мен едно към
> едно. Запазил съм особеностите на
> правописа; многоточията не са изпуснат
> текст, а са от оригинала.
> Вторият източник е статия в парижкия
> вестник „Про Армениа” (броят от 25
> април 1901 г.), който е издаван от
> арменофилски комитет, включващ видни
> френски политици и интелектуалци като
> Жорж Клемансо, Жан Жорес, Анатол Франс,
> Франсис дьо Пресансе. От него давам
> само частта с думите наСарафов: преди
Чефо
Die Information. Private Mitteilungen für Gesandtschaften, Konsulate,
Politiker und Finanziers. - Wien, Kreisel 1899-1937
Signatur : 463507-D Neu Per
On Jan 26, 8:47 pm, "Хилмар Кабас" <bulga...@web.de> wrote:
> >Би било
> >добре, ако някой е в момента във Виена,
> >да провери в някоя библиотека за какво
> >става дума.Това вестниче наистина изглежда е
> > защото Чуповски явно не я е измислил.- Hide quoted text -- Show quoted text -
Tchavdar
Кабас може да види броевете от
началото на април 1901.
On Jan 26, 9:56 pm, "Чефо" <tsch...@googlemail.com> wrote:
> Може би става дума за това:
> Die Information. Private Mitteilungen für Gesandtschaften, Konsulate,
> Politiker und Finanziers. - Wien, Kreisel 1899-1937
>
> Signatur : 463507-D Neu Per
>
> http://aleph.onb.ac.at/F/93GS2D6KDNT3BXVS2ENKL73F8M3SF2V894V8JLGP2J3Q...