КАЧЕСТВЕНО СИНОВНИЧЕСТВО
Красимир Партовски
От Джон Полис
Това, което Бог възнамерява да направи чрез помазането на Илия е то
да бъде освободено върху Божията армия в последното време, времето за
подготовка. Духът на Илия е необходим, за да подготви хората да
приемат следващото нещо, което Бог е приготвил за тях. Йоан Кръстител
носеше това помазание необходимо за приготвяне идването на Исус на
земята. Тези които позволиха да бъдат подготвени бяха в позиция да
приемат това, което Исус носеше. Същото е истина и днес, съгласно
Божият модел от принципи. Апостолското служение наистина има
помазанието на Илия, за да приготви хората за следващата фаза от
техния живот и служение. Бог издига апостолски бащи, които да
посрещнат и приемат синовете и дъщерите, които имат нужда да бъдат
подготвени преди да бъдат издигнати.
Процесът на подготвяне се нарича синовничество и трябва да бъде
извършен напълно и до край квалифицирано относно всичко, което Бог
възнамерява да даде на съответната личност. Качественото синовничество
се определя от качественото навлизане на бащинството. Бог се
интересува от издигането на бащи и майки, които да имат потомство
като звездите в небето и пясъка на морския бряг.Но ако всеки търси по-
велик дар, отворени врати или повече ресурси, тогава съвсем ще изпусне
движението на Бог и никога няма да може да го разпознае. Бог иска да
издигне много синове в слава чрез процеса на синовничество. Подобно на
Илия, който каза на Елисей " поискал си трудно нещо", процеса може да
бъде труден и изисква самооткриване и усъвършенстване.Бог се
интересува от това какво ще възпроизведем в следващото поколение и
какъв е нашият личен успех , сбор от нашето състояние и напредване.
Ние се нуждаем не само да гледаме на големите служения и многото лоша
и печална слава, която е видимо / външно / проявена, но е за
предпочитане да погледнем вътре в сърцата си и да намерим скритите
спорни въпроси, които се нуждаят да бъдат разкрити.Бог издига Бащата и
Сина последователно, за да намери важните въпроси, най-често предмет
на спорове, в сърцето, защото в противен случай ние ще продължаваме да
вредим на следващото поколение чрез нашите собствени, неразрешени
въпроси, освен ако не се съгласим да открием собствените си " слепи"
места и да се занимаем с тях. Това може да се случи само чрез
взаимоотношението с духовен авторитет, който ще говори истината с
любов.
Сегашното апостолско движение не е само ръкополагане на хартия
като стария манталитет, но е необходимо за трансформирането на
нашият живот. Не можем да се трансформираме като общество докато не се
трансформираме лично
/ Римляни 12: 1-2 /. Въпросът остава, имаме ли наистина разбиране защо
Бог ни води да се свържем с ново духовно покривало, а също така, какво
е качеството на нашето синовничество? Трябва да осъзнаваме, че това е
трудно за тези, които вече от години са в служение, но все още се
нуждаят да бъдат подготвени за следващия сезон на плодоносност.
Въпросът, който задават е: " Защо се нуждая от духовен баща и нуждая
ли се да бъда покрит от духовно покривало, за да е легитимно моето
служение?" Това са думите на "паразита" а не на "протежето". Някои са
готови да избягат щом докоснеш техните реални спорни въпроси и
предизвикаш тяхната гордост
/ арогантно високомерие/ и его като им намекнеш, че те все още се
нуждаят от още работа, която трябва да се извърши в техния живот.
Само истинският духовен баща може да види в нас, това което ние
самите не можем да видим поради " слепите" пукнатини в сърцето ни.
Някои, които имат духът на " сирак ", развиват служенията си
независимо от реалното духовно покривало на взаимоотношение и
следователно не могат да видят собствената си потребност да станат
синове и дъщери на духовните бащи днес. Други се страхуват, че ще
бъдат потърсени, но няма да са разпознати техните постижения. Те
трябва да спазват последователността на бащите и синовете / Евреи 1:
5-10 / така, че да могат да бъдат развити и подготвени за
благословенията на Бог. Бог разкрива духът на независимост, защото
мнозина от нас, страхувайки се да не бъдат оставени като духовни
сираци се опитват да правят за себе си всичко, което би трябвало да
направи родителя. Ние не виждаме нуждата от духовни бащи, защото се
грижим сами за себе си от много дълго време. Бог е бил с нас и ни е
помагал въпреки факта, че ние не сме вървяли в Неговата
последователност.
Аз вярвам, че това е времето, в което Бог тества качеството на
нашето синовничество и резултатите ще определят дали ние можем да
управляваме нашето наследство и да бъдем бащи на следващото поколение.
Качеството на нашето синовничество рефлектира върху нашето разбиране
за взаимоотношението ни с нашето духовно покривало. Исус каза: " Аз
трябва да върша работата на моя Баща". Аз вярвам, че истинските
духовни синове ще вземат на сериозно ролята на техните духовни бащи в
живота им и ще осъзнаят, че да бъдат верни в работата на някой друг
човек е част от процеса на усъвършенстването, за да станат синове. Ние
трябва да научим разликата между протежето и паразита, цитирайки Майк
Мърдок, който вярвам, е създал термина. Паразита ще търси да получи
благословението на сина, най-малкото заради личните си разноски и
задължения, таланти и богатство, за да върши своите си работи.
Протежето ще бъде заинтересован и загрижен за духовните работи на
бащата все едно те са негови и ще бъде посветен в това. Докато
достигнем до финалната фаза на нашето земно служение ние никога няма
да спрем да се нуждаем от правилни взаимоотношения и да позволяваме на
Бог да изработва в нашите сърца качествено синовничество. Исус
поучаваше послание, което наричам " Пресяване на Синовете" в Лука 22/
28-32, където научаваме как Сатана се е опитвал да отдели Петър от
Исус преди Петър да беше готов да изпълни мисията си. Исус, като
духовен баща на Петър, се моли за него и пророкува съдбата му,
запазвайки го от дяволския план. Ние също се нуждаем от този вид
покриващо взаимоотношение в нашия живот от тези, които се грижат,
имат любов и вникват в нашия духовен живот. Не позволявай на Сатана да
те пресее като жито и да те отдели от покривалото, което е било
поставено в живота ти , за да те подготви. Тази подготовка предхожда
повишението. Всички ние трябва да станем протежета, имайки сърцето на
нашите духовни бащи, което ни формира така, че ние да можем да
възпроизведем същото в следващото поколение / Малахия 4/5-6 /.