Последното откровение
Красимир Партовски
от д-р Джон Полис
При това възстановяване на помазанието на Илия една главна
характеристика, за която научихме, е "бащинският дух" на Илия. Макар
че Илия имаше допълнителни атрибути, като молитва, страст, сила и
преуспяване, той със сигурност беше и "бащински" настроен.
Бащинският аспект на помазанието от последното време ни води до
"последното откровение", което е Любовта на Отец. Възможно е
възстановяването на тази "любов" да направи така, че тялото Христово
да стане "семейство на Бога" на практика. Всъщност църквата е служила
като пример за много от метафорите, използвани в писанието за
обрисуване на нейната истинска същност, като Храм, Тяло, Армия и
Невяста.
Вече стигаме до най-зрелия пример за онова, което трябва да бъде
църквата, и то е "семейство". Еф.3:14-16 ни казва, че от Бог "носи
името си всеки род на небесата и на земята". Появяващите се
апостолически бащи прехвърлят своите мрежи към това да станат
семейство на служение, а не организация на служение, като ние самите
преминаваме от "религиозни водачи" към истински "духовни бащи". Тази
смяна на парадигмата ще бъде моделът за "небето на земята", който
всички ние сме копнели да видим и именно това ще отличи християнството
от всички други религии, както каза Исус: "По това ще ви познаят, че
сте Мои ученици, ако имате любов помежду си." Ние вървим към тази
любов, дори когато се преместваме от външния двор на "вярата" към
вътрешния двор на "надеждата", докато накрая преминем "завесата" и
влезем в светая светих, която е "любовта". В края на краищата, Бог не
е вяра или надежда, а Той е Любов.
Ако използваме скинията като мерило, ние сме се придвижили от
"евангелското движение" във външния двор на жертвите към "Петдесятно/
харизматичното движение" във вътрешния двор на откровението и дарбите.
Сега ние сме в светая светих, която представлява "движението на
царството и пълното мъжество в Христос". Пеленаче, детство, мъжество...
първо стрък, после клас и накрая пълнозърнесто жито. Това е чудесно
време, защото сме в периода на "последното откровение". Исус дойде в
"последните дни" (Евр.1:1-3), за да донесе последното откровение от
Бога.
В Стария Завет това бяха само слугите, на които Бог разкриваше Себе Си
"по малко и на части" чрез множеството имена, описващи Неговото
взаимоотношение с тях, но беше необходим "Син", за да разкрие Отца
(Йоан 1:18; 14:6-9). Ако използваме отново сравнението със скинията,
Исус беше във външния двор, Святият Дух във вътрешния двор, а Отец в
светая светих.
Сега ние сме в последното откровение, разкриващо Отец, Който е любов,
а това ще доведе до зрялост на синовете и дъщерите в Христос, имайки
"пълнотата на божеството", обитаващо вътре в тях. За да разберем
значението на този израз в Колосяни 2:9, трябва да разгледаме същата
дума и в Ефесяни 3:19. В контекста на този стих Павел говори за
"любовта на Бога" и за това да бъдем "изпълнени с цялата Божия
пълнота", така че думата "пълнота" описва "мярката на Божията любов",
която обитава в нас и се изявява чрез нас.
Павел измерваше Божията любов в този пасаж с цел да опише нейния
"обхват", когато споменава "височината, дължината, дълбочината и
ширината на Божията любов". Какъв е обхватът на Неговата любов, докъде
ще стигне Бог в проявяването й към нас? Римляни 8:32 ни казва: "Оня,
Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни
подари заедно с Него и всичко". С други думи, няма абсолютно нищо,
което Бог да не направи за нас и това е "обхватът" на Неговата любов.
Слава на Неговото свято име завинаги! Като човек по образа и подобието
на Бога, Исус също беше "изпълнен с цялата Божия пълнота", защото няма
нищо, което Той да не би направил за нас (Гал. 2:20; Откр. 1:5-6).
Когато ние сме "изпълнени с цялата Божия пълнота", няма нищо, което не
бихме направили един за друг или за изгубените (1 Йоан 4:11). Казано
просто, "когато обичаме до същата степен, до която обича Бог, ние сме
изпълнени с цялата Божия пълнота." Това имаше в предвид Исус, когато
каза: "който е видял Мене, видял е Отца", защото Бог е любов и Исус
напълно изяви тази любов по време на своя зeмeн път (1 Йоан 1:4).
Когато църквата отива към светая светих и интимност с Отец, ние ще
познаем обхвата на Неговата любов към нас и като зрели синове и дъщери
ще я изявим на света.
Аз вярвам, че това ще доведе до последното изливане на Бога и до
последната жетва. Когато Божият характер стане напълно познат (1 Кор.
13:10-13), Неговата сила ще протече безпрепятствено, както беше в Исус
от Назарет, Който ходеше в "пълнотата на Бога".