Безумно Проповядване

[Красимир Партовски]

Безумно Проповядване
От: Д-р Джон Полис
Посланието на ранните апостоли включваше нещо, което светът
считаше за "безумие" според 1 Кор. 1:18: "Защото словото на КРЪСТА е
безумие за тия, които погиват." В днешно време се проповядва изобилие
от "безумие", което няма нищо общо с прикачения "етикет за цена", но
въпреки това предлага всички облаги. Давам си сметка, че Павел е
говорил за реакцията на "погиващите" към това послание, но възможно ли
е много от проповедниците да спестяват посланието за "смъртта", защото
би било "безумие" да съкратят бюджета след една "смаляваща кампания" в
резултат от "цената на ученичеството." За да стане Христовото тяло
Господната армия на последните времена, изявявайки апостолска сила,
повечето трябва да извършат преход от "вярващ" към "ученик" и това
няма да стане, докато посланието не се разгласи от нашите амвони.
Цената да станеш ученик на Исус Христос се изразява в посланието на
Кръста. Исус каза: "Ако не носи човек кръста си ежедневно и не Ме
следва, не може да бъде Мой ученик," Мат. 16:23-24. Трябва да помним,
че "апостолите" първо бяха "ученици" и това е сърцевината на
истинското "апостолско проповядване", както можем да разберем, когато
слушаме Исус и Павел, двамата най-големи апостоли в писанието. Когато
Исус висеше на кръста и каза: "Свърши се", се подразбираше, че
"смъртта слага КРАЙ" на много проблеми за вярващия. Има поне девет
неща, на които смъртта на Христос сложи "край" за нас.
1.) Неговата смърт сложи край на жертвената система. Евр.10: 1-10,14
2.) Неговата смърт сложи край на отделянето от Бога. Еф.2: 11-19
3.) Неговата смърт сложи край на властта на греха над човека. Рим.6:
6-14
4.) Неговата смърт сложи край на господството на сатана над човека.
Деяния 10:38; Кол.2: 11-15
5.) Неговата смърт сложи край на поставянето на себе си върху трона
нашите сърца. Мат.16: 21-25
6.) Неговата смърт сложи край на проклетията на закона. Гал.3: 13-14
7.) Неговата смърт сложи край на битката да вярваш. Гал.2: 20
8.) Неговата смърт сложи край на притегателността на света за мен. Гал.
6: 14
9.) Неговата смърт сложи край на кризата на самоличността. Йоан 19:19
(На Неговия кръст беше написано Юдейски цар. Бог слага върху нас
"надпис", който да се чете от всички, когато прегърнем кръста)
Когато напълно разберем посланието на Кръста и го приемем, ще има
окончателен край на всички тези проблеми в нашия живот и ние ще живеем
"възкресенския живот" на Божия Син. Светът очаква "Божиите синове" да
се изявят, онези, които са достигнали зрялост в Христос и носят двойна
мяра от помазанието за разчупване на всяко проклятие, което съществува
върху човешкия род. Кръстът ще изпълни всичко това в нашия живот.
Когато наскоро четох отново някои от проповедите на Смит Уигълзуърт,
едно от неговите изказвания относно целта на кръщението на Святия Дух
оживя за мен. Той каза, че целта на кръщението, според случилото се на
Петдесятница, беше заради "смъртта на семето", точно какъвто беше и
"ранният дъжд" в земеделския живот на Палестина. "Късният дъжд" беше
за прибиране на реколтата, когато беше узряла. Аз съм видял, че
очакваме жетвата на нашето служение да дойде от първоначалната
опитност на изпълването с Духа и говоренето на езици, докато в
действителност тази "първоначална мяра" беше само, за да ни въведе в
"съразпването с Христос". После, когато "Синът" се изобрази в нас (Гал.
4: 19) и ние изявим плода на Неговия характер в нас, "късният дъжд"
слиза върху нас в двойна мяра на сила (Втор.21: 17) и ние вършим "по-
велики дела". "Проповядването на Кръста" е посланието, което стои
между Църквата и "съживлението", точно както той виси на Голгота между
небето и земята.