КАКВО ИЗЛИВАТЕ?
Красимир Партовски
От Джон Полис
"Тук е Елисей, Сафатовия син, който поливаше вода на Илиевите ръце."
4 Царе 3/11 б
Наскоро, докато размишлявах върху този пасаж, истината се откри
пред мен, че Елисей, слугата на Илия "поливаше" върху ръцете на "Божия
човек", тоест той му служеше.Елисей искаше да стане "духовен син " на
Илия, към когото Бог бе обърнал сърцето му. Той е нашият пример как се
става духовен син.
Съгласно Писанията, има процес през, който всички ние трябва да
преминем, за да станем духовни синове и да получим нашата "двойна
порция" благословения (Второ-законие 21/17).
Онези, които наистина се стремят да станат духовни синове на
духовни бащи трябва да докажат искреното си желание да "слугуват и
поливат " върху ръцете на Божия човек.
Словото казва: Ако някой глези слугата си, от детинство, най-после
той ще му стане син." ( Притчи 29/21)
Онези, които се интересуват от ползите на синовничеството ще се
опитат да прескочат тази необходима първа стъпка,слугуването. А тя е
необходима в процеса на ставане на син. Всъщност, преди да можем да се
предвижим в синовничеството ние трябва да поливаме чрез "слугуване" ,
както Елисей направи за Илия.
Виждам, че има мнозина, които се препъват на това място и се
"отсяват, отделят" от взаимоотношението, в което Бог ги е поставил,
защото на тях не им се иска да станат слуги на видението на някой
друг, да се молят за него и да работят върху него. Само обещанието по
задължение не е достатъчно. Необходимо е "поливане", което да
демонстрира искреността на сърцето. Наистина ли имаш най-добрите
намерения към духовния си баща, дълбоко в себе си? Явно ли е че ти
полагаш усилия, за да съучастваш във видението, което те покрива
духовно?Даваш ли вярно десятъка си в дома на духовния ти баща и
работиш ли по изграждането му, така като, че е твой собствен дом? Това
е "поливането".
Даването на "бакшиш" от време на време не е "поливане". Правиш ли
нещата , за да те видят хората, това не е "поливане". Неотговаряето и
нечетенето на пощата от твоя баща не е "поливане".
Тези забележки имат вкус на смъмряне и порицание, а всъщност те са
апел от бащиното сърце, към онези които са заспали духовно и са доста
далеч от синовничеството, отколкото разпознават и осъзнават и така
позволяват на благословението да отиде при някой друг.
Трябва да осъзнаем, че в днешното движение, за възстановявяне на
Духовното бащинство, най - важна е "последователността на бащите и
синовете"( Малахия 4/5-6 ).
Бог иска да ни издигне до пълнотата на нашата цел, така че да имаме
време да слушаме непрекъснато истинския глас на пророчеството в живота
ни. Божият метод за подготовка на нашето издигане и придвижването ни
към "синовничество",е свързването ни с духовен баща и после ние
преминаваме от "слугуване към синовничество". В този процес ние се
освобождаваме от "духът на независимост" и от силния "себецентричен
"живот, който всички ние сме живяли. Покорството и смирението се учи
чрез "слугуването на видението на друг". Покорството е необходимо
преди да може да дойде издигането. То е "трудно нещо" да се изпълни,
особено след като сме били "помазани" и сме видяли Божието движение в
живота си. На това място е обичайно да се стремим за повече
"утвърждаване" отколкото "развиване".
Илия разказа много неща на Елисей, когато той го попита за
"синовничеството" и накрая му каза: "Мъчно нещо поиска ти."
Откакто се свързах с моя "духовен баща" аз се сблъсквам с важни
въпроси в собствения си живот и бях шокиран да открия, че все още има
важни "неразчупени" в мен неща, дори и след повече от 20 години в
международно служение. Единственият начин Бог да ме изправи лице в
лице със самия мен, бе да развие истината за духовното бащинство и
Илиевото помазание в мен и после ми даде взаимоотношение, в което, ако
аз уповавах на човешката си природа бих напуснал. Аз показах
искреността на сърцето си чрез моята жертва, даване, подпомагане,
молитва и работа, за да помогна татковото видение да се случи.
Създадох си неудобство, още веднъж, за да докажа моята лоялност и
задължение, защото знаех, че имам, все още, необходимост от духовно
развитие в живота ми преди да издържа Божия тест, необходим за моето
следващо издигане.
Отношението, което казва: "Какво ще получа или какво ще ме накараш
да направя, ако дойда", е отношението на "паразита", а не на
"протежето". Аз върша всички тези неща, защото искам да съм сигурен,
че съм се погрижил за бащините дела и че той няма липси и непокрити
нужди, които аз бих могъл да покрия.
Не можем да очакваме максимум ползи и изгоди без да сме направили
максимум инвестиране на нашето сърце и живот; а инвестирането се
доставя от самите нас. Големият въпрос за лоялността е "номер едно
при Бог". Ако ние не сме лоялни към някой друг, а само към себе си,
рано или късно ще предадем Бог и Той много добре знае това.Нашата
лоялност трябва да бъде доказана, извън всяко съмнение, във
взаимоотношението, в което Бог ни е призовал, преди да ни заведе в
нашето "богато място"( Псалом 66/12 ).
Наскоро видях как Бог тества всеки мъж и жена , за Свое собстевно
удовлетворение, за да провери лоялността им. Той първо ще ни призове
във взаимоотношение и после ще наблюдава, какво е нашето поведение.
Сам Бог беше предаден от Луцифер, в Небето, защото Луцифер не беше
тестван и изпитан, а му беше дадено всичко без той да се докаже. Бог
никога няма да позволи това да се случи отново като при Луцифер. Сега
всеки трябва да вземе теста за лоялност и да дари на Бог най-доброто
от себе си.
Искам да те попитам вярно и истинско ли е твоето "поливане",
идващо от живота ти, или е по-скоро като "бавно капане"?
Ние можем да се опитаме да избързаме в процеса към нашето издигане
и да се приспособим и нагласим, но можем ли да осъзнаем, че е
необходимо време. Бог иска най- доброто в живота ни, а ние трябва да
Му покажем, че го искаме давайки най-доброто от наша старана.
Има друга вълна на Слава, идваща към Църквата, чрез свежо
откровение и ключът за получаването му е да приемем "утвърдената
истина" и да се утвърдим в нея ( 2 Петрово 1/12 ) .