Re:ЕДИН ВЕК НЕ БЕ ДОСТАТЪЧЕН ЗА ПРЕВРЪЩАНЕ НА СЛАВЯНИТЕ В ХРИСТИЯНСКИ ПОДАНИЦИ.СТОБСКИ ЕПИСКОПИ НА СЪБОРИТЕ В КРАЯ НА 7 В.ИЗВАДКИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ЕПАРХИЯ ПАУТАЛИЯ-ВЕЛБУЖД И ЕДИН ЦЪРКОВЕН ПАРАДОКС

[hristogen]

                                     ЕДИН ВЕК НЕ БЕ ДОСТАТЪЧЕН ЗА ПРЕВРЪЩАНЕ НА СЛАВЯНИТЕ В ХРИСТИЯНСКИ ПОДАНИЦИ.СТОБСКИ ЕПИСКОПИ НА СЪБОРИТЕ В КРАЯ НА 7 В.                                                                                                                          ИЗВАДКИ ОТ  ИСТОРИЯТА НА ЕПАРХИЯ ПАУТАЛИЯ-ВЕЛБУЖД И ЕДИН ЦЪРКОВЕН ПАРАДОКС

неделя, 16 октомври 2016 г., 21:08:30 UTC+3, georgi kirov написа:

   

ОПИТИТЕ ЗА МАСОВО ЕЛИНИЗИРАНЕ И ХРИСТИЯНИЗИРАНЕ на трайно  настанилите се на Балканите Славянски Общности поставил имп.Констанс Втори с един поход в Беломорска Тракия през 658 г. Според Теофан Изповедник императорът “пленил мнозина и ги подчинил”.Много от покорените славяни били изпратени в Мала Азия.В 665 г. Империята се опитала да ги включи във войската,но 5 хил.души минали на страната на арабите.Втори поход в Тракия и Южна Македония бил предприет по време на управлението на Юстиниян Втори.И сега,както отбелязва летописеца, голям брой езичници паднали в плен,а владетелят стигнал до Солун. Много от пленените ги заселил в областа Опсикон(М.Азия).Има данни по това време,че за Управител на Тема Опсикон в Анатолия(Анадол) е назначен българина Небул(Невул).Всички  Хронисти разглеждат войната( 688/89 г.) като нарушение на Мира с Прабългарите (681 г.) и както е известно впоследствие Византийците претърпели поражение от Българите.А това ще рече,че Българската Държава се изявявила и като Закрилник ,в случая на Общност Славини.Съществуват Свидетелства за Хрелбуд Лабуц(Бълг.Велможа от края на 7 в.-нач. на 8 в.),който бил Начело на Стримонците в сраженията с Имперската Армия на Юстиниан.Плановете на Византийските Базилевси били сериозно затруднени от Младата Канска Държава,която успешно защитавала териториите между Дунав,Хемос(Ст.Планина) и Черно Море,населени предимно с Дако-Мизи,траки,елини,славяни и българи.Повече от полвин столетие е изминало,откакто трайно са отседнали Славянски Общности в Македония, Епир, Тесалия и Пелопонес, а именно — Драгувити, Сагудати, Велегезити, Ваюнити, Берзити(Верезити) и др.Струмци(Струмяни,Стримонци) през 668 г.били изтласкани от византийците на север в планините и клисурите около р.Струма.В Западните Родопи.по долината на р,Места и в околностите на Сяр,живеели Смоляните. Безспорно езическата вяра на пришълците надделявала и под силата на оръжието и за да запазят живота си,Коренните Жители се отказвали от Християнството.Но е имало и случаи за склоняване на иноверци да се Покръстят и Християнизират. Освен Узаконени Права Местното Население(Траки,Гръко-Римски Граждани и Други) съхранили Християнската Приемственост и Културните Традиции на Европейската Циливизация( има спорадично,но благотворно въздействие от Египет,Сирия,Палестина,Армения,Грузия).През разглеждания период Епископите са разполагали с Нормативна Власт и влияние във всеки град.Те изпълнявали Църковни,Административни и Юрисдикционни функции.Възглавяваните от тях Епископства притежавали големи поземлени имущества от конфискувани имоти на езически храмове и светилища.Отделно имали Дарения от Централната Власт и от Граждани-Християни.Политиката на Покръстването е особено дейна по време на иконоборческата династия и главно през втората половина на Осмо Столетие.Историческият Изследовател Акад. Йордан Иванов посочва един Запазен Спомен в Хроника от Архивите на Атонския Манастир “Кастамони”(явно това е Констамонит).Записано е,че “през дните на неблагочестивите иконоборчески василевси били покръстени така наречените рихини и по-просто влахорини и сагудати”.През 749 г Водачът на възпротивилите се Ринхини,Сагудати и Стримонци - Княз Пребънд бил заловен и изпратен в Цариград окован във вериги.Междувременно той успял да избяга,но отново бил заловен и по-късно убит.Че се е наблягало много на Християнизаторската Политика Свидетелстват  Епархийните Списъци,които хронологически са по-нови след т.нар.ПсевдоЕпифаниев Каталог. В Нотиците от 732 г. се появява НОВА ЕПАРХИЯ - МАКЕДОНИЯ С ЦЕНТЪР СОЛУН И ПРИНАДЛЕЖАЩИТЕ Й 18 ЕПИСКОПИИ.С цел затвърждаване на Новата Църковно-Административна Уредба ще последват Военни Акции в следващите десетилетия.Първата е срещу Славяните в Македония през 759 г. при Константин Пети Копроним. Някъде около 767г. Изворите пък споменават за отвличането на Вожда на Северите - Княз Славун,който е екзекутиран публично. А през 783 г. е била организирана поредната военна експедиция(не и последна!) за подчиняване на Славяните в Средна Гърция,ръководена от пълководеца Ставракий.Според Теофан настъплението завършило с триумф  -    “подчинил всички и ги направил данници на империята”.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Виж златни монети от времето на импер.Констанс Втори и Юстиниан Втори със сина му Тиберий :                                                                                

            wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ac/Constans_II_tremissis_81089.jpg  -.org/wiki/Файл:Monete_d%27oro_di_giustiniano_II_e_tiberio_IV,_705-711,_02,_9.jpg

ТЕОФАН ЩЕ ОТБЕЛЕЖИ ЗАЕМАНЕТО НА ЦАРИГРАДСКИЯ ПАТРИАРШЕСКИ ПРЕСТОЛ МЕЖДУ 766-780 Г. ОТ ЕДИН СЛАВЯНИН ПО ПРОИЗХОД-НИКИТА.КАКТО Е ИЗВЕСТНО ТОЧНО В ТИЯ ГОДИНИ С ЧИН ПАТРИЦИЙ БИЛ ПОЧЕТЕН БИВШИЯ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛ КАН ТЕЛЕРИГ,КОЙТО В 777(!) ГОДИНА ИЗБЯГАЛ В  КОНСТАНТИНОПОЛ И ТАМ БИЛ ПОКРЪСТЕН.ДОРИ ДАТАТА ИМА БИБЛЕЙСКИ ИЗКАЗ,ПРОСТИ ГОСПОДИ... До наше време се съхранява печат на патриция Теофилакт (Телериг). От едната страна на него е написано на гръцки: „Богородице помагай на своя раб“, а от другата страна „Телериг-Теофилакт патриций“ и „Телериг-Богохраним патриций”.
 

                 КАЗАНО ПО ДРУГ НАЧИН( БЕЗ ПОДСИЛВАНЕ),ИЗХОЖДАЙКИ ОТ СТАРОЗАВЕТНИЯ БИБЛЕЙСКИ ОПИТ -  И ЩЕ ПОРАСТНЕ СТВОЛ ОТ КОРЕНОПЛОДНО ДЪРВО,И ЩЕ СЕ ЛИСТИ И ЦЪФТИ, ЩЕ ЗРЕЕ,ЩЕ ДАДЕ ПЛОДОВЕ В ПЛИСКО-ПРЕСЛАВСКА ПОКРЪСТЕНА БЪЛГАРИЯ!АМИН+АМИН+АМИН+ И БОГУ СЛАВА!                                                                                                                                                                                                            

Думата идва за Античния Стоби (днес в развалини,намиращ се южно от Велес- Република Македония).Писано му е било  да опустее…Подобно на други градове  от СтароЗаветно или НовоЗаветно Време.Но не и в СветоОтеческата Памет!Първият известен епископ в Стоби е Вудий (Будий),участник в Първи Вселенски събор( 325 г.).От IV век е и Голямата Епископска Базилика,която по-късно е обновена  при Епископ Евстатий.В архитектурно отношение представлява трикорабен храм,като трите кораба са разделени с колонади.Запазени са уникални стенописи от IV в.През първата половина на 5 в. е изградена нова монументална  Епископска Базилика при Епископ Филип.Стоби е главен град на Провинция Македония Секунда и се смята,че е имал Статут на  Митрополия. Според други обаче Стобийската Епископия е  била подчинена на  на учредената от Юстиниан Първи в 535 г. Архиепископия Първа Юстиниана.Стобийските Епископи Никифор и Фока присъстват  съответно на Четвъртия и Петия Вселенски Събори.На Шестия Всецърковен Събор през 680-681 г. е засвидетелствано участието на Титулярния Епископ Йоан,въпреки пълното  разрушаване на Стоби в VI в. след земетресение.В Официалния Списък на Висшия Клир за Християнския Изток,отразен в  Oriens christianus in quatuor ,е записано и името на Епископ Маргарит, участвал в Трулския Събор в края на VII в.                                                      

                              Епископи на Вселенската патриаршия (Στοβέων, Στοβών)

Име	Име	Управление
Вудий	Βούδιος	споменат в 325 г. като участник в I Вселенски събор
Евстатий	Ευστάθιος	втората половина на IV век
Филип	Φίλιππος	споменат в началото на V век
Николай	Νικόλαος	споменат в 451 г. като участник в IV Вселенски събор
Фока	Φωκάς	споменат в 553 г. като участник в V Вселенски събор
Йоан	Ιωάννης	споменат в 680 - 681 г. като участник в VI Вселенски събор
Маргарит	Μαργαρίτης	споменат в 692

                   Получил се е и един парадокс в Църковната История на Епархията в Осоговския край , за Слава Божия! Напълно разрушен Древния Стоби е напуснат и не е възстановяван през вековете. Твърде късно са направените първи разкопки(1861 г.) при вливането на р.Черна във Вардар ,където е открито местонахождението на Средищния Град.Но ето че Паметта за Стобийската Епархия била вече възобновена! В XIX век Стобийски(Стовийски) е титлата на Викарния Епископ на Кюстендилския Митрополит, резидиращ в съседния Щип, тъй като Щип(Древния Стипион) погрешно е отъждествяван с някогашния Епископски Стоби.И още Църковно- Исторически данни за връзката със съседна Македония.Кюстендилската Епархия се простирала от  двете страни

 на Осоговската планина и  При-Рилскатаобласт,като в различни отрязъци от историческото време е обхващала районите: Кратово, Щип, Кочани,Крива Паланка,Крупник,Разлог,Банско,Самоков,Дупница,Горна Джумая,Радомир и др.Крепости на Християнската Вяра са Лесновския Манастир и Осоговския Манастир с Духовни Покровители Св.Гавриил Лесновски и Св.Йоаким Осоговски.След разрушително земетресение през 1585 г., което поврежда значително Осоговския манастир, Игуменът на Светата Обител -  Гервасий, Кюстендилският Митрополит Висарион и Йеромонах Стефан от Билинския Манастир заминават за Русия, за да търсят финансова помощ за възстановяването на повредените Манастирски и Църковни сгради в Осоговието.Интересна е Църковно-историческата справка за съществуването на Църковен Център в Село Стоб.В Първата Грамота на имп. Василий Втори от 1019 г. за Обособената Велбъждка Епископия се казва:                                                                                                "...и епископът на Велбъжд да има в самия Велбъжд, и в Сътеска, и в Германия, и в Теример, и в Стоб, и в Долна Сътеска, и в Разлог 15 клирици и 15 парици…”

                               В местността Църквището е открит Кръст с надпис от 1373 г.Тогава е построена Църквата Св.Прокопий.която е съборена от местните турци,но след разрешение от султана е построена отново на друго място в селото.Любопитно е също,че Стоб се явява наследник на Древния Пеонски Град Стоби, който пострадал от наводнение и бил заличен.Налице е Исторически Паралел между двете Антични Пеонски Селища с името Стоби - понякога се допускат исторически неточности или  грешки в трите  наименования и местонахождения:Село Стоб- Стоби(България) -  Стоби(Македония).

                                                                                              

                    Викарни епископи в Щип на Цариградската патриаршия

Име	Години
Дионисий	1788 - ?
Захарий	1840 - 1845
Дионисий	1845 - 1858, вероятно грък
Панарет Стовийски	1858 - 1860
Синесий Стовийски	1875 - 1878
Николай	край на 18 век, носи титлата брегалнишки, малешевски и овчеполски.
Филарет	споменат 1783 - вероятно до 1788

                                                                                                                                                                                                                  За съществуването на Митрополитски Резиденции в Щип и Кратово се съобщава още в ср. на 17 в.По това време Владика Михаил се титулувал “митрополит Бански,Коласийски,Кратовски и Щипски”.През 1757 г. Рилският Монах Серапион е Хиротонисан за Коласийски Митрополит от Ипекския Патриарх Кирил и проводен да резидира в Щип,после станал Босненски Митрополит с име Серафим.Сега Щип е Седалище на Брегалнишката Епархия към Каноничната Православна Охридска Архиескопия.                                                        

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    В СВЕТООТЕЧЕСКАТА НИ ИСТОРИЯ Епископската Катедра Пауталия-Велбъжд е ДревноЦърковноПрославлена.Ето как,според извадка от Ръкопис на Църковния Историк Ганчо Велев Ганчев (+1998).МИР И СПАСЕНИЕ!АМИН+

Не бива да изчезва и споменът за древлепросиялата Кюстендилска (Пауталийска, Велбуждска, или Коласийска) епархия. Тази епархия, с близо 1500 годишна история, престава да съществува със смъртта на последния ѝ митрополит Иларион († 2 февруари 1884 г.), който е бил председател на Първия църковно-народен събор в Цариград (1871 г.) и първият четверодневен български екзарх (12-16.ІІ.1872 г.). Според приспособения към княжество България Екзархийски устав от 1883 г., Кюстендилската епархия се закривала след смъртта на митрополита, защото по-голямата ѝ част, отвъд Осоговската планина (Крива паланка, Кратово, Щип, Кочани) били останали в Османската империя, според Берлинския договор, и турските власти не разрешавали на кюстендилския митрополит да изпълнява функциите си на турска територия. Останалата в княжеството част от Кюстендилската епархия се придавала на Софийската епархия. От нея пък се отнемал Берковския край и включвал във Видинската епархия, защото тя пък през 1833 г. изгубила Тимошкия край, отстъпен от султан Махмуд ІІ на Сърбия.


Най-ранното споменаване на Кюстендилската епархия е от началото на VІ век. В 516 г. монофизитствуващият император Анастасий направил неуспешен опит да застави православното илирийско духовенство, което било под юрисдикцита на Рим, да признае ведомството на цариградския патриарх. Между повиканите в Константинопол илирийски епископи бил и Евангел Пауталийски. Въпреки че епископ Евангел не възприел императорското становище, позволено му било да се завърне в епископското си седалище Пауталия.

През 535 г. император Юстиниан І Велики учредил Архиепископия Първа Юстиниана и Пауталийското епископство влязло в нейния диоцез. Пауталийският епископ Фока участвувал в заседанията на Петия вселенски събор в Цариград (553 г.).

Кюстендилският край влязъл в границите на славянобългарската държава по времето на хан Пресиян (836-852), когато станало възсъединението на македонските славяни с България (838 г.). И град Пауталия добил ново име Велбужд. С това ново наименование срещаме и древната Пауталийска епископия в първата грамота на Василий ІІ (1019 г.), който включил Велбуждското епископство в диоцеза на Охридската архиепископия. В 1072 г. Велбуждски епископ бил Никифор. Намерен е оловен печат на Велбуждския епископ Иоан.

В Калояновата кореспонденция с папа Инокентий ІІІ в началото на ХІІІ в. са запазени разменени официални писма между папата и Велбуждския митрополит Анастасий (1203 г.), който е споменат и в Бориловия синодик. Папа Инокентий ІІІ, преценявайки положението на Велбуждския митрополит Анастасий, като втора личност след Търновския архиепископ Василий в българската йерархия, му изпраща „палиум, сиреч знак на пълнота на първосвещеническата власт, взет от тялото на блажения Петър” [Латински извори за бълг. история, т. ІІІ, с. 337, 340-341].

Кюстендилският край е бил окупиран от османските нашественици в 1372 г. През Османската епоха (ХV-ХVІІІ в.) отначало Велбуждската епархия е била под ведомството на Охридската архиепископия. През 1557 г. била учредена Ипекската архиепископия и Велбуждската епархия преминала под нейна юрисдикция и останала в нейния диоцез до унищожението на архиепископията (1766 г.). Поради тези обстоятелства, във Велбуждската архиепископия се запазила непокътната славянската богослужебна и книжовна традиция. Страшните удари върху църковния живот в тази епархия били от турска (мохаменадска) страна. Велбужд се превърнал изцяло в турски град с много джамии и с ново име Кюстендил [= „Константинова земя”], по името на последния владетел на Велбуждското княжество Константин, който след разгрома на християнските войски, водени от крал Вълкашин и Иван Углеша, при Чирмен (1371 г.), близо до Одрин, се бил признал за турски васал; загинал в 1394 г., заедно с крали Марко, в битката при Ровине (до Крайова) срещу влашкия войвода Мирчо. Окончанието „-ил” (в Кюстенд-ил) означава на турски „земя”, „страна”.

В града не оцеляла нито една средновековна църква. Митрополитите живеели в християнските селца Слокощица и с предпочитание в Колуша (сега предградия на Кюстендил), където (в Колуша) и досега се е запазила стара църква „Св. Георги”. Но и в с. Колуша не се задържали много. Пребивавали повече в Щип и Кратово. Източната част от епархията, както вече се каза, се обособила в отделна епископия със седалище Крупник.

Кюстендилските митрополити не приемали да се титулуват според турското наименование на престолния им град, който и без това бил загубил християнския си облик. Наричали се Бански (според народното именование на града), Щипски и Кратовски (по името на големите селища в епархията, а в чужбина (Русия) станали известни и като Коласийски митрополити.

Пръв Константин Костенечки нарича Велбужд (Велбъжд) Коласия в граматическото си съчинение „Сказание изявлено о писменех” („Разяснено изложение на буквите”). (първата половина на ХV в.). Видял бил „в Коласаiех” миниатюрен псалтир, в който на много малки листа бил вместен текста с помощта на титли съкращения. Книжарят Яков Крайков печатил часослов във Венеция (1566 г.) и съобщава, че бил роден в с. Камена река при полите на Осоговската планина до „Коласийски град”.

През 1586 г. в Московската държава пристигнал „Коласийският митрополит Висарион”, придружен от игумена Гервасий, да измоли помощи за възстановяване на пострадалия от земетръс манастир „Св. Иоаким Осоговски”. Черниговските войводи на граничния пункт отбелязали в официалните книжа, че този митрополит идва „от българска земя”. Той е първият южнославянски архиерей, който се отправял за помощи в Русия след прекъсване на духовно-културните връзки с нея поради турското нашествие на Балканите.

В средата на ХVІІ век, по времето на Московския цар Алексей Михайлович, е посещавал не веднаж Московската държава друг виден кюстендилски владика – Михаил, който се титулувал „митрополит Бански, Коласийски, Кратовски и Щипски”. За неговата духовно-културна и църковно-политическа дейност, за неговата политическа мисия и роля от всеправославен мащаб е запазена книжовна диря, проследена от нашия известен славист и литературен историк проф. Боню Ангелов в книгата му „Руско-южнославянски книжовни връзки”, София, изд. БАН, 1980.

През 1757 г. Коласийски митрополит станал българинът Серапион, рилски монах, хиротонисан в Рилския манастир от Ипекския патриарх Кирил и проводен да резидира в Щип; после станал Босненски митрополит с име Серафим.

Последен коласийски митрополит бил Гавриил [Йорд. Иванов, Северна Македония, с. 269-270].

За Коласийската архиепископия (с каквото име е била известна Кюстендилската епархия през ХV-ХVІІІ вв.) проф. Йордан Иванов пише специална отделна глава в споменатото му бележито съчинение.

Защо Кюстендилската епархия за дадения период се е наричала Коласийска митрополия? Как се обяснява произхода на това наименование – Коласийска?

Според Константин Иречек, името Колоса (Коласия) за Кюстендил е било пренесено от малоазийския град Колоса (Colossae, Κολοσσαι) чрез легендата за чудото на Св. Архангел Михаил с агиазмото в този град, до чиято църковна община св. ап. Павел бе отправил някога специално послание. Това пренасяне Иречек нарича една куриозност в историческата география. „Не се съмнявам, пише той, че и това чудно име е от Мала Азия, че то е познатият античен Colossae (Κολοσσαι) при р. Горни Меандър, по-късния византийски Хонаи, днес Хонас. Кюстендил и Colossae имат една обща особеност: силни топли извори. Пренасянето е могло да стане само посредством позната легенда за чудото на архангел Михаил (6 септември). Старият Colossae е бил изходната точка на култа към св. Михаил. В легендата се казва, че езичниците искали да развалят пазената от един християнски свещеник ἁγίασμα на светията с едно изкуствено наводнение, та прекарали реката в един нарочно за това изкопан трап; обаче архангелът с едно земетресение откарал събраната вода в дълбока пропаст. Навярно Кюстендил в средните векове имал при топлите си извори също тъй църква „Св. Михаил”, която се е намирала в известни отношения с преданията за аязмите” [Вж. К. Иречек, Християнският елемент в топографическата номенклатура на Балканските земи. Периодическо списание на Бълг. книжовно д-во в Средец, г. ХІ, кн. 55-56, 1898, стр. 240-243; Акад. Константин Иречек, Пътувания по България, София – Наука изкуство, 1974, стр. 611-612].

Академик Иван Снегаров не споделя мнението на Иречек. Той изтъква, цитирайки Люба Стоянович, че град Колоса не е бил известен на южнославянските книжовници под това име, а под новото му име – Хона. Снегаров сочи и Троянския дамаскин от ХVІІ век, пазен в Научния архив на БАН, дето на 8 ноември – деня на св. архангели Михаил и Гавриил имало разказ за чудото на архистратиг Михаил с водата в град Хωнѣ (не е казано Колоса). „Дори храм на негово име не е положително да е имало. Така че официалното име Колосия на Кюстендил ще да е имало друг произход. Кюстендил бил наречен с името на древно-християнския град може би поради съзвучие. Може би името на с. Колуша, сега предградие на Кюстендил, е дало основание да се сближи то с името Коласия и да се пренесе последното име върху целия град Кюстендил, толкова повече, че кюстендилските митрополити са пребивавали и в с. Колуша” [Снегаров, Културни и политически връзки между България и Русия през ХVІ-ХVІІІ в., Син. издателство, София 1953, стр. 45, бел. 4].

Името Коласия ще е излязло от официална употреба след унищожаването на Ипекската архиепископия-патриаршия (есента 1766 г.) и преминаването на Кюстендилска епархия под юрисдикцията на Цариградската патриаршия за времето 1766-1870 гг. Гърците усвоили турското название на града (Кюстендил) и го произнасяли Кестентѝлион (Κεστεντίλιον).

И под ведомството на Цариградската патриаршия (1766-1870) в Кюстендилската епархия била запазена славянската традиция, за което имат заслуги и рило-манастирските духовници-таксидиоти. През този период се построява кюстендилската катедрала „Св. Богородица – Успение” (1816 г.) и църквата „Св. Мина” (1859 г.), до която днес величествено се издига новата църква „Св. Мина”.

Двама Кюстендилски митрополити Константий и Артемий стигат до патриаршеския трон.

Митрополит Константий (1819-1827 г.) първоначално бил преместен на Търновската митрополитска катедра. После избран бил за патриарх на 18 август 1834 г. и заемал патриаршеския престол до 26 септември 1835 г. под името Константий ІІ. Доживял в Цариград и починал на 17 юни 1859 г. в частната си къща почти столетник (И. И. Соколов, Константинопольская церковь в ХІХ вѣкѣ, СПб. 1904, с. 537-539).

Кюстендилският митрополит Артемий (1829-1858 г.) е бил избран за Александрийски патриарх през септември 1845, всъщност посочен от Цариградския патриарх Мелетий ІІІ, който скоро бил заел патриаршеската катедра (на 18 април 1845 г.). Той се стремял да наложи Артемия на Александрийската катедра. Със синодално писмо от 25 септември 1845 год. патриарх Мелетий ІІІ убеждавал настоятелите на Александрийската гръцка община, че поради липса на епископ в Египет, още от старо време и по право на цариградския престол, александрийските патриарси винаги са били избирани от Синода на Цариградската патриаршия. Мелетий Цариградски писал отделно писмо до влиятелния църковен настоятел Михаил Тошица да действува, за да бъде приет Артемий. Православните в Египет, поддържани от египетския управител (хедив) Мехмед Али, не приемали Артемия, който чакал в Цариград уреждането на разпрата. Междувременно Мелетий ІІІ починал (28 ноември 1845 год.). Тогава александрийци изпратили до новия Цариградски патриарх Антим ІV, който заел престола на 4 декември 1845 г., заявление с 450 подписи, като го молели да не им натрапва Артемия, а да признае техния избраник, когото покойният им патриарх Иеротей назначил за свой приемник, опирайки се на вековните права на независимия александрийски престол и със съгласието на клира и народа. Тъй като и египетският хедив Мехмед Али бил против Артемия, Цариградската патриаршия го поканила да се откаже от престола. След двегодишно номинално патриаршество (1845-1847) Артемий подал оставка (30 януари 1847 г.) и пак бил назначен за Кюстендилски митрополит [И. И. Соколов, Константинопольская церковь в ХІХ вѣкѣ, СПб. 1904, с. 570-571, 632; Ив. Снегаров, Кратка история на съвременните православни църкви, т. І, София, 1944, стр. 316, 353].

Митрополит Артемий останал на Кюстендилската катедра до смъртта си († 1858 г.), но повече пребивавал в Цариград. Администрирането на епархията извършвали неговите викарии. Изредили са се Диополски епископ Авксентий (Велешки митрополит впоследствие), Еритронският епископ Захарий и еп. Дионисий, който и заел катедрата след смъртта на Артемий).

Артемий Кюстендилски е оставил спомен и със своето меценатство. Изучил д-р Струмски, известен възрожденски деятел в Цариград. Най-голяма заслуга представлява неговото покровителство над Авксентий Велешки, откриване на възможност за издигането му в йерархията и превръщането му впоследствие на авторитетен водач за независима Българска църква.

Епархиотите тачели Артемия като александрийски патриарх. В Ново село до Щип била издигната нова (или по-добре обновена) църква „Св. Богородица” (1850 г.), на която бил сложен следният надпис: „Во 1850 – лѣто месеца юния 29 Вѣдомо буди обновлением сего с(вя)таго храма Успение пре-тыя Богородици во время на Блажѣнейшего патриарха Артемия Александрийскаго и архипастиря нашего и епископа господина Захария Еритрон и епитропа х. Анастаса сос общим православних християн ктитором и приложником с-таго храма сего да помянет Г-д Б-гъ въ Царствое своемъ всегда нинѣ, присно и во вѣки вѣковъ аминъ” [Г. Баждаров, Из Македонската земя (впечатления и бележки), София 1926, стр. 80].

Пръв и последен екзархийски владика в Кюстендил бил приснопаметният митрополит Иларион (1872-1884), чийто мраморен саркофаг е до северния вход на кюстендилската катедрала „Успение Богородично”.

Вековното минало на Кюстендилската епархия трябва ли да остане в забвение? Нищо ли не трябва да напомня за нейната достойна за възпоминание богата история? Поне в титула на викарен епископ при катедрата на Софийския митрополит и при престола на българския патриарх!

София, 10 септември 1985 г.

 

Ползвана литература:

Извори за Българската История,т.6

Гръцки извори(на български)

И.Снегаров “Епархийските списъци като извор за християнизирането на балканските славяни”(1965,статия)

В.Велков “Градът в Дакия и Тракия през късната античност”(1959)

Д.Ангелов “История на Византия”,т.1

Й.Иванов “Северна Македония”,(1908)

История на България( изд.БАН,т.2)

Г.Велев “За титлите на архиереите без епархии в Българската църква”(1985,ръкопис,публ.от Б.Маринов)

 

Уикипедия

 

Wikiwand