ПЪРВИ СТОЛЕТИЯ СЛЕД ХРИСТА-ВЯРАТА НЕПОКЛАТИМО ИЗЗИЖДАНА ЗА БЪДНИНИ(БОГ Е ПРОНИЦАТЕЛЯТ!).НАЙ-РАННИ БАЗИЛИКИ,ХРИСТИЯНСКИЯ ПЕРПЕРИКОН,ЛЕВКИЙСКАТА ЕПАРХИЯ.ДУХОВНА САКРАЛНОСТ.ИСТОРИЧЕСКИ ИМПЕРАТОРСКИ УКАЗИ.ПРОСЛАВА НА МЪЧЕНИЦИ И СВ.НИКИТА РЕМИСИАНСКИ!

[georgi kirov]

ПЪРВИ СТОЛЕТИЯ СЛЕД ХРИСТА-ВЯРАТА НЕПОКЛАТИМО ИЗЗИЖДАНА ЗА БЪДНИНИ(БОГ Е ПРОНИЦАТЕЛЯТ!).НАЙ-РАННИ БАЗИЛИКИ,ХРИСТИЯНСКИЯ ПЕРПЕРИКОН,ИЗЧЕЗНАЛАТА ЛЕВКИЙСКА ЕПАРХИЯ В РОДОПИТЕ.ДУХОВНА САКРАЛНОСТ.ИСТОРИЧЕСКИ ИМПЕРТОРСКИ УКАЗИ.ВЕКОВЕЧНА ПРОСЛАВА НА ВСИЧКИ МЪЧЕНИЦИ И СВ.НИКИТА РЕМИСИАНСКИ!                                                    

Първите Християнски Проповедници,Благовествували в ПраРодината и в Съседни Области,са били: в Южна Тракия – Св. Апостол Павел ; в Скития и Малка Скития – Св. Апостол Андрей; в Бер,Македония - Св.Карп(един от 70-те Христови Ученици); в Македония и Егейска Тракия –  Св.Тимотей, Сила, Тит и Евангелист Св. Лука.Трябва да споменем и Св.Климент Папа Римски, родом от района на Солун, Пръв Епископ на Сердика.След време Неговите Честни Мощи ще бъдат открити с Промисъл от Св. Константин Философ при Мисия в Херсон на Кримския Полуостров в Земите на Стара Велика България. А също и Св.Ап. Варнава, Епископ Ираклийски (Източна Тракия), Св. Ап. Ерм, Епископ Филипополски, Св.ап.Амплий, Епископ Одесоски , Стахий, Епископ Византионски, поставен от Св.Андрей Първозвани,Мелитон,Епископ Сердикийски.Преп.Йосиф Песнописец през 9 в. в Канон възхвалява Подвига на Святите мъже Стахий,Амплий,Урбан,Наркис,Апелий и Аристовул,за Св.Ап.Амплий казва,че е Просветител на езичниците,Проповедник на Св.Троица и на Явяването на Господа в Плът и че върши много Чудеса.След това Мощите на Свв.Амплий,Стахий и Урбан са пренесени в Константинополския Храм"Живоносен Източник"Св.Ап Епенет и Андроник(и помощницата му Юния),Първи Проповядват в Срем- Панония.В КАНОНА ЗА СВ.МЕТОДИЙ ПЪРВОПРОСВЕТИТЕЛ СЛАВЯНОБОЛГАРСКИЙ ПО ВРЕМЕ НА ПРАЗНИЧНАТА СЛУЖБА В ПЕТА ПЕСЕН СЕ ЧЕТЕ,ЧЕ Е НАСЛЕДНИК НА СЛАВНИЯ ПРЕСТОЛ НА АПОСТОЛ АНДРОНИК.Св.Андроник заедно с Преславната Юния умират ЗАРАДИ ХРИСТА,за да доведат мнозина до ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИННИЯ БОГ.Честните им Мощи са намерени заедно с Нетленните Останки на много други Свети Мъченици в Евгения(Визада)-Персия..На Повярвалите е Известено за тези Мощи чрез Особено Божие Откровение,описано подробно в тяхното Стародавно Житие.

              

                 Балканските земи(ПОВСЕМЕСТНО НАСЕЛЕНИ С ТРАКИ) са Осветени от ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА,Посетила и Благословила Атон,чиято Небесна Покровителка е и до днес(ГРАДИНА НА БОЖИЯТА МАЙКА-КАКТО ГОСПОД Е БЛАГОСЛОВИЛ!),а също и Бизантион(Константинопол) - споменаван в Богослужебните Текстове като  ГРАД НА СВ.БОГОРОДИЦА .Известни са житията на около 250 Светци-Тракийски Мъченици от Мизия,Тракия, Македония, Мала Скития, загинали за Християнската Вяра между I-IV в.И десетки,десетки други от всички краища на Древния Балкански Полуостров.КоленоПреклонна Почит(!) към Всички,Осветили с Подвизи Праотечеството и Съседните Земи в периода на най-жестоките гонения на Християни от страна на римската власт и местните езически жреци-влъхви.Менологът на  Всилий II и Иеронимовият Мaртиролог дават описания за Мъченически пострадали Траки от Ираклийска Епархия и Одрин.Такива са Св.Епископ Филип Ираклийски,Св.Гермес,Св.Север и Св.Евсевий в Одрин.Съобщава се също,че заедно със Св.Север(името е като на племето севери) са пострадали до 30 Св.Мъченици.Загиват Увенчани с Мъченически Венец Свв.Климент,Климентин,Теодот “ и много други в Ираклея”,Свв.Григорий,Виктор и Гем в същия град и “Една света жена с 46 свои”(както е записано).От тази ЦърковноПрославена Епархия е бил и Св.Теодор Стратилат,Паметта на когото се Празнува от Всички Православни Балкански Народи.Вековечна(!) е Прославата и на: 40-те Деви Мъченици от Тракийска Бероя,Св.Мъченици Макровий и Гордий от М. Азия,друг Мъченик с име Горд(Кан на оногурите в Скития),Св.Мчк.Никита Готски(в дн. Молдова),Св.Мчк.Ригин Скопелски(от Скопел-Лозенгард),Св.Мчк.Дасий(името идва от Даки)в Аксиопол(Сев.Добруджа),Св.Мчк.Хем(същото име носи Стара Планина- Хем),заедно с други 20 Мъченици от Хераклия(Изт.Тракия),Св.Мчци Ерм и Таксий от М.Скития,Св.мчца Анастасия Бононска,Св.мчци Ермил и Стратоник Сингидунски от дн.Белград,Свщмчк Астий,Епископ Дирахийски от Драч,Св.мчци Руф и Руфина(разпространени имена в Родопите) от Аполония Македонска, Св.мчци Руф и Зосима,споделили страданията на Свщмчк Игнатий Богоносец ,Св.мчци Евент и Хермес от Рациария,Св.мчци Тивериополски(Струмишки),Св.мчци Евсевий,Полион и Тибал(Тибал е народностно име на племето Трибали) в Панония,Св.Севир(името наподобява на това на Кан Севар),Мемнон Стотник и с тях 37Мъченици пострадали във Филипопол,Св.Мчк Александър Войн Римски отДризипара-Източна Тракия,12-те Доростолски Св.мчци.....На територията на Балканския Регион,както е известно в света За Име Христово са Пострадали с Мъченическа Смърт Няколкостотин(възможно е да са хиляди?!) РанноХристиянски Светци,за които ни информират Мъченически Актове на Римски Съдилища и ЖитиеОписания,оставени от Свидетели на Страданията.Почти пълен Списък съставя Руският Архиепископ Сергий (Спаски) Владимирски.По-голямата част от тях са публикувани от Hippolyte Delehaye (1859 – 1941) в Студия за Светците от Мизия и Тракия.

За Стотиците Герои-Богоносци(!) АМИН+АМИН+АМИН+

http://danailvdimitrov.blog.bg/zabavlenie/2015/03/28/kratka-pravoslavna-istoriia-na-bylgarski-rod.1349798

Император Галерий, родом от околностите на Сердика е с Име,означаващо народностна принадлежност към племето гали (келти, кимбри, кимери),живеещи около Дунав (Истър) – в районите на Галац, Галиче, Галатин, Галатея, Нисово, Ниш, всичките в Европейска Мизия.Но такива Етнически Поселения има и в Малоазийска Мизия и в област Галатия,Ниса,Назианз.Този Галерий бил гонител на християните,но Господ го смирил и той Пръв Издал Едикт (Указ) за толерантност и непреследване на Християните през 311 г. в Сердика.Може да бъде видян и прочетен днес на входа на Столичния Храм Св.София.След него и Равноапостолният Св. Константин Велики, родом от Найсус (Ниш),по Божие Прозрение Приел Християнството и Издал Медиолански Едикт през 313 г.,с което Потвърдил Едикта на своя сънародник Галерий,Признавайки Християнството за Равноправна Религия в Римската Империя.ТОВА СА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ СЪБИТИЯ С ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА БЪДНИНИТЕ НА ЧОВЕШКИЯ СВЯТ!ДРУГО ЗНАМЕНАТЕЛНО СЪБИТИЕ -  през 343 г. се провел Прочутия Сердикийски Събор,на който бил Утвърден Никейския Символ на Вярата./ https://www.vbox7.com/play:39c875c14e /.На Събора присъствал и Св.Атанасий Велики - тогава Възстановен на Катедрата си в Александрия.Негово Дело е Основаният в дн.с.Златна Ливада до Чирпан Пръв и Най- Стар Манастир(с непресекнало действие) в Европа и където се смята,че в него той се е Подвизавал 4 години.През 2009 г.в  ЗлатноЛиваденската Св.Обител"Св.Атанасий"бе на Поклоние по Негова Лична Молба,посетилият България Александрийски Патриарх Петрос VII. 

                                           

Тракийското племе беси, което живяло в Родопите, притежавало през V век на свой език Книгите на Светото Писание и извършвало Богослужение на собствения си език.В Житието на Св.Теодосий Общожител,Св.Симеон Метафраст дава Сведение за Манастир в Палестина на брега на Мъртво Море,където Евангелието се е четяло и на бески език.Стожерът- Разпространител на Християнството между  скити ,беси,даки,гети и др.езичестващи племена бил Съставителят на Библия “Бесика" -  Бележитият Епископ Св.Никита(края на IV в.) от Ремисианската Епархия с Катедра между Пирот и Ниш в гр.Ремисиана ( Бела Паланка).Неговият приятел Св.Павлин Нолански го нарича "най-учен епископ, който дошъл от Дакия и справедливо представял предмет за учудване на римляните.”Мисионерският му подвиг е възпят в дивна поема от св. Павлин, епископ Нолански, който се запознал с Епископ Никита на тържествата в гр. Нола (Италия) за Св. Феликс,Епископ Нолански.Поемите (carmina) са отпечатани в Латински Извори за Българската история(т.1) на български и латински.Може да се каже,че Св.Никита Ремисиански е Първия Родопски Епископ,Покръстил местните беси,обитаващи Древното Пловдивско- Пазарджишко поле и Родопа-Планина.Блажени Иероним изтъква,че тия беси,които преди да чуят Благовестничеството на Никита принасяли в жертва хора, заменили "скърцането на зъбите и гнева си със сладката песен на Христа".По Божия Воля до Нас са се запазили Светини(полуразрушени Църкви и останки от преди 16 века!) от това СвещеноОтеческо време на Мисионерско-Проповедническа дейност!

            

                   Една от най-ранните Църкви е "Червената" край Перущица,с начало на изграждане към средата на четвърти век.Името на Храма е „Света Богородица“, но останал назован  „Червената Църква“ заради типичните римски тухли и розов хоросан,с които е градено.Тя е Единствената(от разкритите до сега Християнски Сгради) в ИзточноПравославния Свят,която има северен Олтар.Друга особеност е,че съвместява Ранното Христианско Богослужение в митраеум( храм на древноиранския бог Митра) на Римските войници-легионери в Тракия след нейното превземане и превръщането й в Провинция.Според музейните специалисти уникална е Арката и открития под нея Баптистерий, изграден с розов мрамор във формата на кръст, където се отдавало почит към 7 Християнски мъртъвци от този район на Тракия. Който е влизал вътре, ги е Почитал, за да бъде приет в Християнската Вяра.Храмът се е намирал сред Античния и Средновековен Град Драговец и става Известен с Изцелителните Мощи на Християнски Мъченик,Загинал за Триумфа на Вярата по тези земи.Старинното Християнско Селище е унищожено от ордите на турския главатар Лала Шахин при разоряването на Региона в 1364 г.Както се спомена,съхранена е само Арката на Храма и отделни стени и части от Купола.Ала от някогашната богата украса( по Промисълен Начин!) са останали след опустошенията Ценни Стенописи,макар изложени през Вековете на атмосферни влияния.Според ЮНЕСКО фреските са Уникални и наподобяват Образците на Базиликите в Равена и Синайските Манастири.                         

          https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/53/2011-Belovo_Basilica.jpg

                    В местността “Св.Спас”,близо до с.Горно Белово(Пазарджишко),се намира Беловската Базилика “Св.Възнесение Господне”,в стил РанноВизантийска Архитектура-засводнена,трикорабна,триапсидна.Граден с квадратни тухли,споени с червен хоросан, и днес Църковният Строеж е най-запазената част от руините на КъсноАнтичната и Средновековна Крепост - Левке.Слава на Бога(!) за Храма-Реликва( от пети-шести век.) , макар полуразрушен ,но величествен с оцелелите останки през Многолетните Епохи.В XVII в. по време на голямото принудително помохамеданчване на Християнското население,е извършен погром и върху Храма Божий.Според изследванията на Проф.Петър Мутафчиев край днешния град Белово(Левка) е съществувала изчезналата ДревлеПросияла Левкийска Епархия,още Споменувана и Прославяна от Църквата!През първата половина на ХІХ век имало дори Викарен Епископ,който неизменно носел титула „Левкийски” като спомен за една от 10-те ДревлеПрославлени Епископии в обширната Пловдивска Епархия.Първият известен Епископ от Катедрата на Левка е Симеон Левкийски, участвувал в Заседанията на Цариградския Църковен Събор (879 г.), когато в присъствието на Папски Легати е бил реабилитиран Св. Патриарх Фотий при второто му Патриаршестване.
.
                   

               По-долу на снимката се вижда част от новооткритата Християнска Катедрала от V в. на скалния Тракийски Град Перперикон(недалеч от Кърджали).Със своите внушителни размери - обща дължина до 40 метра,тя е по-голяма от Старата Митрополия в Несебър и е съпоставима с такива Храмове като „Св. София“ в София,Еленската Базилика край Пирдоп и Беловската базилика.Истинско Чудо от Бога е великолепно съхраненият Епископски Амвон(вж.снимката) в центъра на Църквата.Това откритие е единствено по рода си за днешните Български Земи!Страниците на Амвона са с чудесни релефни изображения на орли,геометрични и растителни орнаменти.Ръката на неизвестен Монах е изпълнила с остър предмет редица надписи,в които се четат Християнски текстове и имената на Евангелистите Марко,Лука,Матей и Йоан.Новите разкрития потвръждаватТезата,че Перперикон с намерените до сега три Базилики е бил Епископски Център 1000 години(IV-XIV в.)?! Най-рано построената Църква е просъществувала до 7 в.Два века по-късно е преустроена и превърната в Еднокорабна Средновековна Църква.Така тя продължава да функционира до ХІV в.,когато Перперикон е превзет от османските турци.Много преди да падне под робство Християнската Крепост добила важно значение,когато Ахридос е Областен Център на Източни Родопи и е съществувал Християнски Център с Епископска Резиденция  в Кърджалийския Манастир “Св.Йоан Продром”.А през 1339 г. в Писмо на Вселенската Патриаршия Перперикон е обозначен като Епископски Център,очевидно отделил се от Епископската Катедра Ахридос.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

             

От ДуховноЦенностно Естество Изключително Значима се оказва находката(вж.изображението вдясно),открита през 2002г. - Нагръден Бронзов Кръст-Реликварий от типа двустранно затварящи се Мощехранителници,като в централната част остава празно място за съхраняваните там Реликви.Според Проф.Николай Овчаров тези Свидни за Вярващите Символи носят името "палестински кръстове",защото се е вярвало,че са носени от Светите Места.Намереният Кръст може да се определи много точно - края на 9 - 10 в.,поради специфичната Иконография на изображенията върху него.От едната страна е показано релефно Светото "Разпятие",като Христос е облечен в дълга дреха и е изобразен като Жив на Светия Кръст.От другата страна е Св.Богородица, вдигнала Молитвено две ръце в търсене на Застъпничество за Човешкия Род от Своя Син Божий.След отваряне на Хранителницата,Експертизата е потвърдила наличието на частици,наподобяващи дърво.По думите на нашия известен археолог - не може да има съмнение,че става въпрос за Реликварий,където са били съхранявани парченца дърво, за които се е Вярвало,че са от Христовия кръст.Реликварии с Частици от Кръста Господен са открити преди това,при разкопки в Плиска и Велики Преслав.По тази причина се възприема намирането в Източните Родопи на такава Сакрална находка като Духовен Знак на Божие Благословение!Амин,Дай Боже!На 1 декември 2002 г. Свещената Реликва е положена в Ковчеже и Пренесена с Литийно Шествие(!) за Постоянно Поклонение в Манастирската Църква "Успение на Св.Богородица"- Кърджали.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=15

                                                                                                              

                                                                                                                                                                                        http://www.perperikon.bg/home.php?cp=14
                 

          

ПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:         

Библия сиреч Книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет - Деяния на Светите Апостоли и Съборни Послания

Проф.д-р Тодор п.Тодоров "Проповедта в България през епохата...",Годишник на Духовната академия,т.15,1966 

Димитър Цухлев "Разпространение на християнството...",История на Българската Църква,т.1,1911

 Социален ИнтернетФорум"Християнството на Балканите I-IV век,Антична История"

Енциклопедия Древна Тракия и Траките,изд.Център по Тракология,2007

                                                                                                        Анастасия Бойкикиева "Страданията на св.мъч.Александър...",2009                                                                                                                                                     Димитър  Ангелов, "История на Византия",том.1                                                    

                                                                                                                     Латински извори за Българската история,т.1                                                                                                                                                                         Гръцки извори за Българската история                                                

Официален Сайт на Синод на БПЦ

Портал Двери на Православието

Сайт Живо Предание

Уикипедиа