Св.Филий светителствувал в гр. Томи във време на царуването на император Ликиния (ок. 314). Когато Ликиний в 320 г. повдигнал жестоко гонене против християните, епископ Филий тутакси бил хванат и затворен в тъмница; едновременно били хванати и затворени множество християни в разни места на Скития. Светителя бил бит с пръчки до смърт, бил предаван на разни други безчеловечни изтезания и най-после, според присъдата на съда, го хвърлили в морето. Тялото му, което изплавало на брега, било пренесено от някои благочестиви християни в къщата на Аманда, която се намирала вън от града; от него получили много болни изцеление.
В същия ден (3 януарий) в Томи пострадали с мъченическа смърт и трима родни братя: Аргей, Наркис и Маркелин. Тези мъченици, след дълги изтезания, били така също хвърлени в морето; а на 3 април приели мъченически венци св. Евгарий и Бенинг.
Св.ВРЕТАНИЙ смел борец против разните еретически заблуди и строг пазител на чистотата в нравите на низшето духовенство и на простите верующи. С тази си деятелност светителят до толкова възвишил Томската катедра, щото на нея и в подирните времена гледали с благоговение и уважение от всичките краища на Балканския полуостров
Подир такава възвишена деятелност, Томският светител е имал пълно право, от дълбочината на душата си, да каже наедно с богодухновений Давида: "Господи, говорих за свидетелството Ти пред царе и не се посрамих”.Св. Вретаний починал, за вярване, на другата година подир нравствената си победа над Валента (т. е. в 377 г.), тъй като на втория Вселенски събор(381 г.) присъствувал приемникът му, Геронтий.
Св. Геронтий или Терентий, присъствувал на втория Вселенски събор (в 381), и принадлежал към числото на онези епископи, които са имали "добра слава"; той благочестиво управлявал своите църкви, както това се вижда от обстоятелството, че поради това си усърдие се удостоил с особен одобрителен отзив от самия император Теодосия.
Св. Теотим І е бил "родом скит"и още в 392 г. бил известен вече на Иеронима и като писател, и като епископ.Когато Св. Иоан Златоуст в 399 г. разглеждал на събора делото на ефеския епископ, присъствувал на този събор и "Теотим от страна на Скитските и Тракийските църкви”.
В 402 г., когато Епифаний настоятелно изисквал от св. Златоуста и другите епископи да произнесат осъждане на Оригена, "Скитският епископ Теотим явно порицавал Епифания, като говорил: "неблагочестиво е да оскърбяваме отколе умрял, да възставаме против присъдата на старите отци и да отхвърляме одобреното от тях". Това си съждение томският епископ потвърдил с едно съчинение на Оригена, което показал на събора и прочел из него много пасажи: "това, както и другите съчинения на този отец, могат да бъдат твърде полезни за църквата, и тези, които осъждат подобни книги, безчестят и това, което в тях се говори”.
Св. Теотим се славил не само с просветителната си дейност, но и като мисионер, със строг и високо-нравствен живот и надарен със силата да прави чудеса.
Тимотей, който е присъствувал на Третия вселенски събор (в 431 г.) [...].
Иоан, починал до 448 година. Известен е бил в църквата, като писател на изобличителни слова против Несторияните и Евтихияните.
Александър в 449 година е присъствувал на поместния Константинополски събор, който се състоял под председателството на патриарха Флавияна по делото на Евтихия, а в 451 год. – и на Четвъртия вселенски или Халкидонски събор.Теотим ІІ е известен по своето ответно послание до императора Лъва (457-474 г.), което се захваща с думите: "До Благочестивийшия Господарь и християнейши императорь Левъ отъ Теотима, смиренния Скитски епископъ". Патерн е управлявал Скитската епархия в онова време, когато скитските монаси наченали (ок. 520 г.) да разпространяват нечестивата мисъл, че един от Троица е пострадал за нас със самото си Божество*, и е присъствувал на поместния Константинополски събор (в 520 г.), който избрал на Цариградската катедра патриарха Епифания. В Античноста(преди и след Христа) е познат Понтийския ПентаПолис,оглавяван от ЧерноМорската Томиска Крепост,впоследствие ХексаПолис - след присединяването на Марцианополис.Кликни-виж подробности:http://www.wikiwand.com/bg/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81
За попълване на доскорошните празни страници в Светоотеческата ни История,както се спомена по-горе, Г.Атанасов е издирил и проучил голям брой РанноХристиянски Мъченици,ползвайки различни Агиографски и Мартирологични Източници,Синаксарии,Календари и пр.Ето препратка към Изследването:
В Църковните Летописи на няколко държави е вградено името на Вулфила(Улфила),Провъзгласен в ср.на 4 в.за Готски Епископ.Началото на Мисионерството му е при вестготите по Долни Дунав.Започналото гонение на Християните изгонва Улфила и негови Пасоми при римляните,които го заселват при Никополис Ад Иструм(дн.Никюп,Великотърновско).Пространно негово житиеописание е съставил Доростолският Епископ Авксентий,негов ученик и приемник.Филострогий и Св. Патр.Фотий описват еп.Урфила като високо образован апостол и просветител - “съвременен Моисей” в “обетована земя”.Промисълно с Вяра Пастирът Божий изнамерил готски писмена и превел Библията,но след това започнал да проповядва християнството в ариянска форма и основал община с патриархално устройство.
През 2003-2004 г. беше установено и доказано, че писмоведското дело на Вулфила и като наука и модел за създаване на азбука, и като една от конкретните първооснови е използвано и от Светите братя Кирил и Методий, и най-вече от техните ученици в Мизия през ІХ-Х в. при сътворяването, всъщност развиването на кирилската писменост ( Р. Милев,НБУ- 2003, 2004).Предполага се, че тогава в тази широка просветителска и мисионерска програма са участвали и немалко готи книжовници, които са основно християнско население в Първото българско царство ( Д.Цухлев, 1911, Друмева, 2003).
Азбуката на готите, съставена на основата на гръцки и латински букви и руни
![]()
Сребърната Библия в библиотеката на университета в Uppsala, считана за национално съкровище на Швеция
Историята на световноизвестната готска Библия е надхвърлила вече хилядолетие и половина. Най-старият запазен до днес препис на създадения в Никополис ад Иструм на днешна българска територия оригинал е направен около сто години по-късно в Равена, в някогашна остготска Северна Италия по заповед на император Теодорих. Известният като Codex argenteus ръкопис е изработен върху императорски пурпурен пергамент със сребърни, а началните думи на всеки нов откъс със златни букви. Запазен днес като фрагмент той е оставил след себе си дългия път от Равена през манастира Верден на река Рур, Прага и Холандия до Университетската библиотека в град Упсала, Швеция
Проф.
дфн Емилия Стайчева Ползвани Източници: Р.Рашев,Бълг.средновековни градове и крепости,т.1,1981 Д.Цухлев,История на Българската Църква,т.1,1911 Г.Атанасов,345 Раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I-IV в. ,2011 Сборник(Статии)"Добруджа",изд.Съюз на бълг.учени,писатели и художници,1918 Официален сайт на Св.Синод на БПЦ Уикипедия WikiWand
|