ПРЕДИ АБОБА-ПЛИСКА КАНСКАТА РЕЗИДЕНЦИЯ Е В РУМЪНСКИЯ НИКУЛИЦЕЛ(РАЙОН ТУЛЧА).ПОЧТИ НАВСЯКЪДЕ Е ПРЕКЪСНАТ ЦЪРКОВНИЯ ЖИВОТ ПО ПОРЕЧИЕТО НА ДОЛНИ ДУНАВ.ПРОСЛАВА ЗА БОГОХРАНИМАТА СКИТСКА ЕПАРХИЯ И СВЕТИТЕ МЪЧЕНИЦИ! ЕПИСКОП УЛФИЛА ПРОМИСЪЛНО С ВЯРА......
51 views
Skip to first unread message
georgi kirov
Oct 28, 2016, 3:30:30 PM10/28/16
to hristm...@googlegroups.com
ПРЕДИ АБОБА-ПЛИСКА КАНСКАТА РЕЗИДЕНЦИЯ Е В РУМЪНСКИЯ НИКУЛИЦЕЛ(РАЙОН ТУЛЧА).ПОЧТИ НАВСЯКЪДЕ Е ПРЕКЪСНАТ ЦЪРКОВНИЯ ЖИВОТ ПО ПОРЕЧИЕТО НА ДОЛНИ ДУНАВ.ПРОСЛАВА ЗА БОГОХРАНИМАТА СКИТСКА ЕПАРХИЯ И СВЕТИТЕ МЪЧЕНИЦИ! ЕПИСКОП УЛФИЛА ПРОМИСЪЛНО С ВЯРА ИЗНАМИРА ПИСМЕНА
И ПРЕВЕЖДА БИБЛИЯТА.
Покойният Изследовател Рашо Рашев опеделя,че първоначално Столичната Резиденция на Кан Аспарух е в Никулицел(Румъния),където са открити Мартириуми(Параклиси със Св.Мощи) и там няма прекъсване на Християнския Живот.Светците са били
Почитани и Вярващите влизали в Молитвено Общение с тях.В този град по времето на Кановете Аспарух и Тервел е имало Действащи Църкви,построени през V- VI в. и вече преустроени към IX-X в.ДревноПросиялите по Долни Дунав Епископства са опустошени.Ако е оцеляла
някоя Църковна Сграда,това не означава,че е имало Богуслужение…Недалеч от Духовната Крепост Томи(Констанца) се намирал Пограничния Окоп,до където стигали Прабългарските Владения в Сев.Добруджа,временно
управлявани и защитавани от Укрепеният Лагер Никулицел.Краят на окопа, до самия Томи, без никакъв Свян е построен върху Гробница от 4 в. Хронологически във времето Първо бил създаден Отбранителен Лагер близо до дн.Галац за отблъскване на хазарските нападения.След 678 г. Българите напускат своите Укрепления и потеглят на юг,за да се поселят
и основат в широкото Шуменско Плато Селищен Лагер до с.Абоба(недалеч от сегашната Гара Каспичан).От тук Устроената Резиденция Канът ще владее Ново Отечество,простиращо се от Крайдунавските области до Балкана.
Откритите по Археологически Път над 260 бр.разрушени Църкви с датировка 4 в. препращат към около 410г.,когато е оставено Свидетелство от Гръцкия Летописец Исихий Милетски,че в изминалите недалечни години готи помогнали на Константин Велики да победи Лициний и той им построил четири града:Преслав,Плиска,Дръстър и Констанца.В последните два града още тогава е имало Действащи Епископски Базилики.Има данни,че от Имперската Хазна са били отпуснати средства за строеж или укрепване и разширяване на селища.При Църковното Строителство освен Базилики и Праклиси,обичайна била практиката върху езически капища да се издигат Християнски Светилища -Мавзолеи и Мартириуми в Памет на Св.Мъченици и такива се откриват отвъд и отсам Дунава.Дал Бог такива Разкрития,за да последват и други очаквани или неочаквани,свързани с ПредИсторията на Преславните Престолнини Плиска и Преслав...
МНОГОВЕКОВНА Е ХРИСТИЯНСКАТА ПРОСЛАВА НА БАЛКАНИТЕ ЗА БОГОХРАНИМАТА СКИТСКА ЕПАРХИЯ!ДРЕВНИЯТ ТОМИС Е СЕДАЛИЩЕ НА ПРОЧУЛАТА СЕ ОТ РАННИ ВЕКОВЕ ЗА СЛАВА БОЖИЯ МИТРОПОЛИЯ(АРХИЕПИСКОПИЯ) -ТУК ВЪЗСИЯЛИ ОКОЛО 120 МЪЧЕНИЦИ ЗА ВЯРАТА!В ИМЕТО
ГОСПОДНЕ ДА ОТДАДЕМ КОЛЕНОПРЕКЛОННА ПОЧИТ КЪМ РАННОХРИСТИЯНСКИТЕ СВЕТЦИ ОТ ОТЕЧЕСКИТЕ ЗЕМИ - САМО В ПЕРИОДА СЛЕД Р.ХР.(I-IV В.) СВЕТИТЕ МЪЧЕНИЦИ СА 345(!),КОЕТО Е УСТАНОВИЛ ПРОФ.ГЕОРГИ АТАНАСОВ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ.БОГ ДА ДАДЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ
ДЪЛГОПОЖЕЛАВАНАТА ПРОПОВЕДНИЧЕСКА МИСИЯ ЗА ПОВДИГАНЕ ДУХА И ПРИЗОВАВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ КЪМ СВЯТОСТ,ЩОТО ТИЯ СВЕТИИ ДА СЕ ВКЛЮЧАТ В ПРАЗНИЧНИЯЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР И ДА ВЛИЗАМЕ В МОЛИТВЕНО ОБЩЕНИЕ С ТЯХ!
Тертулиян (западен църковен писател от ІІІ в.) пише, че Приемството в Църквите, основани от Св. Апостол Павел, се съхранило до негово време и Свидетелствува за Силата на Християнството между скитите и гетите (даките) ,а
в Старите Мъченически Актове е записано,че в Томи, както и в другите Скитски и ДолноМизийски градове – Маркиянопол и Доростол, са ставали жестоки гонения против Християните.Учениците на Св.Апостол Андрей - Св.Елен, Св.Нирин
и Св.Пен са Проповядвали в Малка Скития, по Обитаваните Свещени Брегове на Дунава, и там са пострадали с Мъченическа Смърт. ДРУГИ БЛАГОВЕСТВУВАЩИ ПРОПОВЕДНИЦИ НА СЛОВОТО СА:
Свещеномъченик Филий Томски, Св. Бретаний Томски, Св. Геронтий Томски (4 в.), Св. Теотим Томски Чудотворец (4—5 в.), Александър, Теотим II, Тимотей, Йоан (5 в.) , Патерн, Валентиниан (5—6 в.) и цял ред Епископи от края на III до ср.
на VI в.Първия,за който има Сведение,е ЕВАНГЕЛИКА, управлявал Църковната Област във време на импер. Диоклитиян (284-292), в дните на гонението на Христовата Църква. И още за Светителите - така,както е наблегнато през 1911 г. като Агиографски Сведения от нашият известен
Църковен Историк Димитър Цухлев(1864-1932).
Св.Филий светителствувал в гр. Томи във време на царуването на император Ликиния (ок. 314). Когато Ликиний в 320 г. повдигнал жестоко гонене против християните, епископ Филий тутакси бил хванат и затворен в тъмница; едновременно били хванати и затворени множество християни в разни места на Скития. Светителя бил бит с пръчки до смърт, бил предаван на разни други безчеловечни изтезания и най-после, според присъдата на съда, го хвърлили в морето. Тялото му, което изплавало на брега, било пренесено от някои благочестиви християни в къщата на Аманда, която се намирала вън от града; от него получили много болни изцеление.
В същия ден (3 януарий) в Томи пострадали с мъченическа смърт и трима родни братя: Аргей, Наркис и Маркелин. Тези мъченици, след дълги изтезания, били така също хвърлени в морето; а на 3 април приели мъченически венци св. Евгарий и Бенинг.
Св.ВРЕТАНИЙ смел борец против разните еретически заблуди и строг пазител на чистотата в нравите на низшето духовенство и на простите верующи. С тази си деятелност светителят до толкова възвишил Томската катедра, щото на нея и в подирните времена гледали с благоговение и уважение от всичките краища на Балканския полуостров
Подир такава възвишена деятелност, Томският светител е имал пълно право, от дълбочината на душата си, да каже наедно с богодухновений Давида: "Господи, говорих за свидетелството Ти пред царе и не се посрамих”.Св. Вретаний починал, за вярване, на другата година подир нравствената си победа над Валента (т. е. в 377 г.), тъй като на втория Вселенски събор(381 г.) присъствувал приемникът му, Геронтий.
Св. Геронтий или Терентий, присъствувал на втория Вселенски събор (в 381), и принадлежал към числото на онези епископи, които са имали "добра слава"; той благочестиво управлявал своите църкви, както това се вижда от обстоятелството, че поради това си усърдие се удостоил с особен одобрителен отзив от самия император Теодосия.
Св. Теотим І е бил "родом скит"и още в 392 г. бил известен вече на Иеронима и като писател, и като епископ.Когато Св. Иоан Златоуст в 399 г. разглеждал на събора делото на ефеския епископ, присъствувал на този събор и "Теотим от страна на Скитските и Тракийските църкви”.
В 402 г., когато Епифаний настоятелно изисквал от св. Златоуста и другите епископи да произнесат осъждане на Оригена, "Скитският епископ Теотим явно порицавал Епифания, като говорил: "неблагочестиво е да оскърбяваме отколе умрял, да възставаме против присъдата на старите отци и да отхвърляме одобреното от тях". Това си съждение томският епископ потвърдил с едно съчинение на Оригена, което показал на събора и прочел из него много пасажи: "това, както и другите съчинения на този отец, могат да бъдат твърде полезни за църквата, и тези, които осъждат подобни книги, безчестят и това, което в тях се говори”.
Св. Теотим се славил не само с просветителната си дейност, но и като мисионер, със строг и високо-нравствен живот и надарен със силата да прави чудеса.
Тимотей, който е присъствувал на Третия вселенски събор (в 431 г.) [...].
Иоан, починал до 448 година. Известен е бил в църквата, като писател на изобличителни слова против Несторияните и Евтихияните.
Александър в 449 година е присъствувал на поместния Константинополски събор, който се състоял под председателството на патриарха Флавияна по делото на Евтихия, а в 451 год. – и на Четвъртия вселенски или Халкидонски събор.Теотим ІІ е известен по своето ответно послание до императора Лъва (457-474 г.), което се захваща с думите: "До Благочестивийшия Господарь и християнейши императорь Левъ отъ Теотима, смиренния Скитски епископъ". Патерн е управлявал Скитската епархия в онова време, когато скитските монаси наченали (ок. 520 г.) да разпространяват нечестивата мисъл, че един от Троица е пострадал за нас със самото си Божество*, и е присъствувал на поместния Константинополски събор (в 520 г.), който избрал на Цариградската катедра патриарха Епифания. В Античноста(преди и след Христа) е познат Понтийския ПентаПолис,оглавяван от ЧерноМорската Томиска Крепост,впоследствие ХексаПолис - след присединяването на Марцианополис.Кликни-виж подробности:http://www.wikiwand.com/bg/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81
За попълване на доскорошните празни страници в Светоотеческата ни История,както се спомена по-горе, Г.Атанасов е издирил и проучил голям брой РанноХристиянски Мъченици,ползвайки различни Агиографски и Мартирологични Източници,Синаксарии,Календари и пр.Ето препратка към Изследването:
В Църковните Летописи на няколко държави е вградено името на Вулфила(Улфила),Провъзгласен в ср.на 4 в.за Готски Епископ.Началото на Мисионерството му е при вестготите по Долни Дунав.Започналото гонение на Християните изгонва Улфила и негови Пасоми при римляните,които го заселват при Никополис Ад Иструм(дн.Никюп,Великотърновско).Пространно негово житиеописание е съставил Доростолският Епископ Авксентий,негов ученик и приемник.Филострогий и Св. Патр.Фотий описват еп.Урфила като високо образован апостол и просветител - “съвременен Моисей” в “обетована земя”.Промисълно с Вяра Пастирът Божий изнамерил готски писмена и превел Библията,но след това започнал да проповядва християнството в ариянска форма и основал община с патриархално устройство.
През 2003-2004 г. беше установено и доказано, че писмоведското дело на Вулфила и като наука и модел за създаване на азбука, и като една от конкретните първооснови е използвано и от Светите братя Кирил и Методий, и най-вече от техните ученици в Мизия през ІХ-Х в. при сътворяването, всъщност развиването на кирилската писменост ( Р. Милев,НБУ- 2003, 2004).Предполага се, че тогава в тази широка просветителска и мисионерска програма са участвали и немалко готи книжовници, които са основно християнско население в Първото българско царство ( Д.Цухлев, 1911, Друмева, 2003).
Историята на световноизвестната готска Библия е надхвърлила вече хилядолетие и половина. Най-старият запазен до днес препис на създадения в Никополис ад Иструм на днешна българска територия оригинал е направен около сто години по-късно в Равена, в някогашна остготска Северна Италия по заповед на император Теодорих. Известният като Codex argenteus ръкопис е изработен върху императорски пурпурен пергамент със сребърни, а началните думи на всеки нов откъс със златни букви. Запазен днес като фрагмент той е оставил след себе си дългия път от Равена през манастира Верден на река Рур, Прага и Холандия до Университетската библиотека в град Упсала, Швеция
Проф.
дфн Емилия Стайчева Ползвани Източници: Р.Рашев,Бълг.средновековни градове и крепости,т.1,1981 Д.Цухлев,История на Българската Църква,т.1,1911 Г.Атанасов,345 Раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I-IV в. ,2011 Сборник(Статии)"Добруджа",изд.Съюз на бълг.учени,писатели и художници,1918 Официален сайт на Св.Синод на БПЦ Уикипедия WikiWand
|
Reply all
Reply to author
Forward
Message has been deleted
0 new messages