ЧАСТ ПЪРВА-ТЕМАТИЧНООБВЪРЗАН БЛОК : ДНЕС И ВИНАГИ ЩЕ СЕ ВЪЗВЕСТЯВА ПРЕД НЕБЕТО И ЗЕМЯТА ВЕЧНАТА СЪБОРНОСТ НА КАНОНИЧНАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. ВСЕЛЕНСКИТЕ ВСЕЦЪРКОВНИ СЪБОРИ БОГОНАСАЖДАНИ И НАЧЕРТАНИ В ДУХОВНАТА НИВА ЗА ЧОВЕШКО И ИНСТИТУЦИАЛНО РАЗВИТИЕ
hristogen
За Апостолския събор се разказва в Новия Завет - в 15-та глава на Книга "Деяния на светите апостоли" и във втората глава на Посланието към Галатяни на св. апостол Павел/Апостоловата история на Св.Лука е написана докъмто 90 г.,но някои учени посочват значително по-ранна дата,още след 63 г./. По същество това е пръв Пастирски съвещателен Форум,дал начало на един от водещите принципи на Православната Църква, нейната Съборност.Открояващо се и справедливо решение било признатото право,че Св.Кръщение е достатъчно за приемане в Светата общност, и че езичниците не е нужно да се обрязват и да спазват 365-те забрани(табута) като останалите назореи (назаритяни), ебионити и юдео-християни, за да бъдат приети в общността и да станат християни.
ГЛАВА 15- ОТ ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ
1. А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.
2. И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях - от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.
3. Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя.
4. А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.5. Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те - езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.
6. Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос.
7. След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;
8. и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам;
9. и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.
10. Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.
11. Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.
12. Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.
13. А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме!
14. Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име;
15. и с това са съгласни думите на пророците, както е писано:
16. "след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя,
17. за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това".
18. Познати са Богу отвека всичките Му дела.
19. Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога,
20. но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно.
21. Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота.Галатяни. гл. 2
22. Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила - предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава,
23. като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24. Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,
25. ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла,
26. човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.
27. И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.
28. Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:
29. да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!
30. И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото.
31. А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението.
32. Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха.
33. След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите.
34. Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.Св. апостол Сила 35. Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне. 36. След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са.
37. Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко.
38. Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия
39. От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър;
40. а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята,
41. и минаваше през Сирия и КиликияСв. апостол Йоан, наричан Марко, от Седемдесетте
ГЛАВА 2- ИЗ ПОСЛАНИЕТО КЪМ ГАЛАТЯНИ
1. Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита. |
Св. ап. Варнава |
| 11. А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане. 12. Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните. 13. Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им. 14. Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски? |
Църковните събори |
15. Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;16. обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. |
Чете се в Неделя на светите Отци от Седмия Вселенски събор |
За първия събор в Апостолско време се разказва по следния начин в Каноничното Житие на св. апостол Яков (Синодално издателство 1991 г.):
"Когато светите апостоли почнали да проповядват Евангелието и на езичниците, възникнал спор между юдеите–християни. Мнозина от тях се гордеели с това, че принадлежат към избрания народ, на който Господ дарувал Своя закон чрез Мойсей. Говорели, че езичниците, за да получат спасение, трябва преди всичко да приемат старозаветния закон и да съблюдават юдейските обреди. Иначе на могат да приемат Кръщението и да станат християни.
Тоя спор възникнал в Антиохия, където апостол Павел обръщал езичниците. Тогава антиохийските християни пратили Павел и Варнава в Йерусалим
Апостолите, презвитерите и изобщо вярващите се събрали под председателството на Яков на събор, наречен Апостолски събор, и единодушно решили да освободят езичниците от спазване на юдейските обреди. Основанието било, че всички еднакво се спасяват чрез благодатта на Господа Спасителя. С това решение на Йерусалимския събор било отстранено неравенството, предполагано дотогава, между юдеи и езичници и било признато, че всички еднакво могат да получат спасение чрез вярата в Христа.
Той послужил за образец на по-нататъшните събори, на които пастирите на Църквата съвещавали за делата на вярата."
Думата „християнство“ произлиза от древногръцката дума χριστιανός[8], което означава „последовател на Христос“, сиреч „християнин“. Самият корен на думата е Χριστός (Христос), което означава „помазан“. Помазването с елей е символичното признаване от Светия Дух. В гръцката Септуагинта тази дума е използвана, за да преведе еврейското מָשִׁיחַ (Месия), което означава „един, който е помазан“.
За първи път понятието християнин е използвано по отношение на Иисусовите последователи в град Антиохия в около 44-та година сл. Хр. Св.Апостоли Павел и Варнава образували първата община с обърнали се към Христа езичници,като в една от най-древните скални църкви в света,тази на "Св.Петър" в Кръстова Планина се провеждали тайно религиозните служби.
| „ | Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни. | “ |
— Нов Завет, Деяния на апостолите, 11:26 | ||
Наименованието е било дадено от жителите на Антиохия на Исусовите последователи, вероятно с цел присмех. В Новия завет учениците са били известни помежду си като „братя“, „верните“, „избраните“, „светиите“, „вярващите“. Най-ранната записана употреба на понятието „християнство“ (от древногръцката дума χριστιανισμός) е около 100-та година сл. Хр. от Св. Игнатий Богоносец от Антиохия.
Поместни Събори в СледАпостолско време/ПредВселенски период/
Първи в хронологичен ред е Лаодикийския събор от 170 г. сл.Хр.– поместен събор, състоял се в малоазийския град
Лаодикия (главен град на областта Фригия(югозап.Турция), наричан също Лаодикия
Ликийска, за разлика от Лаодикия Сирийска), и е първият голям събор в следапостолско време.НА Събора бил разгледан въпроса за Деня на празнуването на Възкресение Христово (Пасха).В друг постулат Епископите потвърдили истината,че Иисус Христос като истински Бог и истински човек има две воли,но човешката му воля не е противопоставена,а покоряваща се на Божествената. Св.апостол Павел споменава Лаодикийската църква два пъти в Писмото си до Колосяните (Кол.2:1; 4:13–16). Според преданието тук е живял известно време св. апостол и евангелист Йоан,който споменава за тази местност в книгата Откровение.Има богословско тълкуване,че точно към лаодикийци Христос отправя Своето Послание (Откр.3:14-22). На църквата в Лаодикия Спасителят се представя по начин, коренно различен в сравнение с останалите послания.Той
нарича Себе Си- Амин т.е. Един, Който въплъщава Верността и гарантира изпълнението на
Своите Обещания. За другия(втория) Лаодикийски събор не е известна точната дата. Датирането е в зависимост от това колко са били важни съществувалите исторически обстоятелства в конкретни години,Така или иначе Събитието се е състояло или през 319 или през 320-321 г. или около 343 година(малко преди Сердикийския събор).
Съборът бил свикан от св. Силвестър, Римски папа и на него присъствали 32 епископа под ръководството на Лаодикийския митрополит Нунехий.
На този събор били съставени 60 правила. В 35-то правило било отхвърлено нечестивото почитание на ангелите като творци и повелители на света и утвърдил формите на тяхното почитание, съхранени в християнската традиция до наши дни..Съборът постановил новацианите, фотианите, четиридесетниците и монтанистите да се върнат към Църквата.Значително по-късно се провежда трети по ред,добре известният поместен събор в Лаодикия(364 г.)..
В годините преди свикването на Вселенските събори, на локално равнище се провеждат редица епископски събори – около средата на втори век в Анхиало срещу монтанистите(по-ранен е събора в Йераполис-Фригия,М.Азия,насочен срещу същата ерес) и още подобни Събори на Клира до 175 г. включително, през 190 г. по повод дните за честване на Пасха (в Рим), през 251 г. във връзка с отпадналите по време на гоненията християни (в Картаген), през 252 г. срещу Новициан (в Антиохия), през 264-268 г. срещу Павел Самосатски (в Тарс), през 268 г. отново против Павел Самосатски (в Александрия), през 313-316 срещу донатистите.Синодът в Елвира между 305-306 г. събира своите Пастири от 37 общини на иберийските провинции и се занимава главно с проблемите от ежедневния живот на християните с езичниците. На този събор се наблюдават първите прояви на християнско иконоборство в Европа. При свикването на църковния събор в Арл през 314 г.,императорът поканил всички западни епископи.По това време имало тежки раздори между ортодокси и ариани.Тогава Константин Велики лично се намесва в спора и предлага изключително подходящото „единосъщен“за второто лице(естество) на Св.Троица - Синът Божий е роден преди Вековете, но е Единосъщен с Отца.Някои считат,че именно Съборите от/след тази дата се явяват прелюдия към Вселенските Събори.Така едни от последните в канонотворческия градеж(вкл.Лаодикия,приемайки че вторият му Събор е проведен преди 325 г.) във времето преди Всецърковния Никейски Събор,са локалните Събори в Анкира и Неокесария.Ето изработените от тях канонични правила.
Канони от Поместния събор в Анкира (314 г.)
Канон 1
Относно презвитери, които са идоложертвали, но после са подновили подвига си за вярата, и то не чрез някакво хитруване, а, наистина, без по-рано да са подготвили и уговорили това (с мъчителите), та привидно и престорено да покажат, че уж са били подлагани на мъчения, определяме: такива да не се лишават от честта на седалището си, но да нямат власт да извършват приношение, нито да проповядват, нито да извършват нещо свещеническо.
Канон 2
Така също и дякони, които са идоложертвали и след това са подновили подвига си за вярата, нека се ползват с полагащата им се чест, но трябва да престанат от всяко свещенослужение, от възнасяне на чашата и от възлагане на молитви. А ако някои от епископите съгледат у тия дякони известно усърдие или смирение и покорство и поискат нещо повече да им дадат или отнемат, това нека да е напълно във властта им.
Канон 3
На ония, които са бягали от гонители и са били хванати или са били предадени от свои домашни, или по някакъв друг начин са били лишени от имотите си, като са претърпели мъчения, или са били хвърлени в тъмница, непрекъснато изповядвайки обаче, че са християни, а при това, когато мъчителите насила са слагали в ръцете им нещо идоложертвено или са приели някаква храна, но непрестанно са изповядвали (пък), че са християни, и всякога са изразявали скръб за онова, което ги е постигнало, с всичката скромност, с облеклото си и със смирение на живота си - на такива, понеже не са съгрешили, нека не се забранява общение; дори някой и да им е забранил такова от прекомерна строгост или по незнание, нека веднага пак бъдат приети в общение. Това също така се отнася и до клирици и до други, т.е. миряни. При това разгледан бе и въпросът, бива ли миряни, които са били подхвърляни на същото насилие, да бъдат приемани в свещен чин, и е решено и такива да се ръкополагат, ако предишният им живот е бил непорочен.
Канон 4
Относно ония, които принудително са идоложертвали и свръх това са пирували пред идоли и когато са ги довели, са влезли с весело лице, носили са по-ценно от обикновеното облекло и безгрижно са участвали в приготвеното пиршество, определено е такива една година да се намират в числото на слушащите писанието, три години - в числото на припадащите, две години да бъдат в общуване само в молитва и след това да влязат в пълно общение.
Канон 5
А относно ония, които са влезли облечени в тъжно облекло и, като са седнали, яли са, плачейки през цялото време, такива, ако са изпълнили три години в припадане, нека се приемат в общение, но без да се причастяват със светите тайни; а ако не са яли, тогава, като прекарат две години между припадащите, в третата година могат да бъдат приети без причастие, така че пълно общение да получат след третата година. Но нека е във властта на епископите да им указват човеколюбие според начина на покаянието им, или пък да продължават времето на покаянието. Най-вече да се изпитва животът им както преди, така и след изкушението им, и по такъв начин да им се отмерва човеколюбие.
Канон 6
Ония, които само пред заплашване с мъчения, че ще им се отнемат имотите, или че ще бъдат изгонени, са се поколебали и са идоложертвали, без досега да са се покаяли, а по настоящем, във време на този събор, са дошли и са пожелали да се покаят, е определено да се приемат в реда на слушащите писанието до великия ден на Пасхата, а след този ден три години да са в реда на припадащите, после още две години да бъдат в общение без причастие и по такъв начин да влязат в пълно общение, за да се изпълнят целите шест покайни години. А ако някои преди този събор са били приети на покаяние, в такъв случай оттогава нека почне да им се брои шестгодишното време. Впрочем, ако им се яви вероятна опасност от смърт, вследствие на болест или по някаква друга причина, такива нека се приемат условно.
Канон 7
Относно ония, които са пирували на езически празник в определено от езичници място, но са донесли и са яли свои собствени ястия, определено е такива да се приемат в общение след двегодишно припадане. А дали всеки от тях следва да се приема с причастяване със светите тайни, за това нека разсъдят епископите, които да разпитат и за другия живот на всекиго.
Канон 8
Ония, които два и три пъти принудително са идоложертвали, нека четири години да са в числото на припадащите, две години да са в общение само в молитва без причастие и в седмата година нека се приемат в пълно общение.
Канон 9
А ония, които не само са станали отстъпници, а са и въставали срещу свои братя (по вяра) и са ги принуждавали или пък са били виновници за принуждаването им да отстъпват, такива три години да са между слушащите писанието, после шест години - между припадащите, и още една година да бъдат в общение без причастие, така че да получат (пълно) общение като навършат десет години. Но през това време да се наблюдава и целият им друг живот.
Канон 10
Ония, които при самото им ръкополагане за дякони са засвидетелствали и са заявили, че им е необходимо да се оженят и че не могат без това, такива, ако след това са се оженили, нека останат в съслужението си, понеже това им е било позволено от епископа. А ако някои, като са замълчали и са приели ръкоположение, с което са приели и задължението да останат неженени, след това са встъпили в брак, такива нека престанат от дяконско служение.
Канон 11
Определяме: девици, които са били сгодени за някои и след това са били отвлечени, нека бъдат върнати на годениците им, макар и да са били обезчестени от похитителите си.
Канон 12
Определяме: ония, които са идоложертвали, преди да са били кръстени и след това са приели свето кръщение, нека се ръкополагат в свещен чин, понеже са се умили от греховете.
Канон 13
Хорепископи не бива да ръкополагат презвитери или дякони в друга област, нито пък презвитери за градове без писмено позволение на надлежащия епископ.
Канон 14
Определяме: презвитери и дякони, броящи се в клира, които се въздържат от месо, нека само го вкусват и след това, ако искат, нека пак се въздържат от него. А ако не искат да опитат дори овощия, варени с месо, не желаейки да се покорят на това правило, тогава нека бъдат низвергнати от свещен чин.
Канон 15
Ако презвитери през време, когато не са имали епископ, са продали нещо от принадлежащото на църквата, тя нека си го изиска обратно. А на разсъждението на епископа се предоставя да реши трябва ли да се върне стойността, или не, понеже често се случва доходите от продаденото с излишък дори да върнат стойността му на купувача.
Канон 16
Ония, които са скотоложствали или скотоложстват, ако са паднали в този грях, преди да са навършили двадесетгодишна възраст, нека получат общение в молитвите, след като бъдат петнадесет години между припадащите, после, като прекарат други пет години в това общение, нека пристъпят към причастяване със светите тайни. Но трябва да се изследва поведението им през времето, когато се намират в реда на припадащите и да се удостоят с човеколюбие според заслугите им; а които са грешили дълго време, нека останат продължително в реда на припадащите. Ония пък, които са преминали тази възраст, и бидейки женени, са паднали в такъв грях, нека се удостоят със свето причастие само след като прекарат двадесет и пет години между припадащите и още пет години в молитвено общуване. И накрая, които са паднали в тоя грях след като са преминали петдесет години, ако са женени, да получат свето причастие само в края на живота си.
Канон 17
Светият събор заповядва, скотоложци и прокажени или ония, които са заразили (самите животни) с проказа, да се молят заедно с обуреваемите.
Канон 18
Ако някои, които са били ръкоположени за епископи и не са били приети от епархията, за която са били определени, насилват да минат в други епархии и почнат да притесняват тамошните предстоятели и да вдигат срещу тях смутове, такива да се отлъчват от църковно общение. А ако пожелаят да сядат с презвитери, където по-рано са били такива, нека не им се отнема тази им чест. Обаче, ако правят раздори срещу поставени там епископи, нека се лишават от презвитерска чест и се отлъчват.
Канон 19
Ония, които са дали обет на девство и са го нарушили, нека изпълнят епитимията, определена за второбрачни. А на девици, които са се събрали да съжителстват с някои като с братя, ние сме им забранили това.
Канон 20
Ако жена или мъж, свързани с бракове, прелюбодействат с други, трябва да се приемат в пълно общение в продължение на седем години по степените на епитимиите.
Канон 21
На жени, които са заченали в прелюбодеяние и са унищожили плода, и на ония, които се занимават с приготовяне на плодогонни отрови, предишното правило забранява да се причастяват до края на живота им. А ние, като търсим нещо по-снизходително, определяме такива да прекарат десет години в покаяние по установените степени.
Канон 22
Виновни във волно убийство нека бъдат в реда на припадащите, а с пълно общение да се удостоят в края на живота си.
Канон 23
На виновни в неволно убийство предишното определение заповядва да бъдат приемани в пълно общение, като прекарат седем години в установените степени (на покаянието), а съгласно новото (настоящото) постановление те трябва да престоят пет години в покаяние.
Канон 24
Ония, които употребяват магьосничество и държат езически обичаи или водят някои в домовете си, за да им врачуват или да ги очистват (от магии), нека попаднат под правилото за петгодишна епитимия по установените степени: три години да припадат и две години да се молят, без да се причастяват със светите тайни.
Канон 25
Някой се сгодил за девица, но преди да встъпи в брачен съюз с нея, разтлел сестра ѝ, от което тя забременяла, после се оженил за годеницата си, а разтлената се обесила. Заповядваме: виновниците да се допуснат да стоят на молитва с верните в продължение на десет години, прекарани в установените степени на покаянието.
Канони от Поместния събор в Неокесария през 315 г.
Канон 1
Презвитер, ако се ожени, да бъде низвергнат от чина си; а ако извърши блудство или прелюбодеяние, да бъде съвършено изгонен от църковно общение и поставен в реда на каещите се.
Канон 2
Жена, която е встъпила в брак с двама братя, да бъде отлъчена от църковно общение до смъртта си. А ако при смърт даде обещание да развали своя брак, след като оздравее, нека бъде допусната до покаяние по човеколюбие. Ако пък умре жената или мъжът, свързани с такъв брак, тогава за оня, който остане, покаянието е мъчно.
Канон 3
Времето на покаяние, определено за онези, които изпадат в многобрачие, е известно. Впрочем обръщането и вярата им скъсяват това време.
Канон 4
Ако на някого, като му се приискало жена, реши да преспи с нея, но не се изпълни намерението му, очевидно е, че благодатта го е спасила.
Канон 5
Ако оглашен, който влиза в църква и стои в реда на оглашените, бъде изобличен в грях, в случай че е бил причислен към ония, които коленичат, нека бъде понижен в реда на слушащите писанието, като престане да греши. А ако съгреши, намирайки се между слушащите, нека бъде изгонен от църквата.
Канон 6
Бременна жена трябва да бъде просветена с кръщение, когато и да поиска, понеже няма никакво общение между оная, която ражда, и онова, което се ражда, тъй като изповядването (на вярата) произтича от личната свободна воля на всекиго.
Канон 7
Презвитер да не пирува на брак на второженец, понеже второженецът има нужда от покаяние. А какъв презвитер ще да е оня, който с участието си в пируването би одобрявал такива бракове?
Канон 8
Ако жена на мирянин извърши прелюбодеяние и бъде явно изобличена в това, той не може да приеме църковно служение. А ако падне в прелюбодеяние след ръкоположението на мъжа си, тогава той трябва да се разведе от нея. Ако пък продължава да съжителства, в такъв случай се лишава от възложеното му служение.
Канон 9
Ако презвитер е ръкоположен след като телесно е съгрешил и изповяда греха си след като бъде ръкоположен, такъв не бива да свещенодейства, но да му се запазят останалите предимства заради другите му добродетели, понеже с ръкоположението, както мнозина казват, се опрощават и останалите грехове. А ако сам не изповяда и не може да бъде явно доказано, тогава нека е властен сам над себе си.
Канон 10
Също и дякон, ако изпадне в също такъв грях, нека бъде понижен в чин на прост служител на църквата.
Канон 11
Презвитер да не се ръкополага по-рано от тридесетгодишна възраст, ако ще би и да е много достоен човек, а да се остави да чака, понеже Господ Иисус Христос в тридесетата си година се е кръстил и е почнал да учи.
Канон 12
Такъв, който е бил просветен с кръщение във време на боледуване, не може да бъде ръкополжен за презвитер, понеже вярата му не произхожда от собствената му воля, а от нужда, освен, ако отсетне прояви добродетели и вяра и се чувства оскъдица от достойни мъже.
Канон 13
Селски презвитери не трябва да свещенодействат в градска църква в присъствието на епископа или на презвитерите на града, нито хляба, нито чашата да преподават във време на молитва. А ако те отсъстват и бъде повикан селски презвитер за молитва сам, тогава нека преподава.
Канон 14
Но хорепископи, поставени в образа на седемдесетте апостоли, като съслужители на епископа, могат да свещенодействат в градска църква, приемайки честта, заради грижата за сиромаси.
Канон 15
Според първоначалното правило трябва да бъдат седем дякони, макар градът и да е много голям. В това ще се увериш от книгата “Деяния на светите Апостоли”.
СВЕТООТЕЧЕСКИ ФАКТОГРАФ
Става въпрос за пещера с апсида, олтар и каменни тронове за свещенослужители от 33-70 г., открита край град Рихаб
В района на град Рихаб в северната йорданска провинция Ал Мафрак, разположен на около 40 км. североизточно от столицата Аман, местни археолози откриха пещера, използвана като храм и жилище на първите християни в страната в периода 33-70 г. в І в. н. е. Това превръща обителта в най-старата християнска църква в света, съобщава местният ежедневник The Jordan Times, цитирайки ръководителя на разкопките и директор на Центъра за археологически изследвания в Рихаб, Абдул Кадер Хусан (Abdul Qader Hussan).
Пещерата под "Свети Георги" край град Рихаб.
Подземният храм бил открит под църквата“Свети Георги” (Saint Georgeous Church), която сама по себе си се смята за една от най-древните градени християнски църкви в света и е построена през 230 г. н. е. Този неин статут се оспорва единствено от друг древен храм, открит при разкопки край южното йорданско пристанище Акаба през 1998 г., който е датиран от ІІІ в. Рихаб е уникално богат археологически комплекс, в който вече са открити 30 древни християнски църкви.
Ръководителят на експедицията уточнява, че на мозаечния под на “Св. Георги” бил открит надпис, споменаващ “70-те възлюблени от Бога и помазани Свише”. Според него, става въпрос за 70 от първите ученици на Христос, избягали в Северна Йордания от преследванията в Йерусалим, съобщава DPA. Те се укрили в пещерата, която използвали като таен храм. Общността им продължила да се укрива от римските власти в региона до отслабването на гоненията срещу християните, след което наследниците на първите проповедници започнали изграждането на “истинската” църква “Свети Георги”.
Археолозите смятат, че пещерата била разделена на жилищна и молитвена част, като във втората били открити изсечени каменни подобия на тронове за свещеносложителите, апсида и олтар.
..............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
Архимандрит Нектариос (Archimandrite Nektarious), заместник-митрополит на Гръцкия православен архдиоцез в Йордания, посочва, че откритието е “изключително важно, основополагащо събитие за християните по цял свят”. Според него, единствената пещера с подобна структура и предназначение в света била открита в района на гръцкия град Солун.
И една свежа новина от Светите Места ни поднесе наскоро Франс Прес.Следва пълен текст от български информационен източник ;
Откриха селото на апостолите Петър, Андрей и Филип
factor-news.net
7 Август 2017
Археолозите отдавна търсят местонахождението на Юлиас
Израелски и американски археолози смятат, че на брега на Галилейското езеро в северната част на Израел са открили родното място на апостол Петър и други двама апостоли, предава Франс прес, цитирани от Дарик.
Мордехай Авиам от колежа Кинерет е на мнение, че двете приключили наскоро кампании за разкопки, извършени заедно с негови американски колеги, са позволили да бъде открит обектът на древноримското селище Юлиас.
Според историка Йосиф Флавий, то е построено към 30 г. върху руините от риболовното селище Бетсаид на брега на Галилейското езеро. Там според Евангелието, са родени и живели Петър, брат му Андрей и Филип - трима от 12-те апостоли.
Археолозите отдавна търсят местонахождението на Юлиас, като имаха предвид главно три различни обекта.
"Единият от тези обекти бе идентифициран като сериозен кандидат, но кандидатурата му бе поставена под въпрос вследствие на приключилите миналата седмица разкопки", отбеляза Мордехай Авиам.
"Те бяха извършени на няколко километра от там, на неизследван досега обект. Попаднахме на фрагменти от глинени съдове, монети и руини от обществена баня. Това навежда на мисълта, че не става въпрос за малко селище, а за място, което би могло да съответства на Юлиас. Въз основа на откритите находки има голяма вероятност да става дума за Бетсаид", допълни той.
Обектът се намира недалеч от мястото, където река Йордан се влива в Галилейското езеро. Нивото на водата в езерото навремето обаче било по-високо.
Точно преди три години се разнесе Благословена вест чрез Посланичество на две Древни Църкви - Антиохийската и Александрийската /последната е основана от Св.Апостол и Евангелист Марк/.Коптският папирус, датиран от трети век, е най-ранното ръкописно свидетелство за молитва на християните от първите векове към светиите, и в частност към Пречистата Дева Мария.Пресцентърът на Антиохийската Патриаршия цитира тази добре известна ни молитва не само на арабски, но и на гръцки език: „Под Твоята милост прибягваме, Богородице Дево, не презирай нашите молитви в скърбите, но ни избави от беди, Едничка чиста и благословена".По този автентичен начин се доказва голямата точност на църковното предание, съхранило древната молитва без особении промени. Цялата информация е качена на сайта на Всемирно Православие.Адресната връзка за публикацията е - http://www.globalorthodoxy.com/2011-05-25-09-30-37/65405-v-aleksandriia-beshe-nameren-naj-drevniiat-rykopis-s-molitva-kym-presveta-bogorodica
ПРЕДСТАВИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ : ТИТУЛИ НА ПАТРИАРСИ НА ЦЪРКВИТЕ - АЛЕКСАНДРИЙСКА И АНТИОХИЙСКА :
Митрополит Йоан (Язиги) стана 158-ият Антиохийски патриарх под името Йоан X. Пълният му титул е Негово Божествено Блаженство, Блажения Патриарх на Великия Божий град Антиохия, Сирия, Арабия, Киликия, Иберия, Месопотамия и целия Изток.Интронизиран е на 10 февруари 2013 година в храма на Честния Кръст Господен в Дамаск Йоан X бе избран за Патриарх след кончината на Блаженият Антиохийски и на целия Изток Патриарх Игнатий IV (Хазим).
Александрийската Патриаршия се оглавява от
Теодор II, който е 116 Александрийски патриарх и се титулува “Патриарх Александрийски и на цяла Африка”. Теодор Блажени е
избран за предстоятел на Александрийската Православна Църква на 9
октомври 2004 г., а интронизацията му се състои на 24 октомври същата
година.
Μεγάλη Πόλη της Αλεξανδρείας
.
ДНЕС И ВИНАГИ ЩЕ СЕ ВЪЗВЕСТЯВА ПРЕД НЕБЕТО И ЗЕМЯТА ВЕЧНАТА СЪБОРНОСТ НА КАНОНИЧНАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ! ВСЕЛЕНСКИТЕ ВСЕЦЪРКОВНИ СЪБОРИ - БОГОНАСАЖДАНИ И НАЧЕРТАНИ В ДУХОВНАТА НИВА ЗА ЧОВЕШКО И ИНСТИТУЦИАЛНО РАЗВИТИЕ
ЧАСТ ПЪРВА ; ПОМЕСТНИ СЪБОРИ СЛЕД ХРИСТА(ПЪРВИЯТ E В АПОСТОЛСКО ВРЕМЕ) - ПРЕДВЕРИЕ НА ЗАВЕЩАНАТА ЕДНА СВЕТА ВСЕЛЕНСКА И АПОСТОЛСКА ЦЪРКВА.СВЕЩЕНОТО ПРЕДАНИЕ ЗА ЙЕРУСАЛИМ.АНТИОХИЯ И ДР.РАННИ АПОСТОЛСКИ ЦЪРКВИ. ПОСЛАНИЕ ДО ЛАОДИКИЙСКАТА ЦЪРКВА OT AПОСТОЛ ПАВЕЛ И БОГОСЛОВСКО ТЪЛКУВАНЕ НА ТЕКСТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО,СВЪРЗАН С ЛАОДИКИЙЦИТЕ.КАНОНОТВОРЧЕСТВО НА ПОМЕСТНИ СЪБОРИ ДО ВРЕМЕТО НА НИКЕЙСКИЯ СЪБОР.РЕШАВАЩА НАМЕСА НА ИМПЕРАТОР КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ В СПОР ЗА ЗАПАЗВАНЕ ЕДИНСТВО НА ЦЪРКВАТА НА СЪБОРА В АРЛ.
За първи път понятието християнин е използвано по отношение на Иисусовите последователи в град Антиохия в около 44-та година сл. Хр. Св.Апостоли Павел и Варнава образували първата община с обърнали се към Христа езичници.
„ Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни. “ — Нов Завет, Деяния на апостолите, 11:26
Наименованието е било дадено от жителите на Антиохия на Исусовите последователи, вероятно с цел присмех. В Новия завет учениците са били известни помежду си като „братя“, „верните“, „избраните“, „светиите“, „вярващите“. Най-ранната записана употреба на понятието „християнство“ (от древногръцката дума χριστιανισμός) е около 100-та година сл. Хр. от Св. Игнатий Богоносец от Антиохия.
Поместни Събори в СледАпостолско време/ПредВселенски период/
Първи в хронологичен ред е Лаодикийския събор от 170 г. сл.Хр.– поместен събор, състоял се в малоазийския град Лаодикия (главен град на областта Фригия(югозап.Турция), наричан също Лаодикия Ликийска, за разлика от Лаодикия Сирийска), и е първият голям събор в следапостолско време.НА Събора бил разгледан въпроса за Деня на празнуването на Възкресение Христово (Пасха).В друг постулат Епископите потвърдили истината,че Иисус Христос като истински Бог и истински човек има две воли,но човешката му воля не е противопоставена,а покоряваща се на Божествената. Св.апостол Павел споменава Лаодикийската църква два пъти в Писмото си до Колосяните (Кол.2:1; 4:13–16). Според преданието тук е живял известно време св. апостол и евангелист Йоан,който споменава за тази местност в книгата Откровение.Има богословско тълкуване,че точно към лаодикийци Христос отправя Своето Послание (Откр.3:14-22). На църквата в Лаодикия Спасителят се представя по начин, коренно различен в сравнение с останалите послания.Той нарича Себе Си- Амин т.е. Един, Който въплъщава Верността и гарантира изпълнението на Своите Обещания. За другия(втория) Лаодикийски събор не е известна точната дата. Датирането е в зависимост от това колко са били важни съществувалите исторически обстоятелства в конкретни години,Така или иначе Събитието се е състояло или през 319 или през 320-321 г. или около 343 година(малко преди Сердикийския събор).
Съборът бил свикан от св. Силвестър, Римски папа и на него присъствали 32 епископа под ръководството на Лаодикийския митрополит Нунехий.
На този събор били съставени 60 правила. В 35-то правило било отхвърлено нечестивото почитание на ангелите като творци и повелители на света и утвърдил формите на тяхното почитание, съхранени в християнската традиция до наши дни..Съборът постановил новацианите, фотианите, четиридесетниците и монтанистите да се върнат към Църквата.Значително по-късно се провежда трети по ред,добре известният поместен събор в Лаодикия(364 г.)..
В годините преди свикването на Вселенските събори, на локално равнище се провеждат редица поместни събори – около средата на втори век в Анхиало срещу монтанистите(по-ранен е събора в Йераполис-Фригия,М.Азия,насочен срещу същата ерес) и още подобни епископски събори до 175 г. включително, през 190 г. по повод дните за честване на Пасха (в Рим), през 251 г. във връзка с отпадналите по време на гоненията християни (в Картаген), през 252 г. срещу Новициан (в Антиохия), през 264-268 г. срещу Павел Самосатски (в Тарс), през 268 г. отново против Павел Самосатски (в Александрия), през 313-316 срещу донатистите.Синодът в Елвира между 305-306 г. събира своите Пастири от 37 общини на иберийските провинции и се занимава главно с проблемите от ежедневния живот на християните с езичниците. На този събор се наблюдават първите прояви на християнско иконоборство в Европа. При свикването на църковния събор в Арл през 314 г.,императорът поканил всички западни епископи.По това време имало тежки раздори между ортодокси и ариани.Тогава Константин Велики лично се намесва в спора и предлага изключително подходящото „единосъщен“за второто лице(естество) на Св.Троица - Синът Божий е роден преди Вековете, но е Единосъщен с Отца.Някои считат,че именно Съборите от/след тази дата се явяват прелюдия към Вселенските Събори.Така едни от последните в канонотворческия градеж(вкл.Лаодикия,приемайки че вторият му Събор е проведен преди 325 г.) във времето преди Всецърковния Никейски Събор,са локалните Събори в Анкира и Неокесария.Ето изработените от тях канонични правила.