САКРАЛНО НАСЛЕДСТВО ОТ НИКОПОЛИС АД НЕСТУМ,ДЕЗУДАВА И ДРУГИ ОБИТАЛИЩА.НЕВРОКОПСКА ЕПАРХИЯ-ДУХОВЕН ПРИНОСИТЕЛ ПО ПОРЕЧИЕТО НА СРЕДНА СТРУМА И МЕСТА.
ПОЛЗУВАНА ФАКТОГРАФСКА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНТЕРНЕТ,ЕЛЕКТРОННИ СТРАНИЦИ,БИБЛИОТЕКИ,МЕДИИ,СЪГЛ. ПРИКАЧЕНИ В ТЕКСТА ВРЪЗКИ,ПРЕПРАТКИ,АДРЕСИ
Един тракийски град от елинистическата епоха край река Стримон(където Струмещница(Понтос) се влива в Струма), ще започне да разбулва тайните си едва през 1957 г.,а две деситилетия по-късно ще бъде включен в изследванията на българско-полска експедиция.Тайнственият Хераклея Синтика или Хераклея Стримонска ще бъде локализиран при Рупите до Петрич, където и сега екип археолози,начело с доц.д-р Людмил Вагалински, разкопават КъсноАнтичния Полис. Проучената в голяма част гражданска базилика е била на практика съдебна и търговска палата, както и своеобразно място за културни събития. Сградата е от 3 век след Христа и е с височина 5 метра.Тогава е бил още езически стадий,тъй като религиозната свобода на Християните ще бъде дадена с Императорски Указ чак през 311 г. Но от края на 308- нач. на 309 г. датира изключително ценен епиграфски паметник-мраморна стела с надпис(откритието е в Петричкото землище -2002 г.),описващ знаците и статута на града за Отечеството на Хераклейците и гражданските им права,Постановени с Писмо на импер. Галерий и цезар Максимин Даза .Неизследимо Проникновение(!) - точно като времева граница между две епохи-езичество и Християнство,защото съвсем скоро ще бъде Узаконена Християнската Веротърпимост!/ Подробности:Г. Митрев, Т. Тараков. CIVITAS HERACLEOTARUM. Новооткрит епиграфски паметник с името на античния град при Рупите, Петричко
Столичният град на стримонските хераклейци-древни обитатели в долината на Средна Струма, ще просъществува до към средата на 6 в. като част от провинция Първа Македония…От стародавни времена(втори век сл.Хр.) в ръкава по поречието на Места(Нестос), в планинските пазви на Западна Родопа-с.Гърмен край Гоце Делчев, лежи славния Никополис Ад Нестум.Траяновият град на победата е стъпил върху по-ранно тракийско селище. Разположен на пътя, свързващ Егейския бряг с главния военен път през Родопите, го прави център със стратегическо значение в периода II-VI в. Бил е Епископия още от IV в., когато местното население приема Християнството, за което говорят откритите в околността множество църкви. В близост до укрепения град има две Раннохристиянски Базилики от IV в. с мозаечен под и геометрични,растителни и животински мотиви.Намерени са мраморни плочи с кръстове и растителни орнаменти,старохристиянска надгробна плоча,корито от мрамор,вероятно използвано при кръщенията.Всъщност на това Светоотеческо място е била една от Първите Епископии по нашите земи.Смята се дори, че Християнството прониква при голямата мисия на Св. Апостол Павел във Филипи.
Средищният Град е разрушен през VI в. при нашествията на славяни и авари. Възстановен е в Х век, което е естествено, защото по това време Византия си връща тези територии и населението се заселва отново тук. Градът на Места същестува до ХIII век, когато загива вероятно при кръстоносните походи. През ХVII век на мястото му възниква турски чифлик, в който до ХIХ в. е работило като рая християнско население
Много добре запазен екземпляр на сребърна монета - на едната й страна е изобразена жената на император Теодосий ІІ (V в.), на обратната - венец и кръст в него. Монетата е много рядка, открита при разкопки през 2013 г.Така градът е обитаван повече от 14 века, като най-интензивен живот е имало през късно античния период /IV-VI в./От тези ранни векове Духовен Приносител и Разпространител на Християнската Религия е Стародавната Прославена Неврокопска Епархия.В класическите Notitia Episcopatuum на псевдо Епифаний (ок. 640 г.), Епархията е спомената на 16 място от Автокефалните Катедри на Вселенската Патриаршия. До нас е останало сведение за двама Епископи: Йоан, участвал в Седмия Вселенски Събор в 787 г. и Никола Сава- участник в Константинополския събор в 879 - 880г.Епископията понякога е независима, понякога подчинена на една от петте митрополии - Мелнишката, Серската, Филипийската, Драмската или Зъхненската. Преди въздигането на Зъхненската Архиепископия в Митрополия в 1329 година, принадлежи към Филипи, след което е предадена на Зъхна, а по-късно на Сяр.В средата на XV век е издигната в митрополия.
През юли 1655 година патриарх Йоаникий II Константинополски закрива епархията и я слива със Зъхненската. В 1663 година 70 села напускат епархията и тя е слята с Драмската и Филипийска, която получава името Филипийска, Драмска, Зъхненска и Неврокопска митрополия.
Неврокопската епархия е отделена от Филипийската, Драмската, Зъхненска и Неврокопската в 1882 година при патриарх Йоаким III Константинополски, след присъединяването към нея на Разложка околия - дотогава част от останалата в България Самоковска епархия и е създадена Неврокопската и Разложка архиепископия (Αρχιεπισκοπή Νευροκόπου και Ρασλοκίου), пряко подчинена на Вселенската патриаршия
- Неврокопски митрополити
Име Име Години Самуил Σαμουήλ Йоасаф Ιωάσάφ споменат в 1564, 1575-1578 1593-1597 Дионисий Διονύσιος споменат в 1593 Ананий Ανανίας споменат в 1606 и 1608 Антим I Άνθιμος Α' - споменат в 1608 и 1609 Даниил I Δανιήλ Α' 1611 - 1622 Даниил II Δανιήλ Β' 1622 - 1626 Антим II Άνθιμος Β' споменат в 1628 Никифор I Νικηφόρος Α' споменат в 1643 Сисой Σισώης - 1655
- Неврокопски и Разложки архиепископи
Име Име Години Игнатий Неврокопски Ιγνάτιος 1882 - 1884 Хрисант Неврокопски Χρύσανθος 1885 - 1888 Благодарение на мъдростта и държавническия такт на Блаженопочиналия Екзарх Йосиф и упоритостта на народа, през 1894 год. турското правителство издава два берата за откриването на Велешката и Неврокопската епархии.Митрополит Иларион Макриополски е Първият Български Владика на Епархия Неврокоп, избран и ръкоположен на 24 април1894 год.снимка: Община Струмяни
античното селище „Градището” в землището на село Микрево.НА ТОВА ПРАОТЕЧЕСКО МЯСТО СТАРОХРИСТИЯНСКИТЕ СВЕЩЕНИ ТРАДИЦИИ СА СЪХРАНЕНИ в лицето на една великоленна трикорабна Епископска Базилика с ( Баптистерий ) - Кръщелна и Басейн ( Писцина ) – съда, в който се е извършвал самият акт на кръщаване. Именно формата на Писцината носи уникалностa. Тя е изключително рядка и се среща на още едно място в света – Тунис. От този обект са открити база на колона (мрамор); Йонийски капител (мрамор) ; капител от прозорец (мрамор) – от Кръщелнята на Базиликата; тухла от пода на Базиликата с изписания възглас - АМИН. Открита и реставрирана е част от подова мозайка – с изображение на Хризма ; основа на олтарна маса – от Престолната на Базиликата; съд за Светена вода - от Атриума и друг църковен интериор.
в тяхна чест,местното ранносредновековно селище е било вече наречено „Свети Врач”!Това подходящо избрано название идва от старинен превод на думата врач,означаваща лекар и още-подпорна стена. /ВИЖ ПОВЕЧЕ -САКРАЛНОСТ ЦЪРКОВНА(!) - ИЗОБИЛИЕ ОТ СТАРОВРЕМЕННИ РЕЛИКВИ ИЗВИРАТ ОТ РИМСКИЯ ДЕЗУДАВА(САНДАНСКИ).Най-впечатляващата находка при разкопките на Епископския комплекс е мраморна Хризма с Ктиторски надпис на Божия Раб Антим от 6-и век след Христа. Построената с благочестие от него Базилика, той сравнява с Храма Божий,въздигнат с велика мъдрост и за прослава Божия от Соломон и е поставено пожелание да пребъде във вечността!.Благодарение на новооткрит ключов мраморен фрагмент 25-годишните проучвания на сакралния предмет завършиха с успех и той бе сглобен почти на 100%. Това прави историческата находка уникална не само за града и България, но и за Европа. Хризмата е Христов Монограм или Христограм, състоящ се от двете начални букви Χ и Ρ (хи и ро) на гръцкото име Χριστός (Христос). По краищата на монограма са буквитеα/алфа/ и ω /омега/. Хризмата е известна от от II в. като Символ на Христос и става много популярна по времето на император Константин Велики, когато той я изписва върху щитовете на войската си в битката при Милвийския мост В 312 г. Става един от основните символина Византия и Църквата. И Ще се случи СветоВъжделено събитие!Ще бъде открито Аязмо(!) и ще бликне Света вода(!), което е ДуховноПотребна ценност не само за Епископския комплекс, но и за целия град Сандански - Амин+ За важната роля на Аязмото е от значение и фактът, че то е четвъртият източник на Света вода откриван в рамките на комплекса, след двата кладенеца (един в южния кораб на Базиликата и втори в атрия) и уникалната чешма с четири чучура, открита отново във вътрешния двор (атрия).За разлика от останалите три, Аязмото в Мартирия(където се съхраняват Мощи на Мъченици) е все още действащо и Чудодайната сила на водата му ще може отново, след хилядолетие и половина прекъсване, да изцелява дошлите тук с Вяра Богомолци!От Бога е предопределено(!) - та нали над това свидно кътче земя Духовни Покровители са Светците Чудотворци и Безсребреници Козма и Дамян.С тяхното молитвено застъпничество болните се изцелявали чрез лечебната сила на минералната вода, климата и Християнската Вяра.Мястото на древната лечебница днес е известно като извор „Мирото”,а Духовната Обител-Древен Манастир с Църква се Слави и е Възхвалян от 16 века(!) насам.По време на турското робство манастирът бил опустошен и съборен.През 1928 г.върху руините му създадали сегашната Света Обител за Прослава на Светите Братя Лечители и носи тяхното име – „Св. св. безсребреници Козма и Дамян”.Много,много преди това-в отколешно времеhttp://svetlinaiikoni.blogspot.bg/search/label/%D0%A1%D0%B2.%D0%9A%D0%BE%D0%B7%D0%BC%D0%B0%20%D0%B8%20%D0%94%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0% ПО МОЛИТВИТЕ НА СВ.ЧУДОТВОРЦИ И БЕЗСРЕБРЕНИЦИ КОЗМА И ДАМЯН,ОТ СВЕТИЯ ДУХ ГОСПОД ДА ДАДЕ ВСЕКИМУ ЖИВОТВОРНА СИЛА!Амин+Амин+Амин+
Епископският Базиликален Комплекс е разположен на площ от 1600 квадратни метра! Той включва Кръщелна, която по размер и форма е единствена в България! В близост е намерен масивен бронзов кръст, завършващ в долния край с четвъртит шип. Кръстът е бил набит в дървен прът, изграждайки жезъл, с който са започвали литийни шествия, начело с тогавашния Епископ.Самата Базилика е била изрисувана със стенописи и стенни мозайки. Имала е изключително богата вътрешна мраморна декорация, подове застлани с мозаечни килими и Олтарна мраморна преграда. От тази представителна, внушителна по размери сграда, чийто Предстоятел е бил Епископът, се е осъществявало цялостното ДуховноОбществено и Икономическо Управление. Едно от най-важните открития е Сакрално помещение(Мартириум), в което е бил погребан Светец или са съхранявани Свети мощи.Потвърждение за това е открития уникален фрагмент с изображение на лице на Светец от VІ в. То е едно от най- ранните намирани в Християнска Европа и подчертава изключителната роля на мартириума в Християнската Литургика. През раннохристиянското време в централния кораб е била поставяна и Катедра – Амвон, какъвто е разкрит и в Епископската Базилика с формата на Кръст с издължени рамене. От IV век Амвонът е мястото на Певците и за Свещениците,когато се произнасят Проповедите. Оттук се е четяло Св.Евангелие и други СвещеноЦърковни книги. Източно от Епископската Базилика е разположена Базиликата на Епископ Йоан с великолепни подови мозайки с изображения на риби и птици. В центъра на Притвора й се намира уникален за Древното ни Християнско наследство мозаечен строителен надпис с ценни фактографски сведения за Църковната Сграда, в това число, че е построена от Епископ Йоан. Това доказва, че КъсноАнтичният град Сандански е бил Епископско Седалище(с Епископска Резиденция) и Главен Духовно-Административен център по долината на Средна Струма.