ВИЗАНТИЙСКА АРХИТЕКТУРА-АНАЛИЗИ И ОБРАЗЦИ
СВЕТООТЕЧЕСКИ ФАКТОГРАФ
hristogen
понеделник, 12 юни 2017 г., 23:25:44 UTC+3, СВЕТООТЕЧЕСКИ ФАКТОГРАФ написа:
hristogen
събота, 1 юли 2017 г., 18:58:52 UTC+3, hristogen написа:ЕДНА БЕЛЕЖКА ЗА ИЗВЕЧНИ СИМВОЛИ И БЛАГОСЛОВЕНИ ОТ БОГА МЕСТА
https://lh3.googleusercontent.com/-rTziQW2dL2A/WVfift5DpDI/AAAAAAAABL4/uHaRBsg7dswD9KUtl2aXpL0HvM
ЕДНА БЕЛЕЖКА ЗА ИЗВЕЧНИ СИМВОЛИ И БЛАГОСЛОВЕНИ ОТ БОГА МЕСТА.ПЪРВИТЕ ХРИСТИЯНИ(КАКТО ВСЯКОГА И СЕГА) ВЛИЗАЛИ В КОРАБОСПАСИТЕЛНИТЕ ОБИТЕЛИ СО СТРАХОМ БОЖИЙ. Да припомня.че Корабът е раннохристиянски символ. Дори той символно осмисля и формата на еднокорабните църкви. От християнството се възприема като Кораб на Църквата, с който тя след гонения и смърт плува към тих пристън(Спасителен Бряг). Затова често пъти корабът се изобразява плуващ в бурно море… Ето още азбучни истини и символика: ” Лозата е изключително често срещан иконографски тип в храмовото строителство, като каменнопластична украса на църквите и дърворезбена по иконостасите. Тя също е символ на Иисус Христос, който е казал за себе си: “Аз съм истинската Лоза” (Йоан 15:1). Орфей, въпреки че е езически герой, се използва за изобразяването на сцени, в които той свири на дивите зверове, като с това се визира Спасителят , който чрез учението си опитомява озверелите от греха човеци. Редица други живи и неживи творения носят също символно значение в християнската иконография. Котвата е символ на надеждата.Тя стои например в иконографията на Котвения кръст. Хлябът е Евхаристичен знак, т.е. напомня за Христовото тяло, измъчвано за нашето спасение, Маслиненото клонче – на безсмъртието и мира.Лилията символизира Богородица, телесната и душевната красота; символ е на девствеността и непорочността; символизира и мъчениците, запазили вярата си;Еленът, обикновено изобразяван като пиещ вода от извор, е символ на оглашените, получаващи Истината от Евангелието. Пример от Костур, IХ – Х в.,където е изобразяван като каменно-пластична украса по рамките на църковните портали със соларна розета в рогата. Фениксът е митична птица, която според древните се е възраждала вечно от пепелта на своята гибел и затова е възприета от християнството като символ на Възкресението. Паунът е символ на безсмъртната Църква и безсмъртната човешка душа. Гълъбът също символизира чистотата Божия, той е птицата, в която се въплъщава Светият Дух”. И друго съществено -според Канона при изографисване на храмове и икони се използват главно сюжети, почерпани от Стария и Нов Завет и Животоописанията на Светиите.Накратко такава е древната истина за постигане на църковна хармония по пътя за Спасение души наша.В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА БОГОСЛОВИ,ВИЗАНТОЛОЗИ,АРХИТЕКТИ НЕМИНУЕМО ПОПАДАТ РАННОХРИСТИЯНСКИ БИСЕРИ КАТО: Ротондата “Свети Георги”(4 в.), Кръстовидната куполна черква "Света София" (V - VI в.), "Старата митрополия" (втората полов. на V в.) в Несебър, засводените Базилики в село Голямо Белово, Пазарджишко (V в.), Червената Църква до Перущица,Епископските Базилики в Сандански,Пловдив,Перперикон, - всичките заслужено са постоянен предмет на публикации.Небесният Иззиждител отредил още Свидни Кътчета-Кораби на Спасението,недалеч от София(Бухово и Пирдоп) и Хисаря(Пловдивско), в който са проучени десет(!) старинни Църкви. Днес нека отворим дума за тези три Обиталища на Църковност:БУХОВСКИ МАНАСТИР “СВЕТА МАРИЯ МАГДАЛИНА” - с първи постройки от ок.350 г. сл.Христа.Строежът е с легендарен характер,свързан със Св.Цар Константин и Св.Царица Елена. Според предание царицата била болна и пила вода от аязмото, което било на това място.След което е оздравяла.Св. Константин и Елена пожелават тук да бъде издигнат храм.Така в онова отколешно време,над някогашното древно селище,се извисил огромен манастир с монашески постройки и величествена Базилика с Акропол.
Службите се извършвали в една от най-голямата по площ от разкрити до сега в България църкви – трикорабна, едноапсидна базилика с притвор, входна покрита галерия и две фланкиращи я помещения.Дължината й е 43 метра, ширината на наоса е 17 м, а в западната част – 27 м.Сградата била с множество колонади, с две предверия и четири портала. Към основната част се е влизало през огромна порта. Светлите камъни, червеният цвят на тухлите и покривните керемиди са ориентирали отиващите към мястото за поклонение. Било Предопределено(!) - в околностите на прочутия Сердикийски град да се роди и плоди Малката Света Гора…
В края на VI и началото на VII век оттук минали варварски нашественици,оставяйки след себе си разруха. Точно за този период има сведения и за няколко опустошителни земетресения на Балканите.Тези са евентуалните причини за неколкократното разрушаване на манастира. Местните наричали това място по различни начини – “Свети пророк Еремия”, “Света Мария”, “Света Богородица”.В историята на храма, наричан “манастир”,няма данни кога е наложено името Св.Мария.Магдалина-Духовна Покровителка на сегашната Буховска Света Обител.Неотдавна - на 10.06.т.г. е интронизирана в столичния храм "Св.Св.Кирил и Методий"
Бухово и в днешно време е Благословено Кътче,заредено с много Благодат.Църковното Братство в града притежава умалено копие на Атонската икона “Достойно ест” от манастира”Св.Пантелеймон”.Повече от 1000 години(!) Божията Майка с Чудотворно изображение“Достойно есть” или “Милуваща”, помага на вярващите за изцеление. Според преданието, през IX век славили Богородица с песнопение, съставено от Св. Козма Маюмски още от VI век: “Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим, без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу тя величаем”
МАНАСТИР С БАЗИЛИКА “СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ” КРАЙ ПИРДОП - има съдба на забвение до 1913 г.,когато проф.П.Мутафчиев прави проучвания,отразени в студията “Еленската базилика край Пирдоп” (Избрани произведения, т. I, С., 1973 г.).Подобно на софийската базилика „Света София“, ротондата „Св. Георги“ и манастира с голяма базилика от 4 век в столичния кв. Лозенец и Еленската базилика официално е датирана към 4 век, след утвърждаването на християнството от Константин I Велики в 313 г. и забраната на езичеството от Констанций II през 356 г.В средата на 6 век при император Юстиниан Велики. Тогава първоначално типичната базилика, която е безкуполна сграда, е надстроена с купол – рядко срещано архитектурно решение!
Понастоящем са запазени внушителни развалини с височина до 8.5 m. Църковният двор е ограден отвсякъде с каменни стени, дебели 1.6 m, като на ъглите са разположени почти еднакви правоъгълни отбранителни кули, с размери 7.3х5.9 m. Височината на крепостната стена е била от 6 до 8 м.СЪРЦЕТО НА КРЕПОСТТА Е ЧЕРКВАТА - голяма трикорабна базилика, с размери 30.5х17 m, триапсидна, с притвор, дяконикон, протезис, а до южната и страна е долепенбаптистерий (кръщелна).Рядкост, с която базиликата е забележителна, подобно на Златната църква в Преслав,е собствената фортификация – с дебели стени и високи кули и подобно на Плиска с тухлена арка за вход. Не е с типичния за Византия тухлен градеж, а почти изцяло е изпълнено с характерния за българите каменен градеж, подобно на зидарията на укреплението на Златната църква в Преслав, на Охридската, на Ръжан при Белград и на други български крепости.След покръстването внушителната църква отново е действаща, вече като българска, недалеч от границата на Царството.По време на Втората българска държава Св.Обител”Пророк Илия“ е активно книжовно средище. Самата базилика е била използвана като манастирски храм. Известен паметник от тази епоха е Пирдопският апостол – приписка в него свидетелства за боеве, които княз Момчил с турците през 14 век в защита областта, заради което по-късно е наречен „Пирдопски“ДИОКЛЕЦИАНОПОЛ(ХИСАРЯ) С БАЗИЛИКА “СВЕТИ СТЕФАН’ - името на днешния град Хисаря идва от античната крепостна стена - една от най-добре запазените не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Някога древноримската крепост, снабдена с 44 кули и 4 порти, била висока 12 м. Най-добре са запазени западната и южната централна порта - Камилите с височина 13 м. - символ на МНОГОВЕКОВНОТО СЕЛИЩЕ.Внушителна е представителната обществена сграда (Резиденция) с Термите(Баните) на площ около 2000 кв. м и амфитеатърът.Останките на римския град Диоклецианополис, наречен така в чест на неговия основател- император Диоклециан (284 - 305 г.) се намират под съвременния градПрез неговото управление е последното и най-страшно гонение срещу Христовата църква.Мъченически загиват: Св. Мина, служил в египетските легиони. Заради вярата си е посечен с меч през 296 г.; Св. Великомъченик Димитрий Солунски, заемал висш армейски пост в родния си град Солун. Убит с копие на 26 октомври 306 г.; Св. Великомъченица Варвара, убита заради своята преданост към Христа от собствения си баща, Диоксор
http://www.nasamnatam.com/statia/Dioklecianopolis_vajen_istoricheski_centyr_v_Rimskata_imperiia-2337.html След въвеждане на Християнството за официална религия в Римската империя,в първите десетилетия на четвърто столетие Диоклецианополис се превръща във важен християнски център-седалище на епископ.
Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода ІV- VІ в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита до сега двукорабна базилика, която е построена през средата на V в. Абсидата й е тристранна.
Дълъг и интересен е летописът на базилика “Свети Стефан”.Сребърна мощехранителница,изровена от иманяр, станала причина за откриване на нейните останки.Тя е трикорабна, с тристранна абсида отвън и полукръгла отвътре. Базиликата е построена през втората половина на IV в. В средата на V в. е разрушена от хуните и през VI в. тя е построена отново.Някои изследователи смятат,че храмът е бил действащ(!) в предХристиянския период на новосъздадената ни държава. В базиликата е открит надпис на старогръцки език, който показва, че през VI в. тя е била посветена на Св. Стефан. В нея са погребани свещеник Теодор и синът му – протектор Йоан.Епиграфският паметник се намира в градския археологически музей.Преводът гласи:Като дар от Бога се принесе,
спазвайки божиите заповеди,
Теодор със светла памет;
И като трябваше да отиде към Бога
и беше пожелал да има вечното си жилище
в този честен дом на светия
славен първомъченик Стефан,
тук намери успокоение
на месец октомври, трети ден, индиктион седми,
след като изпрати пред себе си,
като чист тамян,
собствения си син Йоана,
протектора, който почива в предверието на този храм.ЛИТЕРАТУРА :
Свещено Писание(Библия) Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Т.1 (А-Л),1980, Т. 2 (М-Р),1987 История на българското изобразително изкуство. Т.1,1976 “Еленската базилика край Пирдоп” (Избрани произведения, т. I, С., 1973 г.,П.Мутафчиев
Хисарски истории - блог Интернет-източници:rusofili.bgУикипедия,Български Крепости-форум,http://museum.hisar.bg/doc/rannohristiqnskibaziliki.pdf,Православие.бгМедиен източник - в. Стандарт
