РЕЗОНЕН Е ВЪПРОСА: КАК СА ОКАЗАЛИ ВЪЗДЕЙСТВИЕ ШЕСТИЯ ВСЕЛЕНСКИ И ТРУЛСКИЯ СЪБОРИ С РЕШЕНИЯТА СИ ВЪРХУ НОВОСЪЗДАВАЩАТА СЕ НА КАРТАТА НА ЕВРОПА ДЪРЖАВНА ФОРМАЦИЯ С ПРЕОБЛАДАВАЩО EЗИЧЕСКО НАСЕЛЕНИЕ,ПРИ ВСЕ ТОВА,ЧЕ В ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ НА БАЛКАНИТЕ Е ИМАЛО ХРИСТИЯНИЗАТОРСКА ПОЛИТИКА ОТ ВИЗАНТИЯ/ПРЕДИ ТОВА ОТ РИМ/ И ХРИСТИЯНСКА ПРИЕМСТВЕНОСТ ПРИ ОТДЕЛНИ КОМПАКТНИ ОБЩНОСТИ,НАСЕЛЯВАЛИ ТЕЗИ ЗЕМИ?КАКВО Е ЦЪРКОВНО-АДМИНИСТРАТИВНОТО ДЕЛЕНИЕ И КОИ ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТРОВЕ СА БИЛИ ДЕЙСТВАЩИ?В ИМЕТО ГОСПОДНЕ ДА ВЪЗПОМЕНЕМ ВСИЧКИ СВЕТИТЕЛИ И МЪЧЕНИЦИ!АМИН+АМИН+АМИН+
ЕДИН НЕ ТОЛКОВА СТРАНИЧЕН ВЪПРОС:СРЕД ТЕЗИ 170 ОТЦИ НА СВЕТАТА ЦЪРКВА КОИ СА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЕСТНИТЕ ЕПИСКОПИИ - РОДОМ ИЛИ СВЪРЗАНИ С ПРЕДЕЛИТЕ НА НЯКОГАШНИТЕ ОБШИРНИ ПО ТЕРИТОРИЯ ЕПАРХИИ КАТО ОХРИД,СЕРДИКА,ФИЛИПОПОЛ И ДРУГИ ОТ МИЗИЯ,ТРАКИЯ И ДНЕШНА МАКЕДОНИЯ.ДОСТАТЪЧНО ЛИ ИМА СВЕДЕНИЯ ЗА ТОВА В КОНСТАНТИНОПОЛСКАТА ПАТРИАРШИЯ ИЛИ ДРУГАДЕ?ДРУГИ ЦЪРКОВНО- ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕПРАТКИ И АНАЛОЗИ.И ОЩЕ:МОГАТ ЛИ ДА СЕ НАМЕРЯТ ДАННИ ЗА ПЛЕНЕНИ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА ДА СА СЕ ОБЪРНАЛИ КЪМ ХРИСТИЯНСТВОТО,ДА Е ИМАЛО СМЕСЕНИ БРАКОВЕ И ПРОЧИЕ.СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ СВЕДЕНИЯ ИЛИ МАТЕРИАЛНИ СЛЕДИ ЗА ПОСТРОЕНИ ИЛИ ОСВЕТЕНИ ХРАМОВЕ,ПАРАКЛИСИ,МАВЗОЛЕИ-КОСТНИЦИ И ХРИСТИЯНСКИ СВЕТИЛИЩА В РАЗГЛЕЖДАНИЯ ОТРЯЗЪК ОТ ВРЕМЕ/ ОТ СРЕДАТА ДО КРАЯ НА НА 7 ВЕК/ СЛЕД ХРИСТА?.А И СЛЕД ТОВА?СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ СЪХРАНЕНИ СТЕНОПИСИ И ДРУГИ ИЗОБРАЖЕНИЯ ЗА ДВАТА КОНСТАНТИНОЛОЛСКИ СЪБОРА?АРХЕЛОГИЧЕСКИ РАЗКРИТИЯ,ЦЕННИ СВЕДЕНИЯ,ИЗСЛЕДВАНИЯ...И НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО:МОНЕТИТЕ.С КОИТО СЕ Е ТЪРГУВАЛО - ОБИЧАЙНО ВЪРХУ РЕВЕРСА Е ИЗОБРАЗЕН ВИЗАНТИЙСКИЯ ИМПЕРАТОР ИЛИ ИИСУС ХРИСТОС,А ОБРАТНАТА СТРАНА Е С НАДПИСИ НА ГРЪЦКИ -ЦАР НА ЦАРЕТЕ ИЛИ ХРИСТОС ПОБЕДИТЕЛ.РАЗБИРА СЕ ИМА МОНЕТНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ С ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА,С ДРУГИ СВЕТИИ,ХРИСТИЯНСКИ СЮЖЕТИ,СИМВОЛИ. РОЛЯТА НА ХЕРАЛДИЧНИТЕ ЗНАЦИ, НАДПИСИ,ПЕЧАТИ И ПРОЧИЕ.КНИГИ И РЪКОПИСИ.ВЪОБЩЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИМА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА СИЛА!.
ЕДНО КРАТКО ПОЯСНЕНИЕ: ЮРДАН ТРИФОНОВ В НАЧ.НА 30-ТЕ ГОД.НА МИНАЛИЯ ВЕК ЦИТИРА ИЗВЕСТИЕТО НА СИРИЙСКИЯ ПРЕЗВИТЕР КОНСТАНТИН И КОРИГИРА ДАТАТА НА СКЛЮЧВАНЕТО НА МИРНИЯ ДОГОВОР ОТ 679 НА 681 г.ИЗВОРЪТ СЪЩО Е БИЛ ПУБЛИКУВАН И АНАЛИЗИРАН В РУСКО ИЗДАНИЕ ДВАЙСЕТИНА ГОДИНИ ПО-РАНО;
НЕАНГАЖИРАЩО СХВАЩАНЕ ЗА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ НА ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА:ПО БОЖИЯ ВОЛЯ ХРАБРИТЕ ПРАБЪЛГАРИ С БОГАТА КУЛТУРА И ТРАДИЦИИ СЕ ОТДЕЛЯТ ОТ ДРУГИТЕ ТЮРКОЕЗИЧНИ НАРОДИ,НАЙ-ВЕЧЕ ОТ ГОСПОДСТВОТО НА ХАЗАРИТЕ И БОГ Е ПРЕДОПРЕДЕЛИЛ ТОВА ПО ВРЕМЕ НА ВЕЛИКА КУБРАТОВА БЪЛГАРИЯ,КОГАТО ВЪРХОВНИЯТ ВОДИТЕЛ НА ПРЕДЦИТЕ НИ Е ПРИЕЛ ДА БЪДЕ ПОКРЪСТЕН ОТ ВИЗАНТИЙСКИЯ ДВОР,СЪЩЕВРЕМЕНО И ТИТУЛУВАНЕТО СИ ЗА ПАТРИЦИЙ.ПРЕСЕЛВАНЕТО ТРЯБВАЛО ДА СТАНЕ СЛЕД РАЗДОРИ МЕЖДУ КУБРАТОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ.ПРОТОБЪЛГАРСКА ОБЩНОСТ С ПРЕДВОДИТЕЛ АСПАРУХ ИЛИ ИСПЕРИХ/ИСПОР/ НАМИРАТ СВОЯ ОТЕЧЕСКА ЗЕМЯ НА ЮГ ОТ ДУНАВА - В МАЛКА СКИТИЯ/ДНЕШНА ДОБРУДЖА/.ТЕЗИ ПРЕДЕЛИ БИЛИ ВЕЧЕ ИЗОСТАВЕНИ ОТ РИМЛЯНИ И ЕЛИНИ,А СЛАВЯНИТЕ ПРОГОНЕНИ ОТ САМИТЕ ВИЗАНТИЙЦИ.И ТОВА НОВО ОТЕЧЕСТВО ЩЕ БЪДЕ УСПЕШНО ИЗВОЮВАНО И ЗАЩИТЕНО С БОЖИЕТО БЛАГОВОЛЕНИЕ,СЪЩО СРЕЩУ НЕПРЕСТАННИТЕ ВРАЖЕСКИ НАБЕЗИ НА РОМЕИ И ИЗМАИЛТЯНИ,ТОЕСТ ХАЗАРИ И АВАРИ.СЛЕД КАТО Е ОТБЛЪСНАЛА АРАБСКОТО НАШЕСТВИЕ,ВИЗАНТИЯ ПЪК ЩЕ ПРЕДПРИЕМЕ МОЩЕН ВОЕНЕН ПОХОД НА СЕВЕР ПО СУША И МОРЕ И ТО,ОГЛАВЯВАН ОТ ИМПЕРАТОРА ПО ВРЕМЕ,КОГАТО ЗАСЕДАВАЛ ШЕСТИЯТ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР,ОТ ЧИИТО РЕШЕНИЯ ЗАВИСЕЛО ЕДИНСТВОТО НА ЦЪРКВАТА И ДЪРЖАВАТА?!.В ЕДИН ТАКЪВ СЛОЖЕН ЦЪРКОВНО-ПОЛИТИЧЕСКИ МОМЕНТ АПАМЕЙСКИЯ ПРЕЗВИТЕР КОНСТАНТИН УПОМЕНАВА БЪЛГАРИЯ И СЕ ОПИТВА ДА ВНУШИ,ЧЕ ПОРАЖЕНИЕТО НА ВИЗАНТИЙЦИТЕ Е БОЖИ ГНЯВ,ЗАРАДИ ОТХВЪРЛЯНЕТО НА МОНОТЕЛИТСКАТА ЕРЕС ОТ СЪБОРА...???АЛА БИ МОГЛО ДА СЕ ДОВЕРИМ НА ЗАПИСАНОТО В ЕДНА ГРЪЦКА ХРОНИКА ЗА ПОСЛЕДВАЛОТО ИМПЕРАТОРСКО ДЕЙСТВИЕ:" Но като вярвал, че това се е случило на християните по божия промисъл, сключил мир, разсъждавайки по евангелски. И до края на живота си той бил необезпокояван от враговете си."
ВИЖ ХРИСТОВИЯ МОНОГРАМ ОТ СЪКРОВИЩЕТО НА ПАТРИЦИЙ КУБРАТ:
# На това блюдо e изобразенa ХРИСТОГРАМА - т.н. "Константинов кръст",разпространен в целия ИзточноПравославен Свят от Св.Цар Константин ; и буквите Алфа и Омега, които означават "Аз Съм Алфата и Омегата" ( "Аз Съм Началото и Краят"),( "Първият и Последният"). A надписа, който е в кръг около кръстния знак, гласи: "От старинно възстановено от достопочтения наш епископ Патерн".Патерн е управлявал Скитската Епархия със седалище Томи(дн.Констанца) и е участвал в Константинополския Събор през 520 г. сл.Хр. Макар и без никакво доказателство логично е едно твърдение,че всъщност блюдото е църковна утвар(дискос) и е било предназначено за целите на Евхаристията - ако е така, това само Бог знае!...Спаси,Господи+
НАКРАТКО КАКВА СЪДБА Е ОТРЕДЕНА ЗА КУБЕРОВА БЪЛГАРИЯ.
ОЧЕВИДНО СЕ НАЛАГА АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ЕТНОСИТЕ,ВЪЗПРИЕТИ КАТО ДУНАВСКА/АСПАРУХОВА/БЪЛГАРИЯ И ОТВЪДДУНАВСКА/ КУБЕРОВА/ БЪЛГАРИЯ.КУБЕР КАТО ХРИСТИЯНСКИ ПОТОМЪК НА РОДА ДУЛО И СИН НА КУБРАТ,ПОДОБНО НА БРАТ СИ АСПАРУХ СЕ ОТДЕЛИЛ ОТ ДРУГОЕЗИЧЕН НАРОД-АВАРИТЕ,ОГЛАВЯВАЙКИ ПЛЕНЕНИ И ПРОКУДЕНИ ВИЗАНТИЙЦИ,ПРАБЪЛГАРИ И ДРУГИ ПЛЕМЕНА,ЗАВИСИМИ ОТ АВАРСКИЯ ХАГАНАТ.КАТО ЧЕ ЛИ Е УМЕСТНО БИБЛЕЙСКОТО СРАВНЕНИЕ...ТЕ СЕ ВДИГНАХА И ВЪСТАНАХА;И ТРЪГНАХА С ПОКЪЩНИНАТА И ОРЪЖИЕТО - КАКТО ПОВЕСТВУВА МОИСЕЕВАТА КНИГА"ИЗХОД".САМИЯТ ХАГАН ГИ ПРЕСЛЕДВА С ВОЙСКА ЧАК ДО ДУНАВА.ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ СЛЕД ОЖЕСТОЧЕНИ СРАЖЕНИЯ,НОВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ НАВЛИЗАТ ПОБЕДОНОСНО В КЕРАМИСИЙСКОТО ПОЛЕ/ОКОЛО ПРИЛЕП И БИТОЛЯ/.В ГРЪЦКИ ЖИТИЕН РАЗКАЗ ЗА СВ.ДИМИТРИЙ Е ЗАПИСАНО,ЧЕ...ТЕ,КАТО СЕ НАСТАНИХА ТАМ,ПОИСКАХА ДА СЕ ВЪРНАТ В РОДНИТЕ СИ ГРАДОВЕ ГЛАВНО,ЗАЩОТО БЯХА ЗАПАЗИЛИ ПРАВОСЛАВНАТА СИ ВЯРА - ЕДНИ В НАШИЙ,ПАЗЕН ОТ МЪЧЕНИКА ГРАД СОЛУН,ДРУГИ ПЪК - В ПРЕЩАСТЛИВИЯ ГРАД И ЦАРИЦА НА ГРАДОВЕТЕ/КОНСТАНТИНОПОЛ/,А ТРЕТИ - В ОСТАНАЛИТЕ ГРАДОВЕ НА ТРАКИЯ.ДОКАЗАНО Е,ЧЕ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ТАЗИ ДА НАРЕЧЕМ- КЕРАМИСИЙСКА БЪЛГАРИЯ,РЕДОМ ДО ОФИЦИАЛНИЯ ПРАБЪЛГАРСКИ ВОЖД СТОЯТ ИМЕНАТА НА ДВАМА СЪУПРАВИТЕЛИ-ХРИСТИЯНИ,КОИТО ИМАТ СОБСТВЕНИ ПЕЧАТИ.НА ЕДИНИЯ ПИШЕ:"НА МАУРУС/КУБЕР/,ПАТРИЦИЙ И АРХОНТ НА КЕРАМИСЯНИТЕ И БЪЛГАРИТЕ" - виж( w704.jpg), А НА ДРУГИЯ:"БОГОРОДИЦЕ,ПОМАГАЙ НА ТАРАСИЙ,ИПАТ И КАНАС НА КУБЕРИЙЦИТЕ" В ЧУДЕСАТА НА СВ.ДИМИТРИЙ СА СПОМЕНАТИ ИМЕНАТА НА МАВЪР( МАУРОС) - ПОКРЪСТЕН БЕС И ТАРАСИЙ ПРИ ОБСАДАТА НА СОЛУН ПРЕЗ 686 г.,КОЙТО БИЛ СПАСЕН ОТ СОЛУНСКИЯ ЧУДОТВОРЕЦ. В КРАЯ НА VII в. КАВКАН МАВЪР БИЛ НАЗНАЧЕН ОТ ВИЗАНТИЙСКИЯ ИМПЕРАТОР ЗА КОНСУЛ.В ХРОНИКАТА НА ПАТРИАРХ НИКИФОР(към 718 г.) СЕ СЪОБЩАВА,ЧЕ КУБЕРСКИТЕ ПРАБЪЛГАРИ СА ВЗЕЛИ УЧАСТИЕ В НЕУСПЕЛИЯ ЗАГОВОР СРЕЩУ ВИЗАНТИЙСКИЯ ИМПЕРАТОР ЛЪВ III,ПОДГОТВЯН ОТ БИВШИЯ ИМПЕРАТОР АНАСТАСИЙ II,КОЙТО БИЛ ЗАТОЧЕН В ЕДИН СОЛУНСКИ МАНАСТИР.ПО БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ МОНОЛИТНАТА БЪЛГАРО-КЕРАМИСИЙСКА ОБЩНОСТ,ВЕЧЕ САМООПРЕДЕЛИЛА СЕ КАТО ТАКАВА ПРЕЗ ДЕСИТИЛЕТИЯТА,ЩЕ СЕ ОБЕДИНИ С БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ ЦАРУВАНЕТО НА КРУМ,ЗАПАЗВАЙКИ ПО ТОЗИ НАЧИН ИСТОРИЧЕСКАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ РОДОВЕТЕ НА КАНСКАТА ДИНАСТИЯ И СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ПОКОЛЕНИЯ...
На лицето на монетата за първи път вместо изображението на владетеля е поставен бюст анфас на Иисус Христос, а на реверса е фигурата на император Юстиниан ІІ в цял ръст, който държи кръст. Юстиниан II е бил детрониран, наказан и изпратен на заточение през 695 г., a след това си връща престола обратно през 705 г. благодарение на войската на българския християнски владетел кан Тервел(вече Св.Тривелий,Благоверен Цар Български, след Православната Канонизация).
Анхиало (дн. Поморие) в Късната античност е втори по значение град в провинция Хемимонт. Основател на църковната община в града е епископ ЕПИСКОП СОТАС, известен в своето време с пламенните си проповеди срещу монтанизма. *//bg.wikipedia.org/wiki/Монтанизъм.Когато Св.Мчк. Елий Юлий Публий преследвал в Девелт прорицателя Монтана,оставил Писмено Свидетелство с текст:"Елия-Публия Юлия,Епископ на Колонията Девелт в Тракия,извиквм Бога за Свидетел,че Блажений Сотас,Анхиялски Епископ,искаше да изпъди нечестивия дух на Прискилла,но лицемерите не го оставиха".Засвидетелствано е присъствието на Анхиалски епископи на Първия,Втория и Петия Вселенски Събори на Църквата,както и на много от поместните Събори.Така например участник в Сердикийския Църковен Събор през 343 г. е Епископ Тимотей.В 593 г. аварите опустошили града и опожарили Храма,посветен на Св.Мчк Александър. От V-VІ век нататък Анхиало е седалище на самостоятелна архиепископия – роля, която градът няма да загуби, с изключение на кратки периоди, през цялото Средновековие и в столетията след падането му под османска власт. От Анхиало произхождат трима константинополски патриарси: Михаил III,Йеремия II и Партений I. Месемврия (дн. Несебър) е споменаван по-рядко в историческите извори от ІV-VІ век. Ролята му на църковен център нараства в началото на VI век. От това време датират Базиликите „Света София”, известна като Старата митрополия и „Света Богородица Елеуса”, и още една сравнително отскоро разкрита Базилика до градската порта. В епископските списъци на Св. Патр. Фотий (V в.сл.Хр.) се споменава за едно Християнско Светилище(Мартириум - Мавзолей) на Св. Ирина, построено още през VI век, където се стичат много поклонници. В един от списъците се споменава и името на Месемврийския Епископ Петър (325 г. от Р.Хр.).По Сведения на Хронистите Теофан Изповедник и Патриарх Никифор през 680 г. в Несебърските Терми(Бани) се е лекувал имп.Константин Погонат.В средата на VІ век оглавяващият Месемврийската Катедра е въздигнат в ранг на Автокефален Архиепископ.По времето на българския цар Иван Асен II Месеврийската Митрополия минава под егидата на Търновската Патриаршия. От това време са известни имената на месемврийските митрополити Василий, Марко, Никодим, Прокъл, Доротей и Партений, част от които са с безспорен български произход. Българските царе от династията на Асеневци активно подпомагат строителството и стенописването на храмовете в града.А от цар Иван Александър произхождат Грамоти, с които той дарява земи и привилегии на манастирите „Св. Богородица Елеуса” и „Св. Николай Емонски”.През 1257 г. Православните Светини на града стават жертва на нападения на Венецианския флот под командването на Адмирал Джакомо Доро. Откраднатите Реликви – Мощите на св. Теодор Стратилат, Ръката и Челюстите на св. ап. Андрей, Главата на св. Сикст,Ръката на св.Вартоломей и др. – понастоящем се намират в Католическия Храм „Сан Салваторе” във Венеция!?... Девелт(Деултум) ( дн. Дебелт, Бургаско) е наследник на колонията Флавия Пацис Деултензиум. Градът е важен стратегически център през Късната античност , поради което при административните реформи в провинция Хемимонт му е отделено особено внимание.Местната християнска община още в средата на ІІІ век от Р.Хр. вече има своя пръв великомъченик – епископ Елий Публий Юлий. След IV век Девелт се превръща в значим епископски център. Неговият епископ Атанасий е активен участник в работата на Третия Вселенски Събор през 431 г.,пледиращ срещу Арианството(http://www.pravoslavieto.com/inoverie/eresi/arianstvo.htm).Известни са имената на двама Епископи от средата на V в. - Йовинос и Евстратиос.През 812 г. Девелт е превзет от българския Кан Крум.Заедно със своя Епископ Георги, населението на града и околностите е преселено в днешна Северна Добруджа. По-късно Св. Епископ Георги загива мъченически.На Цариградския Събор в 789 г. присъства Епископ Симеон. В края на ХІІ - нач. на ХІІІ век Девелтският Епископ е въздигнат в ранг на Архиепископ. От това време е известно името на Архиеп. Василий. Созопол-преди това Аполония, в V в. преименувана на С(и)озополис – град на спасението. Това се дължи на факта, че още в ср. на ІІ век сл.Хр. тук е създадена една от най-ранните Християнски Общини на територията на нашите древни земи,а нейният Епископ Авъл Поплий Юлий загива като великомъченик по времето на имп. Диоклетиан.Известен Проповедник,починал мъченически при управлението на импер.Траян,е Св.Мчк.Зосим Созополски.Ок.431г. градът вече е имал Епископска катедра,на която светителствовал Епископ Атанасий.През Средновековието местните Епископи се проявяват активно в църковния живот на Византия и на Балканския полуостров като цяло. Именно Созопол е обект на няколко дипломатически споразумения между Българската държава и Византийската империя. През 1235 г. българският цар Иван Асен II подписва споразумение, с което Византийската патриаршия признава самостоятелността на Търновската Патриаршия, срещу което получава във владение и Созополското Епископство.Известни са имената на двама Епископи от Созопол,избрани за Константинополски Патриарси - Йоан XII Козмос и Нил.Голямо значение за Южночерноморския регион са имали шест монашески Обители,разположени на близките острови и в града,а големият манастир "Св.Йоан Предтеча" бил Ставропигален(подчинен на Цариградската Патриаршия). В същия едноименен манастир бяха открити Кости на Светеца - Покровител( древновизантийски Реликварий с Честни Мощи на Св.Йоан Кръстител),заради което идват Поклоници от Целия Християнски Свят./https://www.vbox7.com/play:b5722af5/ - /https://www.vbox7.com/play:876ee2d388/
МОНОТЕЛИТСТВОТО КАТО РОДОВО-ИСТОРИЧЕСКА ВРЪЗКА И ЕДНА ПРЕПРАТКА КЪМ ДРЕВНОПРОСЛАВЛЕНИЯ ДИАПОЛИС МАРКИАНОПОЛ - ОДЕСОС
Кан Органа, вуйчото(чичо,според някои изследвания) на Кубрат е бил негов регент, докато канския наследник навърши пълнолетие. При посещението си в Константинопол прабългарският кан получил титлата Патриций.Органа и сановниците му приели Християнството, а Кубрат в знак на приятелство е бил даден заложник при Императорския Двор, където израстнал заедно с бъдещия владетел Ираклий.Кубрат е бил покръстен като християнин-монотелит.По време на полвинвековното управление на Ираклий монотелитството е господстващото и считано за “православно” християнско течение в Константинопол. Монотелит бил и Патриархът(Сергий),а инакомислещите,т.е. изповядващите Истинското Православие били преследвани. „Нечуваната дружба”(както пишат древни източници) между Кубрат и Ираклий е скрепена и от изповядваето на тази ерес.Естествено е, християни-монотелити да са били и петимата синове на Кубрат( рождените Боян,Котраг,Аспарух и осиновените Кубер и Алцек- внуци на Орган,останали сираци след смъртта на негов син).По Божията Воля канските синове се разселили в пет различни посоки.Аспарух посегнал директно на Източната Римска Империя(Византия),за да интегрира живеещите разпръснато в нея българи.През 679 г. едно малко военно подразделение българи пристигнало откъм Мизия при Адрианопол и се заселило там при другите римски българи. Константин Погонат разбрал, че тук нещо се крои и изпратил войска да ги прогони. Обнадежден от победата и за да предотврати опити за нови заселвания, Императорът решил да нанесе удар на главните сили на българите на северния бряг на Дунава, въпреки че бил предупреждаван да не води война с българските християни-монотелити.Последвал пълен разгром на византийската армия и мирно споразумение в крепостта „Теодориада”край Одесос. Гръцки надпис от 557 г. датира изграждането на селище от Юстиниан Велики,наречено на името на покойната му съпруга - Теодориада.Императрицата е била покровителка на християни-монофизити,изселници от Византийския Изток.Архитектурните особености,разкошната украса и откритите реликварий и още три мощехранилници(от алабастър,сребро и злато) от уникалния раннохристиянски храм в местността”Джанавар Тепе”/кликни -видеорепортаж(!)/показват,че храмът е духовен религиозен център на изселниците-монофизити от Одесос и бреговете на дн.Варненско езеро. Наоколо Българската Държава в края на 7 в. ще издигне защитен насип с дължина ок. 3.5 км – т.нар. „Аспарухов вал“ - между Черно море и Варненското езеро. С пристигането на прабългарите на Аспарух напълно е унищожена ранновизантийската Епископска мрежа в цяла Добруджа.Разрушавания и опожарявания главно на селища с Епископски Центрове и Базилики(думата я има - вандализъм) са били сторени при всяко нападение от готи,хуни ,авари,славяни,прабългари и др.Историческите сътресения не отминали и ДревноПрославления ДИАПОЛИС Одесос-Маркианопол…Ето една кратка църковно-историческа справка:
ОДЕСОСкато Християнски център датира от 56-59 г.сл.Хр.,когато Амплий е ръкоположен за Епископ от Св.Апостол Андрей.В Преданието е останал жив израза на Св. Ап. Павел: "Целувайте Амплия" (Римл. 16:8). Този свят мъж претърпял Мъченическа смърт, за гдето съборил идолите.В историята на развитието на епархиалния живот на Втората Мизийска област към времето на император Юстиниян Първи, се отбелязва и Одесос за Митрополия,но в Каталога на Епифаний Одесосоското Епископство винаги е било подчинено на Маркианополския Митрополит през IV-VI в.Голяма роля за утвърждаването на Християнството изиграват преселниците от Източните провинции и най-вече от Мала Азия и Сирия. Повечето от тях са търговци и занаятчии, но се срещат и Проповедници като Свещенослужителя(Авва) Маркилий.за който се предполага,че е бил ръководител на Сирийската Църковна Община в града. В Одесоския Черноморски Регион се строят много раннохристиянски Базилики,украсени с многоцветни
мозайки и стенописи. Според проучванията, само в границите на късноантичния град е имало шест базилики, а недалеч от крепостните стени – поне още толкова. Руини от църковни сгради се срещат в близките селища:Добри Дял,Камчия,Шкорпиловци,Бяла и др.Важни паметници, свързани с Християнството, са и надгробните паметници от V – VIв. Разкрити са над 70 такива. В продължение на близо три века,градският и църковен живот замират.Градът е изцяло разрушен и опустошен,а местното население окончателно напуска.Районът на Варна става важен център за повторното разпространение на Християнството в края на 9 в. по тези земи, като наред със столицата Плиска и в селището Равна(Провадийско), и тук е построен Манастир и Скрипториум за преписване на богослужебни книги.През 9-10 в.с Покръстването на българите Варна става Архиепископия.
За огромната популярност на Първия Благовестител -Св. Всехвални Апостол Андрей всред обширните Северни Земи(там попада и Северозападното Дунавско Крайбрежие) разказват Епископ Епифаний Кипърски (408 г.), архиепископ Евагрий (449 г.), Исидор Италийски (636 г.) и Никита Пефлагонски в своите Съчинения.След Блажената Кончина на Св.Андрей Християнството се разпространявало около река Дунав от неговите Ученици-Св.Мчци Менан, Ирин и Пин,както е записано в Синаксара от 1340 г.Според Блаж.Иероним в Раннохристиянските Базилики на двата Дунавски Града са почитали Св.Хермес,починал в Рациария,като Св.Мощи са преместени в Бонония.В Бононското Епископство били почитани също Св.Гай , Св.Агей и Св.Анастасия Бононска.Към Рациарската Катедра е работил Християнския Деятел Паладий.В нач.на 7 в.Рациария бил изцяло разрушен и обезлюден.Същата участ ще сполети Бонония,но тук останало да живее малобройно население.Така за Главен Град е споменаван Бъдин (по-късно Бдин), който по-късно ще се превърне във Важна Стратегическа Крепост за Държавата.При Св.Цар Борис I градът отново станал Религиозен Център,а с Официална Наредба на Цар Симеон бил даден и Статут на Епархия. При Св.Благоверний Цар Петър е сключен политически договор между България и Унгария и тогава е покръстен Маджарския Княз Ахтум от Бъдинската Митрополия.По време на Управлението на Цар Самуил Българската Патриаршията се измества в град Преспа и Бъдинската Епария се числяла към нея. След превземането на града от Император Василий II( българоубиец!)през 1002г. Видинската Епархия е подчинена на Цариградския Патриарх. През 1020 г.се Възстановява Независимостта на Охридската Архиепископия,към която преминала и Видинската Епархия.От Периода на Византийското владичество е запазена Преписка на Охридския Архиепископ Теофилакт с Видинския Митрополит.През 1185 г. Видинският Митрополит по нареждане от Охрид и Цариград Ръкоположил Свещеник Василий за Епископ на Търновската епархия, а след Победоносното Въстание на Благоверните Братя Асен и Петър е Провъзгласен за Архиепископ Български. За тези Съдбовни Събития се знае от Писмо на Охридския Архиепископ Димитрий Хоматиян до Корфуския Митрополит Педиадит и от Синоидално Постановление на Охридската Епархия от 1218 /19 г.В 1202 г. Епархия Видин преминава на подчинение към Търновския Диоцез.
За тях, след епохата на Асеновци, както и при бдинските деспоти, не са се запазили никакви сведения, даже не са известни имената им. А при цар Йоана Страцимира са светителствали следните четирма митрополити:
Митрополит Даниил – той светителствал на бдинската митрополитска катедра във време на разделението на царството на Търновско и Бдинско. Когато маджарите завзели Бдин той или е избягал в Търново, ако не е бил пленен, заедно с царското семейство на Йоана Страцимира, но в 1369 г. се върнал на катедрата си и деятелно се заел да очисти епархията от католицизма, насаден през време на маджарската окупация. То го представя за голям ревнител на православието и енергичен защитник делото на Св. Св. Кирила и Методия. Той покровителствал и книжното дело и подканял монасите да се занимават с преписване на книги, като за това явява неговия роднина монах – преписвачът на бдинското евангелие. В тази приписка, която го представлява за просветен йерарх, той е наречен “всеосвещен господин митрополит”, с което се подчертава неговото високо положение в царството, като пръв съветник на царя и големия авторитет, с който той се ползвал в епархията си. Но неговото светителстване насилствено се прекъснало в 1381 г., когато цар Йоан Страцимир го отстранил от катедрата и на негово място поставил йеромонаха Касияна и подчинил митрополията му на Константинолския патриарх Нила. От синодалното постановление на този патриарх, с което се назначава Касиян, обаче се вижда, че той и след отстранението си, останал да живее и за напред в гр. Бдин, само че патриархът му запретил да извършва архиерейски обязаности понеже според него не бил признат за митрополит нито на бдинската, нито на друга някоя епархия и нямал никакво право в тази църква, а живяял в Бдин, поради милост, а не поради някое законно право, когато всъщност той именно е бил законния и каноничен митрополит, а новоръкоположеният нямал законното право на такъв. Това дълбоко опечалило този родолюбив и просветен йерарх и той, по всяка вероятност, се оттеглил в някой манастир, за да прекара последните години от живота си, ако не е бил извикан наново да заеме катедрата си, след избягването на митрополита Касияна.
Митрополит Касиян. Той бил ръкоположен за бдински митрополит през 1381 г. в Константинопол по искането на цар Йоана Страцимира, като верен и предан нему служител. Голяма отговорност пада и на него за противоканоничното и противонародно отцепване от Търновската патриаршия на Бдинската митрополия и подчинението й на чужда църковна власт – константинополския патриарх. Този печален акт, с който се наченало неговото светителстване на Бдинската катедра красноречиво говори, че той не е притежавал високо образование, нито е бил проникнат от родолюбиви чувства, а обикновен кариерист, който за митрополитския пост е изменил на българската патриаршия и на своя собствен митрополит, който го е ръкоположил в йеромонашество и е приел да бъде ръкоположен от гръцкия патриарх, въпреки църковните канони. Това напълно се подтвърдява и от по-нататъшното негово светителстване. Той, скоро след своето ръкоположение, е бил обвинен в убийство на един монах и за да избегне ареста и съда, се укрил цели 6 години в неизвестно местожителство. Подробности за това престъпление намираме в цитираното по-горе постановление на константинополската патриаршия, в което се говори: “Някой си монах усилено хулил митрополита Касияна, за което бил изгонен от града. Когато се узнало, че той наново се върнал, Касиян го повикал в митрополията и запитал защо така несправедливо го хули, при толкова добрини, които му бил направил? В отговор монахът безсрамно започнал да хули митрополита. Тогава разгневеният Касиян станал от стола, хванал монаха за брадата и го повалил на пода със собствените си ръце и като се обърнал към слугите, заповядал: “Вземето го!” Те, като хванали нещастния монах, биейки го, го повлекли за краката по стълбата и главата му се удряла по стъпалата и земята и той от това умрял. Касиян уверявал, че това станало против неговото желание.” Този патриарши протокол, съставен по всяка вероятност, въз основа на доклада на патриаршия екзарх, който е разследвал делото в Бдин, не явява в какво се е провинил убития монах, та така открито, в града между гражданите и в лицето на самия митрополит, го изобличавал /хулил/. Но като се има пред вид, че митрополитът не е дал монаха на духовния съд, както му предписвали да направи каноните, за да разследва вината му и го осъди за хула /клевета/, а си позволил такава лична, брутално и недостолепна за един митрополит саморазправа, която се свършила с печалния край – убиването на монаха по един зверски начин в самата митрополия, пред очите на самия митрополит – то е явно, че монахът в обвиненията си е бил прав и Касиян се е страхувал да се изнесат обвиненията му пред духовния съд.
Това бягство и укриване на Касияна, което се продължило цели шест години, нам се струва, не е било без знанието на цар Йоана Страцимира. Защото не може да се допусне укриването в такова продължително време на един митрополит, който е бил второ лице подир царя, да не бъде известно на този последния /и то в такова малко царство, каквото е било Бдинското с 600 хиляди население/ где се намира неговия митрополит. Очевидно е, че това укриване е станало със знанието и може би нареждането на самия цар, за да се даде възможност да утихне развълнуваното обществено мнение и монашество. Доказателство за това служи и обстоятелство, че в продължение на шест години Бдинската митрополитска катедра се е държала вакантна, когато най-дългия срок за това е шест месеца.
Така или иначе, но изглежда за вън от всяко съмнение, че ръкополагането на Касияна за Бдински митрополит предизвикало в бдинското монашество и гражданство силно негодуване, което особено се засилило след убийството на монаха, който е бил ако не водител, то непременно виден член на монашеството и разпален борец в създалото се обществено настроение или национална партия, която е настоявала да се запази църковното единство на страната начело с българския патриарх.
Неизвестен. След укриването на Касияна, се върнал на катедрата си или бившия митрополит Даниил, ако е бил жив, но ако е починал патриарх Евтимий или е изпратил друг митрополит, името на когото не е известно или е натоварил някой епископ от същата епархия временно да управлява епархията, докато се изясни въпроса с Касияна. Защото не може да се допусне, че Бдинската митрополия е оставала цели 6 – 9 години без патриарх. И цар Йоан Страцимир, при наличността на негодуванията на народа и монашеството от Касияна и константинополския патриарх, не е посмял да изпрати в Константинопол свой кандидат за ръкоположение, а мълком приел митрополит за заместник от Търново.
Митрополит Йоасаф. Той започнал светителстването си на Бдинската митрополитска катедра тъкмо в момента, когато поради неговото ръкоположение от Константинополския патриарх избухнал пълен разрив между Търновската и Константинополската патриаршия, от една страна и от друга – между цар Йоан Страцимира, брата му Йоана Шишмана и патриарха Евтимия. За тези печални събития, които ускорили падането на Търновското царство и разслабването на Бдинското, голяма отговорност пада и на него, като пръв съветник на царя – от него много е зависело те да бъдат избегнати, понеже ако той евентуално не би одобрил действията на своя господар и би се възпротивил на желанието му да бъде ръкоположен от чужда и враждебна на България патриаршия, то царят надали би се решил на такива крайни мерки – окончателно да скъса сношенията си с Търновския двор и църква. Тази отговорност се подчертава и от съвременни известия, които представят йеромонаха Йоасафа из кръга на знатните, учените и с голямо внимание и доверие на царя.
Митрополит Йоасаф от младини се посветил в монашески живот, като съзнателно пренебрегнал знатност на рода, богатствата и удобствата на живота и мирската слава. Притежавал широко образование, бил строг в нравите и любим не само на царя, но и от всичкия град. Той бил избран от цар Йоана Страцимира за заместник на изгонения митрополит, въпреки протестите на патриарх Евтимия. Това като че ли предсказвало неговото нестабилно положение и създало в душата му едно мъчително настроение и гризене на съвестта, което не закъсняло да се прояви подир 1 – 2 години, когато посетил Търново в 1394 г. и видял неговото велико разорение и заточение на патриарха Евтимия. Той се върнал от Константинопол с бележитата по свойта дързост грамота на патриарх Антония, в която “българските епископи” се отлъчвали от църквата, като че ли този позорен акт не засягал и него, като “български епископ”. По-нататък той взел живо и активно участие в управлението на държавата и преживял всичките катастрофални събития, които се струпали върху българския народ и Бдинското царство в края на XIV век.
В 1394 г. той бил изпратен, заедно с царевича Константина в Търново, до тамошния турски управител “княз”. В Търново той видял великото и страшно разорение и запустение на престолния град на Асеновци от турците и бил дълбоко трогнат и опечален от тази покъртителна гледка. Узнал и за заточението на патриарха Евтимия. Тази дълбока своя скръб той по-сетне предал с думите на пророк Йеремия, като прибавил към тях и скръбта си за патриарха Евтимий.
В Търново той още видял как турците влизали в “светая светих” и как “злочестите му жители нямали къде да се помолят на Бога в храмовете, които били обърнати в бани, джамии и разрушени, и кой да ги утеши при лютата ярост и богопротивния гняв на победителите”. Видял как “мнозина били превърнати в мохамеданство”. А някои му съобщили, че в манастира в сегашната Св. Гора при Търново се намирали мощите на св. Филотея, пренесени в столицата от цар Калояна във време на походите му в Тракия и по бреговете на Бяло море. Всичките тези сведения на митрополита Йоасафа говорят за неговата голяма любознателност и го характеризират за добър историограф. Интересно е, че в тези сведения той нищо не споменава за местозаточението на патриарха Евтимия, понеже не може да се допусне, че не е знаел това място. Той нищо не споменава и за облегчение на съдбата на този велик страдалец. Това замълчаване към участта на злочестия патриарх иде да потвърди, че Йоасаф е преговарял за подчинение на търновската църква на константинополския патриарх и следователно, не е могъл да иска каквото и да е облекчение на заточения й патриарх, който в неговите очи бил и отлъчен от църквата, според грамотата на неговия пастироначалник - патриарха Антония. Това последното, както и голямото разстройство на търновската църква, са били, без съмнение, неговите главни аргументи за ходатайството му да се подчини църквата на покореното царство на неговия патриарх, за да се възстановял реда в нея.
Същата или следующата 1395 г. митрополит Йоасаф, по заповед на цар Йоана Страцимира, втори път е ходил в Търново, за да дигне и пренесе мощите на Св. Филотея в Бдин. Това пренасяне на светите мощи станало, според неговото описание, твърде тържествено. Когато митрополитът се приближил до Бдин със светите мощи на светицата, които били покрити с багреница и поставени на колесница, насреща му излезли всичките свещеници и монаси със свещи и кадилници, последвани от множество народ от Бдин и всичката страна. С пение и голяма тържественост те били внесени в катедралната църква “Св. Богородица” и оставени в нея. Това съобщение свидетелства и за голямата набожност на населението в Бдинското царство и напълно оправдава големия интерес, който то е проявило по въпроса с бившия митрополит Касияна, то разкрива и друга една страна, а именно, че митрополит Йоасаф е прибирал светините от Търново без позволението и благословението на заточения патриарх Евтимий, което се налагало от установения църковен ред и благоприличие, а само с позволението на друговерната турска власт.
Митрополит Йоасаф е бил и добър писател. Той, след пренасянето мощите на Св. Филотея в Бдин, написал похвално слово за нея.
Въпреки молитвата на митрополита Йоасафа към Св. Филотея, в която звучи голям страх от”гнева и озлоблението на варварите турци за съдбата на Бдинското царство”, в следващата 1396 г. султан Баязид завзел гр. Бдин и царството му. Тогава, по всяка вероятност, загинал и митрополит Йоасаф, понеже за него нищо по-нататък не се споменава.
Из “История на Видин и неговата област”Въведете кода тук...