Посещението на Рила

[mariya latinova]

Здравейте,

 

ще напиша няколко слова, за да споделя моите впечатления от това пътуване към Рила и езерата -

когато някой занесе шумотевицата със себе си , трудно може да чуе и види тишината наоколо,

трудно може да види лицето на природата, която го посреща и

рядко се обръща, за да и благодари, когато го изпраща.

 

Всички хора, тълпи които пъплеха като мравки се бяха качили във свисините без никакво усилие,

готови за дефинираната своя почивка -с бира и цигара, някой наистина крещяха около езерото Бъбрека,

а други си бяха запалили и огън до него. Не можах да се сдържа и отидох до тях,

все пак беше нещо,което знаех, че не е разрешено.

Да - искаха да си направят чай,и бяха мили хора, горяха вестници и миризлив дим се вдигаше над синята повърхност,

казаха ми че ще го загасят и знаят, че е забранено. Но аз ги попитах колко от другите хора,когато ги видят няма да решат и те да си запалят огън  следващия път, нищо ч.

 

Да горе няма табели за това какво може да се прави в парка и какво не, няма зелени патрули, които да покажат загрижено отношение към мястото, а това място ни е едно - 7 рилски езера, няма другаде по таз земя.

 

Това е природна забележителност, чиято красота е в това да се запази непокътната,

никой още не е построил хотели в Йелослтоунския парк, там до гейзерите.

 

Има още много да се напише за това място, ако и 5% от парите, които се изливат там отидат за мястото

и красотата му, ние ще можем още дълго да се гордеем, че има такава красота като Рилските езера.

 

Но може би не и свещенната тишина - за нея няма табела.

 

Поздрави на всички.