Парадоксът на нашето време е,...
neleta
търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но
имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-
големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.
Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша
преценка, имаме повече експерти, но и пове че проблеми, повече
медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безот говорно,
смеем се твърде малко, шофира ме твърде бързо, ядосваме се твърде
лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твър де уморени, четем
твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде
много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години
към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на
луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се
запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и
душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме ду шата. Подчинихме атома, но не и
предразсъ дъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме
по вече, но постигаме по- малко. Научихме се да бързаме, но не и да
чакаме. Правим нови компютри, които скла дират повече информация и
бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже
и дребните души, лесните пе чалби и трудните връзки. Времето на по-го
леми семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разби ти
домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и
еднократния мо рал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на
хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успоко яват ни, убиват
ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време,
когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви
позволява да го споделите или просто да натиснете ,,изтрива не".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не
са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви
гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще
порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо пре гърнете човека
до себе си, защото това е един ственото съкровище, което можете да
дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте ,,обичам те" на люби мите си, но най-вече наистина
го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато
идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите,
ко гато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и
намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с
моментите, които спират дъха ни