Поезия и транс (нова програма на Радио за личностно развитие ChangeWire)
Радио за личностно развитие ChangeWire
(стиховете на Иван Пейчев и Христо Фотев като хипнотични скриптове...)
http://radio.changewire.info/?p=36
Поезията не е умение да подреждаш думите в рими, а умението да
използваш думите – техния звук, техния ритъм, тяхната музика – за да
променяш вътрешни състояния. Затова добрата поезия е хипнотичен скрипт
в неговия най-чист смисъл. Да си добър поет означава да владееш
кодовете на езика за да предаваш психичните си състояния в най-
концентриран вид. Поезията е сиропът на всяка истинска хипноза.
Поезията като всяка хипноза е заразна. Уж това са все същите думи,
които използваме всеки ден, а подредени по този начин, те изведнъж ни
отнасят някъде много далеч от всекидневието… Някъде много навътре…
Много дълбоко…
И може да не е в преживяване, същото като онова, което е накарало
поета да подреди думите си – защото всяко човешко преживяване е
неповторимо – но със сигурност е дълбоко в преживяване, което инак
сега не би се случило. И тази възможност – да надзърнеш отвъд
границите на всекидневните си мисловни модели, отвъд мозъчните си
навици, отвъд рутината на ставащото и повтарящото се автоматично в теб
– прави поезията примамваща и хипнотична.
Поезията е авантюра за избраници. Тя изисква най-напред свободата да
можеш да й се отдадеш. Дори в късите минути на едно стихотворение – да
се оставиш да бъдеш воден вместо да се опитваш да мислиш и анализираш.
И още – свободата на потока между думите и емоциите, директното
предаване на звученето на думите – не просто на повърхностния смисъл
на думите – на несъзнаваното: там, където заедно с всяка дума се пазят
и чакат да бъдат извикани и образът, и гласът, и усещането – и
редуването на думите започва да сменя едни след други – в ритъм –
образи, гласове, усещания – точно така, както го правят режисьорите на
големия екран.
Да бъдеш добър поет не се научава – също така, както не се научава
изобщо да бъдеш добър хипнотизатор. Точно както добрите хипнотизатори,
и добрите поети просто се появяват, когато има нужда от тях – когато
думите сякаш не стигат за новите преживявания и за нуждата от нови
преживявания, и за копнежа от нови преживявания, които могат да ни
отведат напред. И трябва да се намери начинът това да бъде запазено в
код, който може да бъде предаван нататък, разпостраняван, разчитан,
превръщан в нови и нови вътрешни преживявания – неповторими човешки
преживявания – неповторимо събуждане и съчетаване на образи, гласове и
усещания от огромното ни вътрешно хранилище – това наше най-голямо
богатство като хора.
Живеещите без поезия са бедни. Не защото не притежават богатството в
себе си, а защото нямат моста към него. Без мост също може да се
премине реката – може би. Това се случва случайно или с помощта на
психотерапевт или с приятел, или при нова любов… понякога… бродове,
които могат и да доведат до другия бряг… до далечния бряг… може би. И
ако хипнотичният транс обикновено има по-приземена, по-делнична цел,
единствената цел на поетичния транс е просто да ни отведе нататък…да
бъде нашия мост към мястото, където сме себе си.
И когато това се случи, макар и веднъж, започва чудото. Чудото да
откриеш, че твоят език събужда една нова планета. Чудото да откриеш
сам тази планета. Чудото да заведеш някой друг в началото на нейните
безкрайни хоризонти, където всеки може да се загуби и да намери себе
си.
Чудесата нямат нужда от обяснение. Слушайте!
http://radio.changewire.info/?p=36
---Връзки към аудиопрограмите и техните видеоверсии на публикувания
адрес---