Социалната поезия на Недялко Йорданов.

[Juliana Milanov]

Слушайте, България! Тя надава писък
не защото включена е в оня черен списък
не защото още на вратата хлопа,
сякаш е във Азия, а не във Европа,
не защото днеска ...чуждите търговци
идат като тигри. Бягат като овци,
не защото вече слагат ни намордник –
вместо хляб – инфлация, вместо борд – набордник,
даже не защото бедната държава
всеки я купува и я препродава...
А защото бавно и без съпротива
малката ни нация почва да загива.
Мъките не свършват. Бягствата не спират,
младите не раждат, старите умират,
няма го отдавна българският трепет,
чужди ни командват, своите ни трепят.
Сякаш озверя човешката природа,
где е покаянието, где е милостта,
едни чрез властта ограбиха народа,
други чрез народа заграбиха властта.

Затова да махнем всичките бездария
и не Бог, а ние да пазим България!

автор Недялко Йорданов