Слепите (незрящите), градският транспорт и бог да ни прости по-скоро

[Victor]

Има-няма осем години, приблизително, там някъде. Това по-долу съм го писал тогава. За голямо съжаление все още е актуално, особено след като таблата на транспорта млъкнаха. А Ивайло Маринов – Графа, който по повечето проблеми мислеше като мен и благодарение на когото стария Спийчлаб все още е по-добър за работа от новия, почина, няма го вече. Да ме прости бог и вие, но мисля, че има хора, които са доволни, че Ивайло вече го няма. А на мен ми е гадно че го няма, отвратително ми е.

В събота, 31 януари 2015 г. в 9:49 ч. Victor bezmo...@gmail.com написа:

Като не одобрих инициативата на Съюза на слепите в София и Александър Велков "Подари ми история", рекох да им предложа друга. Въпреки електронните говорящи табла, които се появяват на все повече спирки, един от най-големите проблеми на незрящите (слепите) в София и други големи градове е този, че трябва да се ослушват кога е дошъл автобус или друго превозно средство на градския транспорт, а и да питат в пространството "Извинете, кой номер е автобусът?". И щом инициативата "Подари ми история" според някои хора е станала изключително популярна например във Фейсбук, то според моето скромно мнение може би и една инициатива "Помогнете на незрящ на спирката" да бъде полезна, да речем, че се вмъкне в оная фейсбук-страница, която сума народ бил лайкнал, или пък като отделна, ползващите Фейсбук знаят по-добре. Ако видите незрящ човек на спирката, който очевидно е без виждащ придружител, можете да го попитате кой номер автобус, трамвай или тролей чака. Ако вашият автобус дойде преди този, който чака незрящият, кажете му, дойде моят автобус, но ето, има други хора, които ще ви кажат, когато дойде номер еди-кой си. Последното можете да кажете малко по-високо, та да ви чуят въпросните хора. Ако пък се окаже, че чакате една и съща линия, то кажете на незрящия: "Ето, идва номер еди-кой си", пък му помогнете да стигне до вратата на превозното средство, защото все повече са превозните средства на градския транспорт, на които вратите се отварят почти безшумно и слепият невинаги се ориентира къде точно е вратата. Остана да се предвиди случаят, когато вашият автобус идва, вие трябва да се качите, и слепият остава сам на спирката. Може да му кажете, че за момента остава сам на спирката и това е като че ли всичко.
Има и още един случай, какъвто аз си спомням. Чакам веднъж на спирка, на която чакат и други хора, които работят наблизо. Приближава се до мен Митко Ончев, Бог да го прости. Тогава вече бях ослепял съвсем. Здрасти, Викторе, казва Митко, ти чакаш 111, нали? И започваме да си говорим. По едно време аз чувам, че един автобус спира, отваря вратите, затваря и тръгва. А ти, казвам, Митко, кой автобус чакаш? Ами ето тоя, 309, казва Митко. А за що не се качи, питам аз. А, ами аз не бързам, ще изчакам да дойде твоят автобус, пък после ще си продължа. Който познава Митко Ончев знае, че той беше изключително добър човек.
Сега е отдясно на самия Господ Бог Иисус Христос, а ако се е смятал за мюсюлманин, в което се съмнявам, въпреки че май не беше баш етнически българин, то Аллах го е почел както се полага и може би сам пророкът(Мухаммад ибн Абд Аллах , Аллах да го благослови и с мир да го дари, сега осигурява на Ончев ония прекрасни хурии, шадравани, шербети, дайрета и маанета.
Има и трети случай, какъвто също преживях, но малко преди да ослепея напълно. Чакам на спирката при хотел "Плиска" в посока Студентски град. Дебна стратегически близо до стълб с улична лампа, надявам се, че автобус номер 76 ще спре достатъчно близо, че табелката му ще си е на мястото, и ще успея да видя ако не 76, то поне това, че числото е двуцифрено, защото повечето други са трицифрени. И изведнъж чувам глас от лявата си страна: "Извинете, бихте ли ми казали, ако дойде 280?". И разпознавам гласа и стойката на Владислав Кацарски. Хубава работа, викам, Владиславе, голям късметлия си, от цял чувал такова, напипа точно онакова. И идва 76, съжалявам, Владиславе, казвам му, с триста зора разпознавам 76, че е двуцифрен, та надали ще видя 280, чао, качвам се.
Случвало се е и стари баби по спирките да ме питат едно време преди да ослепея съвсем "Кой номер е, момче, автобусът?", но честно да ви кажа вече не си спомням какво съм им отговарял, когато не съм виждал номера. Със сигурност не съм им казвал, че не го виждам, че да не помислят това за подигравка.
SY, Victor from http://bezmonitor.com

[Victor]

И още има, поне в София. На едни автобуси, тролейбуси, не знам, може и на трамваи, вратите не се отварят от водача, а пътникът сам трябва да си ги отвори, като натисне бутон. И това не е от година-две, от много отдавна е. Представете си, чакате на спирката, имате някакъв късмет, например на тая спирка спира само един тролей и само един автобус, така че вие сте се научили да различавате дали е дошъл автобус или тролей, по звука, разбира се, по какво друго. Хубаво, спира превозното средство и вие трябва да си отворите вратата като натиснете един бутон. Е трудна работа, нито знаете къде е вратата, нито бутонът. Да речем обаче ако сте с бял бастун, който се вижда отдалече, водачът ви е видял и ще ви отвори. Ама дали ще чуете коя врата и къде се отваря е трудна работа. Освен това няма как да знаете дали на дошлото превозно средство вие трябва да си отворите вратата или е от тези, на които водачът я отваря. Ако сте вътре в превозното средство цялата история не е много по-лесна. Ако вие трябва да си отворите вратата отвътре, трябва в подходящия момент да натиснете един бутон, но няма как да знаете точно кой бутон, защото понякога има и други бутони, освен този за отваряне на вратата. А всичко става за секунди, десетина, няма как да стои тролеят и да ви чака, защото заради задръстванията е изостанал от графика и всичко отива по дяволите. Това е трудна работа, но ако например като един бивш директор на най-голямото предприятие на Съюза на слепите чакате на трамвайна спирка, където няма начин, спират само трамваи. За съжаление обаче не спира само един номер трамвай, единият отива до еди-къде си, а другият номер отива до другаде. И като как така ще разберете кой номер сега спира пред вас? Аз не се сещам за такъв начин. Слиза въпросният бивш директор на най-голямото производствено предприятие на Съюза на слепите в България от трамвая, обаче за да отиде до тротоара, трябва да измине няколко метра по велоалеята и един колоездач го псува на майка. Бившият директор се успокоява, че майка му отдавна е починала. Колоездачът явно не разбира веднага, че бившият директор е сляп. Прочее той, както и моя скромност, а и не малко хора с увредено зрение, започват и да не чуват добре. Звънец на велосипед ли звъни, или така ми се струва? Да не би това бибип да е клаксонче на електрическа тротинетка? Мене ли псуват на майка или само така ми се струва? Да му се не види, напоследък има едни такива борисбоневци, меки китки, а и съвсем съвестни граждани, които са оставили пушещите си автомобили с двигатели с вътрешно горене и се придвижват с велосипеди и тротинетки, за да опазят въздуха чист. Всичко това е прекрасно, но някои от тези граждани не са свикнали с велосипеда, треперят им ръцете, като едното нищо ще те блъснат и ще те отнесат като бръмбар сламка, куцо пиле домат, а всъщност като мека китка сляп човек. Да има някой с някакъв опит и съвет, който би могъл да е в помощ?
И да се поясня, да не ме юрнат соросоиди или костадиновци, прочее всякакви такива подобни. До не чак толкова отдавна аз не знаех какво е мека китка, мислех, че се има предвид някакво цвете, букет, което не е твърдо, например не са рози. После случайно разбрах, че се имат предвид нежни мъже, срещу които аз нямам нищо против, а и срещу грубите нямам нищо, стига да не ме бият, освен това има много педерасти, които са много по-големи мъже от ъъъ, да не ги изреждам поименно. Например един Мариус Куркински е мъж та дрънка. Просто не мога да си представя Куркински да не отстъпи място на жена, да не ѝ помогне, ако види, че трябва, да я избута, да се предреди и прочее, както правят много от тези, които не се имат за педали. Оф, увлякох се, но таблата по спирките в София мълчат и мълчат, както казват, че мълчали партизани на разпит, а после с документи се оказа, че повечето всичко си казвали веднага, даже без по-силен шамар, и на никого от лошите не се е налагало да забива на някого клечки под ноктите. Е може да има изключения, как да разбере човек като мене, като днеска му предлагат едно като факт и истина, пише го в учебник, показват му се документи, разказват му го живи свидетели, после идват други и обясняват, че тоя жив свидетел лъже, защото са го принудили или са му дали пари... ъъъъ, за какво говорех? Няколко дни съм почивка, та ще прощавате.
Затова имах време и да „видя“, че групата на Гугъл, която Митко Багера направи, още е онлайн. Ако аз бях фактор в Гугъл, щях да направя така, че ако тая група, тоест сайт с писма, публично достъпни, вече не се обновява, да се изтрие, за да не заема интернет пространство, за което се харчат пари, от Гугъл, не от Митко, и се унищожава природа, па било то и едно листо от джанка на година.
Някъде ми се мерна, по-точно в моя случай, счу ми се, че мобилният оператор, известен на повечето хора от моето поколение като Мобилтел, сега A1, щял да се грижи за говорящите табла на градския транспорт в София. Имам предложение: Ако А1 не се справя с тая работа, направете, моля, ССБ, там кооперация ли, Долапчиев ли, Кърлин ли, постъпки пред Столичната община, примерно връзки с Карлос Контрера, Василий Терзиян, ако трябва и Руменян Радевич, да дадат паролите за достъп до сървъра на тия табла и ако аз не успея да ги подкарам, ще помолим я Хюсеин ага ефенди, я Гюнер, а може просто да ги дадем на изкуствения интелект така наречен, ъъъ, как беше, gemini.google.com или някой още по-умен и поне това да тръгне. Но няма, Викторе, става дума за пари, трябва половината да се откраднат, иначе няма да се свърши работата. И те така.
И като как да преживее човек, ако не е Пърл Андерсон? Ако не се трансформира с нейна помощ? Не участва в Евровизия, нито в Америкаудио, нито в Афри, исках да кажа Билборд топ сто и бенере топ 20, глупости:
https://bezmonitor.com/temp/transformers.mp3

[Victor]

БТА пусна някаква новина за достъп до информация в реално време за градския транспорт в София, пък се сетих, че имаше някакво приложение за автобуси и прочее, което беше правил някакъв ентусиазиран човек, но май спря по едно време. Като прочетох сега новината, струва ми се, че ще е по-лесно да се направи такова приложение или пък да ползват слепите нещо от това, което е описано:
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/968029-ot-dnes-grazhdanite-mogat-da-sledyat-gradskiya-transport-na-sofiya-v-realno-vrem

[Атанас Матев]

Относно приложението, хубаво е и даже да има разписание на андроид
устройствата кога ще дойде избраният автобус