1.Заглавие на курса: Съвременни проблеми на сигурността на Балканите
2.Преподавател: Антон Панчев.
3.Хорариум: 30 часа лекции.
4.Вид на курса: Избираем магистърски спецкурс.
5.Семестър: Летен.
6.Изисквания за записване: Курсът е подходящ за студенти от
специалностите Политология, Балканистика, Журналистика, Международни
отношения. Желателно е в бакалавърската степен студентите да са
положили успешно изпити по Теория и История на Международните
отношения. Владеене на английски език на добро работно ниво. Преимство
е владеенето на балкански език.
7.Анотация на курса: След края на биполярния свят на Балканския
полуостров се създаде качествено нова геополитическа обстановка, тъй
като се разруши действалата близо половин век система на сигурност;
появиха се нови държавни субекти и в резултат на това балканските
народи се сблъскаха с проблемите, които създават агресивния
етнонационализъм, сепаратизма и транснационалната престъпност. Пред
какви предизвикателства са изправени балканските страни в опитите си
да изградят обща система за сигурност? Кои са „горещите” конфликтни
точки на Балканите? Каква е ролята на международните фактори за
стабилността /нестабилността на полуострова? Имат ли шанс балканските
народи да излязат от порочния кръг на насилие и конфликти чрез
интегрирането си в евро-атлантическите структури? Фактът, че не може
да бъде даден даден еднозначен отговор на посочените въпроси, мотивира
и оправдава важността на този курс, който ще помогне на бъдещите
магистри да навлезнат в същността на проблемите свързани с балканската
сигурност.
8.Какви знания и умения дава курса?: Работа с първични и вторични
източници на информация. Специализирана литература по темата.
Разбиране за общите проблеми на балканската сигурност. Умения за
боравене с общия понятиен апарат. Развиване на уменията на студентите
свързани с изработването и аргументирането на политологичен анализ в
областта на външната политика и политиката на сигурността.
9.Целите на курса: Запознаване с общите предизвикателства пред
системата за сигурност на Балканите; ролята на основните актьори в
областта на сигурността (регионални и международни); запознаване с
„горещите” конфликтни точки на Балканския полуостров.
10.Резултати: Изпълнение на поставените цели; адекватен превод на
понятийния апарат.
11.Методи на преподаване: Лекции, дискусии, работа с оригинални
текстове, среща със специалист по някой от посочените проблеми.
12.Форма на контрол: Колоквиум.
13.Съдържание на курса:
Ще бъдат изучавани следните теми:
•Общи проблеми на сигурността на Балканите – баланс на силите, военни
конфликти, малцинства, сепаратизъм, етнонационализъм, участието на
страните от региона в изграждането на новата архитектура на
европейската сигурност .
•Инициативите на балканските държави за решаването на проблемите на
сигурността (организации, регионално сътрудничество).
•Ролята на международните фактори (ООН, НАТО, ЕС, ОССЕ и др.) за
решаването на балканските кризи.
•Перспективи и проблеми пред гръцко-турските отношения (Кипърският
въпрос, спорът за Егея и др.).
•Албанският фактор в контекста на проблемите на сигурността на
Балканите.
•Бъдещето на Косово и Македония – ключов фактор за стабилността на
Балканите.
•Процесите на демократизация и институционално изграждане в Западните
Балкани (Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина).
14.Предварителна библиография:
1) Бобев, Б. Близката и непознатата Албания. С., 2000.
2) Викърс, М. Албанците: съвременна история. С., 2003.
3) Дронзина, Т. Етнически конфликти и идентичности. С., 2004.
4) Желязкова, А. Албанският национален въпрос. С., 2001.
5) Зворонас, Н. Кратка история на Гърция. С., 1995.
6) Илиева, И. Малцинствата на Балканите: Международно-правна защита.
С., 1996.
7) Малкълм, Н. Кратка история на Косово. С., 1998.
8) Хаков, Дж. Кратка история на Турция. С., 2000.
9) A concise history of the Balkan wars. NY, 2001.
10) Laqueur, W. European security in the 1990s. 2000.
11) Security challenges and development of Southern Balkans. 2001.
Първата среща на спецкурса ще се проведе на 09.03 от 16-18 часа в 134
кабинет