Гликозаминогликани (GAGs)
Aloha Bulgaria
Протеогликаните, семейството на спрегнати гликозаминогликанови (GAG) протеини, са важни съставни части на човешката кожа на съединителната тъкан (дермата) и са от съществено значение за поддържане на механичната здравина на кожата. Свързаните с възрастта изменения на дермалните протеогликани не са напълно изяснени. Събрано е количество преписи от 20 известни междинни протеогликани в човешката кожа и е установено, че декоринът е най-силно изразеният. Декоринът е произведен предимно от дермални фибробласти. Декоринът е локализиран в дермалната извънклетъчна матрица с GAG свързан с фибрилите на колаген тип I. Анализът на декорина, извлечен от млада ( на 21-30 години) и възрастна (> 80 години) слънцезащитена кожа от хълбок разкри, че молекулният размер на декорина при възрастна кожа е значително по-малък, отколкото в младата кожа. Средният размер на протеина декорин не се променя, като се посочва, че размерът на GAG веригата се намалява с възрастта, в сравнение с този в младата кожа. Тази възрастовозависима промяна на декорин гликозаминогликана може да допринесе за деликатността на кожата при възрастните хора [Li и др, 2013].
Четири различни класове на сулфирани гликозаминогликани (GAGs) съществуват при безгръбначните: хондроитин сулфат (CS), дерматан сулфат (DS), кератан сулфат (KS) и хепаран сулфат / хепарин (HS). Хиалуроновата киселина не се естерифицира със
сулфат и не се свързва със същината на протеина.
Тези съединения са осигурили на нормалната кожа да е дебеличка, мека и хидратирана и се смята, че подпомагат поддържането на подходящия солен и воднен баланс. Няколко проучвания показват, че гликозаминогликановите, по-специално хиалуроновата киселина, са били намалели при фотостареещата кожа. Някои проучвания предлагат противоречиви съобщения обаче, предполагайки, че не са отразени никакви промени в нивото на GAGs при стареещата кожа. Фактът, че хиалуроновата киселина се синтезира в епидермиса, както и дермата, вероятно обяснява това несъответствие в откритията. В кожата, която старее съществено, общото ниво на хиалуроновата киселина в дермата остава стабилно; въпреки това, епидермалната хиалуроновата киселина изчезва почти напълно [Malvi, 2011].