Характеристики на стареене на кожата
Aloha Bulgaria
Начинът на живот на един човек може също да допринесе за стареенето на кожата му. Фактори, като липса на сън, консумация на алкохол, стрес, неправилно хранене, както и намаляване на консумацията на вода, могат да доведат до леки признаци на стареене [Malvi, 2011].
Характеристики на стареене на кожата
Промените в кожата с напредването на възрастта се наблюдават в целия епидермис, дермата и подкожната тъкан.
Фигура 11 - хистологично сравняване на кожата. Вляво е хистологично сечение на кожата на един млад човек, а вдясно е хистологично сечение на кожата на възрастен човек [Malvi, 2011].
Фотоувреждането влияе както на епидермиса, така и на дермата. За разлика от хронологично застаряващата кожата, фотоувреденият епидермис често е акантоза, въпреки че, както бе дискутирано по-горе, също може да се наблюдава тежка атрофия. Епидермисът показва загуба на полярността и клетъчна атипия. Също така, има намаление в броя и функцията на Лангерхансовите клетки [Lim, Honigsmann, Hawk, 2013].
Епидермални промени
Епидермалните промени, свързани със стареенето, включват сплескване на вътрешната стена, намаляване на броя на Лангерхансовите клетки и на меланоцитите и намаляване на броя на синтезираните меланозоми, което води до намаляване на пигментацията
[Howard D.].
С остаряването, кожата става по-суха, груба и намалява способността си да задържа влагата. Свързаните с възрастта промени по кожата започват от около 30-годишна възраст и водят до намалена защита и повишена чувствителност към увреждане, по-бавно зарастване, намалена защитна бариера и забавена абсорбция на лекарства и химикали, поставени върху кожата.
Увреждането на кожата може да се види чрез разкъсването й, причинено от най-простото действие, като например премахването на пластири или превръзки. Понижаването на нивата на естроген и прогестерон, свързани със стареенето, влияе на процеса на изсушаване и изтъняване на кожата, които правят кожата да изглежда бледа и прозрачна. Мехурите по кожата се образуват по-лесно с възрастта, поради тези застаряващи промени. Кожата става суха и груба поради намаляване на количеството влага, която присъства в роговия слой.
Възрастта е отговорна за намаляване на скоростта на оборота на клетките в епидермиса. Има по-малко базални клетки, които се подновяват, като количеството обновени базалните клетки намалява с около 50% между третото и седмото десетилетия от живота и води до изтъняване на епидермиса с възрастта. Изтъняването на кожата също така се влияе от сплескване на епиделмално-дермалната връзка на контакта. Тази област на контакт между епидермиса и дермата намалява с възрастта, в резултат на което се появява лесно разделяне на тези слоеве и увеличаване на нестабилността на кожата. Увеличаването на количествата влага, която се отделя от кожата, се дължи на изтъняването на епидермиса. Кожата става по-слабо гъвкава, еластичните влакна губят своята еластичност и колагеновите влакна стават все по-заплетени. Броят на фибробластите, които са отговорни за клетъчния синтез на протеин и колаген, има тенденцията да намалява. Всички тези промени водят до суха и набръчкана кожа, която се наблюдава при по-възрастните хора. Също така, броят на Лангерхансовите клетки намалява с възрастта. Това редуциране в клетките намалява общата ефективност и чувствителност на имунната система [Fariey A., 2011].
Дермални промени
Дермата се характеризира със загуба на зрял колаген и останалото количество колаген показва базофилна дегенерация. Също така, има намаляване на плътността на анкерираните фибрили, засягащи епидермалната адхезия към дермата. Основен компонент на фотоувредената дерма е еластозата, материал, характеризиран хистологично от заплетените маси от деградирали еластични влакна, които допълнително се израждат до образуване на аморфна маса, съставена от дезорганизирани тропоеластин и фибрилин. Въпреки, че фибрилинът е в изобилие в еластотичния материал, дълбоко в дермата, в горните части на дермиса в дермо-епидермалното съединение, фибрилинът е намален. Размерът на основната субстанция, в голяма степен състояща се от глюкозаминогликани и протеогликани, се
увеличава във фотоувредената дерма. За разлика от възрастната защитена от слънцето кожа, която демонстрира хипоцелуларитет, то фотоувредената кожата често се характеризира с възпалителни клетки, включително мастоцити, хистиоцити и други едноядрени клетки, което води до термина heliodermatitis (буквално, "кожно възпаление, дължащо се на слънцето"). Фибробластите също са по-многобройни във фотоувредената кожа, отколкото при възрастна защитена от слънцето кожа, и се характеризират с неправилна, звездообразна форма. [Lim, Honigsmann, Hawk, 2013]
Асоциирана с възрастта, дермата намалява плътността си, губи клетки и има намаляване на броя на кръвоносните съдове в нея. Както при епидермиса, количеството на дермалния колаген намалява с възрастта. Общият размер на колагена намалява с 1% на година. Дебелината на колагена става по-слабо разтворима и по-устойчива на усвояване от ензима колагеназа. Този сгъстен колаген е по-малко податлив на последиците от застаряването и като такъв предразполага дермата към разкъсни контузии. Еластичните влакна в дермата също губят разтегливост и свиваемост. В резултат на това, кожата е увиснала и набръчкана [Farley A., 2011].