Себорейните кератози са доброкачествени епителни неоплазми, които са моноклонални по произход. Те започват като плоски хиперпигментирани петна и напредват, докато станат хиперкератозни верукозни плаки, силно променливи по размер и цвят. Себорейната кератоза първоначално се поява в третото до към петото десетилетие от живота и става все по-голяма в рамките на живота, независимо от излагането на слънце. Кератозите се разглеждат като най-добрия биомаркер, присъщ на стареещата кожа. Предполага се, че те представляват загуба на хомеостаза, с резултат на свръх пролиферация на кератиноцити и меланоцити, въпреки че патогенезата не е позната. Напоследък, кератиноцитите с базалоидна морфология в себорейни кератози са докладвани, че отделят високи нива на ендотелин- 1 (ЕТ-1), свързани с повишена тирозиназа в меланоцитите, в сравнение с контролните близки зони на поражение на кожата, което предполага, че ЕТ-1 предизвиква меланогенезата, дендритите и меланоцитната пролиферация може да игрят роля в развитието на това новообразувание.