Еластин
Aloha Bulgaria
Еластинът е еластична съединителна тъкан в извънклетъчната матрица. Еластиновите фибри се намират в периферията на колагеновите снопчета и придават на кожата възстановяващите й свойства. Тропоеластиновите молекули, които са прекусори на еластина, се свързват ковалентно с кръстосани връзки, за да се образува еластин. Еластиновите фибри са групирани от снопове от микрофибрили, съставени от фибрилин. Последните формират опората, върху която се натрупва еластинът.
По-голямото производство на еластин е ограничено до тесен прозорец на развитие. Еластогенезисът се увеличава драстично по време на ембрионалното развитие, отбелязва върхове на нарастване във времето, близо до раждането и в ранна неонатална възраст, като намалява значително след това и почти не съществува при зряла възраст. За разлика от колагеновите влакна, еластиновите влакна се намират в различни етапи на развитие. Окситалановите влакна, най-слабо развитият еластин, се движат перпендикулярно от дермално-епидермалното свързване до върха на ретикуларната дерма, докато влакната elaunin, по-зрелите еластинови фибри, са прикрепени към хоризонталния сплит от влакна, намиращи се в ретикуларната дерма. Влакната еlaunin са по-зрели, защото имат повече еластин, отложен върху мрежата от фибрилин. Най-зрелите еластинови фибри са неназовани и се намират по-дълбоко в ретикуларната дерма.
Тази фиброзна мрежа, работеща от най-горната част на папиларната дерма до точно под базалната мембрана, придава еластичността на младата кожа. Тъй като тази мрежа се влошава с възрастта, загубата или повредата на еластиновите влакна могат да
играят значителна роля за провисването на кожата и загубата на младежката й устойчивост.
Фотостареенето първоначално води до хиперплазия на еластиновите влакна в зависимост от нивото на излагане на ултравиолетовите лъчи. По-късно, дегенеративно реагира със съответната загуба на еластичност на кожата. Когато се изследва със светлинен микроскоп, деградиралият еластин изглежда като аморфно вещество, което се натрупва в папиларната дерма.
Получената еластоза, отличителен белег на фотостареещата кожа, се дължи на разграждане на еластичните влакна и загуба на функционален еластин. Неизправен или повреден еластин може да доведе до бръчки, дори и без излагане на слънце и стареене. При едно дете със синдрома на набръчканата кожа се установява, че има дефицит на еластинови влакна, което доказва важния принос на еластина за целостта на кожата.
Проучванията показват, че с остаряването има намаляване на съдържанието на еластин в защитените участъци от кожата. В проучване на египетски пациенти, относителното количество на еластин в кожата на коремната област, която не е подложена на UV-облъчване е намаляло значително - от 49,2% ± 0,6% през първото десетилетие от живота на 30,4% ± 0,8% в деветото десетилетие. Друго проучване на съдържанието на еластин в кожа, която не е изложена на UV-облъчване, като тази на задните части при 91 представители на бялата раса между 20 и 80-годишна възраст показа намаление с 51% на еластина в тъканта [Bauman, Weinkle, 2007]