Стареенето на кожата и причините за него
Aloha Bulgaria
Стареене на кожата
Стареенето на кожата е сложен биологичен феномен, състоящ се от два компонента:
присъщо остаряване и
неприсъщо остаряване.
Присъщото остаряване е наричано също действително стареене, чиято неизбежна промяна се дължи на преминаването на време и се проявява предимно от физиологичните промени с едва доловими, но несъмнено важни последици както за здрави, така и за болни кожи и до голяма степен е генетично обусловено.
Неприсъщото стареене е причинено от въздействието на околната среда, най-вече на ултравиолетовата светлина и по-често се нарича фотостареене. В откритите части, подложени на въздействието на слънцето, фотостареенето включва промени в дейността на клетъчната биосинтеза, които водят до обща дезорганизация в кожната матрица. Действителното стареене на кожата при всеки може да бъде драстично повлияно от лични и екологични фактори, по-специално зависещи от продължителността на излагане на ултравиолетова светлина. Фотоувреждането, което значително ускорява видимото стареене на кожата, също така увеличава значително риска от кожни неоплазми. Така че, процесите на присъщо и неприсъщо стареене са насложени [Farage, Miller, Maibach, 2010].
Причини за стареене
Съкращаване на теломерите
Крайните части на еукариотните хромозоми са наречени теломери. Във всички бозайници те са съставени от повторения, накратко TTAGGG, на ДНК последователност и в човека са няколко хиляди бази в дължина. При всеки цикъл на делене теломерните участъци се скъсяват поради неспособността на ДНК-полимеразата да синтезира копие на самия край на хромозомата. Накрая, чрез съкращаване с всеки кръг на клетъчното делене, теломерите обслужат биологичния часовник, информирайки клетките, че са млади или стари. И двата вида епидермални кератиноцити и дермални фибробласти при възрастните индивиди имат по-къси теломери, отколкото при по-младите хора; по-къси теломери се срещат и при синдром на Вернер и прогерия /болест на децата-старци/. Герминативните клетки, както и обезсмъртените клетъчни линии и почти всички злокачествени клетки изпращат ензима теломераза, който с помощта на своя собствена РНК-матрица достроява и удължава теломерните последователности и по този начин поддържа тяхната дължина, въпреки многократните клетъчни деления. За разлика от тях, соматичните клетки обикновено не разполагат с този ензим и имат ограничена пролиферативна способност [Lim, Honigsmann, Hawk, 2013].
Един от изводите на тази теория поставя стареенето и рака на противоположните страни на една и съща монета. Това означава, че теломеразата, обратен клетъчен транскриптазен ензим, който стабилизира или удължава теломерите, се изразява в около 85-90% от всички човешки тумори, но отсъства в много соматични тъкани. Следователно, повечето ракови клетки, за разлика от здравите, не са програмирани за апоптоза или клетъчна смърт. С други думи, наличието на теломеразата се свързва със стабилността на теломерите и туморогенезата, нейната липса - със скъсяване на теломерите и стареене на соматични тъкани.
Всъщност, естественото, прогресивно скъсяване на теломерите може да бъде една от основните механизми на клетъчното стареене на кожата. Теломерите и другите клетъчни съставки също поддържат ниско ниво на окислително увреждане като резултат от аеробния клетъчен метаболизъм, което допринася за присъщото остаряване.
В момента няма налични актуални продукти за грижа за кожата, системни лекарства или други възможности за лечение, които да са насочени към теломеразата, тъй като експерименталните данни не демонстрират адекватно, че удължаването на теломерите може да се извърши безопасно. Един от аргументите за евентуални теломеразо-терапии е убеждението, че потискането на теломеразата може да има и антипролиферативни и индуциращи апоптоза ефекти, които не са свързани с ролята, която играе този рибонуклеопротеин в скъсяването на теломерите по време на клетъчното деление [Malvi, 2011].
Скорошно изследване предлага, че функцията на теломерите се определя от нещо повече от просто дължината. Теломерните краища, изглежда, че съществуват в "запушена" (скрита) или "отпушена" (открита) форма и когато е отпушена, причинява в отговор увреждане на ДНК в клетката.
Aloha Bulgaria
Митохондриални нарушения
Митохондриите са органели, чиято основна функция е да генерират енергия за клетката.
Това се постига чрез многоетапен процес, наречен окислително фосфорилиране или електронна транспортна верига. Разположени на вътрешната митохондриална мембрана са пет мултипротеинови комплекси, които генерират електрохимичен протонен градиент, използвани в последния етап на процеса, за да се превърне ADP и органофосфатът в ATP. Този процес не е напълно лишен от грешки и в крайна сметка води до генерирането на реактивни кислородни видове (ROS), като превръща митохондриите в място на най-висок ROS оборот в клетката. [Farage, Miller, Maibach, 2010].
Aloha Bulgaria
Ендокринни нарушения
Установено е, че с възрастта има намаление в производството на хормони. Естрогенът е такъв хормон, чието производство намалява с възрастта и по-ниските нива на естроген са свързани със стареенето на кожата и скъсяването на теломерите. Ефектите от пониженото ниво на естрогена водят до загуба на еластичност, намалено задържане на вода, повишена пигментация и намаляване на кръвоснабдяването [Malvi, 2011].
Основните биологични ефекти на естрогена върху кожата при жени в постменопауза по отношение на дебелината на кожата, влажността, набръчкването, зарастването на рани и белези, разглежда накратко бъдещите терапии с естроген като селективни модулатори на естрогенния рецептор (SERMs).
Изследвания са открили различни механизми, чрез които естрогенът може да въздейства на стареенето и функцията на кожата. Проучванията показват, че една достъпна и системна ERT (естроген-заместителна терапия) води до статистически значимо подобрение при проблеми със стареенето на кожата. Естроген-заместителната терапия увеличава съдържанието на колаген в кожата и запазва дебелината й, като по този начин намалява бръчките. Съдържанието на влага в кожата се подобрява с ERT, като се увеличава хиалуроновата киселина в кожата, киселинните мукополизахариди и мастните нива и се поддържа функцията на бариера в роговия слой.
Освен въздействие върху стареенето, достъпната естроген-заместителна терапия ускорява и подобрява зарастването на рани на кожата при възрастни индивиди, чрез регулиране на нивата на цитокин. От друга страна, липсата на естроген (т.е., хипоестрогенизъм) или добавяне на тамоксифен може да подобри качеството на белезите, макар че връзката между естроген и образуване на белези е по-неясна [Farage, Miller, Maibach, 2010].