Суха, лющеща се кожа често се наблюдава при пациенти в напреднала възраст. Спадът или загубата на защитната функция на кожата с увеличаване на възрастта отчасти са отговорни за тази проява. За възстановяването на увредената бариерна функция е доказано, че е по-бавен процес с напредване на възрастта на кожата, което води до по-голяма чувствителност към придобиване на сухота на кожата. Това е многофакторен процес, който се дължи отчасти на намалени нива на липидите в ламелните органи и намаляване на епидермалния филагрин. Повишената транс-епидермална загуба на вода (TEWL) също се проявява при стареещата кожа, оставяйки роговия слой по-податлив на изсъхване в среда с ниска влажност.
В допълнение към сухотата, възрастната кожа често се характеризира с грапавост, бръчки, кожна бледност, хипер- или хипо-пигментации, отпуснатост, нестабилност, лесно нараняване и доброкачествени неоплазми [Malvi, 2011].
Основни причини за сухотата на стареещата кожа са:
Доброкачествени туморни образувания при стареенето на кожата
С възрастта, външният вид и текстурата на повърхността на кожата могат да се променят драстично, както е представено чрез развитието на акрохордони (лющене на кожата), чери ангиома, себорейни кератози лентиги (слънчеви петна) и мастна хиперплазия, наред с други лезии и кожни изменения. Пациентите на дерматолозите и пластичните хирурзи често искат отстраняване на тези доброкачествени туморни образувания. На разположение са различни деструктивни методи на лечение, включително hyfrecation и различни лазерни варианти [Malvi, 2011].