Епидермис

[Aloha Bulgaria]

Епидермис

Основната функция на епидермиса е да играе ролята на бариера. Функцията на бариера на кожата е наречена “la raison d’etre” – „основание за съществуване” на епидермиса. Епидермалната бариера служи за ограничаване на пасивната загуба на вода от организма, за намаляване на абсорбцията на химикали от околната среда, както и за предотвратяване на микробната инфекция. Тези защитни функции са присъщи предимно на горния пласт на епидермиса, роговия слой (SC), в който са интегрирани със SC структурата и хомеостазата. Така правилното развитие и поддържане на роговия слой са ключове към неговата забележителна способност да защити тяло както срещу химични и микробиологични атаки, така и от дехидратация.

Епидермисът е разделен на няколко слоя или подгрупи, като се започне с базалния слой или стратум базал, точно над дермата, продължи се нагоре през бодливия и гранулираните слоеве до най-горния слой, SС. Фигура 6 е диаграма, представяща

основните слоеве на епидермиса [Wickett и Visscher 2006].

Фигура 6 - Диаграма на епидермиса, показваща основните слоеве. Чистият слой (не е показан) се среща само в много дебелия епидермис на дланите и стъпалата [Wickett, Visscher, 2006].

Слоеве на епидермиса

Епидермисът може да бъде разделен на четири (или пет) различни слоя:

     stratum basal – базален слой stratum germinativum,
     stratum Spinosum – бодлив слой,
     stratum granulosum – зърнест слой и
     stratum corneum - рогов слой
     (понякога кожата има 5 слоя- допълнителният слой се нарича stratum lucidium – блестящ слой).

Терминът Malpighian – Малпигиев слой, включва както базалните, така и бодливите клетки. Други клетки, които се намират в рамките на епидермиса, са меланоцитите, Лангерхансовите клетки и Меркел клетките.

I) Stratum Basale (базалният клетъчен слой) -Това е непрекъснат слой, който обикновено се описва като дебелината само на една клетка, но може да бъде с дебелина 2-3 клетки в неокосмената кожа и хиперпролиферативния епидермис. Базалните клетки са малки и кубични (10-14 нанометра) и имат големи, тъмно оцветени ядра, гъста цитоплазма, съдържащи много рибозоми и гъсти тонофиламентни снопове. Непосредствено над базално-клетъчния слой е цитоплазмата, съдържаща много рибозоми и гъсти тонофиламентни снопове. Непосредствено над базално-клетъчния слой епибазалните (предшестващи базалните) кератиноцити се разширяват, за да формират бодливите / бодлив-клетъчен слой или stratum spinosum [Wickett, Visscher 2006] .

II) Stratum Spinosum (бодливият слой) - бодливият клетъчен слой (stratum Spinosum) се състои от 8-10 слоя клетки. Клетките в тези слоеве имат много дезмозоми, които ги задържат една към друга и съдържат дебели снопчета от междинни нишки (кератин). Когато клетката се свива малко, по време на фиксирането, дезмозомите от съседните клетки остават тясно свързани една с друга и тези връзки изглеждат като "шипове" или "бодили", откъдето идва и името бодливи клетки.

Бодливият слой е последван от зърнестия слой, заради вътреклетъчните гранули от кератохиалин. При висока степен на увеличение, гъстата маса на кератохиалин гранули от човешкия епидермис има основа от частици с неправилна форма, със средна дължина 2 нм и те се срещат на случаен принцип в редове или решетки. Цитоплазмата на клетките, често горната, бодливият слой и зърнестият клетъчен слой съдържат и малки многослойни гранули със среден размер 100 -300 Nmin, които са известни като

ламелни гранули или тела, мембранно-покрити гранули или гранули на Олдланд. Те са многобройни в рамките на най-горните клетки на бодливия слой и мигрират към периферията на клетките, като навлизат в гранулирания клетъчен слой. Те отделят своите липидни компоненти в междуклетъчното пространство, играейки важна роля в бариерната функция и междуклетъчното сцепление в рамките на роговия слой [Wickett, Visscher, 2006].

III) Stratum Granulosum -гранулираният/зърнест слой се състои от няколко редици от клетки с вретенообразни, силно сплескани ядра. Тези клетки са пълни със зърна кератохиалин, пряк предшественик на кератина. В козметологията гранулираният слой се идентифицира с т.нар. Rein бариера, която отговаря за кожната непропускливост на вода.

IV) Stratum Lucidum (блестящ слой) - Този слой е представен само в онези области, които са податливи на триене, тоест при дебелата кожа. Тя е между зърнестия слой и роговия слой. Състои се от голямо количество кератин и удебелена плазмена мембрана. Слоят се състои от 3-5 слоя плоски мъртви кератиноцити [Malvi, 2011]. Този слой също така се нарича преходен слой, тъй като клетките могат да бъдат разграничени само под електронен микроскоп и специално хистохимично оцветяване.

V) Stratum Corneum (роговият слой) - Този слой се състои от 25- 30 слоя клетки- корнеоцити, които са загубили ядрата и органелите на цитоплазмата. Клетките придобиват сплескана форма и кератиновите влакна се подреждат в дисулфидни омрежени макрофибри, под влиянието на филагрина, протеиновия компонент на кератохиалиновата гранула, отговорна за натрупването на кератиновите нишки. Корнеоцитите имат силно неразтворима вроговена обвивка в плазмената мембрана, образувана от напречното свързване на разтворим прекурсорен протеин, инволукрин, следващ действието на специфичната епидермална трансглутаминаза, също синтезирана в по-горния бодлив слой -Spinosum. Процесът на десквамация включва разграждане на многослойния липид в междуклетъчните пространства и загуба на остатъчните взаимни междуклетъчни дезмозомни връзки [[McGrath и др ., 2008].

Фигура 7 Микрография на горната част на дермата и епидермиса, показващи слоевете и основни клетъчни типове. (Фигурата е предоставена с любезното съдействие на Стив Б. Hoath, MD,)

Фигура 8 - Слоеве на епидермиса: [B] = Stratum Basale - базален , [S] = Stratum Spinosum – бодлив слой, [G] = Stratum Granulosum – зърнест слой, [C]      Stratum Corneum - рогов слой [Malvi, 2011]